Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорница Здравейте! Темата на днешната беседа е Комунистическа България Периодически по повод на разни годишнини или без повод у нас възниква въпросът за осмислянето на периода в нашата история в нашата действителност от 1944 до 1989 година така нареченият комунистически период и до сега не съм сещал нито едно произведение
нито един автор нито един филм нито една статия, стихотворение които достоверно и убедително да осмислят този въпрос, този период Ако искаме с две думи най-точно да отговорям на въпроса какво представлява комунистическия период 45-те години в нашата история тези две думи непременно трябва да бъдат
не знаем не знам аз самия, който съм живял в този период и го помня убедително добре и го познавам уж убедително добре си давам сметка че аз не знам какво представлява това е първото и последното което можем да кажем сега
както Сократ на времето е казал аз знам, че нищо не знам аз знам, че нищо не знам за комунистическия период във България и това наше незнание е много-много важно то не е просто една фраза красиво, вметната така за по-интересно а е състояние на цяло едно общество ние не знаем какво всъщност
и не искаме да знаем достатъчно силно какво всъщност е представлявал този период 45 годишния социалистически или комунистически период и тук ключовата дума е всъщност всъщност какво е представлявал каква е истината за него защото има поне 10 милиона души може би и 11
може би и повече 12 които са живели по това време едни са хванали началото на периода други са го хванали целия други края поне 10 милиона и много повече са хванали части от този период и лесно можем да кажем че всеки има своя истина един вид за този период
10 или 12 милиона истини но това не ни води към познание точно обратното такъв подход разпада смисъла защото един ще каже това беше най-красивия най-смисленият период в българската история друг ще каже това беше най-лошия най-черният период е
не можем да кажем като ония съдия и ти си прав и ти си прав защото тогава няма смисъл тогава има 10 милиона лични мнения и нито едно от тях не е миродавно и нито едно от тях
не е истината и се оказваме отново на нулата и отново трябва да заявим че нищо не знаем и нищо не сме разбрали от този период не е обаче вярно че всичко е относително че всеки има своя истина това е съвършенно невярно няма как всеки
да има своя истина да всеки се лъже по различен начин всеки има своя самоизмама да но истината винаги е една ние или сме достигнали до нея или не сме това, че живеем в 10 милиона самоизмами митове самоуправдания
самовъзхвалявания това е съвсем друго но това не са истини това не е всеки да има своята истина а никой няма истината в такива случаи на пълен релативизъм когато се отказваме да смятаме, че има достоверни неща и ги разпадаме на индивидуални прочити, на индивидуални разкази наративи нас това не ни удовлетворява
има истина има същност на всеки период може да е сложна може да е полифонична тя винаги е сложна и полифонична много рядко може да кажеш това е черно това е бяло и да го кажеш няма да е вярно така че
има истина и ако ние не я познаваме ако ние не достигнем губим губим много тук изобщо не става дума за статистическа някаква да кажем представа на мнозинството мнозинството не е миродавно мнозинството може да се лъжи в Германия една от най-учените
и развитите страни в Европа и в света в 1941 година 90% от обществото са били убедени че Хитлер е най-великият водач на всички времена и народи в 1941 година в 1946 година 5 години и по-късно сигурно пак 90% от германците са били убедени че той е човека
който е най-много провалил Германия от всички така, че статистиката тук какво ни ползва че мнозинството мисли така или иначе фактите какво ни ползват милиони парчета информация за производство на стомана
на телевизори на хладилници за заплата за въоръжени сили за кино за книгоиздаване да трябва да ги има фактите без факти не може но те не разкриват всъщността под въпрос е дали
някога ще узнаем истинския смисъл на този период в българската история в българската цивилизация в българския дух поради най-малко седем а вероятно и повече причини седем стъпала към осмислянето
на историята първото изискване за пълноценно меродавно достоверно осмисляне на историята е този период да бъде разбран от тези които са го живели
само тези които са живели този период могат достоверно пълноценно да го разберат а тези човеки намаляват те си отиват умират и ще дойде време когато ще умре
последния човек който помни социалистическа България освен това тези човеки които са живели в този период до сега 33 години не успяха да го осмислят достоверно истинно пълноценно
едва ли в следващите 20 или 30 или 50 години ще успеят сега беше времето тези 33 години от тогава насамо когато изпомените са по-пресни и всички ние сме по-силни
отколкото ще бъдем след 20 или 30 години ние не успяхме да осмислим задълбочено и пълноценно този период едва ли ще успеем през следващите 20 или 30 години докато продължава това поколение което помни
реално социализма а когато си отиде това поколение вече това познание няма да бъде същото да ще има документи ще има филми записи мемуари
спомени факти и така нататък но не е същото когато си бил вътре ти си носител на този период когато си отвънка си наблюдател има голяма разлика между двете неща
това е като химика който изследва химическия състав на сол и човек който яде сол да химика сигурно се каже много вери неща за сол но този, който яде сол е в друго
отношение към предмета на изследването това беше първата причина живите люди те трябва да осмислят своя собствен живот и за съжаление за сега
не се справят не се справя аме второ този период може да бъде осмислен пълноценно достоверно истински само от хора които са свободни и независими
умствено умствено свободни умствено независими битийно свободни и независими къде са тези хора какво работят с какво се припитават с какво осигуряват своята институционност
защото ако приемем че Йоло Денев е свободен и независим какво значение оказва неговата свободна и независимост когато той е маргинал за всички да
хем да си свободен и независим хем да не си маргинализиран някой да смята че ти мислиш че ти произвеждаш смисли иначе
става тотална маргинализация във всяко ден отношение но свободни и независими в днешно време са много много малко хора бих казал няколко пъти по-малко
отколкото при комунизма при комунизма имаше една значителна част от интелигенцията която не се продаваше да разбира се сигурно си имали някакви
уклони устрени и прочие но бидейки ушки зависими от системата успяваха да бъдат понезависими отколкото сега сега много
много рязко спадна качеството на интелигенцията на мисловниците на хората които се занимават с умствен труд и произвеждат продукт ами че тези които
така бяха най-ярките носители на прехода от преди 10 ноемри след това да кажем с онази поговорка на пъна се планината е роди
мишка и те след 10 ноемри не произведаха нищо преди това бяха много по-ярки много по-силни много по-смислени изгубиха своята свобода и независност
станаха слуги на новата власт а когато си слуга на една власт тя дали е права или крива това тук ще го преценява нали
ние в случая не го осмисляме коя власт след 10 ноемри е била права или крива но когато ти си зависим от тази власт ти вече не можеш да мислиш ти не можеш да произвеждаш
ти вече нямаш талант ти си прекъснал жизнените сокове на творчеството и се явяваш един навщо казано говорител на силните надения дори да си
съгласен с тях но си изгубил най-важното свободата и ти си станал зависим трето трето трябва да имаш непоклатим и достоверен критерий
за истината а такъв е само Христос ние не можем да сложим в основата на осмислянето на каквато е действителност включително и на така начината
комунистическа България нещо друго освен Христос и да очакваме достоверен резултат примерно да сложим в основата така начините европейски ценности правилата държава отвореното общество или нещо друго подобно и да очакваме
достоверен резултат не резултатът ще бъде една поредна самоизмама има такива многобройни формули на самоизмамата е много от тях заместват критерия за истината заместват Христос
заместват истината когато ние стъпим на нещо друго няма да получим достоверен отговор не ще получим това което е заложено в уклона този политически или економически
или някакъв друг уклон властови обикновено който си поставя друга цел съзнателно или не съзнателно той си поставя друга цел не истината а властта утваждаването
на новата власт това е целта а не достигането на истината не задълбочаването не достигането до същността защото може да не ползва дълбоката държава не може да не ползва силните на деня и обикновено не ги ползва четвърто
материала който съпътства този огромен период 45 години с 7-8 милиона живеещи през цялото време т.е. 10 или 12 милиона съдби с медиите с книгоиздаването с телевизията с киното с всичко останало
изобретително изкуство наука военно дело какво ли не екология за медиите всичко това е един огромен материал огромен корпус от съдби информация сведения изказвания твърби на изкуството огромен материал
море това от една страна е добре че е документирано това не е като да кажем 12 век преди Христа където имаш много откъсещна информация и с нея се опитваш нещо да сгубиш сега имаме свърхизобилие но това е до някъде и минус защото
ако изчислим този целият материал този целият корпус от сведения това са милиони часове за четене за гледане за слушане на цялата тая информация и един човешки живот няма да стигне и два и три няма да стигнат
за първо четене просто да прочетем всички вестници всички книги чудем всички песни всички опери да изгледаме всички видеозаписи футболни матчове военни маневри резане на ленти всичко това са безкрайно много събития да
може би ще ги филтрираме но пак ще остане много материала материала е огромен и ти не знаеш кое е най-важното за да кажеш това ще филтрираме ще глеме най-важното ама кое е най-важното за да филтрираш Примерно най-великият римски историк
Публий Корнелий Тацит е пропуснал най-важните събития в историята на неговата държава в римската история Христовото Рождество Петдесетница сшествието на Светия Дух основаването на Църквата проповедите на Свети апостол Павел всичко това го няма в неговата история той го е смятал за маргинално
дори може би не е достигнал до него тази информация е как тогава ще намериш най-важното когато си го филтрирали си казал това не е важно ние ще се занимаваме с императорите с битките и с тези
едри събития според него а най-едрото което е много поголямо от римската империя само по себе си той дори не го е видял така, че и ние за да филтрираме първо трябва да имаме критерии достоверен и второ
откъде знаеш този критерий къде се проявява кое е най-важният човек за този период в България дали е Тодор Живков или може би отец Георгий от Жегларци Кой ще прецени кое е важното събитие и си остава тази необятност на материала
която за да го осмислиш това събитие ти трябва да я по някакъв начин усвоиш този материал да имаш критерии за важно и неважно да имаш методология за осмисляне на цялото а ние нямаме такава методология Петата причина че не сме се справили и, че не знаем
какво е комунизма в България изисква се огромен труд значи тези факти събития съдби чувства и прочие трудове за да се усвоят се изисква десетилетен труд това не става с
импресионистично така да се замислиш и след един час или два или пет да кажеш ето на аз свърших работата вече знам какво е било какъв е бил този период този
45 годишен период и с един месец и с два месеца не става тук трябва десетилетен труд дори можем да кажем че десетилетен труд на един човек не е достатъчен
защото един човек да кажем разбира от економика друг друг разбира от политика трети разбира от изкуство четвърти от религия
пети от друга шести седми това са огромни сфери на действителността важно важни сфери на действителността природната среда банковото дело и така нататък
и всяка една от тези сфери изисква десетилетен труд и ако си представим така съвсем въображаемо че се намерят такива човеки които решат да отделят да кажем 20 години от живота си за изследване да кажем
на банковата система при социализма започвайки от 9 септември състоянието и стигайки до 10 ноември това изисква разбира се огромен труд ако си представим че се намери човек който ще каже
аз ще отделя 10 години от живота си или 20 за ето тази тема ами трябва да има още един за другата още един за другата т.е. ние трябва да имаме един набор от 20, 30, 40 души които да се
преборят с материала да го усвоят и да ни преподадат резултатите и той да ни каже следствие от моите 20 годишни изследвания аз стигна до този извод по въпроса по темата нещо повече ако приемем
че един човек се вземе да кажем с киното документално игрално анимационно всичко това един човек го направи и изгледа всички тези филми
но прочи биографиите на авторите на сценаристите на режисьорите така разбере как е станало всичко защо е станало финансирането и прочее ами може да има друг с друг подход към същата тема
един няма да е достатъчен защото може да има някаква гледна точка която да не е много правилна може да не е достатъчно талантлив достатъчно проницателен хубав да имаме втори, трети човек и вече да имаме две или три истории на българското кино да кажем през този период
и възословно на тези две, три вече да се озрее да озрее някаква трета или четвърта или пета или десета която да обобщи тези разнопосочни прочети на едната тема ами трябва да имаме
и такива прочети на другата тема да кажем за литературата ами за публицистиката ами за медицината ами за образователната система ами за църковната и така нататък не можем с един да отдели 20 години
живота трябва да имаме двама, трима, петима и измежду тях вече да видим най-добрия или да съчетаем най-доброто Виждаме, че тази дума за един наистина огромен труд Шестата бариера да нямаме познани за този период е, че няма кой
да поръча този труд Примерно говорим, че имаме Българска академия на науките или Софийския университет и прочее те не поръчват подобна свръхзадача Ами правим един институт за осмислено най-новата българска история от 44-та до 89-та година да се финансира това нещо да се създадат кадри
методология да се види как в другите страни се осмисля същия период защото ние сме във връзка с всички тези процеси ние не сме затворено явление и ако имаше такава институция с обществено финансиране с кадри с кадри
трудове излизат доклади конференции и прочее повече щяхме да имаме някаква представа но кой ще финансира това нещо говорим за истинското осмисляне на свободно мислещи хора
и няма кой да го финансира това нещо те сами трябва да се финансират някой трябва да каже аз 20 години няма да играя по свирката на силните на деня ще бъда свободен и независим ще се потопя в морето от информация за този период още повече вече и дистанция и след 20 години
ще произведа да кажем общаващ труд за българското изобразително изкуство през този период или за българското кино да кажем или за политическата система във България партиената система на БКП да кажем
няма кой да финансира това нещо няма кой да го иска никой не го иска Българската държава това не го иска тя поначало деградира и едва ли иска каквото и да било тя се разпадна по-скоро на индивидуални амбиции
и проекти т.е. спасяване поединично на политическите дейци които гледат да усвоят къде престиж къде пари къде едното и другото но не и да вършат държавническа работа дори
факта, че никой не го е заявил това нещо до сега и за това ние не можем да очакваме че тази работа ще бъде свършена не само че ще бъде предприета защото институциите във България държавата
обществените институции частния сектор не се интересува от това усмислене напротив напротив и това е седмата бариера към нашото познание тези институции са антимотивирани те са мотивирани от силните на ден
в момента които имат свои проекти и изграждат вместо да изграждат истината изграждат нови стени между нас и истината нови бариери тоест ако приемем че
цялата тази система мисловна интелектуална умствена да е наречем научна и прочее ако тя просто беше казала ние нямате да се занимаваме с този период аз се занимавам с античност
другият с средновековие другият с не знам си какво прави история и никой не се занимава щеше да е по-добре за познанието на истината защото ако имаме едни казионни зависими институции псевдонаучни и те бълват
продукция от псевдонаука от несвободни мисли от несвободни мозъци тази продукция заема мястото тя затлачва общественото мислене и разбира се подкупва талантите
и кадрите които биха били способни на мисловен процес но когато го купиш той вече се скопява неговия мозък и той не може да извърши мисловния процес мисловния процес си свършва
от свободни мозъци не от мотивирани и купени да ги наречем по някакъв начин така че мисловните институци с, които ни разполагаме тингтанкове наука научни институти
професори академици и прочее те са казионни в момента както бяха казионни поред на комунизма спрямо унази система и сега те произвеждат един некачествен продукт заразен
с несвобода заразен с зависимост по-точно казано бидейки зависими те раждат изкривен мисловен продукт а изкривения мисловен продукт е по-лошот
колкото вакуума той е бариера между нас и познанието поне вакуума е празно пространство и може го запълнив с познание когато обаче е затлачено и усвоено
от измамата тогава вече е много по-трудно вероятно има и други бариери и психологически и разбира се и държавата е малка и нямаме такъв потенциал
човешки самото ни мислене може би е също дефектно примерно писателят диссидент Георги Марков той някъде казваше че в Коммуницистска България
профсиюзите съществуват за да няма истински профсиюзи аз, когато го чух си казваме правя човека наистина тези казионни профсиюзи които има България те заместват истинските профсиюзи и съществуват
за да няма истински профсиюзи добра ма Георги Марков изглежда не е обърнал достатъчно внимание че в филма Кръсника на Копола там Тон Корлеон едно от събрание на мафията
казва ние казва държим профсиюзите и съдите и там полицията но едно от което мафията държеше е профсиюзите е а защо ги държи за да има истински профсиюзи не разбира се
за да няма истински профсиюзи и възниква въпроса а има ли истински профсиюзи изобщо защото в момента в който те се създадат като истински след 5 минути до някога когато почва да ги корумпира
и да ги използва естествено така че къде са тези истинските профсиюзи когато навсякъде имаме силни надения които нямат интерес от това сега по времето на Тодор Живков Комунистическата партия в България
е създавала казионни профсиюзи по времето на да кажем президента Джо Байден друг създава казионни профсиюзи и ги поддържа по-скоро но това какво ни придвижва към
разбирането на спецификата на ситуацията в България ако такава ситуация по различна форма има и на други места нека да направим една пауза и след това ще продължим
Истински парламенти Истински конгреси
Истински сенатори Къде е ги тези истинските? Кога са съществували? Къде са съществували? За една секунда В този свят, който Лежи във злото Самия Паднал човек Който Се ражда в този Просмукан от злото И от лъжата И от самоизмама Свят
Ами той вече Става носител на вируса Ние всички сме носители на тези вируси И ако нямаме Огромно Истинско покаяние Не можем да се освободим от тях А коя институция Се покаива За да се освободи от своите грехове Натрупани Аз не съм чул някой парламент Да се покаива Или Министерство
Да, мога да си признаят някакой друг е грешка Но това е техника на отиграването Кризис МПР Това е съвсем друго Говорим за покаяние Т.е. за смяна на кода Да кажеш Аз съм в основата си Нереден А не Тук направи грешка Тук направи грешка Тъй като обществените институции нямат Обичая И формата
За себепречистване Чрез някакъв вид обществено покаяние Те не могат да бъдат истински Така, че ние да искаме В Коммуниститска България да е имало истински профсъюзи или истински парламент или истински творчески съюзи Това е една утопия Или То не е утопия То в принцип човек трябва да иска истинското винаги Но Трябва винаги да сравняваме действителността в случая А с действителността в случая Б И ако кажем, че да, в Франция имаше истински творчески съюз В, който участваха Пикасо, Салвадор, Дали, Матис и брат му
Кажеш да Ето един истински творчески съюз, който създаде ини такива резултати Добри За разлика, да кажем, от Социалистичка България, където този съюз, българския, не създаде добри резултати Но Ако ние нямаме изобщо такова истинско явление Тогава Тогава ние не разбираме Нито какво търсим Нито Същността на предмета, който изследваме Ние занимаваме с някакви книжни празни отопи, които не съответстват на никаква действителност и са една риторика Защо е толкова важно Да Осмислим така нареченият комунистически период
Това е изключително важно Да ни кажа, че това е едно от най-важните неща, което стои пред българската интелигенция, изобщо пред българското общество Защото той е единствения с, който ние разполагаме Ние не разполагаме с възможност да осмислим османския период, защото са умрели всички, които са живели в османска България Ние сега можем да четем какво писал Каравелов, какво казал Ботей, какво казал Левски или Славейков Но ние не сме живели там Писаното има други задачи Той е пропаганда Той е политика Той играе други роли, други цели Този, който е бил там, който е живял в тази действителност, по друг начин би е осмислил Но такива вече няма Ние имаме това, което е произведено И няма как да го допълним с живи разкраши на живи хора, които да ни кажат: "А бе, не беше така, а беше така" Този, когато го казваше това нещо, по същото време, правише едни какво си
Няма вече което го каже Който написал, написал И понеже В тогаваш на България имало две крила Революционери и еволюционисти Но Нашата представа за периода е написана от революционерите изцяло Нито един еволюционист не е оставил сериозно осмисляне на този период Кажем, Евлогий Георгиев или Гаврил Кръстевич Или, който идея от консерваторите, от хората на еволюцията, които не са били съгласни с Георгиевския комитет Нещо повече Когато след освобождението Георгиевския комитет Става Един вид пример за подражание Става национална легенда
И основополагащ мит Когато Стамболов член на този комитет, идва на власт Захари Стоянов Почва да пише историята Съгласно Георгиевската Идеология Ние получаваме една Изкривена картина за събитията, защото тя е в услуга на данена идеология Да, вдъхновено, написано, безспорно Захари е много талантлив Стоян Заимов също Но те са с ярък уклон и не го крият И каза, не сме безпристрастни
Но другата страна я няма, това е проблема Така, че не стига, че вече няма живи хора от този период Ами половината не са представени в текущата И литература, и изкуство и прочее Така, че ние за османският период, общо взето Нямаме представа и не можем да я получим Няма ги живите хора вече, които да кажат "Аз бях там и знам" Така беше, не беше така Периода, след освобождението до 44-та година, няма ги хората вече Сигурно има хора, които помнят събитията и живота преди 44-та година В преклонна възраст Но, ако те до сега не са свършили тази работа От 44-та до, да кажем, до 24-та са 80 години Ако те за 80 години, без малко, не са успели да свършат тази работа, сега ли ще свършат? И какво помнят те 80 години по-късно? Тогава са били деца
Тоест, ние и от този период нямаме живи носители, които да успорят зависимите Кажат: "Не" Аз сега заявявам, че друго вече беше, че друга беше проблематиката, че не беше той важното Друго беше важното И мога да конструирам един разказ, един наратив за България За Третото Благоско царство, да кажем, общаващо Няма ги живите хора А и през сегашните 33 години, които са след 10 ноември, не се появи нищо, което да осмисли ония период Къде е филм? Къде е роман? Къде е таквото идея? Научно изследване, обобщаващо, което да каже: "Ония период беше такъв и такъв и такъв" Това не може да се общи с две думи или с 10, но така и иначе Щеше да ни остане в съзнанието, че някой някъде е направил такъв опит Зайл се с тази свърхзадача
И ние вече имаме преживяна история, осмислена история, близка до христоцентричната истина Относно периода между освобождението и 1944 година Така, че единствения Що годе цялостен историческия период, с, който ние разполагаме Е именно комунистическия Защото той е завършил И неговия край хвърля светлина върху целият период Това е много важно Че края е много важен за смисъла Защото ние може да имаме 20 ходова комбинация Първите 19 хора да са жертви На фигури И, когато жертвваш всички фигури с една пешка накрая даваш мат Който осмисля цялата партия И всички тези жертви между времено
Мога да се окажа, че са гениални ходове на великия шахматист Да, но нещо този период е свършил комунистическия С определенен начин С само разпад Той дава възможност за осмисляне И за това е желателно ние да не изпускаме тази възможност Докато ги има живите люди, все още мислещи с главите си Които могат нещо да направят Поради Споменатите вече огромни бариери Надеждата ни да получим отговор на въпроса каква е същността на този период е слаба И ние продължаваме да сме в състоянието на неведение Ние знаем какво е било това Ние знаем какво казват едни, какво казват други Едни казват и не го критикуват, други го оправдават
Но те са силно зависими от своето минало и от своето настояще И са недостоверни Не прилагат християнския критерий И в този смисъл ние по никакъв начин не получаваме истина по въпроса Получаваме някакви политически дискурси Някакви самоизмами Които искат да ни пробутат и нас да измамят Но това нещо нас не ни устройва Аз самия съм живял през този период И няма да посвятя 10-20 години от живота си на неговото усмисление Много повече ме интересуват други периоди Върху някой от тях съм отделил 10-20-30 години И ми е късно вече сега да се отказвам от тях Имам предвид средновековието, Ренесанса И сега те първа след като съм се занимавал с тези периоди цял живот
И те първа предстои да Ви да плода от тези занимания Под формата на книги, под формата на филми и на някакви други продукти на този десетилетен труд Сега ми е късно да се прехвалифицирам и да почнем да се занимавам със соци периода Който е огромен И иска десетилетия занимания Късно ми е да се преориентирам Но си давам сметка Колко сме осакатени че този период ние не го осмислихме Дори Когато Си готвих за тази беседа Си дадах сметка Колко всъщност богат е този период
Нас ми се струваше, че този период е един вид пустота Защото е имало тоталитаризъм Хората не са били свободни Живели са в едни илюзии И в този смисъл ти не можеш да измъкнеш нещо Това И то си е така В сферата на изкуството Не можеш да имаш горния етаж Там ни няма Нито един от българите без този период Не създадят творби в горния етаж на изкуството Там където са Истинските неща
И в този смисъл Защо да се занимаваме Който е колко в него Малко не е благодарно Ще виждаме разни смачкани съби Излагани хора Излагани илюзии Излагани утопии Един вид Слаба е продукцията Но не е така Не е така Защото Както Чехов намираше в древното голямото Така и в този период
Всичко си има Има си и светци Има си и идеалисти Да, сбъркани Збъркани Но то кой е и делис не е сбъркан Утописти Да Но то кое не е утопия в човешките въжделения светски и секуларни, които така и наче доминират Да Нашата представа, че този период е сив Не е вярна В този период Има много хляб Има много смисъл
Който може да се извади Друг е въпросът, че Ти си този, който Даваш Класата на събитието Примерно, ако погледнем в Сулженицин Един живот на Иван Денисович Почти Нищо по-сиво не може да има, отколкото този един ден на Иван Денисович Този ден на Иван Денисович е пълна сивота Нищо духовно не се случва Нищо красиво не се случва почти Посредственост от всякъде Но Самата твърба
Никак не е посредствена Тя придоби един дори емблематичен вид За една епоха За едно явление Така че Ние не можем да Кажем, че този е певът е допосредствен И няма какво да се занимаваме с него да не си купим времето Ако не сме посредствени, ще извадим от него ядката Ще извадим от него яркото и силното и то ще стане повече от служеници Като, че ние не си поставяме свързадача Ние не си поставяме висока летва Отписали сме периода, а той е нашето елдорадо Там сме ние, там е нашата съдба Там са нашите майки, бащи, баби, дядовци
Социални явления, художествени явления Има го всичко това Ние нямаме алтернатива Ние не можем да сменим нашата биография Общонародна с биографията на Франция, Испания, Италия или Китай Не, нашата си е нашата И е много под въпрос Коя е по стойностната От всички тези варианти Нищо чудно от насто да се окаже много стойностна Стига да ние да сне стойностни Защото ние даваме нивото на твърбите А не твърбите на нас Така че Като почна да се замислям на тази тема
Си дадах сметка, че Има заровено голямо съкровище Както във всяко нещо Както Господ Иисус Христос В рибарите от Грилейското езеро Най-периферните, никому неизвестни И с нищо не заслужили Човекци в тогашната Римска империя Той Извая от тях Най-великите люди на своето време Петър Павел Йоан Яков
И за това След като установим, че не познаваме този период След като установим причините, поради, които не го познаваме Една от главните причини е, че ние самите Сме го пенизили Свалили сме нашата летва Свалили сме летвата на самия този период И сме глобоедицари в сила боя Там вътре ги има всички цветове Всички човешки Въпроси Всички човешки Победи и поражения ги има в този период И той е нашия Преживян период
За всички нас Малото поколение Те не могат да се облегнат На периода преди 44-та година Защото там Вече няма жива памет Още по-малко на предишните периоди Там всичко е на хартия Това е нашия Арсенал, с, който ние разполагаме За да осмислим света Тоест, казано с други думи, това сме ние Чувам още едно песно пение И след това ще завършим Емоја
Емоја Емоја Емоја Поединаго Бога Отца Седевжителя Отца Сва Небо и земли Видим Имже все Ине Видим И Емоја Единаго Господа Иисуса Христа
Сина Божия Единаго Бога Иисуса Христа Иисуса Христа Единаго Иисуса Христа Иисуса Христа Иисуса Христа Иисуса Христа Иисуса Христа Иисуса Христа Света Света Света Бога
Иисуса Христа Иисуса Христа Истина, рожденна, незотворенна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Распята, Боже, за ме, припокисте, пилоте. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта.
Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, рожденна, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, едино свешна отцу, им же сябвишта. Истина, едино свешна отцу, им же сябвишта.
В смисането на комунистическия период в България имаме два уклона, два недостатъка на уклоните. Първият уклон е обвинителния уклон, вторият е оправдателния. Обвинителния уклон казва така, това беше тоталитарен режим, не свободен, посредствен, провалил се и така нататък. Редица минуси. Като до 50% обвиненията са верни. В каквои случаи и повече от 50%. оправдателния уклон казва: "Не, хората живееха добре, имаше морал, имаше мир, имаше сигурност, имаше образование по-стабилно от сегашното, имаше некомерциално заревоопазване в някои отношения по-добро от сегашното и така нататък". До някъде има истина в това, което има не точно истина в физическия смисъл, но има нещо вярно в това, което оправдателното говорене гласи, но и то не е вярно. Това не е казус, както е в съда да слушаш обвинението, да слушаш защитата и да кажеш "така е". Защото истината не е в пресечната точка между едните и другите. Не. Истината е нито едното, нито другото. Това е съвсем друг подход към явлението. Задълбочаването и оправданието и обвинението са повърхностни. Това е бедата. Ни ако имахме истинско обвинение и истинско оправдание, да, но няма е фалшиво обвинение и фалшиво оправдание. Не толкова повърхностни. Не толкова фалшиви, колкото повърхностни. Разбери се, господства в момента обвинението. Поради това, че силните надения, така да се каже властващата върхушка, естаблишмента е антикомунистически.
Каквото и да означава това, това също е много важен въпрос, който ще го разгледам, може би, в следващата беседа за терминологията. Подменената терминология, порочната терминология, с, която ние боравим. Все едно, така ли иначе в момента господства критиката към комунизма и тук да ме е оправдание, че не е било толкова лошо и малкова изстрани. Но, нас това не ни отворятворява и истината не е да засечем, както казваше, да се опин за мал. 70% добро, 30% зло. Това е хубава фраза, добре, че го е казал, но това е казано-речено, това не е осмисляне. А какво в мал е доброто и какво е злото, ето това е въпроса. 70% е образ, мит. Няма го осмислянето в същност. В този израз имам предвид. Така, че и при нас и критиката и оправданието на комунизма са посредствени, повърхностни. Аз до сега не съм срещнал една задълбочена критика на комуналистския период и едно задълбочено оправдание. А в идеалния вариант нито критика, нито оправдание. Трябва да има едно осмисляне, точно осмисляне, на падналият човек, който се бори със света, който лежи в лото, който не може да победи този свят. Единици, светците само успяват.
И пред това положение, какво всъщност се е случило през тези 45 години, с тези 10-12 милиона съдби? Доколко е имало добро, доколко е имало зло, каква е пропорцията? Ето тук вече за нас е голямото поле за работа. И аз пак да кажа: не виждам някой да си е поставил тази своя задача, не виждам някой да е осъществил части от нея. Може да не си е поставил своя задача, но и като един поет. Написал на стихотворение и в него като в капка вода се отразява цялата вселена. Няма го това нещо. Имаме една политкоректна академия, която се опитва да оправдае своите заплати и своите титли. Т.е. тя е зависима и много малко извън нея почти нищо, нещо повече. В това е възможността на СОЦА имаше диссиденти, свежарки като Тони Андрейков, Радой Ралин и други, които вътрешни в страната. ХЕМ бяха част от системата, разбира се, но ХЕМ помагаха за едно по-трезво нейно смислене, критично. Сега съм много малко, не, че ги няма, но съм много малко и особено ми липсват в културната и художествената сфера. Там почти ни ги виждаме, ни ги чувам. Което е много фатално, защото в политическата сфера, да, има тук тъбе трезво мислещи хора и в публицистиката, но в осмислянето на духовното състояние на България...