Започва Светоглед. Предаването за православен поглед [музика] към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е Виетнам, измамата, историята. Тази година се навършиха 50 години от края на войната във Виетнам. едно от най-важните събития в световната история през втората половина на 20 век, тоест в нашата съвременност. Войната във Виетнам е отделно взетото събитие, на което са посветени най-много книги, най-ярки филми,
игрални, документални. Тя маркира цяло едно поколение. Цяло едно поколение беше маркирано 60-те и 70-те години беше маркирано от тази война и в Щатите, и в Западна Европа, и в Източна Европа и в цял свят. Създаде се цяла една култура на съпротивата срещу тази война. Това е неотменима част от най-новата ни история. Интересно, че другото свръхважно събитие във втората половина на 20 век, а именно рухването на соцлагера, на желязната завеса,
не създаде нито един филмов шедьовър или драматургичен или литературен, нещо, което да емблематизира, да кажем, ето тази книга, този филм, тази пиеса театрална или каквото и да е картина произведение на изкуството. Този шедьовър емблематизира падането на желязната завеса. 89-та година събитията. Отделна тема е защо се получи така, че нямаше ярко произведения, за разлика, да кажем, от войната във Виетнам, където шедьоврите са не един и не два, главно в киното. Та, понеже е част от нашата най-нова
история и то важна част, маркирала десетки и стотици творци, интелектуалци, е много важно да използваме повода, 50-годишнината, за да осмислим историята. Но този повод не беше използван. Сега в края на годината, ако отчетем какво беше направено, да кажем, в България по този въпрос, ще видим, че нищо. нямаше научна конференция. Би трябвало всеки уважаващ себе си исторически факултет на университет да организира една научна конференция. Дай да осмислим това събитие, за което някои от нас са
свидетели. Преподавателите в тези факултети от по-старото поколение са живи свидетели на тази война. Най-малко медийно се проследили, се усетили върху себе си, усетили са светогледа, който се променя от едната страна на желязната завеса, от другата страна какво се говори. Изключително богат материал за осмисляне на историята и нищо не се направи за осмисляне на тази история. и БАН, и историческите факултети и бих казал интелигенцията някак си премълчаха тази свръхважна тема.
Пита се защо. Ами много ясно защо. защото тя е срамна за техния господар Съединените щати и поради тази причина естествено не искат да вадят на показ старите аа злодеяния на техния господар. Затова си мълчат и това е много опасно, защото който не чете уроците на историята, ги повтаря. Това е основното ние да изучаваме историята, за да не повтаряме грешките. И тази грешка, която беше войната във Виетнам, тази огромна историческа грешка стои неосмислена в нашата съвременност. Все едно, че не я е имало, все едно, че не ни засяга.
Поука не се направи никаква. Ние в тази беседа и може би в следващи беседи по влияние от тази тема, предизвикани от тази тема, ще се опитаме да направим някои поуки, някои изводи за съвременността. Тази война продължи войната във Виетнам близо 20 години от 1955 до 1975 година. В началото тя идва, разбира се, след войната на Виетнам срещу Франция, другата предишната колониална сила,
която владееше Индон до Китай. Виетнам победи Франция. изгони французите, освободи се. След това страната се раздели на две части, северен и южен Виетнам, северния комунистически, южния проамерикански. И от 1955 година започна една гражданска война в Южен Виетнам между комунистите, които не бяха съгласни с южновиетнамските комунисти, които не бяха съгласни с проамериканския режим и съответния проамерикански режим с помощта на американците. В началото тази помощ беше просто, нали,
нали, доставки на оръжие, на съветници, логистика, но лека-полека в началото на 60-те години тя се усили, макар че при президента Кенеди, към края на неговото президентство започнаха американците да се изтеглят от тази война. Всъщност това беше цял цялостна една политика на Кенеди, една политика на мир и изтеглянето от Виетнам, което е започнало при Кенеди, е било част от тази политика, поради което той беше убит с участието, разбира се, на Централното разузнавателно управление, изобщо на
така наречената дълбока държава, която беше противник на неговата мирна политика и на негово място застъпи вицепрезидентът Линдън Джонсън в 1963 г. края на на годината. Та при Джонсън отново беше подновено силното американско присъствие във военно присъствие в Южен Виетнам, но все още в ограничени размери. И тука стигаме до един много важен аспект. Всъщност буквално може да кажем ключовия аспект началото на тази на тази война. Говорим
за войната на Съединените щати срещу Северен Виетнам и аа бунтовниците от Южен Виетнам, така наречения Виетконг. Тази война започна с една грандиозна измама, така наречения тонкински инцидент. инцидентът в Тонкинския залив. Това ще разгледаме в днешната беседа. Как тази измама се случи и какви бяха последиците от нея. Предисторията в дни на този инцидент, тъй наречения инцидент в Тонкинския залив се случва на 4 август. Но преди това имаме кратка предистория, а именно
през нощта на 30 срещу 31 юли Съединените щати изпращат една операция под прикритие, която обстрелва с артилерия два виетнамски острова. Тази информация, когато се говори за историята на Виетнамската война, тази информация ни е поднесена всяка, между другото, както и аз сега я казвам, нали, Съединените щати правят операция по прикритие и подлагат на артилерийски обстрел два северовиетнамски острова. Ако се замислим какво означава това нещо, как така
с артилерия се обстрелва суверенна страна. Това е казус бели. Това е дефакто война. Да не забравяме, че а Виетнам се намира от Калифорния. най западния щат на 12 000 км по права линия. 12 000 км. Тоест самото присъствие на американски кораби, които могат да стрелят с артилерия по брега, е де факто агресивно поведение. Какво търсят тези кораби? Чии интереси защитават от кого? Кого застрашават тези два Виетнамски острова в Съединените щати?
Пък дори и в Южен Виетнам абсолютно никога. Това са си острови дълбоко в морето. Нямат никаква връзка с Южен Виетнам, с партизанската война, която там се води. И Съединените щати дефакто обявяват война или по-точно не обявяват война, водят война. На 30-ти срещу 31 юли те обстрелват два виетнамски острова. Тука сложим една уговорка, че аа сега се смята, че териториалните води на една държава са на разстояние 12 морски мили от брега.
Дотам стигат териториалните води на България, Виетнам, Съединените щати и всички останали страни по международното право. Но по времето, когато става въпросният инцидент или той всъщност не става, но е част от други инциденти, та по онова време има спор. Някои страни, да кажем социалистическите страни и други страни от третия свят са искали 12-милна зона на териториални води. Съединените щати не признават 12-те мили, казват 3 мили само териториални
води. Тоест въпросът е спорен и събитията, за които говорим, са естествено нарушени на 12-милната зона на териториалните води на държавата Северен Виетнам. според сегашното международно право, което важи в цял свят и според тогавашното право на държавата Виетнам. Тоест най-малко това са спорни води. Това не е открито море. Това са води, върху които Виетнам предявява претенции. И ако Съединените щати имат някакви интереси в тези 12-милни води, те трябвало да бъдат заявени. да се
каже, абе вие така и така имате претенции към тези 12 мили. Ние признаваме само 3 мили. Тоест имаме една зона от 9 мили, където е спорна зона между нас и вас. Но ние имаме едикви си интереси. Наш кораб трябва да мине оттам непременно, нали? Уведомяваме ви, да знаете, че ние минаваме и вие може да сметнете, че това е агресия, но ние не го смятаме за агресия. Нищо подобно не се случва. Няма преговори, няма обсъждане на териториалната а на териториалните води. има навлизане в тези териториални води и обстрелване с артилерия на два
острова виетнамски. Тоест съвсем отчетлив акт на агресия, акт на война, преди това напълно непредизвикан. Никой не е атакувал Америка или американския кораби в открито море. Такова нещо няма. На Виадам няма и да му хрумне. Той си има съвсем други проблеми. Та този факт, този инцидент е акт на агресия. Той е свързан, разбира се, с дълга история там с южноамерикански диверсионни банди, които се опитват да атакуват Северен Виетнам. Но да не влизаме в тези
подробности. Та на 30-ти срещу 31 юли през нощта американците обстрелват с артилерия двата виетнамски острова. На втори а август се случва следния инцидент. Естествено, че виетнамците реагират и изпращат едни торпедни катери да предявят претенциите на Виетнам към тези територии и да проследят какво правят американските кораби. Говорим за несравними величини. Значи един от тези кораби американските е 100 м 100 м и повече от 100 м дълъг. Те са
два такива кораба. Там има и самолетоносач. от Седмия американски флот, който също е наблизо. Той се казва Тикондерога, този самолетоносач с около 80 самолета на борда. Това, разбира се, е изнасяне на сила и демонстрация на сила, оказване на натиск, 80 самолета и самолетоносачи и съпътстващите го кораби, разрушители и така нататък. Всичко това естествено не е мирен жест, а е жест на агресия от страна на Съединените щати.
Та виетнамците естествено, че не започват да обстрелват американските кораби, а просто ги следят така показват, че не е желателно тяхното присъствие. На 2 август е имало някаква размяна на огън между един американски кораб, наречен Мадукс, разрушителят Мадокс. И тези катери. Сега според ние през цялото време работим с американски наратив. Нямаме, разбира се, достъп до виетнамския наратив, но какво гласи американския? Че
а тези торпедни катери започнали да обстрелват американските американския кораб Мадокс с картечници и изстреляли торпедо, които не го улучили. Този наратив за мен е несъстоятелен, напълно несъстоятелен. Малко да се каже съмнителен, защото 100 колко метра? 119-метров кораб, това е много повече от едно футболно игрище. ти да имаш пет торпедни катера, чиято задача, единствена задача на един торпеден катер, освен нали да оказва влияние там натиск, нали, но ако ще реши
да работи, трябва да изстреля своето торпедо най-малко едно и ти да не можеш да улучиш кораб със 110 м дължина. Е, както и да го смятаме, трудно се. и че сега още пи повече и повече пък и пет катера, тоест най-малко пет торпеда, ако всеки има само едно торпедо, което обикновено не е такъв случай. Та за мен аа изстреляните торпеда са били нула, защото само си да си представим какво щеше да стане, ако бяха изстреляли едно торпедо и то беше улучило въпросния
кораб, разрушител, 120-метров кораб. Това щеше да бъде казус бели, причина за започване на война и то очевидна причина. Ако приемем, че корабът потъне, това става, дето се казва един втори титаник, но и да не потъне. Само да бъде засегнат сериозно, това до ден днешен щеше да се изтъква отвсякъде, че ето на североамериканците са агресори, Америка си защитава и всички жертви, които са последвали а в тази война са в крайна сметка легитимни.
Няма как ти да не се съпротивляваш срещу такава агресия. Някой те обстрелва с торпедо безпричинно почти. Тоест, няма как виетнамците да са искали да ударят с торпедо този кораб при наличието на съседния самолетоносач и на цялата армада седмия американски флот. Най-вероятно те са стреляли с картечници, но и това не е сигурно, но най-вероятно така се прави обикновено. Маркира се някаква все пак аа бдителност. А защо казвам, че не е
вероятно? Защото върху този кораб USS Мадокс аа би било установен едно попадение на куршум от картечница. Сега, както и да го смятаме, картечниците имат това свойство, нали, да стреляят много скоро едно след друго. При 110-метров кораб, а ако удариш на едно място, ами предишния и следващия изстрели от тази картечница, не може да се отишли на 50 м встрани. Няма как. Те са много по-близо. Така че или
въпросният куршум е прострелял левия болт на третата мач горе, нали, и другите куршуми са минали вляво от мащата и вдясно от мащата или не е имало и един куршум, който да е улучил кораба Мадокс. Аз лично смятам, че по-скоро второто. Не е имало попадение от картечница. Може да е имало някакви демонстративни изстрели от картечница от голямо разстояние, разбира се, и с това се е приключило. А може и да не ги е имало изобщо. Ние нямаме обективни данни, да не забравяме, че а
американската страна има интерес да завишава агресивността на американци, на виетнамците и да занижава своята агресивност. Така че колко им е да кажатма те не обстрелваха, понеже това не може да се докаже. Как ще докажеш торпедото, че е било изстреляно? По какви начини, след като то не е улучило? Ако беше улучило, да. Но те казва, изстреляха торпедо, ама не ни улучиха. Е, ние трябва да обиколим там Южно-китайско море, за да търсим останки от торпедо. Това е несериозно. Така че, а най-вероятно, ако прочетем между
редовете, ще видим, че аа появили са се катери. Това е сигурно, не са измислени, а били са на някакво разстояние, проследявайки какво прави този разрушител, този 119 метров кораб, така близо, дори навлизайки в териториалните води според Виетнам, и че най-вероятно американският кораб е обстрелял катерите и те са отвърнали с картечници, без да засегнат въпросния кораб и с това се приключва инцидентът на 2 август.
На 4 август имаме докладване на нови нападения срещу Мадокс и срещу още един разрушител Търнър Джой. И двата били нападнали нападнати пак от някакви виетнамски катери. По по-нататък ще разберем, че такъв инцидент не е имало. Той е напълно изфабрикуван. Но говорим за 4 август. Още същата вечер президентът Линдън Джонсън изнася реч по главните американски телевизионни канали и по радиото въз основа на този инцидент.
Нека да направим една пауза, след което ще продължим с речта на Линдън Джонсън от 4 август 1964 година. [музика] >> [музика] [музика] >> Дай [музика] моё [музика] Дайноющетайно, [музика] [музика] дайно. >> [музика] >> образюще
и животворяще [музика] и животворяще [музика] рой Тйце три святою везятою [музика] бере припевающе [музика] святой песвятою [музика] без привещелине
[музика] [музика] колени >> [музика] >> жите слеложило [музика] печение [музика] Отживоние [музика] [музика] >> [музика] >> Амин. [музика] Яко да царя всех, яко да царя [музика]
все ходи. Ангелски ангелски невидима [музика] дори сила [музика] дори сивачи >> [музика] >> Алилуя алилуя алилуя. [музика] Нека да си представим какво се случва вечерта на 4 август 1964 година.
Това е времето, в което цяла Америка гледа телевизия. Има различни канали, разбира се. Всички те прекъсват своите емисии, обявяват, че предстои изявление на президента от белия дом. Появява се Линдън Джонсън и с тържествен и строг глас произнася следната реч. Ще я цитирам параграф по параграф с коментари. Скъпи сънародници, като президент и главнокомандващ е мой дълг към американския народ да
съобщя, че подновените враждебни действия срещу кораби на Съединените щати в открито море в Тонкинския залив днес наложиха да заповядам на въоръжените сили на Съединените щати да предприемат ответни действия. Край на първия параграф. Тука имаме поне четири лъжи. Първо говорим за подновени враждебни действия. Няма такова нещо. Този инцидент на 4 август не се е състоял. Не го е имало. Не е имало виетнамски катери. Сега има някаква версия, че ушким в
радарите се получили някакви смущения и те са объркали радистите неправилно изтълкували. Това разбира се е нонсенс. Какво означава смущения в радарите? Някакви следи в радара, които си мислиш, че може би това са виетнамски катери. Това нещо е съвършено несериозно. Първо, че дори да ги има в радара смущенията, дори да ги има виетнамските катери, от това не следва, че те стрелят, че те изпращат торпедо или каквото и да е, защото нито торпедо, нито стрелба има. Те не са съществували
тези катери, но ако приемем, че имат някакви смущения, които излизат на радара и някой ги тълкува, че това може и да са виетнамски катери, оттам нататък нищо не следва от това. Да има катери точка. Никой не те атакува. За да имаш атака, трябва да имаш все пак нещи повече от смущение в радара. Освен това за пръв път ли се получават смущения в радара? Какви са тия смущения? Кой ги тълкува? Кой ги проверява? Тоест нямаме потвърждение на подновени враждебни действия. Това е лъжа.
Втората лъжа. В открито море. Това не е в открито море. Това е в спорната зона, в Тонкинския залив, спорна между Виетнам и Съединените щати. Та тези подновени враждебни действия, казва Джонсън, наложиха да заповяда на въоръжените сили на Щатите да предприемат. Как са наложили? Не налагат да изясниш случая, да изпратиш нота, да поискаш обяснение, да извикаш посланик, да а поставиш въпроса в Съвета за сигурност, нещо такова, но не и да заповядаш на въоръжените сили, на Съединените щати да
предприемат ответни действия. Ответни на какво? На нещо, което не съществува. Това също е лъжа. Следващият параграф. Цитирам: "Първоначалната атака срещу разрушителя Мадокс на 2 август бе повторена днес от редица вражески съдове, които нападнаха два американски разрушителя с торпеда. Разрушителите и поддържащата ги и поддържащите ги самолети реагираха незабавно по заповедите, които дадох след първия акт на агресия. Смятам, че поне две от атакуващите лодки са били потопени. Няма загуби от страна на Съединените щати. Край на втория
параграф. Виждаме, че тука лъжите продължават. Били редица вражески съдове, които нападнали два американски разрушителя с торпеда. Какви са тия торпеда? Кой ги е видял? Какви следи има? Какви доказателства има? Никакви. Накрая той самият казва, "Няма загуби от страна на Съединените щати. Кой може да потвърди, че е имало такива атаки изобщо? Че имало такива катери изобщо? Снимка, ъ патрон, куршум, торпедо, каквото ще да е, няма.
И аа заявява опашатата лъжа Джонсън, че смятаме, че поне две от атакуващите лодки са били потопени. То не ги е имало. Те може да са потопени, да смятат, че са потопени 20 или 100. Някъде на дъното на океана може би се мотаят някакви лодки, но всъщност не ги е имало. Нямало как да бъдат потопени. Това е съвършена измислица. Третият параграф. Действията на командирите и екипажите в това сражение са в най-добрите традиции на военноморските сили на САЩ. Но повтарящите се актове на насилие срещу въоръжените сили на Съединените
щати трябва да бъдат посрещнати не само с бдителна отбрана, но и с решителен отговор. Този отговор се дава в момента, в който говоря с вас тази вечер. Въздушни удари вече се изпълняват срещу катери и определени поддържащи съоръжения в Северен Виет, които са били използвани за тези враждебни действия. край на цитата на параграфа. Лукавството на този текст е в това, че той изказва следното твърдение. Действията, казва, на командирите и екипажите
в това сражение са в най-добрите традиции на военноморските сили на САЩ. Тоест, измамата е в най-добрите традиции на военно-морските сили на САЩ. Те участват в една Той и те всички участват в една грандиозна измама, обявена от самия президент за част от най-добрите традиции на военноморските сили на САЩ. А трябва да се даде, казва, отговор на това нещо. Този отговор се дава в момента, в който говоря с вас тази вечер. Тука виждаме, че се качва градуса на напрежение. Значи хората, които
слушат трепетно, милионите американци, които слушат тази реч, все едно, че говорят за начало на Втора световна война или на трета, нали? Нещо много важно се случва в момента. В момента, в който аз говоря с вас, тече вече войната. Отговор ние даваме. Въздушни удари се изпълняват срещу катери и определени поддържащи съоръжения в Северен Виетнам, които са били използвани за тези враждебни действия. Тези враждебни действия не съществуват, но той вече знае кои съоръжения са били използвани и ги атакува със самолети. Разбира се, от самолетоносача. се
нанасят удари върху а кораби и пристанични съоръжения на Северен Виетнам. Въз основа на тази измама. Следващият параграф. В по-широк смисъл този нов акт на агресия, насочен пряко срещу нашите сили, отново ни напомня на всички в Съединените щати за значението на борбата за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Тука виждаме, че крадецът вика: "Дръжте крадеца". Значи той има наглостта в момента, в който извършва агресия върху суверенна държава,
да говори за значението на борбата за мир и сигурност в Югоизточна Азия. Той е борец за мир и той, който прави войната, който създава войната от нищото, никой не го атакува. Той атакува и заявява това като отбрана и всъщност борба за мир и сигурност. Това трябва да го запомним. Това ще се повтаря безброй пъти до ден днешен. Ние затова изучаваме историята, за да я разпознаем в съвремието, защото 64-та година, когато са слушали тази реч тези американски зрители и слушатели, те са вярвали на тази реч. Те са вярвали на всяка дума. Президентът ти го казва в извънредна
емисия. Прекъсва филми, прекъсва всичко, спортни състезания, всичко се прекъсва. Той говори на нацията и казва, че започва да бомбардира Северен Виетнам като част от борбата за мир и сигурност. Продължавам цитата. Агресията чрез терор срещу мирните селяни на Южен Виетнам сега бе допълнена от открита агресия в открито море срещу Съединените щати. Значи аа открита агресия в мирно в открито море дума в международни води. Нито едното е вярно, нито другото е вярно. Водите са спорни. Открита агресия
няма. Сега дали агресия чрез терор срещу мирните села на Южен Виетнам е истина, това е спорен въпрос. Това е партизанска война. В партизанската война много трудно може да се прецени кое е агресия, кое е съпротивът срещу този, срещу който се води партизанската война. Продължавам с речта. Решимостта на всички американци да изпълнят пълния си ангажимент към народа и правителството на Южен Виетнам ще бъде удвоена от това злодеяние. И все пак нашият отговор засега ще бъде
ограничен и уместен. Ние, американците знаем, макар че други сякаш забравят, рисковете от разрастване на конфликта. Ние продължаваме да не търсим по-широка война. край на параграфа. Отново доста сатанинско а двуличие. Значи а ние казва американците знаем, макар че други сякаш забравят рисковете от разрастване на конфликта. Той иска да разшири конфликта. Той си поставя за цел разрастване на конфликта. Създава едно несъбитие,
едно измамно събитие. с цел да разшири конфликта и тържествено заявява, че ние казва, знаем рисковете от разрастване на конфликта. Ние продължаваме да не търсим по-широка война. В момента, в който той разширява войната, войната дотогава е в Южен Виетнам между партизаните и режима. Той иска да започне да бомбардира Северен Виетнам и да изпрати огромен американски контингент в Южен Виетнам, тоест да разшири конфликта. Точно това е целта на тази измама и го заявява тържествено
пред Урби ет Орби, нали, пред града и пред света, че ние, американците, знаем рисковете от разрастване на конфликта, макар че други сякаш го забравят. Продължавам. Разпоредих на държавния секретар да изясни напълно тази позиция на приятели и на противници, а всъщност на всички. Разпоредих на посланик Стивънсън незабавно и спешно да постави въпроса пред Съвета за сигурност на ООН. Накрая днес се срещнах с лидерите и на двете партии в Конгреса на Съединените щати и ги информирах, че веднага ще
поискам от Конгреса да приеме резолюция, която да изясни, че нашето правителство е обединено в решимостта си да предприеме всички необходими мерки в подкрепа на свободата и защита на мира в Югоизточна Азия. Край на параграф. Задейства се Съветът за сигурност в ООН. Америка е нападната от лошите северни виетнамци. Информира се световната общественост, приятели и врагове. Накрая се среща с лидерите на двете партии. Знаем, че в Америка управлява една партия, която има две лица, демократи и републиканци. Това е една и
съща партия, разделена на две крила. И той се сре се сре се среща с двете крила, с лидерите на двете крила, а и ги е информирал, че веднага ще поиска от Конгреса да приеме резолюция в подкрепа на свободата и в защита на мира в Югоизточна Азия. Естествено, че ако си представим лидерите на двете партии, всъщност на двуединната партия, лидерите на демократите, неговата партия, естествено, че няма какво да ги убеждава, остава лидера на републиканците.
Той какво би могъл да направи в тая ситуация, ако почне да казва: „Ма чакай сега, тука не сме сигурни имало ли е нападение, нямало ли е, да не би да сте го измислили, господин президент, да не би това да е а ваш сатанински план да излъжете света. Такъв лидер на републиканците няма шанс. Всеки ще го обвиня, ще каже: "Чакай бе, тука атакува се Америка. Под заплаха са нашите войници, които изпълняват благородно дълга си, защитават мира и демокрацията и свободата в Югоизточна Азия. И ти тука слагаш пръст в колелото.
Ми ти си ти си съветски агент. Ти си някакъв таен съветски агент. Ние сме те знаели. Тоест при тая ситуация с биенето на бараба на войната, естествено, че и лидерът на републиканците Бари вие с вълците и се получава тъй наречената двупартийно единство. By parisan двупартийното, тоест единодушие. Америка винаги е разделена уж на две. републиканци, демократи, но по важните въпроси те се обединяват. Ето такъв е случаят.
Единството на нацията. Обединено казва в решимостта. Следващият параграф. Получих обнадеждаващи уверения от тези лидери и на двете партии, че такава резолюция ще бъде незабавно внесена, свободно и бързо обсъдена и приета с огромна подкрепа. е, как така свободно обсъдена, пък с огромна подкрепа приета. Ами ако не я подкрепят тези достойни аа сенатори и аа конгресмени, а конгрес а де конгресмени, конгресмени. И само преди няколко минути успях да се свържа със сенатор Голдуотър и съм
радостен да кажа, че той изрази подкрепата си за изявлението, което правя пред вас тази вечер. Значи вече е обвързал Голдуотър в солидарност, в единство на Америка срещу агресията. Продължавам нататък. да заповядаш дори ограничени военни действия от сили, чиято обща мощ огромна и внушителна, колкото тези на Съединените американски щати, е сериозна отговорност. Но аз съм дълбоко убеден, убеждение е споделено в цялото ви правителство, че решителността и правото днес е незаменима за мира,
а че решителността в правото днес е незаменима за мира, че тази решителност винаги ще бъде премерена. Нейната мисия е мирът. да коментираме. Значи, а решителността в правото, в момента, в който ти извършваш едно сатанинско, измамническо, военнолюбно и човекоубийствено потенциално, милиони ще умрат вследствие от тази война. Разбира се, невинни. А в този момент ти казваш, че ти проявяваш решителност в правото
и че това е незаменима. Тази решителност е за незаменима за мира. Значи крадецът вика: "Дръжте крадеца." Този, който започва във войната, казва: "Нашата решителност в правото е незаменима за мира. Тази решителност винаги ще бъде премерена. Нейната мисия е мирът. Тука вече сме в Оруел, нали? Войната е мир. Продължава. Тържествена отговорност е да нареждаш дори ограничени военни действия от сили, чиято обща мощ е огромна и страхотна, колкото тази на Съединените американски щати. Но моето дълбоко убеждение,
споделено от цялото ви правителство, е, че твърдостта в правото е необходима днес за мира. Тази твърдост винаги ще бъде премерена. Нейната мисия е мирът. Отново риторически се преповтарят тези опорни точки. Твърдостта в правото и така нататък. А е необходима за мира. Фактически тази реч според Джонсън е реч за мир. Нейната мисия е мирът. Виждаме каква бездна на двуличие. Малко да се каже двуличие, нали? Не обичаш някой, му
казваш нали колко е готин и красив, нали? Да. Обаче ти да предприемаш унищожаването на една нация, да кажем северовиетнамската нация и част от южновиетнамската с тържествени добре написани. Речта е блестящо написана. Линдън Джонсън няма дар слово. Това са, разбира се, неговите а текстописци. Те са изваяли на блестящ английски тази реч и цялата тази реторика, цялата тази тържественост, сюблимност на мига Америка под обстрел. Тя е нападната. Ние достойно реагираме в
най-добрите традиции. Всичко това е една измама. една тотална измама от начало до край. Нека да чуем едно песнопение, да си починем от тази доста нехристиянска тематика и след това ще продължим. [музика] и пояни, [музика] господи, сърсия. [музика] >> [музика] >> Господи, [музика]
блани >> [музика] [музика] [музика] >> духо [музика] Якоте за тебе [музика] [музика] славе >> [музика] [музика] >> появяни,
[музика] господи. [музика] >> [музика] [музика] [музика] >> Господи [музика] Амин. [музика] На 5 август на следващия ден започват въздушни удари срещу Северен Виетнам. Целта е постигната. Америка започва пряко, не само чрез някакви инструктори там, съветници и прочие, а пряко със своите въоръжени сили започва да нанася
въздушни удари срещу Северен Виетнам. А целите са военноморски бази, резервоари за гориво и така нататък. Това е пър Това са първите директни американски удари срещу Северен Виетнам. Дотогава е имало операции под прикритие, диверсанти и така нататък. Това вече е открита война. Разбира се, тя не е обявена като война и това, което Джонсън обяви в своята реч, той внася в конгреса така наречената тонкинска резолюция. Какво е съдържанието на тази революция? Тя дава на президента широки правомощия да използва военна сила в Югоизточна
Азия без официално обявява на война. Това на практика открива пътя към директна и мащабна американска намеса във Виетнамската война. 500 000 американски войници участват в тази война пряко по време на пика на американската агресия в 1968 година. Тоест това не е някакъв ограничен контингент. два кораба там 2000 души, нали? Не, това е най-голямата война, водена от Америка след Втората световна война. И така реч е произнесена. Нас ни интересува, разбира се, не цялата война,
тя е дълга и широка. Нас ни интересува измамата с тонкинския инцидент. Кои са излъганите от тази измама? Ами всички. Целия свободен свят. Всички, които слушат Америка или най-малкото внимават с Америка, имам предвид американския блок и третия свят, всички те казват: "Ето, Америка беше нападната, тя отговаря." Е, може би прекалено отговаря, но така е. Не трябва да се атакуват американски кораби. Един-единствен журналист
Изидор Стоун в 64-та година заявява, че това е измама, че това е фабрикация, но той е маргинален, периферен и никой не му обръща внимание. Аа как реагират виетнамците? Естествено отричат. Казват: "Няма такова нещо. Нас ни нямаше там на 4 август не е имало никаква атака срещу двата американски кораба. Е, всеки ги отхвърля и казвами естествено ще отричате. Това е пропаганда. Това е комунистическа пропаганда. Кой може да вярва на един комунистичестски режим там Хошимин и
така нататък? С това въпрос се приключва. Тоест измамата, реч, резолюцията минават гладко. Системата действа перфектно и войната започва. Американската война срещу Северен Виетнам и срещу партизаните в Южен Виетнам започва в с пълна сила. Преди това тя е къкрала така малко под радара. Имало е не малко участие американско, но косвено. Тука вече то става пряко. Самата резолюция е приета с огромно мнозинство и вече когато си гласувал там
конгресмените, сенаторите, когато са гласували за тази резолюция, после е много тъпо да кажат: "А, ама чакай сега, те излъгаха на практика. Ти какъв сенатор си? Какъв конгресмен си? Ти за какво си гласувал тогава, ако не знаеш за какво гласуваш, за какво сме те пратили там? И затова политическата класа в Америка защитава тази позиция. Джонсън, когато минала резолюцията в конгреса с огромно мнозинство, записано е и то в официален американски документ, по-късно издаден, разбира се, 2005 година се издава тоя
документ, в което се казва така: Когато казва той чу, че е минала резолюцията в двете камъри, той се изсмял и казал а на един от своите сътрудници, че тази Тази резолюция е като нощницата на баба. Тя прикрива всичко. Това е наистина един много изтънчен цинизъм. Като нощницата на баба. Тя прикрива Какво? Прикрива нощницата на баба. Прикрива избиването на няколко милиона души. тази резолюция да дава правомощие на президента да де факто да прави каквото си иска. Дава му картбланш
и а войната ескалира. Още повече американци се пращат. Още повече кораби, самолети, пехотинци, морски пехотинци. Всичко това отива и войната във Виетнам стига до своята кулминация преди 60-те години. казахме до 500 000 души е максимума през 68ма година, но има малък проблем. Проблемът е, че виетнамците не се предават, не се пречупват. Виетнамският народ продължава да се сражава и на юг, партизанската война, на север,
доколкото могат, поправят там туй, което е бомбардирано, работят, подпомагат юга, разбира се, с всичко. Американците започват да трупат жертви. Да, вярно, че убиват 100. От тях умира един, но този един има майка, братя, сестра, баща, нали, приятели и това е тежко. Втори, трети, пети, хиляден, 2000, 5000, 10 000, нали, когато ковчезите започват да кацат в Америка, естествено, че в обществото започва на брожение, започва антивоенната кампания. Разбира се, никой не му се умира в блатата на Меконг.
за една измама. Те, разбира се, още не знаят, че е измама, но започва да се пропуква а вярата в достоверността на всички събития. В 1971 година се публикуват, изтичат пентагонските документи, от които се разбира, че инцидентът в Тонкинския залив е бил фабрикация. Сега това е журналистическо разследване и официалните власти не го приемат, но интелигенцията вече вижда къде е истината.
Да кажем политици, а активисти, рок-музиканти, певци, поети и така нататък. Интелигенцията започва да работи срещу войната. Ние няма да се занимаваме с тази работа. Бегло как завършва войната. 73та година вече а се включват мирните споразумения между Съединените щати и Северен Виетнам, парижките а мирни споразумения за изтригане на американските войски, за обмене на военнопленници и за някакво политическо уреждане между северния и южния Ветнам. А американците започват поетапно да се
изтеглят, но въпреки че 73 година е са постигнати тези мирни споразумения, в крайна сметка бойните действия продължават до 75 година, когато на практика Южен Виетнам е завладян от севера. Войските на Северна Виетнам и на партизаните влизат в Сайгон. Американците бягат. Има едни знаменити кадри там с хеликоптерите, които ги изнасят от покривите на посолството. А така че градът Сайгон е превзет. Преименуват го на Хошимин Сити, в чест на покойния вече лидер Хошимин. Като резултат Виетнам е обединен, става
единна държава севера и юга под ръководството на комунистите. Между другото и Лаос и Камбоджа също стават комунистически страни. Тоест, а това, срещу което воюваха Съединените щати, всъщност се осъществи. И Виетнам целият стана комунистически, и Лаос и Камбоджа също станаха комунистически. Тоест провалът е тотален. Но нека да видим как аа тази война се измамите с тази война продължават. Значи трябва да знаем, че 73 година след подписването на парижките мирни
споразумения между САЩ и Северен Виетнам, нобеловият комитет дава нобеловата награда за мир на Хенри Кисинджър, главния преговарящ за американците и Ле Дък Тхо, главния преговарящ за виетнамците. Тука трябва да отбележим, че Ле Дък Тхо отказва да получи тази награда. И в едно интервю за United Press той казва така: "За съжаление Нобеловият комитет за мир постави агресора и жертвата на агресията на едно и също ниво. Това беше грешка. Нобеловата награда за мир е една от най-големите награди в света, но САЩ
проведоха агресивна война срещу Виетнам. Ние, виетнамският народ, постигнахме мир, като победихме американската агресивна война срещу нас, като си възвърнахме независимостта и свободата. Край на цитата. Това е много важно, защото ние много пъти казваме е да нали сложиха края на войната, дадоха ми нови награди за мир. Забравяме, че това е една голяма измама. Как така Нобелова награда за мир на Съединените щати? Автора на тази война. Да, ще кажат: "Ама туй вече е нали Хенри Киссинджър, той не е виновен за тонкинския инцидент. Абсолютно не е
виновен. Той много се е постарал за мира. Съгласен съм. Но той е представител на на агресора. Е, агресорът как може да бъде награждаван за мир? Ами той е авторът на войната. Без този агресор, ако те се бяха изтегли американците без преговори, без нищо, ако бяха се изтеглили мир, щеше да има веднага. Щеше да рухне сайгонския режим. В този смисъл това е също един много ясен знак какво представлява Нобеловия комитет. Той е политическа институция, западна политическа институция и а налага
западния наратив. Било каквото било там инциденти, те са се скарали, едните стреляли, другите отвърнали, а сега се постига мир. Не е вярно. Едните са злодеите, те извършват агресията, другите се отбраняват. И понеже отбраняващите се победиха агресорите на бойното поле, поради тази причина сключиха мир, което дефакто е капитулация. моето уважение към Хенди Кисинджър и неговите дипломатически умения, към нали американската администрация, която разбира грешката,
но това да бъде сложено на равна дога с народа, който е дал толкова милиони жертви, за да отстоява своята свобода и независимост от Съединените щати, това нещо наистина е доста лукаво и Дедактхо много правилно аа отказва тази награда. Друга лъжа. Аа във Вашингтон, центъра на Вашингтон, недалече от мемориала на Линкълн, има един знаменит мемориал на войната във Виетнам, аа който е още една скрита измама. На пръв поглед мемориалът е много изящен, много
лапидарен, нали? Върху една полирана стена от черен гранит, всъщност две стени под ъгъл са изписани имената на жертвите на тази война. Без коментар, че са герои, че това няма само имената. Блестящо полиран гарнит. Ти се отразяваш в него, тоест съвестта ти. ти кой си в сравнение с тези жертви убитите. Силен мемориал, но това е една огромна измама, защото добре, това са жертвите на войната във Виетнам. Ами виетнамските жертви те къде са? Значи това са жертвите на агресора.
Агресорът изпрати своите момчета. Те се биха както им заповядват. Храбро, доблестно, нали, в блатата там, жега, комари и убиваха много, много убиваха. Милиони избиха с напалм, с бомби, с всичко, с хеликоптери, с Вагнер. Трепеха ги. Сега ние правим мемориал на убитите американци. А смисъл тяхното деяние всеки ще си го направи извода, а не не, защото тука отсъстват милионите убити виетнамци. Те можеха да бъдат не главна
тема на мемориала. Разбира се, никой не прави мемориал на убитите от него жертви на друг народ. Засега никой не се е сетил да го направи това дело поучително, но трябваше да бъдат по някакъв начин маркирани по някакъв начин. То достоен начин, не в бележка под линия. Освен тези 58 000 американци, имаше и няколко милиона убити виетнамци. Това не е сериозно. Та в този смисъл този иначе блестящ като естетика паметник всъщност е една огромна лъжа. на стойност няколко милиона убити.
Измамата продължава и до ден днешен в тълкуванието на тази война, в нейто описание, примерно влизам в чат GPT и питам колко са жертвите на Виетнамската война от виетнамска страна и получавам следния отговор. Военни жертви, цитирам: "Венни жертви Северен Виетнам и Виетконг около 1 100 000 до 1 400 000 убити. южно-витнамски военни жертви около 200 000 до 250 000 убити. Цивилни жертви от двете страни между 2 милиона и 4 милиона души. Общо виетнамски жертви, военни и цивилни приблизително 2,5 до 4,5 милиона души. Това ми отговаря чат
GPT изкуствения интелект. Не е необходимо да си много интелектуален и да имаш голям интелект, за да изчислиш колко са а минималните числа и колко са максималните числа. Минималните числа в тези три пера, значи 1 000 са военните жертви на комунистите, 200 000 са военните жертви на южните виетнамци и 2 милиона са цивилните жертви от двете страни. Значи 1 000 и 2та милиона прави 3 100 000 и 200 000 жертви прави 3 000 жертви минималното по трите. А обобщаващата цифра, обобщаващото число, което давачат
GPT е 2 500, а те излязоха 3 минимум. Тоест нас ни лъжат с 800 000 убити. Ако приемем едно клане в Батак, че там убитите са между 2 и 5000, но да кажем най-голямата цифра 5000. Значи имаме колко пъти може би да знам стотици пъти повече ни лъжат разликата между действителната чи число, което те дават и действителното обобщение, което пак те дават. Разликата е 800 000 души, избити от тази война от двете страни. Тоест дори в тази статистика ужасяваща продължава тенденцията да бъдем лъгани.
Защо? Защото чат GPT е все пак американска гледна точка, американски наратив и той има тенденция да занижава доколкото може. А максималните жертви са завишени със са занижени с 1 150 000, още повече максималните жертви на войната. И така обобщаваме как се прави поуката, как се прави история. Първо, ръководството на САЩ фабрикува една лъжа. Тя се спуска на всички институции, на медиите, на целия запад и на подчинените
им страни, които са мнозинството в света. По това време около 65 до 70% от световната медийна продукция е под власт на Щатите, а подвластни на Съветския съюз, там на Комунистическия блок са около 12%. 65-70% са също 12% тоест 60 2/3 от света чете американския наратив за войната. Въз основа на тази лъжа на тонкинския инцидент, инцидента в Тонкинския залив се води приблизително 10-годишна война с милиони жертви. Признаването на измамата
започва в 71 година, но той е от там Даниел Елсберг, нали, разследващ журналист и интелигенцията му вярва, но широките маси, чу ли, не чу ли, дали е прав, дали не е прав, се съмняват. Фактически официалното признание става през 2005 година, когато Агенцията за национална сигурност на Съединените щати публикува разсекретен анализ, в който се потвърждава официално, че вторият инцидент в Тонкинския залив, този, който задейства войната на 4 август никога не се е случвало, не е имало такъв. Това е било една лъжа.
2005 година, де факто 40 години след края на войната и 51 години след въпросния инцидент има, разбира се, давност. Никой не е осъден, никой не е поел отговорност да си подаде оставката. Тя ги няма вече. И Джонсън, и другите отдавна са покойници. Тоест няма последици от измамата. Измамата е консумирана. Каквото са могли, са направили американците в основно тази измама. Искали са да увеличат войната, увеличили са. Искали са да бомбардират севера, бомбардирали
са го. Искали са да завладеят юга, завладели са го с 500 000 души. И на практика единствено жертвоготовността на виетнамците води до крах на самата война и оттам нататък изтеглянето на американците от Индокитай. Изводът е, че лъжа в такъв размер и с такава медийна господстваща позиция в света дава резултат. Това е изводът, който си правят всички политици след това. Да можеш да излъжеш и ще получиш резултата. А който го отрича, ще го обвиним за
комунист, за терорист или някакъв друг, за оправдаващ се. Впрочем великите филми, които бяха направени срещу американската война, нали, Апокалипсис, сега Взвод, Ловецът на Елени, роден на 4 юли и така нататък и много други, те говорят за нали конфликт на характери, за съвести, за това, но нито един от тях не е посветен на измамата, на така наречения инцидент в Тонкинския залив, на голямата измама. и как всички заиграха по свирката на
тази измама в течение на десетилетия. Тоест историята, историографията не въздава справедливост. Не са възмездени виетнамците. Никой няма да им плати репарации за унищоженията, които са направени поради тази измама. Никой няма да им направи паметник на жертвите, ако те не си направят. Тоест, на практика злодея бива оправдан исторически. Да има някакви петна върху репутацията на Съединените щати, но де факто а това, което са искали да свършат, са го свършили доколкото са могли. С това приключваме днешната беседа, но
започваме темата или по-скоро ще развием темата за едно много важно явление и това е поуката за днешно време. Това е, аз го наричам FFF, False Flag Fabrication, фабрикацията под фалшив флаг. Точно такава фабрикация беше така нареченият инцидент в Тонкинския залив от 4 август 1964 година. Фабрикувана измама под фалшив флаг. Уж някой друг направил нещо. Ти си го направил цялото. И въз основа на тази фабрикация
се променя ходът на историята. Променят се съдби на милиони души и ние в момента живеем в ерата на FFF. Та една от следващите беседи ще бъде посветена именно на този ход политически, военен, психологически, който е неотделима част, за съжаление от нашия все по-падащ свят. >> Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.