ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е юбилеят на Отец Георги от Жегларци. Ще говорим за 100-годишнината от раждането на Отец Георги Печев от село Жегларци. И то именно за юбилея, за годишнината на един от най-великите българи на нашето време. Това е единственият подобен юбилей, който ще честваме за Отец Георги. Толкова кръгла и принципен. Защото следващия такъв кръгъл голям юбилей ще бъде 100-годишнината от кончината му. Ама това ще бъде в 2115 година. И тогава никой от нас няма да бъде жив. Никой от тези, които са познавали Отец Георги, няма да бъде жив. Тоест това ще бъде принципно различна годишнина. Със съвсем принципно различни задачи. Никак не е сигурно дали в 2115 година ще съществува изобщо България. Никак не е сигурно дали ще съществува тогава изобщо светът.
Виждаме как вървят нещата. Не е изключено тогава светът отдавна да е приключен. Така че това е юбилея. До сега не е имало негов такъв юбилей и не ни предстои в обозримото бъдеще подобен. Това подчертава неговата важност. На 22 сетември, след една седмица, ние ще се отчетем какво сме направили за паметта на Отец Георги. Защото юбилеите за какво служат? Те са времена на паметта. Имаме паметници, които са места на паметта. Примерно Шипка, или Оборище, или Гробът Господен. Това са места на паметта. Които разбира се променят всичко около себе си. Гробът Господен командва околното пространство. Слага камък върху камък. Издига куполи.
Полага мозаики. Защото мястото, което се опаметява. Събитието, личността, която се опаметява там е самият Господ Иисус Христос. Местата на паметта променят света около себе си. Но и времената на паметта също. Ние знаем, че Църквата поменува събитията и личностите в календара. Целият календар е пълен с опаметяване на личности и събития. Това е осветена традиция. Разбира се, на първо място е самият календар. Той започва от Рождество Христово. Той не започва от случайна дата. Измислена. Не. Започва от конкретна дата. И то точно от Рождество.
От година на раждането. От дата на раждането. Така че, това е една не случайна традиция. Защото паметта, в паметта, ние общуваме с тези събития, в тези личност. Тези събития, тези личностите ги няма пред очите ни. Случали се преди 100 години, преди 1000 години, преди 2000 години. Ех, как ние общуваме с тях? Чрез паметта. Но ние не можем в ежедневието си да се занимаваме 100% със светите неща. Защото светът е много сложен. Не можем 100% да се занимаваме само с Христовото Рождество. Защото имаме и Христово Възкресение, и Преображение. Ама имаме и Света Богородица, имаме и Свети Йоан Рилски, Свети Йоан Кръстител. Имаме и това, и това, и това. Много са събитията.
Освен това имаме, разбира се, и ежедневни задължения, служения. И за това се е приело, премъдро от Църквата, да се честват годишнините в календара. И ние точно това и правим. И по този начин си припомняме подвига на всички тези велики светци, наши застъпници, образци за подражание и така нататък. Отец Георги, бидейки една ярка, забележителна, положителна личност, един образец в много отношения, той трябва да бъде осмислен. Той, неговия живот, неговото послание, неговата проповед, неговото благословие, неговата история, неговата част от българската история. Българската история през призмата на делото и живота на Отец Георги, всичко това е важно за нас. И ние периодично се срещаме с тази тема на годишнините. Къде от смъртта, къде от раждането? Разбира се, кончината се чества редовно. През феврари, на 12 феврари в Жегларци. Докато раждането почти не се споменава, освен сега във връзка с 100-годишния юбилей. Това е най-кръглият възможен юбилей, който ние можем да така предвидим във времето. Оттам нататък не е сигурно дали ще го има. И най-вече сега са живи човеците, които помнят Отец Георги, т.е. имат пряко отношение към опаметяването, към паметта.
Т.е. могат да съучастват в изграждането на паметта. Защото какво знаем ние за Свети Йоан Рилски? Това, което е в житието му. Ама, житието не е паднало от небето. Житието е плод на труд човешки, интелектуален, духовен, за осмисляне на тази личност, за събиране на сведения. Някога си е дал труда. И не е един човек, разбира се, нямаме няколко жития, така нещото на народно житие, след което, Свети Евтимий Търновски, който е живял векове по-късно, но той пък е събрал предишните. Тоест, всичко това, което ние знаем за светците, за нашите велики предшественици е труд. Работа, работа и пак работа. Духовна, физическа, интелектуална. Някой трябва да отиде от тук до там, да свърши работата, да провери, да разпита свидетелите, да се върне, да седне, да го напише, да го смисля, да го подреди. Всичко това е труд. Това е важно нещо, без което човеците и нямаше да знаем нищо за Свети Евтимий Търновски, ако не бяха тези жития писци през вековете. И не само за него. Евангелията какво представляват?
Именно събрани памет. Памет за живота и проповедта на Господа Иисус Христос. Земният живот на Богочовека. Т.е. ние, когато се изправяме пред 100-годишнината, пред юбилея, ние трябва да осмислим опаметяването паметника. Не материалния, а буквалния смисъл, а изобщо във всички измерения опаметяването паметника на Отец Георги от Жегларци. Ние трябва да отчетем за 100-годишнината какво сме направили досега. По съхранението на паметта, по подреждането на паметта, по осмислянето на паметта и по изобразяването на паметта. Превръщането и в образ. Измежду стотиците люди, които са познавали Отец Георги от Жегларци през годините, аз съм един от последните, защото се запознах с него в последната година на живота му. И съм общувал откъслично на няколко пъти. Ходим до Жегларци, говорихме си часове наред, но на няколко пъти. Има много и много хора, които са се срещали с него редовно, служили са с него, говорили са през десетилетията. И синовете му, и роднините му, и неговите духовни чеда, всички те свещеници, които той е направлявал от юношеските им години. Но аз имах тази възможност да направя филм за него, да го запиша няколко пъти и виждам какъв смисъл е имало всичко това за самия мен. Защото, когато си говориш с отеца и той казва интересни и важни неща, първо ти не ги запаметяваш точно.
Когато го запишеш, особено пъти на видеокамера, тогава виждаш и нюанси. Ти имаш възможност твой път, третия път, четвърти път и на петия път. Чак да разбереш каква връзка има това, което той казва в момента с нещо друго. Т.е. да го смислиш. Така или иначе, работата, пак ме облягам на това, труда, е най-важната част. Значи, това, че ние сме седнали и ще сме говорили, без това нещо нямаше да стане. Това, че съм го записал на видеокамера, без този запис нищо нямаше да стане. Но след това, ако не бях го гледал този запис сто пъти, всяка думичка да мине през мен сто пъти, и жеста, и състоянието, и препратките към други, които пак след това съм записал, и които имат някаква връзка с това, което казва в момента. Целият този труд ражда смислите. Аз на първо четене не съм разбрал, да кажа, 30% от смисъла. Почвайки да работя, аз натрупвам 50%, 60%, 70%, 80%, но има още. За да се извади целият смисъл, трябва още работа. За това, именно, юбилеите ни припомнят несвършената работа и ни насочват към ползата от свършването на тази работа. Сиреч, давам си сметка, че сега този юбилей, който е първия национален отчет, какво България направи за паметта на Отец Георги. До сега не сме имали такъв повод от кончината му.
И трябва да кажа, че този отчет към юбилейната дата и с оглед на юбилейната дата най-вече е малко или много печален, недостатъчен. Ние сме длъжници на паметта на Отец Георги, говоря пак по отношение на юбилея. За юбилея почти нищо не направихме. А сега трябваше да се жени. Защото имахме повод. Всеки общински съвет или област на управили епархия, знаеки за 100 годишнията, за кръглия юбилей, е мотивиран да съсредоточи своите, иначе, може би разхвърляни дейности, свързани с памета на Отец Георги, да ги концентрира, да ги умножи, да ги развие и на юбилея ние да се явим с готова свършена работа. Кажем, ето да, ние по повод юбилея направихме това, това, това и това. Оказва се, че доколкото ми е известно, след една семенца ще се види, но доколкото ми е известно, нито една институция не е имала програма, свързана с 100-годишнината на Дядо Георги. Нито една институция не е свършила нещо конкретно, някакъв труд да е положила с оглед на 100-годишнината, което говори много зле за нашата брата българина, нашата брата православния българин. Не сме си написали домашното, не сме си свършили работа. При положение, че Отец Георги има стотици почитатели, мотивирани, познават го,
помнят го, помнят важни неща, които им е казал, но времето минава и работата не се върши. Т.е. ние, нашия колективен паметник на Отец Георги, не сме го изградили. Като казвам институции, че не са си свършили работата, нека да ги критикуваме кой за неколко, но все пак да си кажем, кои са тези институции. Първо, кметството Жегларци. моето уважение към господин кмета,
но не знам какво точно е направило кметството за единствения велик Жегларци. Аз не знам това село, дали някога ще има личност с ръста на Отец Георги, но досега не е имало. не само, че не е имало, ами, как да кажа, и на половината на Отец Георги не е имало.
Толкова важна личност от национално и наднационално значение. и беше редно това кметство да направи нещо, да си мръдне пръсчето. Поне нещичко. досега не знам да е направено дай Боже да се лъжа. Какво може да направи кметството на Жегларци?
Всичко. Всичко може да направи. Първо на първо, което е името на Дядо Георги. Къде го има в Жегларци? Някъде. Има ли улица на негово име? Или знам ли площата? Или каквото ще е да е. Няма. има ли образ негов?
Паметна плоча, да кажем. Да е сложено на кметството. В чест на нашия виден тук съселенен Отец Георги от Жегларци 1923-2015 духовник, свещеник и прочее. Такава плоча няма никъде. Нито на кметството, нито народната му къща, нито на църквата,
нито никъде не е сложена. Или може би кметството направи филм за него. Или може би ай да не е направил, но даде 3 лева за някой да направят филм. Ими не са дали. Не са се обадили. Не са питали. т.е. С една дума казвала не са направили нищо. На по-високото равнища. Общината в Тервел.
Какво е направила общината? Също така. По всички тези направления ми айде не кажем нищо, нищо, ама почти нищо. Единственото нещо, което е направено и не знам дали е с знанието на общината и така усилията. Най-вероятно да. Това е, че в музея в град Тервел има
един кът посветен на Отец Георги от Жегларци. Прилично направено. Това трябва да се отчете. Но от там нататък нищо повече. И за юбилея стоим на нулата. На по-високото равнища на областната управа Добрич убеден съм, че и те са на нулата въвъв всяко в отношение.
Не се интересуват, не мислят, не работят, не питат нищо. По линия на църквата. Първо на енорийско равнища. Ако ще кажем, не ли служат панихиди? Да, служат панихиди,
но само това. То оставаше и панихиди да ни служат. В памет на Отец Георги от. Разбира се, че служат. Но до тук някой да написа книга, някой да направи филм, някой да направи детски конкурс за есе, да се разпространи
знанието за този изключителен човек, не съм чул. Тоест, всичко, което ние можем в момента да представим към 100-годишнината на Отец Георги, към неговият единствен юбилей,
е дел на частна инициатива. Негови почитатели, негови духовни чада, са решили да направят нещо и са го направили. Като започнем от книгата на майка Валентина Друмева, Бог да я прости, това беше една частна инициатива, ненаемна,
никой ни го възложи, да не кажа, че някаква особена подкрепа не е получила от институциите, но тя направи тази книга. Тази книга след това беше преведена на руски и аз съм е виждал в Москва,
в централните книжарници, книгата за Дядо Георги. Защото това е единствената книга за български духовник от 20-е, която съм виждал в чужбина. Ние, така се каже,
няма кой да ни измие очите. Всички казват, е, какви старци имат кърците, румънците, руснаците, грузинците, а българите нямаме. Така че там все има нещо.
Това съществува. Три документални филма има за отец Георги от Жегларци, което не е малко. Два от тях направени приживе. За колцина български духовници има
филми правени приживе. И то два. И още един след смъртта. Три. Но това бяха частни инициативи. и трите. Ремонта на къщата на отец Георги беше направен по
инициатива на негови духовни чада. И ремонта на църквата Свети Свети Кирил и Методий наскоро беше основна ремонтирана също финансирано от негови
духовни чада. Частна инициатива без институционална подкрепа. Разбира се и гроба на отец Георги също естествено беше оформен подобаващо чрез
частна инициатива. И да заключим извода че досега институциите не се представят достойно по отношение на паметта на незабравимия
отец Георги и че към предстоящата 100-годишнина, към предстоящия пръв и единствен негов юбилей от този вид изглежда, че всички институции институции отново са
да ни кажа на нулата, но съвсем близо до нулата. Нека да чуем едно песнопение и след това да продължим. държим. Достойно е, якого истину това е, че, да истинною, това е, да истинною, е, че, да истинною, това е, че, да истинною,
това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, е, че, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, това е, да истинною, е, че, да истинною,
това е, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, е, че, да истинною, това е, че, да истинною,
това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, това е, че, да истинною, когато говорим за паметта, за дадена личност, за опаметяването на дадена личност, Какво означава това? Как се прави? Нека да вземем на обикновеното нещо.
То, обикновено неща няма да има. Една ябълка. Ние обикновено, какво? Купваме един килограм ябълки и ги изяждаме вкъща и това е. Много-много не се грижим за осмислянето на явлението и ябълката. Но ако започвам да се замисляме, каква е тази ябълкиа, кой сорт е, как се произвежда, как се сладисва, откъде произтичат ябълките. И стигнем до това, че тази ябълката пада може би е проявление на закона на всемирното притегляне,
на гравитацията. Имаме различни видове отношения към едно явление. едното е чисто консумативно, другото е любопитство, изследване, а другото вече е затълбочаване в различни аспекти на това. Така е разбира се и с човеците. когато ние на първо четене осмисляме дадена личност, даден човек, знаем за този човек едно-друго нещо, когато започнем да изследваме, да осмисляме, нещата се променят радикално и се задълбочават.
Когато работех върху филма, заедно с моя приятел Христо Димитров Хиндо, Отец Георги, преди да започна да правим филма, след като бяхме приключили снимките, след като той дори беше починал, тогава почваме да го правим филма. Тогава почваме да го правим филма. Но, когато завърших филма, аз знаех много, много повече за отец, от когато започвах. При положение, че материал е един и същ. И аз съм бил навсякъде, когато сме говорили и снимали,
съм бил там. Но, може би към края на филма, аз научих два пъти повече за отеца. Т.е. трудът, работата, ражда познание, ражда смисли. Увеличава паметта, увеличава смисъла на личността. И съм убеден, че ние далеч не сме осмислили личността на Отец Георги. Далеч не сме свършили необходимата работа. Първо, големите теми, които той носи. първата тема, разбирайте се, самия той като личност.
Огромна тема. Другата тема е добре да е такава свръх личност. Как се е появила? Какви са и корените? Как се създава такава личността? защо се създава? Това е голяма загадка. Защото Ние хубаво казваме се така. В 60-те години, когато се изстрелват ракетите в космоса,
СССР в края на 50-те, началото на 60-те години, е световен лидер в космическите технологии. Всички световни премиери се правят от съветските спътници. Започеки от първият спътник едно, 57-та година, после Лайка, кучката, когато почват да изстрелват в космоса, да ги изследват. И така така и до първият човек, Юрий Гагарин. След това е един
митологичен момент в историята на човечеството. Владяването на космоса. И сега сме с тези пътници безброй, но тогава беше премиерата. Това бяха колумбовците. И това наистина влияеше върху съзнанието на хората. И когато дойдат идеолозите на комунизма и ти кажат ето ви, видяхте ли? Видяхте ли, че системата работи? СССР, който мина през войната, унищоженията и така и така,
нали? и който е де-факто изолиран от големите световни центрове на науката, на индустрията и прочие, които са Съединените щати, Великобритания, Англия, Франция, Германия, Италия. Той, СССР, комунистическия строй, ги изпревари във върховите технологии. и човекът, който излитява в космоса, показва, че
човекът човекът, като принцип, ще овладее природата, ще овладее Вселената. излитява в космоса, след това ще доведе звездите, ще овладеем гравитацията, ще овладеем атома, всичко ще овладеем и човек е господар на природата и на всичко. това е място за Бог. Религията е регламентирала
човешките отношения на времето, но в кой свят живееш вече не, навлизаме в космическата ера. И мнозина свещеници са изгубили вярата си. Съвсем реално, идейно. Мнозина миряни са изстинали спрямо вярата, защото виждат, че системата работи. 80-та година в СССР и в 2000-та година
ще имаме села на Луната. При това положение, откъде на къде на Георги Печев от Жегларци, който нито има образование, нито има някаква семейна традиция, за гърба ми стоят натрупвания, къде генетични, къде интелектуални, къде всякакви.
В основата на това, той решава. Не, няма никакви традиции. Той е перфектния пролетарий. да се радва на това, че пролетарията е на власт. Че той е равен с всички. Той без образованието на работника, черно работника да се каже, е възхваляван в вестниците като герой на нашото време. това е работлив. И няма да има проблеми да си изкарва прехраната и на себе си, и на семейството си. Какво му трябва да става
поп в 1962 година? всички му се чуят на къла. Това е противно. Значи в Запада, тогава имаме прилив на левичарство и възход на комунистическите партии. Имаме отстъпление на вярата навсякъде. Изтива вярата във всички страни по света. Начало с западните. разбира се и в Източна Европа също. И изведнъж той е вече зрял мъж. 39 годишен.
С пет детно семейство. Тогава има от пет детца. След това сража още едно. Но той изведнъж решава да стане свещеник. това е наистина момент, в който ние не сме достатъчно осмислили. Какви са механизмите на това житейско решение. друго нещо. В Евангелието е казало, че няма ученик, което да е по-високо от учителя си. който е учителя на Отец Георги. Не, той не е като барон Мюнхаузен сам да се изтегли за косата. Има някакви причини. както и за първото му решение.
Да отиде в семинарията. Ние казваме, той е взял решение. Но няма начин тук да няма някакъв духовник в това решение. Да, някои са хвърлили расото. Това е лошия пример. Обаче, не може да не е имало добър пример. Не може да не е имало разговор с духовник. Не може да не е имало окуражаване от страна на духовник. Кой е този духовник? Какво е правило преди това?
След това? Много интересно. Защото Отец Георги казва, че и преди това имал намерение да става свещеник. Няма как тези работи той да не ги е коментирал с духовни лица. Били те в семинарията, били те в района, бил той владиката или някой друг. Ние не знаем, но не може да не е имало. Казахме за учителя. Той, очевидно в семинарията, вече на зрели години, знае какво търси и какво иска. не като младите семинаристи, които гледат да се скатаят. По-малко да учат. Повечето от тях да не всички. Но той точно обратно отива там с цел да се възползва максимално от тези години. тези години. И постоянно е бил къде с ректора, къде с епископ Герасим, къде с Дядо Киприян и всички наблягат на Дядо Киприян като негов учител. Ето това е много, много важен въпрос.
Отец Киприян се оказва личност не по-малко забележителна от Отец Георги. И така Отец Георги повлича крак. Ние вече виждаме, че чрез видимото може да отидим към по-невидимото. Защото Отец Георги е бил по-видима личност. Това е проповядвал пред обществото. Къде е в Жегларци, къде е в Шумен, къде е тук, къде е там. Навсякъде ярка проповед. Ревност на личност. Отец Киприян става отшелник. Там живееше е в палатка. Там малци находят. Там ходят, разбира се, само... Ако ли говорим за случайните там овчарчата, правилно? Говорим за хора, които са духовно търсещи. Търсещи духовно старчество, духовно ръководство.
Такъв е бил и Отец Георги, разбира се. И се оказва, че Отец Киприян изглежда е неговият главен духовен наставник. Той самия го цитираше редовно. Питал Дядо Киприян и той им казал. Както казваше Дядо Киприян и така. Сега тук възниква един много интересен въпрос. Когато говорим за богословието на Отец Георги, каква част е от Дядо Киприян? Ние не знаем. Или от Дядо Тихон, или от Дядо Герасим, или от някой друг. Но виждаме, че той не беше специалист по църковна история. Той има други интереси в живота и в духовността. Проповедта му се основава на други основи. И ние не знаем откъде е почерпил инструментариума за своята проповед. Примерите, които дава, изразите.
Израза "Негови сме". Той ли го е измислил? Или го е чул от някой? Може да го е чул от изповедника си. Не знаем. Но, това е много важна тема. Защото, тръгвайки към Дядо Киприян, който е живял като отшелник насред атеистичния период, се оказва, че имало и други отшелници. Аз поне за двама, трима вече знам в района на Черепиш само. Защото там питам за Дядо Георги и в един момент се оказва, че имало още двама. Освен Дядо Киприян, който е бил горе, имало двама на отсрещната страна на реката в една къща. Имало още един в някаква пещера. Нагоре в пещерите на Черепиш. Станаха до тука вече четирима отшелници.
Т.е. Дядо Георги става пътеводител за неизвестни или ако не неизвестните са известен, тук там е някой. че не са влезли в националното самосъзнание. Че по времето на комунизма, по времето на така наречения комунизъм, заявил се като атеистичен режим, в България имаме отшелничество. не само монашество, монашество, но и отшелници. Освен това, Отец Георги е образец на добър духовник, добър свещеник. свещеник, който си гледа работата и си служи службата. Ами, другите добри свещеници през този период, е най-вече за този период, до 82-та година. Те е наречени комунистически. Къде са другите свещеници? Защото ние, как показваше майка Валентина Друмева, аз казвам първо да се срещам с Отец Георги като човек, който е пострадал от бившия режим. Там са нашите интереси, тези, които са пострадали. Ами тези, които не са пострадали, тези са не по-малко интересни.
Отец Георги, ние не знаем как точно е пострадал. Той, че е бил тормозен, това е безспорно. Психически. И до тук, ама той кой не е бил тормозен психически? Няма как. И тези, които са били тъй наречените агенти на Държавна сигурност. И те са били тормозени психически, естествено. Така че, този психически тормоз, да, той, разбира се, не се е поддал, но има и други, които не са се поддали. И са били добри свещеници. Те са много интересни, както беше примерно Отец Драгомир от Бистрица. Образцов свещеник. С чудни дела. Ама не е той единствения. Ние не ги търсим и не ги познаваме. Добрите свещеници, през времето на тези 45 години на атеистичен режим, трябва да има изследване на тези люди.
Не само пострадалите, кръвно или изповедници на вярата. Разбира се, че Отец Драгомир също е бил тормозен, имала дори покушение срещу него, но аз говоря за благи, усмихнати духовници, какъвто беше Отец Драгомир. Ние чрез Отец Георги се насочваме към това почти бяло петно и да не забравяме, че тези люди, които са живели достойно в мир съсъс съвестта си, с братята си, съсъс света, тези, паметта за тях изчезва. Ние ако още 2, 3, 5, 10 години нищо не направим за тази паметта ще изчезне съвсем, защото тези, които ги познават ще измират. А ние много малко направихме за тези, за добрия свещеник, за добрия български свещеник, честен, ревностен, изпълняващ своите задължения, вярващ, защото не всички са пострадали. Отец Драгомир от Бистрица, да кажем, той имаше също 3-ма сина и 3-мата станаха свещеници. По време на комунизма, говорим. И си имаше къща, си живееше добре с баба Надя, уважаван от цялото село до и днес го помнят, ама още 10-20 години ни ще почнат да измират всички, които го помнят. За това паметта за добрия свещеник, Отец Георги, трябва да ни припомни несвършената работа за паметта на другите добри свещеници. Защото всяка тяхна история, тя също е едно малко чудо - да бъдеш добър свещеник по бранието комунизма. Ни повече, ни по-малко. Добър свещеник. Ама този го викали в милицията, они ли го викали: "Е, ние какво ще ще... милицията ли ще определя кой е качественият?" И спокойният Отец Стоян, големият син на Дядо Георги, отидохме в архивите да търсим досието на Отец Георги и се надяхме там да намерим доноси срещу него и така нататък. Показа се, че няма досие. Просто няма досие. Вероятно, защото е бил далече, в Жегларци не са се занимали. Той не е бил толкова така политически опасен. Ако беше някъде в София или в някой друг град по-опасен, докато там може би се го пренебрегнали в това отношение.
Но, все едно, ние не трябва да смятаме, че доносите в Държавна сигурност правят светеца или тоягите, които са му ударили. Значи, какво ще е? Един грубиян ударил 10 тояги на Дядо Георги, той ще го прави стойностен, а друг, добродушен някакъв си не е ударил никого и той вече не е качествен свещеник, защото не са го били. няма такова нещо. Ние трябва да търсим добрия свещеник и да разберем как той е отстоял себе си, отстоял вярата си. Това е много важно. А не да делегираме на държавна сигурност, тя да ни казва кои са добрите и кои са лошите. Тези, на които ги е било страх, са добри, а тези, на които не им е било, са лошите. Няма такова нещо. Това е изключително вестникарско отношение към духовността и към историята. Много важна тема, свързана с Дядо Георги, е семинарията в Черепиш. Още са живи нейните възпитаници. Десетки и стотици. Но ние нямаме съчинение, което да осмисля това явление. Това интересно да не кажа и велико явление - Черепишката духовна семинария. Дето са ги наказали всичките, че са ги изгонили от София, че те са им направили най-голямото добро.
В София цари светски дух. В Черепиш е природата, Божията природа, камъните. Няма светски дух. Освен ако ти не си го донесеш със себе си. Околната среда не те поощрява към светския дух. И там по всичко личи, след като Дядо Киприан е светъл като огнен стълб в Черепишкия Балкан. След като е имало отсреща двама отшелници в една къща със закована врата. И са се качвали по някакви дъски на втори етаж от към гърба на къщата. След като в пещерата е имало отшелник. След като там са се събрали прокудените богослови и професори и духовници и т.н. След като имало такива изповедници като Дядо Синесий и пр. Ето че започва да изплува семинарията като може би най-важната институция в тогашна България. Най-важната изобщо институция. Не само църковна. Без да предбягвам, да избързвам и духовната академия.
но тя все пак по-близко до властта, някак си по може би не е имала такова мистично полумонашеско битие, каквато е имало семинарията. Но духовната академия също заслужава едно голямо изследване. живи са, разбира се, с хора, които са завършили и са помнали духа и практиката и проблемите с властта, но и в духовната академия се говореше на господине. През целия комунизъм. Само това е фундаментална разлика. На всякъде другар е другарко и там изведнъж господин. Всеки е господин. Преподавателите, студентите. Така че не сме си изпълнили дълга за паметта към семинарията, памета към духовната академия. И този юбилей на Дядо Георги ни кара да се засрамим и да се хванем за работа, защото се оказва, че България не е била толкова духовно нищa, колкото изглежда сега. Колкото ние сме слепи и не търсим и не остойностяваме това, което сме имали. Ако почнем да го търсим, ще го намерим. Ако го намерим и го остойностим, и другите ще го научат. Пък и ние ще го научим, защото и ние сега не го знаем. Т.е. за мен несвършената работа за 100-годишнината на Дядо Георги е знак за много друга несвършена работа по отношение и изобщо на българската духовна традиция.
Тук там е някой си свършва работата и някъде се напише книга, някъде се направи филм. Добре, но недостатъчно. Фактически невидимата част на айсберга е пъти по-голяма, отколкото това, което е видимото. И нашата задача е да свършим тази изключително благодатна работа, защото тя нас ни въздига, нас ни учи, показва ни как се работи в конкретна обстановка. И то в обстановка на гонения. Ние до голяма степен виждаме, че гоненията срещу християнството, срещу църквата предстоят. За това ни е много ценен този опит от люди, като Отец Георги, като Дядо Киприян, като Отец Драгомир и други, да видим как се запазва човешкото достоинство, как се запазва вярата, как се запазва честността, добродетелта, проповедта в условия на гонения. Нека да чуем едно песнопение и след това ще обобщим. [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение]
[Песнопение] [Песнопение] [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата. [Песнопение] [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение], за това ще обеща вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата, как се запазва вярата. [Песнопение] Да видим сега какво да се прави. Ние се изложихме за 100-годишнината. Особено институциите. Какво можем да кажем: "Жалко пропиляхме възможността, скоро няма да имаме такава възможност, такъв кръгъл юбилей". И да си посипем главата с пепел. Това много, много не ни ползва.
То, че трябва да го кажем, трябва да го кажем, но трябва да направим изводите. Първият извод е, че юбилея, макар е пропуснат до някъде, не трябва да се пропуска до край. Тоест, в момента в който ние осъзнаем, че сме гузни, че не сме си изпълнили задълженията, а ми пък да взем да си ги изпълним. Юбилея е повод. Той не е край. Може да се разгледа и като начало. Хайде като досега не сме го направили, е сега да го направим. Примерно до края на годината. на юбилейната година. Имаме още няколко месеца. Октомври, ноември, декември, бъде достатъчно време за доста работа. Аз, примерно, за себе си да кажа, че до края на годината трябва да издам една книга за Отец Георги от Жегларци, в която да въобще това, което аз съм видял, което съм научил от него, което съм осмислил в общуването с Отец Георги. Мисля си, че такива книги трябва да има няколко, тъй като има доста люди, които го знаят. И не да чакат, както беше майка Валентина, да ги интервюира и да им събира спомените, а самите те да поемат инициатива. Аз съм човек, което го знае от 50 години. Знам това, това, това, това, това. Да седне да ги напиша тези спомени. Защото като умра те ще изчезната. Много от случаите бяха уникални. Ето този, този или този. Това е едното. Другото е, че самото обработване на спомените за Отец Георги трябва да се съберат, но Отец Георги имаше един обичай да разказва случаи от своя живот.
Къде е вързгънат вид, къде е в по-кратък вид. И много от тези случаи са записани. Тези случаи могат да бъдат подредени, както в народния епос се подреждат нещата. Могат да бъдат подредени и да се кажат, това е случката еди-коя си. Тя е първата, следва втората, третята. Да кажем, че са 100 общо. И всяка от тях имаме в два записа, в три записа, в пет записа, в десет записа. Различни варианти. Тези варианти гравитират около един пълноценен вариант. И би могло да се съберат всички записи на интервюта с Отец Георги на едно място и да се обработят така, че всеки епизод от неговия живот да се конструира пълния разказ. Съгласно, защото той понякога повече се отпускаше, понякога по-накратко. На смъртния си одър с две думи само маркира един епизод. Защото вече немоща не мога да го разкаже. Но го маркира. И ние ако знаем епизода, която сме го слушали в пълния му вид, тези две ключови думи отключват цялото. Друг път е имал малко време. Разказал го една кратко. Друг път това бе бъл единствения епизод, който разказал. Разказал го в пълнота. И ние трябва да намерим някой, който да се заеме с тази работа. Ние малко общо някой или някаква институция. Това може да бъде инициатива на Доростолската епархия. Може да бъде инициатива на Община Тервел.
Хващат един богослов или семинарист или историк и му казат: "Виж какво. Възлагаме ти да събереш и обработиш всички записи на разкази за живота на отец Георги и да ги обработиш и да синтезираш пълните разкази по всички епизоди. Или да събереш в една книга. Това може да бъде и дисертация. Може да бъде просто едно издание. Това нещо предстои да се направи. Името на отеца. Трябва да се намерят... Примерно улицата, която е наблизо до неговата къща в Жегларци. Тя е дълга. Доколкото гледам през интернет, тези улици нямат название в Жегларци. Това не е добре. Трябва да се разпознават. Много хора да кажат:
"Аз живе на тая улица. Аз живе на лунзи." А не на ръкомаха. Ще да кажеш: "Тав, ляво, дясно." И второто нещо, което е... Когато ти сложиш пет табели, на които пише "улица Отец Георги" Жегларци, ти вече даваш статут на това име. То вече не е случайно, а е остойностено от обществото. Или, да кажем, в Тервел също има. И то важни улици, които носят някакви абстрактни. Маме да кажем: "Улица Тича" в Тервел. Ама река Тича не минава през Тервел. Тя не е типична за този град. Какво общо има с града?
Никакво. Защо тя да се казва Тича, а не се казва Отец Георги от Жегларци? Най-великата личност, която някога се е раждала в община Тервел. Факт. Това е човек. Също може да стане и в Силистра. Също може да стане и в Добрич, областния център. Пък защо не е и в град Света София? Тъй като Отец Георги не е местно явление, не е локално областно. Той е национално явление. Друго. В Уикипедия няма статия за Отец Георги. Срамота. Куцу и сакато има, за него няма. Паметни плочи. Могат да се сложат.
Задължително на църквата Св. Георги в Жегларци. На църквата Св. Кирил и Методий, бившата общинска къща. На общината в Тервел. Може би в музея. Но вънка на входа. Паметна плоча. Или някъде на някой ъгъл на градина или на паметна плоча. Или специално паметник да се направи в чест на този заслужил човек. в църквичката в село Орляк, която не е действаща, но колкото не е действаща. Храм ли е? Храм ли е? Може да се сложи? Може. Защо не се сложи една плоча в този храм, де служи ели кой си? Ели кога си? Негов образ също може да се сложи на тези паметни плочи или самостоятелно. Има съвремени начини. Може да не е много скъпо. Може да разбере се да се направи бронзов релеф или нещо подобно.
Филми. Имам още много хляб в темата за Отец Георги. Много и много за осмислянето му трябва. Аз също съм по ангажмент за следващи филм. Но да видим кога ще стане. Може би трябва да се заде и някакво настоятелство на името на Отец Георги. Защото тези негови почитатели, които пазят паметта и искат да утвърждават и държат на името на Отец Георги. Ако са гонени от ежедневието, каквито сме всички ние, гонени ежедневието и нямаме структура, в която да впишем тези си интереси, от това много ги пропускаме. Нямаме повод, не става дума, нямаме разговори със съмишленици, която обаче създаде някаква институция. Дали ще бъде задружение, дали ще бъде инициативен комитет, дали ще бъде настоятелство. Има разбира се и хора, които са противници на тая работа, нали? Ааа, той на такива работа не се прави. И на такива умници, може да им се каже така: Добре бе, ти като си противник на организираните форми, ти какво направи? Като не искаш? Да кажем се за 100-годишнината. Кръгъл юбилей, единствен по рода си на Отец Георги, ти като си против организациите, ти какво направи? И ако този се окаже, че е на нулата, тогава по-добре лошо да има една организация, която да ти припомни, че има юбилей, която да те организира, която да те вкара в работа и юбилей да не мине така покрай нас, а да отчетем нещо. Това не е, че някой ще напита да го отчитаме. Ние трябва да се отчитаме пред себе си и пред самия Отец Георги.
Така че, за мен, извода от нашия мини провал за 100-годишнината на Отец Георги е, че оставяне на самотек, ние пропускаме поводите и затова не трябва да бъдем оставяне на самотек. Не сме достатъчно организирани индивидуално. Слава Богу, че се свършиха немалко неща, но недостатъчно. Ние трябва да дадем повече и аз се надявам, че най-малко до края на юбилейната година ще се впрегнат и институциите, а и личностите, за да можем ние да сме използвали повода, изключителният повод, който ни дава 100-годишнината от Отец Георги, да сме се възползвали за осмислянето на неговата личност, осмислянето на неговия пример, на неговия живот и на другите свързани с него теми, за които той самия е наш пътеводител. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.