Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е империи и васали. В света има основно три вида държави. Едните са те, които властват, които командват. Другите са те, които биват командвани. И има и самостойни държави, които нито властват, нито биват властвани. Условно ще наречем тези, които властват, тези, които командват, които командват други държави, ще ги наречем империи. А тези, които биват командвани, ще ги наречем васали. Те биха могли да бъдат колонии, протекторати, но това в случая не е основното. Основното е, че са зависими. Някога, в по-древните времена, отделните държави са били малко по-независими. Особено, когато имало племена. Трудно се контролират. И империите са били по-голяма рядкост. По-голямата част от света са били, така да се каже, самостойни формации. Примерно, индианците в Северна Америка. Там почти няма държавна формация, но предвид северна от Ацтеките.
В Африка също много малко държава имало. Но, от времето на великите и географски открития, когато започват да се създават бъдещите колониални империи, и особено когато самите империи вече се създават, се увеличава броя на зависимите страни. И към 19 век, може да кажем, че повечето страни в света попадат в сферата на влияние на някакви колониални империи, стават зависими, стават къде колони, къде васали, къде протекторати. Примерно в Африка, на практика, само една държава не е била в истинския смисъл колония. Това е Етиопия. Всички останали по един и друг начин са били колони. Или протекторат, или нещо подобно. България, ние защо говорим за цялата тая тема? Защото България е васална страна. Това нас ни вълнува. Ако ние бяхме независима страна, да разсъждаваме ерху империте и васалите е интересно, но не ни засяга. Нас обаче тази тема пряко ни засяга, защото ние сме васална страна. И васалната страна, тази, която я командват, обикновено е губеща. Защото този, който командва, командва в своя интерес, не в интереса на подчинение си. България е типично васална страна и е много важно да разберем какво означава това. Каква е същността на това явление? Практически България никога не е била империя.
Била е известно време независима. В средновековието по времето на свети княз Борис е била независима. При Йоан Асен II, разбира се. При Йоан Александър. Но от там нататък, в течение на 650 години, вече сме васали или завладяна територия. Вече в Османската империя дори не сме и васали, ми направо сме завладени. Това е важно, че никога не сме били, защото имаме в момента бивши империи. Някога са били, сега са васали. Примерно Германия. Обаче, в историята, в живата практика, в ДНК-то на някои германци, има опит някакъв от времето, когато те са командвали. Знаят как се командва. За добро или за лошо. Как се командва в взаимоотношенията между държавите. Това е особен вид командване, особен вид менеджерство, управление. Където има занаят да си империя е изкуство.
Не всеки може да го прави. Едни се справят, други не се справят. Едни по-дълго време, други по-кратко време. Така че това е също едно ноу-хау, което до някъде се съхранява в националната традиция. В мисленето, в произведение на изкуството и така нататък. Ние във България изобщо нямаме такава традиция. Нула. От 650 години сме васали и не сме натрупали нищо. И в основен това не разбираме какво означава да управляваш. Какви са тези тънкости на управлението. Примерно как да дадеш политиката на моркова и тоягата. Тоягата горе-долу е ясна. Обаче моркова. Как да дадеш нещичко, за да командваш другия. Ето това изкуство ни е.
Никога не сме го упражнявали. Върху нас е било упражнявано. И затова ни не го разпознаваме. Не знаем как се прави. Това до някъде ни прави лесна плячка. Докато държава, която е била водеща, била е силна, била е командваща империя. Тя може да разпознае. Защото го е правила. Справи другите и сега го правят на нея. Други въпроса са дали в момента може да се възползва от този си опит. В днешна Европа на практика почти всички държави са васални. Имаме две, да ги наречем независими, самостойни. Швейцария и Турция, доколкото Турция е в Европа. Тя разбира се е силна и самостойна, именно защото държи една от границите на Европа. Проливите.
И е благодарение на голямата си азиатска територия. Ако тя беше само европейска Турция, вероятно нямаше да бъде самостоятелна. И две относително самостоятелни, квази-самостоятелни, полусамостоятелни – Унгария и Сърбия. Всички останали са в една или друга степен подчинени зависими васални. Може би Германия е най-васалната от всички – за добро или за лошо. Тя е окупирана с чужди войски на своята територия и изцяло подчинена на Съединените щати. Но в момента всички са подчинени в Съединените щати в Централна, Източна и Западна Европа. Но само, разбира се, Русия и Беларус са друга сфера. Там има друга империя, друга командваща сила. Интересни са казусите на Франция и Великобритания. От една страна те са нещо като квази-империи. владеят от морски територии се меси активно в редица чужди страни. Примерно кажем в Франция и в Африка. Традиционно се меси там и то с военни сили, с политически натиск, финансово. Много силни позиции има в тази част на бившата френска колониална Африка.
Спрямо тях тя е империя, а спрямо Съединените щати е васал. Примерно тези източно-западно-африкански страни, които са били бившата френска колониална империя, те са до голяма степен в културния ареал на Франция. Говорят френски, в някои случаи това е националния език на тези африкански държави. Но самата Франция и дори френски език е в васал на зависимост прямо английския, колкото и да се боричкат срещу него. В крайна сметка са подчинени на английския. До голяма степен. Същото важи за Великобритания. Тя има останки от някогашната колониална империя. Като почнем от Гибралтар, Фолклендските острови и така нататък. И влияние разбира се в някои страни, военни бази поддържа далеч-далеч извън своята територия. И заедно с това разбира се е васал на спрямо Съединените щати. Те поне имат дълги периоди на невасалност. Докато ние нямаме такъв дълъг период отдавна, още Йоан Шишман става васал на турците скоро след 1371 година.
Голямата битка при Марица, когато османците побеждават. Армите на и наречем Южнославянските владетели вълкаши ни оглеша. И следствието е, от това Османската държава, тя дори още не е империя, става много силна. Почва да проявява хегемонистични претенции към Балканския полуостров и Йоан Шишман се подчинява на новия хегемон и става негов васал. По-късно той дава сестра си, Кератамара, харема на султан Мурат, което е от ясен по ясен знак за васалност. След това разбира се минаваме на пряко подчинение на
Османската държава след падането на Търново и Видин. И от тогава насам България е или пряко завладяна, или след това васална страна. След освобождението, за известно време, сме васални спрямо Руската империя. След това ставаме васални на Запада, главно на Австро-Унгария, чрез Фертинанд, разбира се. Българския цар е не българен, доскоро шен поданик на друга държава. Там му е сърцето, там му е центъра на миродавност и ни командва като такъв. И ни вкарва във войната, разбира се на страната на Австро-Унгария, Германия. И си оставаме във орбитата на Германия и по времето на Борис III, особено след вече, когато идва неговия личен режим. Така че през 30-те години България става васална на Хитерова Германия. До провала на Хитерова Германия, след 44-та година, ставаме васали на Съветския съюз. А след 1989-та година на Съединените щати. Поначало, след Втората сила на война, щатите стават световен хегемон. Ние говорим за две системи, два хегемони, Съединените щати и Съветския съюз. Те са много неравностойни, особено в икономическо отношение. Ако погледнем обхвата на Американската зона за влияние и на Съветската, те са несъравними.
Американската владее цялото западно полукълбо, с изключение на Куба от края на 50-те години нататък. Но всичко останало е Американско, де-факто овладеят по-голямата част от Африка, разбира се цяла Стария и Нова Зеландия, по-голямата част от Европа, арабския свят и така нататък, така че световни хегемонции е Съединените щати. И някогашните бивши велики империи, Британия, Франция, Германия, Япония, Италия, Турция, вече стават васали на Съединените щати след Втората столна война. Европейския съюз е един опит на част от тези бивши велики сили да се измъкнат от хегемонията на САЩ. И щатите, известно време, гледаха на Европейския съюз като на конкурент. Поначал, това е идеята на Европейския проект, още от времето на Дегол. И в началото е имало такъв момент. Тоест, Европейския съюз се явява конкурент на САЩ, най-малкото в икономическо, до някъде в културно, интелектуално. И, по-малка степен, политическо и икономическо отношение. Но, лека по лека, щатите започнаха да подронват Европейския съюз и неговия суверенитет. И неговата способност да бъде конкурент на САЩ. Примерно, ако се спомняме историята с самолета Concorde, този емблематичен, свръхзвуков пътнически самолет, единствен в света. След като Ту-144 не успя да се утвърди, остана само Concorde. И, разбира се, САЩ направиха всичко възможно, за да торпилират този проект. Защото ако бяха оставили нещата на пазарните, на свободния пазар, Конкорд щеше да продължава да бъде ненадминат и единствен.
Сразвуков пътнически самолет щяха да го усъвършенстват, модернизират, да правят, може би, нови варианти. И, изобщо, щеше да бъде символ на Обединена Европа. Що можахме това да направим, значи можем и това и това. Но, разбира се, американците не допуснаха това нещо. Конкорд, след като беше икономически удушен, не се и разви, не го модернизираха и лека по лека изчезна от сцената. Но, това е само на повърхността. Под повърхността, разбира се, стават много по-големи и сложни битки, при които САЩ лека по лека успяха да опитумят европейския съюз. И да го направят своя инструмент. В днешно време е така. Как става това нещо? Ами, до голяма степен, чрез торпилиране на силните личности. Защото силните личности, силните лидери, понеже Европейския съюз е раздален. Ние знаем, Съединението прави силата. Ако беше една единна страна, но той не е и не може да бъде, но ако беше при тези географски, културни, исторически и други дадености, човешки ресурси, разбира се, че ще бъде
полюс на сила и власт в света. Понеже е разделен, това не се получава и би могъл да бъде силен само ако има силни лидери. Ако няма и силни лидери, съвсем ще стане управляем. И всички силни лидери, които съществуваха в Европейския съюз, бяха по един и друг начин торпилирани, къде уж някакви скандали, уж някакви корупции и така нататък, както до голяма степен компрометираха Хелмут Кол както съвсем компрометираха Доминик Строскан, нещо не си го заслужаваше човека, да, има ли човешки слабости,
но те му направиха инсценировка, както Дон Корлеоне направи инсценировка на там сенатора, който му се ополчваше, му направиха една клопка и той стана тотално зависим от тях. Така че Доминик Строскан под същия начин падна в капана на една инсценировка, някои други пък бяха директно убите, да кажем, Олов Палме, който беше независим от Съединените щати,
критикуваше Съединените щати и някак си отрепаха. как се отстоява суверенитет, национална независимост? Главният начин е силният лидер. Както е днешно време, да кажем, Ердогава в Турция. Защо Турция е в момента независима страна? Много понезависимо от Франция, от Германия, Британия,
старите велики сили. защото има силен лидер. Защо Унгария е полу независима? За разлика, като кажем, от Румъния, България, защото има силен лидер. Тя не е голяма страна, не е могъжна, не владее проливи, но има ярък, силен лидер
и това и дава възможност, това и става на него възможност да води една относително независима политика в рамките на тази малка държавица. затворена, без море. Тя много трудно може да бъде независима. Та в рамките на тези ограничени възможности благоден е силния лидер. Сега, Швейцария, някой ще каже, там няма силен лидер,
никога не е имало. Но Швейцария е изключението, което потърждава правилото. Тя е особен случай. Тя играе на баланс между велики сили. Това е другия начин. да балансираш. И това от векове. Защото тя се намира между три големи силни държави. Франция, Германия, тези двете от една страна. Разбира се,
на времето и Австро-Унгария, една голяма мощна империя в Централна Европа, и Италия, макар и ушким разделена до Гарибалди, но все пак най-малкото в политическо, в психологическо отношение, там папството, ренесанса и така нататък, в културно отношение, в художествено отношение, итальянски език,
е бил много ярък в Западна Европа по едно време. И Швейцария се намира между тех и балансира между тех. И най-важното, намира своето амплоа. Става банкера на тези велики сили. и всички, разбира се, имат интерес от този банкер. Така че тя е един много особен случай и в този смисъл
всякакви приказки като Швейцария на Балканите, имаме такива приказки, примерно да кажа Македония, ша да бъде Швейцария на Балканите. Това е само да кажеш , Скопия ще стане Венеция на Балканите. Да, ще стане, но му липсва всичко за да стане Венеция на Балканите. По същия начин на Македония. Няма как да стане, защото никой не може да бъде в Швейцария на нищо.
Ни в Африка, ни в Азия, ни в Америка, никъде. Това е едно изключение, един особен, особен случай. Освен това, тази има много дълбе традиция. Швейцарския народ си е изработил структура на самоуправление, основана на кантоните, основана на пряката демокрация. И тези структури не могат да бъдат
копиране в други условия. Няма как да стане. Нека да чуем едно песно пение и след това ще продължим. Това ще продължим.
продължим. Това ще продължим. ще продължим. Това ще продължим. това ще продължим. Това ще продължим.
Освободи Индия и тя придоби своята независимост. Разбира се, Индира Ганди също беше ярка фигура, затова я убиха.
Но Индия не може да бъде вкарана в момента в зависимост пряка от някоя друга държава и не желая. А защо не желая? Защото не е добре. Тойко беше добре, защо да не станеш зависим? Хубаво. Обаче не е добре. Албания беше независима. След като се скараха с китай, беше по начало китайска колония или васална спрямо Китай. Но след като се скараха и с китайците, останаха съвсем независими. Но на цената на пълно затваряне при Еверходжа, на цената на ничувана бедност, деспотичен режим. Много окаяно съществуване на тази страна и полза от неята независимост почти нямаше. и така рухна единия от двата полюса. Съветския съюз остана един хегемон през 20-те години и през това десетилетия неговата хегемония в света и в Европа и в България се засилваше. България рязко смени своя господар. Както преди това беше го сменил в 1944 година.
От противник стана господар. Както Съветския съюз беше противник на България по време на цар Борис III. Но след това стана господар и освободител и светло нещо. По същия начин Съединички бяха противник на България до 89-та година след рухването на СССР изведнъж станаха най-светлия маяк към който се трими България. Има един класически шопски вид, който е много показателно в своя отношение, когато виждат Вуте да бърза с цветя към Орлов мост. Къде отиваш, Вуте? А би казва: "Как е? Отива да послежда на Съветската армия. Освободителка." "Е, чакай бе! Ти преди три години послеждаше германците." И отговорът на Вуте: "Епа не додоха ли?" Ето, този колкото смешен, толкова е трагичен вид. Този вечен Вуте, вечният васал, вечният опортунист е образ на самата България. То за това е смешен вид и за това е вечно зелен и актуален, и плачевен. Нашата народопсихология е доста травматична и изкривена. Нашето възпитание е изкривено. И поради тази причина ние се поддаваме на това васално, това зависимо мислене. Първата причина е нашето чуждопоклонство.
прави ние неспособне да разпознаваме собственици интереси. Когато си чуждопоклонник, ти започва да разсъждаваш чрез наратива на чуждия център, на меродавност, а той гледа своя интерес, не твоя. И ти разсъждавайки през неговото мислене, обслужваш него. Повтариш неговите опорни точки. Почваш да мислиш като него, а той мисли за себе си, не за тебе. Така че чуждопоклонството е хранителна почва за василитета на държавата. После самото повредено мислене, когато възхваляваш историческите грешки и провали и обяваш за триумфи. Да, психологически се залъгваш. Обаче за сметка на това, че вече не можеш да осъществяваш мисловен процес, вече не знаеш кое е добро, което е зло. Когато не го знаеш кое е добро и зло, ти вече ставаш много лес на плячка на всякакви пропагандни нападения и завладявания. Защото ти нямаш критерии за мислене историческо. Социализма, така личния социализъм, управлението на БКП до 89-та година, направи така, че българите отвиквахме да управляваме. Ти, когато не си собственик, не управляваш. Когато си паразит върху системата, каквато беше на номенклатурата, която не е собственик, а само управляващ, тогава ти развиваш един паразитен менталитет. А самите пък управлявани, на принципа те се правят, че не плащат, ние се правим, че работим, те също развиват един паразитен менталитет.
И това нещо не е управленски опит и ти не разбираш как се управлява и как те управляват. В това отношение, да кажем, турците, които имат многовековен управленски опит, излъчиха Ататюрк. Ататюрк оспори и унищожи севърския договор. Така да кажем, тяхния нойски договор. Севърския договор разсипваше Турция тотално повече, отколкото нойския договор в България. Много повече. Но той не се изпълни. Севърския договор не се изпълни. Договор на победителките. Турция беше победена. Победителките бяха най-силни седъжаи в света. Англия, Франция, Италия, Съединените щати, заедно, Япония. Победителки. И Турция е победена. Турция не изпълни договор.
Севърския. Защо? Породи най-единствена причина. Лидер Ататюрк. Тя излъчи управленец от своята петвековна имперска дея. Петвековна имперска традиция. Намери човека. И той се справи с историческата знача. Със Сипа. Севърския договор. Унгарците, дето сега казваме, че Орбан успява да постигне някаква самостоятелност на Унгария, те също имат някаква управленецка традиция, макар и малка. Унгария, след унгарското въстание и създаването на дуалистичната австро-унгарска империя, те известно време са в управлението. Те изграждат две-три поколения управленци. И то в много сложна управленска ситуация. С чехи, словаци, рутени, харвати, италянци в империята. Ти трябва да ги командаш, румънци и така нататък. Това нещо е искало доста сериозен управленски опит, така че някъде в тяхната литература, в ДНКто е останал този управленски опит и съответно когато ги управляват другите, той усеща какви капани залагат. Ние нямаме такова нещо. Нямаме такъв опит. Ние сме паразити от времето на соца. Да грабиш държавата. Еми да и грабиш, ама те по то, че те лъжат всички, като ти дадат сиренцето и ти падаш капана.
Провала на БКП, управленския провал на БКП, към 79-та година, стана провал и на цяла България. И това е много важно, защото когато се провали една страна, тя много трудно може да бъде самостоятелна. Когато тя върви успешно, дали петрол се вази, дали икономиката, дали швейцарски часовници, но така или иначе, когато тя се справя, тя има самочувствие и може да има самостоятелност. Къде е пълна, къде е относителна. Когато обаче тя се провали, проваление не е самостоятелен. Той е слаб. Провала на БКП всъщност беше много тежък удърсящ от българската независимост. Гузната съвест на предишното поколение или участвали в БКП, или сътрудничали с държавна сигурност, къде е правителството и така нататък. Тая гузната съвест ти пречи да бъдеш истински, да също да съществиш. После геополитическите последици от предишните грешки, след националните катастрофи, когато ние губим беломорието и ставаме второстепенна, третостепенна държава, вече тя гогато си третостепенна държава, по-трудно може да има самостоятелно мислене и политика. Поначало България е вечният политически неудачник. Тя губи и Първата столна война, и Втората столна война, и Студената война. И тъй като губещ световна война, ние всеки път се явяваме на кръстопътя на историята от към губещата страна. И нито нашите представители, нито самите ние имаме самочувство и позиция. Както България ся като влезе в НАТО и в Европейския съюз, еми тя глиза като беде роднина, като един просег, който тропа на вратата. Ние сега правим едно безумие. Говорим за това, че Европа искала: "Ама чакай, ти си Европа! Не се дръж като Лакей! Нали ти си Европа! Ще кажеш на тези, които бъркат в Европа, тя може да си 90%, ще им кажеш: "Бъркате!" Но ти си Европа! Иначе, ако ти не си Европа, ти сам се поставиш в ролята на васал.
После имаме една дребнавост, едно късогледство личностно такова, една завистливост и нямаме усет към лидера. Ние не изграждаме лидера. А без лидера не може да се справиш в историята и в политиката. Къде беше нашия лидер? Ярката фигура. Нашия ататюрк, да го наречем. Който да ни измъкне от провала. Нито го създадахме, може да го имаме някъде. Но и да го имаме, ние не му дахме възможност да се осъществи. Защото тази приказка театрална, че царя го правят другите, в което те му се кланят. Изпълняват заповед тогава, т.е. го виждаш, че е цар. Иначе той е един от многото актьори. Другите актьори го правят важен. Така че ние не успяхме да се създадем лидер. Да го извадим от ледрата на България, както Турция извадиятататюрк на времето и се спаси от тоталния колапс. Ние имахме една възможност. Не лоша. Симеон Втори. Ама бил такъв, бил некъв. Искал си имотите. Тези имоти трябва да глянем двойно. Какво са за една държава едни паршиви дворци, които приличат на конюшни? Конюшните в Шантии са по-големи, отколкото нашия царски дворец.
И Симеон Втори беше голямо богатство за България, което ние го попиляхме. Защо богатство? Защото не беше ангажиран с комунизма. Т.е. един вид жертва на комунизма, изгонен като дете. Има всичките прерогативи на жертва на комунизма. Като такъв може да амнистира талантливите хора, макар и увързани с БКП, макар и всякакви. Аз, царя, ми вземам на работа. Той може да не си го позволи, докато един бивш, който учил СС, какво да прави. Освен да плюде срещу Русия. За да се докажа, защото нещо му кажа: "Ме, чака, ме, ти си там учил. Какво ще ми говориш?" И той ще не ще се обръща. Симеон може да не си позволи всичко. Но ние го оплюхме. "Ама, взела си и мотите, ама, взела си бистрица, ама, взела си това и това..." И за едни такива кукушкарски дребни работи ние профукахме единственния политик, който можеше в момента, и не само в момента, изобщо от 2000 г. насам, той можеше да отстоява позицията на България на най-високо равнище. Включително и да върнем монархията.
Това пък щеше да дигне прецижна България още нагоре, като единствена страна, която го е направила. Никой друг не можа. Нито румънците, нито албанците, нито сърбите, нито никой. Нито роснаците, нито грузинците. Ако ние бяхме направили, България ще стане с една степен по-независима. А той като монарх, щеше да има още една висока степен на независимост, като уникум светове. Не, оплюхме го. Той става една карикатурна фигура. Сега вече е прекаленал възрастен вече, за да го връщаме в играта. И на практика изпустахме този уникален шанс. И най-важната причина. Най-важната причина е безбожието. Защото то лишава човека от достоверния критерий за добро и зло. А ти, когато не знаеш кое е добро и кое е зло, как можеш да решаваш уравнението на политиката и на геополитиката? Кое е добро за България и кое е зло за България? И идва Петър Стоянов и ти казва: "Ние направихме правилният цивилизационен избор".
Защото човека не знае какво означава цивилизационен избор. Не знае какво означава добро и зло. Цивилизацията е религия. България е избрала православната цивилизация в IX век. Това е нейният спасителен, божествен избор. Такъв избор са направили много малко страни в света. Ние да се отказваме от православната цивилизация и да се присъединяваме към западната грехоцентрична цивилизация, това е един долбоко погрешен цивилизационен избор. Ние трябва да сме в нашата цивилизация, т.е. православната цивилизация. Христоцентрична. Център на нашата цивилизация е Христос. истинския, неподменения. И поради това, че българския народ се охладил спрямо вярата, охладил се спрямо Христа, той не разбра за какво става дума, когато му се говори за цивилизационен избор и какво трябва да избира.
Нека да чуем още едно песно пение и след това ще продължим. Блажену, и жене йде на совет нечестив. Блажену, и жене йде на совет нечестив. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря. Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря, Благодаря.
Айлуй, айлуй, айлуй, айлуй, айлуй, айлуй, айлуй, айлуй, а слава Тебе, Боже! Айлуй, айлуй, а слава Тебе, Боже! Говорим за васалитета на държавите, за зависимостта на държавите, но разбира се има различни степени на зависимост, степени на васалитет и може би си заслужава да се направи цяло една наука за изследване на васалитета. Някаква въсалогия, защото това е важно нещо. Това не е някаква причудлива такава дисциплина. Не, това е много важно, защото всъщност васалното поведение поощрява злото. Когато си васал на злото, а ние сме били винаги васали на злото, не да бяхме васали на доброто, ама кога е било това? Съветския съюз беше атеистична държава. Съединените щати са грехоцентрична държава. Хитлерова Германия да не говорим. Така че ние сме се васали на злото. И си струва много да се изследва какво следва от това. Какви са плюсовите и минусите, когато си е васал на злото?
Винаги има плюсове. Пърлият плюс е, когато служиш както Фауст, служи на Мефистофил. Той служи на злото, но той му дава някакви далаверки, докато накрай не го вземе целия. Така че винаги има сиренце в капана. Винаги има добро. Винаги от васалитета. От това, че си васал на злото. Та много си струва да се изследва процедурата. Как става? Как обикваш васалитета? Как почваш да го виждеш това като светло бъдеще? Аз си васал на злото. Та при положение, че имаме различни степени на васалитета, зависимост и на васалност. Струва се да се изследват те.
Първо, какво представляват сами по себе си. Второ, как се правят стъпките. Защото винаги имаш някакви исторически избори. Тя да избереш между едно и друго. Когато избереш едното, ставаш повече въсал. Когато избереш другото, ставаш по-малко въсал. Ако ние имахме познание, наука и опит в тази наука, осмислен опит, щеяхме да избягваме стъпките, които ни водят надолу и щеяхме да избираме стъпките, които ни водят нагоре, към по-голяма независимост от човеки. Особено пък от силите на антихриста. Какви бяха стъпките, да кажем, когато вече в наше време не говорим за 44-та година, когато никога от нас вече не помни,
но говорим за 89-та година, когато рухна комунизма. Какви бяха стъпките на нашето васализиране спрямо новия хегемон в Съединените щати? Първото беше самото съсипване на България от номенклатурата. Най-големият виновник за това, че в момента България е васал на Съединените щати, е БКП и номенклатурата. Защото те събориха българската държава, събориха българската икономика и самите те се провалиха. А те държаха властта, те държаха ноу-хаото, те държаха всичко. не можаха да излъчат лидер. Андрей Луканов
се забъркава да лавери. Жан Видинов беше един наивник. Може би не е крал пари, но какво от това? Слаб лидер, глупав. Той не разбираше какво се случва и какво трябва да се прави. БКП, която разполагаше с целият кадрови ресурс до 1987 година, не можа да излъчи един Ататюрк, да го нарече. Един лидер, който да измъкне страната от дупката,
т.е. да намери път, решение. това паразитно отношение към държавата, култивирана от десетилетия. После, да кажем, опозицията. Същия провал. Както се провалиха БКП, прокуратурата, така и опозицията, СДС и т.н. Демонтажа на системата беше свързана с демонтаж на работещи структури. Те работеха.
И в селското стопанство, и в индустрията, и на други места имаше структури, които работеха и които бяха унищожени без никаква причина. Вероятно, с помощта на разбира се тарикати, далавереджи, и отвънка и прочее, за да ги завладеят, да ги продадат на безценица, или от лично паразитно отношение.
Но така или иначе, това беше провал на опозицията, която все пак дойде на власт в един момент. И не може да се справи с тази власт. Но ищожиха се, кооперативите мутрите изкочиха и взеха властта по места, да почнават да тероризират населението, което означава провал на управлението.
И знаем, че този мутринския период продължи дълго време. па и до днешния не е съвсем свършен. Деморализацията на обществото много важен фактор към васализацията. Когато на общество се деморализира, то става неспособно да противодейства на никого. То няма нито така убедено за вътрещането
личности, които да извършат този процес на отстояване на някакви идеали, на някакви ценности. Разколят в Българската православна църква изключително тежък провал в този отношение. много важен фактор. Ако Българското общество след 10 ноябри беше тръгнало с църквата,
тоест с Христос, с православието и беше видяло ползата от това нещо, беше се ограмотило. ако не беше разкола, съм напълно убеден, че към 92-3 година ние щеяхме да имаме вероучение в училищата. Така беше вълната. Защото до вчера беше забранено, сега го вкарваме в училище. И никой нямаше да каже не.
Ако влезеше вероучението, ама нямало учители, колкото има, ще се създадат другите във движения. Ама били бивши учители по-български, пък ги приятели, няма значение. От някъде трябва да се почне. И, ако бяхме тръгнали
лека по лека в вероучението, да се дигне нивото на петата година, не разбира се над първата, на десетата да е. Ама десетата от 92-ра, да кажем, ще бъде 2002-ра. И вече от 2002-ра ще имаме да имаме едно действащо общество грамотно чрез вероучението.
и тога ти ще знаеш какво е добро и зло. И ще знаеш какво значат цивилизационен избор. Този провал на Българиста православна църква беше изключително пагубен и в това отношение. провалът на църковното управление то се сгуши в
пъгъла в пасивна отбрана вместо да излезе да проповядва по площадите, да проповядва по медиите, да тропва от врата на врата, да се покайва и с покаянието, както един цвете апостол Павел, с покаянието да стане апостол. не
минаха в глуха отбрана и съответно изпуснаха десетилетието. 90-те години беше времето, когато можеше да се улови тази енергия потенциална. Тя не се като един грамот отбеше разкола, цялата енергия
отиде в земята и изчезна. Интелигенцията също се провалихме. Бяхме неподготвени, глупави, наивни, и не можахме да изработим една пътна карта как България ще излезе
от кризата, от провала, от наследството на пост-комунистическия провал. Не можахме да се измъкне. Финансово се провалихме. прижава Виденов.
Може да отвънка подтикнат този провал, но в крайна сметка това беше едно голямо несправене. Оттам вече си вързан към валутния борт и
в общи линии това са стъпки. Тук малко, там, там, и накрая си изцяло зависим. участието на войната в Ирак. Една абсолютно
несправедлива война, от която България нищо не спечели. Имаше тогава ини лъжи, че там сме ще ли да строим пътища после, нашата икономика, да изнасяме там. не сме изнесли един пирон в Ирак,
не сме построили един кьорсокак. Това се оказва въздух. Напротив, ние стахме съучастници в една доказана огромна измама, историческа, емблематична. Беше измамен цял свят и това
в две отношения. И двете бяха тотални лъжи. Едното е, че Саддам Хюсеин имал оръжие за масово поразяване, а другото е, че той бил съюзник и съучастник на Ал Кайда. Оказва, че едното
не е вярно и че другото не е вярно, но България съучастваше в тази историческа лъжа. И ние до ден днеша не сме се покаяли за това нещо. Не сме направили изводите. Кой ни вкара в тази лъжа? Това беше управлението на
Симеон Втори. Той не може да се измъкне от ситуацията. И точно обратно от тога беше момента България да стане лидер и да каже ние в належа не участваме. Искаме доказателства. Не може
да участваме тук по разни опорни точки. И общественото мнение в Европа да се слуша във българския глас. Особено пък след 3-4-5 години когато излезе истината и вече е безспорна.
И почта всички да се извиняват. И Тони Блеър и другите. Ама ние искаме да се извиним. Еми, ако България беше заставана на правилната позиция, сега не ще бяхме да имаме
силна позиция. Ще бяхме да кажем тогава другите си подвиха опашките, влязаха в лъжата, а ние, малката България, бяхме на принципна позиция. Но не, ни бяхме на безпринципна позиция тогава.
Ето това е на стъпка към деградация на суверенитета на България. Когато се участваш в една лъжа, ти вече не си субект, не си личност. Когато се участваш в истината, да,
но в лъжата не е. И така, слабост на страната, слабост на ръководството, слаб морал, всичко това са причините и стъпките към към васалитета. Какви са ползите и
вредите от васалитета? Казахме вече, че ползите са винаги тактически, това е сиренцето, а вредите са капана в който падаш. Когато великите сили, хегемоните,
използват въсалите във своята игра, те, естествено, задължително, се съобразяват с своите интереси. и не веднъж и не два пъти техните интереси изискват една страна да бъде жертвана за някакви цели.
Билите тактически, билите някакви стратегически, но това е в шахмата се нарича гамбит. жертваш пешката за един коз. Може да жертваш и фигура
после, за да спечелиш партията. Фигурата е твой васал, твой инструмент, те цел е друга, да спечелиш партията. И понякога жертвата на фигура печели партията. Така че
великите сили, хегемоните, много често жертват васалите. Те винаги ги жертват в някаква степен. Най-малко да имат хегемония. За да имащи хегемония, другите не трябва да са свободни, не трябва да са зависими.
Това е първото, което те жертват. Своята свобода и независимост. но понякога жертвата и много повече. Примерно, Чехия беше съюзник на Англия и Франция. И когато Хитлер поиска
там судецките области, Англия и Франция му подписаха и Чехия остана с пръст в устата. След това Хитлер завладя цяла Чехия. И нищо не последва от това. защото в голямата игра
съжалявам васал, васал обаче няма да се бие заради тебе. Дори Полша, заради когато Уж започна войната,
ама тя започна Уж, когато Хитлер влезе в Полша, Англия и Франция не нападнаха Германия. А обявиха война започнат странна война.
Ето това е най-интересното. Странната война. А не истинската. Тази странна война всъщност Хитлер ги излага там. Тяхната цял беше друга, разбира се. Тяхната цял
беше да скарат Сталин с Хитлер и Хитлер да тъга към Москва. И Полша междувременно леко беше уничтожена. Съюзника, стратегическия съюзник
на Англия и Франция. Но те заради него не нападнаха Германия, а водиха така и че за странна война. Така че голяма грешка правят васалите ако мислят, че някой хегемон
заради тях ще се лиши от нещо или пък няма да ги пожертва при първа възможност. Какво да се прави? Какво да правим
ние от сега нататък? Можем ли да възвърнем своята независимост? Своя суверенитет? Разбира се, че можем. Шансът е много малък, но зависи
изцяло от нас. Ако ние не си свършим работата, нищо няма да стане. Ще си останем васали и ще бъдем жертвани в някои от ходовете на голямата игра. Ако искаме да си върнем
суверенитета, трябва да си върнем обратно по същите стъпи, по които сме го загубили. да си направим покаяние. Първото и най-важното. Покаяние. Тоест, отричане от лошия себе си. Да не се отръждесяваш
с злото в твоята история и в твоето мислене. А да кажеш аз тук не бях прав, покаявам се и вече няма да го правя това, нещо ще правя обратното. Това е покаянието и нищо друго. Да се отричеш от злото и да правиш обратното на него. Там, където си сбъркал.
И ние, ако започнем оттам с одно историческо покаяние, тоест да кажем ето тук сбъркахме, тук сбъркахме, тук сбъркахме и тук вече няма да го правим. И се отричаме от него и се покаяваме от него. Цивилизационното покаяние да се върнем към цивилизацията на Христа. на
православието. Трябва да получим самото понятие васалност. Ние какви сме? Какъв е нашия статут на васали? Какво печелем и какво губим? Какви са рисковете на васалитета? Друг някой от взема отношение вместо теб и да те хвърли. Да те жертва като пешка в играта.
да ценим и култивираме лидерството след българския нот. Лидерите. И млади, и средни, и стари. да вземем пример от турците. Българските турци. Какъв пример не даваха с Ахмед Доган? Ама бил агент на държавна сигурност. Ама имало не знам си какви там обвинения от фирми. Да!
Обаче те, ако съсипят Ахмед Доган, ще съсипят себе си, защото той е техния лидер. И за това си го търпят с всичките му минуси. Но като лидер на турската общност във България той и осигури до днешен
тя да е единствената стабилна политическа формация с многобройни одиозни фигури вътре, но с поддържане на лидера в името на цялото. Ние това нещо
не сме го научили и трябва да го научим. Трябва да култивираме лидери и то разбира се лидери не като Ахмед Доган, а лидери чисти, лидери достоверни, но лидери. А не като Жан Виденов, чист,
обаче некадърен. Такъв не ти трябва. Трябват истински лидери, които да могат да управляват. Трябва да станем зависими от Бога. Това е най-важното. Трябва да се върнем към вярата. Защото само този, който е зависим от Бога, е независим от Антихриста
и от неговата цивилизация. Ние в момента сме зависими от грехоцентричната цивилизация на Антихриста и единственият начин да се еманципираме от нея, да се освободим, е да станем зависими от Христа. Няма друг начин. Трябва да се върнем към Православието и да знаем,
че Христос е истината за България и чрез него трябва да познаем България. както казва Господ в Евангелието от Иоанна и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. Това е начинът.
Няма друг начин. За да се освободим от своята колониална васална зависимост трябва да познаем истината т.е. Христос т.е. Православието. И малко по-нататък в глава 8 от Евангелието от Иоанна Господ казва така Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате
похотите на баща си. Той се беше от край човекоубиец и не устоява в истината понеже в него няма истина. Кога говори лъжа своето говори защото е лъжец и баща на лъжата. А понеже аз говоря истината не ми вярвате. Крайна цитата. Ето това е цялата работа. Нито една
държава човешка не иска да служи на сатаната. Но греха те овладява. Твой баща става дявола и ти ставаш негов проводник, негов васал, негов слуга. И ние, когато ставаме васали на васалите на
дявола, изпълняваме похотите му. Похотите на баща си, както каза Господ. И единственен начин да се освободим е да познаем истината. т.е. Христос.