Пушкинската реч на Достоевски произнесена на 8 юни 1880 година. Тя е нещо като лебедовата песен на Достоевски половин година преди смъртта му. Ознаменува върха на неговата всерусийска слава и в известен смисъл това е неговия най-голям обществен триумф. Може би единствения. Невероятен обществен триумф. Можем да наречем и нещо като
негово поетическо завещание или манифест, макар и предсмъртен. тази реч, членото изнасене, начина по който бива възприета е може би най-великото обществено събитие в световната литература изобщо. Казвам обществено събитие, не
събитие само по себе си. по същото време Достоевски завършва своят велик роман Братя Карамазови, който в литературно отношение разбира се на много по-високо равнище от речта за Достоевски, за Пушкин, но нея, той я пише в къщи, издава я в списание,
няма го общественото събитие, а тук го има общественото събитие и подобно няма в цялата история на световната литература. Ако искаме да търсим друго такова общественото събитие, може би битката за Ернани. Когато Викторио го готви
своята пиеса Ернани на премиерата, която е на 25 февруари 1830 година в Париж, там става нещо като битка между двете тенденции. От една страна класицизма, от друга страна романтизма,
Юго като водач на младите романтици и един вид те печелят битката за Ернани. На премиерата те надмогват скептиците от към лагера на класицизма. Но тези две събития са доста
различни. различни. Това, за което ние говорим, е на много по-високо равнище. В крайна кае, ще тук не става дума за това, кой ще надръкопляска или надвика другия. В театъра
става дума за един гениален поет поет говори за друг гениален поет в едно общество, което е
на най-високото равнище на тогавашна Европа се получава. Това е един резонанс между Достоевски, времето, публиката, мястото и се получава този небивал
триумф на неговото слово. За да разберем смисъла на събитието, няколко думи за предисторията, отдавна са се канили да правят паметник на Пушкин, но такава практика в Русия не е имало. Църквата
е гледала скептично на изглаждането на подобни изтокани с елементи, на езичество, с елемент на идолопоклонство. Самия Пушкин е бил двусмислена фигура. Да, обичан от всички, четен от всички,
но с доста спорен живот в морално отношение, в политическо отношение, в идеологическо отношение. И в този смисъл да му се издигне паметник не е било самоочевидно, но лека по лека,
особено в времето на Александър II, царя-освободител, след освобождането на крепостничеството, вече повяват нови ветрове в Русия и темата паметник на Пушкин отново
става актуална и се вече преминава към нейното осъществяване. Пусти са готови за 80-годишната отраженето на Пушкин, не успяват, но малко по-късно вече са готови
и решават на 26 май да открият въпросния паметник. Има конкурс, спечелене, направена е статуята, всичко е готово и на 26 май ще се открие, това е рождение
ден на Пушкин ще се открие тази статия в Москва. Случва се обаче, че на 22-ри умира императрицата, има траур, за това решават да отложат
откриването на паметника за 6 юни. Това отлагане до някъде повдига градуса на очакването, защото откриването на паметника на Пушкин, малко както
битката за Ернани, става място на, можем да кажем, почти сражение между двете тогава альтернативни партии в руската интелигенция, славинофилите
и западниците. Тоест, либерално западническото крило начало на което тогава е бил Тургенев, той е бил техния лидер в
литературата и другото крило, което можем да го наречем славинофилско или руско, руската партия, начало на която избутват Достоевски като
творец, разбира се, като идеолози са други, Аксаков, Иван Аксаков, Катков и други консерватори, но те не са творци и затова на преден план поставят
Достоевски. Те предварително казват, че биха очаквали да изнесе някаква реч, Тургенев също трябва да изнесе някаква речи, други гответа речи. Сега, по това време в Русия
имаме трима големи писатели, всепризнати от всички, Тургенев, Западника, Достоевски славинофила и Лев Толстой. Толстой обаче точно по това време започва да се
дезинтересира от светския живот изобщо започва да минава към този втори период на своята кариера писателска и житейска, при който период преусмисля всичко и затъва
в една собствена квазирелигия. Точно тогава той започва да извършва този вътрешен прелом и затова отказва да участва в тържествата. после съжалявал, че е пропуснал речта на Достоевски,
но той не е знаел какво ще се случи. Неговият отказ е бил така прият недобре от организаторите на честванията и за това пращат Тургенев да отиде да го докара от
ясна поляна. Тургенев заминава, оговаря го, но Толстой не се съгласява. от тримата големи само двамата присъстват и то двамата които са един вид противници. Толстой в тази
битка между славянофили и западници е малко страничен. на пети юни се открива изложба по святелна Пушкин. На шести откриват
паметника. Всички са възторжени, целуват се, прегръщат се. Начало на едната група е Тургенев, на другата е Достоевски, така като неформални лидери.
Разбира се, Достоевски по характера си не е лидер, но тогава е навърха на творчеството си. Вече излиза братя Карамазови, неговият последен и най-велик роман,
но и до тогава той е създал името си на велик писател от първа величина. И за това са го поставили така на водещо место за славянофилската група, която е била по-малка.
либералите са били много повече. С тях е било и студентството повечето, но не всички. Достоевски е бил така или иначе любимец и на едните и на другите, като голям поет. И
откриват паметника. Сега, на следващия ден идва реда на Тургенев да произнесе своята реч. либералите и либералите са очаквали той да
обере овациите, да има триумф. Но не се получава. Тургенев изнася една разбира се добре написана, така интересна реч. Говори за величието на Пушкин и така нататък. но, когато
идва момента за най-важното, фактически той подценява Пушкин. Казва така, Пушкин дали е национален поет на Русия, както Шекспир е за Англия,
Серванте за Испания, Гете за Германия. и тук Тургенев казва така. Ние не се решаваме да дадем на Пушкин назаем национално всемирен поет, макар,
че и не дръзваме да му го отнемем. Една такава нито-нито. Не казва, той е национално всемирен поет. Той обяснява какво означава национален поет, какво означава народен. И
казва, че Пушкин може би не е такъв национално всемирен поет, каквито са Шекспир, Гете и Сервантес или Молиер за Франция. Но и
не казва, че не е. Не смеем казва, не дръзваме да му отнемем тази титла. Това двусмислене на Тургене в това колебание естествено, че не се приема добре от публиката,
защото означава, че той не знае какво мисли, не знае кой е Пушкин, не знае каква оценка да му даде. Ако смяташ, че не, кажи, ако смяташ,
че е, капак, кажи, така, нито, нито, нито, хем, хем, не звучи добре. И в той смисъл очаквания триумф
на Тургенев не се състоява. Това е на 7-ми юни и идва 8-ми юни, когато, вече, идва реда на Достоевски да произнесе своята реч. Залата е била
доста голяма, с огромна публика, пълна догоре, разбира се. И можем да кажем, че още с първото изречение Достоевски грабва вниманието на публиката. За разлика от Белински, който е резервиран
по отношение на всемирното значение на Пушкин, за разлика от Тургенев, който също хем-хем, Достоевски още с първото изречение застава на съвсем друга позиция. Той казва така.
Пушкин е извънредно явление и може би единствено явление на руския дух. Казва Гогол. Ще прибавя от себе си и пророческо.
Крайна цитата. Само с едно изречение и цитата от Гогол и една дума добавена от него, пророческо, какво казва Гогол. Че Пушкин е
извънредно явление и може би единствено явление на руския дух. Тук вече имаме много висока летва, обаче Достоевския надскача. Добавя
и пророческо. И после ще обясни какво има предвид под пророческо. публикува тази своя реч в своя
дневник на писателя, който той издава. Така ничина е рубриката дневник на писателя. Тя е нещо уникално. към самата реч прави
нещо като увод, в който обяснява някои неща свързани с тази реч. Резюмира, че имал предвид четири неща. Кои са
тези четири неща? Първото е казва, че Пушкин е извлякал от живота едно много главно и много
болезно явление за нашата интелигенция. това е образа на човека, който е откъснат от почвата на обществото, възвисил се над народом,
скъсал връзката си с народом и не може да намери своето място в обществото. Това е Евгений Онегин. Такъв пример. А преди това Алеко от поемата
Цигани. В тези образи казва Пушкин е налучкал този човек, този типаж, образ, който е ключов за интелигенцията.
Човека, който се е издигнал над своята среда с големи дарби, с големи претенции, но се е откъснал от народа,
откъснал се от почвата си и нито може да живее някъде другаде да се осъществи, нито пък
може в Русия нещо да направи, защото в крайна сметка е излишен за това общество. И Достоевски приписва на Пушкин откриването
на този централен много важен образ, който след това ще се повтаря безброй пъти в руската литература, излишен човек. Втората точка е,
че Пушкин е дал на нас художественият тип на руската красота. Като образец на това е Татяна,
пак от Евгения Онегин. Ако Евгения Онегин е излишният човек, който не може да се намери място и се откъсна от народа
и отпочвата, Татяна е обратното. Тя пък е руската красота. Руския народ в неговото най-добро проявление. Носител на
точно това, което е най-хубавото в руския народ. Смирението, жътва готовността, отговорността и така нататък. Третото нещо
казвам е това, че Пушкин е можел да се вживее в различни чужди психологии, в психологите на чуждите народи.
Той може да се вживее в немеца, в французина, в арабина, в египтянина, в какви ли не. неговата душа откликва. Тя има отзивчивост, всемирна отзивчивост и
пълно превъплъщение в гения на чуждите нации. Това казва, ако има само Пушкин, примерно Шекспир или Шилер, ги нямат. Шекспир казва, и италианците са всъщност като англичаните
или пък датчаните, с нищо не се различават от англичаните от времето на Шекспир. докато казва, Пушкин се въплъщава в тези в гения на чуждите нации. И четвъртата
точка е призванието на Русия, на руската национална способност да каже нова дума в историята на
човечеството, руската душа, чието гений е в това да вмести в себе си идеите за всечовешко единение, за
братска любов, за прощаване на враждебността и така нататък, да снима противоречията на Европа, ако не и на света. Така обяснява сам Достоевски своята реч
и ние сега ще минем съвсем накратко върху самата реч, как тя е изградена. Казахме, че той се качва на катедрата
сам, с него е не особено силен, малко глух глас, с един доста прост стил, директен, можем да кажем изповедно,
искрено и още с първите думи граба аудиторията. Пушкин, казва, Достоевски идва в самото начало на правилното самоосъзнаване на
нашия народ, който само преди стотина години е предприял Петровската реформа. Един вид от Пушкин започва вече, 100 години са
ферментирали, русите преглъщат така да се каже Петровската реформа и Пушкин вече е началото на самоосъзнаването
на Русия, на правилното самоосъзнаване на Русия. и в този смисъл той се явява първопроходец и в изистина смисъл пророк за бъдещето на Русия, за бъдещето на руската литература.
Три периода, казва, има Пушкин в своето творчество. Първия период той го свързва с образите на този скиталец, Алеко, който отива
пред циганите или Евгений Онегин, който пътува по света, по Европа, търси своята реализация. Но, казва, на руския скиталец,
казва, му е необходимо всемирно щастие, за да се успокои. Той на по-малко няма да се съгласи. И в този смисъл, казва, в днешно време, нашите социалисти
са продължения на този скиталец. Те търсят всемирното щастие, търсят реализацията на най-висшите копнежи на обществото и на света, а не само
своите. Така че този типаж, този скитник, който пушкен напипва и извлича от действителността в образите на Алеко първо,
след това на Евгений Онегин. Това всъщност е руският интелигент, който търси вечните неща, не ги намира, не ги
осъществява и за това е един скитник, един вечен скитник. Тук таме, в неговите думи, леко той критикува
тази част от руската интелигенция, от руската аристокрация в това число. Той казва се откъснал, но той се отучил от труда. Така че част от слушателите
усещат известна критика. От друга страна той пък обяснява копнежа на този руски човек, който е широко скорен
и не създаваля с малкото, иска всичко абсолютист в своите търсения и една реализация, когато не го удовлетворява, той изпада в така отчуждение спрямо
средата си. този човек е горд човек и той за да преодолее, той поред тази е причин неотрицателен герой, какъвто е Евгений Онегин. Той е отрицателен. И тук
е една от първите кулминации, в които Достоевски възкликва Смири се горди човече и преди всичко сломи своята гордост. Смири се празни човече и преди всичко потруди се народната нива.
Ето казва това е решението по народната правда и народния разум. Не извън тебе е правдата, а в тебе самия. като намереш себе си, като починиш
себе си, като овладееш себе си и ще видиш правдата. Не в вещите е тази правда, не извън тебе и не зад морето
някъде, а най-вече в твое собствен труд върху самия себе си. Като победиш себе си и усмириш себе си, ще станеш свободен,
както никога не си въобразявал и ще започнеш великото дело и другите да освобождаваш и ще видиш щастието, защото живота ти ще се напълни
и тогава най-стетне ще разбереш своя народ и неговата свята правда. ето с такива ярки думи Достоевски преразказва и можем да кажем осмисля
тези образи у Пушкин разбира се с свои думи и със свои мисли така че това е първата първия период един вид на творчеството
на Пушкин във втория период той казва тези периоди се застъпват в отделни творби защото примерно върху Евгения Онегин той е работил дълго време
и ето казва че в образа на Татяна в Евгения Онегин той постига можем да кажем альтернативата на този отрицателен образ
и може би казва Достоевски Пушкин ще направи по-добре ако беше поемата романа в стихове не Евгения Онегин а именно Татяна защото
безспорно казва тя е главната героиня на поемата това е положителен тип а не отрицателен и този казва тип на положителна красота този
апотеоз на руската жена той най-вече изрезява в знаменитата сцена на последната среща на Татяна с Онегин и
казва такъв тип на руската жена почти никога няма да се повтори вече в руската литература може би освен в образа
на Лиза в дворянско гнездо на Тургенев тук виждаме нещо много важно какво означава това освен само в образа на Лиза в дворянското гнездо на Тургенев
това е протегната ръка към западниците и към Тургенев който е в залата най-вероятно ако беше Толстой в залата Достоевски ще ще
да каже този образ на Татяна няма равен в руската литература освен може би Лиза в дворянско гнездо на Тургенев и Наташа Ростова във
война Толстой но понеже Толстой го няма той говори само за Тургенев така или иначе присъстващи там са забелязали как Тургенев е реагирал много
така първично на това споменаване и много положително едва ли не така овация е имало на тази тема и тук Достоевски се занимава малко по-подробно с образа на Татяна а именно
че тя обича Евгений до края на живота си включително разбира се въпросната последна сцена и му казва че го обича но казва аз съм вече на друг
отдадена и ще му бъда верена до гроба защо казва тя се лишава от своето щастие с Евгений с любимия защото не можеш да изградиш своето щастие върху нещастието
на другия нейния съпруг ще бъде разбит и нейното щастие ще бъде изградено върху нещастието на другия ето това казва положителния руски човек не може да го допусне и затова Татяна е такъв
ярък положителен образ сега можем да видим в изглошението на Достоевски той много се е готвил за тази реч тя не е много дълга но в черновите има много бройни зачерквания поправки варианти
той напуска Петербург отива в Стара Руса там където в градчето което е в новгородската губерния където има къща негова и там се осамотява там пише брате Карамазови и там пише и въпросната реч много внимателно я е обмислил
между другото отлагането на тържествата от 26 май до 6 юни е спомогнало и на него самия да се подготви по-добре за тази реч да е да обработи а и разбира се
публиката градусът на очакване е сега чил защото да не забравяме че събитието става в Москва а те едват от Петербург повечето и съответно когато са дошли в Петербург и са отлага те остават в Москва която отиват в Москва
и се разбира, че се отлага честването поради смъртта на императрицата те остават в Москва повечето а и те, които са в Петербург също чуват че ще имат честване много по-късно т.е. започва едно натрупване на очакванията
разговори на вече събралите се хора Пушкин е в центъра но не само Пушкин честването кой ще говори кой няма да говори така че имаме едно напрежение което се качва самия Достоевски много точно
прицелва адресата на своята реч с образа на Алеко и на Онегин той може да кажем че грабва интелигенцията защото
макар че я критикува но той застава на нейна страна този нещастник който търси идеала не го намира и се отчуждава но може да го намери в народа с образа на Татяна
той хваща от една страна женската аудитория показвайки колко прекрасна е руската жена но и не само женската аудитория защото казва това е руският човек това е руската душа и всички се чувстват поласкани че
всъщност на руската душа е точно така отговорна отзивчива чиста и така нататък но много важно изречение когато говори за Татяна да кажа така о няма да кажа нито дума
за нейните религиозни убеждения за нейното отношение към тайнството на брака не за това няма да говорим много интересна фраза първо казва няма да кажа нито дума за нейните религиозни убеждения
а вече си ги казал тези думи не ни е не е от отношение към тайнството на брака ама ти си вече казал тайнството на брака тези думи са ключове защо Достоевски не говори за нейните религиозни убеждения защо казва
дума няма да кажа защото либералите не са църковни те не искат да им се говори за тайнството на брака те искат да се говори за индивида човека със свободна воля който решава а не че има някакво тайнство
което е над него че има Бог който е над него и той не смее да престъпи клетвите които е дал пред Бога иска да осквирни тайнството на брака по този начин Достоевски може да кажем
че се харесва на мнозинството в своята аудитория което е либерално настроено а не църковно настроено и свежда образа на Татяна по-скоро до нарастена
позиция изключвайки религията и отново той се връща към темата за почвата те не случайно наричат славинофилство второто поколение почвеничество Достоевски на няколко пъти споменава
откъснат от почвата свързан с почвата и така нататък така че характеризирайки Пушкин Достоевски казва че той е велик народен писателен
както никой друг преди него именно защото е хванал тази този тези образи на руския човек и положителни и отрицателни Сега
вярата му в Русия в руското в народа казва така мнозина писатели също обичат народа обаче и пишат за него и тотално плитко познават народа обаче ако изключим
казва две изключения от най-ново време тези писатели са само господа които пишат за народа господа тук е също важно да отбележим че има две изключения от най-ново време
кои са тези две изключения от най-ново време той не казва това дава възможност на множи на писатели да казват може би имал предвид мен но най-вероятно Достоевски има предвид наистина двама Тургенев
Толстой не ги споминава поименно но не случайно казва двама има писатели Макар и малко или Буреца на пръсте казва двама може да кажем че цялата аудитория е знаела кои са тези
двамата наистина по нова време Тургенев ведил на върха на славата си Толстой също така че не е имало съмнение кои двама има преди той и по този начин може да кажем че печели
техните привърженици защото той ги поставя наравно с гения Пушкин който е темата чето паметник откриха ония ден центъра на Москва за пръв път няма друг такъв паметник издигнат преди това има паметник
на минени пожарски героите от опълчението когато изгонват поляците от Москва и така нататък но за пръв път на поет се издига такъв паметник така че сравняването на тези двамата
с Пушкин е било реверанс впрочем сравнение съвсем коректно можем да кажем че и Тургенев и в още по-голяма степен Толстой са сравними напълно с Пушкин като таланти
всеки всеки по-своемо разбира се и пишейки за народът те наистина успяват да напипат някои фундаментални неща за руския човек за руския народ и
ако казва го нямаше Пушкин нямаше казва с такава непоколебима сила да се определи нашата вяра в нашата руска самостоятелност нашата съзнателна вече надежда в нашите
народни сили а оттам и вяра в бъдещото самостоятелно предназначение в семейството на европейските народи ето тук виждаме третата тема третата
точка както той казваше в увода в предговора и третия период както той казва в творчеството на Пушкин един вид при първият период отрицателния образ на скиталица
интелектуалец интелигент втория период руската душа чрез образа на Татяна третия период вече това е превъплъщението превъплъщението на Пушкин в гения на другите народи и той има
няколко такива произведения в които пише Скаперния карица регипетски нощи и така нататъка и по този начин той се въплъщава в духа на другите народи и казва нито един от другите европейски гении
Шекспир Сервантес Шилер и прочее няма способност на такава всемирна отзивчивост както нашия Пушкин всеки пише за чужденците все едно
че пише за свои сънародници не ги различава не ги приживява а Пушкин видите ли ги усеща сами по себе си и се въплъщава в техния начин на мислене
и от тук той прави връзка и с четвъртото Пушкин казва е невиждано и нечувано явление а по-нашенски и пророческо защото
защото в точно това се изразява най-вече неговата национална руска сила изразява се именно народността на неговата поезия народността в по-нататъчното свое развитие
народността на нашето бъдеще която таи вече настоящето и се изразява пророчески защото какво е силата на духа
на руската народност ако не ней не стремеш към окончателните цели в семирността и се човечеството значи тук много е
бриллиантен този преход отглед на точка на риториката отглед на точка на владението на аудиторията изведнъж той казва нещо което е две противоречия са
примирени казва рускостта означава вселенскост означава всемирност руският човек така е свикнал да се преживява другите народи другите
цивилизации че да бъдеш русна означава да разбираш всички да примиряваш и затова Пушкин е усетил това нещо в своето творчество
и там се провижда тук той прави един реверанс към Петър Първи че Петър Първи уж правил своите реформи утилитарно обаче казва той имал някакво усещане
казва вътрешно което го е водило над утилитарността към някаква по-нататъщна несравнимо по-висока цел значи дори Петър той го вкарва в това
че не с прагматична цял той е ходил по Европа да учи как се прият кораби и така нататък не той е носил във себе си нещо мистично
за този промисъл на руския народ към всеобщо общо човешко възсъединяване с всички племена казва Достоевски от великия арийски род
да предназначението на руския човек е безспорно всеевропейско и всемирно да станеш истински русин да станеш напълно русин може би и означава само това
да станеш брат на всички люди да станеш все човек ако искате о цялото това славянофилство и западничество наше е само едно велико недоразумение
макар и исторически и необходимо тук тук тук той примирява двете крила подава ръка на западни се казва
не по недоразумение казва се караме всъщност всъщност ние говорим за едно и също о народите на Европа и не знаят колко са ни близки и в последствие аз вервам в това ние
т.е. разбира се не ние а бъдещите идните руски люди ще разберат вече всички до един че да станеш наистина русин ще означава именно да се стремиш
да внесеш примирение в европейските противоречия вече окончателно като кажеш изход на европейската тага в своята руска душа всечовешка
и всесъединяваща ще се вместят в нея с братска любов всички наши братя и в край на крайщата може би и
ще изкажем окончателно слово за велика обща хармония за братско окончателно съгласие на всички племена по христовия
евангелски закон виждаме кулминацията на речта и накрая един последен мощен аккорд пушкин умря в пълното развитие на своите
сили и безспорно отнесе със себе си в гроба някаква велика тайна и ето ние сега без него разгадаваме тази
тайна завърши завършва речта мълчание и след това взрив на нечувана овация нечувани аплодисменти огромната зала изпада в
възторг започват да се прегръщат непознати започват овации рев кълнат са един на друг да станат по-добри да не се мразят
а да се обичат Тургенев просълзен се хвърля да прегръщат Достоевски и така нататък и Аненков отива при него и му казва така заедно с Тургенев
от този момент нататък настъпва братство и няма да има повече недоумения виждаме как аудиторията обхваната от едно приповдигнатото чувство дават му лавров венец и така нататък и така нататък
можем да кажем че това е нечуван невиждан триумф за писател за поет в състотната история никога не е имало такова чудо както тогава по програма след негов е трябвало да изнесе
реч Иван Аксаков но той излиза и казва няма кого повече да добавят всичко е казано разбира се те го уговарят все пак произнася някаква реч но може да кажем че с две думи
той се съгласява напълно с казаното Достоевски Достоевски е звездата на вечерта не само на вечерта звездата на цялото пушкинско тъжество всички други които си изказвали Тургенев и така Ключевски
Катков всичко това ще се забравя и остава като най-ярко събитие именно Речца на Достоевски и впечатлението което те така създава в хората но това продължава
само до сутента на следващия ден изтрезняват либералите които са множенство така и наричам западниците Тургенев в това число и те започват да се срамуват от своя възторг как така
са се подали на тази ловка реч тази брилянтно изработена реч която ги е подлъгала да изпаднат в този възторг и започват
критиките в общи линии се нахвърлят върху Достоевски либералите но и не само либералите някой от консерваторите също особено Константин Леонтьев който не е присъствал но
са му разказали Челер разбира се след това когато я публикува Достоевски и Леонтьев е доста критичен той критикува Достоевски по няколко направения а именно първо критикува
вярата на Достоевски във възможността за световна хармония за всечовешко братство и тук той е напълно прав Леонтьев защото това е утопична вяра Ние като православни християни знаем
че световна хармония никога няма да има рай на земята никога няма да има а напротив човечеството ще върви към антихриста така че тази утопия че Русия ще поведе европейските народи
към всеобщо разбирателство мир и така нататък е антихристиянска Второто нещо което критикува Леонтьев е тази абстрактна любов към Европа в която се обяснява
Достоевски но ние казва обичваме европейци така за повече от всички което разбира се е вярно в Русия са се прекланели пред Европа и западниците и славянофилите и самия Достоевски виждали се някои иния индустрации критикували са
но в общи линии те са всичките западници включително и Достоевски включително и Леонтьев всички са били западници сто процента цялата руска интелигенция то това е престъплението на Петър не че в това престъпление няма
някакъв божи план но това не е плана на Петър това е божия план Достоевски се опитва в тази реч да каже, че един вид Петър е имал шесто чувство води ки Русия
към запада не не е имал шесто чувство но господ го използвал така, че тази абстрактна любов към Европа Леонтьев с пълно основание критикува и критикува изобщо
космополитизма на Достоевски защото казва ако руският човек така се разлее се въплъти всички останали народи нищо няма да стане от него той ще стане космополит
ще стане всичовек и в той смисъл ще изгуби своята руска същност но като се съгласим с критиката на Константин Леонтьев нека да я продължим още малко а именно тази
реч на Достоевски ние не трябва да приемаме че той говори за Пушкин това е без да иска а може би и съзнателно говори за себе си по повод Пушкин но той говори за себе си тази реч е един
автопортрет на Достоевски това е неговата идеология той открива за себе си отрицателния герой на руската интелигенция излишния човек който разбира се преди това го е имал и в Пушкин и в Тургенев
и в другите но за Достоевски този човек е много важен това е централната фигура за Пушкин не е централната фигура той има всякакви за Достоевски това е ключа защото самия той се усеща като такъв бил е такъв бил е петрашевец знае извътре
психологията душицата на този отчужден руския интелигент той е преболедувал тази трагедия минал е през ада на екзекуцията която му правят мнимата екзекуция Пророка която говори че в творчеството на
Пушкин има пророческо начало всъщност в по-голяма степен пророческо начало има в творчеството на самия Достоевски той е пророкът в по-голяма степен от Пушкин той е пророкът на руската революция той е пророкът на
примерно това което случва в България той с няколко изречения е изяснил цялата българска история след освобождението в дневника на писателя така че в много по-голяма степен наистина в неговото творчество ние виждаме тази пророческа
същност на писателя но пророк какво означава случая разбира се ние в християнството знаем че пророците старозаветните пророци са носители на Божието слово
те са говорители на Бога то самата дума пророк на еврит на еврейски а то в Израиля е имало пророци тази дума означава преди всичко говорител той е
говорител на Бога след идването на Христос вече Бог сам говори няма нужда от говорители които да разкриват че има Бог да разбира се че има ние християнин с това започваме
така че не случайно казвам че след едната на Месията вече няма да има пророци но кое е пророческото начало в християнина то е искренността съкровеността говоренето на истината защото Христос е истината т.е. ти когато говориш истината
от дън душа от самото си сърце ти влизаш в ролята на носител на Божието защото Христос е истината така че искренността на Достоевски го прави на места пророчески а не неговите разсъждения интелектуални това че той бърка в сърцето си и оттам ги вади
тези пророчества сега когато говорим за Пушкин като равен на Гете, Шилер Шекспир и Сервантес до някъде да като талант безспорно той е дори по-голям талант поетичен отколкото Гете и Шилер това няма съмнение равене на Шекспир но е по-голям
поет от Гете безспорно и от Шилер но той не присъства в световната литература почти не присъства той е царя на руската литература но пред света представителя на руската литература Достоевски именно той е равния и по-големия
от Шекспир и от Сервантес и от Омир и от Данте и от всичките защо е по-голям не сме го казали пак ще го казваме защото той е поета на покаянието а покаянието е това което Христос ни е заповядал първото нещо което казва човечеството
когато започва своята проповед покайте се така че освен своя огромен поетичен талант Достоевски е и в покаяние той е каещ се грешник така че той е наравно с най-големите гении по
дарба но е много по-велик от тях по употребата на тази дарба така че той осъществява това което в тази реч приписва на Пушкин че е световния руски поет Пушкин си остава руско явление
той е важен той е създател на руския поетичен език на руския литературен език така че неговото значение не може да бъде надценено безспорене но той не е в покаянието той е в
страста в радостта от таланта в естетиката а Достоевски е оттам нататък по отношение на възхвалата на руското народническо начало любовта към Европа вярата в мисията на Русия
в Достоевски ние намираме много повече пророческо отколкото в Пушкин макар че и той не знае как ще станат нещата Достоевски но той предусеща този руски космизъм този руски глобализъм който се проявява може би най-ярко в
от една страна космизма типичния руски космизъм на Фьодоров там Вернадски и тези и от друга страна в комунистите не само Ленин но и всички останали горки и прочие троцки всички тези големи
двигатели на руската революция са в крайна сметка глобалисти те са те мислят за Вселената тях Русия ням е достатъчно това е може да кажем и слабостта на руския месианизъм
на руския космизъм и в крайна сметка на самия Достоевски защото този универсализъм този руския глобализъм е утопичен както утопичен комунизма комунистическата идея съвсем в друга посока е истинската мисия на Русия
разбира се тя е свързана с православието това е някой ден ще коментираме тази тема но тук Достоевски все пак бидейки именно искрен до пророчество
усеща предусеща че в крайна сметка еманацията на руския дух не може да се задоволи с добър бизнес с охолен живот с вътрешен продукт с добри цени или с да кажем
лидерска позиция не дори в командване на парада на света не е това не е това смисъла на Русия смисъла е именно в тази всемирна утопична може да кажем
щедра аристократична визия утопия всички да бъдат стъсливи братия да преодолеем противоречията да снемем противоречията това е усетено от Достоевски и това е
разбира се част от от руската интелигенция от руския дух от руската идея така тази манифестна реч на Достоевски няколко месеца преди смъртъл 7-8 месеца
преди смъртъл можем да кажем че проявяват негови егени в пълнота с неговите огромни плюсове и с някои от неговите минуси след което той продължава с
романа Братя Карамазови и в началото на следващата година вече умира на 81-а година така че в единствен смисъл и той за нас е както казва тук в гроба си
една велика тайна и ние сега без него разгадаваме тази тайна Светоглед Предаването за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров
по радио Зорана