Започва Светоглед, предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Последният цар. Тя е продължение на предишната, в която разгледахме съвсем накратко новобългарската монархия, т.е. монархията в България след освобождението. и я проследихме до смъртта на цар Борис Трети през 1943 година. Това е огромна тема, разбира се, и всеки един от тези трима монарси, Александър Батенберг, Фердинанд и Борис Трети, могат да бъдат разгледани в много и важни подробности. Ние ги разгледахме доста конспективно, за да стигнем до днешната тема. За последният цар, всъщност тя е важната в тази поредица. защото българският цар Симеон II, сегашният Симеон Сакскобургготски, е последният човек на земята, който е носил титлата цар законно и в известен смисъл продължава да я носи. Този факт е важен и трябва да я накара да се замислим. Първо да се замислим относно монархията по принцип, второ относно историята на ново-българската монархия,
с нейните големи плюсове и големи минуси, и най-накрая да видим какво от това, какво от това, че сред нас живее последният цар на света. От беглия преглед на българската монархия, стигнахме до изводите, че тя има няколко родилни дефекти, които се съдържат в Търновската конституция. един от тях е недостатъчно силната монархическа власт и, съответно, силното политиканство, което е следствие от тази недостатъчно силна категорична монархическа власт. Този дефект води до кризата при Александър Батенберг, режима на пълномощията, води до суспендирането на Търновската конституция от Борис III и прочие други подобни конституционни кризи. Вторият голям дефект на Търновската конституция, фатален,
е, че тя шикалкави относно религиозната принадлежност на монарха. че само първия избран монах може да бъде неправославен, а други трябва да бъдат православни. Знаем, че Батенберг е протестант, но втория не е православен, а е римокатолик Фердинат. и от тук започва едно лъгане, защото той е неконституционен, т.е. нелегитимен, неизбираем. бил е наложен със силови средства от едно правителство, което не е имало кой за никакви други варианти в тогашната ситуация, но така или иначе имаме едно нарушение на Търновската конституция, а и тя куца в това отношение, защото не би трябвало да има никакви изключения,
а трябва да се каже просто българския монарх, българския княз, съответно по-късно ако стане цар, трябва да бъде православен точка. Така е ли, че ние консумираме минусите до ден днешен на това двусмисление, на това надлъгване, което продължава и до ден днешен в монархическите български среди. Знаем, че от Фердинанд насам българските монарси и тримата се женят за неправославни, основно за римо-католици,
но най-важното е неправославни, което е в известен смисъл държавна измяна, в духовен смисъл, разбира се, но ти вкарваш една отрова в същността на управляващата институция на монархията и не е виновен родилият е в последствие монарх, че брат му е римо-католик, но той е православен, сестра му е римо-католичка, другата е православна и така нататък.
това нещо е залагане на национални катастрофи в перспектива, които никой не знае как ще се осъществят. Ние после, като се случат, казваме, аха, ние се съвзваме с анти-православния лагер по време на Първата Световна война, а и по време на Втората, разбира се. Защото до голяма степен при Първата Световна война
е категорично, че всички православни страни са от другата страна. При Втората румънците също се включват, така че имаме и други прецеденти, освен това, че ние сме на страната на един анти-християнски, анти-православен режим, какъвто е Хитлеровия. Това, разбира се, е съвсем отделна тема, но важното е, че в Търновската конституция
е заложено това двусмислие на религиозната принадлежност на царя, което продължава и до ден днешен. Борис Трети най-вероятно е бил тайн католик през цялото време, както сме обяснявали на друго място. и не случайно децата му са наполовина католици, наполовина протестанти, не случайно негове е брак еримокатолически, а в катедралата си Александър Невски се прави една инсценировка на
сватба, но всъщност сватба няма. имаме благословия от страна на Митрополит Стефан под формата на нещо като уж сватба, така че тук пак едно непочтено отношение към тези съкровени и важни, решаващи и за човека, но и за държавата неща. И да се върнем към темата за последния цар. Защо изобщо занимаваме с тази тема, с монархическата тема? По няколко причини. Първата причина е, че
българското общество не е запознато с тази тематика и монархическия въпрос не стои. И не е стоял никога. Когато нас ни предлагат Търновската конституция, не се обсъжда въпроса за алтернатива. Нямаме републикански проект и монархически проект или да кажем конституционна монархия и абсолютна монархия, ние да избираме, а ни се дава една конституция,
една проектова конституция, върх която вече народните представители до голяма степен бродират. Но канавата е дадена като конституционна монархия. Впрочем, това са искали мнозинството българи и са смятали, че една конституция от типа на гръцката, на белгийската, дава добри възможности. но, казахме и миналия път, тези конституции, особено белгийската, която е най-прекия образец за българската,
има този дефект, че стимулират политиканството и не дават достатъчно пълномощия на монарха. В България поне така се случва. В Търмска конституция няма такива пълномощия категорични на монарха и той трябва да нарушава или буквата, или духа на конституцията. И така това непознаване на монархическата проблематика нещо повече.
В България почти никога не е имало монархисти в истинския смисъл на думата. Имало е царедворци и имало е анти-монархисти. Но убедени монархисти може би на пръстите на ръка, които да не са царедворци, които да не са на котлон храна към двореца и заради това да защитават царя. Такива има много царедворци и до ден днешен. Това са хора, които искат да използват монархията.
А не да служат на монархията. Не да дават на монархията да вземат от нея. Това е голямата разлика. Обеденият монархист иска да даде на монархията, защото смятат, че тя е нещо добро за народа. А царедворецът иска да паразитства върху монархията. И у нас втория вид е много разпространен. Първият монархическият. и истинските монархисти са много малко.
освен това, ние се намираме в една криза на българската парламентарна демокрация. И то двойна криза. Едно, че тя в момента произвежда брак през цялото време. Тя произвежда брак от доста време насам. От години насам. И второ, че при това, че произвежда брак, нискокачествена политическа продукция се произвеждават в този инструмент, наречен парламентарна демокрация. И, успоредно с това,
всички медии, цялата псевдоинтелигенция, всичко живо, казва, че всъщност парламентарната демокрация няма алтернатива. И дори президентската република била нещо табу за България. Била нещо лошо. Защо? Това се говори това нещо. При положение, че виждаме явният провал на парламентарната демокрация, това се говори
по една много проста причина. Че демокрацията, както не веднъж сме казвали, е една лъжа. Една измама. Тя не съществува. Както беше диктатурата на пролетарията, никога не е съществува и не може да съществува. По същия начин, няма как да съществува управление на народа,
народовластия, такова нещо. Няма, не е имало и не може да има и не бива да има. Тя е една лъжа, но лъжа, която много добре върви. Това е най-добрият начин да управляваш обществото чрез лъжа.
Но тук е една тънкост. Някой ще кажем и добре, след като обществото, така е, иначе това грешно и греховно общество е паднало до там, че се управлява чрез лъжата, да приемем демокрацията, защото тя е най-добрата лъжа. Обаче, тук е една важна подробност. Така е,
тя е най-добра измежду лъжите, най-добре удържа обществото от разпадащите се тенденции, поне до сега е било така, но в полза на тези, които държат властта, а не в полза на тези, които са обекти на властта. Тоест, ако сега да кажем,
властта в България се държи от Съединените щати. И те държат с цялата тази конструкция. избори, парламентарна демокрация, партия и всичко това нещо, е в тях на полза. Те печелят от това, а не ние, от тази най-добра измама. Печели този, който е измамникът.
В крайна сметка, големият измамник, бащата на всяка лъжа, го знаем кой е. Той е големият печеливш. Не и Съединените щати. Те си мислят, че владеят света. Не го владеят. Света го владее сатаната. злото. Света в зло лежи. Той дърпа конците чрез греха.
И понеже ние, за съжаление, сме преобладаващо греховни, затова чрез лъжа се управлява света. защото истината е Господ. Истината е Христос. Ако света се управляваше
чрез истината, ние щяхме да бъдем добри християни. Но ние не сме. Поради тази причина света се управлява от сатаната. Защото той е лъжата. Бащата на лъжата. И в този смисъл американците си мислят,
че управляват света. Не е верно. И те са кукли на конци. И на тях и дърпа конците истинския управител на временен управител на света до толкова, доколкото
ние му даваме властта върху себе си. Той не е никой. Ако ние не му дадем властта. Но, когато ние му делегираме властта, ето това и е чието делегиране. Чрез греха, не чрез демокрацията, не чрез тайната стаичка, където гласуваш.
Не, чрез греха ние делегираме властта върху истинския носятел, бащата на лъжата. Но това е богословската страна. Политическата е, че хегемона, в случай Съединените щати, са големият бенефициент
на лъжата. А не лъганите. Това е най-добрата система за управление, ама най-добрата за управляващия, а не за управляваните. В този момент, когато ние стигаме до криза на парламентарната демокрация
в България и ни лъжат, че те няма да алтернатива, ние трябва да се замислим какви са нието алтернативи. И една от важните алтернативи е монархията. И то истинската монархия. А не
британската, която е чучело. Говорим за монархия, в която монарха има власт. Не говорим за абсолютизъм в никакъв случай. Но говорим за една реална власт, при която монарха има
въздействие върху важните решения, които се взяват в обществото. И така да се върнем към смъртта на Борис III, 1943-та година, насред войната и невръстния Симеончо
е провъзгласен за цар. Това става, разбира се, през 28 август умира Борис III, 1943-та година и съответно тогава започва царуването на Симеон II, малолетния и
продължава до 1946-та година. до 15 сетември 1946-та година на 16 сетември бива изгонен заедно с семейството си от Република България. Вече тя не е
царство България, а е Република. Прекарва 50 години в чужбина, в изгнание и се завръща в България през 1996-та година. 50 години по-късно. Две думи
само за неговата биография междувременно. той пътува с майка си и с сестра си. Отиват в Египет. Там учи известно време. След това отива в Испания,
където основно живее. Пътува доста в Съединените Щати. Там учи. жени се за Испанка. Раждат му се пет деца.
Четирима синове първоначално накрая и една дъщеря. Всички синове носят имена започващи с К. Кой знае защо? Аз не знам. Но има
някаква суеверие. И първият от тях вече е покойник. Изпревари баща си Кардам. Починава в 2015 година. Замина след една дълга кома. в която беше
изпаднал след тежка катастрофа. И един вид престолнасредник е неговия син Борис. Евентуално бъдещ Борис IV. Когато му дойде времето.
Но между временно тези четирима синове се женят. И четиримата за римокатолички живеят си в чужбина. Нито и до тях не дойде да живее в България.
единствено дъщерята Калина, но тя няма престолнасреднически права. Единствено тя живее известно време в България. Сега не знам точно къде живее
с мъжа си. но така четиримата синове живеят трайно в чужбина. И в този смисъл те нямат български кори. Нямат нищо общо
с България. И можем да кажем, че не са готвени за престолнасредници. нито Кардам, нито Кирил, нито Кобрат, нито Константин Асен, нито един от тях не е подготвен нито биографично,
нито професионално, нито семейно, нито по никакъв начин с евентуално поемане на насредството на Симеон Сакскобургготски. И сега, като почина Кардам, може да кажем, че неговият невръстен син, роден 97-ма година, тоест той е
25-годишен младеж, той се явява един вид престолнасредници. Но, де-факто, не е българин, не е дишал българския въздух, не е живял с проблемите на тази страна и в този смисъл престолнасредието
е малко проблематично. Остава самия Симеон Втори. Сега, Симеон Втори направи една уникална кариера, връщайки се в България и беше избран за министра-председател
през 2001-а година и изкара един пълен мандат, което е изключение напоследък, рядко с най-малкото, до 2005-а година, след което на следващите избори не можа да спечели мнозинство и съответно изпадна
от реалната власт. Макар, че имаше там една коалиция, известно време, тройната коалиция и прочее, но говорим за самостоятелната му власт. Това негово 4-годишно управление като министра-председател според моето мнение беше сравнително успешно,
защото той успя да помири до някъде българското общество, което беше силно поляризирано на сини и червени. Симеон внесе една такава аристократична стилистика и на говорене, и на мислене, и на отношение,
уважително към другия, безконфликтно, без изхвърляне, без реторика, такава истерична и прочее. И тези 4 години така сложиха малко елей върху раните на българското общество.
Друг голям плюс на неговото управление беше преодоляването на църковния разкол. Тежкият грех на СДС от предишните години, от предишните 10 години, можем да кажем, разкола българската църка беше преодолян
именно при Симеон Сакскобургготски и това е един от големите плюсове на неговото управление. Но трябваше ли той изобщо да влиза по този начин в политиката? Това е
един много важен въпрос. Защото когато той влезе в политиката, застана начална политическа партия, спечели изборите и стана министър-председател с всеки един от тези ходове се закле пред
републиканската конституция, естествено, а и получи български паспорт с името Симеон Сакскобургготски като гражданин, Симеон Борисов Сакскобургготски, като всеки от нас.
Всеки един от тези актове в известен смисъл беше абдикация от неговия статут на цар, защото ти можеш да се развяваш по света
с името Сакскобургготски, но в България трябва да кажеш аз съм Симеон Втори. Онова Симеонче от преди 50 години аз съм същия. И аз съм носятел на монархическата
идея. Второто нещо Симеон не застана зад монархическата идея. Дали тя имала шанс да се реализира или не е друг въпрос. Но той не застана зад нея.
На мен ми се струва, че тази монархическа идея имаше известен шанс в началото в началото на 21 век. Какво има предвид? Ако Симеон Сакскобургготски след като спечели изборите беше поставил
пред обществото референдум референдум за монархията или против монархията или казано другояче, че по- езуитски за Търновската конституция
или против нея, имаше някакъв реален шанс българския народ да гласува за Търновската конституция с всичките недостатъци. Тя поначало естествено към всяка конституция
има нужда от актуализация. Тя може да бъде преработена и трябва да бъде преработена. Смисъл, ако той беше предложил. Но името легендата Търновската конституция работи в България.
Няма значение съдържанието. Никой не се интересува от нейните дефекти. голямото име Търновската конституция и той хубаво звучи. Ако бяха приели, да кажем, в Русе, никой няма ще да обеща внимание.
Русенската конституция е кво от това? Но Търновската конституция предполага приемственост в Второто Българско царство, предполага средновековие, слава, в Търново са били велики, Евтимий Търновски, великия,
Иоанн Асен II, Асеневци и така нататък. тези митологеми се лепят върху понятието Търнска конституция без значение какво пише между кориците на тази книжка. И в този смисъл, ако Симеон Втори
беше още във първите сто дни на своето управление, беше сложил картите на масата, беше казал на българския народ, ето аз дойдох на власт, но по волята на народа, с една демократична конституция, но аз имам
друго задължение историческо. Аз съм роден в монархическата институция и мой дълг, свещен пред българската история и пред българския народ е да защитавам тази институция. Аз не съм дошъл тук да властвам,
а да възстановя нещо, което е било незаконно ликвидирано. референдума 46-та година е бил при изваренни устоятелства. Той не е бил свободен и в този смисъл нелегитимен. За това
ние провеждаме на ново един референдум. След като се обсъдят плюсовите и минусите на двете неща, да видим дали българския народ желае една монархическа конституция. разбира се конституционна монархия, но такава и такава.
Или желае републиканска конституция. Вероятно, още тогава са му казали, че шанса на един такъв референдум е малък да мине и че най-вероятно
ще загуби властта, ако тази конституция е нещо като вот на доверие за него, той ще изгуби този вот. Народа, да кажем 67-40, ще гласува против монархията и
с това приказката ще приключи. Вероятно, е било така. Социологическите проучвания вероятно са говорили за нещо подобно. Но, така или иначе, той не изпълни своя долг. своя монархически
дълг да отстоява монархическата институция доколкото му позволяват обстоятелствата и възможности. Независимо от това дали ще спечели или няма да спечели, той сега
лиши монархическата институция от един опит за нейното възстановяване. нека да чуем едно пе сънпение и след това ще продължим нашата тема.
това е сън. Това е сън. Това е сън. това е сън. това е сън. Това е сън. Това е сън. това е сън. това е сън. това е сън. е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. това е сън.
е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. това е сън. Това е сън. Това е сън. е сън. е сън. е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън.
Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Това е сън. Поначало. Добро нещо ли е монархията за православния човек? Или е все едно? Мнозина ще кажат, че на православния човек не му пречи републиката. не му пречи иноземната власт. Не му пречи Римската империя на св. Павел. Не му пречи Римската империя. Най-много да го обезглави.
Но той си остава православен християнин. По същия начин, при комунизма, св. Лука, кримски, си живя, прося си като светец. И толкова си. Колкото имало комунизъм. По същия начин, по време на османския период, св. Пимензографски си прося. Много повече от нас. Въпреки че живе в българска държава, а не в Османска империя. Ние светци ли сме, като Него не сме. А Той стана светец. И не само Той, и мнозина други. Така че, в известен смисъл, Христовото царство не е от този свят. Ние, ако сме верни на Христа, тук кой ще ни попречи? Нито власти, нито концлагери, нито разстрели, нито медии, нито нищо. И затова по-добре да се занимаваме със собствените си грехове, върху което имаме власт да ги изповядаме и да се покаям, отколкото да се занимаваме с общественото устройство, върху което нямаме власт. Или тя е нищожна, или е илюзорна.
В този смисъл, може би, има такава логика, че заниманията на православния човек с политика, с предпочитания, аз предпочитам демокрация пред комунизъм, аз предпочитам монархия пред република. Тези занимания, може би, са странични. Има логика да се отстоява тази позиция. Има логика да се отстоява и другата позиция, че не е безразлично за православния човек какво е устройството на обществото. Да, и при османатско владичество имало светци, и при комунизма имало светци, и при фашизма имало светци, при всички управления имало светци. Но, когато обществото властта възпитава чрез образователната система, чрез законодателството, чрез медиите и прочие, възпитава обществото, много по-голям шанс има това общество, когато има православна монархия, да има православни човеки в тази държава. Отколкото, ако има да кажем, либерална демокрация или комунизъм или нещо друго. Или национал-социализъм и прочие. Защото възпитанието е коренно различно в един и другия случай. Герои има във всички общества. И при антихриста ще има. Но тогава възпитанието ще бъде в ръцете на антихриста. И цялото много поколение ще се просмуче от нехристиянство.
И тогава света няма да има смисъл, защото няма да се раждат спасяеми човеки. Така че не е безразлично. Св. Серафим Соболев в своите две книги за монархията защитава точно тази теза. че православната монархия е по-добра отколкото другите форми на обществено управление. Без това по никакъв начин да отнема на отделния човек отговорността за греховете. Но ако говорим за обществено устройство, православната монархия е най-доброто от другите форми на управление. И затова ние не би трябвало да се дезинтересираме и да казваме: "Нас не ни е интересува политиката, ние си грижим за греховете". Така е. Те са на първо място. Политиката е на второ или на трето място. Но там на своето второ или трето място тя съществува. В предпоследните времена това ще става все по-важно. И затова темата за последния цар тука е важна. Защото към края на времената, колкото повече се доближаваме към края на времената, толкова повече въпроса с възпитанието на младото поколение става все по-тоталитарен. Съвремените медии със съвремените средства за контрол, вече възпитанието така залива младото поколение, че ако това възпитание е не християнско, секуларно да го наричам, в най-безобидния случай, дори ако не е атеистично.
Не говорим за някакъв атеизъм, който се налага чрез съвремените медии. Не. Говорим за секуларизъм. Което е преоблечен атеизъм, подсладен атеизъм, но когато този секуларизъм стане тоталитарен чрез тоталните медии, към които ние се придвиждаме лека-полека, тогава вече ще има много голямо значение кой държи в ръцете си учителната власт, кой държи в ръцете си възпитанието на подрастващите. Със този свърхмощен инструмент на тоталните медии. И ако в обществото имаме христоцентричен принцип, тогава и медиите няма да бъдат секуларни, а ще бъдат христоцентрични, и образователната система и учителната власт ще бъде там, където е мястото. Христоцентрична. Но републиката, парламентарната демокрация по-конкретно, виждаме, че тя се основава на обществен договор между човекци. Този обществен договор има тенденция към секуларност. Тази секуларност ни лишава от христоцентризъм. Тя е всичко друго, но не христоцентризъм. И Когато тези тотални медии не са под контрола на христоцентричната държава, а христоцентричната държава може да бъде единствено православната християнска монархия. Само тя. Понятието за свята и чиста република е дървено желязо, то е диктатура на пролетарията, такъв тип оксиморон, защото републиката е договор между греховни човеки. Те се споразумяват. И те естествено, че са по-скоро греховни отколкото свети.
Никога не е съществувала свята и чиста република, не съществува и няма да съществува. Свети и чисти са отделни човеки, единици, светци. И републиката, понеже дава власт на мнозинството, тя няма как мнозинството да станат светци. Докато монархията не е необходимо царя да е светец. Ако той е православен, вярващ християнин, той няма да допусне законодателство антиправославно, т.е. ние ще си бъдем пак същите грешници, но в една христоцентрична координатна система, която е по-голяма от нас и по-важна от нас. Както идало да кажем в България, по времето на свете Патриарх Евтимий, по времето на свете Борис Покръстител, Иван Александър и прочие, не е имало само светци, разбира се. Всички са били грешници, единици са били светците, но координатната система е била христоцентрична. И обществото не може да деградира така както съвременното общество. съвременното е заплашено от такава деградация и православната монархия може да бъде противоотрова на този секуларен тоталитаризъм. Медиен, възпитателен, учителна власт на секуларната държава, т.е. в крайна сметка на антихриста. Българската монархия далеч, далеч не е православна. Казахме Батенберг, Фердинанд, Борис Трети, нито един от тях не е православен.
Борис Трети е формално православен, но скритата оговорка на Фердинанд с папата е най-вероятно задействала и той е бил тайн католик, римо-католик. Симеон, раждайки се в такава среда, той е бил невръстен, когато го обявяват за цар и в този смисъл не е взял никакви решения. След това живее в чужбина, в една неправославна среда, с редки изключения. Това е православен контакт, но в общи линии в една неправославна среда. Той е православен номинално, но цивилизационно, умствено, интелектуално е възпитан в една неправославна среда. в една, можем да кажем, икуменически, западническа, римо-католическа по-скоро среда. Не случайно неговите синове, всички свежените римо-католички и внуците им също са римо-католици. От такава степен е, че той е последния внук, Симеон Хасан. Имаме един такъв абсурд, че той имал двама кръсника: кръсница и кръсник. И кръсника бил нещеш ли краля на Марокко, Мохамед Пети. Аз това, като го прочетах, не го повярвах, но изглежда да е вярно. Кръстникът на Симеон Хасан, внука на Симеон Сакскобургготски, е Мохамед Пети. Това означава един икуменизъм в най-широкия смисъл на думата. На принципа Бог е един и всички религии водят към него, което далеч не е православното учение. Православното учение е, че тесния път е един, а всички останали пътища са варианти на измама и самоизмама.
Биографично, психологически, семейно и прочее, Симеон Сакскобургготски някак си е в една силно разредена православност, която е взаимозаменяема с какво ли не е. Най-малкото си е му католицизъм. Като така той не може да бъде стожер на православието. Но все пак, все пак той е православен. Макар и повърхностно, макар и външно, но когато е в храма, се държи безопречно. Отношението към Българската църкова пред цялото време беше благосклонно, беше принципно и към Патриарх Максим. В трудните моменти на разкола той не се огъна да развее знамето. Долу комуниста Максим и така нататък. И както мнозина се така поблазниха да се включат към новата власт. После се оказва, разбира се, че целият разкол е бил дело на митрополити с огромни досиета и така нататък. Но това е друга тема. Баланса между тези положителни и отрицателни неща в личността на Симеон Втори, само Господ може да прецени. Той е Сърцеведецът, ние не знаем. И отвънка това, което виждаме е една двойственост. От една страна - почтено отношение към Църквата, коректно отношение към друга страна - доста разводнено.
И по отношение на децата, възпитанието им, начин на живот, къде живеят, какво се занимават и така нататък. В всичко това няма нищо православно. Какво остава в крайна сметка към днешно време? Към днешно време остава огромния факт, че от убийството на Св. Цар Николай II, 1911 година, насам, единствено в България е съхранена титлата Цар. Отбележим, че цар не е равен на крал. Онзи ден почина последния гръцки крал - Константин II, но кралската титла е по-низка от царската. Царската е равна на император Василевс, а кралската е Рекс. Така че от 18 година насам единствено България, малка, скромна България носи тази титла. Как я носи, тя се знае криво-ляво. Знаем колко е куца българската царска титла. Тя официално не е много призната. На запад, основно ги наричат крал, и Фердинанд, и Борис, и Симеон. Титлата Цар традиционно се отнася за Руския цар. А нашия го приравняват към крал с много голямо основание, защото България е малка държава. Тя не е империя за Василевс или император. Тя е кралство, княжество, малка държава.
Тя не включва различни територии, етноси, народи, титли, които са натрупали и стала императорската титла, а си е само българска. Така че титлата Цар ние я носим традиционно в памет на истинските български царе, които са свети цар Петър и неговият насредник Борис Трети, до някъде Самуил с известни спорове. Но Петър 100% признат, 100% Василевс, цар в истински смисъл. Той е първия, в който в света носи тази титла. Тази титла е българска титла. Сърбите после правят един опит при Стефан Душан, но той е самозванец, както нашия Симеон Първи. Не е признат за цар в истински смисъл на думата. Продължава да го наричат цар, както и нашия Симеон, но истинския цар е свети цар Петър. Следващия истински цар, което ние имаме, реален, е Иван Асен Втори. Признат. А Сем Петър, Калуян, Борил не са признати. Иван Асен Втори е признат за Василевс. И след него до Иван Александър, разбира се, има титлата с пълно основание. Сега вече Иван Шишман е цар, царуване на разделена държава. В този смисъл условен цар, както и де. Важното е, че в памет на тези истински царе, правомерно, защото по времето на свети цар Петър,
България е значима в териториално и във всяко отношение държава. На фона на племена, неясни граници, неясни владения, които върлуват в източна Европа. На фона на тъй наречената Свещена Римска империя, която не е ясно кой владее и кой не владее. На фона на Византия, която е сравнима с България. Българското царство си е пълноправно. Първия, който пълноправно носи титлата цар е Иван Грозни. Иван Първи, както би трябвало да го наричаме. Някой го нарачи четвърти, но това е погрешно, защото той не е велик княз, за да бъде четвърти, а е цар. Така че от Иван Първи нататъка до Николай Втори, руските владетели носят титлата цар, в България в 1908 година също я носят, но с доста въпросителни. Все едно друг няма в света. Така че българския цар Симеон Втори с всички въпросите на неговата царска цитла все пак е носил тази титла 3 години от 1943 до 1946 година.
Не се е отказал от нея, не е абдикирал, полза се с уважение при цялото време на всички монархически мероприятия в света е почетен гост. и може би вече и до Йоанн ще стане. Не знам дали има някой повъзът от него в тая група на европейските бивши и настоящи монарси. В този смисъл той е все нещо цар. И въпросът е съвременно на България как се отнася към това велико достояние на българската история, царската титла на българските владетели, чието до някъде пълноправен носятел е жив, все още не се знае до кога. Дай Боже да е жив още много, но към настоящето той е жив и здрав. Как ние трябва да се отнасяме към последния цар на света? Нека да направим пауза и след това ще продължим. (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение)
(песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение)
(песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение) (песнопение)
(песнопение) ЕС ЕДНА МНОГО ГРОЗНА РАБОТА ОСПОРВАНЕТО НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ЦАРСКИ ИМОТИ ТАЗИ РАБОТА БЕШЕ ГРОЗНА И О ДВЕТЕ СТРАНИ ИНТЕРЕСНА ИСТИНАТА И СИМЕОН НЕ МОЖА КРАСИВО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ СИТУАЦИЯТА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НЕ МОЖА КРАСИВО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ СИТУАЦИЯТА В ИНО ИНТЕРВЮ ПРИ КЕВОР КЕВОРКЯН СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ ОЩЕ ДЪЛГО ПРЕДИ ДА СЕ ВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ
КОГАТО ГО ПИТА КЕВОРКЯН КАКВИ СА ОТНОШЕНИЯТА КЪМ ИМОТИТЕ ТОЙ ЗАЕВИ ЧЕ НЯМА НИКАКВИ НАМЕРЕНИЯ ДА СИ ИСКА ИМОТИТЕ И ТАКА ТВА БЕШЕ НА ГОЛЯМА ГРЕШКА ПОСЛЕ ТОЙ СИ ГИ ПОИСКА ТЕЗИ ИМОТИ АМА ЗАЩО ДА НЕ СИ ГИ ПОИСКА? ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА КАЖЕ ТАКА АЗ ЗА СЕБЕ СИ ИМОТИ НЕ ИСКАМ АЗ ИСКАМ ИМОТИ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР БЪЛГАРСКИЯ ЦАР НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЛЯТАРИЙ НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ НА ОСМИЯ ЕТАЖ В ДРУЖБА ДОСТОЙНСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ ИЗИСКАВА БЪЛГАРСКИЯ МОНАРХ ДА ЖИВЕЕ В НАСЛЕДСТВЕНИЯ ДВОРЕЦ ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ДРУГИТЕ НАСЛЕДСТВЕНИ МОНАРХИЧЕСКИ ИМОТИ
ДОРИ АКО НЕ може ВОДЯТ КАТО ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ А КАТО СОБСТВЕНОСТ НА МОНАРХИЧЕСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ТОВА ЛЕСНО МОЖЕ ДА СЕ ОБЛЕЧЕ В И ТО ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЯ И НЯКОЕ ДРУГО НАРОДНО СЪБРАНИЯ В НЯКАКВА ФОРМА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ДА НЕ ВЛИЗА В РОЛЯТА НА ДРЕБЕН ТЪРГАШ КОЙТО ИСКА ДА ВЗЕМЕ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ БЪЛГАРСКА МОНАРХИЯ ИСКА ДА ОТНЕМЕ ЕНА ГОРА, ЕДНА ВИЛА КАКВИ СА НАШИТЕ ВИЛИ? КАКВИ СА НАШИТЕ ДВОРЦИ? ТЕ СА ТРЕТО КЛАСНИ СРАВНЕНИЕ С РЕАЛНИТЕ ДВОРЦИ ПО ЕВРОПА И ПО СВЕТА КОНЮШНИТЕ В ШАНТИЙИ СА ПО ГОЛЕМИ ОТКОЛКОТО БЪЛГАРСКИЯ ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ ЦЕНТРА НА СОФИЯ ЕДИН ЕПИСКОП В ГЕРМАНИЯ ИМА ПО ГОЛЯМ ДВОРЕЦ ОТКОЛКОТО НАШИ ТАКА ЧЕ ПО ДОСТОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ БЕШЕ ТОВА ЗАЯЖДАНЕ С ЦАРСКИТЕ ИМОТИ ТРЯБВАШЕ ДА ПРОЯВИМ ВЕЛИКО ДУШИЕ И ДА КАЖЕМ ТАКА И ТАКА ТЕЗИ ИМОТИ СЕ ВРЪЩАТ НА МОНАРХИЧЕСКАТА И СЕ ВРЪЩАТ НА МОНАРХИЧЕСКАТА
ПРИ Възстановяване на монархията ИЛИ НА НАСЛЕДНИКА СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ ВРЪЩАТ ТОВА, ТОВА И ТОВА А ДРУГАТО Е НА ИНСТИТУЦИЯТА КАКТО СИ ГОВОРИ, ТАМИ ИНТЕНДАТСКАТО НЯМА ЗАЧЕНИЕ В ТОЗИ СМИСЪЛ ТОЙ АКО НЕ Е МОНАРХ, ЗА КАТВО САМ ОТ ТЕЗИ ИМОТИ? НО АКО Е МОНАРХ, ТЕ МУ СЕ ПОЛАГАТ БЪЛГАРСКИЯ МОНАРХ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ В ДОСТОЙНО МЯСТО ЗА ИНСТИТУЦИЯТА СИ САМИЯ ТОЙ, КОГАТО СЕ ВРЪЩАШЕ, ТРЯБВАШЕ ДА ИЗВЪРШИ ДВЕ НЕЩА ПЪРВОТО НЕЩО ДИНАСТИЧЕСКО ПОКАЯНИЕ ПОКАЯНИЕ Поначало покаянието е първото и последното нещо, което всеки човек трябва да прави по всички въпроси Това е спасителният път към всичко - покаянието Политика - политическо покаяние Царя - династическо, монархическо
Защото българската монархия и специално династията на кубургите е донесла на България цели две, да не кажем три, а и повече национални катастрофи Лична отговорност на Фердинанд, разбира се При Втората Балканска война и при Първата Световна война Това е Най-безспорното нещо в новата българска история, че той има лична вина и двата случая И че точно Тези две катастрофи Съсипаха България до ден днешен Дето казваме, че тя не може да носи титлата цар Ами, тя ако не беше допуснала тези катастрофи И си имахме едно беломорие с драма и Кавала Охрид И половината от днешна Македония Част от там
Днешна най-северна Гърция Имам предвид Костур и този район Това спокойно не го даваха всички без претенции Всички без претенции И тогава и титлата цар Щеше да подхожда На този монарх Защото държавата му няма ще бъде Третостепенна А ще да бъде Второстепенна Плюс Заради нашето важно Историческо, културно, геополитическо И прочие значение
Така че Имаше нужда От едно династическо покаяние Той стой да каже Ние Сакскобургготската династия Сбъркахме Когато направихме това Когато направихме това Когато направихме Тристранния пакт Когато обявихме война на Съединените щати и на Англия Когато направихме това, това, това, това Това са вашите грешки И аз искам от българите, прошка
И заявявам пред историята Че се покайвам Като насредник на тази монархия На тази династия Се покайвам И Променям Защото покаянието винаги е промяна Променям отношението си към тези и тези и тези въпроси Така че в бъдеще да не се повтарят подобни неща И второто нещо, което трябваше да направи Беше Да Постави картите на масата Да открие
Не да бъде комплексиран Тайнствен И с недомлъвки Да се срамува едва ли не от твоята цитла Аз съм гражданин на Саско-Бургоцки Не Той трябваше да каже С твърдост на българския народ Че Е роден За Монарх За цар Че това е един Огромен плюс за България
Да има Монархическа институция с традиции Още от първото българско царство Най-великите традиции на България Са традициите на българската монархия И ако искаме да се ползваме от тази традиция Какво ни пречи в момента да я изберем А не само да хвалим Великия Йоанна Сен II Великия и превеликия Борис Ако беше направил своето покаяние Ако беше играл открито с българския народ И да каже, че Няма нужда от никакви облаги Не иска да излъжа никого
А иска да служи на този народ чрез монархическата институция На мен ми се струва Че всички тези Сициологически изследвания Можеха да се обърнат за един ден Но българския народ не чу искреното слово От Симеон II Видя един очтив човек Един смирен човек Един добродушен човек Диалогичен, симпатичен Да И нищо повече
Нашите вътрешни бесове Започнаха да ровят Ама дали не е комърджия Ама дали това Дали не е член на КГБ Дали не е агент на държавна сигурност Имаше една такава кал Която се хвъреше върху него Което е недостойно за българския народ И накрая имотите и прочие И накрая се омаскари цялата история И сега Дори не върви в момента Да се поставя въпроса за референдум от 1946 година Или за нов референдум
Тогава питаме се Какво от това Че го има Царя В напредна възраст 85 годиша Много жив и здрав Какво ни ползва нас Или просто читаме така исторически Ей какво е могло да стане Нероден Петко и така нататък Ако беше направил Щеше да Добре Какво направи сега
В момента Имаме ли ползване от това, че Петува на света Човек С титлата Цар И този човек е българин И този човек живее в България Жив и здрав е И е на разположение на българската история На българския народ Струваме се, че има значение това нещо Нямам представа Доколко можем да се възползваме Но
Съм сигурен, че Колкото повече доближаваме Към последните времена Толкова повече ще имаме нужда От Православна държава А Православна държава Подразбираме Православна монархия Не, че не може да има православна република Ето Гърция се води такава Кипър да не говорим Но Това е
Куца и саката православна държава И ние го идяхме това С управлението на Ципрас Което беше заявен на теист Така че Дългата инерция На Силната църква в Гърция И в Кипър Така крепеше православието Но Му се вижда края На това нещо Благодарение на Европейския сил Благодарение на
Това, че Гърция почти фалира като държава И така нататък Ние там не можем да взяваме Кой за неколко добри примери Най-вече тенденцията не е благоприятна Така че има смисъл В България Да се Проведе един Дебат за монархията Да се види Какво е състоянието Във състоянието На Самия
Симеон Втори Сакско-Буроготски Той Във състояние ли е На един последен исторически подвиг През словонасредника Той Що за човек е Той православен ли е Той българен ли е Или не е Има ли някакво друго решение На темата Защото Когато
Батенберг абдикира Се избера следващия Фердинат Дали пък сега не може да се избере Нов български монарх Вече от друга династия Както на времето си избрали Прямо вече сегашната Династия Се е провалила Тъй като в момента Не дава заявки за Връщане в реалността Като монахическа институция Та заслужава си
Един такъв дебат Заслужава си Симеон Втори Да Изпълни Своя дълг Към историята И към Православната Българска монархия И която И която не знае И която не знае Колко още години Мо е дал Господ
Дай Боже да са повече Но няма за кога да отлага И тази криза Тази криза на Парламентарната демокрация Която имаме в момента Е повод Ние отново да се замислим На тема Православие На тема монархия На тема конституция На тема предпоследни времена И ако ние Не се въоръжим
С православие Влизайки в Финалната права Преди Царството на Антихриста То ние ще бъдем Едни леки жертви И на други места Ще бъде последната съпротива А ние няма да можем Да се противопоставим На Все по-засилващата се Тенденция Към
Секуларизация Тоталитарни медии И Неспасяемост на следващите поколения Светоглед Предаването за православен поглед към историята Културата и съвременността С богослова Георги Тодоров Абонирайте се!