ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Днешната беседа е петата част от цикъла за равноапостола Свети Пимен Зографски. Както знаем, през настоящата година честваме 400-годишнината от неговата кончина. Всъщност ние нямаме изрични данни в коя година е починал Свети Пимен. Това е предполагаемата година. Датата, на която го честваме е 3 ноември. А последната датирана приписка свързана с него е от 1618 година. За това у мнозина автори е указана датата на неговата кончина. 3 ноември 1618 година. Това е неправилно. Той не е починал на 3 ноември.
На 3 ноември е опят и погребан. И със сигурност не е починал в 1618 година. Защото ако подредим събитията, които знаем, че са се случили в 1618 година. И ако подредим събитията, които са се случили в последната година неговият живот от житието му, се оказва, че практически нереалистично те да бъдат всичките вместени във въпросната 1618 година. В тази година той заминава за Зографския манастир. Там е извикан. Там изписва големия притвор на главния храм. Това е многомесечен труд. Започват строителството на храма на Хълма. Това също не е малка работа. След това, разбира се, той се връща във България. И след това, до тук сме по приписката. След това обаче е извикан в доростолска епархия. Там има дейности.
След това му се явява Свети Георги. Така, че всичко това не можем да го вместим в една единствена година. Ние знаем добре, че изписването на храмове се е правило в топлите времена. Особено това въжи за Зографския манастир, където големия храмов празник, Гергеов ден, е точно в пролетта. Преди Гергеов ден не е реалистично да се започва още повече през Великия пост, когато за манастир това е особено интензивно време. В това време е нереалистично да се изписва един манастир. И в този смисъл ние сме сигурни, че Свети Пимен е отишъл там след Гергеов ден. И е започнал работата по притвора. Нещо повече. Самите други ръкописи, които имаме от неговата ръка, излично показват, че са правени по-късно. почерка е по-несигурен, отколкото този в 1618 година. И очевидно е минало значително време между едното и другото,
така, че с много голяма вероятност той не е починал и в 1619 година. Най-ранната и, може би, най-вероятната година, неговата кончина е 1620. Следващата по-вероятност е 1621. Между тези две години най-вероятност е случило това събитие. Така, че ние на практика на 3 ноември 2020 година, честваме 400 годишната, но на практика може да кажем, че до 3 ноември 2021 сме в една юбилейна година, в рамките на която можем да провеждаме и други неща, свързани с юбилея на Свети Пиме. Впрочем, имаме и някакви знаци. В този смисъл, вчера, в петък на 27 ноември, се проведе едно освещаване на основен камък на бъдещия храм на Свети Пимензографски. това събитие, като имаме предвече, това е първия храм, посвятен на Великия Софийски светец, но чак сега, най-сетне, в неговия роден град, в град Света София, се пристъпва към изграждане на храм в негова чест,
това някак си не може да е случайно. Има някакъв промисъл. Нещо повече. Намери се строителна фирма, която пое изграждането на храма, преди още да са събрани средства. Следователно, имаме много голям шанс да очакваме, че именно това е юбилейната година. Това съвпадение на полагането на основния камък, на изливането на плочата, на намирането на строител,
който ще построи храма до покрив, всичко това говори, че има някакъв промисъл и, че най-вероятно годината неговата кончина е или 1620-та, или 1621-та. Можем да допуснем, че 1621-та е дори малко по-вероятна, защото ако погледнем календара, юлиянския календар, за тези две години, ще видим, че 3 ноември, деня на опелото и погребението на Свети Пимен,
в 1620-та година, се пада петък, а в 1621-та година, се пада в Събута. Събутният ден, обикновено, в църковната традиция, е посвятен на мъртвите, посвятен на покойниците. Така, че, има резон, да допустим, че след кончината на Светеца, монасите от Черепишкия манастир, са решили да го погребат
в Събутния ден. Сега, ние не знаем на коя дата е починал. Сигурно сме, че не е на трети, защото в житието се казва, имало бдение всенощно. И след това, на следващия ден е била литургията, и след това е бил опят и погребан. Тоест, той е починал най-малко един ден по-рано, може би и два дни по-рано,
може би и три дни, и не знаем точно колко. И, ако приемем, че е починал два или три дни по-рано, то съвсем логично е да допуснем, че монасите са предвидили опелото и погребението да стане именно в Събутния ден. Деня на покойниците. Но, нека да се върнем
малко по-рано, защото в житието, защото, както повечето свет си и свети Пимен знае предстоящата си кончена. И то го знае не от случайно място, а му се явява свети Георгий. Ето какво пише житието по този повод.
Същност, да кажем, че събитието става в градчето Червена вода, свети Пимен е извикан в Доростолска епархия, където се чували за него. Можем да допуснем, че той е извикан там не случайно. В Доростолска епархия малко по-рано
стават големи опростушения, когато влашкия воевода Михаил Витязул, Михаил Храбри, както ние го наричаме, на български, навлиза в територията на Османската империя, точно в този район и следствие от
спойните действия и от след това различни наказателни акции на Турската държава във връзка с това, че българите са подкрепили малко или много Михаил Храбри и за това
примерно град Червена вода е бил опустошен, обезлюден. Естествено, че когато започват лека по лека в началото на 17-як да се завръщат неговите обитатели, след като
минава страшното, техните храмови са унищожени, разбира се, и домовете им и те започват възстановяването им. И е съвсем логично да допуснем, че Свети Пимен като
знаменит по това време храностроител, разбира се, и проповедник, е бил извикан именно с тази цел да спомогне за възстановяването на храмовете в Доростовска епархия
и по-специално в градчето Червена вода, което е епископски център. Там е имало епископ, епископско седалище. В това градче Свети Пимен наред с другото извършва едно чудо,
излекува един слепороден тук е забележително това, че слепороденият след като проглежда решава да тръгне с Свети Пимен
и да стане монах. Това е много важен момент в житието, защото хвърля Светлина върху това, което изрично никъде не е казано, как
Свети Пимен създава толкова много монаси, че да въздигне 15 манастира. Ето така, чрез лични си пример, чрез проповета, чрез чудесата, чрез своето присъствие,
като пример за подръжание и людите, младите духовно настроени българи решават да тръгнат по този път, по който върви този велик човек и по този начин са били
въздигнати тези 15 монашески братства. След извършването на това чудо, ето какво пише точно житието. когато святият се намираше в тази страна, яви му се
святия велик омъченик Георгий и му каза, че е дошло времето да отиде при Господа. За това да побърза и да се върне в черепишкия манастир, там е угодно Богу да почине
от своите трудове. След това видение, святият тръгна на па, връщайки се по същия път, по който беше дошъл, проповядвайки и утвърждавайки християните в христовата вяра. Крайна цитата. кое е важното в този отказ?
Първо, лично, святи Георгий в ключов миг в неговия живот отново му се явява, разбира се, с Божия повеля. Преди беше в пещерата, когато го праща
на мисия в родината му, а сега, в края на живота му, идва да му укаже предстоящата смърт. Казва му да се върне в Черепишкия манастир,
там е угодно Богу да почине от своите трудове. значи не е случайно, че в Черепиш умира святи Пимен, там е погребан, там чудотворят мощите му, там е написано житието му,
всичко това е по Божия промисъл, изрично. Казва му святи Георгий да побърза и да се върне в Черепишкия манастир. Но, какво прави святи Пимен? Така да се каже, бърза, бавно.
защото минава по същия път, по който беше дошъл, проповядвайки и утвърждавайки християните в Христовата вяра. Той е пратен да проповядва и използва този огромен път, който му предстои да извърши. Негове е
предсмъртен път. Къде е червена вода русенско, близо до Русе, къде е черепишкия манастир, който е в Искарския пролун. Но, святи Пимен дори не минава по най-краткия път, а отива чак до Суходолския манастир в западните покринени,
в днешна Сърбия. там се прощава с братята, наставлява ги предсмъртно и чак след това отново прекусява Стара Планина и отива в черепишкия манастир. Той, разбира се, изпълнява Божията повеля. нещо повече, святи Георги
му е предсказал 3 ноември като дата на неговото погребение, но святи Пимен не се припира в черепиш по най-бързия и най-лесния път и да изчака там деня на своята кончина и съответно на своето погребение 3 ноември, а извърлява
почти цяла Северна България, Дунавската равнина, от Русенско до западните покринени, като минава Стара Планина веднъж. Минава е втори път на връщане и чак тогава отива в Черепишкия манастир. Това ни дава представа, говорим за
над 80 годишен човек, говорим за пътищата в 17 век в Османската империя, които са пословично несигурни. Разбойници върлуват по тези пътища, никак не е безопасно да се ходи по тях, особено по главните пътища, ако някой не иска
да бъде пресрещнат от разбойници, минава по страннични пътеки, това обаче много удължава времето. Т.е. ние можем да си представим, че Св. Пимен седмици наред е пътувал от село на село,
от град на град, по същия път, по който е дошъл. освен това, навсякъде е проповядвал, сбогувал се, разбира се, с своите духовни чада, които повече няма да го видят в земния живот. Това ни дава
представа още веднъж за първостепенната важност, която е имало за Св. Пимен това той да проповядва и да утвърждава, както се каза, проповядвайки и утвърждавайки христианите в христовата вяра.
Всъщност, неговата основна мисия, за която е пратен. Да продължим с житието относно самата му кончина. След като святият пристигна в Черепишкия манастир, разболя се много и узна, че е дошло
времето му да отиде при Господа. Призова всички братя и след като ги напъствува със Словото Божие, причасти се със святите тайни и предаде Богодух. Лицето му се просветли и блестеше като слънце.
Смъртта на светеца се разчу всякъде и от всички околни краища християните се притекоха към мощите на преподобния за да се благословят от него и да целунат своят добър пастир и наставник. А братята
след сенощно обдение и божествена литургия, като направиха надгробно опяване, го погребаха и извън Църквата, както им заповяда светият, в третия ден на месец ноември
еди коя си година от Христа в този ден му беше казал свети велико мъчени Георги да го предадат на гроба, на този ден се извършваше паметта му. Крайна цитата. Годината, която е записана в достигнените до нас
преписи на житието е погрешна. Тя е записана 1510-та, но, всъщност, при преписването от 1610-та е само 1510-та, но и 1610-та не е вярната година. Вероятно, това е годината, която е била записана в зограф и, която
при зографската редакция на житието е добавена. За да има някаква дата изглежда, че в черепишката редакция годината не е била записана. Или когато от черепиш се прехвърля
житието в зограф при преписа е пропусната годината на кончината. И в зограф са добавили много по-късно, може би в 18-ти век 1610-та година като година в която
той е записан по някакъв начин в зограф. Или е рисувал икони, или по-вероятно стенописи, или по-малко вероятно ръкописи някакви, защото ръкописи
няма нужда да го карат да преписват. Те си имат достатъчно люди, които правят тази работа, докато за стенописи и икони той бил далеч най-добрия
в зографското братство. И така, виждаме, че след кончената му се разчува смъртта на светеца, от всички околни краища
християните се притекоха към мощите на преподобния, а братята след сеножното обдение и божествената ритургия значи очевидно, че най-малко един ден след кончената
му е погребан и опят. А ако добавим и това, че от всички околни краища християните са се притекли, значи докато се разчуе
смъртта, докато те дойдат, едва ли това може да стане в един и същи ден. Той, да кажем, умира на втори ноември разчува се малвата в същия ден, в същия ден всички тези
от всички околни краища идват да се сбогуват с него. Това е малко вероятно. Най-вероятно е починал на първи ноември, на втори вече се е разчуло и се стекли,
а вече на трети е бил опят и положен в гроба. Казано е, че е погребан извън Църквата. това какво означава извън Църквата. Ние във България нямаме такава практика
за погребане вътре в Църквата. Много рядко това се прави за патриарси, митрополити, докато в манастирите няма практика за погребане вътре в храма. В България говорим. В други страни понякога
се случва това нещо. Особено за хтиторите. Но в България няма такава практика. И това извън Църквата казва по-скоро че е било близо до Църквата, при самата църква.
защото всичко е извън Църквата и целият двор, но не е бил подгребан в двора, както да кажем със сегашните гробища, а по-скоро непосредствено до храма. Защо е важно тази думичка извън Църквата? Тя е важна,
защото ако нашите предци бяха обърнали внимание на тази подробност, можеха да направят археологически разкопки около храма непосредствено и да търсят
останки от гроба на Свети Пимен. Разбира се, останки, не самия гроб, тъй като мощите му по-късно са пренесени. Това означава, че там няма
как да се намерят мощи. едва ли е имало и нещо зидано, макар, че не е изключено да има такива останки, но вероятно е имало други останки, примерно
пръстна поенна с восък или, да кажем, парчета от кандила, от тъмян останки, от дарове вутивни, понякога
оставят вярващите вутивни дарове или други подобни знаци, белези за култ към гроба на светец. Но тези
останки имат значение за археологите само ако те ги търсят. Кой ще обърне внимание, че някаква част от пръста е просмукана с восък? Това означава,
че там са палени свещи. Защо на това място? Ясно, че там е имало нещо, някакъв гроб. но иначе това, че е просмукано с восък, някак си не археологическа находка,
ако не го търсиш и като нищо може да бъде изхвърлено дори от строители, които правят дренаж и други неща. Този смисъл ние можем само да съжаляваме,
че по времето, когато се появява житието на Свети Пимензографски в 30-те години, не са направени системни разкопки около главната църква на Черепишкия манастир. Около нея по това време не имало
нито дренаж, нито гробове и е било напълно възможно да се намерят безспорни белези за мястото, където е бил култа. така или иначе гробът не е бил търсен и съответно не е бил намерен.
Но за нас е интересно уникалното в житието, че е споменат датата на която е погребан и опят светеца. Нещо повече казано е, че
Свети Георги му е предсказал, че на тази дата ще бъде предаден на гроба. На този ден, казва житиеписецът, се извършваше паметта му. Но никой не казва на коя дата е починал
Свети Пимен. Това е единствен случай в житийната литература, в която се чества датата на погребението, а не различната от нея дата на кончината. Обикновено
се чества, не обикновено, винаги се чества датата на кончината. Този факт има няколко последици. Първото нещо е, че ние сме напълно убедени в достоверността
на това сведение. Ако някой че ще да пише нещо наизуст, нещо да подправя, той нямаше да тръгва срещу логиката на всички жития. Ще каже, починал,
еди коя си дата и толкова. докато тук житиеписецът казва друго. Не само, че Свети Георги е предрекла датата на опеллото, а не на кончината, ами и на тази дата
се е чествало в манастира, празника на Свети Пимен. Това голямо изключение от правилото не е случайно и то свидетелства за достоверността
на житието, освен всичко друго. Сега, 3 ноември е празник на Свети Георги. Пренасене на мощите и усвещаването на храма в Лида
Палестинска. Този празник не е много широко известен. Във България не се чества, не се знае. Разбира се, в Лида, където е гроба на Свети Георги, Лида Палестинска,
сега му казват награда Лод. Там е гроба на Свети Георги, там е големия празник, точно на 3 ноември. Но каква е връзката между тази дата, този празник на Свети Георги и Свети Пимен, можем само да гадаем. не знаем. Не може да няма връзка,
но или никога няма да разберем, или те първа предстои да разберем, защо точно на тази дата се е чествал Свети Пимен, а не на датата на своята кончина, на датата на своето успение. и така устанавяваме, че Свети Пимен е починал най-вероятно на 1 ноември,
най-вероятно 1620-та или 1621-та година. Сега, при поставенето на основния камък на новострящия се храм в петък, новострящия се храм на Свети Пимен Зографски, стана едно доста впечатляващо тържество с участието на президента, вице-президента, кмета на София,
кмета на район Изгрев и викарния епископ Поликарп, билградчишкия епископ Поликарп, т.е. едно доста впечатляващо тържество, което ни дава увереност да смятаме, че
от една страна годишнината е вярна, нашите предположения за 400-годишнина се потвърждават, от друга страна несъмнено храмът ще бъде построен в кратки срокове и осветен най-много след две години, защото очевидно, че различни институции от различни политически партии
по този въпрос са единодушни намират се средства, намира се добра воля и това е сигурен знак за покровителство от страна на самия Свети Пимензографски. това е почти чудо. На времето, когато преди 25 години именувахме
съседната улица Свети Пимензографски и съседното училище Свети Пимензографски, не само, че нямаше храм, но и нямаше помен, нямаше следа от намерения за такъв. Всичко беше в няма много далечна перспектива. Ето, доживяхме
тази перспектива предочитени да се сбъдва във връзка с 400-годишнината. Всичко това ни убеждава от една страна силата на духовните феномени, че те, макар и бавно, но се осъществяват. Покровителството на самия Свети Пимен
също се усеща. Няма как да се намерят с помощью съществуватели за един такъв голям храм. Архитектът подари проекта без пари. Изобщо чудодейно едно след друго нещата се сбъдват точно в юбилейната година,
така, че можем да очакваме и за напред да продължи да се случва всичко това. Какво става след погребението на Свети Пимен? В житието е описано, че на гроба му стават чудеса. естествено, че след тези чудеса идва на днева ред
въпроса за неговата земна прослава. След като Господ го е прославил чрез посмъртни чудеса, остава Църквата, земната църква, да го прослави като светец. дали е имало
формална канонизация от страна на митрополита, търновския, защото Черепиш тогава е спадал към диоцеза на търновската митрополия, или на местната епископия, ловешката, най-вероятно. или това е било
така начината народна канонизация, с участието, разбира се, на вярващите от околните градове и села, с участието на самите черепишки монаси, начало с Игумена. В крайна сметка, написването
на житието от неговия ученик Памфилии свидетелства, че имаме такава канонизация най-малко по-местна, най-малко в манастира и сред народа. защото монах Памфилии
няма да посмее да пристъпи към писането на това житие, ако нямаше благословията на епископа. Епископа най-вероятно е казал устно на Игумена
на манастира, че не възразява също подобно написване на житие, т.е. една практически народна канонизация и с това се е приключило. Едва ли е идвала епископа на място да извърши
тържество на канонизация. Това е било голяма рядкост в Османския период. чудеса продължават на мощите и това продължава през целия
17 век. Имаме сведения за живота в Черепишкия манастир по това време. В края на 17 век обаче обаче в 1699
година вече имаме сведения, че манастир е доста запустнал. Останал само един иромонах и както казва един
посетител вече се е забравила памета на актиторите, което кой друг, ако не святипимен е главният актитор на този манастир.
Това означава, че може би вече е започнало забвението или ако не е започнало забвението, то се е крепяло само на този
иромонах. след това в неизвестно коя година манастира съвсем запусва, става пожар и идват братята от Суходолския манастир, вземат
мощите и ги пренасят в своя Суходолския манастир в Фидинска епархия. Така е оказано в житието. Очевидно, че този
параграф е дописан по-късно. Много по-късно, защото става дума за събития, които с много голяма вероятно стават през XVIII век.
Много след смъртта на Памфилии, разбира се. Това означава, че в Черепиш вече нямаме мощи и вероятно самия
манастир е бил вече запустнал, не е имало монаси. Ако имаше монаси, те нямаше да дадат мощите на светеца. Вероятно вече е нямало
монаси. И при това положение в Черепиш в началото на XVIII век паметта, култа към Свети Пимен е вече прекъснат. ние имаме четири места,
където сме сигурни, че е имало култ към Свети Пимен. Черепишкия манастир, Суходолския, град Света София и Зоографския.
Може да имало и други места, но за тях нямаме сведения. За тези четирите имаме сведения. в Черепиш очевидно, че през XVIII век
и то може би първата половина на XVIII век, началото на XVIII век, паметта за Свети Пимен вече изчезва. Може би след пожара, когато обгарят стенописите, които
ние сега виждаме в западната част на храма. Вероятно тогава са изгорели и книгите, може би и житието му, може би и негова икона, каквато най-вероятно
е имало. При канонизацията, при честване на празника на Светеца, е нормално да имаме икона. Той е бил знаменит иконописец, несъмнено е имал много чада.
Иконописците със сигурност са направили негова икона при канонизацията, но в Черепиш нямаме нито една икона от XVII век. Тоест направената при канонизацията
икона по някакъв начин е изчезнала, дали в пожара, дали по друго време. Така, че никакви следи в Черепишкия масиров, от който имаме немалко запазени документи, ръкописи,
нямаме пълен архив, разбира се, но немалко ръкописи, пиписки, разказват историята на монстира, откъслично, разбира се, по това време и никъде там
не се споменава нито за Свети Пимен, нито за някакъв култ към местен светец, така, че там имаме прекъсване на традицията. В
Суходол какво става? Там естествено, че с пренасене на мощите се пренася и култа към Свети Пимен, несъмнено монастите, за да отидат в
Черепиши, да вземат мощите, те са знаели за култа към него, почитали са вероятно двата манастира са били във близка връзка, като наследници на
общ наставник, на общ основател от тогавашното по-ново време. Но в началото на 19 век Суходолския манастир е унищожен,
опожарен от турците при съответната сръбско-турска война. След това още веднъж и още веднъж на няколко пъти той бива унищожеван и опожареван. В крайна сметка там нищо
не е останало от времето на свети Пимен. Нито икони, нито надписи, нито стенописи, нито храм. Храмът е съборен и на негово място е построен нов. Единствено надписа, който е
преписан от там местни люди е запазил името Ермонах Пимен, така, че с много-много монах Пимен е нашия яромонах свети Пимен Зографски.
Култа в Суходолския манастир приключва в началото на XIX век. Прекъсването е от повече от 20 години, т.е. вече новото поколение монаси, които се заселват
там в 30-те години на XIX век. Те дадат от другаде, не познават местната традиция, нямат спомен за свети Пимен, мощите му вече са са губени или унищожени или пренесени някъде, неизвестно къде.
Т.е. имаме едно дългогодишно прекъсване на култа и на традицията, след което вече този светец там не се споменава.
Угасва и второто огнище на култа към свети Пимен. Третото огнище, град Света София, родният му град. За него знаем едно единствено
нещо е достигнало до нас от началото на 18-те 1704-та година една приписка от един свещеник на име Младен
Малий. Той в 1704-та година преписва един ръкопис от извод на Свети Пимен и споменава Свети Пимен
с няколко думи, между другото ето какво пише той. Не знам дали предишният извод е бил такъв, когато го е приписвал
Свети Пимен духовник или не знам какво е било и прочие. Значи в началото на 18-ти век в град Света
София. Отец Младен Малий знае първо за съществуването на Свети Пимен и второ още по-важно нарича го духовник.
На съвремения наш български език духовник означава свещеник, монах, духовно лице и прочее. на тогавашния български език обаче значението е по-различно.
Дори в речника Найден Геров пише така духовник това е калугер пред, когато се изповядват. Тоест в началото на 18-ти век съзнае ли кой е Свети Пимен и съзнае ли
с какво се е занимавал? При него са се изповядвали. по подобен начин се изповядваха при неговия духовен наставник Свети Тома иконописец и той е бил духовник
на своя време. Така, че тази една едничка думичка в ръкописа на отец младен Мали говори много. Тя говори първо в цялото
житие на Свети Пимен думата духовник не се използва. Никъде не е оказано какво е правило той, когато е дошъл във България. Къде се е помещавал и какво е правило
по цял ден. Тук ни научаваме, че той е имал заседалище град Света София и, че се е занимавал с това да бъде изповедник, да изповядва къде
гражданите на град Света София къде разбира се гостуващи тук и монаси и прочие. Това е много важно за нас, защото ние само гадаем
къде му е била главната квартира. По всичко ли че тя е била тук в центъра на столицата на Белирбейството в негове роден град. Най-вероятно в зографския метох. зограф е имал тук седалище, метох
и както Светито Майконописец е бил завеждащ метоха по същия начин и Свети Пимен след това е заел тази длъжност и се е занимавал с това
да служи в храма, да изповядва, да проповядва и, разбира се, като база е използвал това място за да прави обиколки проповеднически в цяла България. Но в текста на отец младен
Мали се казва така не знам дали предишни използвът е бил такъв и така или не знам какво е било има известна неяснота той самия да чувал е че е имало
такъв светец че той е бил духовник тук в града но не знам какво е било пише той тоест виждаме че към началото на 18 век
вече спомена за святи Пимен култа към него започва да затихва и ние след това нямаме никакви следи за такъв култ угасва и третото огнище остава
едно единствено зографския мастир там обаче паметта никога не изчезва за святи Пимен но култ към него честване на неговия ден на неговия празник изписане на негова икона не сме сигурни
дали е имало в 17 век в 18 и дори в 19 защото неговите изображения започват да се появяват към средата на 19 век в зограф поговорим по това време
се появяват и в България две изображения стенописни но в зограф нямаме самостоятелна икона на святи Пимен чак до 30-те години на 20 век когато се открива
житието му за света публикува се в България и така тогава зографци изписват самостоятелна икона на святи Пимен т.е. икона която се поставя при честването
на празника на светеца за целуване и за почитание преди това той бил изобразяван единствено в чин на зографските светци
или всичките зографски светци изобразени в една щампен от края на 19 век и в няколко икони или в най-добрия случай заедно
със свети Козма като един вид чина на зографските преподобни но не той сам по себе си това означава че е малко вероятно да сме имали пълноценен култ
в зографския манстир както сега имаме през 17-18-19 или сме го имали за известно време и след това е позатихнал чак чак в 30-те години България отново преоткрива свети Пимен
следствие от което и в зограф имаме вече пълноценен култ с четирият на жито написва се служба 1939 година фактически
това е ключовата година в която може да кажем че пълноценно се възражда култа към свети Пимен зографски житието му е било четено и преди това имаме сигурни свидетелства през 20-ти век но няма самостоятелна
икона и няма негова служба тропар всичко това е правено в 1939 година от тогава до сега можем да кажем че култа към свети Пимен зографски съществува в зограф
главно а в България минимално поне до 21-и век в черепишкия манастир е оборудван един параклиз посвятен на свети Пимен зографски това става през
късните времена на соца наскоро във видин беше построен параклиз на свети Пимен във зографския манастир беше направен параклиз на свети Пимен
в кулата която е с къмбанерията в Бургас в квартал Крайморие беше построен хубав пълноценен храм не параклиз а пълноценен храм посвятен на свети Пимен зографски и
най-сетне вече и в град Света София се предприема това строителство така, че тук до година най-много две ние ще видим този храм да се
извисява в район Изгрев в градинката близо до Кат всичко това ни дава надеждата че с честването на 400 годишената на
свети Пимен зографски ние най-сетне ще получим един пълноценен култ към свети Пимен в неговия роден град и в столицата на България
най-сетне ще се появи и първата книга монография изследване на живота и делото на свети Пимен зографски и можем да кажем, че ние най-сетне ще приоткрием този велик
и превелик светец който вероятно е спасил българския народ от духовно обизличаване в много труден период на неговата история той е бил
един от тези стожери на моста между Второто Българско царство и Третото между времето на свети патриархи в Тимии и времето на преподобния Паиси
Хилиндарски открето почва вече освестяването на българския народ и за нас е много важно да изградим образа на свети Пимен защото ние сме свикнали да
приемаме на готово съществуващите образи герои приемно големите герои Ахил Хектор Одисей и не си даваме сметка че нито Ахил нито Хектор
нито Одисей ще сме чували ако не беше Омир тоест Словото тоест изграждането на образа образа не е даден веднъж за винаги той се гради ден за ден
година за година и се гради от нас ние изграждаме образа свети Пимен е велик и превелик но ако ние не му отдадем заслуженото ако
не му дигаме храмове ако не му рисуваме икони ако не му пишем жития и книги и не говорим за него никой няма да го знае
така, че от нас зависи този образ да вземе своето достойно мясство в разбирането на българската история Светоглед
Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по радио Зорана