Връх Свети Йоан Рилски (Беседа 174)

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа, под номер 174, е ВРЪХ Свети Йоан Рилски Едва ли има нужда да се убеждаваме, че името е много важно нещо За човека, за един град, за една улица, за една държава Латинската крилата фраза Nomen est omen означава Името е по личба Това не е случайно Отдавна са го забелязали Важното значение на името Разбира се, ние не трябва да изпадаме в крайности Да преувеличаваме това значение

Да изпадаме в някаква кабалистика Но в църквата Името има огромно значение В Господната молитва Господ Иисус Христос ни е преподавал Как да се молим Отче наш, който си на небесата Да се свети името ти Първото нещо, което казва Объщайки да се към Бога Към Бога е да се свети името ти И после Да дойде царството и да бъде болията ти Така че името е много важно Също така казваме

В името на Отца и Сина и Светия Дух И безброй други примери И от Свети Павел и така нататък Излично да се Обеждаваме Във въжността на името Името е Наред със всичко друго И Проявление на светоглед То е знак За власт За собственост За принадлежност За традиция

За самоличност За ценностна система За религиозна принадлежност Нашите имена Ако погледнем Ние сме свикнали Димитър, Стефан, Георгий Иван Те са християнски Те не са случайно Появили се Ако отидем в една Мусулманска страна Ще срещнем други имена Мохаммед, Хасан, Хусейн Муса и така нататък

В тяхната Именна система Ако отидем Разбира се В Китай Ще има съвсем друга Именна система Отваждаваща тяхната Самоличност Тяхната традиция Това въжи В пълна степен И за държавите Знаем Нещастната

Държавица Наречена Северна Македония Какви мъки Бяха С това име Колко десетилетия Се мъчиха С гърция И поначало И преди това Името Македония Какво огромно Влияние Тя

Това име Направил Върти около Пръста си Тази Важна част От Западните Българи Ако не беше Това име Те Ще тяха да имат Друга съдба И то

Защо Е толкова важно По-важно От колкото Да кажем Тракия Или Илирия Или Мизия Ами Защото Александър Македонски Е направил Името

Знаменито И оттам Вече То Започва Да има Някакъв смисъл На империя На нещо Важно Голямо Силно И така нататък Един пример За това име

Да кажем Котленица Съби Стойков Попович Когато решава Да влезе в Политиката В общественния живот Си сменя името На Георги Македон Той е от Котел И дори не е Георги А е

Съби После ще се нарече Георги Раковски За да звучи Аристократично Но първо имя Обседоним е Георги Македон Какво общеното е с Македония Нищо общо няма Но Иска да се присламчи Към това славно име Което Заявява

Аз съм важен При смяната на Ценностата система Често се сменя името На градове На улици На географски обекти Напоследък Мина една Волна За такова Преименуване Ребрандиране На цели държави Които иска да утвърдят

Своята самоличност Горна Волта Стана Буркина Фасо Цейлон Стана Шри Ланка Бирма Стана Миянмар И така нататък Сега Наскоро Турция Настоява Вече официално

Да я наричат Тюркия Както си на туски Нидерландия Казаха Вече Няма да я наричате Холандия Поред Екакви си причини А Нидерландия Тоест Съвсем Отвърдени От хилядолетия

Названия Като да кажем Холандия Което е много старо Название Се Ребрандират И държавата Исква Някакви Оточнения Както Ирландия Ейре Та В тази връзка

Ние трябва да Прегледаме Българската имена система И да видим, че През модерните времена Са минали Няколко Вълни На преименувания На градове И географски обекти Първата вълна Е след освобождението Естествено, че до тогава Са преобладавали

Турските имена Като официални И Се сменят с български Като официални А турските Или Изоща Отпадат Или остават Като неофициални Примерно Да кажем Пловдив И до ден днешен

Така на шега Го наричат Филибе Както преди това Си е бил Филибе На турски Официалното И до ден днешен Гръците Не използват Името Пловдив Само в крайен случай А си го наричат

Филипополис Съедно Че си е техен Отстояват Някакви права Исторически Ние също имаме Такива Многобройни случаи На Именуване Применуване Със смяна Координатната система Примерно

Старопланиското село Кутловица Едно Звучно Име Традиционно Българско Решава да се Именува Фердинанд Разбира се След 9 септември Фердинанд Елош Кои именуват

На Христо Михайлов Комунистическия дец Става Михайлов град Когато се сменя Пак Координатната система След 89-та година Вече Комунистическото имя Не звучи добре И решава Пак да се Применуват

Но не се връщат Към българското Кутловица А Търсят Нещо по-така И Измислят Монтана Като Този град Никой не се е казвал Точно Монтана Но

Се връщат към старото Латинско име на Крепостта И оттам Произвеждат Това Уж старо име Монтана За да Произвеждат Произвеждат Така да се каже Своя комплект За малъценност И така

Именната система На един народ На една дъжава Е отражение На неговата история На неговия ум На неговото чувство За красота На неговата ценност На неговата религия И в това отношение Именната система На съвременна България Има Редица недостатъци

И се нуждае От Облагородяване Въздигане Сакрализиране Там където е Десакрализирано Един от Най-знаковите Недъзи На българската Именна система Бих казал Образец За

Повреда В чипа Е названието На най-високия връх Във България И на Балканите Който по-настоящем Официално Се нарича Мусала С този въпрос Съм се занимал От Около 40 години Тъй като

По това време Заминах за Иордания Почна да уча арабски И разбрах, че това Име всъщност има арабски Произход И Си зададах въпроса Какво означава И разбрах Какво означава Но Интересното е, че До сега не съм срещал човек Който да знае

Значението на това име Включително и стари Планинари И така нататък Разпространяват И такива Измислици И легенди Които не отговарят На истината Обикновено Това се смятяте, че Мусала Това е Аллах На арабски

Бог Или на турски И оттам се чудят Какво означава Това първото Муса Или мус И Коронната лъжа е, че Името мусала Означава Близо до Бога Не знам кой го измисля От това пръв Но до ден днешен

Като чиста монета Се продава Тази измислица Е не означава Близо до Бога И поначало Значението на думата Нидва от Аллах Нидва от муса Муса Арабски е Моисей И логично да кажеш Аха, Моисей Бог

Както на Синаи Той се качил навръх Може би нещо такова Нищо подобно Това не е муса Аллах А е мусалах Това е друга дума Коренът е Моля се Представката Му Е типично за арабски язик Имаме Мушама

Мукава И така нататък Мухамед Това са Обичайни такива Представки Във арабски язик И Мусалах Мусалах Точно казано Означава Место за молитва Така наричат Примерно

До джамиите Понякога има не такива Широки Като Плоски Площатчета Когато се Препълни Джамията Или по друг повод Там Се молят Мусулманите Но не са вътре в джамията А в

Външната Тази Откритата Откритата Мясо Но то е специално за молитва Понякога на летищата Също прави такива Не е джамия А е място за молитва И му казват Мусала Изобщото място Мога да кажа на български Молитвище

Място за молитва Но Кога се появява Това име на този врех Колкото и да е интересно Това име Не се е появявало Нито в българската епока По време на Първото Второто българско царство Нито в Византия Нито в Османския период

Това име се появява За първ път След освобождението Но тогава Нямаме име на този връх Никъде По никакъв В нето една карта В нето едно георгарско описание Или пътешественик Някакъв минал И казал Не Нямаме никакви сведения Как се го наричали

Траките Не знаем Как се го наричали Гръците Не знаем Как се го наричали Славяните Не знаем Как се го наричали Прабългарите Не знаем Изобщо Не знаем Старо име на този връх И

Руснаците Като идват Поред на освободителната война Решават да направят Една карта И Това е първата научна Географска карта На Топографска карта На България И Обикаляйки Естествено Че

Трябва да сложат И имена И Питат за името Търсят Името на този връх И се оказва Че няма такова Име в Старите карти И в старите изволи И тогава Питат там местните Човеки Които виждат

То там е необитаемо място Няма местни човеки Освен Едно Чергарско племе Юруци Те са Номади Чергари Виждат се от тук на тук И По Високите планини Те са Турци

Тюрки По происход Турско племе Но специализирано В чергарство Високопланинско Номадство Което е важно Защото Номадите Те не са носите На местната традиция Те минават И заминават Питат там

Когато са видели Как се казва този връх И той им казва Мусала Откъде го е измислил Откъде го е чул Кога го е чул Не знаем И Руският топограф Записва Връх Мусала За първ път Черно на бяло

Сърпоява това имя За този връх След Особождението И от тогава При липса на друго имя Използват това Възниква въпроса Добре Сложили се това Арабско имя Носено от някакъв си там Чергарин Неизвестно Сам ли си го е измислил

Друг ли го е чул И защо Но Защо Когато се ослуждава България И започва да се преименуват всички турски топоними Баш Най-високият връх на България На Балканите Не се го преименували Домословят ново българско име Каквото ще да е Не са го направили Това е интересна Интересна загадка

Не знам дали до сега е бил поставен този въпрос Но ако си го поставим Може би отговор е много прост Трябва да видим Откъде е минавала точно Границата между България и Османската империя След освобождението Изглежда, че тя е минавала Или по самия връх Или от към българската мострана Т.е. Турция е владеяла Така да се каже Половината връх Или може би дори целия Но да кажем половината

Границата е минавала по билото Половината от връха е била В турско владение В Османско владение При това положение А пък България Пък тя Побердинския договор Не е напълно независима от Турция И тя да смени името на един връх Който ни принадлежи И то На своя сюзерен Османската империя Никак не е било

Желателно Това ще доведе до Дипломатически скандал А и там Кой ли живее Кой ли ходи Тога не е имало туризам още Никой не е живеял там И за това Никой не се е заел С това да преименува Еди, кой си връх Това е след освобождението При съединението Нямаме промяна на тази граница

При 1885 година При обявяването на независимостта 1908 година Нямаме промяна на тази граница И отделно, че Тогава също не се искали да клатят лодката И да настрояват турците Срещу тях Така, че Може би това е обяснението Защо този връх е останал С това Аз не би го нанехал и турско Има защото то популиско

От не е турско-арабско А не е отбелязано В нито един турски документ И нито един Изобщо Никакъв документ Никакъв извор Юрушко, да го наречем, название. Номадско. И върха влиза в територията на българската държава в 1912 година, когато печелим Първата Балканска война и слизаме на юг. Но, знаем, че след първата идва втората Балканска война, катастрофата. След малко идва първата столна война. Тя продължава до 18-та година. Един период на непрестанни войни. И в този момент България има толкова тежки проблеми. Възход падение, възход падение. Тази поредица трудна за издържане, която в крайна сметка ние губим. Всичко. И това не е било момента да се разсъждава върху името на върх, където никой не живее и никой не се качва. Едва вече съсидването на комунизма в 1944 година, въпросът за този връх става актуален и комунистите, понеже знаят колко са важни символите и знаците, В 1950 година дават на този връх името Сталин. Ясно защо? Добре, ама Сталин малко по-късно умира, Хрущов прави десталинизация и естествено, че и във България се провежда десталинизация. И в 1962 година се отменя името Сталин. Вече не е връх Сталин. И какво да правят? Връщат старото име Мусала.

Защо не са сложили някакво друго име? Е друг въпрос. Интересно е да се провери в изворите дали някъде има следи за обсъждания, какво са обсъждали. Защото, очевидно, въпросът е стоял в 1962 година. Може би и по-рано. Защото десталинизацията се започва доста по-рано. Явно са мислили какво да правят. Но докато в случая с град Варна, който също се е казвал Сталин, там е ясно. Върщат си старото име, което си е безпроблемно, старинно, утвърдено и т.н. Но при случая с върха, кой знае защо се връщат към Мусала, което не е българско и дори не знаят какво означава. Един вид като връщари към традицията. Може би това е била идеята. И така си стои това име. Естествено, че до падането на комунизма не хрува някаква нова идея, защото ще влезе противоречие с предишното решение. Не е желателно. Но след 1989 година, когато доста имена се сманиха при декомунизацията, стана обичай да се сменят имена. Особено тези политизираните. Ме ми се стори, че е добре, особено, че никой не знае какво означава това име и че то няма никаква историческа основа. Там никога не е имало мусулманска святост, там ако имаше някаква святост, да кажеш някакъв погребан, да има някаква реална молитва, където да се молят на някои. И затова през 1996 година направих една изложба в Ротондата Свети Георги, тя тогава беше памет на културата, не беше храм действащ.

И в Ротондата направих изложба, която се казваше Свети Йоан Рилски - Всебългарския връх. И в тази изложба предложих всъщност да лансирах почина връх Мусала да се преименува на Връх Свети Йоан Рилски. Тази изложба продължи чак до сетеври, цялото лято. Юни, юли, август, сетеври. Между времено с Николуцина приятели направихме изкачването на самия връх, където отец Петър Гарена, небезизвестният отец Петър Гарена, извърши обрет за преименуване на Връха, направи водосвет и именувахме Връх Свети Йоан Рилски. Бяхме 10 на човека. В преста се появиха кратки публикации. Забележително беше, че докато бяхме на самия връх, отдолу се появи някаква жена, която викаше на висок глас против нас и хвърляше в посока към нас камъни, доста отдалече, без да може да ни достигне, но отдалече да почне да хвърля камъни. Изгрежда беше с психически отклонения, а ние ни обърнахме особено внимание, още повече, че някакви туристи там я подхванаха и я заведаха някакъде да се успокои. Така и тя после изчезна, ние видяхме. Сега обаче си давам сметка, че това е било важен знак. Тя не дойде с някакви аргументи, да ни каже: "Вижте какво, ви искате да пременувате този връх, обаче имате преди първо, второ, трето. Не дойде да ни пита какви са нашите аргументи, не дойде да обсъждаме каквото е да било, а предварително имаше някаква идея фикс. Факта, че се появява чак на върха, значи тя отнякъде не научила. В местния вестник в Самоков бяха излези там три реда, че утре ще се проведе и кво си. Или може би дори днес, може би същия ден, сутринята.

Тя го е прочела, предвижала се с някакъв транспорт, с автобус, с колали до хижа му сала. Мам пеше няколко часа догоре, да ни завари по време на самото действие. Тя е била доста силно мотивирана от някакъв бяз. Била е обсеблена, за да извънши всички тези усилия и тези движения и да дойде да хвърля камъни горе. Това е много важен знак, че под небесите сили на злобата действат. Това означава, че каузата е свята. И така обредът по именуването мина, изложбата в рутонната мина, но желание, обществен дебат не се получи. Може би аз не го провокирах, очаквах, че от само себе се ще стане, след като всичко е казано в изложбата, след като са направени снимки и така нататък. След като се качихме навърха, би трябвало обществото по някакъв начин да реагира, е не реагира. Всички с които говорих, които идох на изложбата казаха: "Много хубава идея, но изживеем в България, нищо не да стане. Няма да приемат. Формата беше най-съща. Аз съм естествено за това име, но те няма да приемат. Те няма да приемат в трето лице в новото число. Те няма да приемат.

Тези от които зависим. Тоест, този почин от 1996 година не довели до някакъв видим резултат. Някак да чуем едно песно пение, след което ще продължим. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат.

Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат.

Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат.

Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат.

Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. Те няма да приемат. да приемат. Процедурата за именуване на такива географски обекти, където няма местно население и някакъв град, трябва да има някакъв референдум. Но там, където няма,

всичко опира до президентството. до президента. Аз вече минаха доста години от тогава. Тридесетина години почти. Не си спомням точно как беше. Но доколкото си спомням, аз написах някакво писмо до президента. И доколкото си спомням, получих отговор от там. Неговата комисия. По въпроса, че тъй като въпросът е сложен, трябва да се чуят и други предложения. И той ще се отложи за

когато му дойде времето да се обсъждат други подобни въпроси. Някакъв така формула доста обтекаема. С това, предложението от 1996 г. в общи линии приключи. На този етап. То се появи доста по-късно. Вече в по-нови времена. Може би към 2010 г. Не помня точно, но така или иначе през февруари 2014 г.

лидерът на партия "Атака", Волин Сидоров, прави това предложение официално до президента Росен Плебнелиев. Връх Мусала да се пременува на връх Сети Иван Рилски. Предложението обаче бива отхвърлено. Интересното е, че три години по-късно, на 31 май 2017 г. областния управител на Софийска област Ильян Тодоров отправя официално писмо

до президента Румен Радев с аргументация връх Мусала да се пременува на връх Сети Иван Рилски. в края на август 2017 г. излиза отговор от обето на президента, пак комисията, която разгледала този въпрос отрицателена отговора. Изтъкват си доста хилави аргументи, включително и аргумента за неизвестната

етимология на името Мусала. Т.е. излиза, че тяхното невежество е аргумент. Те, понеже не познават етимологията произхода на името Мусала значи не трябва да се сменя това името. Доста, бих казал, че не скупоса на аргументация. отрицателен отговор. След още 4 години, през феврари 2021 година, да забележам за предишното предложение,

че идва не от кой да е. Не от партия, а от областния управител. Човек на властта. Другият въпрос е дали президента и властта са вели в добри отношения. Това е съвсем друга тема. И тя е много важна в случая, защото понякога именно поради тези политически антагонизми, естествено, че Волен Сидеров като партиен ръководител няма как президента Росен Плебналиев, който му е опонент политически,

най-малкото е от друга партия, да се вслуша в неговото предложение. Същото въжи и за областния управителя. Това е политическа фигура. Също така, Валерий Симеонов от партията НФСБ през феврари 2021 г. отново отправя предложението до Румея Радеж за приеменуването на върха от Мусалава в Свети Иварияски и отново се получава отрицателен отговор. Прави впечатление, че

не представа кампанията то една институция, то другия, то една партия, то другия. т.е. натрупва се известен потенциал в посока на приеменуването, но за сега президентството пушка и отблъсква и не дава. какво може да се направи в случая? Отговора на този въпрос ще се опитам да дам в края на беседата, а преди това нека да пригледаме други подобни случаи.

парад Черноморец на морето през 2014 г. имаше референдум дали да си остане с името Черноморец или да стане Свети Никола. референдум взели участие 785 човека, поради което няма кворум и референдумът е невалиден, независимо от резултата. отгласувалите 516 не искат

Черноморец да стане Свети Никола, а 250 искат. Така че два пъти повече са били против преименуването, но така или иначе по-голямата част от жителите на градчето не са участвали в референдума. И съответно си остава името Чорноморец. аз четах в пресата аргументацията от

Инициативния комитет, не знам дали е изчерпателна, но там се казва така, че да се каже да се назове града Свети Никола, защото, цитирам, "Светецът е пряко свързан с историята на населеното място. В църквата има икона, която е особено ценна за местните хора. Преди 200 години тя е спасила моряци, чийто кораб е потънал. Преди години

Светината е една от малкото оцелели вещи при упослушителен пожар в църквата. Храмът в морския град също се казва Свети Никола, както и главната улица. Крайна цитата. Виждам в този цитат, не знам дали е изчерпателна, но дикса най-важното. А именно, че градът се е казвал Свети Никола. То това е най-важното. икона е прекрасно, но иконата можеше да бъде на Света Богородица, можеше да бъде друга, можеше да бъде някаква празнична икона, възнесения или нещо подобно.

Града се е казвал Свети Никола, освен че е имал храм Свети Никола, освен че е имал икона на Свети Никола, чудотворна и т.н. Но той просто се е казвал така. До 1951 година. Тоест по българско време, десетилетия на ред се е казвал Свети Никола, вероятно още от гръцко време имал това име. но така е иначе до 1951 година е бил Свети Никола, т.е. неговото преименуване е било чисто политическо. И сега, когато тази политическа причина до голяма степен е отминала, местното население няма съзнание за традиция, няма съзнание за святост, няма съзнание за иерархия на ценностите.

и се отказва от името Свети Никола. Обратния случай е селото Свети Влас. То през 1960 година е именувано Влас. махат Свети. Ясно по какви причини. след 1989 година започна да се казва все повече Свети Влас, но не съм чул там да е имало референдум. нещо по-вече в текстовете, които в интернет намирам за това село. Това вече е град. От 2006 година вече е град. това е под името Свети Влас. Но в текстове в интернет намирам, че той винаги се било казвало Свети Влас. т.е. леко изтриват това срамно петно, че от 1960 година се е казвало официално Влас. Било е десакрализирано името.

но това е един положителен пример, че това десакрализирано село отново сакрализира името си и вече си носи пълно и свято име Свети Влас. Във връзка там разбира се с имало храм, монастир, Свети Влас и т.н. През 1949 година град Свети Влас е пременуван на Сандански. Ясно е, че това е същата вълна, комунистическата. И до ден днешен си продължава града да носи името Сандански. Защо трябва да бъде Сандански, а не Свети Влас? Ясно е защо. Защото Полина Сандански иска да кажа, че Македония е българска, че е наша. Ема това на терена нищо не променя. Македония не е наша. Тя си е самостоятелна държава, Северна Македония. Ако се върне към България някой ден, което не се вижда на хоризонта, но това няма да бъде заради името Сандански или името Гоце Делчев. Тези именувания са доста примитивни, особено в случая със Свети Врач, защото да смениш едно свято име с едно политическо име деградира името. Знаем, че Свети Врач е град свързан с лечебни извори. Пороли тая причина разбира се носва своето име.

И че тази святост и тази лечебност е част от самоличността на града. Докато Яне Сандански е известен с доста спорни деяния и част от една доста съмнителна линия в българската история. Най-вече е линия, която води допълен провал. Намеренията естествено, че са добри, няма съмнение в това. Но тя, че води допълен провал и че била погрешна, това историята се произнесла най-малко чрез действителността. Действителността означава, че това е била голяма грешка, линията на Сандански. Изобщо, македонската революционна линия се оказва погрешна. Трагична, още по-точно. Трагична, но поради собственици грешки. Не, че се е случило, панал метеорит и изтрепал. Не, не се е случило. Те са го направили. Те са направили провала. И сега, ние да се опитваме чрез глорификация на провалени левичарски политици

да си мислим, че изказваме някакви претенции към историята и към Македония. това е иллюзорно. Остава си подмяната на старото и свещено име с политическото и безпочвеното. Погледнем още един пример. Върх Свети Никола. Знаем, че по време на шипченската епопея Русските войски и българските ополченци отбраняват героично шипченския проход. Това е една от най-славните страници в Руско-турската осводителна война. Принесе там ополченците играят много важна роля, нерешаваща, но много важна. Отбраната на шипченския проход е станала емблематична за освобождението на България.

Ние много обичаме, че ние сме участвали и то много важно в тази битка. Което е факт. Но върха, на който е изграден паметник, където се ходи всяка година, е върх Свети Никола. Това не е върх Шипка. Върх Свети Никола е висок 1326 метра, а върх Шипка е съседния върх с около 100 метра по-нисък. 1232 метра. Там също е имало сражение. И на двата върх е имало сражение, и на двата върх е имало героизъм. Но единия е Свети Никола, другия е Шипка. И сега какво става? По време на комунизма, върх Свети Никола, и то национална светиня и със паметник е трън в очите. И за това, в 1951 г. той е преименуван на върх Столетов или Столетов върх. В 1951 г. Ясно защо. Комунистите не искат имена на светци по ключови географски места, особено като това място е толкова историческо, толкова емблематично с паметник.

И решава да го нарикат върх Столетов. Той остава с името Столетов до 1977 г. В 1977 г. го преименуват на върх Шипка. Много интересно. И е хубаво да се проследи точно документално, ако някой има време и усилия да го направи. Защото четах някъде, че когато идва Леонид Брежнев, советския лидер на посещение в България, му каза ли върх Столетов? Той казал: "А бе, как така бе? Столетов казва: "Той съсоциальски генерал, реакционер, поддръжник на самодържавието. Защо ще го възхвалявате толкова?" Дали го е казал? Дали не го е казал? Не се знае. Така се твърди. Но, във всеки случай, известно време след това, не скоро, а доста години след това, се сменя името. Годината е 77-ма, очевидно става догма за 100 годишната от Руско-Турската освободителна война. И тогава, вместо Столетов, наричат този връх Шипка, с името на съседния. Каква е причината? Ами, първо, не могат да върнат името Свети Никола в никакъв случай. Второ, не се измислили нещо по-добро. Защото, ако го нарикат с някакво произволно име, ще кажат: "Начаги сега, тук какво общо има?" Трябва да бъде нещо свързано. И някой е измислил Шипка как се е получило в творческата лаборатория.

Ние имаме там два свръхобраза: словесен и визуален. Словесният образ е името Шипка. Името Шипка защо е емблематично? Заради О-дата на Вазов. О-шипка и т.н. Той го повтари няколко пъти. Но името Шипка е емблема на цялото. това е дума за Шипченския проход. Не за Връх Шипка. Както имаме Орлово гнездо, Шипка, Свети Никола. Те са различни върхове. И на трите има битки. И то важни, кръвопролитни. Защо не казва Орлово гнездо? Защото прохода е важния.

А прохода се казва Шипченски проход. Но не на Върха е именуван, а на селото. Село Шипка. Нашите проходи носят имената на селищата. Троянски проход, Златишки проход, Златица, Айтоски, Дюнински и т.н. Всичките са свързани със селища, не с върхове. И тук разбира се селището е Шипка. Когато идаш от север, от къде ще минеш и излезда на село Шипка, значи Шипченския проход. И понеже имаме ярък словесен образ Шипка от Озата на Вазов и ярък визуален образ, това е паметника, решават да ги свържат в едно. Хем се елиминира Свети Никола. И така цъфва втори връх Шипка, по-висок от първия. И за да ги различават се по-висок от истинския връх Шипка с името "малката Шипка" или "втората Шипка". И това продължава и до ден днешен. Ясно е, че това е част от борбата на БКП със Светоста. Да няма върхове, да няма такива емблематични неща, които носят името на Светци.

И по този начин бил десакрализиран този много исторически връх. Разбира се, това е едно съвпадение. Първаме, че генерал Столетов, генерала на опълченците, се казва Николай Столетов. Така че Свети Николай по някакъв начин има връзка с това историческо събитие. Чието връх е бил най-високия и решаващия, може би, най-малкото емблематичния за мястото. Не случайно там са сложили паметника. Нека да чуем едно преснопение, след което ще ви продължим. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин.

Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин.

Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин.

Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин.

Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин.

Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. Свети Николай по този начин. И така. Видяхме няколко примера. Те не са единствените. Село Варвара. Те всъщност имат две села Варвара. Едното е тук в Пазърчешко. Другото е на морето. И двете се наричат Варвара. Но ясно е като бял ден, че трябва да се наричат Света Варвара.

И храмовете в двете села се казват Света Варвара. Очевидно, че селото е именувано на светицата. На храма. Тук в Пазърчешкото има едни прекрасни икони от Димитъра Зограв в храма. Включително, разбира се, и храмовата икона на Света Варвара. това е работата, че старица от Димитъра или от баща му Христо Димитров. Но така или иначе първокласни икони от началото на 19 век. Ако не се лъжда, да, бяха на Христо Димитров. Храмът е прекрасен, с много хубави икони и е редно селото да не се казва Варвара, а Света Варвара. Да не говорим, че по морето топонимите свързани със светци са много бройни. Всички острови, разбира се, носят името на светци. Но и много носове също са именуване на светци. И селища, св. Никола, св. Варвара. Така че няма никакво съмнение, че имената на тези две села в различни части на България проистичат от имената на храмовете. И е редно да се върнат.

Сега, какво да се прави в такива случаи? Ако приемем, че името е нещо важно, нещо символно, нещо показващо принадлежност, показващо власт, показващо самоличност, то не е без значение как се наричат, с какви имена се наричат такива важни исторически места, географски места, градове, села и пр. Проходи. Но България е секуларна държава. Минала е през 45 години атеистичен период. достатъчно време за две поколения да се извърцят, които не помнят старите имена или само са ги чували от баби и дядов си. Възниква въпроса сега какво да се прави. Трудно можем да очакваме, че ако се направи един референдум в село Света Варвара, както беше в Черномозът, ще имаме мнозинство 50% + 1% и ще се върне старото име. Това е по-малко вероятно. По-вероятно е да кажат: "Всичко друго оправихте само името ви достано". Това е първото, което се възразява във всички тези случаи. Това ли е най-важното? Като че някой е казал, че това е най-важното. Разбира се, че не е най-важното. Това е толкова важно, колкото е.

Не, ни говорим за него, не за най-важното. Най-важното е еди кое си. Ни сега говорим за това. Значи ли, че ако най-важното е главата, не трябва да говорим за малкия пръст. Ама в момента той е болния. Така че, защо да не го превързваме, да се кажем: "Ама, чай са, има по-важно нещо от главата". В този смисъл, тази първична реакция винаги е отрицателна. "А, какво ще правим? Що ще го сменим? Това ли е най-важното?" Това е добре тогава да правим нещо или да оставим нещата на самотек. Да не се занимаваме молитвата, да се гадаме собствената работа и да не се занимаваме с именната система на изстрадалата България. Мене се струва, че нищо не ни преча да си гадаме работата, да си гадаме молитвата, да си гадаме всичко останало и това число и именната система. Първото нещо, което е да изследваме историята. Да познаваме смисъла на именната система във всички тези случаи. И там, където истината е свързана със светостта или пък светостта е много по-желателна, отколкото някаква не е на подмяна. Това да можем да го докажем с знания, с изследвания, с факти, с примери, с прецеденти и т.н.

Т.е. да бъдем подготвени, да знаем, да имаме знания. Второто нещо е да правим предложения. Уместни предложения. Разбер се, аргументирани, подготвени, но да не се страхуваме да ги правим. Ама ще ли да я отхвърлят, да отвърят предложението? Не пречи? Нека да го отхвърлят. Но се замислят. Следващото поколение, след 5-10 години, може да мисли друго яче. И най-важното. Ако искаме, народа, да възприеме тези велики и свети имена, нека да започнем от себе си. И ние, за напред, да ги възприемем в нашата лична практика. Защото ние също сме народа. Аз съм също народа. Аз съм част от народа.

И, когато отивам да гледам иконите на Христо Димитров в село света Варвара, Аз ще кажа, че отивам в света Варвара. А пък другия, който иска да отива във Варвара. Негова е работа. Когато отивам при моя приятел в град Свети Никола на морето, аз отивам град Свети Никола. Ама, че живе ли там гражданите на Черноморец, те си избират в кой град живеят. Аз избирам Свети Никола. Когато изкачвам горе на Рила планина, най-високия връх, аз изкачвам връх Свети Иван Рилски. Ама бил съм сам и никой друг не го наричал тяхна си работа. Аз за мене го наричам връх Свети Иван Рилски. Или Йоан Рилски. Йоан е малко по-точно исторически, но не преча да има и двете названия.

Официално, другото народно. Народното може да бъде върх Свети Иван. Често така се съкръщават нещата, то се подразбира. В Рила планина, кой друг има? А самото понятие Йоан Рилски, ми няма друг Рилски. Светец или някаква историческа фигура. Той е. Като казваме Рилски монастир, ми той е неговия. Не, че няма други монастири в Рила, ама като казваш Рилски монастир, това е монастира на Свети Иван Рилски. До голяма степен Свети Иван някак си е обсебил Рила. Тя е неговата планина. Ако е на някого, негова е. В този смисъл, този връх по един естествен начин си става Свети Иван Рилски. И за това аз така си го наричам. Бившия мусала.

Ако някой не е разбрал къде отивам, ще му обясня бившия мусала. Но аз не се изкачва навръх мусала. Не отивам на паметника навръх Шипка. Навръх Шипка няма паметник. Там е хръсталаци. Тика навръх Свети Никола. И по този начин аз давам ясен отговор на въпроса какво да се прави. Това да се прави. Защото как се появяват имената? Через употребата им. Традиционно този крат са наричал Еди как си. Защо? Защото хора така са го наричали, така са го употребявали това име. Ако употребяват друго, ще се навичат друго яче. Отделно от официалното, което е работа вече на процедура в случая президентството, имаме и народно название и ако то започне да се повтаря.

Ако то се появи и в художественни твърби, и в научни изследвания, и защото се обговаря редовно, поле като започва да се пробива път, и вече при следващото предложение до следващия президент, той може да каже да, ето им е дълга история на предложения от различни формации, от политически партии, от областни управители, от частни лица, от такива, от такива. и за това ми се струва, че никак не е чудно, ако след времето, следствие от нашия личен избор и ако той продължава да работи в същата посока, е един ден да доживеем в недалечно бъдеще, най-високия връх на България и на Балканския полуостров, да придобие името Свети Йоан Рилски. И тоги, което казват обектуенно, че това ще това да доведе до затруднения в литературата и прочее, ами точно тези затруднения са най-хубавото. Защото всеки в чужбина, когато направи новата карта, която смени, ще каже: А, защо българите сменят това име бе? С което е Свети Йоан Рилски? Я да прочитаем нещо за него, я да видим. Тоест, това става проповед. Името е, освен всичко друго, и проповед.

да пропагаваме Светоста чрез Светите имена. И това е основната цел - да пропагаваме първо Светоста, второ - нашата българска самоличност. Пори тази причина Бирма стана Миян Мар и Леополд Вилт стана Киншаса и така нататък. За да покажеш, аз не съм както беше Леополд Вилт. Леополд Вилт носи името на най-големия сатрап, най-големия убиец - крал Леополд, белгийски. който е отрепал милиони конгуанци. И освен това направил и града. И вече той носи неговото име. Не е казал конгуанците - няма да носим това името. То е, така да се каже, синела от бича следи от теглото. В смисъл, всяка смяна на едно десакрализирано име с едно сакрално име е една проповед и един хубав повод ние, с всичко поне, да се издигнем над секуларизма и безбожието, които са недък на българското общество. от доста десетилетия на сам.