Лъжеисторикът Стефан Цанев

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 242 е Лъжеисторикът Стефан Цанев. Става дума за книгата в няколко тома Български хроники на писателя

Стефан Цанев, която е излязла в 2006 година. Аз нямам намерение да чета тази книга, но когато се занимавах в 2006-2007 година с първата си книга за Свети Борис, прегледах как различни историци, писатели, поети, драматурзи и прочие се отнасят към темата за

избиването на 52-та болярския рода. Тази лъжа, тази историческа неистина, която е се загнездила в така в съзнанието на българина с цял, разбира се, да отрови паметта за най-великото дело в българската история, покръстването. тази лъжа, която се разобличи

на най-фундаментално равнище, на нивото на изворите, на нивото на един погрешен превод на извора, тази лъжа, разбира се, се тиражира от мнозина. в някаква антикварна книжаница прелистих въпросната книга

на Стефан Цанев и видях, че и той, разбира се, не прави изключение. Това не е собствено негова вина, защото той не е историк и на практика рециклира това, което му подават

историците. Историци се го излагали и той лъжи своите читатели. Но това не е обикновено рециклиране. Направим впечатление, че той надгражда над

обичайно тиражираната историческа неистина, някак си с патос, с страст, така, с удоволствие везе върху тази канава.

И за това сега, като завършвах голямата книга за Свети Борис, отново прочетах този пасаж. Пак да кажа, нямам намерение да чета цялото произведение. Той е изключително несериозно

като книжнина, и като литература, и като история. но предполагам, че това е вероятно най-тиражираната българска книга на историческа тематика

през последните 35 години, вероятно и повече. И хиляди и хиляди читатели са били излагани индуктринирани в погрешна посока от Стефан Цанев, който,

разбира се, е известен като писател. По времето на Тодор Живков беше така много знаменит. Минаваше за дисидент, за човек, чието пиеси са спирани и те наистина

са спирани. Човек, който не се страхува да каже някои истини, неугодни на тогавашните управляващи, неугодни на да го наречем системата.

Изобщо той имаше едно доста положително име в това време, преди 10 ноември. След 10 ноември беше задминат от разбира се по така изявените демократи,

антикомунисти, борци и прочие. той не е като тип човек не е толкова пробиван колкото някои други, но въпреки това се позиционира

като един човек с биография срещу бившия режим хроники. И мисля, че тази книга български хроники беше един успешен

опит от негова страна отново да излезе така на преден план като писател. Сега, тази книга трябва да кажем, че много точно е напипала пулса

на българския читател, първо със своето заглавие. Първи том български хроники отдолу пише така История на нашия народ от 2137 година преди Христа до 1453 Тук ловката въдичката е 2137 година

преди Христа. Защото всички знаем, че българската държава, Дунавската българска държава е основана в 680 година условно казано след Христа. Айде да кажем кобратова България малко по-рано, но пак в 7-ми век

след Христа и изведнъж тук 2137 години преди Христа. Какво означава тази това число 2137 години преди Христа? Означава брате българено, че ние българите сме по-стари от Рим, по-стари от Елада,

по-стари от Франция, от Германия, от Испания, от Италия. Ние сме голяма работа. това е всъщност въдецата, на която кълве са сипания и унизен българин. Той има нужда от Велика България. Това го знаем още от Алеко, когато

Байганю се връща от Европа и коментира са своите колеги Дочолу и Гочолу какъв бизнес да развъртят и идеята, която предлага най-умният от тях, Байганю

е да издадат вестник Народно величие. Алеко със своето усещане е напипал пулса на българина, че на него му липсва самочувствие.

Липсва му аристократизъм, дълга история, славна история и той всячески се опитва това е един комплект за малоценност, всячески се опитва българина да компенсира. Съвременният българин

не прави никакво изключение. Всички българи в момента, млади хора и пък и средното поколение и всички поколения някакси се опитват да излъжат историята, опитват се да излъжат фактите и най-много печелят тези безогледни измамници,

които разбира се е толкова съобедително, че и себе си измамват, то това е най-важното, самоизмамници, но какната цяло е да измамят другите, разбира се, те измамят себе си като както актьора се вживява в ролята за цел да бъде

по-убедителен. Тези преуспели съвременни въже историци български ще ги познаете по-това, че доната черта на цялото им творчество означава България е по-велика от другите, не защото

е православна, а защото е и тук почват вече измамите тракийска, праисторическа, велика, средна Азия, китайците също нас дигат китайска стена. какво ли не измислят тези изобретатели

само и само да излъжат себе си или излъжат читатели. И успяват, разбира се. Това е най-добрият бизнес в книгоиздаването в момента в България. Ти да продаваш на българина мания за величие като антидот на комплекса за малоценност. И Стефан Цанев,

макар че претендира да е над чалгата, всъщност прави най-историческа чалга. Дава на чалгизираната българска мутра и на чалгизирания български народ инжекция самочувствие. 2137 години при Рождество Христово. Дай да прочетем. Защо сме толкова древни?

Защо бихме Рим и Алада? Аз, разбира се, няма да чета тези участъци от 22-и век преди 3-то хилядолетие преди Рождество Христово. не ми е в така плановете. Но, пак да кажа,

това, което прочетох, беше за Свети Борис. Защото там съм компетентен. В 3-то хилядолетие преди Христа по отношение на българската история съм тотално некомпетентен. Други въпроса. Че всички ние, българите, без изключение, по права линия,

произхождаме от Адама. Всички родословия са еднакво стари. Няма стари и млади родословия. Няма родословия, което да не стига до Адама. И на последния пари в Индия.

И на последния нещастник, който под мостовете на Париж, там, се грее на вестници горящи. Всички до един имаме еднакво дълги родословия. Това е малко как да кажа

спекулация, че едните са по-древни от другите. Всички човеци сме еднакво древни. Да, някои държавни образования са по-стари, да, но да не би

без държавата да няма човек, да не би без държавата да няма култура, да няма език, да няма мислене, да няма любов. Всичко има и без държавата. Така че, да, хубаво е да има стара държава, хубаво е тя да е

документирана, но това не е основата на нашето самочувствие. Основата на нашето самочувствие би трябвало да бъде това, което реално ние сме свършили, а не това, което е свършил някой друг

дядо ми и прадядо ми. Ама прадядо ми може да е велик, аз да съм да се хваля с дядо си, като аз не съм дядо ми. Нека да сложа на масла това, като аз съм направил и да кажа ето, това е от мен,

това е моята лепта. Не да се хваля, разбира се, но все пак да говоря за нея, а да не, да се хваля с нещо, което не съм. Велика България не означава велик българин. Това, че аз съм роден

във Велика България, не означава, че съм велик. по никакъв начин. Нищо общо няма двете неща. Едното е държава, другото е човек. И в най-великите държави има предатели, има мерзки личности. Напълно фиктивно

е това отъждествяване на великата държава с моето величие. Не, не съм велик. Аз трябва да меря с това, което мога да направя, а не с това, което някаква държава някаква е направил. Но народа кълве

на Велико България, на народното величие на Байгайно. И поради тази причина Стефан Цанев е написал тази безумна дата на корицата на своята книга за да привлече читателя. Сега, всеки ще каже,

ама, Стефан Цанев не е писател и в този смисъл защо се е хванал с нещо, което не го бива. Той е поет, драматург, среден поет, среден драматург, но все пак не е лош, не е слаб.

Нещо е постигнал и като поет, и като драматург. Има много по-лоши от него. да, не е от първата класа, ама, малцина са от първата класа. Не можем да обвиняваме някакъв човек, че не е от първата класа, че не е Пушкин, че не е Омир

или Шекспир. Еми, не е. Малцина са такива. Това са едно на сто-двеста години. за това ние не бива да търсим във всеки човек непременно някаква свръх класа и трябва да го уважаваме

на неговото равнище. Та, защо Стефан Цанев не се придържа към своето доказано що годе прилично равнище като поет и като драматург, а се взема там, където го няма с история, историография.

И най-лесно всеки историк ще така пренебрежително ще отхвърли всичките тези графомански изпълнения на Стефан Цанев като несъстоятелни. За целта Стефан Цанев

е написал в началото на тази книга поема един вид аз не съм историк, аз съм поет. Това е белитристично произведение и навсякъде подчертава. Това е, казва, белитристично

произведение. Не ме търсете по фактологията. Не ме търсете по професионализма. Не съм такъв. аз съм поет-човек. Сега, това е също измамно. Защото разказа на Стефан Цанев претендира за достоверност.

Ако това беше, примерно, както Вазов пише епопея на забравените, една условна история, а по-скоро поезия, тогава да, ще се съгласим, че това е поема. Но не.

Той работи първо съвсем прозаично и второ с цитати под линия и така нататъка. Тоест, с белизите на някаква достоверност. Това каква е целта? Целта е да създаде привидност

на неговата достоверност. Тоест, през задната врата да вкара историчността. Поема, поема, но това е само за запушвалостата на историците. Между нас, казано читателю, това е история. И точно тази двойствена игра,

още повече, че долу, под заглавието е история на нашия народ от 2137 година и така нататък преди Христа. История. Уше поема, но всъщност е история. Тоест, той малко манипулативно си слага

една изменителна бележка, че това не е собствено историческо произведение и заедно с това прокарва идеята, че всъщност той говори истини. Защото какво означава история? Нещо достоверно. Това не е

измама, не е манипулация, а е да го наречем свободно изложение, не академично, да, свободно изложение, но на все пак достоверни истини. И нека да приключим

този преамбюл и да се насочим към посъщество, защо бих искал да споделя няколко мисли въз основа на това токсично

псевдо историческо произведение на Стефан Цанев, именно защото ме интересуваха две неща. За Свети княз Борис и за Богомилството. Тези

два казуса само искам бегло да проследя и да коментирам. И така, какво пише за Свети княз Борис в съответната

глава на книгата, която става дума за покръстването. Това е глава 8-а Кръстът на Христос. Княз Борис Михаил, така е озаглавена

тази глава. И така. Първо Стефан Цанев си позволява едни волности, които не му правят чест. Примерно, да кажем покръстването

на Свети Борис. Историческата наука знае, че Свети Борис е покръствен в двора си, в Плиска. Не знаем точната

сграда, в която е покръстен, дали е в жилищния си дворец, дали е в административния дворец, която е по-малко вероятно, или е в мартириума на

Чичо си Енравота. Свети Енравота, първият български мъченик. според мен най-вероятните варианти са два. Жилищния дворец или мартириума на

Свети Енравота, Боян Енравота. Но има една отдавнаща така псевдо легенда, че всъщност той се е кръстил едва ли не в

Цариград, дори това го казват някои версии, късни и недостоверни. Други, че се е кръстил някъде на границата един вид между България и Византия, като някой им се привижда

тази граница, че е била Дебелт, Девултун, а други смятат, че това е била някъде към Стара Загора. И двете са много несериозни, защото няма

абсолютно никаква нужда царя да се придвижва до някакви гранични области, като че ли епископа, който е пратен от Цариград, не може да отиде в столицата или на друго оказано място.

Разбира се, че може. Царя не се премества за някакъв формален акт. той, ако се мести, както святи цар Петър отива

на крака при святи Иоанн Рилски, това е по духовни причини. Но по политико, процедурни причини, той няма как да се мести. Той се стои

в двореца, при него отиват тези, които му прислужват, независимо дали са епископи, дали са презвитери. Освен това, У дома си, той много

по-добре контролира събитието. Събитието, нека да не забравяме, е тайно. Той е било не запред просто людието, не запред хората. Най-малко, защото царя

в акта на покръстването се явява гол, беззащитен, своите регали, без плащеницата, без короната, без жезла, без бутушите

и така нататъка. И в един момент създава един образ на уязвимост, на слабост и то слабост пред византийския духовник, какъвто и да е той, най-вероятно е бил епископ, той е бил в богослужебни одежди, които са златотакани,

красиви, излъчват власт. Той самия е властен, защото знае как става кръщението, той знае тайнството, знае обреда, а царя не го знае и он и го води. Му каза, сега търш направиш тука, сега тука ще влезеш, тук така, така. Тоест царя влиза

в една починена роля по време на този обред и това не бива да се прави пред народа и би било много нередно царя да ходи да го прави някъде, където не контролира пространството, на границата, в Дебелт

или в Стара Загора, погавашната. Много по-добре, това да стане в контролирана среда, в неговите лични покои, в личния му дворец, не в административния, в личния, в присъствието на семейство, което също се кръщават, азбира се, и никой друг. Върте се заключват и толкова са.

Или, по подобен начин, в мъртириума на Свети Бояне на работа, пращат се там личната гвардия, тя в общи линии не допуска външни хора, той влиза вътре, вътре какво прави, никой не знае, влиза със семейството си, църквата не е била много малка, имало е място за всички, извършва се обреда,

без никой да го вижда, освен същено слушителите и семейството му, след което излизат и се прибират в двореца. Така че това са двата варианта. И какво прави Стефан Цанев? Започва да разказва една история. Как, цитирам, Борис изпратил бързви остановци в лагера на император Михаил да му съобщят, че български хан Борис желая да бъде покръстен

веднага лично от негово императорско величество. Ето, едни такива измислици, от които няма никаква полза. И влизаме в пряка речи тук и така нататъка. И накрая, когато го вече кръщават, какво пише Стефан Цанев? Обаче, според друг, достоверен източник, пожелал да остане анонимен, Борис погледнал към нощното небе, прекръстил се и прошепнал към звездите. А сега горко на тези,

които не са християни. Ето тук, защо е цялата тази литература. Заради това изречение. Защото Стефан Цанев е някакси амбициран всичко християнството. Не знам защо. И за него това всъщност невярно и лъжовно събитие, избиването на ПСВ-та болярския рода, е основата върху която изгажда своята антихристианска теза. Че, видите ли, във България християнството е наложено с насилие. Това му го е инжектирал някой в главата като малък.

Да не забравяме, че това е роден 36-та година. До година, ако е жив и здрав, ще стане на 90-та. Но така или иначе, някога са му го казали това нещо. Влязло му е осъзнанието. Вероятно, това е станало, разбежда се, в училище. След 9 септември. Знаем, че тогава антихристиянската пропаганда беше много силна. И той бил много възмутен. Как така с насилие се налага религията. И от тогава не е мръднал в това си отношение. Вярва в лъжата

за избиването на 52 болярски рода. И е дълбоко възмутен срещу Свети Борис, срещу Българската православна църква и защото срещу християнството. Разбира се, като и църква. не като идеално учение. Той смята, че идеалното учение е добре. Но църквата, като приложител на това идеално учение, злоупотребява с него. И всъщност тя се явява едно зло. Друга теза негова невярна е, че прабългарите били езичници,

а славяните вече били християнизирани. И това деляло държавата на християните славяни и прабългарите езичници. Това, разбира се, не е вярно никак, защото имало и прабългари. християни, имало, разбира се, и множество славяни езичници. И у едните, и у другите е било навлязло християнството, и у едните, и у другите е имало преобладаващо езичество. Така че това е една невярна теза, но в тази теза той вписва, разбира се, тя е следствие пак от измамата за 52-та болярски рода,

защото, според Стефан Цанев, 52-та болярски рода, това е всъщност каймака на прабългарската аристокрация. когато Свети Борис ги унищожава, фактически славянизира, т.е. християнизира държавата. Държавата става славянска и християнска. Това не е вярно. Държавата става славянска благодаря на езика на Светите Братя Кирил и Методий, разпространен чрез книгата, чрез книжовността. Единствената книжовност тогава в България, изключвам гръцката, която те не са ползвали, славяните и българите,

та единствената книжовност, която те са разбирали, е била книгите на преводите на Светите Братя Кирил и Методий. Ако те бяха ги превели на прабългарски язик, славянска са се побългарят. Но понеже са превели евангелието на славянски язик, повтарям, не български, славянски язик, това е много важно, защото и сега се опитваме да измамим себе си. Не е така, езикът е славянски, създаден за славяните в Муравия, но разбира се е било да разбираеме за всички славяни по това време, езика славянизира българите, прабългарите. А не, че са били избити. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев,

която той прокарва дължовно в своята книга. Нека да направим една пауза, да слушаме едно песно пение, след което ще продължим. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев.

Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Това е една антиисторическа такава илюзия на Стефан Цанев. Продължава Стефан Цанев да ни обяснява как християнството в България е наложено с репресии, с терор. Цитирам: "Какво се е случило по време на Борис с тези, които не искали да станат християни, няма защо да разказвам. Читателят може сам да разбере, като се върне десетина страници назад и прочете в предишната глава какво се е случило с онези, които по времето на хан Омуртаг не искали пък да се отрекат от християнството. Тоест, както християнските мъченици при Омуртаг не искали да се отрекат от християнството и са им отрязали главите и слани мъченици,

по същия начин прабългарите не искали да приемат християнството и слани мъченици, като са им отрязали главите. Това е неговата токсична теория, която е антиисторична. Тя не отговаря на истината. Първо, ние не сме сигурни какъв е етнически е происход на тези главатари на бунта, защото се срещат и славянски имена във висшата аристокрация по негово време. Сина му се казва Владимир, защо да се отчудваме, че част от тези висши боили са били славяни. Това е съвсем нормално. че ние не знаем техниятнически състав, но по-важното е, че нямаме по никакъв начин свидетелство за тероризиране на българския народ. съм го повтарял вече стотици пъти, че е една историческа неистина следствие от погрешен превод и камара от погрешни тълкования като предхожащи и особено след този превод. Сега, как Свети Борис побеждава бунтовниците? Това е интересен момент в книгата. Ще прочита само началото на обяснението. Който разбира от театър или от кино не може да не бъде възхитен от гениално разиграната сцена. При вечер. Настърляната за мъст тълпа размаха мечове и крещи смърт пред градските порти на плиска и когато сумръкът покрива като с прозрачен син кюл стените на крепостта, портите се отварят. И оттам, вместо въоръжени дозъби конници, излизат седем свещеника, всеки със свещ в ръка, след тях гологлав, без корона и царски дрехи, облечен в бяла власеница и бос, вдигнала високо над главата се кръста, вместо меч върви князът, а зад него още 48 души също със свещи във ръцете, вместо мечове вървят мълчаливо и бавно към слисната толпа. И като нищо са се проснали на земята, не от страх, а от суеверен възторг пред безразъдната саможертва. Тя винаги стъписва хората със своята свърхъестественост, понеже е непонятна и непостижима за множеството, поради което това множество и до днес колениче пред кръстната саможертва на Иисус. Тук Стефан Цанев, като именно театрал и драматург, е напипал нещо вярно. Много тълкува, както дявола тълкува евангелието. Превратно. Вярно е, че бунтовниците са очаквали всичко друго, освен мирно шествие, с кръста напред. Очаквали са или да се предаде, или да воюва, или да бяга, но не да излезе с кръста напред.

Но, първо, това не е театрална постановка, а е литийно шествие, което отива на гроба на Свети Боянен работа. И второ, този паралел, чисто психологически, не е достатъчен. Да, народа уважава безумната смелост на този, който отива на смърт. Обаче, имаме стотици примери, когато точно такива, които отиват на смърт и ги убиват. Нима, не са обили Христос, който отивал на смърт без да се съпротивлява. С най-велика саможертва. Ей, какво от това? Не са ли го распнали? Тук психологическото обяснение куца. То съдържа части от истината, това е вярно, но съвсем не цялата истина. Цялата истина включва, разбира се, Божието въздействие и много други фактори, които в книгата съм ги разгледал, а Стефан Цанев не си дава труда и стига само с едно театрално хвърлено така обяснение, без да се видят слабите му места. Той никога не коментира своите хипотези, от гледна точка на тяхната несъстоятелност. А то е важно, когато човек изказва една хипотеза, да види тя дали държи вода или при едно елементарно възражение рухва.

Това е едната страна, театралната. Направя един спектакъл, но след това какво става? Разликата между Борис и Иисус станала ясна след малко и с разтворените градски порти върх летяла въоръжена до зъби комница и се нахвърляла с голи мечове върху изпадналата в суеверен шок тълпа. Това пък е нещо съвсем ново. До тук театъра беше добре. Че имаме много други въздействия? Имаме, но имаме и това психологическото въздействие. И изведнъж това казва, че той е било пълна измама. Това дори не е истинската саможертва, но човек, който отива на смърт, а е само хитър ход, за да може из невиделица да изкочват главорезите с конницата, въоръжена до зъби конница.

Първо, тази въоръжена до зъби конница откъде извади? Стефан Цанев. От кой ръкав? Тя не съществува в изворите никъде. Една буква няма за нея, една дума няма за нея. Няма такова нещо. Но в поемата се появява като универсално обяснение. Край. Как победи св. Борис? Ами много ясно. Със вържената конница. Те се криеха вътре. Това, което говори Хинкмар за 48 души, той не знае. Пише, ама без да знае какво иска. Реално, те са били много повече, въоръжени до зъби. И Борис, вместо веднага да изкочи с тях и да изпотреба бунтонниците,

всъщност се е поступил още по-хитро. Първо излиза уж, като вярваш човек. Те се стъписват, падат по очи. И тък могат са по очи, неудобни за клане. Излиза клонницата и ги изколва. Това е абсолютно несъстоятелно. И след това коментира Сефан Цанев израза на летописците. Борис предал на смърт само 52 души от болярите. Дали обаче казва, предал на смърт само 52 души от болярите. И след това казва, цитира погрешния превод с грубата грешка, историческата грешка за место с всичките им синове, преведено с целите им родове. И оттам тази черна легенда за избиването на болярските родове. И Сефан Цанев разбира се пак да каже, не носи лична вина за точно тази грешка. Тя е преди него правена.

Но коментарите изклала е, значи, цели 52 болярски рода до 9-то коляно. Заедно с жените и децата, че и пеленачетата. Тук имаме една дълга предистория. Още Иричек беше казал, там пиша синове. Т.е. потомци, но то се разбира, потомците са броили само синовете. Момичетата не са ги броили за потомци. Не се предава през тях титла, власт и т.н. Иричек казва, избил водачите на бунта заедно с техните жени и деца. Иричек добавя жените, които ги няма в изура. И вместо да каже потомство, което се разбира със синове, той е писал деца. Първо, че деца включват и момичета и момчетата. И второ, изглеждат по-малки, докато потомците могат да носят уръжи. Стефан Цанев тук продължава линията на Иричек, че казва и пеленачетата. Това също е типична измама, типична лъже история, защото ти, особено в такъв ключов момент, нямаш право на милиметъра отклонения от истината. Поначална историка никога няма право на отклонения от истината.

Но ако кажем, че няма никакви данни, сега не можеш да мълчиш за цял един период. Започваш да конструираш някакви хипотези и така нататък. Може да са верни, може да не са верни. И там е допустимо да разказваш някакви хипотези. Всички историци го правят. Защото за старата история говорим. Защото за по-новата документацията е по-голяма. Но, така или иначе, тук, в случая, ние имаме немалко данни. Не се налага да се правят хипотези. Кой знае какви? И със сигурност думата пеленаче не съществува. И жените не са споменати никъде. А децата всъщност са потомци. Така че трябва да се върнем към истината, а не да вървим в тази посока, която е антибългарска. Продължава Стефан Цанев.

Това били старите прабългарски родове, които участвали в създаването на държавата. Значи, Свети Борис, унищожавайки тези 52 болярски рода с деца, пеленачете и така нататък, унищожава всъщност тези, които са създали българската държава. Прабългарските аристократични родове. Тук развива своята теза именно, че по този начин се славянизира България, че славяните вземат властта, те са и били христианизирани според него и се сменя етническата парадигма в България от прабългарска държава. След това масово клане на 52 рода, разбира се, ако беше истинно това нещо, а не беше една мерска лъжа, 52 рода, това не са само великите буили. Това са и техни първи братовчери, а те пак са аристократи. Това са техни войчостци, стринки, шурии, бъджанаци. Всички те се женят във висшата класа. Тоест, ако приемем, че да кажем рода на един велик буил е 100 души, те може би са били по-големи, защото са имали многодетни семейства и защото всеки гляда да се присламчи към великия буил, естествено. Да кажем 100, тоест клането тук според такива като Стефан Цанев е на 5000 души,

е от тези 5000 души, да кажем, че половината са жени. Те не участват в топа аристокрацията и така нататък. Но от останалите, да кажем, 2000 и няколко, 2500 мъже, по-голямата част са аристократи. Сегашни аристократи, възрастни аристократи, бъдещи аристократи, но това е голям контингент, 2500 от лъв нагоре. Тази теза, ако беше вярна, ще има голямо значение историческо. И тази теза се тиражира неведнъж. Не, той не е измислил, разбира се, Стефан Цанев. Той е хванал от някъде друга детя, е във въздуха. Но, така или иначе, това е една дълбоко антиисторическа лъжовна теза. случи любопитно за така невежия читател, за масовия читател, за мързеливия читател, който няма да тръгне да изследва какво казват сериозните и достоверните извори.

А, ще чете жълтата преса, а там те работи се тиражират постоянно. И книгата на Стефан Цанев с него е авторитет, името му, и с огромният тираж, който няколко издания има тази книга, това означава, че хиляди българи са имали отровено съзнание от тази токсична измама, която тук е преподнесена в един разговорен стил, така сладкодумно, псевдоисторично и в крайна сметка антивъзпитаващо. Възпитаващо в неистини и в едновременно омраза към покръстването, омраза към църквата, омраза към св. Борис, т.е. към стожирите на България, това, което прави България скъпоценна, е именно християнството, разбира се, покръстването, разбира се, най-важното събитие в българската история. И ти да го дискредитираш в стотици страници, в такива дебели книги, вече никак не е безобидно.

Аз защо го казвам всичко това? Защото Стефан Цанев сега излиза, че е на 89 години. Т.е. в края на живота си. Ако той се осъзнае, има време да се покае, да се отрече от тази отровна книга и да каже, вижте какво, сбърках. Грешен съм, сбърках много. Книгата е сатанинска, не истинска. Тя защото е сатанинска, защото е лъжовна. Сатанът е баща на лъжата. Това е една тежка, мерска, фундаментална лъжа, която не е измислял.

Той разбира се, той не е виновен за нейното измисляне, а за нейното тиражиране и белитризиране. Тя тук става белитристика, става сладкодумие, става разказ и влиза под кожата на много невинни читатели. И така, продължавам да цитирам. Въпросът бил на живот и смърт и Борис потушил безпощадно бунта. Но освен страха, трябвало да има и поука, а и пример за подражание. Другите, които не били посечени веднага след бунта, били натикани в тъмници, и след време трябвало да се покаят публично за назидание. Това, разбира се, изобщо не е вярно. Никъде в нито един извор няма подобно нещо. Точно обратното пише, че другите ги пуснал да си ходят

и византийските свещеници са протестирали. Защо ни е наказал? Нишите боили и просторюдието, а само вишите боили с техните синове. Тук Степан Цанев казва една лъжа, че другите били натикани в тъмници и след това трябвало да се покаят публично за назидание. В преддверието на базиликата в Плиска, която Борис построил веднага след покръстването и сега може да се види от едната страна купела за светена вода, а от другата кръгъл камък до него кладенец. не се ли потопиш в купела да се покръстиш, тръщват те върху лобния камък, палачът от сича главата ти, не само твоята,

но и главите на цялото ти домочадие и ги хвърля в кладенец. По пода, кръйлобния камък има грижливо издълбани уличета за изтичане на кръвта. Борис избил не само личните си врагове, своите кандидат-убийци, той унищожил прабългарската аристокрация и разчистил пътя на славяните към властта. Край на цитата. Сега тук става нещо наистина злокобно. Който е ходил в Плиска, знае, че в притвора на Великата базилика няма нищо подобно. Какъв купел? Аз много бих се радвал.

Бих бил безкълно щастлив, ако имаше парчел от купел. Запазено в Великата базилика, но няма и един сантиметр останал, останка някаква, камъче или мет, не знаем от какво е бил купел, а ние не знаем какви са били купелите. медни ли са били, каменни ли са били, дървени ли са били? Не знаем. Защото нищо не е останало от купела, в който са ги кръщавали. В базиликата няма нищо от купела,

за съжаление. И разбира се, от другата страна, няма такъв камък, който кръгал камък, до него кладенец. няма кладенец и няма камък. Значи, ако говорим за свещения кладенец, а язмото, ами че той и защото не е в притвора. Той е след притвора.

И е извън храма, строго погледнато. И това е свещен кладенец. Как така ще хвърля там глави и знам всички глупости? Да, в този смисъл тук имаме една абсолютна нагла лъжа. Това не е поема, това не е история. Това е клевета.

Това е клевета срещу България, срещу християнството, срещу историята, срещу историците, срещу паметта. Това е изключително токсично и пагубно деяние. и читателя, сега кой ходи в плиска, точно? Или па кой си спомня, ако е ходил,

какво е видял? Камъни, камъни, камъни. Е, ми не са ми обърнали внимание там с корзоводите. Не са ми показали къде е купела, къде е камък, където са ги колени. Пак и там имало специални браздички, по които да изтича кръвта. Добре, приемаме,

че има някакъв кръгъл камък. Няма, но приемаме, че има. Приемаме, че има браздички. Какво ни дава право да си въобразяваме, че там някой, някога е режал глави? Ами, глави може да се режат и в полето, може да се режат и на всеки камък.

Може ли ние да въобразяваме насякъде палачи с мечови, които режат глави? Първо, нямаме нито камък, нито купел. Второ, в свещения, кладенец, да хвърляш глави. И защо да ги хвърлядам в кладенеца?

Това пък също не е ясно. Това е също една произволна измислица. Токсична псевдоистория. И разбира се, финала за по-уничтожил правалъкската аристокрация и разчистил пътя на славяните кълността. това също е антиисторично, противно на истината, противно на историята.

И, казва в коментара Степан Цанев, мали, това е ясно, нали, че така ги покръсвал всичките и няма къде да мърдат. Обаче, цитирам, отговор на всяко насилие е омразата. Тя затихва през вековете,

но от засъхналата кръв поникват бурените на присмеха, а бурените нямат нужда от поливане. Те лесно задушават крехките цветенца на вярата. На това мисля се дължи пословотото ни неверие в отдавнашната ни непочтителност към

служителите на христианската вяра. черната сянка на черните на черните раса от преди 11 века засенчува в народната памет и доброто сторено от нашите духовници. Край на цитата.

т.е. Стефан Цанев прекрасно знае, че Свети Кирил, Свети Методий, Свети Климент, Свети Евтимий Търновски, Свети Иоан Рилски и прочие са всенародни любимци.

за тях една лоша дума не е казана. За Свети Борис да, клевета е казана. Но има много други, които са неоклеветени.

И той ги противопоставя на черните раса от преди 11 века, които засенчували в народната памет и доброто сторено от нашите

духовници. Така че той казва така. В църквата има и добри хора. но уви преобладават злодеите и в 11 век точно това е станало.

И поради тази причина, казва той, българския народ не вярва, защото е започнало всичко накриво и защото с насилие е бил покръстен. Нека да направим

една пауза и след това ще приключим. Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу!

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу!

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Благоволение! Другото, което ми направи впечатление, беше, че той много кокетираше с темата богомилство. Първо той смяташе, че дисидента Георги Марков, убития в Лондон, дисидент Георги Марков, е много ярка и велика фигура. И кокетираше с това, че Георги Марков наричал Стефан Цанев «Богомиле мой», защото Стефан Цанев имаше една знаменита пиеса «Процесът срещу богомилите», в която аз не съм е гледал, но е ясно, че богомилите са представени като борци срещу системата и в този смисъл симпатични на Стефан Цанев и на всеки българин по време на режима на Тодор Живков. Това е естествено, цялата българска интелигенция така с един сопов език, говори за едно, пък да сещаш за друго и тогава един вид богомилите са чистите интелигенти и народ, а Борил и неговата върхушка с черния терраса са враговете на истината. Това е малко така по западен образец на инквизицията, което няма нищо общо с православието, разбира се. Следствие от тази негова пиеса и негова симпатия към богомилите от тогава, Георгий Марков го наричал богомиле мой и Стефан Цанев се гордееше с това нещо.

Двойна гордост. От една страна Георгий Марков, известния му е приятел и от друга страна го нарича богомил, което за Стефан Цанев очевидно е комплимент. Той приписва на богомилите нещо, което не е вярно, че те, така да се каже, направили освобождението на България от византийско иго, защото един вид те подготвили почвата за възстането на Асен и Петър. Понеже Асен и Петър били аристократи, нямали свои емисари, които да ходят сред народа и да бунтуват срещу византийците, това правили всъщност богомилите, понеже те са противници на държавата, противници на църквата, а тогава държавата е византийска и църквата е византийска. И ето как свършили работата на Асен и Петър. Говорейки против държавата и против църквата, всъщност подронили нейните основи и Асен и Петър така наготово успели да вземат възта. В следващата част, това е на притурка към съответната глава, се описва изгарянето на ерисиарха Василий Врач по светлството на Ана Комнина, след което има специална глава, озаглавена Осанна или Анатема, Богомилите. И в тази глава Стефан Цанев си излива, така да се каже, душата, т.е. показва какво добро нещо са Богомилите. Най-не очаквано обаче, обърканото сърце на българския народ било спечелено от един поп. Този поп се казвал Богомил. Бродел бос от село на село, влизал в сламените селски колиби, слушал псовните и хленчана от рипавелите и омършавели селени, превърнати в безправни нищи роби, в иначе свободното си богато отечество. И сърцето на поп Богомил се пълнало с недоумение и гняв. С още по-голямо недоумение той слушал странните приказки, които се шепнели по кръчни и по седенки, и т.н. Т.е. поп Богомил става изразител на недоволството на българския народ, който е бил онеправдан и така потиснат и става един вид удушник за тези унижени и оскърбени. По-богомил, цитирам, извършил нещо чудовищно и велико. Той проектирал абстрактната дуалистична космогония върху конкретна земна действителност. Две точки. Може ли Бог да създаде подобен свят, объркан и непоносим, свят на тирани и роби, на бедни и богати, на болести и смърт? Може ли Бог да създаде нещо лошо и нещо, което умира?

Може ли Бог сам да убива онова, което е създал? Това са, разбира се, обичайните критики срещу Бога, защо съществува злото на земята. Темата е важна, изключително важна, защо съществува злото на земята. След като Бог е създал всичко, Сатаната не е създал нищо, е кой е създал злото? Голяма главоблъсканица за поколения интелектуалци и Стефан Цанев пада в капана на същата главоблъсканица. Той още не е разбрал как се обяснява злото, съществуването на злото. Много просто. Бог е дарил свобода на човека. Значи ти даваш на, да кажа на едно дете, един хляб и му казваш, хъпни си. И то, да кажем, взима този хляб, удря своето другаче по главата с него и другачето му пада в пропаста. И ти казаш, ето, ти даде на детето зло. Не, хляба не е зло. Потребата на хляба е зло. Но, човек, за да има свобода, само тогава човек има свобода, когато има избор. Ако човек няма избор, той става робот.

Той става неличност. За да бъде личност, той трябва да има избор между доброто и другото. Другото, ние не го надичаме зло. Първоначално. Ние го казваме другото. Каквото ще да е то. То става зло от момента, в който ти го избереш. Ако ти избираш Бога, има само добро. Ако ти избираш нещо друго, то става зло. Именно защото не си избрал Бога. Каквото и да е то другото. Каквото ще да е. Както и да изглежда.

Така че, не Бог знае каква дълбочина, за да осмислиш как злото съществува. Злото е золопотреба с доброто. Създадено от Бога. Чрез свободата. Свободата ти дава възможност да избираш. Ако избираш Бога, всичко е добро. Ако избираш не Бога, се появява злото. не като някаква сътворена действителност, а като измама. Като илюзия. Като утопия. Но тази илюзия може да държи хиляда години.

Ние вярваме хиляди години в измами и утопии. Те стават двигатели на нашето поведение. Ето, това е злото. Тази илюзия. Всъщност, злото е една измама. Сатаната не е сътворил нищо. Но, чрез измамата владее целият свят. Така че, тук имаме една сложна, наистина, задача. Ни сега няма да влизаме в нея. Но, така или иначе, Стефан Цанев пада във богомилската клопка, че един вид Бог е сътворил злото и оттам нататък,

значи, всичко, което учи църквата не е вярно. И така нататък. И почва да хвали по-богомил. Да отхвърдлиш догмите на църквата, да изобличаваш нейния разврат и нените престъпления 6 века преди Мартин Лутер да закове през 1517 година върху вратата на катедралата в Витенберг 95-те изобличения срещу католитската църква за търговията с индулгенците, с които започва реформацията в Европа. да отричаш прождествеността на властта

тъй тъй тъй тъй 8 века преди Великата Френска революция. Това не е само храброст, но и саможертвено човеколюбие, висша интелигентност и пророческо прозрение. Ето квинтесенцията на любовта към богомилството. Значи той фактически по-богомил е предтеча на Лутер, който изобличава църквата, предтеча на Великата Френска революция, която според Стефан Цанев е нещо добро, и делото на поп-богомил

се нарича не само храброст, но и саможертвено човеколюбие, висша интелигентност и пророческо прозрение. Както някои смятат, че зад името на черновидец храбър се крие цар Симеон, така твърде вероятно е предположението, че зад поп-богомил се крие боян мага. Ето ни отново на територията на полуинтелигента, на територията на историческия кич, на територията на това, което обича мутрата и чалгата.

Боян мага. Като кажеш Боян мага в полуинтелигентските среди и вече си спечелял аудиторията, каквото и да кажеш за него. защото на това кълве винаги българския псевдоинтелигент. По това ще го разпознаеш. По темата за Боян мага. Любимата му тема. И тук, разбира се, Стефан Цанев така приглася на тези, които свързват

двете любими теми Поп Богомил и Боян мага в една и се получава една убийствена комбинация. Боян мага бил всъщност Поп Богомил, значи сина Симеон, внука на свети княз Борис и той е

великата личност, която всъщност много векове преди в Лутер и Френската революция всъщност проправя пътя на просвещението в Европа. За да потуши тази най-велика средновековна ерес, която без оръжие, само с думи

разтърствала държавите и църквите на Европа в продължение на цели пет века, Римската църква учредила най-зловешата с институция Инквизицията. Тук е подчертано с получер без оръжие,

само с думи. Значи, Богомилите какво правят? Те ходят сред народа и говорят. Нямат армия, нямат оръжие, нямат насилие, с думи. Тоест невинни хора. А срещу тях се вдига

цели пет века инквизицията, ужасната инквизиция. Сега ние за инквизицията, разбира се, няма да се оправдаваме, защото тя няма нищо общо с истинската църква. но това без оръжие, без думи. Да, хубаво,

действително, без оръжие, само с думи, извинявайте, само с думи. Но, нека не забравяме, че сатаната, когато съблазнява Адам и Ева, не носи оръжие, действа само с думи. Думите са едно от най-отровните неща, едно от най-смъртоносните неща,

които хората използват. По-смъртоносни от ядрените бомби. Адам и Ева от тях произтече смъртността на целия човешки род. От ядрените бомби омяха там няколко стотни хили души. А от Адам и Ева колко много. Така, че думи без оръжие могат да бъдат токсични,

могат да бъдат убийствени. Често са убийствени. И разбира се, че благомилството, бидейки една сатанинска ерес, една мерска, ръкотворна ерес, то е едно зло. То е нещо ужасно, то е нещо пагубно за човека. И заедно с това любимо на

разцърковение, разхристовение българския интеллигент, чието представятел именно Стефан Цанев. Той казва така. Да, верно, че на Запад инквизица унищожи там катарите, албигойците и другите. И те постигнаха по-ден триумф, инквизиторите,

а съответните западни богомили пълно поражение. Цитирам. Има обаче една невидима победа и нека тя да бъде единствена. Заслужава великите жертви. Богомилите посяха в душата на народа

непримиримост към неправдите. Подвигът стана легенда, а легендите са по-дълговечни от победите. както се казва в онази богомилска приказка за Иисус, словото не може да се обие. Ето,

тук е встиган отново до поетични манипулации. Словото казва не може да се обие. и сатаната работи със словото. И неговото слово, както виждаме,

живо и здраво, не се убива. От времето на Адама до ден днешен лъжата се рециклира. Тя е много по-рециклина, колкото истината. Да не забравяме. Тя господства. Света в зло лежи.

Сатаната е баща на лъжата. Така че словото, словото трябва да знаем, че словото би могло да бъде убийствено, би могло да бъде сатанинско. И Стефан Цанев без да се задоволи

с своите възможности на писател, се е захванал с една изключително неблагодарна, изключително опасна за него самия и за неговите читатели,

работа, тематика, да се занимава с историята в нейните духовни измерения. Ако се занимаваш с някаква светска история, била тя някаква човешка, чувствена, политическа, там

по-би могло да си кажем и да, човека изследвал нещо, има си мнение, свършил работа, защо не? Но, когато се захващаш с история на българското средновековие, където

въпроса с християнството е централен, а тебе те няма в християнството, тогава ти рискуваш да натрупаш на главата си много тежко наказание и да подведеш многобройни

наивни дворечиви читатели. Така, че ние трябва да се молим Стефан Цанев да се осъзнае в края на живота си да се отрече от това лъжовно писание, от тази лъжа история, от тази пагубна измама,

която той е облякал в своето име и в своя даден от Бога, разбира се, талант, доколкото го има и вместо да върне този талант на Бога умножен поне с една малка

лихвичка, една малка принадена стойност, от него нещо да добави там към това, което е получил даром от Бога, той обръща този талант срещу Бога, превръща го в мерска антихристиянска

проповед и по този начин се лишава от перспектива за спасение и отравя съзнанието на всички твои читатели, пречейки им да се срещнат с църквата, т.е. с Христа,

т.е. с вечния живот. Тудоров.