Утопиите

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Който носи всички белези на системна политическа криза Под въпрос е модела на обществено организиране Сегашният политически проект е стигнал до задънена улица И очевидно не работи, тъпче на едно място Няма за който да гласуваш Няма добре действащ политически проект И се питаме, що ме така? Какъв друг обществен проект можем да изберем? Какъв идеал за организиране на обществото можем да изградим? Първо в съзнанието си, а после да го осъществим на практика Коя е най-добрата система на обществено-политическа организация на обществото? Какво най-добро са измислили човетите в това отношение? Тази тема Как обществото

Не е правилно И как трябва правилно да се изгради Това е една вечна тема Тя съществувала от памти века Винаги е имало Някаква критика На съществуващи обществен ред И е имало някакъв проект Как да се управят нещата Да се направи нов, по-добър Съвършен строй Обикновенно Наричаме тези идеали С названието Утопии

Утопии Нека да вземем Най-баналното Обяснение за понятието Утопия Нарочно го Потърсих в Википедия Най-баналното Възможно Място И там пише така Утопията Изобразява Един желан Съвършен свят

Който е различен От реално Съществуващия Най-устойчивите Компоненти на утопиите Произтищат от разбирането За идеала Който трябва да бъде постигнат В повечето случаи Той се свежда До премахване На отношенията На господство И подчинение И оттам на

Неравенството Във разпределението На благата Постигането На социално равенство Означава Изключване на насилието Войната И принудата на хората Да вършат нещо Против волята си Съвместния Хармоничен живот В обществото Се постига

Чрез тяхното Правилно възпитание И обучение В принципите На съвършения свят Крайна цитата Значи Това е един идеал Който е Различен от реално Съществуващия свят Основното му е Да премахне Отношенията на господство И подчинение

Да Премахне Принудата на хората Да вършат нещо Против волята си И Този съвместния Хармоничен живот Се постига Чрез правилно възпитание И обучение В правилата На съвършения свят Да видим други определения Да ги вземем от

Речниците На Толковните речници Мерием Уебстър Каза така Утопията е Място на идеално съвършенство По-специално в законите Управлението И Обществените условия В Кембридския Толковия речник Утопията е Съвършено общество

В което Хората Работят добре Едни с други И са щастливи В Оксфордския речник Въображаемо място Или държава В, която всичко е Съвършено В българския речник На чужите думи Във всички Български Варианти

На тълковни речници Дават едно и също нещо Неосъществима мечта Това е много интересно Че Се набляга на Неосъществимостта Сега Тези, които Приравняват Утопията С неосъществима мечта Преписват от тълковния речник По времето на комунизма Това е важно

После ще стане дума Защото тогава се говореше За утопичен комунизъм И оттам неосъществима мечта А един вид има и осъществима мечта Това е научния комунизъм В друг Уики речник Утопията се казва така Това е благословено място Място с най-добро обществено устройство Виждаме, че Общо взето на всякъде става дума Че това са въображаеми проекти Идеални проекти

За едно Много добре уредено общество Да не кажем идеално уредено общество Трябва да се има предвид, че вътрешно присъщо На това понятие За въображаем проект за едно идеално общество Вътрешно присъщо е критика на съществуващи обществен строй Защо трябва да правиш конструкция За нещо въображаемо съвършено Ако действителността Отговаря на подобен идеал Явно, че това не отговаря Действителността на този идеал И тези утопии са Своего рода критика на това, което съществува

Преди да Разгледаме исторически Как се развива това понятие Утопия Нека да си задем един от най-важните въпроси Коя е първата утопия? И виждаме, че Първата утопия е проектът на Сатаната Той живее в едно иерархично общество Навърха е Бог Творец, който е създал И архангелите, и ангелите, Сатаната, всички Сатанаил И За да имаме бунт на

Сатаната срещу Бога Означава, че в неговото съзнание На Сатаната Имаме критика към съществуващия Строй Имаме някакъв обществен строй Той го смята за недобър Преди да се разбунтува Той създава една утопия Той каза Този свят не е добър Трябва да се съзаде друг По-добър По-съвършен Там ще има равенство

Това ще бъда равен с Бога В момента имаме едно неравенство Несправедливо Това не е добре И трябва да се промени И чрез този гунт Ние ще създадем Нов свят По-добър от този Това е първата утопия Тя освен това Е съчетана с действия Не е само да пише книги Да напише Сатаната Някаква книга

За един свят В, който ще има два Бога Един е ще е той Другият ще е Господ Но той минава към практика Към революционна практика Това, разбира се, е първият революционер Който иска да осъществи Този утопичен проект По-нататък в историята Имаме Вавилонската кула Тя е също Своягорода Утопичен проект

Който не се осъществява Но Опит на човечеството Да стигне до небето Разбира се Ние може да търсим Утопични Проекти на много места Нямаме възможност В рамките на Един час Да ги проследим всичките Сигурно е много интересно Има и в китайски Индийски

Какви ли не Утопии Но ние ще проследим По-скоро европейската Утопична традиция Много Много Така Свеж Образ На Утопията Разбира се Критичен Сатиричен

Имаме У Аристофан В 391-а година Преди Рождество Христово Той поставя Своята драма Жените в народното събрание Където Ушким жените Отидат в народното събрание Приоблечени като мъже С залепени бради И внасят Ново

Законодателство Което е Комунистическо Всичко ще бъде Общо Всички ще ядат Заедно Собствеността Ще бъде Обща И така нататък И това е Една подигравка На Аристофан С този

Комунизъм Измислен от Жените В народното събрание Очевидно, че Подобни проекти Те не са били Измислени от жените Сигурно имало там Някакви Мислители Гръцки Които са правили Подобни отопични проекти Социални

И Аристофан Тук ги Критикува Усмива ги Через тази Уникална пиеса Антикомунистическа В четвърти век Преди Христа Също в четвърти век Но след Аристофан Насериозно Един такъв проект Се развива От Платон

В знаменития диалог Държавата Центъра на Проблематиката Е проблема С справедливост Естествено Той е център Защото няма справедливост Ако имахме справедливост Навсякъде Защо се занимаваме С нея Явно Сократ

Който води диалога Но всъщност Платон Който го пише От името на Сократ Като главен Носителна Идеята В този диалог Според Платон Главният проблем На обществото Е справедливост И явно Съвременното общество Не осигурява

Тази справедливост И би трябвало Да се създаде Такова общество При което Държава При което Справедливост Да бъде водища И начало на тази държава Платон Вижда Един Цар Философ

Фактически Трябва да имаме Един цар Философ Който да бъде Начало на тази Държава На справедливост Впрочем При живе на Платон Се правят Някакви опити Да се Осъществат Подобни идеи

На практика Не успяват Естествено След това Нека да минем Директно към Новозаветните времена Следващите Много Важни Утопични проекти Са Изкушенията Трите изкушения На Сатаната

Което той решава Да Изкуши Господ Иисус Христос Две от тези Изкушения Са Социални И политически Утопии Първото изкушение С хлябовете И приближи се до него Изкусителят И рече

Ако си син Божий Кажи Тия камъни Да станат на хлябове А той му отговори И рече Писано е Не само с хляб Ще живее човек А с всяко слово Което излиза От Божии уста Това е първата Изкушение Често се тълкува

Той има много тълкования Разбира се Не само социални Но едно от тълкованията Е социално Да обърнеш камъните в хлябове Значи да заситиш Човеците С материални блага И Виждаме, че Сатаната го предлага Това нещо А Господ Иисус Христос Мо казва

Не само с хляб ще живее човек Т.е. отрича Тази социална Утопия След това Сатаната Го завежда Пък го завежда дяволът На твърде висока планина И му показва Всички царства на света И тяхната слава И му дума Всичко това ще ти дам Ако паднеш И ми се поклониш

Това пък е една политическа утопия При, която Всички царства Ще бъдат подчинени на Христос Като техен земен цар Но Христос Отхвърля И Това предложение Махни се от мене Сатана Защото писано е Господу Богу Твое му

Ще се поклониш И немо Едно му ще служиш Отхвърля Отхвърля И политическата утопия И отново Препраща Към Бог Всичко Не към Тука Земните проекти Това е

Ключово Земни проекти Имаме Навсякъде Където имаме Такива Водачи Революционери Които имат Някаква Визия За нещата Няма да Изброяваме Всички

Всички Големи Революционери Са Утописи Носители на Някаква Социална Утопия Но Ще ги Прескочим Ще споменем Може би Само

Савонарола Който пък създава Една Ушки Народна Република В Флоренция Той се смята За пророк На Бога И за няколко години Остановява Народна Република В Флоренция

Начъл на която е Той Всъщност Начъл на която е Бог А Савонарола Един вид Само негов Пророк И Се опитва Да въведе Някакъв На Божиите Закони

И прочие Но Той се проваля Практически На четвъртата година Бива Обесен След което Изгорен На площада В Флоренция Стигаме до Началото на Това става края на Пятнайсти век

Стигаме до Началото на Шестнайсти век Когато Томас Мор Издава Своята Знаменита книга Утопия Всъщност Това заглавие Е Възприета От тогава Насам

За тези Проекти За едно Съвършено Или по-добро Много по-добро От съществуващото Общество В 1516 Година Излиза Книгата На Томас Мор Утопия

Тази книга От една страна Създава Проект За такова Идеално Комунистическо Общество Където Са равни Хората Всички Няма бедни Всички Са

Обгрижени От държавата Заедно С това Томас Мор Подсказва И едно Иронично Отношение Към Тази Утопия Към Това Идеално

Общество Това Не можем да Това е Сляп Поддържник На тази Теория Хем Я създава Конструира Я Хем Ия Така

Поставя под въпрос Елементи Елементи Ирония Без Ирония Обаче Томас Къмпанела Доминиканецът От Южна Италия Създава Своята Утопия

Градът На Слънцето В Я 602 година Я публикува На италиански После Привежда На латински Там се изгажда Една Наистина Комунистическа Утопия Един проект

Как може да се Организира Едно Идеално общество Където няма да има Потисничество Няма да има Бедни и богати Всички ще бъдат Доволни и щастливи Типични Утописти В 19 век Съдхраничните Социалисти

Утописти Роберт Олвен Идио Сен Симон Шарл Фурие Етиен Кабе Ние тя ги знаем Като социалисти Утописти От Кледна точка На марксическата Идеология Която Твърдеше Така

Имаме Едно Учение Социално Марксическото учение На критика На капитализма Която е научна Тя не е Емоционална Или нещо Така Поетично А е Строго научна

Тя е Достоверна Критика На капитализма И Понеже Тя Осмисля Цялото общество От дена Точка На Достоверни Наблюдения Върху

Пролетарията Капитала Капиталиста И така нататъка И тя Всъщност Разкрива Смисъла На обществото И дава Рецепта За Неговото Оправене Но

Преди това Имало Предтечи На тази Наука В лицето На тези Социалисти Отописти И затова Сме свикнали Не само Ние И в света Те са

Маркирани С Етикета Отописти Всички Те Са правили Някакви Опити За Реализация На практика На своите идеи Особено В Америка

Там се правят Такива И Роберт Оуен Прави такъв опит И Фурия Има последователи Етиен Кабе И прочие Опитват се В новия свят Един вид Там на чисто Се почва Да се построят Такива общества

В, които Се регламентират Взаимоотношенията Така Че Да се премахнат Тези недъзи На неравенството На беднотата На Изпадането От обществото Всички Трябва да бъдат Обгрижени

Но Естествено Че те се провалят Всичките И Този им провал Сърмнително Скорошен И тяхното Много Локално Преложение Това са Стотици Хора

Които са Обхванати От тези Комуни Или Валанстери Както случили С Фурие Така че Единът Единът Да бъдат Наречени Утописти Един вид

От тях Нищо Не става Марксизмът Обаче се заявява Като Научен проект За управение На обществото Чрез революция Пролетарията Ще Вземе властта И понеже

Той е Експлуатираната Класа Всичко е Класово В марксизма Имаме Класа На Експлуатираните И класа На експлуатиращите Докато Експлуатиращите Са на власт

Ще има Неравенство И експлуатация Когато на власт Долуто обаче Експлуатираните А те могат Да долат на власт Само чрез революция Защото Никой не дава Властта И Субствеността И парите

Трябва да им бъдат взети Да бъдат експроприирани Но, когато Бедните Експлуатираните Вземат властта Вече няма да има Кой да бъде Експлуатиран Защото Те са на власт И Тогава обществото Ще стане Хармонично

И справедливо И в този смисъл Съвършено Така че Марксизмът Като учение за Остойството на света Смяташе Че е решил Вечната загадка На Несправедливото общество И Остава само Той да бъде

Осъщитвен на практика Т.е. да имаме Една Световна Марксическа Комунистическа Революция След, която Вече Нещата Ще се Оправят Нека малко Да си починем От тези

Проекти Да чуем Едно Песнопение След което Ще продължим Ангелско Божи Дири Поревно Попотовне Ста земла Я Остави По Кристу

Приде Гелен Си И тога За помен Ми Ограшдаяся Я Мился Еси Сно Непокоре Ми Мор Пражих Нападени

Песнопение Песнопение Песнопение Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия

Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Утопия Марксическата Премина към осъществяване на практика в СССР Имаше опите и в други държави. Знаем, че и в Бавария има такава революция, в България, на други места, в Унгария и прочее. Но единствено в Русия успява комунистическия преврат, марксическия преврат, наречен революция. И той наистина играе ролята на революция. макар, че не знаем, че самата революция се извършва не от марксистите, а от руската интелигенция, от аристокрацията, от различни есери и така дете и прочее. Те сварят царя и извършват революцията де-факто. А вече след като тази революция стига до задълена улица в един момент, болшевиките правят преврат. правят преврат и вземат властта, т.е. яхват революцията и я довежда до логичния си край.

Те го съществяват на практика комунистическия проект, така както го разбират. Някои казват, че неправилно го съществяват, но така или иначе това е практическото приложение на марксизма в формата на марксизъм-лининизъм. Можно да наречем марксизъм-лининизъм-сталинизъм. Това са различни етапи на развитието на тази идея. Под една или друга форма, тази концепция, този проект, около 70 години се осъществява на практика в СССР. След 2-та стойна година се разпространява и в други държави. Източна Европа, Китай и прочие. Знаем Куба, Виетнам и други държави имаха комунистическо управление и в общи линии към 1989-90 година във всички тези държави рухна тази система. В Китай постепенно през Дън Сяопин в източна Европа с безкръвни революции. В 1989-та година само в Румъния беше окървавена. В СССР също безкръвно разпадане и на комунистическата система и на самата държава. Тук трябва да направим един много важен междинен извод, че утопиите може да са реалност. Ние сега всички сме убедени, че марксиско-ленинската идея, проект е утопичен. Че той първо не може да съществува на практика, второ неговото осъществяване доколкото може в практиката също рухва от само себе си. Много важно, че комунистическия проект рухна от само себе си, отвътре. Разбира се с пропаганда от Запад и прочее, но в крайна сметка нямаше завладяване на СССР, нямаше война. Всичко си рухна от само себе си. Както той ми казва, че цивилизациите умират от самоубийство, така че комунистическата цивилизация се самоуби. В Китай тя мутира, тя се превърна в капиталистичка, в държавен капитализъм, контролиран държавен капитализъм, но за комунизъм там не може да се говори в никакъв случай, освен като етикет. Та извода какъв е, че утопиите могат да бъдат реалност в течение на 70 години в СССР. В България е 45 години. Някой ще каже, че това не е бил истинския комунизъм, е добре, не е бил, но е бил действителен, реален, както се казваше по времето на Тодо Живков, реалния социализъм.

Идеалния, но реалния социализъм съществуваше. Е този реален социализъм, комунизъм беше една утопия, която обаче за някои човеци покри целият живот. Така че ние не можем да кажем, утопиите са някакви недействителности, някакви мечти. Мечти или не, те бяха реалност и покриха живота на цели поколения. Това е много важен извод. В никакъв случай не трябва да смятаме, че утопиите са недействителни, че те са абстракции. Не, те стават и действителности, могат да бъдат и действителности. Такава действителна утопия беше и нацистката утопия. Третия райх. Тя просто съществува всичко на всичко 12 години. Ако ще кажа кратко, да, но по време на тези 12 години тя беше действителност. Действително в Германия съществуваше Третия райх. по законите, които той е създал. Може да са утопични, може да са всякакви, но действителността беше такава 12 години. Нещо повече.

Нацистката утопия беше доста силна, с голям потенциал, включително и социален. германският народ беше обединен около Хитлер и не трябва да забравяме това. Той в никакъв случай не беше разединен. Имаше там един процент нищожен от опоненти, може би 5 процента или 10 най-много, но 90 процента вярваха в Хитлер включително. Той на бивши комунисти, социалисти и прочие, когато виждат действителността на победите на Райха, оказва се, че е прав той ефрейтор и минават към нацизма. Този нацизъм, ако беше разработил атомната бомба, а знаем, че те са били на крачка от неято съществяване, ако беше хвърлил две бомби, едната в Лондон и едната в Москва, никак не е сигурно как ще завърши втората световна война. Напълно е възможно тя да беше завършила с победа на Хитлер, на нацизма и тогава, както ние сега казваме, че комунизма рухна и е утопия, той щеше да рухне рано или късно, но щеше да съществува не 12 година, да кажем 50 или 60 или 70, преди да рухне. Със сигурност щеше да рухне, но между времено щеше да бъде действителен. В този смисъл имаме второ доказателство, че утопиите могат да бъдат действителност. И сега стигаме до най-важното, до демократическата утопия. Може да наречем капиталистическа, може да наречем по различен начин, либерална, либерално-демократическа. Това е света, в който ние живеем. Реалността, в който ние живеем.

За нас тя е най-важната. Защото комунизъм, фашизъм, нацизъм, Томас Мор, било което било, ние живеем в един реален свят, който има някакъв начин на организация. Начин на организация, утопичен ли е този проект? Отговорът е да, ние живеем в една утопия. Ама една утопия може да съществува 100 години, може да съществува 200 години, не е казано колко време ще съществува. Тя може да бъде действителност, както беше комунизма, както беше фашизма. Нещо повече. Казваме Хитлера, който е отловна бомба. Ами, Съветския съюз, той защо рухна? Ние всички казваме поради вътрешни проблеми, непредодорени противоречия, нещо подобно. Китай не рухна. Китай, благодарение на умния Дънсяопин, се измъкна от капана на вътрешните неразрешени противоречия и в момента е най-стилната економика във света. Най-продуктивната. Ако Съветския съюз не беше управляван от такива глупави управници, като Хрущов, Брежнев, Черненко, Гурбачов, Елцин, той можеше също да издържи много по-дълго време. Ако бяха въвели една гъвкава система, както Дънсяопин, на частна собственост и прочее и прочее, спокойно чакат да се съществуват и до ден днешен. И чакат да бъдат много по-развити в материално отношение, разбира се. Технологично и прочее, както и Китай. Така че ние с лека ръка казваме комунизма рухна, комунизма рухна, но ето, че китайският пример показва точно обратното, че комунизма, под етикета комунизм, разбира се, комунистическата утопия, продължава да бъде жива и здрава в страна с милиарди полудна население.

И отлично развита економика до такава степен, че Си Цзинпин през предишните няколко години обяви война на бедността, защото се оказа, че доста милиони китайци живеят под прага на бедността. Той постави за цел, тъй се развиваме добре и забогатяхме, дайте да изкореним бедността и успя за няколко години да измъкне тези милиони китайци, които човеха под прага на бедността, да се качат над този праг. Така че в момента до голяма степен те решиха проблема с бедността в Китай. Едва ли е 100%, а сигурно има там някои други отделни клошари, които не могат да се интегрират в обществото, но социално значимите бедни слоеви бяха интегрирани да не бъдат бедни. Т.е. тази утопия продължава да съществува в Китай. Като пълна действителност. Пишта се ние в какво живеем? В една неутопична действителност или и ние живеем в поредната утопия, която има свой период на полуразпад и като и дойде времето и тя ще рухне и ще се скапе. И нейните принципи действителни ли са или са утопични? Това е най-важният въпрос. Либералната демокрация, в която ние живеем, какво представлява? Ако разгледаме пропагандата, идеологията, в която ние живеем, ще видим, че тя съдържа всички съставки на утопизма. Т.е. смята се, че демократичното общество е най-доброто. Т.е. идеалното. Разбира се, винаги се права оговорка, че то е несъвършено, то се развива, има своите нетостатъци, но ние ги решаваме.

Т.е. той е един идеал в развитие. Не статичен идеал, който веднъж за винаги създаден е прекрасен и съвършен, а идеал в развитие. Но идеал, най-доброто, най-доброто е либералната демокрация, в която ние живеем. Това е вътрешно присъщата, имплицитната утопия на нашето общество. Много често се цитира една знаменита фраза на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление, освен всички други. Това, преведено, означава най-добрата. Какво означава най-лошата, освен всички други? След като другите са по-лоши, то значи тя е най-добрата, но един вид иска да каже несъвършена. Тя може да се оправи, но тя ще се оправи, защото другите са по-лоши. Т.е. няма алтернатива. Демокрацията е като няма алтернатива, това е най-доброто. Но казано чрез най-малко лошото. Сега, този най-малко лошото е важно да се каже. Защото, какво означава най-малко лошото? Означава зло.

Т.е. означава ние живеем в зло. Е, като живеем в зло, имаме ли право да... си отваряме устата. Да казваме на някой, вие сте недемократични. Вие не сте в злото. Вие не сте в империята на злото. А сте в някаква периферия. И трябва да станете като нас. трябва ние да внесем от нашето зло. Ако приемеме, че това е зло. И само че има и по-големи злинии. Един вид. Но, нека да се върнем към цитата на Черчил. Защото той, както често става, е цитиран извън целият контекст. А ето го, целият цитат.

Много форми на управление са били изпробвани и ще бъдат изпробвани в този свят на грях и скръп. Никой не претендира, че демокрацията е съвършенна и премъдра. Всъщност, казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, освен всички други форми, които са били изпробвани от време на време. Но в нашата страна е широко разпространено чувството, че народът трябва да управлява. И, че общественото мнение, изразено чрез всички конституционни средства, трябва да оформя, насочва и контролира действията на министрите, които са техни слуги, а не техни господари. Крайна цитата. Това е казано на 11 ноември 1947 година. от Мунистън Чърчил. Първо, израза демокрацията е най-лошата форма на управление, освен всички други.

Той го цитира като казано от някой друг. Казано е, че... А той самия, когато изказва това твърдение, заявява. Той стойнице подписва по това нещо, а се противопоставя на това нещо, че е димит, че тая неча толкова лоша. И какво казва като противовес на това твърдение? Защото това твърдение, ние ще го коментираме малко по-късно, съдържа елементи на истина. Но, той се противопоставя на това нещо, което е казано от някой друг, а не от него. И казва, но в нашата страна е широко разпространено чувството, че народът трябва да управлява и, че общественото мнение, изразено, че всички конституционни средства, трябва да оформя, насочва и контролира действията на министрите, които са техни слуги, а не техни господари. Т.е. виждаме, че противовес на това брилянтно, точно типично английско изказване за демокрацията, най-лошата, освен всичко друго, форма на управление, той противопоставя на това блестящо и цинично изказване, противопоставя един комплект от баналности, от най-глупави баналности.

Това не е най-доброто от Чърчилл, да кажеш, че широко казва разпространено мнението в нашата страна, че народът трябва да управлява. Самия Чърчилл прекрасно знае, че народът няма никакъв начин да управлява. Т.е. той говори една баналност, една плоска, глупава баналност, която продължава нататък, че общественото мнение, изразеното, че всички конституционни средства, трябва да оформя, насочва и контролира. Общественото мнение ще контролира и насочва. И как става това нещо? Как тълпата ще контролира специалистите? И защо трябва да ги контролира и насочва? Това го изоще е възможно. И казва министрите, които са техни слуги, а не техни господари. Това е едно класическо бла-бла, което, разбира се, в някаква реч, нали, блудкава, може да се каже. Т.е. тази фраза, демокрацията е най-лоша форма на управление, освен всички други,

не е собствено начерчил. В тази реч той и противопоставя една плоска визия, банална и неверна за демокрацията, като народът управлява и такива работи. Народа ще насочва министрите, които са негови слуги, нали, това са пълни глупости. Ние сме се наслушали на такива глупости. Та, да се върнем към началото на неговото изказане, което е по-сериозно. Много форми на управление са били изпробвани и ще бъдат изпробвани в този свят на грях и скръп. Грях и скръп, тук е важното. Този свят на грях и скръп. Тоест, грехът е водещ в света и скръпта е част от него. Това е много важно, макар, че той минава за минава, не се заобучава. Не говори за греха нататък, а говори как министрите ще бъдат слуги на народа и как народът ще управлява. Пълните глупости. В израза демокрацията е най-лоша форма на управление, освен всички други, се съдържа нещо много вярно. Демокрацията е зло.

И всички други форми са зло. Комунизма, фашизма, нали и така нататък. Това е много-много важно. Защото ако ти кажеш, че демокрацията е зло, тя не може да бъде идеал. Не може да бъде проект. Ние можем да скрием зад фразите управление на народа, министрите съслуги, нали? Но това са лъжи, с които ние крием, че демокрацията е най-лошата форма на управление, че тя е зло. Друг проект, или по-клукно казано, друг начин на оформване на демократичното общество като идеал, като нещо добро и най-добро. Това е теорията за отвореното общество. Тази теория, на времето, първоначално това понятие е введено от френския философ Анри Бергсон. В 1932 година Карл Попър взема това понятие, развива го по време на Втората стволна година. Той живее в Англия, макар, че е роден в Австрия. И в 1945 година, в края на войната, той публикува своя знаменит труд, отвореното общество и неговите врагове. И там противопоставя два вида общество. И кое е затвореното общество?

То е племенно, колективистично и там, да кажем, най-лошия вариант тоталитарно. Там има едно учение, което е вярно и всички живеят колективно в рамките на това учение. Отвореното общество обаче е критично. Там нямаш една водища истина, освен, разбира се, истината за отвореното общество. Тук е скрития тоталитаризъм на Попър и на всички подобни конструкции отопични. Отвореното общество, понеже създава възможност за критика, то е отворено от към критика, т.е. може да се променя, може да се развива. И Попър твърди, че това е доброто, а за отвореното общество е лошото и, че посредством отвореното общество ние можем да подобряваме постоянно, чрез критика, чрез промяна, чрез еволюция. Можем да поправяме обществото и по този начин отвореното общество е добро, защото то има форми за самокритика, за самоподобрение и т.н. И знаем много добре, че Сорос, Джордж Сорос, милиардера и благотворителя, беше голям превърженик на Попър и на отвореното общество, създаде фундация и се опита да я разпространи по света. Доста успешно. Сега, на по-късни години Сорос даде заден ход спрямо теорията за отвореното общество, защото един вид може да е манипулация. Медиите и т.н. може да манипулират обществото и то, уж отворено, обаче пада в капана на тази манипулация. Така че Сорос леко се отстрани, но той вече беше създал мрежата от фундации и всички останали, които пропагандират отвореното общество. И в този смисъл, така да се каже, не си върна парите обратно. Не казвам аз тук водих неправилна посока, но все едно той направи една самокритика на до тогавашната му така сляпо вярване в теорията на попър.

Теорията на попър има и други пробойни, много сериозни. Примерно той смята, че истината може да се загуби. Отворено общество е отворено, обаче то може да върви в невярна посока. Критикува се, но губят истината. Това, че си критичен, не означава, че си в истината. Той е бил в момент човек, попър, и осъзнавал тези конструктивни дефекти на своята теория. Сега, това твърдение на попър е много интересно, защото точно това става в отвореното общество. Истината, Христос, е загубена. Как той казва, истината може да бъде загубена и, че критичното отношение не означава, че истината е намерена. Точно така е. Критичното отношение към обществото не означава, че ще намереш Христа. По никакъв начин. При това положение, какво става от тази теория? За нас като християни? Нищо.

Това е едно общество на злото, на неистината. Което се променя съобразно с други концепции, които поправят дадени негови недъзи, но пак не са в истината. Така че тази теория за отвореното общество до голяма степен, така, глорифицира капитализма, демокрацията, либералната демокрация. Но в крайна сметка дори самите създатели, Карл Попър и неговият адепт Джордж Сорос, и те в един момент виждат, че конструкцията е достатъчно една пробойна, за да се изсипе цялото брашно от чувала. Утопия беше утопията на Френсис Фукуяма, с неговата знаменита книга за края на света и крайна историята. И последния човек, крайна историята той виждаше като победа на либералната демокрация, която е оптималния вариант на обществена организация. Това беше като така наивник, че в крайна сметка ние живеем във времето на победата най-съпте на този идеал и, че най-доброто общество, либералната демокрация, е вече победила в света, след като рухна СССР и остава лека по лека всички из останали държави да преоткрият това супер общество и то ще победи и ще настане хармония. Но, разбира се, първо, че той се провали като пророк и второ, че неговата визия се оказа утопична в същността си, защото първо, че не се осъществи, което е най-важното и второ, че отново виждаме един повърхностен, примитивен, консумативен вариант на обществото. Поначало, тези утопии са много близки до утопията, консумативната етопия. Че един вид технологията, технологичната утопия, че технологията ще се развие до такава степен, че ще овладее производството и, така да се каже, камъните ще станат хлябове. Ние ще имаме едно задоволяване на всички потребности на човеците, първо материални, след това и тъй наречените духовни, всъщност те са душевни, както те ги виждат. Тази технологична и консумативна утопия също не издържа малко по-сериозна критика. Освен, че не се и осъществява, няма изглед да се осъществи, точно обратното виждаме действителността, как се свива все повече материалната база, на която ние сме стъпили, природната среда, ресурсите и така да се изчерпват, вместо да стават пълноводни. Всъщност точно обратното те се денонатурират. Ние вече не едем истинска храна, унищожаваме природата и така нататък, което е антиотопия в крайна сметка. Нека да спрем още веднъж за малко глътка чист въздух и слушаме още едно православно песно пение.

Ангелску държи държи държи държи Нека да спрем още едно православно песно пение. Нека да спрем още едно православно пение. Нека да спрем още едно православно пение. Нека да спрем още едно православно пение. Нека да спрем още едно православно пение. Нека да спрем още едно православно пение. "Сталуйся от же едно православно пение" "Сталуйся от же едно православно пение". "Сталуйся от же едно православно пение" "Сталуйся от же едно православно пение" "Сталуйся от же едно православно пение" Нека да споменаваме други утопии. Утопията на идил, исламска държава. Утопията на анархизма.

Че един вид няма нужда от държава. Няма нужда от господството на обществото над човека. По-скоро човека индивидуално да се оправя. Тя звучи така примамливо, но всъщност първо не може да се осъществи и второ е основното. Има една много особена утопия. Това е утопията на нормалността. На това, че е от само себе си. Ако ни кажем: "Добре, де" Всички проекти човешки са дефектни. Но, хайде да караме без проект. Без утопия. Ще се отпуснем. И без да правим никакви проекти Ще си живеем с основните си нужди. Като си гладен ще едеш.

Като си жаден ще пиеш. Зато ти е студентно ще се облечеш. За да си осигуриш храна и питие ще работиш. И то и то. Няма нужда от утопии. Ще живеем без утопии. Това също е утопично. Това също е утопия. Това е утопията на привидната нормалност, на привиднато от само себе си. Защото ние си мислим, че има от само себе си. А то няма. Защото интересите на хората те се съчетават. Организацията е необходима. И ти щеш не щеш изграждаш една система. Ти може да не я разбираш.

Може да не я виждаш. Може да мислиш, че всичко е от само себе си. Но то не е от само себе си. Първо, че ти не може да накараш всички хора да се откажат от политика, от организация, от власт. Анархичния проект. Но не може да го накараш, да го наложиш на обществото. И второ, дори да не го виждаш в крайна сметка проекта. Той съществува. Утопичния проект съществува. И в привидната нормалност на живота, един вид без насилие политическо, без политически проект, всъщност той неизбежно съществува. Той неизбежно съществува вътрешно присъщ на организацията на обществото, на парите, на технологията. Както куба е вътрешно присъщ на солите, на солта, отварската сол, когато започнем да изпаряваме водата, отварската сол се оформя платформата на кубчета. Щем не щем. Това е вътрешно присъщо. Така и в човешкото общество.

Ние дали ще наричаме обществото по даден начин или не, то винаги има своя вътрешно присъща форма на организация, има своя вътрешно присъща идеология и тя винаги е утопична. Това е следващия голям извод, че всички човешки идеологии за организиране на обществото са утопични. Ако са човешки, защото не човек управлява, не човек е господар на обществото, господаря е Бог и нашите безбожни или псевдо-божни проекти за организиране на обществото са зло, те са утопични в най-лошия смисъл на думата. Сега да стигнем до края на утопичния проект. Коя ще е последната утопия? Предпоследната утопия е нашата, либерално-демократичната, в конкуренция с китайската псевдо-комунистическа утопия. И последната утопия ще бъде утопията на антихриста. Тя ще завладее цялата земя, антихриста ще дойде с един страхотен проект. Разбира се в центъра на този проект ще бъде самия той. И той ще предложи и човечеството ще одобри неговия проект за организация на света. Този проект ще бъде най-великата утопия. След утопията на първия бунт на сатаната, това ще бъде следващия най-велик утопичен проект. Неговия автор ще бъде антихриста и носител, човечеството ще се съблазни в по-голямата си част, в огромно ценозинство, единици ще бъдат будните и разбиращите какво се случва и този утопичен проект ще бъде реалност. Всички тези проекти, за които говорим, реалните, те са утопични, но те са заедно с това и реални. И фашистския, и комунистския, и демократичния, и така нататък, всичките са реални.

За някои хора, за определено време, за десетилетия, за векове, но те са реални. И утопичният проект на антихриста ще бъде жива реалност на земята. Но тази реалност, ние не виждаме нената нереалност. Защото истинската реалност не е тук. Тук имаме една предреалност. Нашия живот, нашия свят е предреален. Реалността е в Царството Божие. Там е истинската реалност. Така че човешкият свят, падналият човешкият свят, света на падналият човек е априорно една временна действителност. Една действителност, която няма бъдеще. В този смисъл тя е до голяма степен подвластна на утопизма. Защото в края на човешкият живот идва смъртта, в края на живота на човечеството идва страшния съд и оттамната започва истинската реалност. Много по-истинската, отколкото този свят. Така че последната утопия ще бъде утопията на антихриста. Тя ще бъде реално осъществена в този свят и ще приключи с второто пришествие на Господ Иисус Христос, който ще донесе истинската действителност, истинската реалност.

Царството Божие за тези, които са отясно, вечната смърт за тези, които са отляво. Това ще бъде истинската реалност вече не утопична, а действителна. Възниква въпроса... Добре, ние приемаме, че всички човешки опити да конструира нещо са конструктивно сбъркани. Човека не може да управлява света. Какво е християнското учение за обществения строй? И тук... Ние трябва веднага да се съотнесем към това, което Господ ни е казал. Той ни казва в Евангелието от Иоанна: с мене не може да вършите нищо. Общество без Христа в центъра си не е нищо друго след утопия. На друго място в Евангелието от Матея той казва така: И тъй, не се грижете и не думайте какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем. Защото всичко това търсят езичниците и, защото вашият небесен отец знае, че имате нужда от всичко това. "Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешния ден, сам ще се грижи за своето.

Доста е на всеки ден злобата му". Крайна цитата. Това е много важно. Първом търсете царството на Бога. Т.е. изначално опитите на човека да създаде конструкции как да оправи обществото са гнили. Ние първом трябва да търсим царството Божие. Т.е. първо трябва да станем Христови. Първо трябва да се обожим. А станем ли такива, тогава всичко славно ще ни се придаде. в хармония с братята си и обществото ще стане съвършено, ако ние станем съвършени. Христовото учение е обърнато към човека и, когато човека е Божи, охристовен, тогава и обществото ще бъде охристовено. Но това не се случва. Ние не сме охристовени и затова обществото ни е зло. То тъне в грях, то тъне в зло.

Лежи в зло светът. И в този смисъл от това зло ние не можем да направим една добра конструкция. Това е утопия, измама, самоизмама, че ние ще го правим с такова гласуване, с пряко гласуване или машинно или ръчно или не знам си какво. Ние самите, бидейки греховни и разхристовени, не ставаме. Така че трябва да знаем, че ние живеем в една злотворна система. Да не си мислим, че носим на някого просвещение. Не носим. Каква е разликата между една отрова и друга отрова? Унези умират от тази отрова, а ние им предлагаме по-добра отрова. Нямаме право. Те може да умират от една отрова, но нашето не е по-добро. че ние живеем в един злокачествен отопизъм на консумативното, либерално, демократическо, капиталистическо общество. Това е зло. Това е отрова. Тя може да е малко по-бавно действаща от другата, но какво от това?

Тя е отрова. да я превъзнасяме като модел за управление и Господ никъде не ни е вменил такава длъжност. Той ни казва да търсим Царството Божие. без мен не може да вършите нищо. Когато Пилат го разпитва, какво му отговаря Господ? Моето Царство не е от той свят. Ако беше Царството ми от този свят, моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предавен на юдеите. Но сега Царството ми не е от тук. Така че и Той ни препраща към Царството Божие. Нещо подобно се съдържа и в книгата на Св. Августин за Божия град, писана в началото на 5-и век. Когато пада Рим, идват варварите, визиготите в 1690 г.

и завладяват Рим, разрушават го и всички казват: "Чакай сега, как стана това нещо?" Когато Рим беше езически, беше силен, могъщ, а сега като стане християнски, рухна. Значи християните нещо лошо са донесли. Затова Лъжения Августин пише тази книга, където му обяснява, че нашето Царство не е от този свят. Нашия Рим не е тук. Нашия град не е тук. А Божия град там е истината. Там е действителността. Тези утопии, в които живеем ние, които все повече се изчерпват. И затова вече в художествената и литература, и кино и пр. властват антиутопиите.

Вече никой не привижда светло бъдеще. Няма от къде да дойде. Збирайте се, то ще дойде. Знаем откъде ще дойде. Ще дойде от антихриста светлото бъдеще. Последната утопия и последната измама. И самоизмама. Тези антиутопии са верни. За разлика от утопиите. Те показват, че от греховния човек, без да искат, те не говорят за греховния човек. Говорят за някакви измислени герои. Но така и иначе ние знаем, че от греховния човек, от падналият човек, не може да се създаде едно идеално общество. Едно добро общество. Ако човеките се покаят и се обожат, да, но няма такава тенденция. Тенденция е обратната.

Не само свършва околната среда и рибите в морето ще свършат и животните в саваната ще измърт и така нататък. Това е да, но по-лошното е, че ние човеките деградираме в духовен план. И затова умира духовността. Тя оскъдява. И, когато дойде Христос, ще намери ли вяра истинска? Ще намери ошепа хора. Защото църквата до края ще устои. но в единици, а другите ще бъдат остъпници, огромното мудинство. Малкото стадо само ще бъде верно до смърт. А останалите, огромното число, ще живеят в утопията на Тихриста. в последната самоизмама и измама на човечеството. Така че е много важно не трезво да осъзнаем, че живеем в едно утопично общество, безперспективно, в земното си измерение. Нашата перспектива е Царството Божие. И това Царство Божие все повече и неговите носители тук на земята, все повече ще влиза в противоречие с утопизма на всички земни проекти, включително демократическия и предпоследния демократическия, последния ще бъде Царството на Тихриста.

И не трябва да се борим за доброто, но доброто в човека. Там е разковничето. Иначе, ако се борим за добра организация на злото, тя винаги ще произвежда зло. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров.