ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 228 е Отец Георги от Жегларци 10 години по-късно На 12 февруари се навършват 10 години от блажената кончина на Отец Георги от Жегларци и това е повод отново да се поразмислим и да поговорим за стареца Защо обаче го правим? Защо пак и пак се връщаме към житието, страданието и тържеството на Отец Георги? Дали само от мило чувство, към близък човек, от носталгия? Съвсем не! Житията на Божиите човеки са наръчници за това как ние да живеем И особено полезни са житията на нашите съвременници Те важат за нас с пълна сила и нямаме никакви оправдания да не се сравняваме с тях
Всяко житие на Божий човек е едно подражание на Христа Едно осъществяване в живота на отделния човек Осъществяване на Евангелието Ние сме чели Новия Завет Чели сме Евангелието Защо продължаваме да го четем? Казват, че дядо Киприян Когато в началото в 70-те години Се бил изнесал на палатка горе като отшелник в Черепишкия Балкан Е читал за седми път Библията Шест пъти бил прочел цялата Библия И започнал за седми път тогава Много вероятно до края на живота си Още много пъти да е прочел Библията Разбира се и Евангелието
Защо? Го правим Нали уж Го знаем Чели сме го Знаем Какво се случва? Всъщност Ние го четем Именно защото Не го знаем Знаем го До някъде Но не в пълнота Не в дълбочина
Това не е и седско познание Частичното познание И за това се налага пак и пак Да го четем и да вникваме И всеки път по малко Ние до края на живота си Няма да го Осмислим в пълната му дълбочина Това е невъзможно Но Малко по малко Да Напреднем в Знанието Или да
Намалим незнанието си За това, което е вкарано в Божието слово В Евангелието Но същото важи И за Малките Евангелие Които са Житията на свеците Ние разбира се Познаваме лично Дядо Георги от Жегларци Познаваме неговото житие Не Не го познаваме
Не го познаваме Ние го познаваме частично Повърхностно За да го опознаем Първо Трябва да имаме ум Христов А ние го нямаме Второ Трябва пак и пак Да ги осмисляме Събитията от Неговото житие Да ги съпоставяме И Лека по лека
Да напредваме В Познанието си Което няма да бъде пълно Но все пак Да е малко по-задъбочено И малко по-осмислено На времето Майка Валентина Когато Си говорихме За дядо Георги Тя Казва така Цитирам
Аз го потърсих Като човек Който е страдал По време на Атеистичния режим След това обаче Това ми се видя Една сянка Едно по-второстепенно нещо И аз видях Истинския духовник Една сянка Значи Неговите страдания По време на
Атеистичния период Са Второстепенно нещо Сянка По думите на майка Валентина Която написа Петнадесет тома За Страданията на Духовници През Атеистичния Период Тя е Човекът, който
Най-много е писал По този въпрос Тя Казва, че Във случая Това е Второстепенно Една сянка А че водещото е Аз казва Видях Истинския Духовник Защо Майка Валентина
Ги говори Тези работи Как така ще кажеш Как така Страданията По време на Атеистичния режим С една сянка Едно Второстепенно Нещо Ти един вид Оправдаваш Атеизма Разбира се
Съвсем не Майка Валентина Прави друго Тя слуша Какво казва Господ А Господ Какво ни казва В Евангелието От Матея Глава 10 И не бойте се От уния Които убиват Тялото
А душата Не могат Да убият А бойте се Повече От оногова Който може И душата И тялото Да погуби В геената И не бойте се От уния Които убиват Тялото
Кои са тези Които убиват Тялото В нашата Най-нова история През пърт През първите През първите Години След Същеници Са били убити Убити Убити Телата
Душите им Са живи Не душите им Са убити Но телата им Са убити И какво ни каза Господ Не бойте се От уния Които убиват Тялото Той казва ли Ние Ние оправдаваме
Убийците на тялото По никакъв начин За убийците Той има Една Заповед Не убивай Те Престъпват Тази Божия заповед Там е ясно Но на нас Той казва Не бойте се
От убийците От уния Които убиват Тялото Той е от убийците Той не заповядва Това е заповед За нас Ако ние Престъпим Тази заповед И започнем Да се страхуваме От убийците На тялото
Ние Престъпваме Словото Божие Изрична Божия заповед На Господ Иисус Христос Нито Господ Оправдава Убийците Нито Майка Валентина Нито Който
И да е Те са Престъпили Божия заповед Но Къде ги тези убийци Сега Ние сега Около нас Нямаме такива На времето Тези Кои са имали Такива убийци Са имали
Този проблем Ние в момента Наоколо си Нямаме такива Обаче Трябва да Внимаваме Със душите Ни какво става Телата Ни не са заплашени В момента Няма концлагери Няма Разстрели
Няма Смъртна Присъда Изобщо Обаче Господ ни казва Че не Изобщо Не е трябвало Да се страхуваме От убийците А трябва Да Внимаваме Със душата
Ни какво става Защото Тя Може да отиде или във вечния живот И в вечната смърт Тялото Което Убиеца Убива То така или иначе Смъртно Така или иначе Ще умре Дали сед
Десет години Или сед Сто и десет години То ще умре За душата Обаче не е така Тя може да отиде В вечния живот Или в вечната смърт Там се решава Съдбата на човека Съдбата на тялото Е решена Той Ще умре
Тялото ще умре Човека Ще умре Но След смърта Е важното И това разбира се Господ му е казал Безброй пъти В Евангелието Сравнявайки Тези Два подхода Единия е Секуларен
Плъцки Човек от човешки А другия е божествен И той не го е преподал Божествения За да се ориентираме Сспрямо него Да не оставяме На равнището На Хоризонталното На Нали Обиването на тялото И да кажем
След като тялото ми Не е обито А е обгрижено И Планирано Значи няма проблем Точно обратното Има проблем Защото проблема Винаги е Духовен Как става Погубването На душите При положение
Че Ние сега Нямаме заплаха За погубване Наше тела Не Ни си знаем Че ще умрем То е ясно Но Така начата Насилство На смърт В момента Не е видима
Значи ли това Че Ни сме в По-добро Духовно състояние Съвсем не И Погубването На душите Е Главната Грижа На християнина Да не погуби Душата си
Защото Как става Това нещо Погубването На душата Ами много ясно Чрез греха Ама греха В повече случаи Е сладък Той не идва Тука с Нож И с Автомат
Нито пък С инструментите За изтезание Огромното Мнозинството От човеците Биват Или Сплашени Това е Едната Стратегия На сатаната Или Съблазнени
Това е Другата му стратегия Но и двете Водят в една и съща посока Ако ние се Оплашем От Убийците От Изтезания Или Някакви Гонения Ако се оплашем Страха е проблема
Гоненията са си гонения Случило се Случило се Изтезания Еми Хвана ли Те изтезават Или те застрелват Това е Извън тебе Никой няма да те усърди За това, което е извън тебе Но страха От тези работи Вътре в тебе
Ти носиш Отговорност За страха Ако ти се Оплашиш От гоненията Ти си Престъпил Божията заповед Която казва Не бойте се От Убийците На тела И обратно
Ако Си съблазниш От Сладкия грех Независимо Дали това е греха На гордостта На щеславието На чревоугодието На плътските Изкушения И така нататък Всичко това Се услажда На греховния човек
И тогава Той сам Причинява Своята гибел Сам става Съдия На себе си Няма нужда От Друг Да го съди Ти сам си се осъдил И така Душата Е разбира се
Важното По-важното От тялото Убийците на тялото Не могат да убият На душата А Кое Тогава Човекоубиеца Не го знаем Кое В Евангелието От Иоанна Господ ми казва
Така Ваш баща е Дяволът И вие Искате да Изпълнявате Похотите на баща си Той си беше От край Човекоубиец И не устояв Истината Понеже в него Няма истина Ето е думичката
Човекоубиец За да ни Отговори на въпроса Кой е Истинския човекоубиец Дявола От край От край Време Е Човекоубиец Или Както казва Св. апостол Павел Ние не воюваме
Срещу Ние Нашата борба Не е против Кръв и плът А против Началствата Против Властите Против Светоуправниците На тъмнината От тоя век Против Поднебесните
Духове на злобата Тоест В крайна сметка Нашата война Е срещу Лукавия Срещу Господаря на греха Срещу Господаря на лъжата На Съблъзанта Това е Истинската Наша борба
А не Срещу Човеци Пък билите И убийци Билите И гонители Как Човек Може да Причини Смъртта На душата Си Когато
Се Съедини С човеко Убиеца С Лукавия По къв начин Става това нещо Чрез греха Тоест По Цял Легион Начин Това
Майка Валентина Обръщва Внимание На Истинския Духовник Защото Той Се бори Срещу Лукавия Той не се бори Срещу Човеки
Те са Жертви на Лукавия Неговите Носители В неговият Случай И то Кво означава Негови носители Че всички Ние сме Греховни Тоест Носим
По някакъв Начин Ставаме Инструмент На Лукавия Също Себе Си Най-вече Но И Също Другите Ако
Станем Проводници На Неговите Козни И тези И тези Многобройни Превъплащения На греха Гордост Алчност Сребролюбие Плъцките Похоти
И така нататък Те Не винаги Са видими Много често Те се преобличат Те са Явяват се като Добродетели Маскиране са като Добродетели Да Разбира се Ние имаме Така
Чисто отстъпничество От Бога От страх Както Св. апостол Петър Три пъти Се отрича От Господ Не познавам Човека От какво? От страх От малодушие И тук е важно Да се каже, че
Никой не е убил Петър Никой не го е бил Никой не го е изтезавал Само го питат Бе, ти не беше ли от тях? И той От страх Се отрича Ние Също Не веднъж Се отричаме от Христа От страх от човеци
Но не в този вариант Не, че някой ни е заплашил Че ще ни бие Или че ще ни предаде Или нещо подобно Но От Човекоугодие Човекоугодничество Опитваме се да Положим Човеците Като критерии За всичко Дали ще бъдат
Политически партии Дали ще бъдат Бизнес Някакви институции Или идеологи Или каквото ще да е Ако е От човека Ни воюваме също човека Той е нашия враг А дядо Георги Какво казваше Ние казва Не можем да мразим човека Аз казва
Не мразя човека Мразя Врага На Бога И на човешкото спасение Той това не го е измислил От себе си Той това си е Дядо се казва Изконното верою На християнина Преподадено ни от Господ Иисус Христос И от апостолите И от всички богослови Че
Омразата Сспрямо човек си Е зло Господ от такава степен Ни преподава Този урок Че ни казва Обичайте враговете си Тоест Ти Не само че Не бива да мразиш Човека Но не бива и да го презираш Ти не бива да
Имаш лошо чувство към него Не говорим за мраза чак А трябва да имаш добро чувство Обичайте враговете си Някой ще каже, че Това е една много висока летва Ни не можем да я скочим Може и да не можем да я скочим Но Това е мярата Която Господ ни е показал Да не воюваме срещу човеки Да не мразим човеки Защото те самите Са жертви
На лукави И дядо Георги Не веднъж го казваше Те се казва За съжаление И цитираше Думите на спасителя на кръста Те не знаят Какво правят Прости им Господи Защото те не знаят Какво правят Той се опитваше И той да подържава на Христа И в това отношение
И не веднъж го казва Макар че неговият темперамент Бих казвал борчески Както казваше неговият син Бог да го прости Отец Стоян Той казва Е бил разбойник Говорим за чисто Психологическите качества На младежа Георги Пейчев Силен Як Младеж
Така В разцвета на силите си Естествено да бъде по-буен Да бъде Експанзивен И така нататък Но Той се опитваше И успяваше Да Вкара Тези свои Черти на характера В Християнския
Мироглед В Божиите заповеди И Резултата беше Именно в това Че той Не се сърдеше на никого А Се опитваше Да Приобщи Враговете си Те каза Връждуват
Ма питайте тях Защо враждуват с мен Аз каза С тях не връждувам Когато Там го пита Прокурора Бе ви Защо тук Имате такъв проблем Нали Аз каза Нямам проблем с тях Те имат проблем с мен Тоест
Приведено Християнски Те са ми Връждуват с мен Те враждуват с мен Аз не връждувам с тях Аз връждувам с врага Който е и техния враг Врага на човешкото спасение С него връждувам С никой друг Впрочем Това е една от причините Да Усещат
Неговите врагове Че този човек В крайна сметка Както кашла Те с Георги Аз казвам От радост към Бога И тя ги обичам От радост към Бога И тя ги обичам Враговете Има един сън В който вижда Своите врагове В рая
И пита Сестра си там Ами казва Или леля си Една своя Мисля, че сестра Какво казва Правят тези хора тук Ами казва Нали се молиш за тях Господи ме простил Нека да Чуем едно Православно песно пение След което
Ще продължим Всем предстателствуеши Благая Прибегаюш тим С верою В державни Твой покров И ногово Не имами Грешник Богу В бедах и скорбях Присно Избавления Обременени
Многими Мати Бога Вишня Те преподавам, избави от всякого обстояния, раби твоя. Ако проследим житието на отец Георги, ще видим, че той разбира се е бил свидетел на жестоките гонения срещу църковници, включително кървави, убийства, концлагери, които започват след преврата на 1944 г.
Той тогава е бил още младеж, млад човек, отива в казармата и т.н. по това време, но естествено е чувал за тези работи. След това обаче, когато става свещенник, 1965 г., вече са прекъснали убийството на свещениците, и той живее в обстановка на страх от евентуални гонения, но гонения вече такива няма, имат други. това е вторият етап. Това е много интересно да видим отделните превъплащение. В един случай, кървави гонения, във втория случай, психически натиск, сплашване. Това никак не е безобидна работа, сплашването. Защото от страх предаваш Господа. От това, че да те застрели, не може да предадеш Господа. Но от това, че да те оплаши, може да го предадеш.
или пък по други причини, както и Юда. Юда не е от страх, а от завист, от други причини. И ние трябва да внимаваме, къде можем да предадем Господа. Отец Георги живее във времето на страха. И по това време, мнозина предават Господа. или с малодушие, т.е. спират да вършат своите истински свещенически задължения, да проповядват, да живеят като пълноценни духовни водачи, духовни отци, а в общи линии подвиват опашка и стават едни църковни службаши, които само гледат да извършват движенията на свещеника. Това е едно много лукаво време. Да кажем, той когато започва да става свещеник, 65-та година, до 65-та до 89-та година е точно този период. и ние трябва да се получим от начина, който отец Георги подхожда
към ситуацията. От неговата смелост, от неговата... много важно е как той си... защото той е воин. Но не воин хоризонтален, воин вертикален. Той воюва с поднебесните сили на злобата. Той воюва с греха, с лукавия, с страха, с измамата, с съблазънта, с тези духовните неща, а не с физическите. Когато се случват всички тези неща, се оказва, че неговите вътрешни сили, неговия характер, надмогват цялата система.
Нас не се струваше, кой знае колко непоклатима, че не можеш ти да се противопоставиш на цялата система от долу до горе, от местната, която е в селото ти, до централната власт в столицата и на всички нива да бъдеш адекватен противник на системата и дори да се окажеш по-силен от нея, да я победиш в крайна сметка. Отец Георги доказва, че това е възможно и че всички наши оправдания чрез обстоятелствата, това е много важно,
ние много често се оправдаваме с обстоятелствата. такива бяха времената, нямаше как, нали? А Отец Георги променя обстоятелствата. В неговия случай, така да се каже, времето и пространството се изкривяват от неговата гравитационна сила и тези обстоятелства стават други. И той по друг начин осъществява своите Богоугодни намерения. Първо да си направи право да стане свещеник, после да се направи църква в селото, после да вкара синовете си в семинарията и тримата, после децата на всичките си братя, след това и другите момчета от жегларци и от други села. Всичко това са негови Богоугодни намерения,
които той осъществява въпреки, че привидно би трябвало това да не е възможно. И по така мълвата, която ние сами си разпространяваме, ние сами си казваме да той не беше възможно. Ама той го е направил. Всеки може да го види. Значи за него е било възможно. За мен не е било възможно, но за него е било възможно. Така че ние не трябва да мерим възможното с мярката на провалилите се, с мярката на оплашилите се, на незнаещите, на неможещите. А трябва да ги мерим с мярката на осъществилия се човек. Отец Георгий от Жегларци се осъществява блестящо по време на атеистичния период. и кулминацията на този привиден парадокс, като ние трябва да знаем, че ние го знаем, че почти всичко в християнството е парадоксално. Когато на смъртния одар го питах отец, когато ти беше най-щастливото време в живота, той беше така унесен. Не може да кажа, че в момента се концентрира, мисли, разсъждава, на лента прехвърля целият си живот с хладен разум.
Не. Той разбира се беше с всичкия си до последно, сто процента, но ми отговори автоматично на секундата. Кога си бил най-щастлив? Във времето на най-големите гонения. 60-те години, като е 60-те години, когато почна голямата акция срещу свещениците, тогава бях най-щастлив. Ето, това е много-много пътеводно за нас. Не да се оплакваме от препятствията, а да оценяваме, че чрез тях това са стъпла, по които Господ ни качва по лесвицата към себе си. Всяко от тези препятствия, които ни излизат, да кажем, сблъскаме се с нечия омраза, с нечия завист. И ничи казваме, как ни мразят, как ни завиждат. Ами, преодолей това препятствие и Господ ще те възнагради. Или, пък да кажем, страха. Преодолей страха, Господ ще те възнагради. Или, човекоугодието, искаш, изкушаваш се да угодиш на някого, в името на някакви такива корисни, хоризонтални походи, алчности, сребролюбие и така нататък. Ако преодолееш тези изкушения, това са стъпала нагоре. Поначало, едно добро никога не идва само. И отец Георги, като почваме да изучаваме, първоначално аз, като се сблъсках с него, ми се стоя, че той е някакво изключение от правилата. Един вид, понеже селото е много затънтено и никой не е разбрал, че този човек е като Давид също голият и живее все едно, че комунизма не го засяга. Все едно, че забраните не го засягат. Все едно, че атеизма е безсилен.
Аз си мисля, че това е някакво голямо изключение и че общо взето духовният живот през онези години е бил на доста ниско ниво. Обаче, колкото повече се занимавах с житието на отец Георги, толкова повече виждах, че изплуват от мрака на невежеството ми образи на други светли личности. Дядо Кипрян и така нататък, преподаватели в семинарията и други. И се оказва, че явлението отец Георги съвсем не е единственото, а имало и други около него по-невидими. И него нямаше да го видим, ако не беше тази му силна позиция срещу системата, срещу атеистичния режим. Тя го прави по-видим. Имало е други, прости хорица, много смирени, които никога не са проповядвали, никога не са се борили в кавички, нали, срещу човеци. Обаче са победили врага на човешкото спасение с смирение, с вяра, с вътрешна борба духовна. Много по-тежка от видимата. Същата духовна борба отец Георги също е водила. Но ние първо виждаме външната борба. И чак след това, като майка Валентина, каза, след това видях, каза, истинският духовник. Този, който води вътрешната борба. Тя е важната. И по този начин, чрез отец Георги, аз лично за себе си, пишеки книгата сега, и филма преди това,
започна да откривам цяла една друга България. Което, за съжаление, е невидяна, невъзпята, слабо позната. Не говорим за духовници, които са пострадали от атеистичния режим, а говорим за, някои от тях са пострадали, но говорим за истинските духовници. Истински духовните люди. Някои от тях са били светски деца. Може да нямат художество на творчество, може да не са написали книги. Обаче, ние с какви мерки ги мерим? Ако ги мерим с мерките на вестникарството, на новинарството, няма да ги видим. Няма ги никъде в новините, няма ги никъде в вестниците. През целият този период. Няма ги в не съществители дисертации, не са публикували статии, не са публикували книги. Нищо. Някой ще каже, ами, така да се каже, не са се осъществили.
Напротив, осъществили са се. Но ние нямаме сетива да ги видим. И това е също един от родците на дядо Георги. Той чрез видимото ни доведе до невидимото в себе си. И ние оттам трябва да продължим. И да го видим това невидимото. Майка Валентина, ако не беше написала тези 60 книги, вероятно и не няма ще да я видим. Или по-малко ще бяхме да я видим. Но чрез книгите ние намираме истинския духовник, майка Валентина. Да, църковният писател е изключителен. Но и да не беше написала нито една книга, тя пак ще ешел да си бъде майка Валентина. В духовен план.
Господ ги знае всички тях. Ние не ги знаем. И затова ние получаваме една мотивация да ги търсим тези неизявените външно, обаче вътрешно същите такива диаманти, каквито са дядо Георги и майка Валентина. тази невидимата духовна България на мен ми става все по-интересна. Чрез видимата. Чрез яркия образ на отец Георги от Жегларци. И това, че е ярък, не е минус за него. В никакъв случай. И едното, и другото. Имаме различни видове светци. Някой от тях, славата им е пълнила цялата вселена.
За други никой не е научил нищо. Но, и едните, и другите са Божи угодници. И, казахме, минала е периода на кръвите гонения, и два периода на психонатиска и на страха. Но, имаме и един трети момент, който е изключително важен. А именно, изкушението с кавички добро. Ето, това е черешката на тортата. Това е, което нас ни касае. за това, че вярваме, че ходим на църква. Пряко така плашене няма. Има косвено. И за него ще стане дума. Но, изкушение има. И ние трябва да видим съблазни.
Изкушение в смисъл съблазни. И трябва да видим от тези Георги как реагираше на тези съблазни. А именно, най-яркият пример, е когато Димитър Тодоров, заместник, директор на дирекцията по юрисповеданията, по това време, вижда, че не може да се справи по никакъв начин. Не върви системата с сплашването, която иначе върви насякъде, но във случай е удред на камък. И той решава да пробва последния вариант, а именно съблазън.
И предлагат на дядо Георги да го преместят в Русе, в най-богатата енория, да му дадат апартамент и по този начин да дадат възможности на децата му, да придобият по-добро образование и изобщо той да си стане един гражданин с така самочувствие, с реализация и което е най-чистото в цялата работа, в схемата, нищо насреща. Не му каза, ти направи това, а ни това ще направим.
Не. давате се, давате се, давате се. Ето това е за нас лично най-адекватният пример. Другите примери, ако, не дай си Боже, настъпят времена на гонения и на сплашване, да знаем дядо Георги как се спрагал. Но ги няма в момента, тези грубите сплашвания. Има я обаче съблазънта.
И то, точно в този вид. Предлага ти се нещо добро. Да кажем, стипендия от някъде. Предлага ти се възможност да се срещнеш, да ползваш библиотеки в чужбина, да участваш в конференции, да се срещаш с високопоставени личности, фигури и прочия. И, срещу това, никой не иска. Няма тук подпиши се за държавна сигурност. Не. Точно както е било с дядо Георги.
Ела в Русе, голям апартамент, богата е нория. Реализация. Без условия. Дядо Георги, със своята здрава интуиция, а тя открадирва тази здрава интуиция, разбира се от неговата духовна практика и от неговата чиста душа, чисто сърдечието му. Той с чистото си сърце,
защото сърцето е органа, сетивният орган на богопознанието, е сърцето. умът също познава бога, но по друг начин. Докато сърцето, пряко, сетивно, познава бога, ако е чисто. Ако не е чисто, това сетиво не работи. Той е запушено, затлачено.
понеже той е очиствил сърцето си чрез покаянието, чрез молитвата, чрез вярата и усеща, че нещо не е вред. Макрачена повърхността всичко е наред. Никой не ти предлага нищо, някакво отстъпление. Не. Ти си си ти. Просто се издигаш от най-затънтеното село,
отидаш в един от най-ховите градове в България. И Дядо Георгиев се отказва. Сега, тук е. Защо този пример е важен за нас? Защото ние в момента, след като падна атеистичния режим, режима, който действаше с сплашване, започна следващия режим на сатаната. Режима, който действа с съблазън. Защото сатаната няма почивен ден, няма така територии, в които или лично си, в които казва,
аз тук няма да се занимавам с тези хора, да правят каквото си искат. Без мен. Падна атеистичния режим, е, тогава аз си взявам почивка, отивам в отпуска. Той действа 24 часа, 7, 365, 366, непрестанно, ежесекунду, сспрямо всички нас. и когато падна режима, който плашеше духовниците и священиците, идва времето, когато действаме по друг начин. Той има безкрайно много начини на въздействие. И активния в момента начин, никога не е късно да превключи на другите начини. В момента е превключил на съблазън. И ние за това трябва да се поучим от отец Георги как действа той в момент на съблазън. Защото там случай е перфектен.
Ако бяха го накарали наистина да жертва нещо срещу това, което му дават, ще кажеш: "О, ние веднаме ще разберем тук каква търговия." Не, нищо не му предлагат. Предлагат му, ей така, отгоре да ти се спусне нещо. Единствено, на мен ми предлагат една стипендия от една фундация да отида да уча в, или един стаж да направя, да кажем, в Регенсбург. Има ли нещо лошо в това? Не. Карат ли ме някъде да се подписвам, че се отказвам от православието, че ставам Римо Катурих? Ме не разбира се. Дават ти хората, библиотека, научен ръководител, един професор те потупва по рамото, пие си чая с тебе
и си говорите като равни, усмихнат. Никой не те кара нищо лошо да правиш. Чети в библиотеката, ползвай се. Какво е проблема? Нищо не искаме от тебе. Тоест, има такива случаи, които много напомнят на русинския казус на дядо Георги. И за това ние при различните ситуации можем да черпим от неговото житие различни примери на действие. Нека да изслушаме още едно преступение и след това ще доразвием тази тема. Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобов! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом!
Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобишни Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом!
Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом! Слава Бобом!
Абонирайте се! Абонирайте се! Как българското общество се разврати по отношение на Господа, разбира се, по отношение на православието след 10 ноября 1989 година? Не чрез насилие, не чрез сплашване пряко, с физическо насилие, с концлагери, с затвори, съдебни процеси. Такова нищо нямаше. Ние да влязваме в територията на русинските изкушения на дядо Георги. Утиплициране по няколко хиляди, да кажем. И по линия на икуменизма. Какво лошо има в икумениския диалог? Нищо лошо, бе. Никой не те кара нищо лошо да правиш. Събирате се, говорите си на една конференция. И там участват протестанти, римо-католици. Няма проблем. Никой не ни е казал, че ние трябва да се отказваме от православието. Напротив, те любезно подчертават.
Всеки си остава такъв, какъвто си е. Никакъв проблем няма. Други блага. Стипендии. Колко стипендии даде Българската църква през последните 35 години? Това е много интересно да се направи едно изследване. То ще заслужава, деца, казва дисертация, човек да направи на тая тема. За стипендиите, отпуснати от Българската православна църква и стипендиите, отпуснати от всички останали. Протестанти, римокатолици, фондове, фундации, светски, отворено общество и така нататък, USAID. Всички. Фулбрайт. Всичко това нещо са благотворителни дейности за благото на човечеството. Правени от благотворители. да ги сравним колко са от истинската църква и колко са от всичко останало.
И ще видим, че най-вероятно повечето са от всичко останало. Несравними са. сега това всичко останало. Питаме се, добре ли, хубаво. Тези хора имат добри намерения. Аз не се съмнявам в това по никакъв начин. Протестанти, римокатолици, светски лица. Сорос, аз съм убеден, че имат добри намерения. Искат да помагат. Но, какъв е техния критерий за добро? За добри намерения? Да кажем на един либерален мислител. Безбожник, но добър човек.
Либерален, филантроп. Не вярва в Бога, но вярва в човека, в прогреса, в отвореното общество, в демокрацията, в евроатлантическите ценности. И гляда ги подпомогне, защото те са нещо добро. И идва при нас, както идват при дядо Георги, и му казват, а бе така и така, даваме ти, еди, кво си, възможно да се издигнеш. В обществото, в иерархията, в науката, къде ли не. Та, какъв е критерия? Ние, ако нямаме чисти сърца, като дядо Георги, веднава да усетим лукавия, къде действа. И то, как действа. Като ангел на светлината. Ни сме предупредени. От Свети апостол Павел. Че лукавия
може да ни измами с страхотно привидно добро в второто послание до Коринтени. Какво казва Свети апостол Павел? Защото такива са лъжи апостоли, лукави работници, които се преобразяват в христови апостоли. И не е зачудене, защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината. Та за това
не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им. Крайна цитата. Тук ключовата дума е ангел на светлината. Сатаната се преобразява в ангел на светлината. т.е. Ние трябва да внимаваме,
когато ни се предлага нещо в общи линии добро, дали това не е преобразен ангел на светлината. Дали това не е скрита форма на съблазън. Защото какво аз ни трябва? да ни оценят хората,
да ни казат, че сме много добри, че сме много велики, че сме много талантливи, че правим страхотна работа, че сме прекрасни. Нашето ощеславие, нашето его, нашата гордост, и те се блазнят от тези неща. Никой не ти казва нищо лошо. Напротив, от сутен до вечер прекрасни неща.
И това би могло да бъде точно това проявление на скритото зло. Защото възника въпроса. който е много важен. Изключително важен. Кое зло е по-опасното? Видимото или невидимото? За нас християните. Ясно е, че невидимото. Видимото зло, да кажем,
атеистичната идеология. Питаш един християнин, аре, кво ще кажеш за атеистичната идеология? За учебника по научен атеизъм. или за речта на еди кой си атеистичен пропагандатор. Опасна ли е тази реч? Той ще каже, може да е опасна за невярващите, но за вярващите е абсолютно безопасна. хиляда такива речи
няма да имат никакъв резултат върху вярващи. защото това е видимото зло. Той като излезе и като ти каже прогреса, техниката, икономиката, природата и така нататък, човечеството, светлото бъдеще, няма Бог, ти оттам нататък
не можеш да бъдеш по никакъв начин съблазнен. Обаче, това е когато е откритото зло. Или пък да те плаши. Ако вие ходите на църква, ще ви уволним, примерно. Или пък ще ви убием. това е откритото зло. Обаче, скритото зло, невидимото зло, там е проблема.
Защото, ако ти го погълнеш, това е както болезнената и безболезнената болест. Ако болестта е болезнена, болита е нещо, но виждаш, че там има проблем. И тързиш решение. Тивиш на лекар, лекувате, ако обаче, болестта е тотално безболезнена, без никакви симптоми,
ти няма да разбереш, че си болен. И тя ще те изяде отбътре. Същото е с злото. Ако злото е видимо, както беше по време на атеистичния режим, да, то си е зло, но е видимо. В наше време, след като падна на атеистичния режим, а и преди него,
злото е най-опасно, когато е невидимо. И понеже при дядо Георги този случай в Русе е точно такъв, че злото е невидимо, и владиката е да му казва, така и така, ще изжи в Русе.
Привидно, всичко е, как да кажа, и уставно, и послушание проявяваш спрямо владиката. Той носи отговорност. Ти какво? Ти си изпълнител. И какво лошо ще се случи? Да отиж в столицата на Дунавския вилает. Напротив.
Отсетне имаш безкрайно широка палитра палитра от начин да излъжеш себе си. Ще казвиш, чай сега. Аз като тя до в Русе. Те тук в Жегларци съм ги вече така огласил. Те всички знаят
за какво става дума. В Русе обаче почвата не е разорана и аз ще отида там и такъв къвто съм силен проповедник, че аз ще имам там страхотна аудитория. Много хубаво ще стане. Тоест, човек винаги има начин да излъжеш себе си. ние как се лъжим сега? Че когато
така слугуваме на двама господари на православието и на неправославието така начиното инославие това е много така как да кажа евфемична дума инославие а че друго единия слави право а другият слави друго. еми, това другото
кого славиш? Ако не славиш право то е кривославие инославиото. Словето е православие другото е кривославие. Е, хубаво да ни с кривославието така да се каже правим достук правим комбина което в много случаи житейски и екстремални
да кажем при пожар при бедствие и така нататък ние са всички се съюзяваме за да помогнем а то е на ония това да. ние не ги гледаме тези ситуации така от къна точка на някаква доктриналност.
Не. Ние говорим за тази съблазан изтънчана когато нашето социално човеко-човешко битие издигане оценяване реализиране когато то зависи от кривославието
било то мутренски пари било то атеистични някакви фундации и да знам какви още нали било то благотворителности някакви филантропи нали вярващи в прогреса
не в Бога в прогреса вярват хората в отвореното общество прибрало колко хубаво нещо в отвореното общество ние сме говорили на тази тема разбере се не веднъж и тук ключа е че няма значение
дали намеренията на човека са добри т.е. дали той следва своята лична утопия щом е утопия дали ще е социална дали ще е народна дали ще е обществена дали ще е
класова щом е утопия дали ще е лична това е една човекоизмислена картина за света за добро зло която противоречи на Божията тя е
инослави и всички тези инославни т.е. кривославни центрове на меродавност центрове на финансиране центрове на оценяване те те оценяват дават ти награда дават ти титла дават ти медал
или приятелството си или нещо подобно всички тези неща са в крайна сметка богоустъпничество само че в сладката му форма не в онази кисела и горчива която беше по време на комунизма нали
трябва да се оплашиш за да остъпиш на Христос не сега трябва да се усмихнеш за да остъпиш от Христос трябва да бъдеш любезен за да остъпиш от Христос и ти биваш любезен и правиш кариера и получаваш и пъли отгоре на всичкото
пък и всичките уважават и те харесват и трупат по рамото това е човеково годничество ние виждаме пример в житието на отец Георги и се получаваме от този пример който е адекватен за нашето време сигурен съм че колкото пъти човек
се замисли за живота и делото на отец Георги Роджи Гварци в различните му аспекти ще намери различни важни първостепени дори полуки от това житие ние няма да спрем да се
вглеждаме в това житие а съобразно с въпроси които възникват пред нас с интересите ни ще намираме нови и нови аспекти и ще намираме и нови разклонения към други личности
които са съучаствали които са може би са били последователи отец Георги някой от тях разбира се но са били част от явлението и по този начин ние
ще се от една страна приобщаваме към Божия човек от друга страна ще си сверяваме часовника с начина по който той е реагирал и ще приоткриваме тази скрита България скрита
православна християнска България която точно по това че е по-дълбока ние не я виждаме както не виждаме лукавия когато се законспирират дълбоко така не виждаме и Божиите човеци когато
нямаме сетива за тях ние не трябва да свеждаме човека до двоизмерен етикет природно да кажем той е атеист и с това да приключим по никакъв начин това е обида свещу Бога всеки човек включително атеиста
е Божи образ той има безсмъртна душа душата е християнка родом той е Божия твар ние когато продаваме произведение на изкуството да кажем на Рембрандт или на Леонардо Винчев
се плащат стотици милиони за произведение на един човек а човека е произведение на Бога на най-големия творец и ние сме склонни да го подменим с етикета комунист атеист или някакъв друг
не ние трябва да знаем че човек е по-дълбок и по-сложен от това и никога да не съеждаме човеците до етикетите били те политически били те социални и така нататък няма значение какви са
но те са двоизмерени човек е много измерен и ние от радост към Бога трябва да обичаме човека да се пазим от зависта и от злобата които знаем кой е техния господар и
да следваме тази мъдрост на иначе по природа силния и буйния отец Георги че ние трябва да както казваше той
да им прощаваме за да не ставаме пречка за тяхното спасение ако ние тръгим на война след тях ние ще станем пречка за тяхното спасение
трябва трябва да им прощаваме както господ им прости ние ние ние пак ще се връщаме към темата за дядо Георги
по разни поводи в бъдеще ние пакетното ние пакетното да използвам този повод 10 годишнията и да поканя всички на прожекцията на документалния филм Пътят на воина за дядо
Георги след филма ще бъде представена новата книга под същото заглавие за житието страданието и тържеството на отец Георги от Жегларци това събитие значи
прожекцията на филма след което е представен на книгата ще бъде на 10 февруари понеделник от 18 часа в столичното кино Одеон до паметника на Свети Патриарх Евтимий Вход свободен