ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Да подчертаем отново не с човека Данти Алигери, когато ние не познаваме и когато може да съди единствено Бог, а с творческия образ, лирическия герой и със самото творчество на Данти Алигери, което ние вече имаме всички основания да обсъждаме. А защо той е интересен, казахме го вече, защото в него виждаме как се създава важен етап в създаването на модерния човек. Обикновено с названието Първия модерен човек се обозначава Франческо Петрарка, едно поколение след Данте. Но много преди Данте имаме модерни човеци, а от Данте специално създаването на модерния светоглед се проследява много така релефно. Защото какво означава модерния човек? Означава преди всичко светогледа на този модерен човек. А от Данте ние можем да проследим този светоглед, неговите съставки, неговия смисъл и неговия смисъл е човекобожието. Тази, можем да кажем, главна ерес на модерния човек. Тази все ерес на модерния човек. Ние наричаме ерес, но за нас, людите от 21 век понятието ерес много често се тълкува в тесния смисъл на един вид нещо само за богословие. Някаква богословска тънкост, която няма отношение към ежедневния живот. Затова, като продължаваме да наричаме човекобожието ерес и все ерес, можем да я наречем още и светогледна лъжа. Самоизмама. Това е главната самоизмама на съвременния човек.
А тази самоизмама, тази велика лъжа е актуална, тя е болезнена, тя е убийствена, тя е самоубийствена. И затова тя е важна, затова е важно как се е зародила. Нас не ни интересуват сонетите, римите сами по себе си. Нас ни интересува зараждането на утвърждаването по-скоро от данте на човекобожието, на тази самоизмама, на тази светогледна лъжа. Ние самите не усещаме, че това е главната болест на европейската цивилизация, която в момента е господстваща в света. Т.е. господстващия светоглед, господстващата религия е човекобожието. И ние това не го усещаме болезнено, защото болестта е духовна, тя не е телесна. Ние сме носители на вируса на човекобожието, но той ни е дан по наследство от цялата цивилизацията, в която ние сме се родили. Данте не е нулевия пациент на този вирус, много преди него, векове преди него ги е имало по-ранни носители на същия вирус. Но Данте е най-добре документираният от онова време, от онова преломно време. Неговите писания са учебник по човекобожие. А бидейки и всепризнат класик още повече подхожда за нашото изследване. И така, да продължим с Витън Лова. Нов живот. Тази книжка, както я нарича Данте, е посветена, разбира се, на неговата любов към Беатриче.
Описана в проза, илюстрирана със стихотворение, предимно сонети. Там се описва: Първата им среща, когато са на 9 годинки. После, втората им среща, когато са на 18 години. Поздрава, който Беатриче му отправя. След известно време Данте, за да скрие своята любов, възприема така наречената дама Параван, която да скрие. Той уж на нея посвещава сонети, уж на нея обича, за да прикрия тайната на любовта си към Беатриче. Съответно, започва да го одумват и Беатриче отчаства в това одумване и при следващата им среща тя вече не го проздравява. Което, разбира се, е върла трагедия за Данте. Той описва в различни сонети, които обяснява своите чувства, голямото си разочарование и така нататък, опит е да се обясни. В една от главите той се отклонява от темата за Беатриче и посвещава няколко реда на темата за поезията. Интересно, защото той говори между другото интересни неща за отношението на латинския език и народния език. Волгарния език езика на простолюдието, на който език започва да се създава поезия, още от трубадурите в Южна Франция, после Сицилианската школа, след това флорентинците и той като наследник на тази традиция. Между другото тази традиция има много важна отлика от античната традиция, включително и античната любовна лирика, но и цялата антична поезия по това, че в античната поезия фактически нямаме рими. Имаме метрика, ритъм, но нямаме рими, дори римата се е смятала за слабост.
При поезията на простонароден език, създаден от провансалците, от Гюйом от поетие, Гюйом Аквитански, там вече се срещат рими, не се срещат, ами тя цялата е изградена на рими. И тези рими диктуват нейната изкуствена структура. Сонета е, разбира се, изкуствена форма с неговите точни 14 стиха и така нататък, определени схеми на римуване. Тази римувана поезия много се отличава от неримуваната поезия на античността. И съвременните поети на Данте, включително във Флоренция, много разчитат на римата. И за това не им е много удобно да пишат на латински, защото се лишават от това любимо тяхно изразно средство. Данте обяснява, защо се пише на вългарния език, на вългаре. И казва така, че той добре познава тази традиция. Казва на тази традиция се пише от 150 години. Това означава, че той познава историята на новоевропейската поезия. Разбира се, става дума за провансалската поезия от преди 150 години. Само тя е била тогава, в Западна Европа, на народен език. Обяснява, защо са почнели да пишат така. Ами много просто. Защото първия, който е започнал да пише на простонароден език, е пишел за своята дама, а тя не е говорила латински.
Тя не е разбирала латински. Е как ще разбере неговите стихове? Естествено, че той трябва да ги напише на вългаре, на простолюдния език. Лека по лека, този простолюден език се усъвършенства от поетите. Той става все по-изящен, все по-звучен, все по-обработен. И разбира се, Данте е наследник на тази традиция. И сравнява вече тази традиция с древните поети и казва, че в общи линии казва, едните не остъпват на другите. Но, когато дава примери с класическа поезия, той никога въз случая не цитира, да кажем, Светия навроси медиолански или пруденти или някой друг от църковните латински поети, Това цитира само езическите поети. И то кои? Вергилий, Лукан, Хораци, Овидий. Това са великата четворка, която той цитира и то в този ред. Като Вергилий при всички случаи е на първо място. Това какво означава?
Че за Данте поети в християнската словесност или няма, или те не са поети, те са нещо друго. Тези които са написали, нали, песнопенията, които са се пели в църква, всички песнопения, които той е слушал в църква, са били поезия. И то на латински. Но той не ги смята за поезия. Не се сравнява с тях, не ги цитира. А цитира винаги Вергилий, Лукан, Хораци, Овидий. Тоест имаме тази много пряка връзка с античността, която е ключова. Не само за Данте, но за поначало Ренесанса и изобщо за модерния човек. Така че в тази глава на Витън Лова Данте говори, така да се каже, за изкуствоведи, за литературоведи. Неслучайно самата Витън Лова е посвятена, разбира се, не на Беатриче,
а на Гуидо Кавалканти. Неговият приятел и по-старши, така, можем да кажем, поет, сред флорентинските поети. лидера на Долче Стил Лово, на сладкия нов стил, е бил Гуидо Кавалканти. Той е от аристократична фамилия, богат, благородник и добър поет, разбира се, и по-стар от Данте. Така че на него посвещава Витън Лова. До голяма степен това е книга за поети. Тя е професионална книга, в известен смисъл. Но, да проследим събитията и в живота на истинския Данте, и в живота на Данте, героя на Витън Лова, който нас повече не интересува, разбира се, защото той е останал истинския, кое можем да гадаем. историческите събития, разбира се, са едни и същи.
Значи, Беатриче умира, най-неочаквано, и Данте, разбира се, изпада в депресия, ни отешим, и можем да кажем, че с нейната смърт започва края на лирическия поет Данте в тесния смисъл на думата. Той представа да пише такива сонети, любовни и прочие. малко след смъртта, разбира се, първо пише няколко неща, свързани с тази смърт. И, вече когато тя е починала, пред него застава един такъв въпрос. След смъртта си, къде е отишла тя? Този въпрос е бессмислен за един поет в трубадурската линия. Естествено, че тя е ангел, тя е отива на небето. Ние всички мислим, че нашите близки отиват на небето,
така ги коментираме. Той от небето, като ни гледа и прочие, отиде в по-добър свят, а Камоли пък един поет в традицията на трубадурите. Приживе тя вече е ангел, пък Камоли след смъртта. Така че, естествено, тя е вече в рая и той, пише и ки за нея, я така канонизира, пиатифицира. Но, какво се случва с поета Данте?
Поета Данте вече няма за кой да пише. Какво пише типичния провансалски поет за дамата на своето сърце? Ама, тя вече е покойница. да кажем, ще напишеш два, три, пет сонета за своята скръп и после трябва да почна да се повтариш. Още скръп, още скръп, още скръп, още скръп. Не върви. и затова това е един капан. Той от една страна
я извади пред скоба на целият свят. Тя стана единствена по рода си. Най-виша, най-прекрасна. От друга страна, от умета, в който я няма, той трябва да прекрати своето стихоплетство. И то така и става. Още повече, че Данте като интелигентен човек, а и околните му от кръга на поети,
читатели и прочие, макар, че са харесвали неговите стихове, той самия си ги е харесвал, но си е давал сметка, че не е написал нищо, кой знае какво. Има и по-добри от него. Гуидо Кавалканти е по-добър от него. А сега вече и няма за какво да пише Данте. И в този смисъл няма изход за поета Данте. А той до тогава
е основно поет. Това е попрището, което го вълнува. Там иска да бъде увенчан с Лаврови венци и така нататък. От една страна темата вече се изчерпа. От друга страна съзнанието за това, че е създал добри. стихотворение и нищо повече. Те са доста банални. Там постоянно се римуват
баналните рими. Както на български римуваме Зов с любов. както на английски лав се римува винаги с дав от памти века. По същия начин по времето на Данте Аморе се римува с коре.
Сърце. Любов и сърце. всички поети въртат сучат коре Аморе и Данте е същи като тях. Той е една баналност, която се рециклира. Петрарка в следващото поколение ще издигне
нивото на итальянската поезия на един етаж по-високо. Данте това го е усещал, че не е достигнал до някакви поетични върхове. И за това
се чуди какво да прави. И можем да кажем, че той намира изход от тази безисходица. Той рециклира своите стихотворения вкарвайки ги вече в книжката
Витан Лова. Витан Лова е много повече от сбора на своите съставки. Ако съберем всичките стихотворения на Данте, направим на стихозбирка.
Тези, които са включени в Витан Лова, тази стихозбирка няма да е нищо особено. Но когато сложим и прозаичните пасажи, които са по-интересни от поетичните
и когато ги навържем поезия с проза, ето тогава получаваме цялото, което е по-голямо от своите и тука можем да кажем, че Данте надхвърля
това, което, да кажем, е постигнал Глидо Кавалканти, който е по-добър поет на такива традиционни стихове от Данте, но Данте ги е вкарал
в нещо по-голямо в една възхвала на любовта, една възхвала на самата Биетрича и една интроспекция, каквато
не е имало от повече от хиляди години. Казахме от времето на Августин. Изповедите на сети Августин не е имало такова навлизане в чувствата
прозаично и за това Вита Нолова е първата шампионска титла на Данте. Той чрез този ход с едни
по-посредствени слонети навръзвайки ги с изложението в проза и прочее прави нещо по-голямо отколкото своите съвременници. Но в края
на Вита Нолова в последната глава можем да кажем има нещо особено. Цитирам След като написах този сонет имах възхитително
видение в което видях неща които ме накараха да не говоря повече за тази благословена жена до тогава до когато
ще мога да го направя по-достойно за нея. И за да достигна до това залягам доколкото мога както тя несъмнено знае. Така че ако
благоволи този чрез когато всички неща живеят и животът ми да продължи още години аз се надявам да кажа за нея
това което никога не е било казано за нито една жена. Това е края на Вита Нуова. Две са
важните неща. Едното е че имал някакво видение някаква творческа идея мухрунва след като написва този сонет
той спира вече да пише стихотворение за Беатрича осъзнавайки че в общите линии не е много доволен от нивото защото
казва до тогава докато ще мога да го направя по-достойно значи сегашното не е достатъчно достойно за нея. И за да го достигна залягам
така че ако господ ми даде живот ако животът ми да продължи още години това е ключа аз се надявам да кажа за нея това
което никога не е било казано за нито една жена това това е заявка за бъдеща твърба той ще каже нещо
което никога не е било казано значи кое не е било казано всички поети трубадури и прочие и отдолча Стилново и в
Прованс са казали моята възлюбена е най-великата тя е най-прекрасната тя е върха тя е най-великото нещо което се случило от Адама до сега това оказа
още създателя на трубадурската поезия Гюйом Аквитански Какво е това което никога не е било казано за нито една жена Разбира се тук става дума за бъдещата свръхтворба
комедията И тази заявка че то никога не е било казано за нито една жена е заявка за нова свръхзадача за нова шампионска титла Значи с Витан Лова
той до някъде можем да кажем че стана шампион на тогавашните поети в Италия Обаче надявам се да кажа за нея това което никога не е било казано за нито една жена
той вече започва да тренира за световен шампион Никога не е било казано за нито една жена Да не забравяме че в списъка на тези жени влизат святици влизат императрици Да не говорим
за света Богородица която е извън класацията да кажем че той нея няма предвид но ако изключи нея за нито една жена за библейските праведнички
за новозаветните светици не за нито една не е било казано и той се надява да каже за нея това това е ключа към Данте това е ключа към
Вита Нуова това е ключа към комедията и така към 1294 година когато пише Вита Нуова Данте решава да не пише повече
любовни стихотворения за Биатриче а да напише нещо принципно по-велико което никога не е било на свръх задача която никога не си е поставил поет
ние не знаем той кога започва да пише комедията но кога започва да я замисля знаем това е написано в Вита Нуова още тогава
след това видение между другото това видение ние можем да го реконструираме но няма да се занимаваме с него в такива детайли да горе-долу това видение всъщност е неговата творческа
идея как може да направи нещо по-велико за Биатриче при положение че вече не може да пише нищо за няните достоинства качества защото тя вече не е жива няма взаимоотношение
между тях не може да го пише някакви събития и този смисъл няма перспективи да пише сонети и канцони и така нататък така че замисъла за свръхтворбата която да надмине всички поети е от
това време сега самото писане на Белова се смята че е започнало към 1308 година т.е. виждаме 14 години по-късно какво се случва в тези 14 години
в които Данте не представа да мисли за тази свръхтворба ние в неговите други твърби тук таме се обажда че той продължава да мисли по въпроса продължава да се готви и най-вероятно
дори е работил по самата бъдеща комедия но как ние не знаем ние можем само да предполагаме че най-малко е ферментирала тази идея
в него сега нека да си задем следния въпрос коя е Беатриче коя е тази свръх жена за която ще се кажат неща които
никой никого не е говорил за жена Беатриче Портинари историческата Беатриче Данте доколкото съдим от неговите писания всъщност не я познава
той не е говорил с нея не е общувал с нея не са имали една среща първият път когато я вижда като малко момиченце после туктаме търси срещи с нея
но след най-сигодини когато я вижда вече когато я го поздравява и за него това е върховното щастие ней не е поздрав върховното щастие малко по-късно когато не го пък
поздравява върховното нещастие това не е общуване това е можем да кажем бегло отдалече познанство този смисъл той от къде знае нейните добродетели нейните
качества нейния интелект нейната душа тези неща можем да кажем че съм така много въображаем е защо тогава тя е толкова велика с какво той не споменава
за някакви нейни деяния примерно примерно да е била много милосърдна да е хранила бедните да се грижала за болните няма такива данни изобщо няма никакви дела
които тя да е извършила нито един друг съвременник на Биатрича тя се е познавали стотици флорентинци никой не е написал една дума за нея нито един историк не я споменава ако тя беше някаква
много знаменита добродетелна жена която останала в паметта на града може би щеше някой поне да я спомене имаше такава и такава много чиста много добродетелна жена която всички запомниха нали и на гроба
и носеха цветя 20 години по ред всички нали или пък нещо друго не една дума не е спомената от нито един нейн съвременник Бокачо който много по-късно има покоение
по-късно пише по въпроса той за първ път поменава че тя била именно въпросната Биатрича Портинари т.е. всички писмени и всякакви други извори мълчат за тази свръхшена и тогава
кое я прави толкова велика защо я смятаме заедно с Данте поета за толкова велика всъщност тя има едно качество едно свръх свръх качество което е ключа
към всичко което я отличава от всички жени от Ева до днес я прави единствена по рода си и тя ги надхвърля ама ги надхвърля фундаментално и това качество това е тайната на Данте
и тази тайна е скрита на най-видното място това е тайната на неговата голяма любов цял живот посвещава той на тази любов каква е тази любов каква е тази тайна това е любовта към себе си защото
Биатриче надвишава всички жени от как свят святова по това че тя е любовта на аз моята любов ама това че има още сто хиляди мъже със сто хиляди
възлюбени не по-долши от Биатриче ама тя те не са моя моята любов е Биатриче и затова тя надвишава всички останали затова тя е най-съвършената най-чистата
най-святата най-великата най-най-най-най-най защото аз това е ключа към Данте и към неговата любов Биатриче че това съм това съм аз аз влюбения аз
пишещия аз съчиняващия аз плачещия аз скърбящия и така нататък това е и за това впрочем тази любов и на нас ни така
звънно е една струна защото всички ние сме го центрици като Данте за всички нас нашата нали възлюбена е най-великата най-святата най-важната еми естествено това е естествената можем да кажем
перспективна оптическа измама за човека че ти, което е най-близо до тебе най-голямото в този смисъл мухата пред окото ти е по-голяма отколкото слона в далечината това е оптическата измама така ни лъжи окото
то ни казва че близките до нас неща са по-големи отколкото далечните ама то не е вярно няма никакво значение как са далечени от мен за тяхната големина но за това как те се привиждат е фундаментално близкото до мен е голямо
далечното е малко изчезва чак то изобщо не изчезва но така ни се струва така че тази оптическа измама централна за човешкия егоцентризъм е централна за дантиевия егоцентризъм и за това той цял живот
рубува на този егоцентризъм всъщност говоряки за Беатрича той казва аз аз аз аз през цялото время не така казват истинските богоцентрични
писатели когато те описват своите чувства разбира се те говорят за своите чувства към Бога както е св. Агустин той при цялото время говори за себе си това е една автобиографична книга
изповедите но ние виждаме покайника който поправя оптическата измама и вместо да казва моите приятели са най-добрите моите врагове са най-лошите моите възлюбена превъзхожда всички жни от как сега цветуват
те казват господи аз съм нищо а твоите любимци са важните за това св. Патриархивти ми пише житието на св. Петка не защото тя е негова а защото е Божия Бог я е прославил
за това пише житието на св. Йоан Рилски така че това е фундаменталната разлика между егоцентричната поезия и богоцентричната христоцентричната поезия Тайната на Данте ключа към Данте към всеки от нас
егоцентриците е че ние слагаме моето на първо място моето е Бог моето е аз съм Бог и всичко което се отнася към мен е божествено
ето това е можем да кажем единица мярка за човекобожие и Данте който очевидно се състезава със своите колеги поети и се опитва да бъде най-великия се състезава
с античните с тях се измерва с Вергилии с Хораци в Вита Нова и в това видение за което говори стига до една гениална идея как всъщност да вкара егоцентричната си любов
към Беатриче Беатриче е една абстракция тя е реална жена като реална жена си имала всички качества и недостатъци като всички останали но тя става носител ракета носител на егото
на Данте до недостигнати никога висоти на възгурдяването никога преди това поет не се е възгурдявал толкова колкото Данте сега какво се случва в реалния живот
на самия Данте след Вита Нова той решава да се заеме с политика не близва политическия живот за целта става член на гилдията на аптекарите и на лекарите издига се доста
става приор един от ръководителите на Флоренция по това време политическия живот в Италия и във Флоренция е подчинен на голямата битка между двете партии Гибелини
и Гвелфи Гибелините са про-императорската партия Гвелфите са про-папската партия понеже продължава голямата историческата битка между
папството и императорите т.н. императори на т.н. Свещена Римска империя с промени в успех в крайна сметка папите побеждават тъй като т.н. т.н.
Свещена Римска империя не е никаква империя тя няма сила и поради тази причина тя не успява да се наложи над папството и папството се налага над т.н.
империя тя е била можем да кажем фикция Свещената Римска империя и папите успяват да победят тази фикция но това става по-късно поради тази на Данте все още
имаме едно противопоставяне с промени в успех между императора и папата между двете партии Данте е бил на страната на гвелфите пропапската партия
която по негово време е на власт в Флоренция преди това са били гибелините после гвелфите побеждават но след като побеждават гвелфите те се разделят
на две крила бели и черни и сега тези партии в Флоренция са били до голяма степен свързани с фамилиите това са били такива кланови противопоставения
и ти знаеш към кой клан си Данте в тази конфигурация е бил към гвелфите и по-специално към белите гвелфи сега по това време той бива изпратен в Рим
като високо поставен представител на Флоренция те са били трима изпратени но папата връща двама двамата и задържа Данте т.е. не че го задържа но
не го връща и Данте остава известно време в Рим това е папа Бонифаций VIII небезизвестния главен враг в последствие на Данте той тогава Данте иска да отстоява
значи той е про-папската партия по принцип но той смята че трябва да има деление на властите папата засанимава с духовното а императора със светското кесарето кесаре
Божието бого както и в Евангелието папата обаче смята че папската власт бие императорската и императорът трябва да се подчинява на папата тоест че папската власт
е по-висша и затова Данте лека по лека се така разграничава от безусловната про-папска линия и застава на страната на белите гвелфи които на практика
са близки до гибелини те са про-императорската партия и Данте си става след това превържен на тази партия но как става това папа Понифаци го задържа в Рим
да продължат там един вид разговори и в това време в Флоренция влиза брата на Френския крал уж им като посредник между белите и черните
и гвелфи защото да прекъсне тази почти гражданска война която тече и обаче той се оказва така на страната на черните гвелфи
те вземат властта в Флоренция и изгонват белите гвелфи Данте който по този време е в Рим попада под ударите на това законодателство
и бива обявен за изгнаник трябва плати някаква голяма глоба и прочее ако иска да бъде възстановен между другото
му конфискувате имуществото и той няма как да плати тази глоба освен това не иска да се унижава и започва в 1932 година изгнанието на Данте което ще
продължи до края на живота му 19 години сега този политически провал Данте имал сериозни политически амбиции ангажира се може да кажем изцяло
в политиката но след 1932 година вече като осъден на изгнание а след това го осъжат и на смърт има 2-3 амнистии в Флоренция
за такива като него но той така и не успява да се включи защото изискат доста унизителни условия завръщани и така нататък той не е склонен и си остава
в изгнание тъм на практика това слага край на неговата политическа кариера вероятно ако бяха победили белите гвелфи той вероятно щеше да си остане в Флоренция като
виден оправник а сега като изгнанник доста жалък защото той няма и средства конфискувани са неговите имоти в Флоренция така че нито има политическа позиция нито има средства и е принуден
да се унижава да гостува на свои приятели на свои покровители които колкото и да се щедри към него и благосклонни все пак чуждото си чуждо той много добре
осъзнава че е храненик той нищо не произвежда като поет не може да пече по това време толкова галия могъл поета да се храни но тогава пък съвсем не кой ще плаща за това
че си написал някоя поема не е имало дори книгоиздаване в съвременния смисъл печати така нататък и за това можем да кажем че той е изцяло на разноски на своите покровители
унизителна позиция двойно и тройно по-горчива за горделивия човек-обожник Данте и тук виждаме един огромен източник на можем да кажем
поетично вдъхновение втория първия беше образа на Беатриче нещо като аз прожектиран в трубадруската традиция на дама на сърцето и прочее тук виждаме
друга друг енергетичен двигател това е омразът Ботев го е казал силно да любят и мразят това са двете страсти тя са една страст
всъщност себелюбието се проявява в две направления веднъж така прожектирайки дама на сърцето и моята моята моята е най-велика това и втори път
вече пък като омраза омраза към бонифации осми към гибелините поначало към черните гуелфи към всички свои лични идейни
врагове което е голям двигател това това е е в един случай може да кажем едната страна ме дала другия случай
другата всъщност става дума за една и съща монета това е човекобожието егоцентризма в неговия най-виж стадий и Данте вече след своя политически
провал и там попада в капан значи първият капан беше да стане велик поет ама умря музата вторият капан да стане голям политик обаче
го изгониха и затова той няма изход освен словото в словото там ще има реванш там ще им го върне и затова той се насочва към
свръхтворбата си наречена комедия сега други извори на неговото така отношение светогледно и цивилизационно културно историческо един от
тези важни извори е юбилеят в 1930-та година в Рим папа Бонифаци 8 иска да спечели пари и обявява в 30-та година юбилей всички като отидат в Рим
и посетят там съответните църкви и прочее и прочее ще им се опустят всички грехове и наистина хиляди хиляди хиляди хора от цяла Европа западна
отиват в Рим разбира се Рим много забогатява храмовете и прочее това е изключителен нечуван успех на папата разбира се и престижа му се увеличава и всичко
и ние имаме много интересно описание от един флорентински историк Джовани Вилани който пише навръщайки тази когато отива в Рим толкова впечатлен
от юбилея че е решала да напише история на Флоренция името на тази своя история той определя така нова хроника на италиански нова кроника тук ключовата дума е нова ние си спомняме за Вита нова
при Данте това новото е много важно понятие полноа време ново основно като може да кажем ренесансово като ново спрямо античността в много случаи не че няма други значения но
това е много важно тогава за епохата духа на това време и хво пише Вилани когато отива в Рим аз казва четах историите и големите диания на римляните писани от
Вергилии и Салусти и Лукан и Тит Ливий и Валерий и Павел Орози и другите майстори на историята които писаха еднакво и за дребните събития както и за великите за деянията
на римляните и като разсъдих че нашия град Флоренция дъщеря и творения на рим се въздига и има велики неща пред себе си докато рим
запада стой ми се добре да събера в тази книга и нова хроника всички деяния на град Флоренция и така в хиаи
30-та година като се върнах от рим започнах да съставям тази книга това пише Джовани Вилани историка който между другото е бил съсед на Данте
в Флоренция малко по-възрастен от него и можем да кажем че която се е върнал от рим вероятно включително и по-съседски е станало дума за тези
големи впечатления които той има от рим и Данте нищо чудно да получил да е достигал до него тази информация и това отношение към нещата той тогава
вече е в висшото управление на Флоренци като приор така че най-вероятно е бил в течения на това, което се случва в Рим и на тези впечатления които носат от там тези, които са ходили там по времето на юбилея
и тук и тук виждаме вилани следните детайли значи, че Рим запада а Флоренция има големи неща пред нея пак имаме го егото разбира се нали Моя град
която тук която е дъщеря и творения на Рим обаче пред нея има велики неща докато Рим запада това сравняване на тогавашна Флоренция с древния Рим
това усещане че тогавашна Флоренция върви напред а Великия Рим тогава запада ето това е един много интересен момент който го има изцяло в Данте т.е. този юбилей е бил повод
да се усети времето когато ти отидеш в Рим а Данте отива на следващата година в Рим той хваща духа на юбилея духа на съотнасянето с историята напълно и това
че Флоренция задминава Рим това че тя подражава на величието на Рим включително както каза Вилани а историята е писана от Виргилии са лусти лукани и т.н. но Виргилии е на първо място
това не е случайно това е много важен момент за ролята на Виргилии така че това историческо отношение отношение към историята към историчността към това че някога Виргилии който е писал преди хиляди колко години още го четем това
обезсмъртяване което става чрез великата история това влиза в съзнанието на всички посетители на Рим по нова време когато казваме че Флоренция напредва Рим запада в 1294 година
знаменития Арнолфо Дикамбио прави проект за нова църква Санта Мария Дел Фьоре великата катедрала на Флоренция Старата е била в Окайно състояние това решава да направят нова и точно
1294 година когато Данте пише Витан Лова Арнолфо Дикамбио прави своят блестящ проект за огромната небивалата катедрала на Флоренция Две години по-късно полагат
първия камък Това не може да не се е знаело от цяла Флоренция включително от Данте разбира се и да не се отчитало като залог за това как Флоренция се се измерва
с Великия Рим и го надминава Никой в Рим по това време не може да постои такава църква каквато стоят флорентинците Санта Мари Делфиоре Нейният купол малко по-късно разбира се проекта малко се променя sey по-късно
но нейният купол ще стане най-големият купол в света когато Бронелески го вдига по-голям от колкото купола на Пантеона в Рим дори по-голям от колкото сегашният купол на Свети Петър Санта Мари Делфиоре
купол на Бронелески е малко по-голям от купола на Свети Петър по-големина не по-височина така че това е една заявка една свръхзадача която със сигурност е впечатлявала Данте и му е давала поводи да направи такива инструменти за себе прославане както
Флоренция чрез тази свръхкатедрала Самия Вергилий е много важна фигура в няколко отношения Първо отношение това е че той пише своята Енеида по поръчка на Август първия император и това е
една чисто пропагандна поръчка с няколко цели блестящо осъществени от Вергилия Първо той създава националния епос на Рим Гръците имат своите национални епоси това са
Илиадата и Одисеята имат и други вариации но да кажем тези са най-знаменитите а Рим няма трябва да се попълни празнината Вергилий бива натоварен от държавния глава да бъде така добър да свърши тази работа
Второто нещо създава се национален герой Еней Еней била доста така второстепенна фигура в гръцкия епос споменава се филиадата но нищо особено не е главно действие в столице имало е някакви
смътни легенди че той е свързан с основаването на Рим Вергилий стъпва на това смътно предание държаването на Рим го допълва разширява и заковава и вече се знае че основателя на Римсия
Еней че от Великата Троя идват римляните там там също се закодира връждата с Картаген посредством Дидона
царицата на Картаген която накрая проклина Еней в когато е била влюбена Освен това се легитимира династията на Август като доказва няния происход от
боговете Знаем, че още Юлий Цезар това го лансира обаче едно е първо сам да се хвалиш сам да хвалиш своята династия че така и така съм от Еней пътой от Анхиз
пътой е с Афродита и така нататък т.е. божествен происход друго е това да бъде написано черно на бяло в една огромна поема с първа част втора част обиколките
по моретата слизане в Ада и така нататък следва идане в Италия борби там убиване на Турн всичко това нещо и между другото се разбира че не ще шли династията на
Август е от божествен происход това е много важно това е пак човекобожия проведено чрез един поет в една магистрална поема една поема писана години наред
сложна монументална и останала като върховния паметник на латински язик и на латинската книжнина и тук един изключително важен момент че в
четвърти век се прави опит Вергирий да бъде християнизиран тъй като той има една знаменита еклога четвъртата еклога в която споменава че
дева ще има дете и то така и така ще сложи началото на златен век и всички казват това не е ли Христос? Това не е ли пророчество? И
Вергилий се кооптира към християнството Сега как става това нещо? Има различни хипотези Най-интересната е свързана с една уникална творба
от четвърти век написана от една жена от една висша аристократка Фалтония Бетиция Проба така се казва тя и тя какво прави?
Тя прави извадки от Вергилий съчетани така, че да дават смисъл християнски Те са изван контекст цитирани но много
изкусно подбрани и подредени така, че се съставя една доста голяма поема с всички стиха са си от Вергилий те тогава са го знали
на Изуст и говорим за четвърти век и тя с тези всеизвестни стихове подбрани и преподредени доказва всъщност, че Вергилий е нещо като пророк
на християнството защото защото във тази поема създадена от нея се разглежда и старозаветна история и новозаветна история и така
нататък и всички казват да бе виж как се получава самия тип конструкция тип писане на литература е известен под името
центо центо е нещо като дрипа дреха кърпена това са кръпки от както казват английски патчварк кръпки от различни
части събрани в едно и си получаваш нов плат който е интересен шарен татакъв патчварк прави такова центо прави
фалтония бетиция проба в четвърти век и се питат учените защо го е направила защо си е дала този труд огромен от целия вергелия да го пресее да го пренареди
да ги извади тези парченца да ги пренареди на ново и някои учени смятат че причината е Юлиан от Стъпника който е бил много умен нали антихристиянин и
искал да забрани има специален закон в който забранява на християните да преподават вергелии в училище защо е бил лукав този закон защото я казва така вие след като не вярвате във вергелии
знатете че той е езичник т.е. проводник на демони защо по него преподавате в училище а как ще преподаваш латински без вергелии който има
най-голямо влияние върху тогавашния латински язик в четвърти век жив класик вече влязал в учебниците коментари и всичко останало признат за еталон влязъл в разговорния език
и прочее и ти ако лишиш учителите от тази възможност ученици не отидат при тях те ще отидат при езическите учители за да научат добрия латински
а при християнските учители няма да отидат това е било идеята на Юлиан от Стъпника и фактически отговора на госпожа проба е бил този да извече от
виргилии християнски смисъл и да каже че той не е ваш той е наш сега това е нощ с две устрията защото това е един мост между езичеството и християнството тя иска едините езичници да минат
по този мост християнизирания виргилии и да станат християни но той мост трябва да се охранява той не едва посочен той трябва да е еднопосочен от езическия виргилии да ги
прикоткаш към християнството обаче има и опасност обратна от християнството по моста виргилии да се върнеш към езичеството и точно това прави Данте върнеш да езикарвайки
виргилии да езикарвайки дъргилии като свой водач той фактически връща много светогледни моменти от езичеството във времена когато езичеството е, че като религия отдавна е престанало да съществува така че можем да кажем, че
на вечерието когато той започва да пише своята комедия своята върховна творба Данте е под влияние на всички тези фактори смъртта на единствената възможна дама на сърцето т.е. невъзможност да продължи да пише повече любовна поезия края на неговата политическа кариера изгнанието мразата, която той натрупва и иска да по някакъв начин да отмъсти
но и как да отмъстиш когато нямаш в ръката си нищо нямаш оръжие нямаш пари нямаш армия нямаш власт нямаш пост единствено чрез словото и разбира се образеца на Рим на всички тези свръхзадачи които на времето както Вергилия изпълнява такава държавна свръхпоръчка
блестящо тук разбира се Данте сам си възлага тази свръхзадача защото той вече е егоцентрич той от егоцентричните времена Вергилия изпълнява задачата на императора а императора макар е егоцентрик той все пак е длъжностно лице той е император той смисъл той се отъждествява
със държавата докато държавната държавната възгоданта не е никой освен себе си и той сам си възлага вече една такава свръхзадача за себе възхваляване и за възхваляване на всичко което е аз
мое така че ние в следващата беседа ще разгледаме именно комедията като произведение на човекобожието за си възхваляване на всичко