Светоглед
Архив на предаването с Георги Тодоров по Радио Зорана
← Към търсенето

Покръстителят през XX век

Светоглед с Георги Тодоров по Радио Зорана · 2709 сегмента · Гледай в YouTube →

Пълна транскрипция

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа, под номер 241, е Покръстителят през 20 век. Продължаваме да развиваме темите свързани с 1160-годишнината от Покръстването който юбилей честваме през настоящата година съвсем наскоро по време на честването в Плиска представих голямата си книга

Свети Борис Велики която обобщава до сегашните ми изследвания по темата там разбира се има и една кратка глава свързана с рецепцията на Свети Борис на личността и делото на Свети Борис в България изобщо православния изток миналият път в миналата беседа разгледахме тази рецепция до края на 19 век а сега ще разгледаме какво става в 20 век Това е една изключително важна

и много богата тема която в рамките на една едночасова беседа може само конспектно да се представи може би в бъдеще трябва да я поразработим или някой да се хване самостоятелно да я разработи защото историята на възприемането на присъствието на Свети Борис в българската историческа памет в ново време особено през 20 век е историята на едно слънчело затъмнение Слънцето на българската история е затъмнено

тежко затъмнено от предубеждения грешки злонамерени или понезнание клевети толкования отрицателни и в крайна сметка ние първо не познаваме личността и делото на Свети Борис подобаващо и второ

го маргинализираме в полза на други събития, личности, които по един или друг начин го подменят, засенчват изместват и така нататък 20 век започва изключително благоприятно за историческата памет на Свети Борис тъй като в самия край на 19 век в 1899 година

се открива Плиска Карел Шкорпил и Фьодор Успенски правят разкопките в Плиска откриват столицата на Свети Борис столицата на покръстването столицата на Златния век свещения град на България и България получава един дар в началото на 20 век би трябвало

веднага да последва взрив на интерес към Свети Борис което не се случва и това е малко странно защото се намираме в много благоприятност за целата време това е така вечената Бел епок дългия период на мир в Европа и разбира се

и в България от Сръбско-българската война са изминали вече 15-20 години България се развива успешно економически културно и би трябвало сега като откриха и впечатляващите руини в Плиска

100 метровата велика базилика дворците дворцовата базилика и прочие и прочие находки и младите и историците и археолозите и литераторите и художниците всички да се насочат в тази посока това това до някъде

се случва в малка степен Никола Начов в 1901 година издава една немалка книжка около стотина страници в средно-голям формат посветена именно на св. княз Борис издаване във Варна

впрочем там митрополит е Симеон Варненски Великобреславски който е познавач на тази епоха той превежда посланието на св. патриарх Фотий до св. Борис и други документи

свързани с тази епоха Във Варна разбира се и Шкорпил Карел Шкорпил той е учител във Варна така че нормално е във Варна именно да се появи и тази хубава неголяма книга

на Никола Начов за покрестителя в 1902 година Българстата православна църква издава Светия Синод издава служба на св. Борис и доближаваме 1907 година когато

се навършват хиляда години от кончената на св. Борис Такива юбилеи вече са чествани да кажем от кончената на св. Методий от кончената на св. Кирил преди това и други и има и натрупан обществен опит

много положителен че тези юбилеи стават повод наистина за преосмисленето преоткриването на тази епоха за задълбочаването на познанието правят се големи издания научни конференции изобщо насочва се общественото внимание

на цялото общество разбира се на образователната система на интелигенцията към юбиляра в случая св. Княз Борис но в 1907 година юбилеят във България се чества бих казал

доста приглушено доста постно като имам предвид че Борисов ден е неприсъствен ден че престолонаследника се казва Борис тоест бъдещия български цар носи името Борис би трябвало

всичко да е на лице за едно тържествено подобаващо достойно честване като казвам достойно имам предвид най-вече свършената работа да разбира се и обществените

събития чествания шествия литургии и прочие би трябвало именно в Великата Базилика в Плиска да има държавно честване там да присъстват най-малко

престолонаследника тоя освен това е православен да кажем бащата Фердинанд понеже не е православен не би трябвало участва в литургията след средата в литургията на верните той може да участва в първата половина

на оглашените след което би трябвало да се изтегли което не е много така царствено да Фердинанд могеше да не идва но Борис престолонаследника спокойно той бил разбира се

юноша млад човек но така или иначе би трябвало да присъства на хиляда годишната своя небесен покровител което при всички случаи ще да предаде държавност на това честване отделно Варненския и Великопреславски

Митрополит Симеон Свития Синод да се събере там правителството да отиде там интелигенцията учителството учените историците всички тези дезнесат доклади речи и прочие това не се случва

честване има там би трябвало Шкорпил да бъде една от звездите разбира се честване има но не бих казал че е достойно напротив бих казал че той е недостойно защото какво прави Свития Синод издава една

малка книжица Акатист в 1907 година какво прави държавата от тази книжка на Никола Начов която е 100 страници голям формат правят една малка 32 странички малък формат т.е. тя на практика е 6 пъти

по-малка отколкото она е която нямаше юбилей е сега за юбилея вместо да надградят върху тази вместо да възложат на Начов или на някой друг или пък на Шкорпил да направят един сериозен том точно обратното

отбиват номера с тази мини брошурка 32 странички какво прави обществото като цяло прави се един комитет комисия за честването и ето какво пише примерно

Михаил Неделчев в 2007 година във връзка с поредната годишна 1100 годишната от кончената на Свети Борис Михаил Неделчев литературния критик пише в Вестния култура една статия за тази година и между другото

става дума и за честването на 1000 годишната ето какво пише Михаил Неделчев инициативата е на дружеството на българските публицисти чието председател е Стефан Бобчев който става и председател на Комисията по честването

Историята на този юбилей е подробно описана във българска сбирка страница 331-42 и то се провежда в Народния театър на 2 май Вазов печата в българска сбирка и едно видение последният му ден в специална книжка тя се открива

с неговия хим на Свети княз Борис Михаил завършващ подвиг велик и победа велика ти същелетен триумф над нощта равно апостоле царствен Борисе слава на твоята памет света

този химн на Свети княз Борис Михаил никой от нас не го е чувал той не се изпълнява разбира се няколко стоти хиляди пъти повече се изпълнява песента Край Босфора Шун се вдига аз лично сигурно

няколко десетки пъти съм маршрувал под този бодър химн когато бях в казармата да българския народ умножава разпространява и двата химна са доста слаба поезия но химна Край Босфора Шун се вдига

Марша има блестяща звездна съдба то е марш номерят нова българската армия докато химна на свети княз Борис Михаил е изметен под килима той никъде не се споменава и в църквата

и в училището никъде ясно е, че имаме някакво предубеждение сега тук Михаил Неделчев казва така продължава статията лош се оказва общият обществен контекст на това чества честване критично мислещите

интелектуалци общо взето го игнорират въпреки, че първоначално ректорът професор Киров участвува в комитета за честването крайна цитата трябва тук тук

тук Михаил Неделчев някак си не продължава не развива мисълта си може би не смее да я развие защото какво означава лош се оказва общият обществен контекст на това честване какво ме е

лошото на контекста критично мислещите интелектуалци общо взето го игнорират сега кои са тези критично мислещи интелектуалци явно става дума за кръга

мисъл доктор Кръстев Пенчо Славейков и Сие и Михаил Неделчев понеже смята кръга мисъл за главното явление

тогава и че това са критично мислещите интелектуалци той им симпатизира и те някакси не проявяват интерес към юбилея аз бих казал нещо повече кръга мисъл не

произвежда нито една мисъл във връзка с този юбилей а би трябвало точно обратното ако са кръг мисъл ами да се етнат да мислят какво означава 1907 година 1000 годишната от цв. Борис

от покръстителя от човека който даде на България нейната ориентация цивилизационна религиозна духовна всякаква би трябвало да ли се казва цяла книжка на списание мисъл верно че тази година в общий день

1907 приключат твоето съществуване като така издание но биха могли точно защото юбилея не се чества следварително предварително значит 1906 година те би трябвало

да напишат своите изследвания и да ги публикуват докато още е функционирало списанието т.е. последните книжки на списание мисъл би трябвало да бъдат под знака на Свети Борис точно обратното те

го пренебрегват защо се получава това тук е много интересно и тук е отговор на въпроса защо Свети Борис и до ден днешен е в едно състояние на слънчево затъмнение защото какво означава кръга мисъл

и какво означава председател е Стефан Бобчев председател на комисията за честването сега Бобчев Стефан Бобчев е славянофил и русофил а кръжеца мисъл е западник в България

имаме същото противопоставление както е в Русия през XIX век на западници и славянофили като разбира се в България славянофилите са русофили и а пък те точно в това време преди Балканската война те са на власт

самия Фердинанд е отявлен русофил по това време след кръщението на православното кръщение т.е. смиропомазване на престол наследника Фердинанд се обръща към Русия и прави се

възможни жестове към Русия памятника на Царя Освободител катедралния храм св. Александър Невски и прочие и прочие това са поредица от изключителни жестови които впрочем нито един русофил не е надбинал

в Русофилията какво какво по-русофилско е построено от памятника на Царя Освободител преднародното събрание какво по-русофилско е построено от храма памятник св. Александър Невски най-прекрасната сграда не само в България така че това е било

благоприятно време уж но русофилското на Фердинанд е неискрено ние това го знаем и от последващото му поведение и от фаталните му избори при първата катастрофа при втората катастрофа и двата избора при двете катастрофи са следствие от неговата всъщност

стаяна русофобия особено втория избор разбира се но по време на Първа световна война но по това време той формално е русофил дори малко прикалява както пише Добри Ганчев но това е друга тема важното е, че Българското общество което в крайна сметка

е русофилско по така чувство но е прозападно в политическо цивилизационно и културно отношение просто е самата Русия прозападна няма какво да се заблуждаваме те

откриват руското в себе си много късно и много частично след похода на Наполеон се сещат че не са точно французи и започват да преоткриват руското но с доста

бих казал така условности и непосредователности във България в общи линии светлият пример е Виена за сгради за наука за изкуство за

начин на живот долчевита и гледаш тя Виена тогава наистина е била така място за добро живеене нали Штраус валсовете както се казва Ля Белепок хубавата епоха малко преди да изчезне

разбира се Австро-Унгария като империя да се само срути защото тя започва де-факто войната следствие от тентата в Сараево да Българина особено по време на Стамболовото управление

но и изобщо гледа на Запад защото в Запад има повече технологии повече нови неща се случат разбира се после това време руската интелигенция догона Запада дори го настига но тя го настига

в западничеството когато почват да правят много модерна музика много модерно изобразително изкуство Кандински Малевич и прочее ами те те са западници 100% те надминават Запада ставайки Запад така че

Русия става най-качествения Запад по време на тъй наречене Сребрен век и в литературата и в изобразителното изкуство и в музиката правят постижения които надминават своите учители в Париж

но за тях все още Париж е центъра другото която го надминават балетите на Дягилев отиват в Париж да се реализират там им е триумфа а не в Москва или в Петербург Кандински отива в Мюнхен за да се реализира макар че е надминал

германците в тяхната игра има една такава двойственост в самата руска култура че тя е с единия крак в Париж с другия крак в Москва малко е в двусмислие през цялото време и в България е нещо подобно русофили по сърце но западници по всичко останало

за това Пенчо Славейков доктор Кръстев като западници не им се занимава с тази православна т.е. руска тема каквато е Св. Борис тя тем е чужда Вазов уж русофил написва един стихоплетски непреживян химн на Св. Борис

приличен но невдъхновен не както е епопея на забравените където говори така от сърце тук от ръката стават стиховете и в крайна сметка това честване в 1907 година е претупано

повърхностно повърхностно и най-важното не довежда до никакво развитие на темата Свети Борис във българското съзнание никакво нито историческо нито образователно нито художествено

нямаме нито един продукт на това хиляда годишната на покръстителя най-великия българин най-великото събитие което той е направил покръстването хиляда години по кръгло юбилей никой няма да има и България

не е на местото на срещата тя се изсулва отстрани и ние имаме един голям провал това забира се е много пагубно защото и тук виждаме как

кой са си в образа на Свети княз Борис през 20 век никой враг никой злонамерен никой не иска да потули Свети Борис нито Фердинанд нито Борис малкия Борис нито

Св. Синод нито Кръжеца Мисъл не просто от така други приоритети от нерадение ами никой не се захваща ами

защо пък толкова много и в крайна сметка се получава една посредственост а такива юбилеи биха могли да бъдат наистина вододел оттам нататък плюс това нас сте ни поднесли Шкорпил-Успенски

казвам Шкорпил-Успенски това е любопитно че разкопките в Плиска са инициатива на един чех Карел Шкорпил финансирани от един руснак Фьодор Успенски разбира се той

държавни пари харчи но руски така или иначе финансират тези разкопки а самите разкопки на място са извършени от Турци защото Абоба по това време е Турско село

и на снимките ги виждаме с чълмите самите хора които правят изкупа са Турци така че българи там почти не са участвали и ние получаваме на Тепсия едно историческо

откритие от големите европейски открития по това време е именно откриването на Плиска наготово го получаваме без много много да сме си мръднали пръста

и не успяваме да го освоим за въздигане на себеосъзнаването на българския народ което можеше да стане на 1907 година нека да направим една почивка

да слушаме едно песно пение след което ще продължим нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям

нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям нека да се въздима на тепсиям една важна книга или по-точно половин книга това е книгата на Александър Чучулайн Свети Борис, княз български те излиза в два тома два малки тома но в предговора

се казва, че е предвидено да бъдат четири томчета общо двете томчета излизат в 14-та година и предстои пише в предговора през 15-та година следващата година най-късно тогава да излязат и другите два тома интересното е, че другите два тома другите две томчета

не излизат изобщо никога това е най-голяма загадка за мен и някой ден ако остане време ще трябва да получа въпроса защото Александър Чучулайн не е случайна фигура това е един isto сериозен църковен човек историк

служител на Българсто-Православна църква той не умира скоро умира чак в 1969-та година айде да кажем, нали 15-та година по една и друга причина се е забавил отпечатването двете томчета после почва първата стълна война тя пък катастрофална нойски договор ам си какво после

стамболовски той е селски цар не обича много църквата не обича много православието нали по-така да го наричам секуларно настроен после пък атентата света неделя

също но имаме след това един период от 26-та до 41-а 15 години минават на щогоде мирно развитие на България прилична економика

дори добре развиваща се понеже България по това време се връзва с Хитлер а Хитлер въздига германската економика чрез военната индустрия и България като вързана

за нацистската машина макар че тая машина за убиване и не била да се хвалим с това голямо българско економическо развитие защото то е

изцяло вързка с Германия след 33-та година разбира се но още от 26-та година започва мирното развитие на България и би трябвало пък и царя

се казва Борис пък и пързите два тома излязаха и първата работа би трябвало да бъде че чулайн да отиде в синода в министерството в печатницата и да каже айде новите два тома

ето ги те са били готови това е неговата дисертация в 1970-та година той защитава дисертация в Санкт-Петербург т.е. книгата дефакто е написана остава само да се издаде за да се издаде трябват средства средства винаги

може да се намерят това не е бог знае какво като разход и се пита защо тази книга не е доиздадена втората половина защо не е доиздадена аз дори няма и много хипотези едната от причините допускам

е че в 1927 година излиза книгата на Златарски голямата му книга история на българската държава през средните векове и можем да кажем че след това вече книгата на Чучо Лайн малко е устаряла защото Златарски е правено

много сериозно изследване на цялата средновековна история на България включително и на този период за който пише Чучо Лайн в 14-та година така че може би казвам това да е причината но

има и други причини защото първо защо книгата не излиза през 15-та година е въпрос след като е била готова и обещана второ до 17-та година е имало възможност да бъде издадена всички са имали интерес това да стане книгата на Чучо Лайн

никак не е лоша тя е незаслужено пренебрегната до 69-та година тя е единствената книга за св. княз Борис половин книга но все пак дори и след 69-та година тя остава единствената защото когато Васил Гюзелев

пише своята книга за покръстителя тя не е за св. княз Борис а е за княз Борис т.е. тя е атеистичен прочит а на Чучо Лайн е християнски православен

прочит така че тази книга спокойно би могла да съществува дори да бъде издадена Българства-православна църква той Чучо Лайн му бира точно в годината която излиза книгата на Гюзелев но

нека да се върнем към тази книга да Александър Чучо Лайн прави едно доста сериозно изследване с привеждане на извори да не е безгрешки има слабости които лесно могат да се

коригират при второ издание защо не и я разделя на две части в първата част той смята, че делото на Свети Борис състои от две главни части първата е покръстването втората е работата му в спасяване на мисията

на Свети Кирил и Методий и развитието на славянската просвета и книжнина завършвайки първата част разбира се това във връзка с цялостно разглеждане на живота на Свети Борис естествено пълна книга за живота му

завършвайки първата част преди мисията на Свети Климент Наум и Ангеларий която идва която идва да вплиска т.е. преди темата за славянската книжна остава

да се разгледат следните въпроси в втората част в третото и четвъртото томче първата тема е за славянската писменост книжовност цивилизация друга тема

е самия живот на Свети Княз Борис какво става от 885 както той смята че са пристигнали Свети Климент и Анум в Плиска до 907 какво в

тази тематика би могла да дразне някого според мен някой е бил подразнен от съдържанието на втората пълната книгата не може да се обясни с технически или финансови причини причините са

идейни и това трябва да се изследва разбира се в архивите на Чучо Лайн в корреспонденция ако има запазена все някъде ще има някаква следа най-малко трябва да се намери неговата дисертация та не може да е изчезнала и защо не е издатена до сега това е много интересно това е един

изключителен документ това е пак от 1910 година цяла книга за Св. Борис първата в света и единствената до това време до това време и дълго време първата за Св. Борис изобщо говорим като неиздадена дисертация Ако се намери

дисертацията или може би черновата на третия и четвъртия том тогава можем да ако писа тогава можем да потърсим кой бил подразнен и кой така се каже е спрял книгата

втората част втората половина какво лошо може да има в двете основни теми едната е за славянската писваност книжене и прочие и другата е за живота на Св. Борис от

885 до 970 година лошото в или опасното в първата тема е вероятно славянофилството на Чучо Лайн ако той е прокарвал силно прославянски

т.е. проруски тенденции можем да си представим в 1915 година когато Фердинанд когато на власт е Радославов отявлен русофоб когато България се кани

да влезе в първата на страната на Германия и Австрия тогава да излезе една книга която възхвалява българския покръстител която възхвалява славянството

която е славянофилска и русофилска ами тя може да повлияе на общественото мнение на народа на интелектуалци на военни и да кажат чакай ние къде сме тръгнали нали свети Борис

спаси славянската цивилизация нали той роди втори път след нието унищожение във Великоморавия и тази ние сега вовиваме срещу сърби срещу руси които са

точно чедата на свети Борис и на неговата мъдра политика как така се съюзяваме с нашия вековен враг Турция срещу нашите братя по вяра

по език по цивилизация т.е. най-дъроятно в 1915 година тази книга е била политически неуместна и тя е била спряна от българската държава говорим за

15-та 16-та 17-та 18-та докато свърши войната сега Фердинанд абдикира на власт идва Борис Трети 19-та

година и това е книга за неговия небесен покровител би трябвало да се казва от джобните си пари да я финансира ако не е друго това това е приоритет

но не е Борис Трети изобщо не е почитател на Свети Борис Първи на Свети Борис Велики Немо е и враг но не виждаме нищо което той да е направил в памет

на своя небесен покровител нищо съществено най-малкото храм катедрален храм беше дължен да направи не го направи второто нещо издание някакво къде е юбилей но къде каквото ще да е но виждаме че

Борис Трети се ориентира към Симеон той играе за публиката публиката иска победи срещу гърци и сърби Свети Борис е човек на мира Свети Симеон е човека на войната срещу сърби

и гърци българите които винаги воюваме с сърби и гърци от 13-та година в ключови моменти точно катастрофите са узлобени Държавата пропаганда съюзници разбойници раздува тази злоба

също гърци и сърби до ден днешен продължава това нещо вместо да търсим това което ни изближава което е Христос Православието ние търсим това което ни раздалечава в историята до голяма степен наша вина са тези войни

и двете разбира се и между съюзническата и Първата световна никой не ни караше да воюваме с нашите братя го направим по собствена така предценка тоест Борис Трети не иска да фаворизира

човека на мира човека на братството с тези два народа и човека на православието а иска да фаворизира симеон човека на това че ние ще си отмъстим рано или късно както става по време на Второтоството на война ние отново

влизаме и в Македония и в Гърция като съюзници на нацизма и това е разбира се една утопия една политическа утопия за малко да имаме много тежка поредна катастрофа слава богу, че

поред причини тя е избегната но така или иначе причината Чучо Лайн да не издава втората половина от своята книга вероятно има и политически така и политически компонент отделно

пак да кажа че след 27 година може би самия Златарски като корифей в средновековието да се е изказал отрицателно за първата половина на книгата да е казал че тук има грешки и че Чучо Лайн не е компетентен

и това да е попречило за издамет на втория том един момент да са му казали виж, кога земия преработи из основи ама това връщане може да е за 100 години напред пак е преработи да го унижават по този начин той да е видял

че целта е друга така или иначе този въпрос е много интересен и трябва да се изследва защото така се предава Господ ние не трябва да смятаме че винаги ни казват нали избери нали антихристиянството не става дума за политическа конъюнктура

за това че няма местно че не е удобно че този не е отнащия че този така и така и по този начин лека по лека продължава слънчевото затъмление на българската история историография а именно за тъмлението

на св. Борис който е носителя на християнството за България а оттам и разбира се на цялата тази православянска цивилизация която е тръл в очите на българските управници всъщност православянската цивилизация не случайно използвам този термин

православна славянска защото славянофилството е една незадълбочена политическа идея защото чехите поляците харватите са славяни но не са православни ако ние прескочим

верската самоличност и търсим езиковата тогава ние слагаме Бог на второ място на първо място слагаме нещо друго езиковата общност ние имаме общо славянски език да, верно имаме но

кое е по-важното езика или Бога ако Бог е по-важен тогава за нас са важни православните наши братия каквито са да кажем гърците каквито са грузинците каквито са румънците и разбира се още повече ако са и славяни

славяно-язични за да може да се разбираме така че православните славяни са нашите братя и по-вяра и по-язик докато с другите имаме някакви фундаментални различия има пред ви другите славяни и различието е верско

а то е цивилизационно то е пропаст между нас тъ допускам допускам че неиздаването на книгата на Чучо Лайн е именно съвкупност от такива личностни

колегиални политически политкоретни и прочие дребни предателства които в крайна сметка съсипват тази книга и вероятно пречат на темата Святипорис да вземе своето достойно място

все пак в центъра на общественото внимание казахме за Васил Златарски това е следващия крупен етап 27-ма година излиза том първи час втора на неговата монументална в четири тома история на

българската държава през средните векове и в този том има много близо 300 страници посвятени на Свети Борис 277 страници е така участък посвятен на него докато

до смъртта му но и след това той се споменава на няколко пъти във връзка с да кажем епохата на Симеон или самостоятелното управление на Симеон така че ако ги съберем заедно ще станат близо 300 страници това е на цяла

една книга където Свети Борис е главно действващо лице така че това е етап в историческото успислене на неговото дело и ние трябва да макар че вътре в четирите тома това е един от участъците

някакси не се набива на очи но там работата е сериозна Златарски е голям авторитет след него дълго време няма кой да напише книга за Свети Борис защото трябва да повторя Златарски не е натрупан нито материал нито пък има такъв авторитет

някой да си позволи да напиша нещо различно от Златарски защото ако е Златарски всеки ще му кема ти повтаряш и каква е тая твоята книга ти си преписал за да не го препишеш ти трябва собствена мисъл а ние нямаме такъв мислител в историята

нито Мутафчиев нито Петърников никой не е създал за Свети Борис различна версия от прочита на Златарски за да предприеме такова съчинение в този смисъл сянката на Златарски продължава десетилетия след него няма кой

да напише макар че материал се натрупва разбира се откриват се нови извори публикации статии имаме едно натрупване постепенно постепенно но дълго време престижа на Златарски

възпрепятства някой да предприеме такъв труд за Свети Борис сега какъв е проблема с тома на Златарски проблема е че в 1927 година когато се издава този том се чества

хиляда годишната от смъртта на Симеон и цяла България тук вече държавата включва на директна скорост цялата държавна машина работи за този юбилей за разлика от 1927 година когато тя не работеше

за Свети Борис тук се задейства издава се един огромен том хиляда и няколко страници а четири формат хиляда и няколко страници които има безумното заглавие хиляда години България един вид от смъртта

на Симеон до тогава ама как така хиляда години България да ли би България да се роди когато Симеон умря защо хиляда години България 1927

едно такова или двусмислено или безсмислено заглавие правят се чествания в Преслав в Света София в улицата се носи картината на Гюдженов Цар Симеон прочутата картина

която и до днешен виси в президентство това е белик за умопомрачението на българството през последните десетилетия и столетия тъм това честване разбира се че Златарски като главен медиевист в България

е ключова фигура той участва в него и в своя том на историята когато пише той малко попутва темата Симеон темата Преслав

например заявява че се е провел Велик събор в Преслав в 893 година или началото на 94 събор в Преслав който решил

да се премеси столицата в Преслав нищо подобно събора е проведен в Плиска и не се е занимава с премеси на столицата но когато Златарския

те го каже с своя авторитет това остава до ден днешен Преславския събор това рециклира тази грешка тази хипотеза невярна

това побутва разбира се Преславската тема и Симеоновата тема нарича примерно да кажем казва че Симеон вероятно е бил Черноризец храбър

това не е вярно Симеон не е бил Черноризец храбър това се доказва много кратно но всичко го повтаряте до ден днешен може би Симеон писал под псевдонима Черноризец храбър и така

ние имаме няколко сериозни побутвания от страна на Златарски към темата Симеон целта е юбилея да се чества тържествено с колкото се може повече приноси на Симеон

че бил писател както Черноризец храбър че съборът бил в Преслав и че Преслав става столица 1993 година или 2004 което с 5-6 години разлика е това преместване тоест

книгата на Златарски с всичките сериозни академични приноси е в идеологическо отношение по-скоро симпатизираща на Симеон и отнемаща от Свети Борис

редица приноси и от Свети Цар Петър също в полза на Симеон целта е да се извая такъв образ по-богат по-заслужил за България и Златарски успява а негови авторитети

до днеша почти не покътнат така че това е един важен етап в симеонизацията и преславизацията т.е. измамното изкривяване на българската история в полза на Симеон и разбира се в уштърп на двамата светци Борис и Петър

Нека да направим една почивка нечумно плесно пение след което завършваме Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската Симеонири на Българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история

Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история

Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българсата история Симеонири на българската история Симеонири на българсата история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история

Симеонири на българса Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история

Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история

Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонири на българската история Симеонир вългарската история Симеонири на българската история За цар е обявен Борис Трети Та По този повод По повод Десетгодишната От Интронизацията на Борис Трети Изсича Един бронзов медалион

На който Са изобразени в профил Борис Трети И зад него Симеон Защо Борис Трети Се изобразява с Симеон Зад себе с Борис Като има повод В 1907 година Бих могъл В 1927 година Да потърси и този И тази кръглогодишна Не го прави Защото Защото

Борис Първи Не му е При сърце Най-малко политически Като човек не знаем Но политически той предпочита Симеон И в този медалион Има написани Няколко годишни Много интересни 893 896 904 913

926 Това са Уж Ключови дати На царуването на Симеона Ключови негови Така Деяния Славни Най-вероятно съгласувани са Златарски Но виждаме, че тези дати По никакъв начин Не ни така Радват

Защото Какво се случва в 913-та година Това е похода на Симеон Срещу Цариград Ами Това е Агресивна война Това не е нещо положително Сега има една легенда Чушким тогава бил коронясан от патриарха Това нещо не е вярно Ние можем да се лъжим още 100 години Но от това няма да предобием Истина

893-та година Това също Е Така Подвеждащо Защото И 896-та Защото 893-та Или четвърта по-скоро Е Поставен Симеон на престола Добре Това е вярно Вярно

Но Златарски Някак си Си затвари очите Че Той е поставен на престола С условие От св. княз Борис Че ако не следва Пътя на баща си Ще бъде свален Т.е. това е съуправление Старшия владетел Е Борис

Младшия е Симеон Той е подвластен на старшия Държавата е подвластна на младшия А Владетелят е подвластен на старшия И той във всеки момент може да Направи с него това, което направи с Владимир Ако не следва пътя Ние виждаме на няколко пъти св. Борис да се намесва радикално в държавните дела Т.е. той запазва своето стършинство като владетел Особено по време на Маджарската война Когато пряко обвинява Симеон за неуспешната война И всъщност ако говорим за 1896 г. когато се изключва мирния договор между България и Византия след победата на Симеон Всъщност този договор е поражение за България в рамките на голямата история Защото след маджарското нашествие от Север

Предизвиквано разбира се от Византия България губи своите от въддунаски територии Огромна загуба Стратегическа, геополитическа, економическа, всякаква, културна Това ще бъде територия за експанзия културна, българска, политическа и всякаква Но след маджарската война ние сме отрязани от тази перспектива Този договор е да, след победа Тази победа е след няколко поражения Стратегически И след голямото поражение, че губим от два дунава В този смисъл Тези дати написани на този медален Симеон са малко така ловка самоизмама И това лошото на самоизмамата е, че ако някой друг те мами Ето е лесно може да го разкриеш

Али да съпоставиш нещата и кажеш Аха, тук ми излагаха Когато сам себе си мамиш, ти не искаш да разкриваш измамата Ти продължаваш още от същото И ние продължаваме още от същото да мамнем себе си с Симеон Само и само да не си признай предишните грешки от симеонизацията на българското мислене Тоест двете национални катастрофи са изражение на тази симеонизация Този агресивен, антисръбски, антигръцки дух, който в крайна сметка проваля българската история Скършва гръбнака на България и до ден днешен тя вече е провалена държава Не съвсем, но в голяма степен, защото България след Първата Балканска война беше една жизнеспособна, самостоятелна, перспективна държава България след двете катастрофи, след Първата степена война е една осакатена геополитически и изобщо всячески държава Охрид, своя бисер, загубила е Беломорието, своето геополитическо място Губила е такива светини, като Филипи, като Свети Наум монастира, като Брегалница, като Струмица, където са били светите петнадесетте тивериополски мъченици Това е наистина тежко смачкана страна и ние, да, какво да правим? Живота продължава Ще караме и без охрид, ще караме и без Беломорие, няма да легнем да умираме, но това ни превръща в васали, в вечни васали

Къде на Германия, къде на Советския Съюз, къде на Съединените Штати и това васалство, твой съюзерен не иска ти да си добре Иска той да е добре, естествено И поради тази причина ние сме винаги средство, което във всеки момент може да се жертва, във всеки момент може да се експлуатира И естествено, че това води именно до перманентната национална катастрофа, в която живее След Златарски идва войната, след това идват комунистите и дълго време темата "Свети Борис" не е актуална Те нали са атеисти и какво се е някакъв светец 1969 година излиза книгата на Васил Гюзелев "Княз Борис I" Това е първата книга изобщо голяма книга монография, не говорим тази на Начов, която е хубава, но все пък е малка Книгата на Гюзелев е голяма монография, изчерпателна до някъде Какво е лошото в тази книга? Лошото е, че тя е посветена на "Княз Борис I" Т.е. тя е атеистична Тя не е посветена на "Княз Борис I" И това дефакто е деквалифицира Защото ако това е биография, да кажем, на Бисмарк или на Наполеон

И е написана от светско лице С светска методология Пак няма да е достоверна Светската методология никога не е достоверна Достоверна е христоцентричната методология Когато сложиш Христос центъра, може да пишеш за Александър Македонски Това е достоверния историк Христоцентричния Независимо за кого пише Преди Христа Няма значение 10 000 години преди Христа Христос е вечен Той не се появил за пръв път преди 2000 години А се е въплатил само

Преди това го е имало Бог Син В този смисъл христоцентричния метод за истината, за историята Е единственият достоверен И в този смисъл Когато пък изследваш един духовен човек, един светец Един светец Да прилагаш атеистичен, материалистичен, марксически метод на изследване е гаранция за недостоверност Така че тази книга, да, Васил Гюзелев е положил голям труд Той е бил млад тогава Така амбициозен, нерегичен Голям труд е положил Много неща Събрал, подредил, но Методологически Върви в погрешната посока

Разглежда Светеца без Бога И всичките му извади, които прави са сакати от начало до край Защото им липсва критерия за достоверност Критерия за достоверност е Христос Т.е. църквата, т.е. православието Всичко това там отсъства И е заместено с техните проекции в материалния свят В секуларния свят Това не може да доведе нищо добро И бих казал, че най-голямото обвинение всичко Васил Гюзелев не е книгата му от 69-та година Защото времената са били такива Ние не можем да го обвиняваме Напротив Тогава самият факт да се напиша такава голяма книга за един святец

Е бил нещо все пак положително до някъде Но сега наскоро, не помня коя година, но мисля, че 2014-та година Васил Гюзелев преиздаде тази книга Вече няма комунизъм, няма властваща атеизъм Никой не те кара да бъдеш безбожник и ти да издадеш своята безбожна книга Тя вече и исторически отдавна е с изтекал срок на годност Има нови факти, нови събития, нови извори натрупани Това е старо и невалидно Но е невалидно най-вече със своята методология Това издание всъщност най-много обвинява Васил Гюзелев Предишното можем да го извиним Това новото не може да го извиним Ти да преповтаряш своите марксически такива атеистични постановки За най-великият светец на България За най-великият българин

Във времето, когато никой не те кара да го правиш Това означава наистина, че Гюзелев в момента не разбира историята Не разбира св. Борис Велики И това е за съжаление състоянието на цялостното ни общество Да се надяваме, че лека по лека това състояние ще се промени И за целта ние всички трябва да работим Както преди това не са работили, не са си свършили работата Къде по юбилея 1907 година? Къде след войната? Къде при комунизма и т.н. Ние пък да вземе да си свършим работата Защото това е единственото противодействие Единственото покаяние обществено на това, което до сега сме правили Ние до сега сме екранирали Слънцето на истината Христос и неговия проводник Свети Борис Екранирали сме ги с някакви самоизмами Със някакви неистини, с някакви несвършени работи

Е сега трябва да правим обратното А именно да си свършим работата, да разкрием истината И да блесне Слънцето на Христа Чрез Слънцето на българската история Покръстителя равноапостолния свети княз Борис Велики Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С Богослова Георги Тодоров Оф.

Покръстителят през XX век
16px