Светоглед Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зора Здравейте! Днешната беседа ще бъде посветена на статуята на лъже-Света София. Навършиха се 20 години от вдигането на статуята на лъже-Света София в центъра на българската столица. Тази годишнина е срамна, пресрамна, но тя не бива да бъде подминавана. Ние трябва да осмислим това явление, да го осмислим юридически, концептуално, социално, възпитателно, естетически, всячески,
но пристъпвайки към него, ние трябва да пристъпим добронамерено. Не с гняв. То е едно токсично явление, но ние не трябва да изпадаме в гняв, а трябва да го разберем. да разберем как се е появило, защо се е появило. Трябва да подхождаме не разрушително, а градивно. Не с омраза, а с любов,
с добронамереност. не с цел да унижаваме, а с цел да въздигаме. И най-важното с истинност. Защото лъжата, ако ние решим сега да кажем така, да, разбира се, това е един срам, паметник на невежеството, но не можем да го потулим,
да го изметем под килима, да не говорим за него. Да, 20 години е повод да говорим, ама ни пък няма да говорим. Нека да не се знае този глупав провал на българството, на България, на град Света София, на българската интелигенция. Нека да не знае
никой за него. Да се наговорим, да не говорим за него. Възможно ли е да се наговорим и ако се наговорим и спрем да говорим, ще спечелим ли или ще загубим всеки от нас, всеки от участниците в това явление. Тази беседа е отговор
на тези въпроси. преди всичко нека да кажем, че това е най-емблематичният паметник на невежеството в света. Никъде в света няма паметник, който да е толкова явно и толкова доказуемо продукт и съответно
паметник на едно дълбоко невежество. Нещо повече. Може би, може би, не само, че няма такъв паметник, но може би никога не е имало. Защото, ако си представим невежеството
като ад със своите все по-дълбоки кръгове, тук сме в четвъртия кръг на невежеството. Първият кръг е деградацията между истинското значение на името
света София, а именно Божията премъдрост. Това е името на града. Той носи името на Божията премъдрост. Първата степен на невежеството е
да се подмени Божието име на Христос премъдрост с името на мъченицата София. И това деградиране е доказуемо. Мъченицата света София,
майката на светите вяра, надежда и любов е, разбира се, велика святица. Но тя е човек. Божията премъдрост Иисус Христос е Бог
Богочовек. Той е от повисш порядък. Това не е да подмениш името, да кажем мислиш за свети Йоан Рилски, а то било за свети Йоан Златоуст. Премерно.
Не. Свети Йоан Рилски и свети Йоан Златоуст са велики светци човеки. Те са на едно равнище. докато Господ е на по-високото равнище спрямо
човеците. да подмениш Бога с човек, пък бил той и светец, е деградиране. Но деградацията не спира до тук. Оттам нататък името света
София сме се изхитрили да го деградираме до едни легенди за някаква принцеса София. Тези легенди ги споменава
и Богдан Филов в своята монография за църквата. Споменават се, разбира се, и по-разни други поводи. Има цял роман на Стоян Загорчинов, легенда
за света София. Той художествено раздува тази куха измислица, неоснователна, без никакви исторически податки, просто едно невежество се опитва да се разгърне
върху страници. Това е следващата степен на деградация, но тя не е последната. Това е третия кръг на невежеството. Стоян Загорчинов
и другите, които и до ден днешен разказват легендата. Ушки им имало такава легенда, всъщност такава легенда собствено няма в истинския смисъл
на думата. Тя не е нитоносена от населението на този град. Богдан Филов, когато пише своята монография, е правил
своя изследване измеждо софианци и никой не е бил носител на тази легенда. А пътешествениците, които... Тя е била мъртва
по негово време. Пътешествениците, които са записали по-стари варианти на тази легенда, можем да кажем, че в нито една от съставките на тази легенда
няма никакво истинно съдържание, защото истината е, че храма е посветен на Христос, Премъдрост, Божия и на никой друг. И
такива храмове, след като в Константинопол, разбира се, е станал катедралния храм Света София Премъдрост, Божия. Оттам вече, особено след Юстинян, когато този храм
се въздига в нечувано и невиждано великолепие, оттам вече той става емблематичен, за това сме говорили неведнъж и оттам вече и в Яроселим правят такъв храм, и в Солум правят такъв храм,
и в Сердика, и в Охрид по-късно. и в Киев, Новгород, и прочее, и прочее, в Трапезунд, Никея, на много, много, много места се правят такива емблематични храмове,
всичките в памет на Божията Премъдрост и следствие от Цариградския Константинополския храм. Така че тези легенди са кухи отвътре, те не носят
никакво познание, било той митологично, легендарно, не, но и като такива, дори като легендите, са били умрели в гражданите на този град към началото на 20-я, когато
Филов прави своето изследване. Така че тази трета степен, този трети кръг на невежеството, може да кажем, че е бил вече съсем изветрял, но при тази статуя
имаме четвърта степен на невежество, четвърти кръг на невежество, защото изведнъж понятието света София се приравнява към нещо съвсем друго, а именно
към езическото божество тюхе. Тюхе на гръцки фортуна на латински е името на съдбата, късмета и оттам персонифицира се
като съдбата, късмета на града. Тя става градска богиня, тюхе, покровителка на града. Особено това става в елинистичните времена и в
Римската империя се развива този култ към градските богини, покровителки на града и тъй като правило се изобразяват стандартно с крепост на
корона и с рок на изобилието в ръка. Така се изобразяват стандартните тюхе на градовете. Сега, измежду тези богини, покровителки
на града, някои, тюхето на Рим, на Антиохия, на Александрия и на Константинопол, малко се развиват и придобиват
собствен характер, собствен образ, т.е. собствена иконография и стават по-различни. докато тюхетата на по-второстепените градове са едни
и същи. Крепостната корона и рок на изобилието. И тюхе на Сердика е от тези стандартните, от второстепените градски божества, които не се
характеризират с нищо особено. Така че тази богиня покровителка, Софийската, Сердикийската, да кажем по-точно, се е изобразявал, както всички останали. Тя не е специфична за този град. Тя е стандартната,
безличната. Когато в 1998 година възниква идеята да се построи този паметник, подобен паметник, автора на тази идея, аз не знам кой е автора, дали е скуптора Георги Чапкънов или някой друг, може би е
някой друг, т.е. този някой друг в своето съзнание е помислил, че тази градска богиня, която се изобразява тук таме изграда, като отглас на античната, това по време
на СОЦ имаше едно-две такива изображения, някой се е помисъл, че това всъщност е София, тази тюхе всъщност е София, но тя не е София, тя е всъщност Сердика,
това е образ на сердикийската тюхе, или ако е наречен персонификация, тогава ще се казва Сердика, тази измислена, съчинена личност.
нищо общо няма с света София и защо с името София. Та в невежественото съзнание на автора
на този проект, тази тюхе, сердикийската, изведнъж си е лепнало името София върху нея и той си е
помислил, че изобразявайки тази София, без да я чувал дори може би името тюхе и без да разбира историята и символиката на тези изображения, си е
помислил, че това всъщност е София и те би могла да бъде изобразена като покровителка на града. Така тръгва. Това е четвърта степен на невежество, защото показва
не само, че не знаеш какво означава името на града, но и не познаваш и античната митология, не познаваш археологията, не познаваш значението на нищо. Не си чел, нито Филов,
нито нумизматите, които са писали за тази тюхе и така нататък, т.е. на практика е едно изключително невежество. и това невежество обаче продължава още, да ни кажем,
че пети кръг, защото ако би била тюхе сердикийска, тогава тя ще бъде скрепосната корона и руга на изобилието, езически образ, нередно възстановен е лепа в честна двухиледолетието от Рождество Христово,
когато се ражда измежочовеците Божията премъдрост, ние в честна това събитие да изравяме един умрял символ, един заслужил умрял и погребан
езически символ да го възраждаш е едно куштунство, разбира се, плюс, че е невежество, но пак да кажа, това може би до някъде щеш да бъде поне археологически оправдал, но ако си беше
тази тюхе сердикийската. Но тя не е и това. Тя е един пастиш, едно недоразумение, защото към тази тюхе се добавят още два символа, които принадлежат на други езически идоли, на други езически лъже-божества. А именно
Лавровия венец, който е атрибут на Нике, богинята на победата, и кукумявката, която е символ пък на Атина Палада. Атина Палада обаче тук няма традиции. в сердика. Тя
нито е чествана тук, нито има нейни храмове, нито има нещо общо този град с Атина Палада. Совата, кукумявката, е символ на
Атина Палада, там, където се е чествали някога. Тук не се е чествали. нямаме запазен нейн образ, никъде. Така че този символ е чушт. Българите, за българите, кукумявката
не е символ на мъдростта. Тя е зловещо нощно чудовище. Там, където тя обитава, е мрак. Тя е символ на смъртта, на гробищата,
на злата поличба. Това не е тюхе, добрия късмет на града, добрата фортуна. Това е точно обратното. Лошия късмет. Кукумявката е зловеща. Зловеща. тя веща е зло.
Така че автора на идеята, на замисъла, не само, че е слязал до четвърто, пето ниво на невежество, но и там вади символи,
които са зловещи. сега, гражданството на град Света София, заедно с интелигенцията, е главният виновник за възможността да се появи този паметник.
Ако се преподаваше в училище, в семейството, значението, като става дума, какво означава София, и ако им се казва, всъщност, това не е София, а е света София, този град първоначално
се е казвал света София в следновековието, после света е отпаднало за краткост през Османския период, и истинското значение на това име е Христос, према дросбожия, тогава на никой
нямаше да хрумне подобен паметник. Ако той би хрумнал, той би имал друго значение, би бил предназначен за друго място, може би някъде върз някакъв античен обект или
някакъв ресторан, който се казва Сердика и нещо подобно, и се сложи тази тюхе. Но без колко мявката, разбира се, с рогане за обилието, би могло по някакъв начин
да се илюстиза някаква антична тема. Но при положение, че цялото гражданство на града не знае неговото име, какво значение има. При положение, че цялата интелигенция
от десетилетия с много редки изключения, Митрополит Стефан Софийски, Екзар Стефан по-късно, е едно от редките изключения, тогава ние можем да кажем, че не можем
да обвиним чак толкова много автора на идеята при положение, че самата интелигенция ни се е свършила работа, самото образование, самото домашно възпитание, дори може да кажем интелектуалното интелектуалното
достойнство на човека. Човека има разум, даден му от Бога, за да осмисли света, вселената, себе си и всичко остава, този разум, да не може да живееш в този град и да не включваш
мозъка си, когато става дума за името. никога в живота си да не си зададеш въпроса какво означава това име? И ако си зададеш въпроса, да се задоволиш, че няма отговор, че никой не ти дала отговор или че отговорът е неубедителен. Еми в края на краищата това е обидно за разума. Той не ни е даден
за да блуждаем в някакви аморфни имаш ли капа, имаш ли глава, нямаш ли глава наш гюро. Не можем на това равнище да разсъждаваме. Трябва да стигаме до истината за нещата. Така че
това невежество е било долбоко проникнало в цялото българско общество към времето когато се ражда тази идея. Проблемът е друг. Проблемът е, че невежеството си е невежество. То ни дига паметник на невежеството. ти не знаеш.
И ми хубаво. Но когато решиш да дигнеш паметник на невежеството, не само паметник, ами в центъра на столицата, в емблематичния център на българската столица, която е богоименният град Цвета София. Ето тогава вече нещата стават много, много опасно.
Защото невежеството става токсично, то става заразно, то започва да възпитава. То става част от общественото възпитание. т.е. от деградацията на общественото възпитание. Нека да проследим
историята на издигането на този паметник в обществен план. Обществото за първ път научи за този проект с една статия във Вестник Труд на първа страница на Вестник Труд на 10 юни 1998 година. Така че
две години и половина преди откриването на паметника във Вестник Труд на първа страница се появява една статия със следното заглавие. Статуя на Света София слагат на партийния дом. И вътре
се цицира кмета Стефан Софиански тогавашният кмет на град Света София който е заявил че има такъв проект който до два месеца ще е готов и ще започне монтирането на тази статуя горе върху партийния дом.
там където веше петолъчката. Още тогава разбира се ние бяхме принудени да реагираме. И ето какво се случи тогава малко промислително. Аз като прочетах тази статия тук е малко лично отклонение.
Когато прочетах тази статия бях много стресна така как така видях какво става дума. И написах едно письмо до кмета Софиянски
в което му обяснявам че така и така става въпроса друго, че Святата София това е Христос при мъдростта Божи всички тези неща. И тръпнах да го внасям в деловодството на
столичната община. Лично адресирано разбира се докумета който беше цитиран в тази статия. И по пътя точно някъде в района на партийния дом като пресичах
от среща срещам Георги Чапкънов с когото по това време бяхме в добри отношения. И той беше първият човек когато аз заговорих на тази тема. И му казал Вечапе знаеш ли
какво четах във вестника? Това ме на пълна глупост мята тук да правят тук горе върху партийния дом да вдигат някаква статуя на Света София. Мой да си представиш? И той ми каза Ама Аз ще я правя. Тази среща
може да е случайна, но за мене е знаменателна. защото това беше първият човек когато срещнах с писмото в ръка сме го дава той го прочете. Това става на 15 юни пет дена след изрезането на
статията в труд съм написал писмото преди това и този ден съм тръгнал да го внасям в деловодството. И разбира се го внесах. Така че Георгий Чапканов беше първият човек
който прочете това писмо. И първият когато срещнах по този въпрос. С другия не съм го коментирал. дълга и широка историята докато проекта слезе от високия педестал
над партийния дом може да кажем на най-високото и най-господствъщото място в центъра на град Света София. И след това му намериха място на
сегашното място където на времето беше паметника на Лен. Този паметник разбира се по това време отдавна го нямаше вече 7-8-9 години откакто го бяха
махнали. Така че в този смисъл не можем да кажем, че този паметник замести предишния, не предишния, вече отдавна го нямаше, беше изабравен. Та там речиха да вигнат
този паметник. между времето преписката продължи с нови писма. Направиха се няколко обсъждания в богословския факултет. Единодушно всички участващи там
богослови, духовници отхвърлиха тази глупава и несъстоятелна идея. доста интелектуалци се включиха старобългаристи, философи и какви ли не още специалисти. Единодушно
всъщност нито един нито един историк, богослов, археолог, философ или какъвто и да е специалист, по каквато и да е област свързана с въпроса,
нито един не каза този паметник е адекватен, той е достоверен, проявява истинското наследство на този град. Но Мета Софиянски по това време разбира се това беше
може да кажем в апогея на своята власт това беше управлението на СДС Иван Костов беше непоклатим след 97-ма година престижа на СДС беше непоклатим държаха цялата власт и в Народно събрание
и в Столичната община така че властта беше консолидирана и Софиянски някакси направи въпроса свой, личен може да кажем че някакво ще Славия ли се
включи и застана твърдо за този проект заедно с главния архитект Стоян Янев и с Антуража от още един-два мадуши и тази група реши
все пак да осъществи този проект Защо 20 години по-късно ние поставяме пак този въпрос и какъв е тезиса на днешната
беседа тезиса е че това е недопустимо невежествен монумент и че той трябва да бъде махнат от това място Възраженията срещу този тезис разбира се пак да кажем
няма човек който да смята че този паметник има нещо общо с света София или с темата София София мъченицата в който и да е варианти и принцесата измислената дори и за тюхе
не се квалифицира това е един недоразумителен пастиш подпури от теми недоразбрани от авторите но възраженията срещу тези два тезиса че това е обидно
за България и за град Света София и че трябва да се махне оттам възраженията може да ги видим в няколко направлени първото е някой ще каже мачагай си това ли е най-важният проблем за съвременно България имаме толкова много други
по-важни защо да се занимаваме с това отговора да това е част от най-важният проблем на България а най-важният проблем на България е богоотстъпничеството невежеството овластеното невежество
бездуховността малодушието сриват в образованието и възпитанието на обществото това ако не е най-важният проблем на България кое е на първо място разбира се богоотстъпничеството всичко останало е следствие второ възражение
ще струва много пари трябва да пестим бюджета трето възражение минаха 20 години чак сега ли се сещате що не говорихте по тая тема миналата година или по-миналата 20 години от тогава и вие сега е един вид следъж качук трето възражение Пабетника вече е част от средата вече хората са свикнали с него
то е вече традиция снимат го навсякъде има го по-различни брошури за София и така нататъка и този смисъл как така ще го махне следващото изображение следващото възражение той е произведен на изкуството някой ще го хареса друг няма да го харесвам все пак произведен на изкуството паметниците един вид
трябва да се съхраняват той е част от историята хубава, лоша но той е част от историята в този смисъл трябва да остане сега нека да разгледаме тези възражения едно по едно всичките са неправилни първо казахме за това ли е най-важният проблем невежеството в различните му
измерения значи като глупост като слепота като непознаване на следството това е огромен проблем особено когато му се издигне паметник и този паметник се защитава т.е. невежеството придобива наглост както на времето на четвъртия и петия кръг на невежеството слязаха за да изгребат най-дълбоките пластове
и да направят паметник и този паметник стои в момента и никой не го бута по същия начин ако ние си продължаваме на минус 2 и минус 3 нива в втория, третия кръг на невежеството какво толкова сме направили много по-дълбоко невежество беше
на Пиедестал въздигнато в богоименния град беше дигнат монумент в бронз на глупостта на езическото неразбиране на историята археологията и духовността монумент беше въздигнат т.е. глупостта
става нагла тя става властна тя става свършен факт тя предобива усещането за ненаказуемост неуязвимост а това е погрешно не бива да бъде овластена овластена глупостта и невежеството не бива невежеството да
царува и ние да сме негови поданици ние да го приемаме за свършен факт и за даденост обществена също която не може да правим нищо това е диктатура на полуинтелигенцията
това е власт на полуинтелигенцията освен това не е само невежеството ако приемем че никой не беше казал нищо появява се статуята в труд никой не реагира отлива се
статуята качвате горе никой не реагира и после ние ще сещаме ей какво направихме но то не било така то било погрешно то било токсично то било антихристиянско ще кажеш да но вие
късно казвате и поради тази причина самото невежество е било невинно те са имали добра съвест по време на целият процес когато са проектирали когато са ляли бронза когато са го вдигали с крана са били добросъвестни не е такъв случая точно обратното това беше
недобросъвестно деяние и това е много лошо защото да всеки от нас е невежа всеки от нас прави грешки поради незнание но когато знаеш че си в дълбока грешка и държиш на нея това е недобросъвестност примерно
която са правили да кажем Димитров град са строили там паметник на пролетария вероятно Пенио Пенев е вярвал в тази работа вероятно голяма част от строителите на Димитров град са вярвали че правят нещо ново и прекрасно
да минава време и разбират че не са били на прав път че не са разбирали че не са можели но в момента когато са правили тези неща са вярвали в тях тук не е такъв случай в момента в който се лееше
бронза на тази статуя всички знаеха че това е едно изключително дълбоко невежество и кмета Софянски и главния архитект Янев и художника Чапканов
всички знаеха че правят едно престъпление те бяха недобросъвестни да разбира се пред медиите така се държаха усмихнати но тази усмивка беше крива знаеха
факта че на откриването на паметника не дойде нито ниста председателя нито председателя на народното събрание нито духовник някой да дойде да освети какво означава
означава липса на убеденост хората са разбрали че това е нещо криво че е гнило и тогава Софянски недобросъвестно пристъпи към изграждането ние не бива да толерираме тази недобросъвестност грешки се правят всеки прави грешки
но добросъвестно не е знаел че ще е грешка мислял е че ще стане нещо добро а във случая не това беше едно ще славно за да на принципа котка на гръба си не пада за да не излезе че са сбъркали
сбъркаха до края отидаха до края на престъплението за да не кажем че е тона сбъркаха това е една много погрешна политическа позиция да консумираш до края злото за да не си признаеш че правиш зло ако Софиянски беше отказал в началото на 2000-та година
беше казал да, анализирахме коментариите обществените мнения и така нататък и видяхме, че сме допуснали грешка поради което преостановяме този проект в момента малко или много щеше да така и консумира някои минуси но
всъщност повече плюсове щеше да има всички тяха да кажат ето човека си призна грешката не той не си призна грешката той знаеше, че прави грешка знаеше, че прави паметик на глупостта и го отля и се усмихваше на неговото откриване все едно, че не знае
недобросъвестно сега на това, че преместването на паметика ще струва пари отговора на това нещо е абсолютно категоричен няма да струва нито един лев на нито един бюджет нито на държавния, нито на общинския ако ако столичния общински съвет прогласува премахването на паметника преместването на статуята на друго място възостована на това решение може да се направи една подписка и да се съберат
доброволни пожертвования доброволни средства събрани от гражданството и тези средства ще се съберат много лесно тъй като не говорим за някакви кои за някакви суми става дума за една доста посилна за общественото нение сума, която винаги ще бъде събрана без да тежи на общинския или на държавния бюджет Трето възражение Защо сега повдигаме този въпрос? Чак сега
а не преди 10 години Ами, защото този въпрос го повдигнахме от 5 дена след първата публикация от 1998 година Ако не бяхме го повдигнали от тогава насам това възражение ще е валидно че късно се сещаме но не беше късно а беше много рано беше дори още преди да се говори за мястото където е сега още докато беше на партийния дом проекта Няколко статии излязоха и във вестни култура
и във други медии няколко писма бяха пуснати до всички институции до министър председателя до председателя на народно събрание до кмета до телевизията до всички обвързани с това институция областния управител и така нататък няколко конференции си се проведоха в този смисъл единодушно всички заклеймиха този проект
така че за никакво късно не може да става дума нещо повече тука пак една лична скоба аз издавах една книга преди да се вдигне паметника още преди паметника да бъде вдихнат в началото на декември 2000-та година излезе от печат моята книга Света София
премъдрозбожия и паметникът на нейната противоположност и тази книга беше пратена веднага по почтата и на кмета Софиянски и на всички институции на столичния общински съвет и на всички институции които имат отношение по въпроса така че съвсем
реално беше и декември месец 2000-та година този проект да бъде преместен айде ако не съвсем отменен като такъв то поне отменена неговата главна същност а за какво говорим тук главна същност главната същност и главният проблем е в това
че става дума за центъра на българската столица която е богоименен град която носи името на Христос при младросбожия и че това цялото нещо се посвети на двухиледолетието при нареченото милениума без да кажат от какво е този милениум от това че цифричките ставаха две нула нула
не това е двухиледолетието от рождество Христова от Христос от Неговото въплащение така че така че от това до последния момент можеше да се разграничи и столичната община и изобщо нашето общество
а от лятата статуя ако е била от лята преди вземането на това решение можеше да бъде поставена някъде другане в този смисъл тя и това е отговор на следващото възражение ако ще каже добре да, ма това е произведение на изкуството
и вече свързано с някаква история ние не била да се отказваме от историята точно така е отговора на това възражение че точно така ние в никакъв случай не трябва да се отказваме от историята този паметник в никакъв случай не трябва да бъде унищожаван той просто трябва да бъде преместен
на друго място и при неговото преместване е една от възможностите да кажем градинката до Театър София там има на Жекос Перидонов една скульптура в една от кръглите градинки по Остъ
на това парче и в следващата кръгла градинка по тази ос е празно там може да застане тази скульптура има разбира се и други подобни паркови пространства където този наш срам
този паметник на невежеството да бъде инсталиран и да си носи цялата история и цялата художественост с цялата си художествена стойност някой може да я харесва друг да не я харесва с цялата си художествена стойност
той трябва да бъде сложен там и с цялата си история нещо повече пренасенето му там ще бъде най-важната част от теговата история полуката ядката на историята покаянието също с покаянието е ядката на историята
за всяко нещо ние ако не разбираме смисъл на покаянието за човека смисъл на покаянието за обществото ние не разбираме смисъл на живота смисъл на живота е покаянието и за това свалянето на статуята от
пиедестала преместването от смисловия център на богоименния град в една градинка или музейно пространство да кажем двора на национално-исторически музеи съвсем спокойно може да застане това ще бъде
един жест на покаяние обществено покаяние и тогава тази статуя парадоксално ще започне да възпитава това невежество ще почне да намалява невежеството защото всички ще се запитат абе
защо е преместиха тази статуя посетителите на града ще кажат абе как така на времето в пътеводителите имаше пък сега и няма и ще започне разговора за богоименния град за божията премъдрост за наследството
това е смисъла на покаянието обръщането към Бога а не към нашото невежество в бронз и на пиедестал така че преместването ще осъществи историзма на това явление до неговия логичен край докато иначе альтернативната
каква е стои си там никой не го пипа и кой чел кой не чел кой говори кой не говори битува невежеството на своя пиедестал в бронз това означава че
невежеството продължава да ни командва продължава да ни диктува не само диктува на кмета Софиянски и на скулптура Чапкънов диктува на всички нас които
малодушно и може да кажем недобросъвестно съучастваме в въздигането на това невежество някой ще каже добре да е ма Гъргий Чапкънов е тълнатлив художник
има много по-лоши паметници Какво пък толкова много ни пречи този паметник естетически да но някои го харесват други не го харесват за всички паметници може да си говорим да това е произведение на кича но може да кажем
че поне 50% от паметниците по света са произведение на кича редко редко има паметници които не са произведение на кича те са поначало обществени поръчки какво вдъхновение дума не не стала
помпозни позьорски с една дума съдържат една голяма доза кич нашия паметник разбира се също и произведение на кича и това не е лошо кича не е лош стил той е второкласен и третокласен но го има на хиляди места
по градинки по шадравани и така нататък е пълно с кич той е барока барока целият кичозен няма кога да се заблуждаваме дори и в най-големите си представители и в Бернини и така нататък не могат да се измъкнат от тази кичозна страна на барока говорим за барока
в изобразителното изкуство така че това не му е най-големия недостатък самия Георги Чапкънов като художник той не е монументалист той е изключително талантлив скулптор майстор на не случайно на малката пластика той като такъв стана известен като такъв се харесваше като такъв и ще остане
опита му в монументалистиката особено в лъжа света София е много пагубен за самия него защото му отне много време и усилия за едно посрамване в крайна крайщата ако не го беше правил той ще жде с много по-добра съвест и много по-добро самочувствие сега той знае, че най-видимата му творба е кич
невежество недобросъвестност това са големи минуси за един човек и за един художник и ако той си беше останал като майстор на интимната пластика на малката пластика на хумора на хумора който той винаги така вкарваше
в най-добрите си работи тогава ще ж бъде по-добре за него в тази скуптура той допуска няколко професионално груби грешки като започнем от това, че той я беше патинирал по време на откриването на статуята тя беше с една патина
а тази патина след няколко месец стана черна и до ден днешен е черна това не беше предвидено от него обикновено тези бронзови скуптури върват към зелено тази благородна зелена патина тук я няма вече 20 години
чернея се това не е добре освен, че стои зловещо но не стои хубо не стои красиво второто нещо той вкара в нея многобройни детайли които не се виждат сега други въпроса дали е хубо или е лошо че не се виждат но това не е
монументалистичко мислене в лявата си ръка тя държала някакви монети ама това не се вижда да оставим на страна нали, че само по себе си не е някакъв койзнакъв скулптурен жест е ли пъл в фонументалистиката там
държането на монети не съществува но най-важното е че го няма не се вижда освен това аз и до днешня не мога да си обясня защо на гърба на статуята има една врата врата сега във
всяка статуя може би трябва да има някакъв достъп за някакви цели ремонти и така нататък но това може по някакъв начин да се прикрие и да да се знае само от техниците които изпълняват
съответните дейности докато тук вратата се вижда от всеки който погледнем нагоре вижда една врата това означава две неща първо че работата не е направена не е доправена ако тя беше доизмислена тази врата ще бъде
така вкарана в пластиката че никой да не я вижда и тя да не прече на образа друг голям минус статуята е с гръб към дългата улица Тодор Александров от където най-много
се вижда т.е. най-виждана част е гърба и това не се прави в триизмерната скуптура при триизмерната скуптура от към най-видимата страна трябва да бъде експонирено лицето на статуята особено която тя има гръб
има статуи които са по-сложни многофигурни и там може да кажем че от всички сте ръвнопоставена тази не е тя има ясно лице ясен гръб и гърба има няколко километра перспективна
гледна точка от там сега гледат в гръб в гръб в гръб това нещо е грешка на монументалиста и на архитекта разбира се т.е. тя съдържа редица видими и доказуеми
елементи на недоправеност тя самата цялата беше черна и когато стана черна свръзла веща тогава решиха да я позлатят но те ни я позлатиха при откриването това стана допълнително
отново белек за недоправеност за недомисленост така че много по-добре беше за бедния Георгий Чапканов да не се захваща с този невдъхновен не в неговата
специфика не в неговата стихия и дълбоко невежествен недобросъвестен проект и вместо това може да направи много други много по-хубави и много по-истински неща които да останат
там както той е силен дали в малка пластика дали в някакви други форми които ние не знаем да кажем медали медальони или нещо подобно които да попълнят образната галерия на България
вместо това той се полъга по привидното издигане на пиадестал което обаче ти когато си направил един шедевър и той е на пиадестал добре но когато това е едно невежество и той е на пиадестал кой печери от това сега
много важен е въпрос какво да се прави от тук нататък защото всеки ще каже да, добре така е паметник на глупостта паметник на невежеството всичко да недобросъвестни хумово но имаме един факт върху високия бетонен пиадестал бронзова
8 метрова статуя какво да се прави от тук нататък няма ли да е много тромава тази процедура няма ли да е много сложна не процедурата е много проста сладичния общински съвет взема решение че тази статуя не отговаря на името на града и на качествата необходими за негов символ
поради което трябва да бъде преместена на друго место обявява се подписка за събиране на пари казва се колко ще струя дава се оферта от някаква фирма и се казва ще струя колко си хиляди лева прави се малкова сметка
и започва събирането в момента в който се събират парите фирмата взема статуята и премества на другото място примерно въл двор национално исторически музей или в градинката до Театър София след това понеже мястото е емблематично и не може да бъде оставено тук от така се прави един конкурс за
паметник който да бъде поставен на това място сега дали ще бъде там Св. Константин Велики с неговата крилата фраза Сердика е моят Рим и прочие това вече ще го решава конкурса след което ще се премине към осъществяването на наградения проекта
проекта и може би много важно тук е да се върнем към темата за покаянието защото би било много добре и кмета Софиянски и скулптора Георги Чапкънов да се покаят за това си деяние което между другото е покушение срещу самия Бог и то обществено покушение ти добре ще се покаяш насъме в тайната стаичка
но обектът стои и продължава да развращава обществото така че покаянието трябва да бъде обществено ти трябва да изискат този монумент да се премахне от това място и ако това стане те двамата
изключително много ще спечелят в личен план покаянието е възвеличаване на човека на човешкото достойнство то не е унижение както на някои им се струва точно обратното там се появява достойният човек там притобива достойнство така че най-добрият изход от
положението е покаяние на главните участници разбира се и на столичния общински съвет макар и в съвсем друг състав но той също да се покая от името на тогавашния малодушен общински съвет което не е могъл да се противопостави
и ако това стане ние ще видим как и духовния градост и достойнството на самия град неговото самосъзнание ще се въздигнат и ние ще направим една крачка в правилната посока която е посоката към Христа
Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зора Абонирайте се!