Започва Светоглед. Предаването за православен поглед [музика] към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте. Темата на днешната беседа е европейските ценности. поне от 1989-а и до ден днешен, тоест вече повече от 36 години в българското обществено пространство трайно пребива като централно понятие понятието за европейските ценности. Не европейски ценности, а европейските
ценности. Това понятие беше особено активно и господстващо през 90-те години. Тогава това беше критерият за добро и зло. Европейските ценности и туй, което е против европейските ценности. Всяко нещо се мереше с аршина на европейските ценности и до ден днешен продължава. да има меродавност, макар и спадаща, вече някак си е малко така некрасиво, неестетично да говориш за европейски ценности с
оглед на примерно сегашните лица на Европа, компромитирани в интелектуално отношение, в нравствено отношение, но все още по инерция понятието е силно и се смята за меродавно. Приема се, че първо, че е ясно кои са европейските ценности и че ако някой не му е ясно, на някой не му е ясно това нещо, той шикалкави нещо, то се знае кои са европейските ценности. Второ, че са нещо добро. И трето, вследствие от второто, че те са правилният избор и критерият за всичко в
съвременната геополитическа, културна, цивилизационна ситуация. Това е правилният избор. В настоящата беседа ще се опитам да обоснова накратко тезата, че така наречените европейски ценности са зло. че те са неправилният избор и че привържениците на европейските ценности, ако има там, където има такива, това са хора, които не мислят, не мислят задълбочено. То да мислиш повърхностно, може би трябва да се сложи друг глагол
вместо мисля, а защото мисленето би трябвало да бъде задълбочено по определение. Ако ти си забраняваш да мислиш задълбочено, защо? Защото трябва да бъдеш политкоректен, трябва да бъдеш част от системата. Системата в момента в България, разбира се, е европейска. Ние сме част от Европейския съюз и ти, за да спиш спокойно, трябва да си измислиш алиби на своята подлост, на твоята своята интелектуална подлост. Тоест това, че ти не смееш да прекрачиш крачката до истината, а се спираш преди истината и жонглираш с европейски
ценности и други подобни измами, самоизмами всъщност. Та хора, които употребяват към настоящото време понятието европейски ценности като нещо положително, като критерии за меродавност, си забраняват да мислят истински, а фокуснически мислят измамно, самоизмамно, за да бъдат част от европейската система, която е зло, и се страхуват просто да мислят, защото са зависими. Чуем ли някой да говори за европейските ценности като за нещо положително, като за някакъв критерий? Знаем, че този човек или е много глупав,
не знае какво прави, не знае какво говори, говори някакви самоизмами или си забранява да мисли задълбочено и робува на своята зависимост от властта, в която пребивава. Сега самите европейски ценности, за които ние говорим, са очевидно западноевропейските. Това не са ценностите на България, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Европейска Турция или Румъния или
Литва, Латвия и Естония. Не, това са западноевропейските ценности. Това е много важно да го знаем, че това са ценностите, установени още от средновековието, от ренесанса, от следващите векове. През последните 500 години Западна Европа господстваше върху света. През 20 век, разбира се, това господство се прехвърли постепенно, поетапно към филиала на Западна Европа, което е Съединените щати. А, но ние не делим Съединените щати от европейските ценности, освен ако трябва да говорим за Европейския съюз конкретно.
Това в някои случаи има смисъл, но така или иначе Съединените щати са продукт на Западна Европа. точно на Западна Европа и на нейните ценности. Та европейските ценности за нас, за българите са синоним на западноевропейските, така наречените ценности на напредналите държави, на а така наречения златен милиард, на абе още от времето на Алеко и Бай Ганьо, нали, което е едно и също, а българите искат да стават европейци. Това е техният хоризонт, хоризонтът е Европа. Това е пътеводната звезда за българите оттогава, разбира
се, от освобождението пък и от преди това, от времето на просветения европеец Неофит Хилендарски Бозвели. Така че това са западноевропейските ценности. Дори когато са в руския вариант, а Петровска Русия е западноевропейска пар екселанс. Така че и в руския вариант това са пак западноевропейски ценности. Малцина са българите, ако изобщо има такива, които виждат в Русия носител на православието най-вече и едва след това носител на европейската цивилизация. Разграничават двете неща. А това рядко се случва. Обикновено ги обединяват и не виждат
фундаменталното противоречие между Петровска Русия и Православна Русия. А това противоречие като между добро и зло, нали? Православната Русия е Христовата Русия, а Петровска Русия е неправославна. Тя е западноцентрична. Тя е продала сърцето и ума си на Западна Европа и смята, че там е центърът на меродавност във всичко. Та европейските ценности са ценностите на Западна Европа. В посткомунистическа България се противопоставиха европейските ценности на комунистическата идеология.
Но това противопоставяне беше и продължава да бъде посмъртно. Значи, след като умря комунистическата идеология и най-вече комунистическата власт, тогава се така изпъчиха нейните рушители, след като тя вече беше умряла. Вадеха нож на умряло куче и до ден дне днешен комунизмът е комунизмът. А този комунизъм много добре знаем, че той беше умрял много преди 89-а година. още най-късно последната дата на неговата, така да се каже, смърт беше перестройката
на Горбачов. Тя си беше нещо като а измъкване от кожата на комунизма, нали? Змията си сменяше кожата, опитваше се да се измъкне от кожата на комунизма съвсем съзнателно. Но и преди това имаме, разбира се, още при Хрушчов и преди това и още в НЕП-а имаме такива поетапни а измъквания от комунизма като практика и оставянето му само като етикет, но етикетите са едно, практиката и живота са съвсем други неща. Та комунизмът отдавна беше умрял. Той никога не е съществувал. Впрочем той винаги е бил
мъртвороден, никога не е съществувал никога. И по време на тъй наречния военен комунизъм в Русия, в нали съветска Русия, а пак не е имало истински комунизъм, този, който е въобразеният от идеолозите на комунизма. Така че и досега няма. И в Китай никога не е имало и в Северна Корея и така нататък. Този комунизъм, който е мечтата на Маркс Енгелс и другите основатели на комунизма, никога не е съществувал и на практика не може да съществува. Но комунизмът, той е пар екселанс европейска ценност.
Той е пар екселанс европейски продукт и то западноевропейски продукт. Теорията на комунизма е създадена в Западна Европа. Знаем Томасо Кампанела, Гракх Бабьоф, заговорът на равните, това е по време на късната Френска революция 1796 година, нали, той създава а така наречения заговор на равните на базата на комунистическа или протокомунистическа идеология. След това идват Етиен Кабе, а Фурие, Сен-Симон, Робърт Оуен, нали, утописти, така наречените комунисти утописти. Ама те всички са утописти. И
Маркс, Енгелс и Ленин са утописти, нали? Те наричаха предишните утописти, за да се изкарат, че те са някакви реалисти, но това не е вярно. Все едно всички те са от Западна Европа. Маркс, Енгелс — Западна Европа. Ленин си европеец, западник от всякъде. Сталин е западник. Така че комунизмът е от А до Я западноевропейско явление, плод на тази вече а секуларизация на Западна Европа, а революционната идеология, особено около френската революция, а и преди това подготовката
по време на там Русо, Волтер, Дидро и другите. Та комунизмът е европейска ценност. Ние не можем да кажем европейските ценности и да подбираме а нали хубавите черешки. Ами гнилите черешки какво ги правим? А те хубавите и те са гнили, но това е нали друга тема, нали? Ние подбираме привидно хубавите черешки, които са токсични отвътре, но има и съвсем амортизирани, нали, които са били привлекателни преди 50 или 100 години, вече са овхнали и загнили. И ние сега избираме само хубавите. Ами това са европейските ценности. Ами какво става с другите европейски
ценности? Примерно да кажем фашизма, създаден в Италия, прекрасната Италия, Ла бела Италия. Тя го създаде. Не само го създаде, тя му се радваше, защото Дучето строеше автобани, магистрали, присушаваше блата и така нататък. Фашизмът е пар екселанс, европейска ценност. Нацизмът, националсоциализмът в Германия не е създаден в Азия, Африка, Латинска Америка или Океания, а е създаден в центъра на Европа. Това е централноевропейска ценност. Как така ние казваме европейските ценности, като виждаме, че повечето от тях, огромното
мнозинство от тях, вече от самата Европа са обявени за зло. Всички в Европа обявяват комунизма, фашизма, националсоциализма за зло. Ама докато те бяха на власт, за подвластните им, те бяха добро. Та в този смисъл започва да се прокрадва едно съмнение, че сега, понеже са на власт еди кои си либералните, да кажем, а европейци и затова техните стойности се смятат за положителни, просто защото са на власт. Когато бяха на власт националсоциалистическите европейци, техните стойности бяха
положителни, включително в България. България ръкопляскаше на Хитлер. Тя беше съюзник на Хитлер. Тя подписа тристранния пакт. Оста Рим, Берлин, Токио. Българският народ в общи линии, сега изключвам там крайната левица и партизаните, но в общи линии се радваше на така нареченото икономическо замогване, благодарение на това, че участваше в нацистския блок. Та не е коректно, не е почтено ние да си затваряме очите, че а Европа е родила и продължава да ражда
очевидно токсични ценности и до ден днешен. А ние все говорим така някак си обобщаващо за европейските ценности. Ако се върнем по-назад във времето, в античността, да погледнем, нали, Европейската цивилизация се основава на две антични или една антична цивилизация, гръко-римската, гръцката и римската, елинската и римската. Какъв е етосът на гръцката цивилизация, на елинската цивилизация? Ами много просто. Основата на елинската
цивилизация е, че светът се дели на два народа, елини и варвари. Елини и всички остАлилуия.я.. Всички останали са второкласни. Те са недоразвити. Елинът е първокласният човек, а варваринът какво означава варварин, нали? Който бърбори, той не знае дори елинския език, езика на цивилизацията. Тоест това е една а така надменна цивилизация и една колониалистична цивилизация. Елинският колониализъм по цялото
Средиземноморие още от времето на Троянската война. Омир, казва Аристотел, възпита Елада. Ами с какво я възпита? Наред с много други неща и с историята на колонизацията, защото и Илиадата, и одисеята са темата е все колонизацията. Да, вярно, че Одисей на завръщане от Троянската война, нали, попада във всякакви премеждия, но в крайна сметка и той е един от колонизаторите, които отиват да унищожат Троя. Той е главният унищожител на Троя чрез Троянския кон. Тъй че възпитаването на Елада,
въпреки че Омир е доста обективен по отношение на троянци, той признава героизма на Хектор, качествата на Хектор и на други троянци, но рамката, в която се вписва епоса, Троянският епос, е империалистическа рамка. Елините унищожават варварите, другите. Та още в Елада отделно да не говорим за източниците на демокрацията. Това друг път ще направим специално специална беседа на тази тема. Но стига. Ним империализъм елински, който разбира се
намира свой най-ярък представител в Елин номер едно Александър Македонски, който не е елин, но на играе най-великият Елин, той беше поставен единодушно на първо място. И когото и да питате в Гърция, ще ви кажат, че най-великият елин е Александър Македонски. С изключение на истински вярващите православни християни, всички остАлилуия.я., които са мнозинството, заявяват: "Най-великият елин на всички времена е Александър." А какво е Александър? Единица мярка за империалист. Да.
Изключителен пълководец, но никой не го е викал. да отиде в Египет, в Персия, в Близкия изток. Той идва като агресор и завладява тези земи, тези народи, тези територии, налага своята цивилизация и своята власт. Тоест, имаме един класически агресивен империализъм в негово лице, приет като чиста монета за част от европейските ценности, разбира се, част от корените на Европа. Римската империя, тя е още по-класически, тя е Александър на квадрат. Цялата история на Римската империя е
история на агресивни войни. Самият Рим е бил едно нищо, никакво село първоначално. Той става важен, защото агресивно завладява съседните територии. Сега дали са там сабиняни, дали са етруски, гали и прочие, така или иначе това не са римски територии. Те не говорят на латински език, не пишат на латинска азбука, не са етнически латини, а са други. И Римската империя ги завладява с меч в ръка, агресивно. Тя е като ракова клетка, която обхваща целия организъм, прави
метастази. И Римската империя е корен на европейска на западноевропейската цивилизация във всяко отношение и в художествено и в така художествено в правно отношение. Римското право се смята за абсолютен еталон на правото и до голяма степен е така. То си е наука. Но точно по време на тази наука Рим унищожаваше всички околни народи с римското право под мишница и меч в другата ръка. Дава строители на пътища, дава строители на акведукти и така нататък.
Да, инженери, но с меч в ръка завладяват и унищожават всички околни държави и царства, докъдето им виде поглед, докъдето а им е изгодно, там където има пустини вече Сахара, не им е изгодно, не се занимават или на север там към Скандинавия. Това не им се занимава. Но навсякъде останало воюват агресивно, докъдето могат. Само с Персия не успяват да се справят. Всички остАлилуия.я. подчиняват. Това е един от корените на западноевропейската цивилизация и съответно на нейните
ценности. Много пъти се опитват у нас а в Западна Европа по-малко да противопоставят европейските ценности на азиатщината. Европейска ценност добро, азиатщина зло. Но Христос се роди в Азия, живя помежду човеците в Азия, бе разпнат, възкръсна и се възнесе в Азия, не в Европа. Европа беше езическа, тоест сатанинска. Александър, Юлий Цезар, Марк Антоний служиха на сатаната. На кого служат те,
когато служат на езическите лъже божества? Естествено, че не на истината, а на измамата. Та в този смисъл да кажеш азиатщина, тоест да а поставиш Азия, а защото тука не се казва коя Азия, нали? Дали Азия на Чингис хан или Азия на Махатма Ганди или Азия на Господ Иисус Христос. Коя Азия? Така че ние много пошло боравим с тези понятия, които убиват мисълта. Понятието азиатщина означава аз не мога да мисля. Аз боравя с клишета, със самоизмами. Мен ми
е добре да живея в самоизмамата, че съм част от Европа, тоест доброто, а не от Азия, която е злото. Това е самоизмама, разбира се. Няма такова нещо. Европа добро, Азия зло. И понятието европейски ценности, противопоставяне на азиатщина, показва отказ или страх от доблестно мислене. Ако ти мислиш доблестно, ще разобличиш властващите в момента ценности върху твоята държава и ще покажеш тяхната а сатанинска основа и ще кажеш в континента Азия имаме най-различни ценности, гнезда на ценности.
Едното от тях се нарича християнство и то е истинската ценност. Другите не са, но то е истинската и то е в Азия. От Азия дойде да просвети Европа. И тя доколкото беше просветена от азиатските апостоли и проповедници, дотолкова тя беше в истината. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим. Алилуия.я. Гласът шести. Алилуия.я. Алилуия.я. Живый в помощи Вишняго, в крове Бога Небеснаго водворится.
Алилуия.я алилуя Алилуия.я. [музика] >> [музика] Речет Господеви: Заступник мой еси и прибежище мое, Бог мой, и уповаю на него. Алилуия.я. Алилуия. Алилуия.я.я [музика] [музика] Някой ще каже, да, в Европа е създаден
нацизмът, фашизмът, комунизмът. Да. Но е създадена и противоотровата против тези всичките зли неща, а именно демокрацията, парламентарната демокрация, представителната демокрация, пазарният механизъм. Това е създадено в Европа. Ние имахме специална беседа на тема демокрацията и неведнъж сме коментирали тази изключително лукава самоизмама, наречена демокрация, това дървено желязо, което никога не е съществувало, както комунизма, както и диктатурата на
пролетариата. И най-важното е никога не може да съществува. Демокрация не може да съществува. може да съществува една самоизмама, един етикет, наречен демокрация, зад който действат други механизми, олигархически и така нататък, но демокрация, интелигентен човек. Човек претендиращ какво означава интелигентен. Тука не говорим за някакви големи умствени дарби. Говорим за каква е целта на мисловният ти процес. Ако мисловният процес е да стигнеш до
истината, това да. Ако мисловният ти процес е да се самоизмамиш, колкото повече напредваш, колкото по-гениално преуспяваш в този процес, толкова по-зле. Та в този смисъл демокрацията е висша проява на самоизмамата. лукавия ум, а развития лукав ум може да се самоизмами, така че да убеди себе си да вярва в демокрацията като една добра алтернатива на лошите нацизъм, комунизъм и фашизъм и прочие.
Но ако целта ти не е да се самоизмамваш, а да достигнеш до истината, ще видиш, че демокрацията, демокрацията, която е фасада, зад която се крие демокрацията, тоест в крайна сметка а грехът и егото като център на цивилизацията, като а двигател на обществото. Та тази демокрация е в съвременния вид от няколко века насам е пар екселанс европейска и напоследък тя е и почти глобална. Всички говорят за демокрация, само че при комунизма беше народна демокрация.
А че на Запад имаме една експлоатираща демокрация, както, да кажем, в Атина, нали, уж има демокрация в антична Атина. Обаче жените и робите, и метеките, са втора класа, нали? Демокрация има само между 10% от населението. Всички остАлилуия.я. са недодемократи. Е, това е елинската демокрация, е била робовладелческа, а отделно, че а нетолерантна към другия, обявяваща другия за варварин, това е фундаментално а
така основополагащо явление в латинската демокрация, варваризирането на другия, да не говорим как те излъгват всички свои съюзници в Атинския морски съюз, когато им вземат парите и построяват Партенона. Но това е друга тема. Друг път ще говорим за нея. Та Партенонът е един паметник на една кражба, една държавна кражба. Такива държавни кражби се правят ежедневно понастоящем. Това е масова практика, но там поне виждаме точно как е станало. Понякога е по-сложно. Механизмите
на държавната измама и кражба е понякога са по-трудни за проследяване, докато там е било съвсем ясно. А та демокрацията е а висш представител на а политическата самоизмама. Измама и самоизмама. Те вървят ръка за ръка. Не може да има измама, ако няма самоизмама. Ако ние не се поддаваме на тази лъжа, някой ще ми говори за демокрация, обаче това ще бъде така все едно някой да ми говори в момента за а нали общество
безкласово, без пари, без собственост, нали всички благо ще си разменяме така хляб и нали и картофи от доброта едни към друг, нали? Това като приказки, празни приказки може да съществува, но като реалност не самоизмамна реалност, а истинска реалност не може да съществува. Та тази самоизмама, тази мощна, най-мощната самоизмама досега в общественото управление е демокрацията, либералната демокрация, представителната парламентарна демокрация. Това нещо е очевидно за всеки, който смее да се
задълбочи. Този, който не смее, слага една червена линия и казва:"Аз оттук нататък няма да се задълбочавам." Напротив, излизат всички уравнения на демокрацията, как тя управлява обществото. как се лекуват нейните недъци с повече демокрация. Всичко това нещо, ако си забраниш да минеш червената линия на истинското мислене, оттам нататък започва истинското мисление. До тука е самоизмамното, политкоректното, така да се каже, малодушното мислене. Ти си малодушен, не смееш. То беше и при комунизма същата
работа, нали? Маркс, Енгелс — вечно прави. Виждаш, че нещо не е в ред, ама не смееш да го кажеш, защото а най-малко ще изпаднеш от кариерата. Сега няма да те заколят, няма да те пратят в Сибир, обаче кариерата отива, а не може да станеш професор, не може да станеш доцент, не може да станеш директор, не може да станеш такъв и онакъв. И затова си слагаш една червена линия и казваш: "Аз ще се задълбочавам тука донякъде, донякъде, донякъде и тука ще спра, защото оттук нататък вече влизам в антисистемното
и системата ще ме обяви за враг." Точно същото е и сега. И понеже сме го живяли тогава, сега много лесно можем да го разпознаем. Докъде стига плиткото мислене? Откъде започва дълбокото? Дълбокото започва там, откъдето започва страхът да мислиш. Когато виждаш, че те е страх да мислиш, значи си близко до истината. А те е страх от властта, разбира се, тоест от кариерата, приятелите, парите, системата, всичко това нещо, матрицата, да го наречем, в която си вързан, която ти дава всичко. Тя ти дава статут, тя ти дава пари, тя ти дава награди, тя ти
дава титли. Всичко ти дава системата и ти да си позволиш да мислиш извън системата. Това е зоната на истината, тоест зоната на страха. Така че ние по това познаваме, а когато започват да ни треперят мартинките, значи истината е близо,, но се съобразяваме с властта, с господаря, с хегемона. Та демокрацията е точно образцова в това отношение. Тя е едно зло, тя е един лукав продукт. на лукаво мислене, на лукаво
съобразяване с нали да виеш с вълците, нали, лукаво виене с вълците. Овластените, разбира се, вълци. Вълци, които нямат власт, никой не вие с тях. Вият с тези, които са овластени. Та а демокрацията е точно такава европейска ценност, самоизмамническа и самооглупяваща, защото ти когато си забраниш да мислиш там, където става страшно, вече компютърът ти се поврежда. Ти вече не можеш да мислиш. Истинското мислене е само когато е истиноцентрично, когато е а в центъра му е самосъхранението, инстинктът за самосъхранение е центъра
на твоето мислене, тогава това мислене е криво. То не може да достигне до истина. То се страхува от истината. Та точно демокрацията е в момента критерият за а доблестно мислене и за самоизмамно подло а мислене, такова мисленичество. То не е мислене, то е псевдомислене. А псевдомисленето е голям бизнес, може би най-големия. Тоест мисленето като форма на самоизмама, като целящо самоизмама, целта, която си поставяш, е да се самоизмамиш. Та демокрацията като европейска ценност е най-яркият
представител, правата на човека, свободата, нали? Свободата. Какво хубаво нещо е свободата. Но ние много добре знаем, всички много добре знаем, че свободата има граници. Е, въпросът не е за свободата, а за границите на свободата. Иначе какво означава свобода? Да тръгнеш да убиваш и да колиш тия, които не ти харесват. Свободен ли си? Свободен си. Каква е тая свобода? Тя е зло. Та въпросът е къде са границите на свободата? Ето там трябва да насочим нашето мислене. Дали границите на свободата са в рамките на
доброто или са в рамките на злото. Така че, а етикета свобода, той е както етикета демокрация, както етикета диктатура на пролетариата и други подобни, той е м една шапка, под която може да се прокрадва и доброто, и злото. И къде е критерият? Как ние разбираме къде са границите? Ами не е много трудно да разберем, че в момента, нали, ние в българския език имаме понятието свободия, но трябва още да се поработи с езика, защото свободията
тя е нещо като разпасаност, нали? Да. показва ни, че това не е истинска свобода, е лоша свобода, токсична свобода, но някак си а тази свобода се упражнява от хора, които са а така малко извън закона, извън морала, нали, ей такива разни, нали, свободия. Не е само там бедата. Може да не си извън закона, може да не си извън строгия, така погледнато морала и пак да злоупотребяваш със свободата, тя да бъде зло. А най-яркият пример в това отношение е диалогът между лукавия и Адам и Ева,
когато той им обяснява за тяхната свобода. Те нали имат една забрана. За какво? Защо ти е тая забрана, този плод? Какво лошо ще направиш? Ще придобиеш познание за добро и зло и така нататък. Добри, все добри неща. Така че тази свобода от сатанинската гледна точка не е престъпване на някакъв морал. не е да убиеш някого, не е да обидиш някого. Не. Просто получаваш знание, ставаш като боговете. Много е важно тази свобода е голяма а голямо изкушение да да излъжеш себе си,
нали? Ние уж живеем в свободно общество, къде са границите на свободата? Е въпросът, а не дали има безгранична свобода. Няма безгранична свобода. Но въпросът е къде са границите и съвременното западноевропейско общество, включващо американския филиал, който в момента господства, а съвременното западно общество поставя злото в рамките на допустимата свобода, на добрата свобода. Злото влиза, сатаната влиза в рамките на
на добрата обществена свобода. Примерно, а свободен ли си да живееш в промискуитет? В промискуитет с съзнателно пълнолетни а партньори и партньорки. Свободен си. Някой да ти го забранява? Не. Законът не го не го забранява. Общественият морал не го забранява. Щом е по взаимно съгласие, какъв е проблемът? Ето един пример в това отношение на свобода, която е зло, която е грях.
Грехът не е част от понятието за свобода. Ето там е белята, там е конструктивният дефект на европейската демокрация и на европейското битие реално, че свободата няма отношение към греха, тя има отношение към закона, нали? Ти си свободен, докато не нарушаваш закона. Но едно е закона, съвсем друго е греха. Грехът може да бъде допустим от закона, да не бъде наказан от закона и повечето грехове са недоказуеми от закона. Естествено, много от тях се поощряват, примерно нали лъкомията и така нататък.
Що не? Това вдига консумацията, създава работни места. Ъ, удоволствие е. Рекламира се чревоугодието в либералната демокрация. Та свободата като европейска ценност всъщност е начин за проникване на злото дълбоко в обществото. Злото придобива законен статут в обществото. Докато примерно в ако вземем Свети Борисова България, където кой е законът, кой е конституцията, кой е а
правната система, християнството е там. Не е така. Там свободата има граница, границата на греха. Грехът не е допустим. Не е допустим. Той съществува. Никой не е казал, че грях няма. Той съществува, но той е разпознат като зло от обществото и обществото доколкото може с допустими средства, разбира се, се бори с греха на всички нива, като образователна система, като законодателство. Не е така с
съвременното западно общество. Там критерият не е евангелието, не е греха и добродетелта, а друг критерий, критерия за на егоцентричното общество. И там грехът битува. Тоест, той е вкаран в а фундаментите на обществото законно, легитимно, не е постоянна битка на обществото срещу него, а мирно съвместно съществуване с греха. Да си съществува, стига да не пречи на другия, нали, както кажем, убийството пречи. Този грях ще бъде извън закона,
убийството или кражбата, защото нарушава собствеността. Но оттам нататък, ако не пречи на греха на другия, на цялостното съществуване, включително греха на другия, тогава нека да съществува законно, а в някои случаи дори поощрено. Колониализма. Нека да погледнем на колониализма като европейска ценност. Да не забравяме, че във времето, когато Европа беше главният интелектуален и технологичен двигател на света и господстваше в света от великите географски открития, значи от края на 15 век, но да кажем 16 век и
оттам нататък тези пет века, когато Европа и нейния филиал в Щатите по-нататък господстват в света. Основата, на която е изградено това колониално, това световно господство, е колониализмът. Той започва с, дето се казва с Христофор Колумб, с откриването на Америка. Това не е откриване на Америка, това е колонизиране на Америка. Да не забравяме, ако той беше го открил, открил Америка и да се върнем да кажем: "Ах, каква Америка!", дай да се свържем с тях, да почнем да
търгуваме, щеше да е откритие. Не, той лека-полека завладява. Да не говорим за Кортез в Мексико, за Писаро и Алмагро в Перу и надолу, нали. Всичко това нещо е колонизация. Разбира се, вървяща ръка за ръка с откриване, но откриване за нас. Те самите са се открили отдавна. И инките, и толтеките, и маите, и атеките, всички са се открили сами по себе си. А нали откриването е за за Европа, но неговата истинска ценност и същност е колонизация, тоест завладяване.
И без тази колонизация тя е първо нали испанска, португалска, после холандците се включват, после англичаните и французите, накрая белгийците и тези колониални империи няколко, пет-шест изключвам, разбира се, венецианската тука, локалната и други по-малко малки, но говорим за тези западноевропейските. Те в крайна сметка са базата, на която стъпва и интелектуалното развитие на Европа, и технологичното развитие, и
финансовото развитие и изобщо богатството на Европа. Европа забогатява от експлоатацията на Северна Америка, Южна Америка, Африка, Азия. Всичко това е експлоатирано от Европа чрез системата на колонизацията. И тази колонизация продължава няколко века. Ако условно сложим като начало Христофор Колумб, 1492 го и сложим като край, да кажем условно 1960 година, когато повечето вече колони са се освободили, но не всички. А та всичко това
колко века прави? Значи целия 16-ти, 17-ти, 18-ти, 19-ти, да кажем половината от 20-ти — 450, 60 години империализъм западноевропейски, тоест експлоатация на света, на целия свят, жестока колониална експлоатация с робство в повечето случаи. Знаем, че в Америка и в Африка робството е даденост през по-голямата част от времето и в Азия също. То не не е кой знае колко различно от истинското робство. Тази експлоатация, на която са били подложени местните народи в течение на
векове. И тези векове те строят дворците, те строят сградата на парламента в Лондон, те строят нали Париж, Айфеловата кула и на барон Осман нали големите булеварди и така нататък. Те строят испанските дворци. Те строят Тауър Бриджове и Уиндзори и така нататък и лабораториите на Нютон и на а Кавендиш и прочие. Така че богатството на европейските народи, на западноевропейските народи се основава на европейска ценност колонизацията.
Да, тази колонизация в класическия вид приключи, но не тя се преобразува в така наречения неоколониализъм, който още не е приключил и до ден днешен като започнем от езиковия колониализъм, културния колониализъм, икономическия колониализъм, да, политически е приключил до голяма степен, почти 100%, но не 100, съвсем 100%, да каже 99%. Но остАлилуия.я.те форми на колониализъм не са приключили и скоро няма да приключат, защото са създадени местни елити, псевдоелити,
създадени са а институции и така нататък, договори, фирми. Ние гледаме сега Франция, когато нали тези режимите в Сахела в Африка гонят французите, виждаме какви неравностойни договори имат те за експлоатация на природните богатства на тези държави. Та колониализмът е пар екселанс, европейска ценност. до ден днешен продължават нейните а приходи, защото когато ти имаш, да кажем, френски език или испанския или английския, имаш една метрополия, нали, тогава тя има меродавност.
Меродавност на английски език има, да кажем, Англия или Щатите, ако приемем, че те са филиал на английския език. Меродавност спрямо френския език има, разбира се, Франция, спрямо испанския има Испания. Тоест тя продължава отдавна вече няма колонии. Испания почти няма да е. Има още малко в Мароко там. А Сеута, Мелиля, нали останаха тук-таме някакви малки парченца, но така или иначе а културният колониализъм още не е приключил. Той се е трансформирал,
а той е свързан. Културата държи умовете и сърцата. Това да не забравяме, че по-важно, отколкото уранът и петролът. Умовете и сърцата ръководят накъде ще тръгне урана, къде ще тръгне петролът. В този смисъл и до ден днешен колониалните европейски метрополии не са върнали дълга спрямо експлоатирания свят. Не говорим само за заграбени ценности в Британския музей, в Лувъра и така нататък. говорим за точно това неравностойно взаимоотношение, колониално взаимоотношение, при което имаме
експлоатация на Африка, Азия и Латинска Америка и Северна Америка векове наред от колониалните центрове и когато те натрупат това крадено отнето богатство и въз основа на него развият икономика, инфраструктура, литература, изкуства, архитектура и така нататък. Това как ще върнеш на осакатените белгийчета в Ко в Конго тея стотици хиляди и милиони жертви на а тази експлоатация? Как ще им върнеш това, което си им взел? То не се връща. То не се връща. Тоест тази колониална, а този колониализъм
е едно а историческо черно петно върху Европа, което дори да си признаят и да кажат да не бяхме прави и да направят филми разобличаващи колониализма, ама тези филми има такава ирония, че едни такива филми В крайна сметка кой кой взема печалбата от тия филми? Пак този, който е метрополията. Актьорите трупат слава и така нататък. Да разобличиха колониализма, но реално погледнато на гърба на колониалния народ продължават да трупат дивиденди, а
колониалният народ нищо не печели от това, включително от самопризнанията. Примерно апокалипсис сега филмът на Копола. Прекрасен филм. Разобличава войната във Виетнам. Но така или иначе виетнамците какво спечелиха от този филм? Славата е в Америка, Оскарите са в Америка, парите са в Америка. Тоест Америка утвърждава своето господство. А Виетнам във филма дори виетнамците те нямаха
лице. Те бяха някакви имагинерни жертви, които всъщност лицата бяха пак колонизаторите. Та има една такава ирония, че дори когато се признава а греха на колониализма, не се връща на грабеното. То не се връща. Сексуалната революция като европейска ценност 100%. Никъде другаде нямаме такова нещо. Нито в Африка, нито в Азия, нито в
Латинска Америка. Сексуалната революция е дело на Европа и Америка. Разбира се, Северна Америка, Щатите като филиал на Европа. Сега сексуалната революция е голяма тема. А промискуитетът, който тя осъществява, а десакрализацията на пола и на брака. Това нещо е европейска ценност. Всички други цивилизации запазват а сакрализацията на пола и на брака. дори
дори в най- а да кажем в харемите и така нататък там пак имаме м едно дълбоко несправедливо разбира се институция но и там имаме някак си чувство за срам, чувство за интимност, чувство за това, че м човешкото тяло не е за показ, не е за продан, това е залегнало. Имаме чувство за за срам най-малкото в европейските ценности, западноевропейските ценности в
ново време, 20-ти век, но и преди това. Ами ако започнем Маркиз дьо Сад, Захер-Мазох, всички тези а творчества, където се проявяват извращения а полови и то някои от тези извращения се смятат за право на човека, нали? Има ли право? Има. след като доброволно се е съгласил да участва в това извращение и е нали пълнолетен и да си да си прави каквото си иска. Това е в литературата, това е в киното. Имаме порнографска индустрия огромна. А
тя, разбира се, се създава в Европа, процъфтява в Европа във всичките си форми. Тоест, а сексуалността и порнографията са европейска ценност, а имам предвид сексуалната революция и порнографията са европейска ценност. Може в Европа да няма единодушие по въпроса, някои да са против и естествено, че има такива, но говорим за явлението. То европейско, то съществува в Европа легално. функционира, носи приходи. А
дисертации се правят върху Маркиз дьо Сад на най-високо равнище. Издава се, има го в книжарниците. И в един момент това а прояждане, нравствено прояждане на на обществото се приема за легално, приема се за нормално. Ми да, който си иска, ти си свободен. Който не иска Маркиз дьо Сад, не го чети, колкото се продава, няма да го четеш. Тоест, имаме в съвременните европейски ценности от стотина години насам а едно
деморализиране на обществото или по-точно казано а внасяне на аморалността в отсам нормата. Тя вече е нормална. аморалността на нали викторианска Англия, както се казва, нали, че там са били лицемерни хората, нали, и е имало някаква фасада, нали, зад която нали грехът съществува, но така или иначе се поддържа една такава привидна а нравственост, докато вече в 20 век няма нужда от такова лицемерие викторианско и А свободните човеци имат право да експериментират със себе си, съсъс своята
сексуалност и така нататък. Това е съвременното състояние на нещата. Това е европейска ценност. Тази европейска ценност стигна до легализацията на половата извратеност. Всички полови извратености са законни, стига да не се извършват с насилие и там с непълнолетни. Ако са с пълнолетни, всички полови извратености са законни и с тях може да се занимава и науката, и науката, изкуството. Така, науката има предвид хуманитарните науки, а дисертации, семинари се правят и така нататък. Това нещо е съвсем европейска ценност.
Атеизмът, атеизмът е европейска ценност. Той не е създаден някъде извън Европа. Той е европейски патент още от античността, още от Демокрит и Епикур. И след това вече в по-ново време, нали Спиноза там, Холбах, Дидро, Фойербах, Маркс, Енгелс, Фройд в 20-ти век, Сартър, Стивън Хокинг в наше време и други и други. Те са, името им е легион, атеистите в европейската традиция, но атеизмът е пар екселанс, европейска ценност и той
понастоящем обхваща огромни части от населението в различна форма. Секуларизма. Секуларизмът е пар екселанс, европейско явление. В нито една друга част на света нямаме местен секуларизъм, който да се е роди от от само себе си. И в Азия, и в Африка, и в двете Америки, преди да дойдат европейците, нямаме никакъв секуларизъм. Секуларизмът е европейско явление пар екселанс. То е едно огромно зло. Това е
предтеча на сатаната, на антихриста. секуларизма, макар че антихристът ще бъде псевдорелигиозно явление, но той ще стъпи на едно секуларно общество. Секуларизмът в момента се смята за нормата в обществото. Нека да спрем дотук, тъй като доста напредна времето. Обичайно са свикнали до един час да продължават тези беседи. Темата малко излезе извън тази рамка, затова ще направим втора част на тази голяма тема за европейските ценности.
Та нека да обобщим казаното дотук. Европейските ценности през последните векове, господстващите европейски ценности не са добро, те са зло. Господстващите европейски ценности в наше време са зло. Защо сме сигурни, че е така? Това ще го развием следващия път малко по-подробно, но да го кажем предварително, то е самоочевидно, защото противоречат на единствената ценност и мерило за ценностите християнството и то православното християнство.
>> Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.