ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Деус екс махина. Бог от машината. В миналата беседа разгледахме Светогледната научно-фантастична тема за задминаването на човечеството от роботите и за взаимоотношенията между човечите и роботите.
Това е една безкрайна тема на научната фантастика, разработвана по най-различни начини. Ние разгледахме точно тази идея, че човечеството трябва да доброволно да отстъпи на роботите в бъдещето, защото те един вид са спечелили еволюцията, състезанието в еволюцията и са станали по-добри от нас във всички
измерими отношения. Сега ще продължим още малко тази тема. Разбира се, без да я приключваме, това е една много голяма тема и към нея пак може да се връщаме. Защото ние често си представяме състезанието между човеците като състезание между човеците и машините,
като състезание между човеци и роботи. има някакви изкуствени човеци, които са по-добри от нас и ние се състезаваме с тях. Но ние знаем от практика, че при компютрите, при изкуственият интелект е много важно да се увеличава капацитета на машината.
Колкото по-голямо този капацитет е, толкова по-добре. Колкото по-голямо памет има и така нататък, толкова по-добре. За това един естествен стремеж има технологията да събира всичко в едно. Цялата информация в едно.
Всички алгоритми, всички системи, цялото управление в едно. Колкото повече ги събираме в едно, толкова по-добре, толкова по-силен става този изкуствен интелект. Тоест, много по-реално е да си представим не създаването
на хиляди роботи, а създаването на един свръх изкуствен интелект, снабден с всички възможности за действие в материалния свят, т.е. инструментариум, т.е.
сетива, органи и лека по лека мисловно като развиваме тази идея стигаме до създаването на един технологичен псевдобог. защото когато този свръхинтелект
обсеби цялата технологична система на света, в него се включат всички компютери, малки, големи, всичко това се съедини в едно
общо. Когато в него се включат всички действащи роботи, ръце, роботически и т.н. се подчинят на всичко това. Т.е. ние имаме и материални органи,
които осъществяват командите на този изкуствени интелект с милиони ръце и милиарди изкуствени органи за действие, тогава ние се
доближаваме все повече до понятието за технологичен псевдобог. Иначе казано създава се модел, той не е верен, от сега да го кажем, но звучи убедително, че Бог не е
в началото на сътворението, а в края на еволюцията. Той не е в началото да създаде човеците, света, растенията, животните, планетите и така нататъка, а в края
на времената, на обозримите времена, всички ние лека по лека делегираме всичко това, което сме и което имаме на един свръх интелект с едно свръхтяло, безкрайно
разклонено в съвъзможни органи, работещи под командата на единия интелект и това нещо се само усъвършенства през цялото
време, само измисля се, ако да кажем в момента това свръхостройство, да кажем, изработва своите собствени енергетични източници и те са, да кажем,
ядрени електроцентрали. Но, лека по лека, то казва, защото да работим само с ядерна енергия, да работим с термоядерна енергия и започва да усъвършенства своите енергетични източници, които ще
тласкат електроенергията в цялата система, но по-мощна. След това ще кажем, а дай с еди каква си, да кажем, водородна система на енергетично захранване
на този псевдобог. След това ще кажем, не, гравитационна, по-ефективна. Т.е. той се самоусъвршенства. Този мега интелект, съчетан с мега органи на действие.
и това нещо започва да се доближава до нашата представа за Бог. Нещо могъщо, всемогъщо, вечно, всезнаещо. Редица аспекти на Бога се сбърдват
и то експоненциално. Самоусъвршенстващо се, саморазвиващо се, безкрайно. Поне така на нас и се струва. Тази идея, освен, че е разработана в научната фантастика, тя е доста стара. В началото на 20 век имаме едно интересно движение
в руската интелигенция, което се нарича богостроителство. Четири има са главните представители. Луначарски, Анатолия Луначарски, Максим Горки, те са по-известни. Базаров и Богданов. Сега, тази тема за богостроителството,
руското богостроителство, е тема за отделно изследване, много интересно. Том почти не се прави. Някакси не са имали шанс тези богостроители да осъществят своята идея. но времето, в което се случва
това събитие, е важно исторически и, може би, в техните идеи се съдържат някои интересни интуиции. Какво е времето? Времето е след революцията в 1905-1907 година, в Русия, която набира
скорост като креативно динамо на Европа и на света. Вече центъра на авангарда се премества от Париж в Москва и Петербург. И там руският авангард в лицето на
Кандински, Малевич, Стравински и другите застига Западноевропейски и го надминава. И започва едно брожение интелектуално след революцията. Буквално в 1905-1907 година
започва това нещо, което, впрочем, довежда до феврарската и до октомврийската революция като действия, но нас не интересува случая чисто интелектуалната страна. И се създава измежду многото други неща,
които се създават, се създава и това движение за богостроителството. Сега, характерното за това движение е, че неговите представители са атеисти. Но
те са социалисти, левичари, с комунистически виждания за бъдещето на света, но на тях им се струва, че някакси картинката е много бедна. Примерно, луначарски
горки, докато, примерно, Ленин, който е по-сух интелектуалец, не е художествено настроен, на него тази представа за един
безбожен комунизъм някакси го устройва. докато луначарски и горки им се ще да е нещо по-мистично, по-духовно и затова на тях не им
харесва този тотално прозаичен свят, при който ще има справедливост, властта ще бъде в работниците, те ще произвеждат, всичко ще се
разпределя справедливо. Ей, какво? Някакси този механистичен свят не им харесва и те започват да се опитват да
вкарат обратно изгонения бог, да го вкарат обратно в идеологията и в живота. Макар, че си остават атеисти, но им трябва религията, за да даде цвят,
за да даде дъбочина на това, което се случва. Образ. такива опите са правени и преди това, но така или иначе приемно Фойербах има такава теория квазирелигиозна,
Огюст Конт също позитивиста и така или иначе тези четиримата горки, луначарски, Базаров и Богданов започват да комбинират къде
от Маркс, къде от Фойербах, къде от Конт заедно с една друга много типично руска идея за обожествяване на народа.
Но руската интелигенция от предишните десетилетия от 19 век обожествяваше народа като носител на Божията истина, като носител на ценностите. Тук е
по-друго. Вече народа става нещо като мистично тяло, което има божествени свойства, което се абсолютизира
и изисква такова почитание квази религиозно. Така, че ние нямаме класическото човекобожие от ренесанса, когато
аз съм важния индивида, а колектива, народа, обществото като цяло е новия бог. Това е комунистически атеистичен
религиозен проект. Единят вид да се изгради земния рай, Божието царство да се изгради на земята, макар и без стария бог на вярващите. Луначарски публикува
по това време голямата книга двутомника религия и социализъм. Горки публикува пак по това време, 1927 година, един разказ, изповед,
където един подслушник губи вярата в Бога и в християнството и печели вярата в хората, в новата религия, в новия бог.
Владимир Базаров, който е превържених на духовния марксизъм, също пише редица статии и Александър Богданов, един от тези странни
руски мислители, които при цялото време мислят за човечеството, за цялото и така нататък. той също публикува няколко текста по това време и в
1909 година се съчетават тези четиримата и по инициативата на Богданов, Горки и Луначарски на остров
Капри в Италия се прави едно училище за ученици, които са дошли от Русия и там един вид се заквасва тази идея за богостроителството.
Сега имат мал шанс другарите Горки, Луначарски, Бовданов и Базаров в исторически план, защото при други обстоятелства вероятно тази идея щеше да просперира. Но
първо ги критикува Плеханов, после ги критикува Ленин и после идва Първата Седонна война и те някакси са задминати от историята.
Идва Автомобилистската революция в 17-та година и дума не може да става вече за богостроителство. Горки и Луначарски влизат в строя, стават си
правоверни болшевики, комунисти, ленинисти, да го кажем. А Богданов и Базаров не стават такива и се маргинализират. Продължават да се занимават с разни неща,
с агит, пропи и прочи, но така или иначе богостроителството му минава времето именно заради тази историческа обстановка. Те не са в духа на времето си,
иначе вероятно щеха да продължат в тази посока. Те изнават един сборник четиримата очерци за философията на колективизма. Обаче Ленин ги разкритикува и им казва, че
този опит да се реанимира или съчини религия е неприемлив. А те тъйлина, че са левичари про-комунистически настроени и в един момент лидера ги
обвинява в някакви уклони и затова предпочитат да позабравят тази идея. Сега, тази идея технологично можем да кажем,
че не е дозряла, защото по това време технологията не може да създава изкуственен интелект и прочие. Тоест, идеята на богостроителите, луночарски, горки и другите,
е по-скоро опит да се мистицира, да се удохотвори кумно-иссистската идеология, визия за бъдещето, но те напипват идеята, че в бъдеще технологията
и обществото ще се развият до такава степен, че в края на еволюцията ще се създаде един еквивалент на това, което наричахме Бог. Това, което бабите и дядовците,
един вид непросветените, са наричали Бог, ние ще го построим. в края на еволюцията ще имаме едно такова царство на всемогъщество, на всезнание, на светлина, на
справедливост, на благоденствие. Ще се извекуват бористите и така нататък, еквивалента на Царството Божие. Сега, ние сто години по-късно, вече сме свидетели на доста технологични
развития по посока на изкуственият интелект, на суперкомпютрите и прочие, които ни карат малко по-друг начин да разглеждаме тази идея за богостроителството. А именно, като
ставим на стърна комунизма и руските богостроители, а като да погледнем само технологията, казахме, че стремежа на технологията е да обединява, да се обединява, да стане по-мощно.
И това, да го наричем същество, което ще се получи, този свръх, интелект, е една реалност. В момента имаме стъпки реални по
постигането на тази цел. Сега, преди време се появи 20-30 години, не, 50 години, 70 години, се появява една конспиративна теория, че в Брюкселл е създаден
и компютър, наречен звярат, който има за цел да обсеби цялата информация, банките и прочие и да командва света. В днешно време, разбира се, тази теория няма поддръжници
или много малко са, поред причини. Първо, Брюкселл вече не е това, което е бил. Сега имаме много по-мощни центрове в далечния изток, в Штатите и прочие, които са по-мощни
от брюкселлските технологични възможности. Второ, равнището на един суперкомпютър в 1975 година, когато се създава тази теория, тази се създава в Съединените Штати. И тук у нас
в Русия и изобщо в православните среди имаше доста адепти, доста поддръжници, че това е така и че това едва ли не така апокалипсиса, антихриста или негов главен инструмент. Но
от тогава минаха 50 години. Технологията, от която ние сме се страхували тогава, в момента е няколко поколения технологични, по-съвършена. Това, което ние
сме имали реално в 75-та година на ниво суперкомпютър в Блюксел, сега на ниво суперкомпютъри, къде в Штатите, къде в Китай, къде в Япония, в Франция и така нататък,
са поколения, т.е. с хиляди пъти по-мощни и с принципно нови възможности. Нещо повече. В бъдеще развитието на тези суперкомпютри ще се увеличава. Те няма
да спрат до тук. Напротив, много повече ще се увеличават. Пак поколения технологични ще минат и това, което в момента ние смятаме за суперкомпюта, тогава ще минава за
ще си губяме вкъщи. А новите суперкомпюта ще бъдат милиони пъти по-мощни във всяко отношение. Т.е. технологично стъпките се извърляват. Първи въпрос е
това нещо е ли звярат на апокалипсиса? Това ли е сатаната, който ще се появи от машината? Ще се появи като един изкуствени
интелект, който дори може би в началото ще се прави на умрява лисица, ще служи на хората, ще създава там нови открития, за да можем по-добре да живеем, ще пречиства въздуха,
водата, всичко стане по-добре, и ще си плете кошницата тайна от нас, докато об себе контрола върху всичко и в един момент ще свали маската и ще каже аз съм господаря. Ние обикновенно така по-човешки се представяме
нещата, че компютъра и това, което е в него там, злия гений, който ще бъде в него, ще се създаде, злия умисъл, че той иска да тормози хората, че иска да ни пороби. Това е
образът, който беше във филм Матрицата. Там клеците са съедени до един инкубационен такъв начин на живот и от тях смуча къде е енергия, къде не знам какво, някакъв световен
център, властови и технологичен. Това е по-скоро човешко така литературно съчинение, защото нищо не ни кара да смятаме, че този зъл гений от
компютъра ще иска да ни тормози. Бедата на фалшивите теории, комунизма, германския нацизъм, сегашния джендаризъм, технологизма, трансхуманизма и така нататък.
Бедата на тези нехристиянски и антихристиянски учения не е в техните лоши страни, а в техните добри страни, добри в кавички, в това, което те мечтаят, върховното, когато
Маркс, Енгелс и Ленин мечтаяха за това човечеството да се стои от едни пролетарии, които са овластени и технологията е напреднала и
благата текът като пълноводна река и всички получават според потребностите си. ето това е злото. Мечтата на комуниста. Сбъдването на тази мечта е злото. Когато
Хитлер мечтаеше германица, Русия, Звяр да команда света, защото е много подреден, да завладее там това, което лошите народи не могат да стопанисват
както трябва, унищожават се тези народи и всичко се населва с руси, синьоки, арийци и хубаво, добре, постига тази идея, всичко е
аутобани, всичко кара фолксвагени, унищожават се всички славяни, евреи, цигани, унищожават се всички куци, сакати, еднооки, оставят се
само здравите. Това нещо е злото. когато се сбъдне тази мечта, а не няйните отрицателни страни. Защото приемаме, че Хитър и Гюбъл
ще унищожат хората в констагрите и прочие, но следващото поколение арийци хитлерови вече злото ще е усъществено. Те ще отръкат Хитър и Гюбъл
не бяха прави, но вече няма да има евреи, няма да има славяни, няма да има цигани. Всичко ще бъдат арийци и те ще кажат еми, това е положението,
но и бяха прави, краеши, сокропци и соблаго, но така или иначе вече имаме всичко. Аутобани, Фолксвагени, индустрията работи, заведелието обработва, ядем, копаем,
всичко е прекрасно, нито един няма болен, всички са изтребени отдавна, отпреди, нали не се раждат вече с мал формации и това е злото. Сбъдването
на тази безбожна мечта. Ние погрешно се страхуваме, че интелекта ще ни пороби. Не, злото ако не ни пороби, ако ние сме щастливи обитатели
на така наречения земен рай, технологичния псевдо рай на земята, това е зло. Защото то не съответствува, защото Бог съществува, казано с една дума. Бог съществува и това,
което се отклонява от неговия модел на Вселената, от Божия модел на Вселената, всичко, което се отклонява от този модел е зло. Да, като плашило,
такива филми, като матрицата и прочие, действат педагогично, защото ако ни кажат добре, бе, няма да боледуваш, няма да работиш, ще се забавляваш от сутрин до вечер,
ще получаваш всичко, технологията работи, а ти, аз пи, се весели, нищо друго не се иска и няма да боледуваш, ще те оперираш, ще те обезболяват, нали, и като минат 200 години, ще евтаназират
и ще си умреш. Без болка. Изчерпва се потенциал, генетичния, вместо да влизаш в спиралата на старост, болест, страдание, така нататък, евтаназия, толкова си 200 години, никой не е мечтал за такова нещо.
200 години, удоволствие, безболезнено. Ето, това е злото. Това е антихристовото, антихристиянското. Не така ни е създал Бог и не така ще се случи. То в никакъв случи няма да се случи. Ние да не мислим, че тези утопии ще се сбъднат някога.
Никога няма да се сбъднат, защото са утопии. Но злото е, че и да биха се сбъднали, биха били зло. Това е много важно. Нека да направим една пауза, да чуем написано пение, следвато на пролуде. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога.
Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога.
Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога.
Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога.
Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога. Събднат някога.
Събднат някога. Събднат някога. И така казахме, че привитно така изглежда технологията върви по посока на изграждане на все по-силни интелекти, изкуствен интелекти, които има тенденция да се обединяват за да станат още по-силни. Т.е. това се явява нещо като псевдобог. Като ужбог. Като имитация на Бога. Тихномалиста имитация на Бога.
И като казвам имитация, нека да си спомним за така наречения тест на Тюринг. на времето, когато Алан Тюринг е един от така ключовите фигури в изкуствен интелект, компютърите и прочие. Той публикува една статия в 1950-та година: "Компютърни машини и интелигентност". Където предлага
своят тест, така начиният тест между другото. Статията е поставена на въпроса: "Могат ли машините да мислят?" И тъй като какво означава мислене, е трудно да се определи, Тюринг избира да направи един модел, който да е ясен и един вид по този начин да докаже или да покаже,
че де-факто машините могат да мислят. Това е неговата идея. това не е превършен на тази идея, но тя не може да бъде доказана и той я доказва с един косвен похват - една игра, наречена "игра на имитация". трима души, един е този, който тества, който играе
и двама други, които са единия мъж и другия жена. Той не ги вижда и комуникира с тях само през екран. И получава въпроси и отговори. И да разбере кой е мъжа и кой е жената. Това е тая игра. По въпросите и по отговорите, без да ги е видял, без да ги е чул. Тюринг взема този модел и казва така: Имаме робот, изкуствен интелект да го наречем, и човек. И едното и другото
комуникира с трети човек, този който тества хим, или който ги тества. Той им задава въпроси и те му отговарят. И казва: "Стига се до един момент, при който този тествания, третия, не може да разбере дали отсреща му има човек или робот. Ако не може да разбере, значи тестът е успешен. Тоест, че машините
са стигнали до етап, в който са неразличими като интелектуален продукт от човеките. Един вид Тюринг показва, че машините могат да мислят по този начин. защото не знам какво означава мисленето. Обаче, когато продукта и в тази случая е неразличим и при човека и при машината, значи излизат, че мислят.
тази имитация Първият праг е тестът на Тюринг. Обаче, ние нататък можем да вдигнем залозите. Да направим други прагове. При Тюринг те комуникираха посредством клавиатури пишат въпроси и отговори и толкова не ги вижда, не ги чува. При втория праг
можем да направим така, че той да ги чува. Не ги вижда, но ги чува. И говори с тях. Говори с човека и говори с изкуственият интелект. Ако не може да различи кой е човек, а кой е изкуственият интелект, ето това е втория праг. вече го чува. Не е само на клавиатура. Трети праг. Вече ги и вижда. Тоест имаме един хуманоиден робот
или компютърна възстановка на хуманоиден робот. няма значение на хуманоиден човек. Изкуствен. Несъществува в действителността човек. Компютърна разработка. и гледаш на два екрана. Единия и другия. Говориш ли с единия, говориш ли с другия. Стига се до момента, при усълшенстването на технологиите, при който вече наблюдателя няма да може да различи.
Т.е. примерно, практически погледнато един говорител по телевизията би могло да бъде компютърно генериран, да няма такъв човек. Той да излиза, да казва добър ден на зрителите, да изчете новините, да се събере папката, но да не съществува като човек, а да бъде компютърно генериран. И никой да не може да различи дали е нов говорител или е компютърно създаден. Това е следващия праг.
Когато имаме аудио-визуално. Естествено, че визуалното е по-трудно, отколкото аудиото. Т.е. прага е по-висок. Следващия праг е прага на прякото присъствие. Ти се срещаш с двама. Един от тях е човек, другия е хуманоит. Но кожата му направена, косата направена, ръце, крака, всичко е направено. Движения. И с развитието на технологията
се стига до праг, при който ти не можеш да различиш. Трябва на ренган да ги сложиш, за да видиш кое е човек и кое е робота, хуманоит. Със развитието на технологията, рано или късно, ще се стигне и до такъв праг. Вече наближават. Кожата е докарват, мимиката, очите е клепат и т.н. Още са сурови нещата, но след 5 години,
след 10 години, това ще бъде постигнато. След 20 да са. Технологията ще го постигне. Т.е. ние ще имаме хуманоиди, които по нищо не се различават от човеците. По нищо видимо. Чуваемо, осезаемо и така. По поведение. Това ще бъде тоталния хуманоиден робот. Другият въпрос е да има смисъл от такива. Не говорим. и тук сега. Защо не занимава тази тема за
праговете на хуманоидността? Тя не е толкова важна за нашите изследвания тук в момента, за нашите разсъждения, но важен е следващия праг. Защото до тук имахме имитация на човека. Първо чрез текст, притюринг, после чрез. Аудио, после чрез. Видео, присъствие после чрез. Пряко, триизмерно присъствие на куклата и човека. Следващия праг е имитацията на Бог.
Стои човека и срещу него има някой. някой. Както ние имаме видения на Бога, на мнозина той си ледявал, на Моисей, така нататък си ледявал. И застава един човек в лабораторията и му казват: "Сега ще ти осигурим среща с Бог". И той стои там
и му се явява нещо, което претендира, че е Бог. следователно може да прави всичко. И този казва: "Искам еди какво си. Искам еди какво си. Това, това, това. И всичко това се осъществява. Срещу него стои толкова мощен интелект, толкова мощна система производствена интелектуална и т.н., че той ако каже: "Искам в момента
като на златната рибка. Еди какво си. искам тука да дойде един кон". И това същество казва: "Добре". И хоп. Идва един кон. Това казва: "Искам тук да дойде Нигарския водопад". И това същество толкова всесилно технологично и мощно, че създава
или реалния, или въображаемия, но толкова реален, че ти може да се опръскаш от него. Нигарския водопад пред този човек, което ги иска тези неща. Тези неща могат да бъдат само в човешкото съзнание. това божество да бъде в твоето въображение, в твоята ассетивност. но ако ти не можеш да отличиш дали ти реално си пред Нигарския водопад
или това е само игра на твоите неврони, тогава, значи, тестът е минал. Т.е. имаме имитация на Бога, осъществена. Ключвата дума тук е имитация. Защото това не е самия Бог. Това е имитация на Бога. И ние трябва да се замислим много сериозно по отношение на тези тестове. Защото проявленията
са едно. всъщността е друго. Когато една кукличка и я стиснеш, някаква маймунка, и тя ти каже: "I love you", това са най-елиментарни такива куклички. Но това е имитация на някой, който ти казва нещо, което има някакъв смисъл. житейски, съдбоносен и така нататък. Това си е имитация.
Както папагала говори, но де факто не разбира какво говори. тази тази тема с имитациите е много важна и ние трябва да парим разлика между това, което виждаме и не се струва. тя работи, режеше си глада, тя носеше под мишницата. Ние можем да имаме имитация на много неща.
Включително на човек вместо робот, включително на Бог да ни се явява като имитация, но въпросът е в действителност какво е. когато говорим за създаването на един псевдобог в края на еволюцията. Значи, еволюцията се развиват и хогите се развиват и се създава един супер мега хипер компютър спрямо който сегашните
супер компютъри са семки. И той обхваща чрез информация и чрез действие, обработка, контрол цялата Земя. И пречиства въздуха, пречиства водата, грижа се за всички животинки, за комарите, за лястовичките, балансира въглерода, кислорода,
всичко както трябва. И ние, човечеството, да кажем, спираме на 10 милиарда. казва се, че това е оптималното за Земята. Това е изчислено от този супер компютър. И си живеем така многоденстваме си. Имаме си храна, имаме си запиене, имаме си облекло, имаме си жилище, отопление и т.н. да се контролира и т.н. И се пита: Добре де,
какво е лошото на това? Или, другия вариант, този супер лъжебог, този супер интелект, съчетание с технология и системи на действия, казва, няма нужда от човеците, няма нужда от природата, от лястоишките и от птичките. защото той си действа с там някакви гравитационни енергии и биологичния
увехтелие, механизъм вече му е много тромов, много бавен. Той минава напряка еволюция, само усъвършенство. Не всеки ден, 24 часа от сутрин до вечер, той се само усъвършенства, защото рубува на някаква застинна форма. И освоява галактиката, космоса, какво му е лошото на това? Лошо ли е поначало? Човечеството да изживее своя смисъл и да пренежда ефетата на някаква машина. Или да бъде поддържан
като един зоопарк от една такава супермашина, която между време освоява галактиката, но поддържа зоопарка, наречен Земя. Какво му е лошото на едното и другото? нищо не му е лошо и нищо не му е добро. защото понятието добро и зло проистича от Бога. Ако няма Бог, всичко е позволено. доброто и злото стават относителни категории.
Въпрос на договор. И тогава единия вариант е неутрално, ни добър ни лош, и другия вариант е ни добър ни лош, и фашизма е ни добър ни лош, и комунизма е ни добър ни лош, защото нямаме истински критерии. Когато критериите са везброй, няма критерии. така че тези форми въображаями, разбира се, на еволюцията,
които стигат до благия лъже Бог, който поддържа зоопарка, наречен Земя, и злия лъже Бог, който унищожава човечеството, защото сам е по-съвършен от него и по-лесно ще се справи със завърдаването на галактиките. И двата тези варианта са безбожни, т.е. безсмислени. Те нямат смисъл,
те нямат морал, и затова не можем да кажем добро ли, зло ли е. То е неутрално спрямо добро и зло, защото го няма централния стожер на смисъла. Този, който дава смисъл на доброто и злото. На вселената, на човечеството. Бог. Единствено Бог ни дава,
защото той съществува. Това не са модели. и не се прави един модел с Бог, един модел без Бог и да видим кой какъв е, кой е по-добрия. Не. Бог съществува. Човекът е създаден от него. Нравствеността е постановена от Бог веднъж за винаги и тя няма да се промени. доброто и злото са непроменяеми. Те съществуват в богоцентричната координатна система.
поради тази причина всички альтернативни утопии си остават утопии. Независимо дали компютерите ще са добри с нас или зли. Дали ние ще се откажем от живота или ще се наслаждаваме до смърт. Действителността е богоцентрична. които са въображаеми конструкти. Иначе казано утопии.
Смъртоносни утопии. Защото Бог е живота. А утопиите без Бога са смърт. Смъртоносни. Затова ние не трябва да се питаме зло ли ще бъде ако компютерите овладеят Селената. Ако изкуствен интелекта овладеят Селената. А трябва да изпълняваме
Божиите заповеди. Те са реалността. А това е утопията. Както се казва пътя към Ада е заслан с добри намерения. Той е заслан с утопии. Ама Чиста Свята Република. Ама Светъл Комунизъм. Ама Трети Райх. няма значение. Тези утопии са различни от богоцентричната действителност
и за това водят в лошата посока. Казваме... Т.е. Обозначихме нашата беседа със заглавието "Deus Ex Machina" "Бог от машината". Красиво звучи. Този термин е гръцки. Първоначално, след това в латинския, ние през латинския сме го взели. Първоначални термин е гръцки.
Използва го Аристотел. И... се отнася до теорията на театъра. Там, когато така... събитията в общи линии нямат собствена развръзка драматургична, убедителна, се появява един Бог, който решава проблемите. тези богове са ги спускали с механизми, сни машини отгоре. И за това е станало
пословица, така "Бог от машината". Аристотел, който описва този прием, много, много не го обича и защото смята се, че това е признак за не справяне с материала. Когато драматурга не може да реши драматургичната ситуация с вътрешните си средства, както би трябвало, тогава от немай къде вкарва един Бог, който въвежа справедливост, наказва лошите, награждава добрите, нали?
Еврипид не се е справил с драмата сама по себе си, т.е. слаба драматургия. Смята се, че още е схил е използвал този похват, но Еврипид е класическия драматург, трагик, който масово използва похвата "Deus Ex Machina", "Бог от машината". Та. когато говорим за образа на "Бог от машината", иронично трябва да имаме предвид
този грецки термин, защото това е лоша драматургия. Ние не трябва да се страхуваме от "Бога от машината", не трябва да се страхуваме от "компютъра звярат", който е в Брюксил или някъде другаде, защото това е лоша драматургия. "Светът" ще завърши трагично поради вътрешни причини, а не поради
драматургично несправене със ситуацията и да дойде Бог от машината. екъде чуем едно песнопение и ще завършим. Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът
Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът Светът
Светът Светът Светът Светът Образът Деус екс Махина е полупророчески. Той не е пророчески, но съдържа нещо интересно и важно. че машините, изкуственият интелект и технологиите започват да придобиват едни особени свойства. И без да смятаме, че
звяра от апокалипсиса ще бъде компютър, защото ние не знаем точно какъв ще бъде и как ще бъде, но трябва да знаем, че изкуственият интелект, във интуитурните технологии, в техните бъдещи развития несъмнено ще играят важна роля в съдбините на човечеството, макар, че сценария ще бъде различен. ние няма да завършим в матрицата като жертва на възцарелия си робот
или изкуственият интелект. Не. но че това ще съдейства безспорно. Ще съдейства. Сега, защо ние сме сигурни, че това благостроителство технологично няма да създаде нови човешки същества през роботите, а те ще си останат имитация
и разбира се няма да създаде псевдобог технологичен, а то ще бъде само една имитация. Причината е, че всички тези технологии, компютърни, в крайна сметка се свеждат до информация, до обработка на информация, а информацията е сведена за практически цели до цифри. И в крайна сметка до нули и единици. Но ай да не говорим само за нули и единици, макам че това е все едно,
да вземем десетте цифри, от нула до девят включително, за това му казваме дигитализация. Но и в единия, и в другия случай това са само цифри. Тези цифри, разбира се, и безбройните комбинации, които могат да се правят с тях, така и че алгоритми, дават огромни възможности на технологията, на изкуственият интелект и прочие. Но,
в крайна сметка, тези явления, изкуственият интелект и неговите производни, се свеждат до движения на нули и единици. Между тях няма нищо. И извън тях няма нищо. Тази информация, колкото и прекрасно да имитира човека, и да го надминава при имитациите, си остава имитация. Всичко е нули и единици и нищо друго. Освен да разбира се алгоритъма за тяхното пренареждане и използване. При човека имаме неща, които не се свеждат до информацията. По никакъв начин.
Които не са информационни и алгоритми. Да, те имат отражение в информационния свят. Могат да се възпроизведат чрез информационна имитация. но не се свеждат до тази информационна имитация. Става дума за чувствата. Става дума за душата. Тюринг не е прав.
Имитациите могат да съвпадат с оригинала. Може да са по-добри от оригинала, но си остават имитации. Човека е неповторим. е неповторим. Може да се дигитализира цялата му памет и то много по-трайна, много по-пълноценна, защото ние забравяме. може интелекта, навиците, всичко да се пренесе
на носител дигитален. Но човека си остава тук, а там отива само сянката. Информационната сянка. Душата не е информация. тя е реално съществуваща. Не информационна. за това ние, когато умрем, нашите души се явяват на частния съд
при Бог. те съществуват. В края на времената нашите души и нашите нови тела прославени ще се съединят, ще се явяват на страшния съд. След това ще отидат в царството. Тези души не са информация. Не са безкрайни поредици от нули единици. То във филма "Матрицата", ако си спомнете знаменития образ,
едни зелени нули единици в безкрайни поредици се сменят пред погледа ни. Образ на този дигитален свят но тези нули единици само имитират както пъпагала. Той не мисли. Той може да говори много добре. Да произнесе точните думи, но той не ги знае какво означават. Един супер пъпагал може да говори по-добре от мен.
Може да възпроизвежда моя глас, моите изказвания. Може да ги знае на езо всичките, които я съм забравил. Но той си остава един супер пъпагал. за това ние трябва да знаем, че това, което е писано в священото писание за края на времената, естествено, че ще се сбърде. В него, естествено, ще бъдат замесени и изкуствен интелекти ние какви и други технологии.
Но решаващото основното са човеците с техните души. Те са Божието творение. Компютърите са човешко творение. Те нямат бъдеще в Царството Божие. нито едно човешко творение няма там място. ние сме Божия твар. а псевдобогът, който ще се създава от тези машини и колкото и големи да стават, е човешка твар, човешко творение, човешка конструкция. Те са от различни светове.
И това, което човека създава е създадено макар и с най-добри намерения в много случаи, но то е създадено в крайна сметка без ескатологична перспектива. Ескатологичната перспектива имаме само ние човеците, нашите души и ние ще пребъдем ако отговорим както трябва на съда Господен. А нашите творения, компютъри, изкуствен интелекти
и всичките им производни ще умрат заедно със създадения от човеците свят, който в крайна сметка не е обречен на живот, а е обречен на смърт. Благодаря! Благодаря! Благодаря!