Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 194 е Египет Пирамиди и светци Господстващата понастоящем в Света Цивилизация Европейската, нашата цивилизация Счита за свой цивилизационен корен Гръко-римската цивилизация Тя се смята у нас за класическа В Европа, в евроатлантическия свят, който господства до сега Включително и сега продължава да господства
В съзнанието на човечеството Тази гръцка, гръко-римска цивилизация се смята за цивилизацията на бащите основатели Херодот, бащата на историята Петти век преди Христа Хипократ, бащата на медицината Петти, четвърти век преди Христа Това са нашите Основатели Обаче Гръската цивилизация Е заимствала много и много от друга една Много по-древна цивилизация А именно египетската Египетския баща на медицината Имхотеп
Е живял в 27 век Преди Христа Тоест 22-23 века Преди Хипократ Ушким Нашия баща на медицината Над 2000 летия По-рано Същия този Имхотеп Е познавал И е използвал Прекрасно Питагоровата теорема
Ама това е 2100 години Преди Питагор Хьопствата пирамида Е била Най-високата сграда във света Продължение на повече от 3800 години Такъв рекорд Не само, че не може да се повтори Но и няма как да се доближи Изобщо Древния Египет Е създавал една Изключително развита
Във всяко отношение Един вид Образцова цивилизация Единица мярка за цивилизация Изтънчена Сестранна Продължителна В пълен комплект Нищо ни е липсва Освен истинския Бог Всичко останало имат Тя е пристигнала до нас в едно Преизобилия от артефакти Паметници Надписи
Сървене с които, да кажем Северно-европейска, да кажем Германската цивилизация Ее Варварска до безкрайност Нашата Славяно-бълганска цивилизация е варварска до безкрайност Ако се сравняваме с тяхната древност И Тяхната Преизобилна Книжнина Тези надписи Техното изкуство Няма цивилизация, която е по-изтънчена от египетската
В своето изкуство А изкуството е показател за много неща Къде ще сравняваме Доста Така Как да кажа Грубичката Гръцка цивилизация На фиди и праксите И така нататък Реалистични Плебейски С тази Аристократичност На
Египетските Образи Включително и Предмети за бита Да кажем Троновете на Тотанхамон Ненадминати по изящество Никога не е имало толкова изящни тронове Никъде В нито една цивилизация Това е единица мярка за цивилизация И затова ние Се насочваме към нея Заради едно особено свойство на тази цивилизация
Нейната религиозност Можем да твърдим и да докажем То не може да се докажа, но Доколкото може Че това е най-религиозната цивилизация в историята Или поне няма по-религиозната на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизация на тази цивилизаци. Печетаващи светски сгради, да кажем царски дворци и други подобни. Лъвския пай, 99% от това, което е достигнало до нас е религиозно. Храмове, гробници, ама гробниците са храмове. Всичко, което е достигнало до нас от египтените носи белега на една изключителна религиозност. В сравнение с тях, ако погледнем гърците от класическата епоха, и те са безбожници. Аристофан се подиграва с божествата, с боговете на Олимския пантеон. Да не говорим за Лукеан, който е по-късен. Но и при Омир виждаме боговете в едни такива доста банални, доста комични ситуации.
Съз взаимна изневяра и разни други подобни пошлости. Това нещо в Египет не съществува. Разбира се, нямаме мерна единица за религиозност на цивилизация. Това е неизмеримо. Нямаме уреди за измярване. Но доколкото можем да измерим вложения труд, вложените усилия на общество, е египетския труд в това отношение е несравним. Значи, Хеопсвата пирамида е изградена от 6 милиона тона камък. Значи, ако си представим откъде е докарван този камък и с какви усилия, и е качван до самата пирамида и на тая височина, това са десетки милиони трудодни. Никъде в света, никога, не е имало сграда посъфтена на каквото и да е, която е да е изградена с десетки милиони трудодни. А освен това, това е едно изключително постижение на умствения труд, а не само на хамологията.
Хамологията е по-малката част от проблема. Проблема е как да организираш това строителство, как да го планираш така съвършено, така перфектно, че между единия и другия ъгъл денивелацията е 2,5 см. Немислима прецизност и ненужна. При тези тежки, големи камъни, не е необходимо да е толкова съвършено всичко. Не е направили се го съвършенно. С много повече усилия, с много повече мислене, с много повече умение, с много повече труд, за да се ошлайфат точно тези камене да се напасват. няма нищо сравнимо с тази пирамида като сграда. Сега не говори за китайската стена, която е много по-лесна за строителство.
Тя е само още от същото, още от същото. Една средно-висока стена, да, много дълга, но тя не е толкова силен концентрат на усилия, интелектуално на първо место и физическо на второ место. Този целият труд, този египетския труд, е осмислен единствено чрез вярата в отвъдния живот. Китайска стена е съоръжение светско, 100% светско. А тук имаме 100% религиозно. Всичко е вяра. Вяра в отвъдния живот.
Самите пирамиди са особени устройства, чието предназначение е да изстрелят фараона във вечността, в безсмъртието. Това е функцията на пирамидата. Най-яркият пример от това отношение е първата пирамида на фараона Джосер. Тя е замислена и построена през 27 век преди Христа от най-великият интелектуален гений на всички времена, Имхотеп. Той е баща на медицината, той е баща на класическата скульптура, той е баща на архитектурата,
на геометрията и заобщо баща на науката в цивилизационния смисъл на тази дума. в европейската цивилизация за най-великият гений се смята Леонардо да Винчи. Обаче двамата са несравними по величина. Леонардо е един интелектуалец мечтател и той не е осъществил нито един от своите интелектуални проекти, от своите изобретения. Нищо не е осъществил. Нито летателни машини, нито танкове, нито нищо. Имко Теп е обратното. Той е осъществил във свърх мащаб
това, което други тогава дори не са могли да мечтаят. Голяма е разликата между мечтата, който нищо не осъществява и осъществител на невъобразимите мечти. Той ги въобразява повече от другите и на всичкото горе ги осъществява. Има предът, разбира се, на първо място комплекса на първата пирамида. Това е неговият шедовър. Но така или иначе
42 века преди Леонардо Имко Теп измисля половината от цивилизационните съставки, които ние след това ще ги доразвиваме, доразвиваме и ги осъществява на практика, а не да мечтаят. На сухо размахвайки крилете, които Леонардо е планирал, без да може да се отдели от земята на един пръст.
имхотеп в Сакара изобретява камената колона. Канелюрите, дорийския стил, там го има, ама 2000 години и преди дорийците. пирамидата, пирамидата, какво ли не? И шедевъра му, върховния му шедевър е разбира се комплекса на пирамидата на Джосер, който е нещо като космодром. Откъдето фарона да се изстреля в безсмъртието. очевидно имхотеп го измисля от цялото това нещо. Личността на фарона съсредоточава религиозните стремежи на цели египетския народ. Время на старото царство, което е времето на пирамидите, от Джосер нататъка, постоянно се струи пирамидата на сегашния фараон. Умре единия,
веднага като дойде на трон на следващия, почва да струи своята пирамида. И цели египетския народ струи тази пирамида на нашото поколение. Като си отидем ние, нашите деца ще струят пирамидата на следващия фараон на следващото поколение. Винаги египет струи пирамида на своето време, на своето поколение. И тази пирамида е обединявала стремежа на египетския народ към безсмъртието в лицето на фараона. И сега, на северната страна на пирамидата на Джосер, Имхотеп е поставил камената статуя на фараона. Във естествени размери, може би първата в историята каменна статуя, портретна, изящна на фараона Джосер. Тази каменна статуя е поставена в една неголяма конструкция във формата на куп от камък. е статуята на Джосер и има две дубки пробити в северната страна на Куба. Куба е наклонен под определен градус. Така, че седна ли я вътре Джосер през дубките да гледа точно към полярната звезда. Това е мястото, което е неподвижно в звездното небе. Останите звезди се въртят около една ос.
Там е точна уста. И египтените се смятали, че там е мястото на неунищожимите, както те са ги наричали. Това е било нещо като царството Божие. Обиталището на боговете. И целта на целият този мега комплекс е да изстреля душата на фараона в царството Божие. В обиталището на неунищожимите. Никога архитект не си е поставил по-амбициозна задача. От тогава до сега. От 27 век преди Христа и още 20 нещо. 30-7-8 века. Няма архитект с такава свръхамбиция и толкова съществена. Да включиш вселената в своя проект. И това като органична част. Не само като ориентираш Северюк и нещо подобно, а по смисъл. по съдържание, по предназначение на твоята архитектура.
Това е насочена към вечността, към безсмъртия. това е един велик триумф на човешкия гений. И заедно с това велика трагедия. защото този мега комплекс не може да изпълни своето предназначение. никога имхотеп няма да полети към неунищожимите. Никога няма да влезе в царството на божествата. Неговата камена статуя ще продължава да се взира хилядолетия без резултат. неговото мумифицирано тяло няма да оживее в безсмъртията и във вечността. Цялото това нещо остава мъртво и проваля египетския труд и духовен, и интелектуален, и физически, който е вложен в този невероятен, невиждан до тогава в мащабите си комплекс. Естествено, египтените по времето на фароните не са познавали истинския Бог. Те са се стремили към Него, всеотдайно, трябва да им го признаем. Такава всеотдайност ние никъде друга да не нямаме в стремежа към Бога. И тъй като всяка душа, човешка, е родом Божия.
Тя е фар Божия. Тя помни създателя си, тя носи в себе си, в своето ДНК, носи спомена за своя създател. Тя се стреми към Него. Стреми се към съединение с Бога. Така, че древната египетска цивилизация е образец за този всеотдаен стремеж към безсмъртието, към зългробния живот, към обожествяването на човека. И заедно с това образец за това, че само с човешки усилия, отдолу нагоре, колкото и да са гениални, колкото и да са всеотдайни, тази истина не може да бъде постигната. Дори подвига на цял един народ не е достатъчен. Това образец за Бога е надчовешка, поради, което тя може да бъде постигната единствено по надчовешки начин, отгоре на долу, от Бога към нас. Ние можем да се протягаме към Него, ако Той не се протягне към нас, ние никога няма да го достигнем, няма да го познаем. Протягане на Бога към човеците, Себеразкриване, ние го наричаме Божието откровение. То се е проявявало неведнъж в историята.
Бог се съборазкрива на човеците и само тогава Той става познаваем. Иначе с целият египетски труд на Света Няма да бъде достигнат. Това е поуката от подвига на египетския народ, устремен към безсмъртието. Как става Божието откровение? Примерно в случай със святи Павел. Той е гонител на християните, т.е. на Христа. Но не го постига чрез своите гонения и намерения, а точно обратното. Господ го събаря, заслепява го на пътя за Дамаск. Явява му се, говори му и тогава Савел става Павел. Обръща се и става най-големият проповедник на Христа. Отгоре на долу е дошло, а не отдолу на горе чрез неговите човешки стремежи. Чрез неговите човешки стремежи той работеше против Бога. И същия този Павел, когато отива в Атина и го карат на Ареопага да обясни какво е дошло да проповядва, Той казва така, цитирам, това е книгата Деяния Апостолски, глава 17. Тогава Павел застана сред Ареопага и рече
Мъжеят и няни, по всичко виждам, че сте особено набожни, защото като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано За тогова прочее, когато вие без да знаете, почитате, за него аз ви проповядвам. Ако Свети Павел беше отичал в Египет, колко ли повече ще бъде впечатлен от огромните жертвеници на незнайния Бог, Те дори са достигнали до монотеизма, до единобожието. Но преди да кажем няколко думи за египетското единобожие, нека да чуем едно песнопение и след това продължаваме. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Как да си обясним откъде проистича великата религиозност на древните египтяни? Причините са, естествено, не една и не две Но можем да видим една особено египетска причина За тази свърхрелигиозност В самата чудодейна география на Египет Египет е, може би, най-великото географско чудо на света Хиродот казва, че Египет е дар на Нил И тази крилата фраза се преповтаря Колчам се говори за Египет, се се повтаря Египет е дар на Нил Египтяните никога не биха спрели до тук Това е една плоска фраза Една секуларна фраза Египтяните на не е секуларен човек
Той е религиозен човек И Те са били убедени, че Египет е дар Божий А Нил е само средство за осъществяване на Божия промисъл Очевидно Египет е дар на някакъв божествен промисъл Ние в Европа При нашия климат, при нашата география Какво виждаме? Вали дъжд Водата се събира В реката Реката увеличава своя обем Напоява наоколо и така нататък И ние виждаме една причинно следствена връзка В която ние може да участваме дори
Много лесно Като, нали Насочваме дъжда и така нататък Вадите и прочие В Египет не вали По принцип Там И от Запад И от изток Са каменни пустини И Насред Две каменни пустини Тече
Една велика река Защото Какво е собственно Египет? Това е Долината на великата река Нил В Едното долно течение 1200-1300 км Това е зона Египет Нагоре е Нубия Горното течение Судан Етиопия
Но Египет е долната 1200 км В рамките на тези 1200 км Река Нил Не приема нито един приток Ама и Нагоре Още 1000 км Нито един приток До там, до където Египтените са стигали Не се вижда От някъде Да идва тази Водата Събира от някакви
Ручей Извори Няма Освен това Без да валяла капка дъж По едно време Редовно Всяка година В уреченото време Реката започва да приижда Водата става повече Започва да се разлива Вляво и дясно И по този начин Тя напоява
Цялата си долина Цялото порече Наслед пустинята Където Всяка капка Е безценна Там, където има Десет капки Там някакво ручейче Извира някъде Оазис Веднага избоява дървета Тоест Водата е свръхценна И изведнъж
Тя едва в едно Невиждано изобилие Залива цялата долина И което е по-важно Не само, че носи вода Ами носи Тиня Плодоносна тиня Тоест наторява тази почва И когато Се отдръпнат Високите води И Реката си влезе в руслото В цялата долина
Имаме едновременно И Необходимата влага И Необходимата плодоносна тиня Това дава възможност На египтените Да вадят по три реколти годишно Без Да си дават труд Да Напояват Да наторяват Той им идва на готово Неизвестно от къде
Но Това неизвестно Е толкова добро Толкова благо Толкова полезно Но толкова невидимо Че то Естествено Се приписва на Божествена Причина Изворите на Нил Са били от които чаква В 19 век От Стенли
До тогава Дори И европейската цивилизация Не е могла Достигна до изворите на Нил А са ги търсили Ехпедици Камо ли за древния Египет Така, че тази невидимост На Тази благодат Тази редовност Ежегодно Приливи Отливи
Щото ако дойде Един голям прилив И стои 10 годините Няма кога да ядат И обратно Ако не дойде В тече на 5 години Ще измъртат глад А не Всяка година си идва прилива Къде е повече Къде е по-малко Но всяка година идва В уречения сезон Дъждовния сезон
Там по тропиците Като върят Мусоните и прочие Тогава се напомпва Реката И така Египтянина Стига до извода Че има Някаква сила Която промисля За цялата тази Хармония Тази райска градина Която се
Очертава По поречието на река Нил От тече на 1200 км Още повече Съвършено невидима причина Следствена връзка Няма го дъжда Който прави руче Който прави реката Реката сама От някъде идва Неизвестно откъде От някъде Те се обогатява С тиня
Защото Дъждобната вода Тя е дистилирана Тя не носи Хранителни вещества А ако падне И измине 50 метра До реката Ще измия Там някакви песечинки Това е малко Тази речна вода Няма да е Наторена
Докато В случай с Нил Понеже Поройните дъждове В там Екваториална И тропическа Африка Измиват Хиляди тонове Пръст И други Съставки И затова Тинята става Изключително
Богата На Биоматериал Точно такъв Като е Неходим за почвата Тази Плодоносна тина Така че Това е Несървнимо С нашите реки И затова Този Дивен
Вселенския механизъм Е впечатлявал Египетините Както е впечатлявал Свети пророк Давид Ние В знаменития 103-ти псалом Четем Възхвалата На Господа От страна Свети Пророк Давид
Псалмопевеца С Следните думи Ти прати Извори В долините Между Планините Къд води Поят Всички Полски зверове Дивите Осли
Отоляват Жаждата си При тях Обитават Птици небесни И сред клоните Издават Глас Ти поиш Планините От своите Височини С плодовете На твоите Дела
Се насища Земята Ти правиш Да расте Трева За добитъка И злак За ползвана Човека За да произведеш Из земята Храна И вино Което весели Сърцето на човека
И дървено масло От което Блещи лицето му И хляб Който укрепва Сърцето на човека Колко Колко са Многобройни Делата Ти господи Всичко Се направил Премъдро Земята
Е пълна С твои Произведения Така възпява Бога Свети цар И пророк Давид Но Точно такива Са били Чувствата И на древните Египтини Когато са
Съзерцавали Премъдростта На сътворението И са Разпознавали В тази Премъдрост Божия промисъл И това не е Някакво предположение Защото Ето Химнат Съставен От фараона
Ехнатон През 14 век Преди Родство Христово Тоест Три века Повече от три века Преди Свети цар Давид В този химн Фараонът Се обръща към Божеството Със следните думи Колко
Многообразни Са нещата Които си направил Те са скрити От лицето на човека О единствени Божие Като Когото няма друг Ти си създал Света Според желанието си Докато беше сам Всички хора Добитък И диви
Зверове Каквото и да е на земята Стъпил на краката си И това Което е високо Или ти с крылата си Страните на Сцирия И Нубия Земята на Египет Ти поставяш Всеки човек На мястото му Ти осигуряваш Техните нужди Всеки
Има своята храна И времето на живота му Се отчита Ти създаваш Нил И подземния свят Нил в подземния свят Ти раждаш Както желаеш За да поддържаш Народа на Египет Според както си го направил За себе си Господар на всички тях Изноряващ се
С тях Властелин На всяка земя Издигайки се За тях Слънцето На деня Чуден По величие Това е отказ От химна Създаден От фараона Ехнатон Ехнатон
е Знаменит Фараон От Знаменитата 18-та династия От тогава са и Хачепсуд И Амехотеп трети И Тутмос трети И много други Знаменити фараони Тъй той е
В това число И Това става в 14-ти век И По време на своето управление Това управлява в 17-те години Той прави една Революционна Религиозна реформа Преминава от Многобожие Политеизъм Към Единобожие Монотеизъм
И то Той сам достига Не е от Божие откровение А Поради Собственото Снаблюдение На Природата На света Размишление Достига До идеята За Единия Бог
Отъждествява го с слънцето Нарича го Атен И За да утвърди тази Нова религия Той Прави По-одвизи Преместа столицата В Новия град Който създава Ахетатен Го нарича този
Град Това е Днешния египетски град Амарна И така Започва Нова ера За Египет Нов светоглед Създава се Ново изкуство Различно До тогавашното По-интимно По-очовечено
Неща, които ги няма Преди това Знаменитата Нефертити Съпругата на Ехнатон Е Там Нейния бюст Който е в музея В Кайро Изключително Човешки направена Тя не е Нещо отвъдно Нещо
Схематично Тя е жив човек Макар и Съпруга на Фараона Така че Новата религия Създава Нов светоглед И ново изкуство Разбира се Тази ера Трае кратко След смъртта му И още малко
Малко се завръща Старата религия Точно по времето Тутан Хамон Сътвърждава Старата религия На ново И Ехнатон е Обявен за Обект на Дамнацио Меморие Проклинане на памета Изличаване на памета Неговите статии
Биват разрушавани Града Също Но Кое е Важнотое Важнотое Във случая Ехнатон Това е още един египетски подвиг и още една египетска трагедия. Трагедията на фараона който е вярвал, че е познал единия Бог и всячески се е стремял към него. Възхвалявал го е, търсил го е, молил му се, бил е възхитен от своето велико откритие. Че ето на всички други божества са малко или много суеверия, а един е Бог. Виждаме, че няма как ние без бога да познаем бога. И в случая с ехнатон, който прави максимума, стига до единобожието.
Но не може да стигне до истината за единобожието. Смътната идея, да. Но кой е този единия Бог? Той не го познава. Показва слънцето, което е твар. Той е сътворено. Част от сътворението. А не твореца. Така, че някак си обречен е този опит на реформатора фараон ехнатон. тази вяра на египтените в Божия промисъл, пък дори в единия Бог, тя си остава неосъществена. Това е един велик урок. Никаква цивилизация с никакви подвези, с никакви усилия не може да достигне до истината за бога. Ако Бог не се открие отгоре на долу. Въпреки, че в Египет, знаем по времето на династията на Аптоломеите, Александрия става най-ученият град в света.
Там се събира най-великата библиотека в света. Превежда сключително Стария Завет. Но така и не достигат до богопознанието, до истинското богопознание. Истинското богопознание се осъществява с боговъплащението, когато Христос се въплащава. И много интересно, че веднага след Рождеството, след като Словото става плът, първото нещо, което знаем за новородение богомладенето, е, че той се спасява в Египет. Знаем, че три години и половина светото семейство е било в Египет, тъй като Ирод е искал да убие богомладеница и тяхното оставане в Светите земи е било смъртно опасно. И тука се получава така, че първо египетската земя спасява от гоненията на Ирод богомладеница Иисус и светото семейство,
а след това Иисус Христос спасява египетската земя чрез своите апостоли. Най-вече чрез св. апостол Марк, който идва в Египет, написва своето евангелие, той е, разбира се, един от четиримата евангелисти, посява по този начин Словото Божие в египетската почва, след което го полива със своята мъченическа кръв и Египет вече не по Божи промисъл напоен с вода от река Нил, а напоен с кръвта на апостола дава една богата и пребогата духовна жътва.
Нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим.
Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим.
Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим.
Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим.
Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим.
Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. Слово Божие вържим. След апостолската проповед и мъченицката смърт на св. Марк, египетската земя дава богати и пребогати жътви в няколко направления. от една страна това се разбира се многоброните мъченици. Те са хиляди при многоброните гонения. след тях знаем св. Екатерина. Знаем, разбира се, св. апостол Марк и много други. Другото направление е, защото мъчениц е имал в цялата Римска империя. Не само в Египет. в това отношение Египет не се различава кой знае колко от другите земи.
По-особено е отношението на Египет към християнската ученост, към християнското богословие. Не навсякъде имаме богословие, както имаме в Египет. Защото Александрия е била най-ученият град на античността в Средиземноморието. По-учена от Атина, по-учена от Рим, по-учена от Пергам, по-учена от всички. В времената говорим за толемеите на татък. От четвърти век на сам. Когато се изгражда Александрийската библиотека и разбира се там музеона и други институции, които създават и филологическа школа, и инженерна мисъл, и прочее, и прочее. Обира се самата библиотека като най-голямо в Света Хранилище на познание. Тази Александрийска ученост се съчетава с християнското благочестие и с християнското учение. И в резултат се създава Александрийското благословие. Една от най-великите школи благословски е именно Александрийската. Там имаме такива велики личности, като св. Климент Александрийски. Той живее в 2-3 век.
Св. Атанасий Великий в 4-ти век, наричан 13-тия апостол, е от най-ключовите благослови на 4-ти век. Върху неговите ремене се качват и Василия Великий, и Григорий Богослов, и другите в борбата си срещу арианството. В 4-ти век се откорява св. Кирил Александрийски. Тоест имаме една изключително силна благословска школа, Александрийското благословие, с още много имена. През 3-ти век се появява, а през 4-ти век процъвтява още един велик подвиг на египетския народ. В Египет се ражда мунашеството. Тук просяват всички най-ранни и най-ярки отци на вселенското мунашество. С. Павел Тивейски, С. Антоний Великий, С. Макарий Великий, С. Пахомий Великий, С. Паисий Великий и прочие десетки. Патериците, старите сборници с учения и изречения на отците пустинници, повечето от тях се отнасят именно до Египет. Като имаме предвид, че повечето от тези монаси не са писали нищо. Техната мъдрост се е предавала устно и малка част от тях е достигнала до нас. Какво ли е било там при нозете на тези духовници от най-висок порядък? Не е случайно те носите мито велики, велики, велики. Пахомий великий, атанасий великий, Антоний великий, Паисий великий, Макарий великий.
Те създават монашеството, както ние го знаем в момента. Те създават първите устави, първо създават практиката, после дистилират тази практика в устави, създават институциите, създават общежителните обители, създават лаврите, създават отчелническия вид монашество. Всички съставки на монашеството са създадени в Египет. И именно в тяхно лице се осъществява изконния стремеж на древните египтини към отвъдното, към безсмъртието, към единния Бог. И това става с египетски максимализъм. Както древните египтини бяха перфекционисти, максималисти. Да, пирамидата може да се прави на две на три, няма да падне, ако е по принцип добре планирана. Обаче те изпълняват перфектно, излично перфектно. Не, не излично, защото това е за Бога. По същия начин египетските отци-постиници биха могли да се молят по 5 часа на ден, по 6 часа на ден. Да спат 6 часа и така нататък. Не. Сети паи си, велики, там ни показват в неговата пещера как си е връзвал косата за една верига, която е от тавана. За да може нощем, когато чете молитвите и писанието, ако заспи и клюмне, косата му ще се дръпне от веригата, той ще се събуди. По този начин цяла нощ ще прекара в молитва. Те не са имали такива средни норми, средни показатели за духовен подвиг. Не. Максимално. Максимално.
Свети Павел Тивейски прекарва 90 години в монашески подвизи. Той е първият известен по имен монах. Изобщо. И е живял сам. Като отшелник. 90 години като отшелник. Умира на 114 години. ето това е египетски максимализъм, но вече не в посока на незнайния Бог, а в посока на знайния Бог. Ние вече го знаем този Бог. Той се въплати заради нас човеците. Стана познаваем. Стана видим. Беше помежду ни. Преподадени себе си. И ние вече в името на знайния Бог правим подвизи подобни на подвизите на египетския древен народ с прямо незнайния Бог. И нашите проекти стигат до целта, а проектите на древния Египет завършиха с трагедия. Съдвешната трагедия на езичеството. Какво правят монасите? Те се раждат в поречието на река ни, а в райската градина.
На две крачки е смъртта - пустинята. Обаче тук е райската градина. Реката се разлива, напоява, наторява, всичко растее по три грехоти в годината. Е, този земен рай, те го напускат. Всичките. И отиват в безжизнената пустиня. Там се заселват. Бягат от земния рай. Отиват в ада на пустинята, в земния ад на пустинята. Там, където почти нищо няма. И това движение е било толкова масово, когато се разчува за първите монаси, св. Антони, св. Макари от Александрия, която е бил мега полиса, започват хиляди млади мъже да идват в пустинята. Напускат цветощия град.
Огромно пристанище, търговски, такъв център, богат. Цялото богатство на Египет през Нил, мина през Александрия, за да отиде до Константинопол, до Рим и така нататък. и да се върне с злато, сребро и други стоки. Те напускат този велик град и отидат в пустинята до такава степен, техен съвремен един църковен писател казва така: пустинята стана на град. И ние ако погледнем днеска, има такив археологически разкопки в тези райони. Те са три района, три названия. всички му казват Нитрийската пустиня, но в рамките на Нитрийската пустиня има така един пояс, който се казва Келия, другия се казва Скити. Това са гръцки, разбира се названия, в основа на по-стари египетски имена. Там са правени разкопки и се намират тези мунашески жилища, скромни, от кирпич, нищо особено.
Но толкова са много, че ако човек ги погледне така от високо, наистина ще кажеш като, че ли град виждаш. И те, които имат най-учения град в света, с библиотеката му, с всичкото му, напускат и отиват на Божественото училище в пещерата. Св. Антони Великий, когато се затваря в един римски форт по едно време, запуснат някъде римски форт в пустинята, седените, които са живели на около, са му носили хляб през един пот, процеп и той там прекарва 10 години. Би трябвало да подивее. човек, което не комуникира, той полудява, психически деградира. вече не може да говори така членоразделно. губи всичките си умственни навици, физически деградира. Св. Антони, която след 10 години излиза от форта, е бил по-умен, по-начетен и в физическо състояние по-добро, отколкото е влязал вътре.
защото в молитвата, която е богообщение, той получава от Бога познание от първоизвора, не от трета ръка или четвърта там в школите на Александрия, а от първоизвора на всяка премъдрост. от първоизвора на живота храни тялото си, макар и само с хляб. Тези монази пустиници правят обратното на това, което ние правим, ние цивилизованите. Ние отиваме там, където е земния рай, там, където са библиотеките и знанието и технологията на Александрия била номер едно технологичен център. Те отиват там, където е камъка и безводието. Там, където няма ни град, ни пристанище, ни тъжище, ни нищо. И там осъществяват в крайна сметка мечтата на великия египетски народ. Това е най-важното. Те осъществяват тази мечта. Вместо да балсамират телата си, както някогашните фараони, за мним вечен живот който ни го не постигат, те балсамират душите си с балсама на Словото Божие и балсама на молитвата. И телата на някой от тях стават нетленни, без балсамизация, без мумификация. За наше назидание, разбира се, Бог прави тези чудеса. Вместо да стоят каменни пирамиди, с изнорителен труд, дългогодишен, те изграждат с духовен египетски труд, в своите духовни пирамиди, които обаче са по-високи от Хеопсовата и по-трайни от Хеопсовата.
Хеопсовата, да, извисява се още, но все пак малко по-малко се руши. Техните пирамиди са нерушими и те стигат до небето. Хеопсовата стига на 140 някако метра. Да, най-високата отграда в света 3800 години, но все пак виждаме върха и пирамидите на Свети Антони, на Свети Макари, на Свети Паиси. Ние не виждаме техният връх, защото техният връх е Царството Божие. Така, че египетското монашество е осъществяване на това древно призвание на египтяните, този древен копнеж по безсмъртието, по отвъдния живот, по Бога. Там имаме копнежа, тук имаме осъществяването. Там имаме мечтата, тук имаме действителността. Египетските монаси са реалистите, те са прагматиците. Унезе са мечтателите и утопистите, които правят пирамидата. И не знаят защо всъщност се правят, там се въобразяват. Имаме едни разумни, смислене люди, някои от тях подковани в Александрийската библиотека, които стигат до прагматичния, практическия, разумния избор, да изберат лестницата към Бога, стълбата към небето, монашеството и неговия египетски труд към себеосъвършенстване, за да могат да се изстрелят в мястото на неразрушимите, за което са мечтали фараоните. Светоглед е един велик Божи дар, цивилизационен, а египетското монашество е един велик дар за земната Църква. То осъществява на практика копнежите към безсмъртие на този древен и трагичен до тогава народ.
Светоглед – предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров