ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 184 е Ленин. Революцията. Русия. Този ден се навършиха 100 години от смъртта на Владимир Ильич Ленин, вождът на Октомврийската революция. И тази годишнина не бива да бъде подмината тук от така, поради огромното значение на това историческо събитие. Имам представата, че някак си българската мисъл проспа тази годишнина. Не се задълбочихме, не се опитахме да намерим нещо под повърхността и си останахме с някакви повърхностни и доста, как да кажа, примитивни, такива глупави клишета. Относно Ленин, революцията и пр. Събитието обаче остава като историческо и ние непременно трябва да търсим и да намираме, доколкото можем, какъв е смисъл на Октомврийската революция и съответно на нейния вожд Ленин. Естествено, могат да се дават най-различни оценки за това събитие и за тази личност. Едни смятат, че това е най-великото събитие в историята, началото на нова светла ера. Други, че това е най-голямата трагедия в историята. Щом говорим за смисъл на историческо събитие, на такова макро събитие, значи трябва да го съпоставим с Христос. Христос е критерия за всичко, включително за историята. Обаче как да направим това съпоставяне?
Ние действаме, мислим по-човешки. А Господ в Евангелието, изобщо и в Стария Завет, навсякъде подчертава, че Неговото мислене не е като нашето мислене. Той, когато проповядва Христос пред Своите ученици, винаги става обратното на това, което ние очакваме. Най-малкият тук, най-голям ще се нарече в царството. Работниците от 11-тия час, които са работили 1 час, ще получат точно колкото са получили те, които са работили от първия час, т.е. 12 часа. Последните ще станат първи. Винаги има някакъв парадокс, който е парадокс поради нивата на мислене. Бог мисли на едно равнище, ние мислим на друго равнище. И естествено, че тези мисли, Неговите, които са меродавните, изглеждат парадоксални на нас, когато разсъждаваме по-човешки. Това е съвсем естествено. Ние знаем, че човешката мъдрост е парадоксална. Нали винаги мъдреца казва неща, които на по-не виждащия човек изглеждат на пръв поглед абсурдни, обратни на логиката, но се оказва, че при задълбочено мисление се вижда колко мъдрецът е прав. А камоли Божията премъдрост. Така, че ние не трябва да се очудаме, ако във хода на нашата мисловна работа, във хода на нашото мисловно задълбочаване, в даден въпрос, нашето разбиране може да се промени. Може да се промени фундаментално.
Това, което сме смятали за триумф да е катастрофа, това, което сме смятали за катастрофа да е триумф и така нататък. Коренно се променят нещата, колкото по-високо се издигаме и колкото по-дълбоко проникваме. Октомврийската революция на повърхността, на самоочевидността, е най-антихристиянското събитие в цялата история. Той е довело до най-кръвопролитните антихристиянски гонения в историята на човечеството, по-мащабни от диоклециановите и по-мащабни от секви тук гонения. Довело до най-голямото избиване на свещеници, на монаси, на монахини, на епископи, до най-голямото унищожаване на християнски храмове, на светини, което някога се е случвало. Най-голямото антихристиянско гонение в историята на човечеството. Но какъв е смисъл? Какъв е историческият смисъл на това събитие? Ние, ако тръгнем да осмисляме цялото явление от Октомврийската революция, сигурно ще ни потребят няколко беседи. Един голям цикъл от беседи да отговорим на въпроса какво се е случило, кога се е случило изобщо, как се е случило всъщност, защо се е случило. Елементарни фундаментални въпроси изискват огромно вникване в материала, осмисленето му, което може да бъде един голям цикъл от беседи. Има различни наративи за събитията. Големият разказ за революцията. Имаме комунистически наратив, имаме антикомунистически наратив, имаме англо-саксонски наратив. Кое е достоверният? Как да се ориентираме? Така че тази голяма тема за пълно осмислене на събитията я оставаме за друг път.
Днес ще се занимаем накратко само с два възела от въпроса. Два въпроса така свързани с няколко околовръстни. Първият въпрос е, как изобщо е било възможно всичко това? Този успешен, атеистичен, революционен преврат и последващата десетилетна антихристиянска вакханалия тъкмо в православна Русия, в светата Рус. Вероятно страната с най-силна християнска вяра в тогавашния свят. Как е било възможно това нещо? Атеисти да вземат властта в най-християнската държава. И втория възела от въпроси, защо Господ е допуснал всичко това да се случи в една православна християнска и йерархична държава. Каква е ролята на тази богоборческа Октомврийска революция в Божия промисъл, в Божия замисъл за човечеството, в Божието домостроителство? Какво е в крайна сметка историческото въздействие на Октомврийската революция
относно метаисторията, относно есхатологията? Какъв е резултатът, метаисторическият резултат от революцията? Стогодишнината от смъртта на Ленин дава немалка дистанция за да осмислим събитията. Трябва не дистанция, за такова голямо събитие не можем да го осмисляме злободневно. Сега, създаденото от Октомврийската революция и от Ленин, СССР, вече отдавна слезе от историческата сцена. Минаха цели 33 години от разпадането на СССР. Така завърши една цяла епоха. А една епоха може да бъде разбрана само след като свърши. Така че вече я виждаме като начало, среда и край. Като нещо, което има цялостна форма. Обаче, съвсем наскоро пред очите ни приключи и следващата епоха. След епохата на комунизма, която завърши към 89, 90 и 91, започна епохата на еднополюсния свят. Света доминиран от един хегемон, от Съединените щати.
Може да се спори коя година е почнал този еднополюсния свят. Дали 89 година, дали 90, дали 91, няма значение в случая. Може да се спори и кога е свършил този свят. Дали 2008, дали 2014, дали 2015, или 2017. Но, така или иначе, този свят вече приключи. Еднополюсния свят приключи и във момента имаме най-общо казано двуполюсен. Под формата на многополюсен, но всъщност е двуполюсен свят. Т.е. приключи още една епоха. Т.е. ние вече имаме двойна дистанция спрямо от еврейската революция. Т.е. знаем две цели епохи, които са приключили от тогава насам. И това много ни помага, за да разбираме смисъл на събитията. Разбира се, ние всичко това го отчитаме по-човешки. Но с оглед на преподадения от Господ християнски православен светоглед. Ние имаме инструмент за познание. Това е православния християнски светоглед.
Така че, да, по-човешки го използваме. Ние не сме всезнаещи. Но все пак всезнаещият ни е преподал нещо от себе си. И ние използваме това познание. И така, как е била изощо възможна атеистичната революция във вярваща православна Русия. Царска Русия е най-консервативната, най-патриархалната, най-вярващата страна в Европа по това време. Обаче, това да ни ни подвежда. Това разсъждение, което е достоверно, всъщност е недостоверно. Защото ние се въобразяваме, че революцията се прави от масите, от народа, от пролетарията, от целените, нищо подобно. Тя не се прави от тях. Тя се прави от върхушката, от господстващата идеологическа върхушка. Тези, които овладеят умовете и сърцата, те правят революцията. Те насочват мисленето, а от там и всичко останало от дадена посока. Народа никой никога не го е питал. Народа го водят.
Където с истина, където с лъжа, повече с лъжа. Дори когато има референдум, ние си мисли, глас народен, това е измама. Абсолютна измама. Референдума го прави този, който иска да ръководи обществото. Никой не иска да пита народа какво мисли. Никой не се интересува от това. Всички референдуми, които някога са правили, изключвам локалните в Швейцария, там на 23 км разстояние, това е друго. Но аз говоря за реалните референдуми, като например в държава като България, Русия, Америка. В Америка няма референдуми, да кажа там където се правили. Всички тези референдуми, нито един от тях не е правен, защото някой се интересува от някоя народ. А винаги за да легитимират дадено решение на някой. Някой е взял решение, иска да го прекара през народното легитимиране. Така че народът в Русия, че е вярващ, че е православен, че е иерархично настроен, това няма никакво значение. Той не решава. Всичко се решава от тези, които командват мисленето.
А в пълно време командващата идеологическа върхушка в Русия, интелигенцията, нито е православна, нито е консервативна, нито е изостанала. Тя е най-развитата в света, най-авангардната в света, надминава западната във всички сфери. В сферата на изкуствата, в сферата на науката, в сферата на всичко. Примерно, взем Великобритания. Какво е Великобритания в началото на ХХ в сферата на изкуството и в край на ХХ век? И какво е Русия? В Великобритания какво имаме? Оскар Уайлд? Томас Елиът? Преди това Дикенс? Къде ще сравняваме Дикенс с Достоевски? Те са от различни етажи? Ами, кой в тогавашна Англия може да се сравняваме с Толстой? Или с Чехов? Или да кажем в сферата на музиката, с Стравински? Или в сферата на изобразителното изкуство, с Кандински Малевич? И другите, и другите. В сферата на поезията, кой в Великобритания може да се сравняваме с Александър Блок?
Това са различни етажи на талант, на гении, на творческа реализация. И в Париж е така. В началото на ХХ век, руската интелигенция окончателно задминава западноевропейската. Американците тогава още не играят в сферата на културата. и става номер едно в света, във всички направления. Но тя е изгубила вече своята православност. Тя не е православна. Тя е всякаква. Има и православни, разбира се. Има и окултисти, мадам Блавацка, до някъде Владимир Соловьов. Има Толстой, тойто си е толстоист, той си е вече полумесия. Имаме какви ли не, но православието не е в центъра. Риорих, Бяга към Ориента. Православието не е в центъра. Православието е изключението.
Свети Иоанн Кроштадски има такива големи фигури. Оптинските старци, но те са изключенията. Дори Достоевски, отдавна е покойник. Катков, отдавна е покойник. Те са хора от 19 век. И в 20 век се оказва, че в Русия ние нямаме православен стожер в интелигенцията. Нито един. В духовенството имаме. Те са малко. В Петербург е свет Иоанн Кроштадски. Оптинските старци са много далече. Те имат влияние. Или да кажем. Другите големи монастири. Варла, Вала, така нататък.
Обаче, там като се решава властта. Властта се решава в столицата. В двете столици. Петербург и Москва. Там нямаме православна интелигенция, която да е в момента. Той, което наричат Руснаците властител дум. Господаря на мислите. Господаря на мисълта. Господарите на мисълта са или западници, или окултисти, или естети, или ориенталисти, но не и православни. Имаме тези космиците. Космизма на Цилковски, Феодоров и така нататък. В театъра Станиславски световен номер едно. Но не е православен. Горки също тогава е било на мода в цяла Европа. Не е православен. Анти православен дори.
Затова ние не трябва да се питаме народа. Дали е бил вярвач или не е вярвач, защото никой не го пита. Ние трябва да се питаме решаващия фактор. Този, който определя мисленето - руската интелигенция. Тогава силна ли е? Всемогъща. Тя командва какво мисли аристокрацията. Тя командва какво мисли офицерството, генералитета, учителството. Командва. А не православните мислители от типа на Достоевски или на Федоров или на Константин Леонтьев. Те са изключения и вече вече са покойници. В този смисъл не трябва да се отчу думе на събития като Октомолийската революция. Няма ги живите авторитети в интелигенцията, които да са господари на мислите. Революцията е действително опиум за интелигенцията. Особено в началото на 20-я към в Русия.
Те се опияняват от революцията. От прекрасния нов свят, който е зад хоризонта. Тя е направена революция и от тама татък ще стане всичко прекрасно. Тази интелигенция, опиянена от мечтата за утопията на революцията, Тя не е православна. Тя не е патриархална. Тя не е монархическа. И още нещо много важно. Тя още не е достатъчно развратена. Като да кажем френската или английската. Още се има за морален коректив на обществото. За носителна прогреса, на правдата. Оскар Уайлд няма такова самочувствие, че е праведник. Марсел Пруст във Франция. Знае, че не е праведник.
Не може да бъде водач на обществото. Томас Елиот няма самочувствие за праведник. Не може да бъде водач на обществото. В Русия цялата интелигенция се има за праведник. За водач на обществото. За носителна прогреса на светлината. няма чувство за мисия. В Русия цялата интелигенция се състои от самоправедници. Те имат кауза, както Толстой да кажем. Той като своеобразен Лутер се опълчва също системата. Борец за светлина, за правда. Но не и за православие. Толстой е яростен враг на православието. И на царя разбира се. И тази интелигенция в общи линии е западническа.
Тя е секуларистична. Когато говорим за Толстой, неговата роля е много важна. Защото той придобива световна слава с великия си роман "Война и мир". След което има два пътя. Той мрази запада. Иска да се върне към корените. Но единият вариант е да се върне към православните корени. Към св. Серафим Саровски. Към св. Сергий Радонешки. Към православната Русия. Другата алтернатива е да се насочи към егото. Към аза. И той избира втората алтернатива. Той става нов тълковател на Евангелието. и от този негов избор много зависи.
Защото той става яростен. Враг на православието. И подвежда голяма част от интеллигенцията със своята такава себе праведност. Нека да направим една кратка пауза. След ще продължим. и от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов. и от този негов за този негов. и от този негов за този негов. Този негов за този негов. И от този негов за този негов.
И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов. Този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов.
И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов за този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов.
И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов.
И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. И от този негов. Тя завършва с важни отстъпки. Които цар Николай Втори. Прави спрямо парламентаризма. В Русия се въвежда парламент. Думата. Този. Парламент. Се оказва.
Ключов двигател за революцията. Ако. Цар Николай. Беше. Суспендирал парламент. С началото на. Първата световна война. И да каже. Докато тече войната. Ще имаме както било в Рим. Има ли война. Се прави диктатура. И толкова. После като свърши войната. Пак.
Настройваме там. Каквото ще има. Дума. И така нататък. Но не. Той не го. Отменя. И. Парламента. Думата. Се явява. Ключов фактор за революция. Но. Така или иначе. След.
Края на тази революция. Имаме известно. Съземане на. Държавата. В 1113 година тържествено се чества 300 годишната от династията на Романови. Цялата страна е очарована. Царя, царицата, дъщерите им с техните бели дрехи като ангели. престол наследника. Всичко е идилично. На следващата година обаче започва страшната световна война. 14-та година. Първо всички са етусиазирани. Цялото общество. Интелигенция, арестокрация, всички. Болшевиките, естествено, че не са съгласни.
А кой ги пита? Те са несъществуващи по това време в Русия. В изгнание Ленин, в изгнание Троцки, Сталин там в нелегалност и прочее. Така, че етусиазма е тотален в 14-та година. Въпреки пораженията, ако в 15-та година България беше влязла на страната на Антантата и беше приключила войната, която е задължително следствие, понеже изведнъж става безперспективно положението на централните сили. Те биват отрязани от Близкия исток, от геополитиката. Оставят една локална сила, която не че не може да се съпротивява още две години, обаче няма никаква перспектива. Тази съпротива ще бъде безсмисълна и щяха да почнат преговори за капитулации. Тогава Русия ще бъде победителна. България, в 2015 година, когато извършва историческо предателство спрямо себе си, спрямо своята история, спрямо нас. Ние сме предадени, когато България близна на страната на Германия в Първата световна война. Тя предава перспективата на всички нас, на нашите бащи, на нашите дядоли. Всичко това е съсипано. Това е едно генералното предателство на България спрямо България.
На българското правителство, разбере се, Фердинат и Радославов. Извършат това историческо предателство. Съсипват България. И нас. Но покрай това съсипване на България, Фердинат предава и Русия, интересите на Русия. Косвеноте не са го интересували, но така се получава, че Русия не излиза победител от войната в 15-та година, както ще стане, а губи войната все повече и повече и се задава една революционна ситуация. Тук трябва да кажем, че най-важното за октомористската революция е, че истинската революция е февруарската. Октомористската не че не съществува, но тя е преврат спрямо февруарската. За да разберем октомористската революция, непременно трябва да знаем какво представлява голямата руска революция в 1917 година, която е февруарската. Тя сваля династията на романови. До вчера любимите романови биват свалени от вас чрез февруарската революция. Февруарската революция съсипва армията. Руската армия със тренечната заповед номер едно. Напълно съсипва армията, дисциплината и Руската армия е обречена на провали на бойното поле. Като стават тези провали на бойното поле, се съсипва и държавата. Защото те вече воюват три години, парите свършват, жертвите са безброй.
Системата е вече саботирана чрез самата революция. тези предишни структури не действат на всички нива. Те са свиклини, се починяват на царя, на неговите веломожи и сънъж ги няма. Т.е. държавата е в клинична смърт. и революционния ентусиазъм. Февралната революция е свръх ентусиазирана. Народът е опия нен. Интелигенцията сбъдва се неята утопия, неята мечта. Еволюция най-сетна. И това продължава. Март, април, май, юни, юли. Прекрасно. И когато почват поражение след поражение, криза след криза, вече нямаме ентусиазъм никакъв. И когато става хладничко в октомври, вече не само времето се намусва, но и всички провесват носове. Защо? Защото няма перспектива. И февралната революция се стихва.
Вече Временното правителство няма авторитет. Всичко, което пипне, се проваля. Икономика, война, структури - всичко се проваля. Така че, когато Ленин и болшевиките правят революцията през октомври, също тях не е държавната машина на царска Русия, а е стихналата се псевдо машина на февруарците, на Керенски. Но тя вече се е стихнала. Тя нето има традицията на Романови, 300-годишната традиция на все пак добре смазаната държавна машина. Те са борили и след това вече, когато те са се провалили и ентусиазъм няма в тях на полза. Вятър вече е насрещен. Ленин просто трябва да вземе властта. Всеки е можел да вземе властта. Тя е била в клинична смърт самата власт на Керенски. Самата власт на февруарците. Тук обаче армията не могла да вземе властта също. Защото когато генерал Корнилов започва своята офанзива към Петербург, вземе властта, тя се проваля. Може би ако бяха се споразумяли с Керенски за някаква военна диктатура временно, докато завърши войната, можеше да стане работата, но така или иначе се проваля опита на Корнилов. Армията е дискредицирана, тя не може да има военен преврат успешен и няма перспектива. Никаква. Освен за продължаващи провали, особено на фронта.
И тогава идва Ленин с една малка крайна партия и няма ще сме чували за нея, ако не беше точно тази специфична ситуация, но в тази специфична ситуация тя се оказва спечелилата. А малко преди това, в януари същата година, 1917 година, Ленин в изгнание в Цюрих, на среща там с други болшевики, заявява: Ние, казва старите, няма да доживеем до революцията. Хем знае, че е световна война. Хем знае, че неговите тези си са, че империалистическата война трябва да прерасне в класова и така. Обаче не вярва, че това може да стане. И казва: Ние няма да доживеем до революцията, обаче вие младите ще доживеете. Той смята, че след това поколение ще се влезе към поредната криза и тогава вече ще дое времето на истинската пролетарска революция. И седмици по-късно от вестниците научава, че всъщност революцията е станала. Не неговата революция, но все пак грубата работа е свършена в Петербург. Така че той не е двигател на цялостната революция, а по-скоро яхва събитието, след като това вече е минало в своя апогей, срутило се е и е стигнало до тупик, стигнало е до безисходица. Е в тая безисходица е една стегната волева партия по ръководството на един волеви лидър, какъвто е Ленин. Единствено, тя е можела да въведе някакъв ред властови в тази система и Ленин не пропуска този шанс. След февруари, той извън ще се преобразява до тогава, казва: "Е, ние няма, ние сме си спели песнята, ние няма да живеем". И да февруари Ленин се преобразява: "Това е сега или никога".
Това е историческият миг. И той започва всичките да ги наелектризира със своята воля, със своята вяра в победата. "Как ще го изпуснем? Вчера беше рано, утре ще е късно. Трябва да действаме". И той грабва своя шанс. Както един вирус. Той съществува в човешкия организъм, в природата, обаче имунната система се справя с тези вируси. В момента, в който пада имунитета, както е в случая с Керенски и неговото правителство, рухва имунитета на руската държава и тогава вече вируса на Ленин изведнъж може да завладее цялото тяло много лесно. Пореди това, че няма имунна система, че системата се е стихнала. Ленин и неговата партия имат няколко ключови особености. Първата особеност е, че те са себеправедници. Те не са политици от кариерата. Те са борци за прогрес, борци за правда, борци за светлина, каквато е била по-голямата част от лявата руска интелигенция. Тя се е смятала за праведна. Срещу злините на света имаме един лош свят с експлуатация, с телесни наказания, с мръков бесие, с такви ли не злини, корупция и така нататъка и идваме ние принципни, чисти, отдали живота си на идеята и на каузата. Защо им си отдал живота си на идеята и каузата, че си праведник. Значи твоето дело ще победи, защото ти си на страната на доброто. Тази себеправедност е много важна за болшевиките. Те са били убедени, че са носители на правдата, на прогреса.
От друга страна, марксизма е мисианско учение. Той идва да оправи злините на света. Това не е едно локално учение или идеология. както да кажем, примерно, Гарибалди. Иска да обедини Италия. Това е неговата идея. Иска да оправи. Не. Маркс и, съответно, Ленин искат да оправят целия свят. Те са носители на най-доброто нещо за света. Този марксически и, съответно, Ленински месианизъм пасва на руския месианизъм. Защото Русия вижда в себе си някакво историческо предназначение. Метаисторическо. Но не знае точно какво и как ще се осъществи. Може би чрез царя.
Да, може би чрез царя, разбира се. Православният цар. Добре, ма царя рухна. Падна от власт. Не съм опаднал от власт, а ми дори убиха. С цялото му семейство. И в този смисъл руския месианизъм май няма да се осъществи чрез царя батюшка. А би трябвало да се осъществи. Е, Ленин казва, той ще се осъществи чрез комунизма. Ние сме авангарда на света. Ние сме носителите на правдата. За целия свят, не само за Русия. Първо Русия, но след това и Германия ще падне. След това и Автор-Унгария. И така нататък.
Ще се разшири. Комунистичката революция ще стане световна революция. Той е глобалист. Той е глобалист и носи месианска идея. И този месианизъм подсъзнателно пасва на руския дух, особено в средните ешелони на интелигенцията. Където изведнъж той им се струва като излъз на руския месианизъм. Отомобинската революция е всъщност тоталния провал на така начинят сребрен век на великата руска интелигенция. Времето в което тя достига до своя апогей. Обществен, исторически и творчески. Никога руската интелигенция не е била на такова творческо равнище. Ако броим така да се каже по гении, ми те са колкото цели запад взет заедно. Ако погледнем руската интелигенция в первите 20 години на 20 век. И тази руска интелигенция, този сребрена век, вземайки властта през февруари, се провалят. С трясък за 9 месеца. 9 месеца са от февруари до октомври. Инкубационния период на Октомврийската революция на болшевиките.
Те тръгват от 0 феврари и ги няма никъде. Троцки в Америка и т.н. в Цюрих. Никъде ги няма. Няма ги по барикади? Не. За 9 месеца успяват да превземат цялата империя, но не цялата империя. А столиците, умовете и сърцата на тези, които държат властта. И, разбира се, те са били до голяма степен доведени до безпътица. И тогава с този самоправеднически и месиански ентузиазъм, свърх ентузиазирани. Те са работили като бесове. Не са спали. Говорим за болшевиките във времената на революцията и скоро след това. Те са свръхвдъхновени, свърх мотивирани и естествено, че успяват да се справят с невероятната задача да завладеят цялата тази държава успешно. Нека да направим още една пауза, да чуем църковно пение, малко да си починем от светската тематика, след което ще продължим. ♪ ♪ ♪ ♪
♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ ♪ в този период, от февруари, от февруарската революция до смъртта си. Той взема властта с,
т.е. удържа властта, взема я с преврат, лесен преврат в Петербург и в Москва, след което удържа властта с два акта на тотална демагогия, декрет за мира и декрет за земята. това, което са искали всички мир, тъй да, веднага.
И това, което са искали огромното множество, селените в Русия, земя, бедните. Но така едем, че селените са били огромното множество от народа и с този декрет за земята Ленин стъпва на една много широка база. Всъщност той излъгва двойно. ярки митология ми. Мир и земя. Земя и мир. Какво повече можеш да искаш? Работи, както Господ дал,
ори, копай, сей, жени и ще благоденстваш. Ще живееш мирно и охолно. но, вместо мир, те получават четири години допълнителна война. Значи, в 17-та година е оставало една година до края на световната война. Благодаря на Ленин и на Большевицката революция, Русия получава още четири години
гражданска война. и още четири допълнително до 22-та година продължава гражданата война. С декрета за мир получават пет пъти повече война, отколкото иначе. Иначе, щаха да се умират в 18-та година с края на световната война. По отношение на земята, с декрета на земята. Вместо да получат земя, цялата земя бива конфискувана от държавата. Но,
това и Ленин не го знае, не го е предвидил, че тази държава тази държава това не са революционно настроените отописци, болшевики, а това е номенклатурата. В момента, в който приключи революцията и започне ежедневието, този, който е овластен, вече няма да работи за народа, за всички, а работи за себе си
и се превръща в номенклатура. И то паразит на класа. този листите, собствени, който гони своя интерес. Включително и с оглед на да подобри живота на работниците, за да могат те по-добре да работят. При номенклатурата, която неизбежно се появява от овластяването на революционерите, ти не си пряко заинтересован от продукцията, а си пряко заинтересован
от това да си добре с другите властници, другите от номенклатурата. Т.е. да си паразит в добро отношение с другите паразити. това Ленин не го е предвидял. така че тази история с декрета за земята е една типична утопия и тя не проработва. Много важно е обаче, че измежду многото декрети, които Ленин издава, нямаме декрет за атеизма
на първо време. Не. Докато не се укрепяват на властта, те не слагат атеизма като своя главна цел. Идете се чудим как може в такава православна държава да се направи атеистичен преврат. Той, ако беше казал: нямаше да вземат властта, защото сме против Бога, нямаше да вземат властта, нямаше да удържат властта. Също тях щеше да тръгне мнозинството от народа.
Но те не казват така. Те казват: "Ние идваме за мир, идваме за земя, за прогрес и народът тръгва с тях. И вече когато те овладеят всички властови структури, вече започва да се провежда това е в тях, армията е в тях, оръжието е в тях и тези, които са против, биват разстрелвани. Другите биват индуктринирани в името на
комуницицицият мисионизъм и лека по лека спечелват тази фактически гражданска война изобщо битката за властта в територията на цялата бивша руска империя. Атеизма започва да действа, но постепенно първо чрез лично гонение на определени хора,
които биват набедени като държавни изменици, хора, които искат монархията да се върне, хора, които искат да се отрече държавни изменици, а не толкова заради вярата. И лека по лека се появява и това антихристиянско начало в комуницистската идеология, марцизма и ленинизма, но вече е късно.
Ленин е бил напълно обеден в това, което прави. Той е искрен утопист. Той е гений на волята, западник, като Петър Първи. Подобен, безноват, модернист, прогресист и двамата вярата на прогреса на всяка цена. Обедени се в това, което правят и Петър е бил обеден, че ще мине пред стените,
обаче ще наложи прогреса на Русия. Ленин по същия начин. е бил обеден в марцизма. Той е модернист, прогресист, мечтател. и понеже сам е атеист, обеден атеист, безбожник, вяроство в прогреса, е, че без Бога ти нямаш морален критерий вътрешен,
трябва да гледаш трябва да гледаш прагматично. И за него не е проблем, ако трябва да се разстрелят сто души, хиляда души, да се разстрелят в името на светлото бъдеще. Той продава всичко. Рая на земята. Той верва в рая на земята. И този рай на земята, защото един вид, хората са невежи, те не са дораснали да разберат
марксичката идея, която е научна и вярна, как обществото ще се преобрази и ще потекат благата като пълноводна река и т.н. И, проди това, че народа не ги разбират тея работи, трябва да има един известен период, преходен, в който ще има терор. Ще има революционен терор. няма как. Но после, когато те разберат науката, разберат истината за прогреса,
комунистическата истина, тогава ще се отмени терора, ще се отмени държавните структури. Държавата, поначално за Ленин, е временно явление, както и за Маркс. Тя трябва да отмре. Но така или иначе, между временно трябва бая кръв да се пролее, докато тези неразбраните не бъдат убедени или избити. Ето едно изказване на Ленин, което показва него начин на мислене. Цитирам: Няма съмнение, че развитието се движи в посока на един единствен световен тръст, поглъщащ всички предприятия без изключение и всички държави без изключение.
Но развитието се движи към това при такива обстоятелства, с такова темпо, с такива противоречия, конфликти и катаклизми, не само економически, но и политически, национални и прочие, че със сигурност преди да се стигне до един световен тръст, преди ултра империалистическото световно обединение на националните финансови капитали, Капитализмат неизбежно ще трябва да се взриви. Капитализмат ще се превърне в своята противоположност. Крайна цитата. Виждаме тук вярата в прогреса. Няма съмнение. Казва, че развитието се движи, значи имаме прогрес, който е несъмнен. И той знае каква е посоката. И той долякъде е прав, че
света се движи във посока на един единствен световен тръст, поглъщащ всички предприятия без изключение и всички държави без изключение. Това е глобалистичният проект, който в момента е актуален. Временно буксува заради конфликта с Русия и Китай. Глобалистичният проект. Той вървеше много гладко до преди 10-ти на години. Но сега буксува. И така или иначе по времето на Тихриста точно това ще стане. Ще има поглъщащи на всички държави без изключение и на всички предприятия без изключение в една един на власт. Само че той я превижда като естествено секуларно развитие. И смята, че поради катаклизмите и конфликтите на интереси, ще се стигне до взривяване на самата система и те ще обърне своята противоположност именно в комунизъм, в социализъм. Понеже е прагматик, реален политик, не е фантазиор само, той фантазира в бъдещето, но в настоящето е прагматик. Докато Троцки се опитал да предлага фантазиите и в настоящето и бил и по-лоши от Ленин. Но така или иначе Ленин в настоящето е прагматик и поради тази причина много успешно ръководи събитията. Значи самата революция, която той прави, тя става с поддръжката на Германия.
Германия иска да го използва и да резерви Русия, той пък иска да използва Германия за да резерви Русия. Взаимно се използват, но в крайна сметка Германия губи войната докато той печели революцията. Така че той се оказва по-добър еграч от Великата Германия, която имала милиони войници и така нататък. Той имал там три човека в един вагон, обаче той успява, а Германия не успява във взаимото надлъгване. После, по време на Брестския мир, той спасява властта, той жертва Русия. Оттърпва територии, територии, територии, но спасява властта, която го интересува. И после, когато Германия рухва, той си връща голяма част от отдадените територии. Той се оказва по-хитър и в дипломацията. После, в економиката, в началото комунизъм, комунизъм в един момент, че това не работи никак. И обявява НЕП, нова економическа политика. И спасява положението, спасява и економиката. Ако беше в стила на Троцки, с жестокост да налага комунистическа организация на економиката, щеше да се провали, както мало се провали с неговата економическа утопия. Токато Ленин направи това, което покусва да направи Дън Сялпин. Въведи капитализъм от днеска за утре и спаси положението.
Така че той е успешен реал политик. И от този начин отговорихме на въпроса, как атеизма може да победи в най-православната страна, най-вярвощата страна в Европа. Първо побеждава в интелигенцията, т.е. във върхушката, в момента в който тя е рухнала, след като е взела властта и си е опиянила от тази власт, след това не е успяла да я канализира и структурира и вече тази самоотрепана върхушка на бившите интелигенти и энтузиасти, той много лесно ги завладява със своите мотивирани, вярващи, дисциплинирани бълшевики. Без да заявява своя атеизм като водище обществото, а след като взема властта, след като ги измама с земята и мира, взема властта, побеждава военната конкуренция в първият момент и тогава вече атеизма започва да се проявява в своя кръвавит. И след това с няколко такива хода като гбетския мир, не така нататък, спасява положението и политически и економически. Сега, другия кръг от въпроси. Какъв е смисъла на Октуборийската революция? За да разберем смисъла на Октуборийската революция, ни трябва да я съпоставим с неята алтернатива, реалната историческа алтернатива. Какво се случва с Русия след февруарската революция, ако болшевиките не бяха взели властта? Виждаме правителството на Керенски в заданена улица. Армията дискредитирана. Нилов, неговия псевдопуч се проваря. Армията е съсипана от заповед номер едно, дисциплината се е разпаднала и загубите на фронта продължават една след друга. Държавата не може да поддържа войната, фалира, никой не вижда перспектива. И няма и болшевиките, които да въведат някакъв ред и някаква перспектива, макар и не приемнава за повечето, но така или иначе перспектива.
И какво ще да стане? 17-та година взимата. Отомври, ноември, декември, януари. Провал. Провал след провал. И на фронта, и в економиката, и в политиката, във всичко. Русия тогава разбира се раздрана от безброй противоречия между левица, десница, монархисти, републиканци и т.н. Освен това, тя обладее многобройни народи, националности, които ще се възползват от тази възможност, за да се отделят от тази държава. Включително разбира се прибалтийските, те се отделят там Германия, когато подписва Бресткия мир, тя отделят всички тези територии от Русия. Финландия също отпада, естествено. И въпросът е: до къде ще стигне този процес? Единият вариант е да приемем, че някаква силна фигура, Керенс ке се провали, но дойде някой друг, ярък, волеви и вземе властта и стабилизира положението, но кой ще е той и кой ще стои зад него? Тъй като партиите вече са се провалили, те не могат да контролират положението, то се разпада. Нямаме така партия, която да е компактна, мотивирана, стегната, дисциплинирана, само волшевиките. Другите са глаголстващи, някакви кръсноречиви депутати във думата, обаче не могат да командват, не могат да държат власт. При това положение е много-много вероятно тази държава да се разпадне тотално, както се разпаднала, да кажем, Австро-Унгария. Австро-Унгария се разпада на няколко държави. Не знаем. Чъкословакия, Унгария, Австрия и там Югославия, което е.
Нито една от тези държави не е империя вече. Изчезва Австро-Унгарската империя и всички държави са малки и средни. По същия начин можеше да се разпадне и Руската империя, някакви в 18-19 година. Можете повече, че, да кажем, че свърши войната в 18-19 година, както и щава да свърши Първо за столна война, но големият победител от тази война излиза главният враг на Русия. Англия. Стария враг от времето на голямата игра. Временен тактически съюзник срещу Германия, но стратегически враг. И Англия има интерес на Русия да излезе от играта, да се разпадне, както се разпадна Австро-Унгария. Англия с неята и агентура, и способност да мотивира демократи, революционери и т.н. спокойно можеше да продължи да свиря на тази струна. И да иска демократични преобразования, републики. Добре, ама монархистите какво ще правят междувременно? Тези, които повиваха 5 години също болшевиките, шахадере, повиват също демократите. Русия можеше да се разпадне на безброй формации политически и да престане да съществува като велика сила. Това е всъщност въпроса. Дали е имало кой да удържи Русия като велика сила? В тогавашното политическо съзвездие на Русия няма кой да я удържи в това положение. Монархистите са има ли такава личност? Нито царя е можел да го направи, нито социалистите революционери, нито никой, нито кадетите. Никой не е имал способност да удържи Русия като велика сила. Тя щеше да се разпадне на по-малки субекти. Някой от тях разбира се, да, руски, да, с такива културни и прочие други общности, но политически разнопосочни. А някой пък и с културни различия и от там отатъка вече Русия отпада като велика сила.
Болшевиките обаче захраняват Руската империя, платформата на СССР с всичките изсъставки. от времето на царете, в пълните и граници: Средна Азия, Балтика, част от Польша и така нататък, Молдова и прочие, Грузия, Армения, всичко това, Азербайджан. Болшевиките запазват Русия като велика сила. А, Русия може да изпълнява ескатологична роля, т.е. задържаща роля спрямо антихриста е единствено кое е велика сила. Ако не е велика сила, няма как да го направи. Като, говорим се, свърдържава. Колкото и е парадоксално, както е всичко парадоксално в реалния свят, то е парадоксално, защото и на първо четене не ги разберем нещата и ги тълкуваме "еди как си". И за това по-дълбокото разбиране винаги е парадоксално спрямо по повърхностно. Ние на първо четене виждаме, че СССР обива Светата Рус, обива Руското царство. Но, от друга страна, на второ четене виждаме, че февруарската революция оби Руското царство и Светата Рус. А бълшевиките съхраниха руската държавност, макар и като атеистична, временно за 70 години, макар и като комунистическа, но все още като велика сила. При тях, което дава възможност на Русия да остане срък държава, да остане велика сила и в този смисъл да може да изпълни своето есхатологическо предназначение в нашите времена, в предпоследните времена. Други въпрос е дали ще успее. Това ние не знаем, защото сме човеци и не знаем бъдещето. Бог единствено знае смисъл на историята, единствено знае бъдещето, но ние по-човешки виждаме тези странни парадокси на историята, които пред очите ни се случват и които никой не може да предположи преди 30 или 40 години. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.