Здравейте! Темата на днешната беседа е 24 май Дадености и въпросителни Празникът на светите равноапостоли Кирил и Методий е един от най-светлите български празници един от най-българските празници както казваме Той е любим на всички Още повече, че сме свикнали от най-ранно детство той да бъде свързан с
училището, просветата пролета Свикнали сме с този празник Приемаме го за даденост и не си задаваме въпроси за него Не се замисляме много-много А въпросите са важни Най-елементарните въпроси Какво? КОЙ? КОГА? КЪДЕ? КАК? КАК?
КАК? ЗАЩО? КАК? Най-фундаменталните основополагащите въпроси Какво празнуваме? КАК? КАК? КАК? От кога? От къде? От кого започва? Как? Защо? Защо празнуваме? Как празнуваме? В днешната беседа ще се опитаме да поставим някои от тези въпроси и да им отговорим. Първо, защо изобщо съществуват празниците? И в тази връзка, защо честваме светиите, а не само Бога? Празниците защо съществуват? Ние знаем, че още в Стария Завет Господ повелява на избрания народ да работи шест дена,
а на седмия ден да не работи, да празнува. Този ден ще е празен откъм работа, но разбира се пълен откъм благопочитание, откъм благомислие. В този ден няма да работиш. С какво ще се занимаваш с Бога? Ще мислиш за Бога. Ще общуваш с Бога. Т.е. ще се молиш. Ще посветиш целия ден на Бога. Кой е този Бог? Това е Творецът на всичко, видимо и невидимо. Това, което се празнува в съботния ден, е Творецът. Т.е. сътворението, понеже ние сме продукт на това сътворение. Това е събитието, което ние честваме. Освен личността, която го е извършила. Но тази личност не е без качества, без история, без дела.
Напротив, ние точно това честваме. В този ден, личността на Бога и събитието. Делото, което Той е извършил. Това, че е създал всичко, включително и нас самите. Този ден ни е даден и за размисъл. Да осмислим тези работи. Да осмислим времето. Да осмислим историята. Да осмислим разказа. Как ние познаваме това нещо за Бога? Откъде го знаем? Някой ни е разказал някакви изречения. И важно е, че този празничен ден се повтаря циклично. Календарно се повтаря.
Съботният ден се повтаря през шест дена, през шест дена, през шест дена. Другите празници, които са били, да кажем там, шатри, пасха и така нататък, се повтарят ежегодно. Но така или иначе те се повтарят. Защото някой ще каже, чакай сега. Веднъж честваме Бога, отдаваме Му почит като вседържител, като творец на всичко и какво повече. го казахме, го празнувахме. Защо трябва да се повтаря. Не, трябва да се повтаря. Сам Господ го е постановил. А и не само в Стария Завет, но и във всички езически цивилизации, макар, че не са познавали истинския Бог, те са имали празнична календарна система
и са имали ежегодно повтарящи се празници, които преповтарят тяхния разказ, тяхния наратив. За началата, за важното, за смисъла, за боговете, както те са ги разбирали. Тоест, празнуването не е нещо второстепенно, не е нещо без което можем, не е един лукс, разкош, а е насъщна необходимост за човека и за човечество, за всички цивилизации, откакто съществуват. А защо честваме светиите? би казал един протестант. Защо не честваме самия Бог, а честваме човеки? Ами, отговор е много просто.
Защото ние чрез светиите честваме Бога. Самото понятие е светия, в кой го определя. Бог, това са Божиите прославленици. Ние не можем да определяме светиите. Или ако ги определяме, това е нищожно. да си кажем, ето, този е много заслужил, какъв добър човек беше, колко голяма полза имаш от него за България, айде да го канонизираме, го направим светец. това е неправилно отношение към светостта. Бог трябва да го прослави по един и друг начин, чрез чудеса. и тогава следвайки Божията прослава и Божията Църква прославя, еди-кой-си като светец.
Тоест, ние, чествайки светците, винаги честваме Бога. Нимба, който е изобразен на иконите, това е знак за Божия прослава, тоест за Бога. Житията на светците от начало до край съдържат прослава на Бога. Те, ако не прославят Бога, те няма да бъдат светци.
Така че това е едно доста късогледо разбиране протестантското, че не трябва да хвалим само Бога, но не и човеци. Не. Напротив, човеците са образци за нас. Как ние да станем Божии прославленици? Как ние да влезем в царството, както те са влезли в царството? Това е смисъл на нашия живот. Ние, ако това не правим, ние се лишаваме от тези
богопрославени образци. А Бог защо ги прославя? Защо? Той прави чудеса. Точно за да ни даде като образец. Да ни каже, ето, този е моя любимец. Този е моя избранник. Следвай неговия пример. тъй като, ако не бяха светците, имахме само
Христа, Бога, Бога-човека, тогава неговият подвик ще да бъде извън нашите възможности. Ние не можем да бъдем безгрешни, какъвто е бил Христос. Той е единствения безгрешен. е как тогава ние ще се съпоставяме с него. Да,
ще се опитваме да следваме примера му, но нас вътре ще ни говори гласа, ама чакай сега, той е бил праведник. 100% безгрешен, безгрях, а ти си грешен. Тоест, ти си в друга категория. Да,
станал е човек, но бидейки Бог съвършен, е станал и човек съвършен, а ти си човек несъвършен, греховен. И тогава идват на помощ светците. Ами и те бяха несъвършени, ами и те бяха
греховни, ама станаха Божии, станаха Богове, както Бог ни обеща. Да станем Богове, тоест, небожители, обитатели на Царството Божие, безсмъртни. Ето за това честваме светците. И разбира се, трябва да ги честваме.
Друг въпрос. Кога и къде е започнало честването на светите Кирил и Методий като светци? кой е започнал да ги чества? Отговора на този въпрос е, че свети Константин Кирил
е бил честван като светец много скоро след смъртта си. Всички са виждали неговата очевидна святост. самия папа не му предлага, а предлага на брат му да погребе свети Кирил
в личния негов гроб в свети Петър, което е безпрецедентно в историята на римската църква и де-факто е канонизация. Това по друг начин не може
да се тълкува. иначе папата не би го погребал в собствения си гроб. Погребал го, защото го смета за свят човек. Тоест канонизацията, честването на свети Кирил като светец е започнало много рано,
скоро след смъртта му. Разбира се, той е бил прославен чрез чудеса и всички са виждали неговия праведен живот, така че още приживе чудеса се случват
по неговите молитви, затова се датират неговите жития, така че там нещата са започнали много рано. Та умира в 869 година и
може да кажем, че още през 70-те години на 9-ти век имаме де-факто почет към него като към светец. Брат му Методий винаги е стоял в сянката
на Свети Кирил, макар че делото му е титанично, също така. Той е еднакво велик със своя брат, дори и в своето смирение, в това, че стои в сянка, се проявява
и неговото величие по друг начин. Но той умира в 885 година и след смъртта му започват едни гонения, на неговите ученици и последователи в
Велика Моравия от немското латиноезично духовенство, което е било противник на славянската литургия, на славянската книжовност и започват да я изкоренява в
Велика Моравия. Така, че култ към свети Методий в Моравия официално е бил немислим, т.е. епископски култ е немислим, а знаем, че
без епископа в църквата нещата не са законни. Да, между неговите последователи, гонени, хвърлени в затвора и прочие е имало велика почет към свети Методий,
като към светец, но това е било просто почет лична, в личните си молитви са го споменавали, вероятно като застъпник, защото съзнаели че той е
изповедник за вярата, това е много важно, той в затвора е хвърлен за това, че изпълнява Божията мисия сред славяните. Явно е било, че е свят човек, но в Велика Моравия култ към него
не е било възможно да се осъществи. Точно обратното, паметта му, делото му, името му е било изличавано от епископата, от латиноязичния немски епископат
и за това там култ не е възможно да се създаде. Тоест, култът към свети Методий се създава в България. Това е много важно. Ние това някакси не го
ценим, не го провъзгласяваме, че култът към свети Методий, а оттами култът към двамата братя е създаден и утвърден в България.
Култът към свети Кирил в Рим известно време е съществувал след смъртта му. Но много скоро папите обръщат политиката спрямо славянската мисия. В началото се благославили,
но след това я отхвърлят официално и е ясно, че от този момент нататъка култ към свети Кирил там не може да има.
Да, почитали се го като велик човек. гроба му е останал, мощите му са останали, но нямаме следа от култ към него вече
след десетилетия, когато се обръща политиката спрямо славянската мисия. В Ромейската империя и свети Кирил и свети Методи са били Ромеи, поданици на Ромейската империя.
Разбира се, Ромейската империя не е национална, не е етническа, там имало различни етноси. Ние не знаем какъв е бил техния етнос. Много вероятно са имали славянска кръв
или по майчена линия, което е сигурно, или по бащина, което е възможно, т.е. може би и двамата са били славяни, но поне майката по всичко ли,
че е била славянка. Така или иначе, това няма никакво значение в империята, святостта си е святост, но култ към светите, Кирил и Методи в Ромейската империя няма. Това е на пръв поглед
доста странно, защото те са поданици на тази империя, те са пратени на мисия в Велика Моравия от Ромейската държава, от Ромейския император и са изпълнили тази мисия
вдъхновено, богоугодно, блестящо, Как така? Тези, които ги пратиха на тази мисия, не ги честват. Или, може би, не знаят за техните дела, или не знаят за тяхната святост. Не, знаят ли за делата им? Как да не са знаели?
Как да си обясним тогава, че в Ромейските източници отсъстват имената и делата на Светите Кирил и Методий? Да не говорим за честване като светци, да не говорим
за икони или жития и прочие. много важен въпрос. Но отговора е исторически очевиден. Мисията на светите
братя Кирил и Методий в Моравия е дело на двама, трима души. това става по времето на император Михаил Трети. Номинално той е
човекът, който праща Светите Кирил и Методий в Моравската мисия в 863-та година. Но Михаил Трети е бил млад човек, не много укрепнал
на престола и реалният двигател на събитията е бил Кесаря Варда, негове Войчо. Кесаря Варда, който е гениалният държавник от този
период. Той праща свети Кирил на Сарацинската мисия, той праща свети Кирил на хазарската мисия, той праща свети Кирил на
Моравската мисия, заедно с братво Методий. И разбира се, третия ключов човек е свети патриарх Фотий. Именно по негово време
започва Моравската мисия. Той е бил роднина на Кесаря Варда. И когато Василий първи македонеца убива Кесаря Варда,
когато след това убива и император Михаил Трети, когато след това сваля от престола свети Фотий, много естествено е, че
Василий първи няма да иска да възхвалява свети Кирил и свети Методий, защото когато се напишет житията, хубаво,
ще го честваме като светец велик, какъвто е, безспорно, ама нали трябва да се напишет житие. И какво ще пише в житието? Той беше изпратен тази мисия
от Кесаря Варда, от Михаил Трети и от Фотий. Тримата, които всъщност в момента срещу, които е Василий. Двамата ги убил,
единия го е пратил в изгнание. Дори когато връща Свети Фотий от изгнание и когато той бива поставен на Царя Градския престол, защото Василий много го е уважал като велик
ерудит и духовник, дори тогава кръвта на двамата убити Кесаря Варда и Михаил Трети единия е миропомазания Василевс. Това е нечувано
убийство на собственият и благодетел, който те измъкна от кълта и те направи своя дясна ръка и те го убиваш. непростимо престъпление. Другия Кесаря Варда велика личност в нормално отношение не, обаче в държавническо отношение
велик. Той създава Магнаурската школа. Той замисля и осъществява тези мисии, особено Моравската и прочие, и прочие. Много заслуги има. И Василий го убива по съвсем
корисни причини, разбира се. за да се издигне първо на негово място, като вторият човек в империята и след това на първо място, като убие Михаил Трети. Тоест, нямало е как при Василий македонянин
да се възхваляват светите Кирил и Методий. Той би разкрил себе си като убиец на светли личности, които са предприяти на светла мисия с светци. Чрез светци
е осъществил Кесаре Варда и Михаил Трети тази Поравска мисия. Но Василий първи също се оказва гениален държавник и освен всичко друго създава
една могъща династия, която ще въздигне Ромейската империя на голяма висота. И тази династия продължава доста дълго време. е как те ще
възхвалят светите светите Кирил и Методий и по този начин ще изложат основателя на династията. Убиеца на Кесаре Варда и на Михел Трети. Няма как да стане това нещо. И за това
се слага едно табу върху темата за светостта на светите Кирил и Методий върху имената им дори. Те биват изличени от летописите на
Румейската империя. А като минат 200 години вече няма кой да изрови и да кажем чакай пак при по-предишната династия имаше. Това вече няма кой
да го направи и не е направено. И така тези които ги пращат на мисията мълчат за тях. Тези които са облагодетелствани най-вече от тази мисия моравските
християни биват принудени от немското духовенство да замълчат за тази мисия и за тези светци. И се оказва, че България,
която приема тяхното дело и го спасява, приема техните ученици и ги спасява, се оказва първата държава в света, която чества
тези двама светци. Култът към двамата братя, светите Кирил и Методий, е учреден в България. Култът към светите Кирил е бил и в Италия, и в Моравия,
но там е ликвидиран. Така че и той на практика е спасен в България. Това е изключително важно. Голямо, велико достояние, защото светите Кирил и Методий
всички ги празнуват сега. Гърците ги празнуват, папата ги празнува, чехи, словаци, поляци, харвати, украинци, руснаци, белоруси, кой не ги празнува? Македонци, черновиди, горци, всички ги празнуват.
Но малци не знаят, че ако не беше България, ако не беше Плиска, ако не беше Свети Борис, никой от тях нямаше да ги празнува. Через Свети Борис и неговото велико дело е
създаден и утвърден и в последствие разпространен култът към светите братя Кирил и Методий. Имаме за това много бройни свидетелства.
Фактът е, че още при живе на Свети Борис се създават общо похвално слово за Кирил и Методий. Проложно
житие на Кирил и Методий на двамата означава, че това е била осъзната държавна българска църковна политика. Държавна и църковна политика. Тогава
Църквата и държавата са били в така наречена симфония, в съгласие, съзвучие. Чернолизът с храбър в своята знаменита твърба за писмената,
нееднократно пише за святи Кирил, да го нареча святи Константин философ, наречен Кирил. Изрично го упоменава като светец.
Това е към 893 година се датира тази твърба. Разбира се, по време на святи княз Борис по време на неговото
или съуправление с Владимир Расате или след като низвергва Владимир Расате, може би в този период, когато Борис е
отново единоличен самодържец във България, но все едно ни знаем, че святи Борис не се отказва от властта до края на живота
си, продължава да бъде княз, така че по негово време и то доминиращия княз, доминиращия в двойката спрямо Владимир и спрямо
Симеон, той е носителят на върховната, блюстителната, надзорната власт върху цялата държава и върху съвладетеля, дали той е Владимир
или Симеон няма значение, така че лично св. княз Борис носи великото достоинство по негово време да се учредява съвместното
честване на св. Кирил и Методий. Тека да чуем едно песно пение след което ще продължим. текъм. текъм. текъм. текъм. Текъм.
текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Текъм.
Текъм. Текъм. Текъм. Текъм. Важен въпрос е защо е избрана датата 11 май за празника на Светите Кирил и Методий. За съвместен празник на двамата. Знаем, че те имат по-отделно празници. съответно на 14 февруари и на 6 април. Но никой не знае защо и кога точно е избрана датата 11 май. в Кирило Методиевската енциклопедия пише така по този въпрос: "Преобладаващото мнение е, че тази дата е определена произволно, но общия култ е търсен съзнателно още в края на 9 началото на 10 век." Това е времето на Свети Борис.
Това добре, но датата 11 май, че е определена произволно, това няма как да бъде. Не може да се съберат някакви люде, да кажем: "Свети Борис, ей там Климент, Наум и другите" и да кажат: "А бе, хубаво е направено честване на двамата братя." И да си кажат: "Добре, прекрасно, това е много хубаво. Дайте да изберем една дата." На коя дата ще ги честваме двамата. Единият да каже: "Дайте да честваме на деня на успението на Свети Кирил на 14 февруари." Другият да каже: "Не, по-добре на смъртта на Свети Методий, защото той по-късно умира, на 6 април." И третият да стане и да каже: "Не, по-добре на произволна дата." Айде изберем една дата, е така, хвърляме жреби или нещо подобно, въртим колелото и където падне там. Това е абсурд. Датата не е произволна. Не може да бъде произволна. Можем да кажем, че ние не знаем как е била определена и толкова. Но това не означава, че е произволна. Просто не знаем. За отбелязване е, че датата 11 май е датата на основаването на Константинопол. Освещаването по-точно на Константинопол. Това е празника на Константинопол.
Дали има връзка между този празник и празника на Светите Кирил и Методий, не знаем. Но ми се струва, че сигурно има някаква връзка между празника на Константинопол. Сега дали по линия на това, че той в Константинопол бил велик празник, докато у нас не. Ние не сме Константинопол, за да го честваме и в този смисъл в празничния цикъл се получава един вакуум в този ден. В Румейската империя честват нещо много важно, но ние в България точно това не го честваме, защото това не е отделен светец, който е и наш и техен. Свети Павел, Свети Петър го честват всички. Но това е велик празник в книгите, богослужебите и така нататъка, които идват от Константинопол, но нас много много ни ни засяга, защото ние не сме Константинопол. Дори воюваме срещу Константинопол не веднъж при Симеон, така че е възможно този празник да е бил сложен като един вид противовес на тяхното честване. Докато те честват Константинопол, ние честваме това, което ни прави нас самобитни. Това пак е празник, което те няма да честват, защото това е нашата самобитност, нашата култура, нашия език, нашата самоличност. Така че според мен има някаква връзка в честването на 11 май с празника на Константинопол. Но как е възникнало, каква е била логиката, ние не знаем. Важно е да знаем, че честването на светите братя Кирил и Методий, което продължава и при Второто Българско царство, през османския период постепенно затихва и се губи. Това се дължи на няколко фактора. Три.
Първо, ние нямаме български епископат. Когато гръкоязични, етническите са били най-различни, не са гърци, най-различни са, но са гръкоязични, пратени от Константинопол, който разбира се не е гръцки град, а е имперска международна столица, междуетническа, наднационална столица. И тези гръкоговорящи константинополски пратеници, епископи, не са искали да утвърждават нещо, което е свързано с местната самоличност, т.е. с известен потенциален сепаратизъм. Утре те ще се сетят, че са имали отделна църква и ще искат да имат такава. Второ, те, като правило, не са говорили български език, тези гръкоязични епископи, така че да честват някой, който е създал един книжовен език и отстоявал тази книжовност, тази литургичен език и прочее. Човек, който не го знае този език, за него това не е приоритет и вероятно това е една от важните причини. Втората причина е, че в кръсните векове от 17-ти нататъка, със сигурност, може би и малко по-рано, се появява вече гръцкият етнически национализъм. В началото в по-мека форма, а в 18-ти век този почва да става и антибългарски. В смисъл не антибългарски, но антиславянски, анти... нали, против всички останали. И разбира се, тогава не само, че не се е чествал празника на Светите Кирил и Методии, но най-вероятно тези вече политически мотивирани епископи са унищожавали различни ръкописи, икони, може би и така нататъка, които са поддържали този култ. Това е една активна антиславянска и антибългарска политика на това вече етнически осъзнато гръцко духовенство и епископат. Това особено въжи в 19-те, когато започва църковната борба в България. И тук се получава нещо интересно, че от една страна най-вероятно вече гръцките етнически епископи в 19-ти век съзнателно унищожават славяно-българската следа в България. икони, станописи, ръкописи, празници и така нататъка. и другото е, че пък в България се възобновява култът към Светите Кирил и Методий, именно в противовес на това гръцко деяние.
Още в Паисиевата история имаме цял раздел за Светите Кирил и Методий. Паисиев, разбира се, не го е измислил, той го е преписал от другаде. Имало е вече съзнание за българската самоличност и за ключовата роля на светите братя Кирил и Методий. Това е една политическа програма, културна, цивилизационна. И Паиси става, преподобният Паисий Хилендарски, един от нейните носители. 1762 година е номиналната дата на Паисиевата история, но ние знаем, че той е наследник на едно движение, което започва преди него. Най-вероятно през XVIII век едва ли е било по-рано, вече като политическо, цивилизационно, културно, патриотично, българско, осъзнато българско движение. Най-вече през XVIII век за по-рано нямаме данни. Може да го е имало, но то го е имало още при Свети Климент Охридски, безспорно. Но там по-рано за сега не се виждат следи от култ към празника на Светите Кирил и Методий, макар че се появява образът на Светите Седмочисленици. Т.е. образите на Светите Кирил и Методий съществуват в творчеството на Свети Климент Охридски. в Сливнишкия манастир, на брега на Преспанското езеро, в днешна северна Македония. Там е запазено това изображение на Светите Седмочисленици, най-старото запазено, и там са тези образи на Светите Братя Кирил и Методий. Така че Свети Климент Охридски знае за тях, чества ги, чества техните ученици, чества тяхната общност на Седмината заедно. Но дали е имало празник, ден, в който се е чествало, това ние не знаем и е малко вероятно.
Деня се чества вече в XIX век със сигурност и във втората половина на XIX век той избоява като първи български национален празник. Това е изключително събитие, изключително постижение на българството, им подвиг, културен, цивилизационен и духовен. Защото ние още нямаме пълноценен български епископат. Тук-там е някой българин епископ, но той не е в българска църква, а е вписан в Константинополската патриаршия, която има антиславянско и антикирилометодиевско отношение на този етап. Много по-късно те се сещат и започват да обичат Светите Кирил и Методий, но вече като гърци, в тази времена, което е малко нелепо. В Солунската катедрала Свети Григорий Палама има две огромни изображения на Светите Кирил и Методий с нелепия елинофилетически надпис. Св. Кирил Елин - просветител на славяните и Св. Методий Елин - просветител на славяните. Това нещо не е вярно. Те не са елини. Те са били ромеи, но това е съвсем друго нещо. Елини означава етнически елини, каквито те несъмнено не са били. Или поне няма никакви данни в това отношение. А делото им е в съвсем друга посока. И така в XIX век датата 11 май, която през османския период е забравена в България, не съществува; тя започва да идва в България от Русия посредством книгите, които идват тук. И в XIX век, когато българите очакват политическо освобождение от страна на Русия най-вече, естествено, че те поставят Светите Кирил и Методий на своите хоругви.
Правят ги емблематични за славянството във България, за да покажат близостта си до потенциалната освободителка Русия. И ние надминаваме русите в честването на Светите Кирил и Методий, защото в Русия техният празник е бил един от многото. А в България става номер едно. Става най-важният национален празник на българите. Най-важният български празник в средата на XIX век е празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Той става знаме на борбата за църковна емансипация. Особена заслуга в това отношение има Найден Геров, руският консул в Пловдив, виден русофил и проводник на руската политика. Естествено, че тази политика е да възхвалява православното славянство, а православно славянство без Светите Кирил и Методий е немислимо. И затова българският народ през 60-те и 70-те години прегръща образа на Светите Кирил и Методий като нещо най-съкровено. Те стават най-важните български светци. Защото те дават самоличност на България. Свети Йоан Рилски е велик, но той е един велик молитвеник. Какъвто е бил Свети Антоний в Египет, какъвто е бил Свети Бенедикт Нурсийски, каквито са били всички молитвеници от отшелници и исихасти. Докато Светите Кирил и Методий създават онова, което ни прави самобитни. Това става нашата културна, езикова, национална самоличност. И в този смисъл те стават по-важни.
Най-важни стават те и действително техният празник се чества по най-тържествен начин, демонстративно. спрямо гръците: "Ето, ние сме различни, ние сме славяно-язични, ние сме славянска култура, славянска цивилизация, а не гръцка, не гръко-язична". Тук, несъмнено, има и политически мотив, светски мотив. Целта е да се освободим в културно и в държавно отношение. Първо от гръцката агресивна културна експанзия, културна, пропагандна, интелектуална и т.н. Т.е. опит да бъдем елинизирани. И заедно с това и политическото освобождение от Османската империя. Така че политическия компонент става много силен в това време. И се допълва към църковния. В някой случай може дори да има предимство. Но факт е на лице. През XIX век България единствена измежду всички държави, славянски и неславянски, чества Светите, Кирил и Методи като свой първенствуващ национален празник. После, след освобождението, нещата продължават. Естествено той се става един любим празник на българите.
Но датата е 11 май. Кога, как и защо се появява датата 24 май? Това става, когато България по време на Първата световна война преминава към Григорианския календар. Разликата е 13 дена. И църквата си остава по июлианския календар. И при това положение на светските календари, в този ден пише: 11 плюс 13, 24 пише: 24 май. Денят е един и същ. Църквата празнува в този ден Светите Равноапостоли Кирил и Методий. Държавата празнува в този ден Светите Равноапостоли Кирил и Методий. Но на държавния календар в този ден пише: 24 май. А в църковния календар на този ден пише: 11 май. Ден е един и същ. А номиналните названия на датата са различни според двата различни календара.
И тогава започваме да назоваваме този ден 24 май. Всъщност този е 11 май за църквата. Но това няма някакво кой за никакво значение. Защо? Защото празника е общ. Празнуваме всички: и държавата, и църквата. Тук обаче, в 1968 година, става нещо важно. А именно, Българската църква минава към григорианския календар. И при това положение се получава разминаване между църковния празник и светския празник. Чества на 11 май по нов стил, т.е. по светския календар на 11 май, чества и Църквата. Този празник го чества на 11 май. А държавата по инерция си чества на 24 май. Те не си мести празника. Защото държавата е, разбира се, комунистическа България и тя няма да си премести празника на 11 май. напротив, тя се радва, че празника е разцърковен.
Празника 24 май след 68 година, когато се въвежда в Българската православна църква григорианския календар, празника 24 май се разцърковява. И става светски. Чества се буквите, книжовността, изобщо славянската писменост и т.н. А църковния компонент е оставен за 11 май, там да си чествате в тесен кръг и в храмовете. Нека те чуем едно песнопение и ще продължим. Продължим. Звук. Звук. Звук. Звук. Звук. Звук. Звук. Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! По време на комунизма, празника 24 май не беше отвърден. ни най-малко. Напротив, аз спомням, че нямаше никакво противоречие, никакво напрежение. честваше се напълно, чистосърдечно, радостно, ведро, пролетно, като любим празник на българския народ. и разбира се на първо място на училището, учениците и така нататък. Манифестации се правеха... Людмила Живкова имаше именно такива програми. Програма Леонардо да Винчи, програма Ленин и програма Константин Кирил. Така че комунистическата държава, поне в по-късен етап, но вероятно от самото начало, не се отстранява от Свети Кирил и Методий, а напротив опитва се да ги присвои. И при това разминаване календарно, тя още повече успя да секуларизира празника. Изобщо темата "Светите Кирил и Методий" беше секуларизирана и се наблегна на тяхната, разбира се, голяма културна, цивилизационна, а до някъде и политическа роля, защото чрез тях се осъществява самоличността на българската народност, българската нация в последствие.
Това, разминаване обаче, продължава и до днес. Комунизма падна, но разминаването продължава. честването на 24 май е секуларно, държавно, всеучилищно, културно, всички културни институции, библиотеки и т.н. празнуват и честват. А няма литургично честване на "Светите Кирил и Методий" в този ден, освен, разбира се, в тези малко наброй енории към българската православна църква, които са по стария календар, по юлианския календар. Официално обаче нямаме литургично честване на "Светите Братя Кирил и Методий" в този ден. Това е един огромен минус за Българската православна църква. Защото точно "Светите Братя Кирил и Методий" и точно техния празник... Ние защо честваме, защо празнуваме, нали? Става дума в началото. За да можем да осмислим събития, личности, разказ, обществено значим разказ. За "Светите Братя Кирил и Методий", създателите на славянския език, преводачите на Свещеното Писание, проповедниците, евангелизаторите на славяните, просветителите в духовен смисъл, в християнски смисъл, кръстителите. Това е празника. Ние не можем да отделим едното от другото, да кажем "Свети Кирил е бил голям филолог, гениален филолог". Не! Той е бил велик светец и като светец просвещава и извършва своята велика и гениална филологическа работа. Когато ние разделим църковното честване от държавното, ние един вид разделяме църква от държавата. ние дехристиянизираме държавата, разцърковяваме държавата, която е склонна да общува с Църквата. Велика е национален празник, Рождество Христово е национален празник. Имаме Гиргиов ден, имаме достатъчно силна традиция в България, до сега слава богу, за да имаме много ярки допирни точки между църквата и държавата.
И ние да се лишим от тази безспорна допирна точка, там където се заквасва тестото на българската държавност и на българската духовност и на българската култура и цивилизация, там са Светите Братя Кирил и Методий в техния църковен смисъл, а не само в техния културно-цивилизационен смисъл. И там, ако имаше симфония между църквата и държавата, ако заедно чествахме и литургично, и училищно, и библиотечно, тогава ще имаме един много силен повод за проповед, един много силен повод за осмислене. Празника винаги е наратив, винаги е осмислене. Разказ. Този образ словесен, разказа, ние в момента сме го разделили на две части: Светската на 24 и Църковната на 11. А те трябва да бъдат заедно, за да може чрез едната да се стигне до другата, чрез светската, ако си светско лице да стигнеш до Църковната. Тук Българската Православна Църква си е отнела една висока трибуна и то само по себе си е признание. Светите Кирил и Методий нямат врагове. Всеки иска да ги присвои, да ги кажа, те са наши. Гърци иска да ги напишат гърци. Чехи, моравци, там Словаци и така нататък също ги честват много. Руснаците ги честват, македонците да не говорят. И всеки иска да ги присвои.
И ние в този момент да се откажем от високият вълн на празника, на националния празник. Любимият на българите народен празник. Може би най-любимия. Така че, тук имаме тема за размисъл. Дали пораженията от това разцърковяване на 24 май започнало в далечната 68 година. Но продължаващо и до ден днешен, дали това разцърковяване е добре за България или не? Някой ще каже: да, за сметка на това пък има два повода да празнуваме. Веднъж на 11 и втори път, нали двоен празник. Това е вярно. Два пъти се празнува. Но един път църквата празнува без народа, а втория път народа празнува без църквата. Има предвид народа в пълнотата, българския народ. 24 май празнуват и вярващи и невярващи, и кръстени и некръстени, и постили и непостили, и християни и нехристияни. Всички отиват на празника, защото кой бяга от просвета, кой бяга от култура, кой бяга от езика на своите деди и прадеди. За това отчитаме това календарно разминаване като един голям минус за българската православна църква.
Наскоро се промени формулировката за празника от Народното събрание, то промени. Преди не се споменаваха светите братя - нямаше ги по времето на комунизма. Сега те отново се споменават. Опитват се нашите депутати да подценят славянската тема, защото в момента България е подвластна на една неславянска сила. Когато сме подвластна на Русия или на Съветския съюз, бяхме най-славяни от славяните. Когато сме подвластни на Германия или на Съединените щати, славянската тема се оказва враждебна и ние се оказваме чисти прабългари и жертва на пропаганда. На практика това нещо е конъюнктура политическа. Ние много добре знаем, че Светите Кирил и Методий са създали не друго, а славянска писменост, не друго, а славянски език. Те са създали славянски език, това сме го повтаряли безброй пъти и това няма как да се промени. Ако приемем, че бяха тръгнали през България и спрели, да кажем, в Благоевград или в Подуяне и произнесли няколко беседи, след което са отишли в Велика Моравия, ще кажеш: "Да, те в Подуяне и в Благоевград са дали азбуката." Не, не са проповядали тук славянска азбука и славянски език, а в Велика Моравия. Ей така пише в житията, които са писани от светци, които са ги познавали лично и са участвали в тези събития. Техни ученици и последователи. Те пишат житията им и казват, че тази мисия е започнала по повеля на императора и на Кесаря Варда и тя е насочена към Велика Моравия, която е при всеки случай всичко друго, но не и България. Затова езикът не можем да наречем моравски, разбира се, защото самите Свети Кирил и Методий не са моравци.
Те са носили езика на солунските славяни, но Солун не е България. Т.е. е Римска империя, Ромейска империя, източна Римска империя. И за това ние няма защо да си кривим душата и трябва да се съобразяваме с истината. Защото там, където е истината, там е Христос. И там, където ние лъжим себе си, там е другия. Бащата на всяка лъжа. Няма Христова лъжа. Няма. Никога не е имало. И за това ние трябва да се въздържаме от всякакви самоизмами, защото те са лъжи. Това, че лъжиш себе си, не означава, че не лъжиш. Лъжиш. Т.е. изпълняваш волята на похотите на бащата на всяка лъжа. Но нека да се върнем към празника 11 май, 24 май в Григорианския календар. Когато честваме 11 май по Юлианския.
Този празник е едно българско достояние. Историческо българско достояние. Велико достояние на българския народ. На българската църква. На българската държава. На великият св. княз Борис. Негово лично достояние. И на, разбира се, св. Климент, Наум, Ангелари и другите. сподвижници, които са допринесли. Този празник се възражда в 19 век и излиза като пръв всебългарски национален празник. Това е второ велико достояние на българската история. Този празник беше честван при комунистическа България. като единствен в целия комунистически блок празник на Светите Кирил и Методий. Никъде друга не имаше национален празник. Почивен ден на този ден.
На тази дата. И в този смисъл и до ден днешен това си остава една много велика страница в българската история, цивилизация и култура. И е добре църквата да помисли как отново да обедини българския народ в своето църковно и светско честване на тази светла дата. С Богослова Георги Тодоров