ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С Богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Днешната беседа ще е четвъртата част от цикъла за равноапостола Свети Пимен Зографски. Ще се насочим към иконописеца Свети Пимен. Бил ли е Свети Пимен иконописец? Отговора на този въпрос е безспорно утвърдителен. Макар, че по-настоящем от неговата ръка не разполагаме с нито една безспорна творба, с нито една подписана творба, въпреки това сме напълно сигурни, че той е бил иконописец. Нещо повече, през 1942 година той е бил обявен за светец-покровител на българските художници. Преди това е бил обявен за патрон на художествената академия. И изобщо от неговото преоткриване в края на 30-те години на миналия век
и до ден днешен той е считан преди всичко за художник, за иконописец. Създадения образ за него е като ръководител на иконописно ателие, на иконописна школа, който обикаля от град на град и от село на село и изписва един след друг храмовете. Разбира се, като прави стенописи, иконопис, с своите сътрудници. Този образ съдържа нещо вярно, но е подвеждащ. Той е малко анахроничен. Ние разсъждаваме за него с категориите на 19-ти век Свети Пимен
не само, че живее в една поранна епоха, но самия той е безпредседентен случай. Той е уникален. И към него не можем да прилагаме същата логика, каквато към други личности. В неговото житие относно неговите занимания с образописание. Имаме само един пасаж,
който гласи така. По време на престоя му във Зографския манастир не преставаше да изписва икони на светците, гледайки на тяхното житие според апостола, като се стремеше да достигне техните добродетели и да поддържава на делото на светия свой духовен отец Тома. Крайна цитата. За неговата дейност,
като иконописец, стенописец и прочие през апостолския му период, в житието не е казано и дума. Сега, този отказ обаче е много ценен и много богат на сведения. Първо, пише не преставаше и да изписва икони на светците. Във Зограф.
Това означава, че е една продължителна дейност. Второ, гледайки на тяхното житие според апостола, като се стремеше да достигне техните добродетели, според апостола, вероятно, става дума за един знаменит цитат от св. апостол Павел, който казва така.
Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Тоест, в случая, св. Пимен помни своя наставник, както се казва
в житието Светия Свой Духовен Отец Тома, опитвайки се казва да подражава на делото на Светия Свой Духовен Отец Тома. Тоест, като рисува икони,
Свети Пимен всъщност подражава на своя наставник, на Светия Свой Духовен Отец Тома и което е най-важното. Подръжава не на иконописанието му само, а на неговите
добродетели. Като се стремеше, казва той да достигне техните добродетели. Говорим за изобразяваните от него светци. Това е изключително важно. Това е съвсем
друг подход на иконописеца към неговото творчество. Целта на иконописеца. Поначало ние, когато съзерцаваме светците, го правим
с две основни цели. Едната е, когато им се молим за нещо, молитвенно съзерцание, а другото е, когато им подражаваме. ние съзерцаваме светеца, но,
както се казва тука, се стремеше да достигне техните добродетели. Тоест, подражаваме на техния живот. Това е главното. Не е главното
пропорциите, боите, златото, изяществото или други естетически качества. Иконата не е толкова естетически предмет. Тя, разбира се,
съдържа и това, но не е това основното. Тя е нещо като прозорец към живота на светеца. Ние чрез
иконата съзерцаваме добродетелите на светеца, живота на светеца. Това, което светецът е, тук можем да цитираме една фраза, която се приписва
на Пикасо, който казва така Не е важно какво прави художника, а какво той е. Аванградиста, модерниста Пикасо също е разбрал, че не правенето е важно, а битието,
същността. колко повече това въжи за светците. Така че ние съзерцавайки техните образи, ги приемаме за образци за
подражание. Свети Пимен, докато е рисувал тези образи, се стремеше да достигне техните добродетели. Не казва житиеписеца, се стремеше да направи много хубави икони,
да се хареса на всички, да бъдат красиви образите. Не, той мисля за същността, за добродетелта на тези светци. И това е
качествено различно отношение към художеството, към изкуството. Много по-дълбоко, много по-съществено. Защо? Защото ние малко повърхностно разсъждаваме
колко са важни произведенето на изкуството, вечни, увековечаваме, говорим дори такива малко наивни неща. Той казва обесмърти своята любима, като я нарисува.
А бе, как така ще обесмъртиш някой? Всичко, което е тук на земята, без изключение, начало с египетските пирамиди и с Сикстинската капела и с всичко,
което се сещаме, ще се обърне на прах и пепел. Нищо няма да премине в Царството Небесно. Защото е недостойно, защото не може да се сравнява. Там всичко е
творение, художествено творение на Бога, а тук на някакви криви човеци. Така че нашите творения, нашите джоконди, нашите дори най-прекрасни икони ще останат
тук, в тленния свят, а отвъд ще отстидат само човеците, достойните човеци. Така че ние трябва да гледаме техните добродетели. Това е, което
е важното. Човешките творения, каквито ще да са смъртни, както и човешките тела. Те няма да пребъдат. И за това
това отношение на Свети Пимен към неговото творчество е много важно. Той не обезсмъртява никого. Той не надминава никого с
своите творби конкуренцията, както са се състезавали художниците в Ренесанса. Не. Той гледа същността. Той гледа добродетелта. Той гледа
битието на светците. И иска да подражава на тази същност. Да подражава, казва жития писеца, на делото
на своя свети духовен отец Тома. Тоест на живия светец с когото е имал щастието да
общува. Освен това, той изпълнява Божия заповед. А Божията заповед не е рисувай. Когато святи Георгий му се явява
в пещерата на святи Козма, не му казва пи мене иди в своята родина и рисувай за слава Божия. прави
красиви неща. Красиви образи създавай. Привличай с красотата на иконите душите на човеците. Не. Той му казва
да отиде да пасе стадото, защото стадото няма пастир. Така, че свети пимен, както и името му показва,
е духовник, пастир. Душ е пастир. това е неговото предназначение. Той идва във България да спаси своите братя
от духовна гибел. А храмостроителството, стенописанието, иконописанието, книжовността и проче са средства, за да постигне своята главна
цел. т.е. той е по същността си апостол, ровно апостол, а иконописанието, стенописанието и храмостроителството са на второ място. За това
и начинът му на работа не е като начинът на работа на нашите възрожденски иконописци от 19 век, които са в действително глава на ателие, на Тревненската школа,
на Самоковската или Банската и така нататък, на някакъв род образописен. Това е друго. Това е професионалист, който си вади хляба с тази прекрасна
дейност, който ходи и взема поръчки, плащат му, това му е поминъка. Това е друг тип отношение. Пак се правят прекрасни икони,
пак е благословена тази дейност, но тя е съвсем различна от тази на Свети Пимен. Свети Пимен е ловец
на души. Той е апостол. Той спасява душите и понеже има нужда човека от образци за подражание,
има нужда от място, където да същено действа храм. Има нужда от образ, който да вкарва в
главното му сетиво, в зрението, образ на светостта. И за това, естествено, като средства на второ място се
използват и стенописите, и иконите, и дърворезбата, и книжовността, и всичко останало. И затова святипимен не може да бъде
наречен началник на ателие художническо и не можем да си представим неговата дейност като един предприемач на икони, който обикали
градове и села, взема поръчки, изпълнява ги, или пък ходи на място с ателието си, с четките и боите
и от село на село и от град на град. Не, той поначало и по този начин не би могъл да въздигне 300 църкви
и 15 манастира. Той ги е въздигнал духовно, а тук таме в някой от тях разбира се е рисувал и с четка в ръка. Свидетелство за точно такова служение вече като иконописец имаме
в голямата приписка в която се в един миней прочутя миней за Сеславския манастир от 1618 година където в приписката се казва така Тази година
изписах в Света гора в манастир Азограф църковния притвор. Няколко думи които казват много. Изписах тук той говори в първо лице. Очевидно той не е работил
сам естествено но е бил главата на проекта. Самия притвор на главния храм във Зоограф е доста голямо помещение
и сега и тогава смята се по инерция, че в края на 18-ти началото на 19-ти век Старата църква е съборена и на нейно място е построен сегашния нов представителен храм
Свети Георги. Но ако внимателно сравним рисунката на Василий Барски, която запазва стария образ на храма с
сегашния храм, ако сравним описанието на Барски с сегашния храм, можем да допусним, че част от стените
на стария храм не са били съборени и не имал нужда да се събарят, защото това е двойна работа. Имаш готова стена, защо да я
събариш и после пак да я изгражаш. Изглежда, че размерите са останали същите или по неголяма част от размерите са останали същите между стария и
новия храм. Тоест ние можем да допуснем, че някои стени с стенописи от Свети Пимен са запазени. Те са били, разбира се,
след това преизписани и може би под някои от стенописите в притвора на храма във Зограф може, хипотетично, разбира се,
да са запазени по-стари стенописи от раката на Свети Пимен. Тези стенописи са особено важни, защото това е било неговото иконографско завещание.
Той е бил на близо 80 години, извикан е в царския зогравски манастир, най- титулованият, най-великият български
манастир. Впрочем, това е неговия манастир, в който той се е замонашил и чийто брат остава до края на живота си. Храма е посветен на неговия
Свети Георги, същия, който му се явява и го праща на мисия в родината. Свидетелството, че той е поканен от братството, ако си представим зограв, първо, че
той се намира в Атонския полуостров, където винаги някой някъде нещо рисува, т.е. винаги работят някакви иконописни дружини
и е било много лесно за зографските старци да разберат кой къде я рисува в момента и да отидат и да направят уговорката. зограв е бил финансово в добро
състояние тогава благодарение на молдовските дарения от молдовските воеводи. Ако в Света гора по това време няма свободна група, Солун е
доста близо, други градове също Серес не е бил малък град, така че в този район със сигурност е имало действащи иконописни ателията на добро и много
добро ниво. Но не, зографци не се обръщат към местните иконописци, а чак в България, много по-далече,
канят Свети пимен. Това означава, че първо те са били във връзка с него. Второ, са знаели много добре, че той
изписва стенописи. Те няма да поканят човек, който не си разбира от работата. Самия Свети пимен разбира се изпълнява това послушание. Това е
нареждане от негови игумен. Не може да откаже. И в края на живота на всеки художник, или поне обичайно е така,
той прави най-хубавите си работи. почти всички художници в края на живота си правят най-хубавите работи, а за един иконописец, за един светец, това без друго е
вярно, защото той трупа духовен опит. И иконописен опит, разбира се, и духовен. Така, че в края на живота си той е бил навърха на своите
творчески възможности, и като духовник, и като иконописец. Това е най-хубавата творба на неговия живот, най-важната иконописна творба на неговия
живот, притвора на главния храм в Зографския манастир. Така, че много си заслужава да се направят сондажи, дали пък нещо не е останало
под сегашните стенописи, някъде да е останала стена с стенописи от ръката на Свети Пимен. Това е единственото сигурно
нещо от житието и от приписките, които имаме, т.е. от твърдата информация за Свети Пимен, че е работил там. В Зограф
по-настоящем има три икони в стила на Свети Пимен и много вероятно от неговата ръка, тъй като по това време в Зограф няма иконописно ателие, няма иконописна школа,
няма известен иконописец, освен Свети Пимен. Стила е същия, както другите творби от неговия кръг малко вероятно е Зограф
да получи как не е ясно как големи икони от някой български манастири с Писан от Свети Пимен. Той там е рисувал икони за тези си
манастири, съобразно техните изисквани и тези икони са останали там. Те няма да си оголят иконостаси и да ги пратяте в Зограф.
Така че тези икони са рисувани там на място и освен това той едва ли би пратил някакви свои сътрудници, които работят неговия стил да ходят в Зограф при положение, че той казва
излично в приписката изписах в Света Гора манастира Зограф и Църковния притвор. Така че има много голяма вероятност. Те же три икони да са от неговата ръка. Може би, може би поне две от тях, двете големи
икони на Света Богородица и на Христос Пантократор може би те са били предназначени за Църквата на Хълма или за главния храм, което е по-малко вероятно, защото главния храм
си е имал икона, изписва се само притвора в 1618 година, в притвора не се обикновено не се поставят такива иконостасни икони, докато в обновения
тогава по-малък храм на Свети Георги на Хълма е имало нужда да се направят икони, нов иконостас и е напълна възможност Свети Пимен готвейки стоителството на този храм
да е направил и тези две икони. ако не и целият комплект разбира се с икона на Свети Георги и с икона на Свети Йоан Кръстител. но двете са запазени. Така че с много голяма вероятност
тези две икони са от ръката на Свети Пимен. по отношения по отношение на по отношение на стенописите и иконите в храмовете свързани с неговото име. Църквата в Добърско, Сеславския манастир, стенописите в Сеславци,
иконите от Сеславския манастир и други подобни и в Република Северна Македония и в Албания има. Там ние разбира се нямаме нито една подписана икона и можем да предполагаме
само дали е участвал, в какво е участвал. Трябва да имаме предито обаче нещо друго, което е много важно. Какво означава участвал? Ние видяхме в предишната беседа, че когато говорим за
храма на Хълма в Зограф, Свети Пимен не дочаква неговото завършване, а си тръгва. Това означава, че не участва в стенописването. Но почти сигурно е, че когато казва започнахме да го правим,
това не означава, че неговото участие е било да ходя там да копая на 80 години или да носи камъни. Не, неговото участие е на началник, на проектанта. Той е проектирал този храм.
Той е проектирал не просто архитектурата на сградата, а всичко. Иконостас, стенописи, икони, архитектура като едно органично цяло. Впрочем, храмът е малък и проекта
не е нито сложен, нито нещо ново за него. Той е такива десетки стотици е правил преди това и поради тази причина е бил най-добрия. Няма човек по това време да има
неговия опит с толкова много храмове. Няма иконописец по негово време, който да е с по-високо духовно образование. Той се е учил при светец 6 години, е черъковал на светец
и то е на светец иконописец. По това време колко други светец и иконописци имаме да някой да се е учил при тях и да има по-високо духовно образование като иконописец. Нямаме сведения.
Така че без друго той е бил най-добрия в всяко едно отношение и като такъв плюс това като монах той е работил безплатно, в този смисъл е бил
далеч-далеч най-предпочитания вариант, която се говори за проектиране и която се говори за иконописание, стенописание и прочее. Но, естествено, той не е можел да изпише всичко,
да изрисува всичко, а е правил проектите, правил е програмата на стенописите, обяснявал е къде ще бъде, как и защо, след което го е възлагал на самите изпълнители, понякога се е включил,
понякога не, но, какво означава не се е включил? ако той направи проекта на храма, ако направи проекта на иконостаса, ако
каже на резбарите какво точно да разбават, ако каже на иконописите кое точно къде ще бъде и им го скицира някъде и те
вече понеговите скици след това изпълнят самите образи, той не е ли участник? нещо като главен режисьор и сценарист на
иконописанието и в този смисъл автор са автор най-малкото ама водещ са автор началник водач пастер така че Свети Пимен е водача
на един кръг от иконописци изпълнители някой от които разбира се майстори които са приемали неговото водачество съвършенно
безпрекословно и естествено един иконописът само може да мечтае за такъв духовен старец който да разбира от неговия занаят и да му решава всички въпроси така че когато говорим
за Свети Пимен като водач като глава на иконописния кръг трябва да си представяме една ситуация която е веднъж в историята тя няма да се повтори няма да имаме
втори такъв за да изградим терминология за такива случаи терминологията се изгражда когато има повтарящи се феномени а тук а тук имаме един изключителен феномен
по отношение на неговото участие в творческия процес като проектант като човек който показва на изпълнителите какво да правят за наше
голямо щастие е оцелял един паметник до наше време който свидетелства точно за това това е една дъска с рисунки от ръката
на Свети Пимен съхранена в подвързията на един ръкопис ръкописа се намира в Народната библиотека Свети Кирил и Методий това е един осмогласник от началото
на 17 век има приписка от ръката на Свети Пимен и тази приписка гласи следното по волята на отца и съдействието на сина и изпълнението на Святия Дух Амин това написах
аз и ромонах Пимен Окаян и изнемогваше ръката ми и не на тази дума незавършена свършва приписката защото листа е
откъснат ние знаем поради запазените други фрагменти върху същия лист че приписката е свършила на същия ред и имаме място с още една-две думи т.е. това са били
заключителните думи на тази приписка това написах аз и ромонах Пимен Окаян и изнемогваше ръката ми и не нещо друго
не е можел да стане Елисавета Мусакова която изследва всички запазени ръкописи от ръката на свети Пимен едно много интересно
изследване стигнат до заключението че много вероятно този осмогласник е последния ръкопис на свети Пимен т.е. ние в тази
приписка може би разполагаме с последните думи написани от неговата ръка и самия израз изнемогваше ръката ми какво означава това
не е оплакване светците не се оплакват това е по-скоро обяснение за това че той вече прекратява тази дейност че той
вече няма да прави преписи няма да пише повече защото изнемогва ръката му това е своего рода сбогуване с нас и в този
смисъл този ръкопис е една светиня осмогласника от Народната библиотека нещо повече той е велика светиня защото
в корицата на този осмогласник са намерени и въпросните рисунки на свети Пимен единствените единствените рисунки и изобщо намерени на който
и да е иконописец от това време това е уникум за България и то от ръката на святец тук ние трябва да се спрем по-внимателно на този казус защото то е много
показателен той ни показва много неща включително как се прави история как се изгражда държава как се изгражда един народ и съответно как се разрушава един народ как се нарушава една държава
защото при откриването на дъската с рисунките това открите не се отбелязва никъде няма публикация няма съобщение в научната и в която е да е книжнина във вестници и така нататък
все едно че нищо не се е случило открива се рисунка айда оставим на страна Свети Пимен рисунка от те тогава са сметали 16 век после се разбират че началото на 17
все едно първата и единствена работна рисунка на образописец от началото на 17 век нямаме никъде друге подобно нещо това е национален уникум открива се
и никой не обелва никой не публикува нищо минава време в 1956 година чак се появява една публикация на доктор Васил Киселков той пише за друго но споменавайки ръкописите
на Свети Пимен казва така относно Октоиха осмогласника на добре огладения гръб на предната дъска навярно пименовата веща ръка е нарисувала с едри
черни линии образа на неизвестна нам личност и по-нататък доколкото ни е известно за този художествено нарисуван образ никой до днес не е съобщил
нито с един ред а той трябва да бъде проучен доктор Киселков е скептик по отношение на Свети Пимен но тук все пак оценява важността
на това откритие и пише че до днес никой не е съобщил нито с един ред за това нещо 20 години по-късно положението е същото
по това време професор Васил Пандурски публикува една книга за Корилския манастир и между другото коментира пак даската с рисунките от Октоиха
дава кратко описание и така нататък публикува и снимка слава Бог слава Бог защото няколко години по-късно и това не знаем дори кога е станало някъде около 1982 година даската
с рисунките изчезва и кое тук е потрясаващото когато я откриха никой не е разбрал че е открита когато я открадват никой не разбира че тя е открадната от
Света е светих на българската книга Народната библиотека Свети Свети Кирил и Методий от там изчезва уникална рисунка от началото на 17 век от ръката на Свети
Пимен Зографски изчезва и никой не е наказан не се знае как е станало и до ден днеша ето така се руши една държава и един народ защото можем да си представим ако беше запазена тази дъска
от корицата тя ще бъде може би vie ключов експонат в националната иконописна експозиция примерно в криптата на Свети Александър Невски представям си го
в центъра на експозиция една стъклена витрина в която ще има един единствен експонат въпросния осмогласник Октоих с корицата с рисунките от ръката на Светеца и да се каже ето на българските иконописци чрез техния
най-ярък представител Светеца Свети Пимен са представени в единство между образ и слово Значи Октоиха показва богослужебното слово а рисунката
показва образа двата прекрасни начина през които съществува Божията проповед Христовата проповед защото образа също е проповед иконата също е проповед също е можем да кажем
че Христос чрез образ се е разкрил на човеците не само не само чрез слово защото е бил видим имало е видим образ когато той е жива между човеците
той е бил икона на иконите в този смисъл този ръкопис бидейки може би последния от ръката на светеца и задържащ тези рисунки щеш да бъде
една национална светиня която щеш да изгражда и подражатели и ценители и разбиращи за какво става дума за това единство между проповед
образ и слово и какво стана по Божи промисъл тази рисунка беше съхранена достигна до националната библиотека беше полуоткрита криво
право все пак по някакъв начин открита и ние си позволихме лукса първо да не я публикуваме тя заслужава специална публикация за нея да се казва докторат може да се напише снимката
която публикува Пандурски от тази рисунка за съжаление не е първокачествена ние трябва да сме благодарни че той я е направил и публикувал но тя не е публикувана както трябва
тя е публикувана второкачествено и много въпроси на които тя би отговорила ако беше първокачествен или ако бяхме запазили оригинал още повече сега ние можем само да гадаем
но въпреки всичко и това което знаем за тази корица за тези рисунки е важно защо? Пандурски говори че това е рисунка на святи Николай и така нататък
е не е рисунка това са рисунки това е много важно рисунката е цялостна творба а тук нямаме цялостна творба тук имаме няколко образа в различен
мащаб свързани в различни смисли те не са обединени от общ смисъл това не е обща творба поради което единственото обяснение за тези рисунки е че
те са работни рисунки но работни рисунки не за художника който си прави някакви рисунки и после да ги пренася на стената така е че те картони като се правя в западна Европа и у нас имаме такива копирки
пък за иконите това не е копирка това е обяснителни обяснителни рисунки той е обяснявал на някого нещо чрез тези рисунки поради което те са разхвърляни на страницата в съвсем различни мащаби
има тук там е дори нещо писано освен че има един надпис в който се споменава името Пимен те са мислили че това е негов автограф че той сам го е писал но не е така почерка е съвсем различен освен това е писано
на гръцки това е една дълга и уникално интересна и красива история но да не влизаме чак в такива подробности защото няма да ни стигне времето само за тази дъска в колко неща излизат но
кое е важното което излиза от нея важното е творческия метод на свети Пимен значи върху тази дъска това е била една дъска подготвена за бъдеща подвързие тя е стояла някъде вероятно
в скрипториума там където са се преписвали книгите и са се подвързвали и свети Пимен върху тази готова плоско за да не хаби хартия която малко
се използва за ръкописи той знае че тя утре тази дъска ще влезе подвързията и вече никой няма да я гледа т.е. няма значение какво е нарисувано не и той върху тази дъска използвайки
е като работен плод скицира няколко неща за да обясни нещо на някой какво обяснява и на кого го обяснява той го обяснява на друг иконописец и го обяснява на себе си не го обяснява
на човек който няма да прави икони няма да прави стенописи какво има да му обяснява той обяснява на свой сътрудник и му обяснява защо защото утре ще си тръгне а той ще изпълнява
и да знае какво да прави така че тези рисунки показва творческия метод на святи пиме той оставя на своите сътрудници насоки обяснява им това се прави така
тук ще го направиш така тук така така и заминава нататък където по същия начин ще задейства храм стенопис иконостас дърворезба и за да има по-голяма ефективност
няма да го изпълнява всичко той ще го възложи на сътрудниците и ще продължи нататък това е неговият творчески метод метода на началника на ръководителя на
пастира на водача той е водача и като такъв е и в иконописанието предимно като човек на замисъла а вече в изпълнението кога участва а кога не участва така че тази дъсчица
от подвързия ако беше съхранена ще да има безценна своя стоеност от една страна една от последните рисунки ако не последната от ръката на светеца в ръкопис който съдържа може би последните думи
написани от него преди да прекъсне своята книжовническа дейност за винаги на земята и разбира се един образец как той организира творческия процес като обяснява на своите
сътрудници какво да правят впрочем ако беше съхранен ако беше съхранена тази дъска ние можеше по-внимателно да изучим кои са изобразените светци разбира се единия святи Николай
то се личи с Господи Иисус Христос и света Богородица както си му е реда в обичайната иконография има един архангел най-вероятно още един образ на една светица още два
образа горе и ако ние внимателно и точно установим от една страна кои са тези кой е този архангел от коя композиция кой е тази светица кои са тези двата образа
горе и ако съпоставим тези образи с евентуални стенописни запазени образи някъде тъй като може да се предположи къде е бил въпросния храм изписан
по тези рисунки та едно такова вникване в детайлите на тези рисунки би могло да ни помогне много за установяване на връзката между свет и пимен и съответен стенописан ансамбъл
и оттам вече построяване на цялата верига в коятото участва чрез проектиране чрез главенство чрез сътрудници изпълнители духовници и така нататък свещеници епископи
които са съучаствали в цялата тази работа в момента можем само да се надяваме че тази дъска не е унищожена а е някъде в някаква частна колекция защото този който я откраднал той не е откраднал за да я унищожи вероятно
за да я продаде и някога някъде тя може да се появи отново и да ни позволи да продължим нашето изследване върху Свети Пимен с една от трохичките които са останали от него промислително и така ако говорим
за Свети Пимен като иконописец като стенописец като глава на иконописен кръг можем да кажем обобщаващо че той е най-великият иконописец на своето време безпорно се занимавал
и с иконопис и с стенописание вероятно е проектирал както доказа Иванка Гергова в едно много интересно изследване вероятно е проектирал и резбите на своите иконостаси там където е задействал храмово строителство със сигурност е проектирал
и архитектурата на храмовете може би най-яркият пример пак да го споменем на творба от негово време е храма в Добърско този храм на шумя с
една лъжа с една самоизмама че уж там имало кой знае какво изображение на Господ Иисус Христос в ракета като извънземно това нещо е разбира се на нивото на най-низката
жълта преса и не прави чест на тези които участват в тази шумотевица защото тя е наистина долнопробна в така пълния смисъл на думата няма
нищо сензационно в това изображение то е едно от хилядите подобни в хиляди икони и стенописи са се повтарили тези те наречени лъчи сопла
или както щеш да ги наречем тълкувани като ракета няма такова нещо това са трите лъча които показват въздействието на таворската
светлина върху тримата апостоли участвали в преображението Господне така че така го отхвърляме но църквата в Добърско св. св. Теодор
Тирон и Стратилат тази църква е много по-важна отколкото ако имаш върху ня извънземни тя е уникален образец на храм от времето на св. Пимен може би
най-прекрасният образец на храм от времето на св. Пимен и то образец на вземотношение творческо духовно литургично между архитектурата стенописанието иконописанието
и разбира се богослужението и литургията това единство в Добърско е емблематично ние нямаме друг храм в който така ярко и така въздействащо
да контрастира външното и вътрешното защото външното на храма в Добърско е нуливия градус на архитектурата четири стени и един двускатен покрив
най-баналното което може да си представим един навес дори не е украсен просто един навес изграден от камъни и вар и покрит с керамиди дори апсида няма
така че контраста между външното и вътрешното тук се е получил разбира се и от само себе си но очевидно и съзнателно защото когато влезеш в този хамбар безличен
с нулев образ на архитектура нулева образност изобщо и попаднеш в това божествено пространство вътре на педя земя се разгръща безкрайността
на историята на времето на духовността на бъдещия век всичко това го виждаме в един миг като влезем в храма за това по Божи промисъл слава Богу се е съхранил този един единствен храм в България специално с
икони и стенописи запазени и архитектура запазена от времето на Свети Пимен ние не знаем дали Свети Пимен лично е участвал в неговото проектиране но това е много много вероятно
и бъдещи изследвания които трябва да са много трудоемки това са десетки храмове с фрагменти с запазени стенописни програми туктаме с икони всичко това
трябва да се събере да се документира висококачествено да се съпостави не само помежду си но и с други данни които имаме къде от писмени источници къде от археология къде от история
всичко това след като се вкара в една обща структура едва тогава ние ще разберем ролята на се типиме в тази структура защото неговата роля е като като
ролята на на мозъка на сърцето тя е централна но как мозъка и сърцето се проектират върху раката формално ние не ги виждаме
няма ги чак като проследиш нервната система кръвносната система разбираш че ръката е свързана с мозъка и сърцето по същия начин храмовете построени от Свети Пимен не винаги
той е видим там ние трябва да ги вкараме в целостния организъм на неговото дело на неговото равноапостолно дело и тогава ще разберем как той който е
мозъка и сърцето тези 300 храма и 15 монстира невъзстановим ли целостния организъм ние работим на парче гледаме тук това е пръст там ръка там крак и казваме на тук
святия пимен къде го има нього го няма няма и да го има той не е бил там с длетов ръка и с четка и с палитра не той е бил мозъка и сърцето на цялата работа и това нещо
с нашите да ги наречем на парче средства за изследване не може да бъде установено със сигурност поне за сега с сегашната технология може би в някакво по-далечно бъдеще
с някакви нови технологии ще може да се установи както сега имаме нови технологии спрямо 19-ти или 18-ти но това пак да кажа е въпрос на бъдещи
големи трудове трудоемки дейностите с много специалисти които да се включат и тогава ние ще си върнем този велик иконописец стенописец храмостроител равноапостол и ще разберем
същността на неговото дело което по-настоящем можем да кажем от една педантична буквалистична гледна точка звучи като легендарно големи специалисти са времени го наричат легендарен
обаче всичко без изключение което можем да проверим свързано с Свети Пимен след проверка се оказва достоверно това което не можем да проверим изчакваме разбира се или да излезат нови документи
или технологията да позволи съпоставки и връзки за да установим участие но проверяемото към днешна дата ни обеждава на всяка крачка включително в едни грамоти от времето на Свети Пимен описания
на дарове които са дали зографските монаси на руския цар там са включени да кажем и две икони но при съпоставка се вижда че това е
от времето на Свети Пимен е в зограф по това време няма зографскова телие не е възможно те да свалят от иконостаса една икона и да закарат при руския цар първо че
в иконостаса остава зейва дупка второ че иконостасите са винаги в един стил има няколко икони 4, 5, 7, 8 ако се направи нова икона за тази която са взели
тя ще бъде в друг стил съответно не могат да подарят на царя стара изпочупена икона издраскана опушена и така нататък освен ако не е чудотворна а чудотворна икона ако подарят ще се знае там не пише
чудотворни икони тоест иконите са били нови е след като са били нови те са направени за целта а по това време в Зограф няма друг известен иконописец тоест най-вероятно са били творби на Свети Пимен Зографски
и може би ако не са унищожени от болшевиките след Октомврийската революция може би стоят някъде в Русия творби на Свети Пимен които те първа да се появят знаем, че обикновено им се правят
сребрни обкови и не се ли проучи внимателно всяка икона ние не можем да съдим за нея преди да ѝ се махне сребрния обков да се почисти и следва така че не е изключено ако нашите открития
свързани с Свети Пимен продължат и неговото творчество като иконописец те първа още и още да се разкрива пред нас и нашето разбиране за неговата личност и за неговото творчество
да се разширява и задълбочава Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана