ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Тя включва всичко на всичко четирима представители, но ние ще ги разгледаме и най-вече ще разгледаме самата монархическа идея в модерна България, България от XIX век насам. Въпросът, проблемът с монархията е съществувал до голяма степен преди освобождението, тъй като имаме, разбира се, в средновековна България този въпрос не е съществувал. Там е имало единствен модел за управление на обществото, това е бил монархическият модел, България е била монархия и никой не е имал някакви други идеи за организация на обществото. През Османския период имаме султан и в общи линии до XIX век никой не поставя под въпрос монархическото. Разбира се, предпочитат да е български монарха, но не поставят под въпрос самото монархическо управление на обществото. И в XIX век и то във втората му половина, когато във България проникват вече републиканските идеи откъм, главно откъм Френската революция насам, оттогава тези идеи в Европа придобиват особена привлекателност. Имало е, разбира се, и много други републики, но те са били някакви локални случаи, Швейцария и така нататък, докато Франция е една класическа монархия и то абсолютна монархия при Луи XIV. изведнъж става република и то с доста големи успехи, външно-политически победи и така нататък, плюс цялата тази аура на енциклопедистите, Волтер и прочие, много от които са с републикански склонности. Така че тези идеи, естествено, че проникват и в българската полуинтелигенция от средата на XIX век. Това са всички тези, да ги наречем, революционери, демократи.
Любен Каравелов, Левски, Ботев са убедени републиканци. врагове на монархията и до голяма степен тези републикански идеи преобладават в национално освобождителното движение на България. Макар че имаме и едно по-консервативно крило. Крилото на Кръстевич, на преди това Стефан Богориди и така нататък, където априори се смятат, че освободена България трябва да има свой княз, свой крал, свой цар. Но не е много изяснено какъв ще бъде неговият статут. И така идва освобождението. България е освободена от руския цар Александър II. И както всички единодушно утвърдят, в месеците и първите години след освобождението, неговият авторитет е непререкаем. В крайна сметка той освободи България от петвековното иго. И то иноверско. Така че мечтата на безброй поколения българи се е изпълнила. И той е нещо като втори след Бога. Какво решава Александър II за българската държава? Естествено, че тя трябва да бъде монархия.
Но конституционна монархия. Ние не веднъж сме коментирали тази тема с Търновската конституция. Една в общи линии доста дефектна конституция във всяко едно отношение, която е придобила аура в Българското общество. Като се каже Търновската конституция, се смята, че това е нещо добро. Без да знаем всъщност какви са различните конституции и кое им е доброто, и кое не им е доброто. Защо се смята, че Търновската конституция е добра? Много просто. Защото е демократична. Една от най-демократичните в тогавашна Европа. Точно така е. Но дали това е добро? Или не е? Особено за българския случай. Историята, историческия провал на България,
показва, че изглежда тази форма на управление не е била най-добрата за България. Да не говорим за прехвалената белгийска конституция. Ние винаги си даваме сметка, че когато тази белгийска конституция е в сила в Белгия, по времето на крал Леополд II. Това се извършват най-големите издевателства над народа на Конго, където Белгия владее. Т.е. нищо не пречи на мнимите цивилизовани белгийци да бъдат по-ужасни, отколкото и британските, и френските, и другите колонизатори, които са били ужасни, но и те са били потресени от тези зверства, които се извършват в Африка от белгийците и тези белгийци са живеели едновременно под тази уж много добра конституция. Нищо не им пречи да бъдат най-големите зверове в света по това време. Това сега започна да става модерна тази тема, наново да се повдига крайчеца на завест.
Но в България няма колониална империя, така че такива издевателства ние нямаше да извършим. Въпросът е друг, че във България след освобождението, понеже народът е плебеизиран по време на османския период, нямаме аристократия никаква, нямаме никакви аристократически традиции и фактически си получаваме едно осакатено общество, едно общество без горен етаж. И казваме дай да вземем на конституция, която да е на долния етаж. Това е обратното на това, което ни трябва. Нас ни е трябвала една по-монархическа конституция, по-аристократична конституция, която да измъкне българския народ
от тази уравниловка на плебейството и да създаде някаква вертикала, някаква иерархия. Защото ако ние всички сме на едно равнище, това равнище е най-низкото. Ние се приравняваме към най-малкото общо кратно на обществото, вместо да е обратното да имаме елит, който да тегли обществото, ние получаваме псевдоелит. И в съвремя на България това го виждаме много ясно, че ние нямаме елит. Когато някой говори за елит, че елит е бил такъв и унакъв, това не е елит, това е псевдоелит. Всъщност ние сме една уравниловка, равни в нискостта на нашата така аристократична даденост. Нямаме такава. И на базата на тази уравниловка в ниското, вече набеждаваме едни, че са елит, а други не са.
Това нещо води до сегашните доста плачевни резултати. И първоисточника на това нещо е, разбира се, Търновската конституция. Та, когато се поставя въпросът за бъдещото управление на България, всички европейски сили, с изключение на Франция, която е била република, но останалите са били съгласни, пък и Франция е била съгласна, че България трябва да бъде монархия, че тя трябва да бъде конституционна монархия, по това също са били съгласни всички, дори руския цар, защото Александър Втори е бил за зла беда либерал. Той е либерал в личния си живот, дава лош пример на обществото, имайки официална любовница с извънбрачни деца, това развращава цялото общество и дава огромни аргументи на републиканците, които винаги ще кажа: че това ли ви е идеала за цар, човек, който изневерява на жена си, открито пред цялото общество и има извънбрачни деца?
Естествено, че това никак не е било добро. И Александър Втори, който е бил добър по душа и с благородни намерения към България, но е имал този уклон либералски в личния си живот и в обществения, и следствие от този уклон ние имаме и Търновската конституция и избора на първия български монах. Първия български монах е типичен, бих казал, продукт на Александър Втори. Първо, той е негов любимец, Александър Батенберг е бил любимец на Александър Втори, бил с него по време на руско-турската ослодителна война. Проявява храброст, младия Александър Батенберг, красив, снажен, от добро семейство, макар, че от морганатичен брак, това също е един минус. Морганатичен в смисъл, че баща му, който е от владетелски род, да се жени за по-нисък ранг жена, която не е от владетелски род и съответно сваля равнището и това се нарича морганатизъм. Та, Александър Батенберг е бил първо много млад, това е един минус, за една страна, която няма традиции, която те първа ще урежда нещата, да сложиш един млад човек, което не разбира от психология, от обществено управление, той никога не управлява един дюкян, а кама ли една дъжава.
Бича симпатичен, добронамерен, красив, харизматичен, прекрасно, но оттамата така като управлението е нула. Той има огромен късмет по време на своето управление, но в крайна сметка не се справя. И в българския народ през целият този период нямаме дебат за монархията. Примерно нямаме дебат за Търновската конституция. Добре ли е тя да бъде толкова демократична или не е добре? Разбира се, за Александър Батенберг никак не е било добре. И той я суспендира, така че не е преврат, който той прави. И в началото преврата върви добре, нормално. Обаче лека по лека всички, които са от партиите, разбират, че от екняза ще стане главния, а ни от партиите няма да не се чува гласа. А партизанството вече е избояло в България и им се ще да са важни. Всички тези - Петко Каравелов, Драган Цанков, Петко Славейков, Стамболов - всички тези са жадни за власт. Това са първенюта, които желаят власт. Те едват от глухата провинция, нямат зад гръба си, нито имение семейно, нито богатство семейно, нито дипломи, нито нищо. Техния единствен шанс е политиканството.
И те са се вкопчили за Търновската конституция, която е рай на политиканите. Тя дава безкрайни възможности на политиканството в България и това е дефекта. Това е конструктивният дефект на новата българска държава, а именно политиканството, което и до днеше ние патим от него, разбира се, и виждаме неговите отрицателни последици. А именно неспособността да се включиш в голямото, в цялото, да се подчиниш на обществен интерес, винаги да искаш да бъдеш вощ, да бъдеш водач на партия, този вождизъм, тази непремиримост към идеите на другия, към альтернативното мнение. Включително то дори не е мнение, понякога просто към другия ти, иначе си на същото мнение му, защото бъде на неговата, а не на моята. Това партизанство фактически е големият дефект на Търновската конституция и Александър Батенберг много рано се усеща, че това му е в минус и се опитва да се справи с задачата, но не успява. Неговия преврат, суспендирането на Конституция, така иначния режим на пълномощията, среща лека по лека организирана съпротива от всички страни. И накрая той е принуден да даде заден ход, да се откаже да върне Търновската конституция, т.е. да върне политиканството и на практика да отслаби своите позиции. За Александър Батенберг тази да кажем, че той има мал шанс и в личния си живот, защото едно от най-важните неща за един монарх е да осигури династия, т.е. да роди престолонаследник. Добре, ама, Александър е ерген. Той има една много такава нещастна любовна история, която е съвсем политическа, защото, която решават да му изберат, така да се каже, бъдеща съпруга. Това е малко сводничество, разбира се, на високо равнище, от страна краница Виктория, на нейната дъщеря, която му се явява майка на принцеса Виктория Пруска. Той е едно 16 годишно момиче и Александър Батенберг, Сандро, както му казват родините, Сандро, красивия български княз вече, отива на гости, посещава ги и лека по лека нещата са сложени, така че младото момиче да почва да се влюбва в него. Той, разбира се, млад, красив, цар, княз, владетел на държава, така че тя ще стане утре царица. Това естествено е привлекателно, тя се влюбва в него души, но Бисмарк и германския кайзер са против.
Защо са против? Защото тази Виктория е британска възпитаничка. Тя не е случайно момиче. Тя не е случайно влюбена. Тя е преднамерено тласната от Виктория, кралица Виктория, за да може Британия да стъпи в България. Това е било едно надиграване. Ясно е, че Александър II, руският цар, вероятно е имал намерение да ожени Александър Батенберг за някоя руска принцеса и Русия да има влияние в България. Във време британците имат друго предвид - да го оженят за тяхно момиче. И затова германците естествено не искат да допуснат британско влияние в България. Осветяват този брак. Така че Батенберг така и не успява да се ожени, докато е български княз и съответно не успява да създаде династия. Ако беше се оженил, с по-малки претенции за някоя, къде румънска, къде гръцка, къде черногорска принцеса, нямаше да се заместят великите сили - Бисмарк и Александър и така нататък, руският цар и вероятно той ще се ожени, ще се има синче и тогава вече ще има династия и ще има някаква стабилност и приемството. Но в случая това не се получава и когато идва кризата и той е принуден да допусне България, след него имаме тотална конституционна криза, нямаме владетел, нямаме княз и под огромен натиск и от към Русия и от към Запада българските пишман-политици избират Фердинът. Така че виждаме тук колко нещастно се стичат обстоятелствата за един много щастлив като владетел - Александър Батенберг. Защото той има големия късмет, първо да бъде първия след освобождението владетел, те го носят на ръце в началото. После, по време на Съединението, той няма нищо общо с Съединението човека и вероятно не иска да форсира събитията, защото Съединението нарушава Берлинския договор и става много опасно. Съединението е бил един изключително опасен ход на, така да се каже, българската полуинтелигенция, българските политикани от нисък ранг, каква Захари Стоянов и другите. И ние сега ги глорифицираме, защото е завършил успешно. Но такива хазартни ходове, както да кажем приемно и линиенското въстание, могат да завършват и с исторически провал на българската кауза.
Това са много опасни ходове, неподготвени, не координирани с Великите сили и може да завърши съединението с абсолютно национална катастрофа, ако бяха турците тръгнали, както си имали права по Берлинския договор, да си отстояват позициите в Исочна Румелия. Това е друга тема, но така или иначе звездите тогава са благосклонни, Господът е благосклонен и Александър Батенберг става герой наред с другите герои на съединението и той. Яхва вълната, след това едва Сръбско-българската война. Тя е била доста проблематична, само да бяха тръгнали турците към Плоудив и България се озоряваше в ситуация на национална катастрофа. Но разминава се и това. Побеждаваме при Сливница, слава Богу, Печелим и Батенберг е на седмото небе. Той е щастливец, победител, държавата му почти удвои своята територия, победи в една война и е уважаван от всички. Така че той е имал огромен късмет исторически, да се случат точно при него тези щастливи неща. Но след това, когато вече настава следващата криза, защото в Русия за зла беда убиват царя освободител Александър II, за зла беда на Александър Батенберг. Иначе, либералното течение на Александър II могеше да съсипе Русия, но слава Богу, Александър III е консерватор и увладява положението. Русия започва да се развива много добре, кризата е преодолена, която е била по време на Александър II. Тя е економическа, социална, политическа, но при Александър III се умиротворяват нещата. Но, Александър III за зла беда той, че като владетел на Русия е много успешен, но има лична неприязан към Александър Батенберг. Просто не го обича никак. По свои си причини. Когато Александър Батенберг започва да проявява къде антируски чувства, къде прозападни, естествено, че е Александър III толкова това като черна неблагодарност. "Ние те сложихме на трона и те направихме човек, ти който си от мурганатичен брак и поначало не е редно ти да управляваш. Ама айде от нас да мине и ти сега тръгваш срещу нас". Така че Александър III е бил много обиден на Батенберг и се е опитвал всячески да го махне от престола.
Това е разбеса грешка на Александър III, защото той не владее положението за да го смени със свой човек. А когато Александър Батенберг абдикира и си заминава от България, настава вакуум. И тези, които вземат властта, Стамболов на първо място, са антируски настроени и търсят альтернатива някъде другата, някъде на Запад. Макар че разбира се великите сили няма да се карат с Русия заради България и са правили всичко възможно за да ѝ угодят, но са си играли своята игра. Те искат да угодят на Русия, но не искат тя да бъде силна, искат тя да бъде слаба, искат те да бъдат силни, естествено. И техният човек, Фердинанд, когато те ушки ме признават и прочие, в крайна сметка го признават. И той идва на българския престол, като издигнат от антируската партия или част на обществото, начало с Стамболов и тези, като Захари Стоянов, Димитър Изов и прочие, Димитър Петков. Това е националистичната българска върхушка. Всичките се разбира с себе с образование, всичките са от дълбоката провинция, всичките са бедни, жадни за власт, жадни за пари, жадни за слава. Естествено, това е съвсем естествено. И Търновската конституция изобщо ситуацията им позволява да се развихват. И да това и правят. Това е вторият етап в развитието на българската монархия, а именно управлението на Фердинанд Сакско-Боргоцки. Нека да чуем едно песно пение, след което ще продължим с тази тема. ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ НОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ
ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ КАРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ Амбициозни, като Съмболов, Петко Каравелов, Петко Славейков, Драганцаков и другите. Той обаче започва да ги използва. И когато има нужда от стопляне на отношенията с Русия, поставя русофирите на власт. Издейства така, че те да дойдат на власт.
Когато му отърва другото, издейства така, че да дойдат русофобите на власт. И по този начин прави какво си иска. На практика той контролира нещата и българските политикани волю-неволю свикват да играят по неговата свирка. Когато той имал доброто вдъхновение да използва най-големия политик на това време България, Иван Естратиев Гешов, вожда на русофилите, и най-богатия човек във България, той постига триумфа на цялата модерна българска история, а именно Първата Бълканска война. Никога България не се е издигала на тази висота, както по време на Първата Бълканска война, когато тя оглавява Бълканския съюз и побеждава в войната с Османската империя. Разширява своята територия, излиза на Пяло море и изобщо един голям триумф национален. Това благодарение на това, че Фердинат успява да използва политическия гений на Иван Естратиев Гешов. Единоличния режим на Фердинат обаче прави така, че той решава да прикрие своя гав по време на Втората Балканска война, когато той съсипва делото на Гешов по време на нападението срещу Сърбия и Гърция. Злоуптребява се своята власт фактически и понеже този му ход води до катастрофа, той трябва да признае катастрофа и за да не я признае вика на власт русофобите и те потулват цялата работа. Това му е грешката, защото след това, вместо да се освободи от русофобите елегантно, както един разумен макиявилистичен владетел би направил, Той се вслушва в това, което те му говорят за колко Германия е непобедима и колко Русия е опасна за него и той се хваща на тази въдица и проваля България, проваля разбира се и себе си. Та, Фердинанд има това така добро качество като монарх, че създава семейство, създава династия, има два ма сина, две дъщери и съответно той тук излагва папата, разбира се, когато първо кръщава престолонаследника като римокатолик, а след това като православен, папата е гневен,
бесен, че е излаган, но факт е на лице. Ако не беше кръстил Борис като православен, той нямаше да може да наследи трона според Трънската конституция, тъй като там пише, че само първия може да не е православен, всеки следващ вече трябва да е православен. Тук ставаше много неудобно, че Борис трябваше да си сменя религията, така да се каже, утилитарно, с цел да остане на трона, по-добре той преди това да си е православен. Звучи така грубо, че си сменя, както четвърти в Франция беше си сменила религията, нали, както казва, нали, Париж си струва една меса, нали, той става от протестант, става католик за да стане крал на Франция. Федината иска да избегне тази грозна ситуация за своя син и затова го кръщава в православието и се сдобрява с Русия. Тя го признава. Когато го признава в Русия, го признават всички. И в един момент Фердинанд лека по лека си оплита кошницата и бългаската монархия се стабилизира. Всъщност, от момента в който той бива признат и от Русия, от султан и от всички, до 12-та година включител, може да казвам, че това е най-доброто време на неговото управление и изобщо в следстосък управление на България. И в економически план, и в политически план. В този период, 1908 година, имаме и един, можем да кажем пак, хитър ход. Объяването на независимостта на 22 септември 1908 година. Това е добър ход на Фердинанд, но не много добър. Ние малко повърхностно надценяваме този ход, че един вид сме излагали света, защото, нали, България е била ушким васална към Османската империя и изведнъж обявяваме, че сме независими и никой нищо не ни прави. Това можеше и да е така, но в случая не е било така. В случая България се връзва за Австро-Унгария, която анексира Босна и Херцеговина. И ние едновременно правим този ход. Те анексират, а ние обявяваме. Независимост. И един вид, тъй тъй европейския ред е нарушен от Австро-Унгария, велика сила. И ако някой иска да оспорва анексията на Босна и Херцеговина, трябва да воюва с Австро-Унгария. Добре, ама Германия е съюзък на Австро-Унгария. И ако някой иска заради този акт, анексията на Босна и Херцеговина да започва европейска и световна война, е малко опасно. И затова никой не почва такава война.
Франция преди това е била победена от германците и не смее. Русия не е готова. И не почва война. И ние минаваме между капките. Но! Голямото но, което ние не забелязваме. Ние сме се вързали за Австро-Унгария. чрез този ход. И, когато следващия път се вързвам с Австро-Унгария, по време на Първата столна война, това ще ни коства катастрофа. Тоест, това обвързване с австро-унгарската политика е стратегически гав, провал на Фердинът. Ние виждаме първата му плана на 1998 година, колко е щастливо всичко. Обаче в 1918 година, когато капитулираме с Австро-Унгария заедно като съюзници, никой не ни караше да бъдем с тях. Но бяхме се обвързали преди това малко или много в 1908 година. Този смисъл, тук виждаме, че инстинкта на Фердинът проваля България. И ни е в името на една доста формална независимост, защото България и преди това е била независима. Тя нищо не е съгласовала с Османската империя. Това е било един остатък от предишните статуси на България. И при всяка следваща промяна на европейското статут, какво е, ще трябва да отпадне, както става всички останали бивши васали на Османската империя. И Румъния, и Сърбия, и Гърция. При всеки следващ конгрес или конференция за решение, както е Парижската конференция и прочее, в крайна сметка отпадат тези ними васални отношения. Това е било едно фиктивно васално отношение. Никаква васалност не е имало де-факто на България с правил Османската империя, а само де-юре. И в 1998 година ние правим хода, който е хубав, де-юре, да се объявим за независими, но де-факто се обързваме с Австро-Унгария, което после ще ни бумеранга, ще ни удари много тежко по време на Пързостовна война. Затова, когато говорим за политическия инстинкт на Фердинанд, трябва да има предвид неговите много сериозни провали в точно тази стратегия. Иначе в тактически план е бил велик комбинатор и обикновено неговите комбинации успяват, а неговите опоненти, партньори и така нататък губят. Предвид Стамболов, Гешов и прочие, Гешов бива използван и изхвърлен. Той се подава оставката човека, която вижда, че работят срещу него и Фердинанд му казва: "Благодаря и толкова". Фактически, Гешов не получава истинската слава, която е заслужавал като национален герой, победител по време на Балканската война.
И до дне днешен ние не го честваме като такъв. Затова, когато се опитаме да резюмираме управлението на Фердина, можем да кажем, че той е общо взето един неуспешен владетел. Макар, че е имал всички данни, включително със своите отрицателни качества, да стабилизира българската монархия и да веде едно управление, което до някъде да компенсира родилните берези на модерна България. Именно, нейната уравниловка, нейната демократизъм, нейната липса на иерархия, всичко това той е можел до някъде да компенсира. Но интересно е, че примерно в църковно отношение той не способства по никакъв начин за вдигането на схизмата. Това е важно. Ако Фердинат беше решил да се вдига схизмата, никакво съмнение няма, че тяха да я вдигнат. Но той не взема такова решение. Него не го устройва това. Дълга с църква да стане силна. Той предпочита тя да бъде в схизма и да му бъде подчинена до голяма степен. Или най-малкото да няма силна подкрепа извън страната. Ако беше една призната църква, тя можеше да има подкрепа и от Константинопол, и от Русия, и от Румъния, и от Гръция, и от всякъде. И тогава Фердинат ще се съобразява с нея. Докато такава сирота тя е много удобна за един такъв владетел, какъвто е Фердинат. Така или иначе стигаме до катастрофата 18-та година. Фердинат абдикира, но вече е създал династия и бива наследен от Борис III. Ще направим кратка пауза, след което ще продължим с цар Борис III.
Борис III е до голяма степен противоположност на своя баща. Той е много по-добър като човек, много по-народен, много по-скромен, тих. Няма мания за величие, няма страх амбиции. Как да ги има, когато вижда баща му как се провали? Жалко се провали, стана посмешилището на Европа, стана черна дупка в българската история. Естествено, че Борис III не иска да повтаря тези работи и тръгва по един друг път. Така че той се превръща в символ на добрия цар. Кара влак, беседва на ти с шопите, общо въприятелски с Елим Пелин и с Александър Балбанов и с кой ли не. Борис III вече е наследил от баща си силната позиция и сам съвсем не наивен. Как ще е наивен? Той от рано минава през национални катастрофи и преди това е един национален триумф. Това много го е научил. След това идва управлението на Стамбулийски. Много проблематично за Борис III. Идва преврата в 1923 г. Убийството на Стамбулийски.
След това имаме сетемлийското въстание с кръвопролитията. Имаме тентата във света неделя в 1925 г. И защото началото на управлението на цар Борис III е от лошо по-лошо. След катастрофата, след хилядите сутиците, хиляди жертви по гледа на войните, економическата катастрофа, демографската, психологическата, тоталната катастрофа на България. Както България беше триумфа на модерна България, така провала при Първата Стамбулийския договор е следствие. Всъщността е провала. Провала на България, катастрофата на България не е нойския договор. Той само е печата, който се удървяха. Провала е това, което ние правим. Това, че тръгваме с една губеща сила и една сила, която не е добра. Централните сили не са били добро. Освен това са били и губещи, така че, това сме го коментирали много пъти, така че провала на България е бил страшен. И Борис Трети наследява тази вече обезварена България. Към 1926-1927 година вече нещата изплуват и започва Борис Трети да стабилизира своето управление. Интересното е, че той ликвидира, де-факто, Търновската конституция. Тя по негово време не функционира. Това е така личен режим на Борис Трети.
Особено след 19 майския преврат 1934 година, постепенно Борис взема нещата в своя ръце и политиканството в България временно спира да се вихри след 1934 година. До 1934 година нямаме това политиканство, което сме свикнали от Търновската конституция, това е суспендирана. Тя не функционира. По това време Борис управлява сравнително добре. Жени се за Джована Савойска, раждат на седвете деца - Мария Луиза и Симеон. Народът е щастлив, че има Симеончо, че има династия, т.е. стабилност, предвидимост в бъдеще може би. То се оказва, че тази династия не осигурява стабилност, но те са надявали на това. За голямо съжаление, разбира се, историята тук загрубява. Хитлер - Иван Авлазов - Германия. България е вързана с Германия исторически, психологически и всячески. И дори се възползва от германското економическо развитие. Ние се връзваме за германската индустрия, която прави
огромни скокове напред, макар и военизирана, за съжаление. Тук е много неправилно да сравняваме България от 1939 г. на нейното развитие, колко добре е била, защото тя е добре благодарен на това, че Германия, фашистката, Хитлер от Германия е добре економически. Ние се връзваме към тях, а те са се връзвали към войната. Тяхната економика е на военна нога. И в този смисъл това е една иллюзия, иллюзорно, временно и несигурно развитие, и то се сгромоляства, както се сгромоляства и самата Германия. В този смисъл ние не можем да припишем на Борис Трети някакво умно управление в них къв случай. Това е късогледово управление, защото той вижда до Хитлера ми, после. После к'во става? За отношение Франко, който е бил задължен на Хитлера много повече, отколкото Борис Трети. Той му дължал всичко. Без Германия, без Италия, Франко нямаше да победи в граждаката го в Испания. България на тях побеждава, но не влиза във войната на тяхна страна за пазване на утренитет.
По момент се оказва. Нашият Борис Трети, който нищо не е дължал на Хитлер. Той е бил вече цар много преди Хитлера до война власт. Обаче се огъва и прави няколко големи грешки. Едната от които той успява, слава Богу, да извърши някои много важни дела по време на 2-та световна война. Да удържи това България да не праща воените на изпочния фронт. Да съучаства, макар и от втора линия, в спасяването на българските евреи. Той не е герой на спасяването. Героите са Светия Синод и Димитър Пешев. И депутатите, които заедно с него подписват протеста срещу депортацията на българските евреи. Можем да кажем, българския народ е истинския герой. Защото не са само Синода, не са само Пешев и депутатите. Имаме и съюзи и така нататък. Имаме едно много широко движение, което спира депортацията на българските евреи. от територията на България обаче, а от територията, която ние администрираме в Македония и в Вардаска и Егейска Македония, оттам са депортирани.
Все пак, спасяването на българските евреи от територията на България е част от добрите дела, в които съучаства Борис Трети. И тук се питаме защо пък е допуснала България да подпише Тристанния договор, което не се е налагало по никакъв начин. Нито Франко е подписала Тристанния договор, нито Турция е подписала Тристанния договор. Друзници в Ушкин са благосклонни към Германия и към Италия, обаче до тук. Освен това, от какъв зор е трябвало ние да обявяваме война? Ай, подписали сме договор, подписали сме. Но, няма бъл нужда да обявяваме война на СССР и на Англия. Това е било огромна грешка на Борис Трети. Ако той се е мислил, че като и на годин война, те ще завладеят тук от Балканите и България няма да пропадне под властта на СССР, това е сметка без кръчмаря. Това е сметка без кръчмаря. Ти, ако решаваш и държиш нещата в ръцете си, можеш да прещи тях ходови, но когато не ги държиш, какво остава на хартия? Обявил си война на държави, които могат да те бомбардират, а ти не можеш да им изтреш един куршун също в Виликобритания и също в Америка, а те могат. И това и правят. Особено в бомбардировките срещу София. А ние като знаем какви бомбардировки е имало в Германия, на Дрезден и прочее, можеше и много по-течки да бъдат в България.
Никой не е пречил. В този смисъл Борис има смесена такава политика по време на Втората страна, с много силни ходове, но и с някои големи провали. Сума сумарно, той умира на 28 август 1943 година, на сред войната и бива изпратен като добрия цар. Той наистина е бил обичан от народа с основание, заради своя характер добродушен, заради начинът по който скромно се носи, за своя патриотизъм български. Той е милеал за България, обичал за България, това е несъмнено. Фердинат не. Фердинат се интересува от България, искала тя да бъде някого трамплин към световната слава, обаче естествено, той има друго детство, друга родина, друго семейство, други родини и съвсем друго е. Докато Българий III все пак е роден тук. Децата му са родени тук. Тук запръпът е видял светлината, пил вода, видял слънце. Тези неща остават и той наистина е българин, макар и не носи българска кръв, така че народът наистина го обичал. И можем да кажем, че ако не беше тази нещастна история с световните войни, в втората ситуация, в случая с Борис III, той можеше да създаде една доста прилична монархическа династия в България с едни добри политически и всякакви други резултати. Но за зла беда се случва съвсем друго. И можем да кажем, че в крайна сметка неговото управление завършва с неуспех. Какво завещава той след смъртта си? Един невръстен син, който не може да управява естествено. Една страна, която е на страната на губищите, една държава, която е на страната на губищите в световна война и ще бъде окупирана от победителите и те ще се разпореждат с нея, както те намерят за добре. Една фиктивна обединена България и до днешен го наричат цар-обединителани. Какво обединил? Това, което временно сме обединили там в Ардаска Македония и Егейска Македония, ги губим обратно и се връщаме към старите граници. И то благодаря и на Сталин, разбира се. Можеше да загубим още много и много територи в полза на Сърбия като нищо, в полза на Гърция като нищо, защото те са съюзници. Така, че ние се разминаваме с нова тежка национална катастрофа, която можеше да ни струва несърнимо и в територии, и в репарации, и така нататък.
Малко се измъкваме от тази катастрофа сравнително леко. По-леко, отколко, да кажем, нашите съюзници Германия много по-вече губи по време на войната. Унгария да не говорим. Така че... Но, тя Унгария вече... Още при разпаден авто, Унгария е започнала всичко да се провадя при тях. Та, връщайки се към Борис Трети. Той, пак да кажем, като човек е добър, като българин е добър и като владетел до голяма степен е добър, утвърждава една действаща монархическа институция. Да, неконституционно. Суспендира конституцията, но може би, това ма е грешката, че той не успява да създаде нова конституция. Търновската конституция остава, макар и неизползвана по време на втора част от режима му, по време на личния режим,
така остава като една легенда, а ние не се снабдяваме с една подобрена конституция, която да дава на монарха достатъчна власт и заедно с това да поддържа баланса в обществото, да няма недоволство срещу монарха винаги. ако той беше абсолютно монарх, всички минуси в управлението ще бъдат приписани на монарха и управлението му щеше да се дестабилизира. той не успява да извърши тази работа с една балансирана конституция, която да е пригодена към българските условия. И в крайна сметка ние и при Борис III, и при Фердинанд, и при Батенберг нямаме в България нито дебат за монархията, нито някакъв монархически опит, свързан с конституционното и процедурното осмисление на монархията, с отношението, защото в Търновската конституция, нали, се казва, че няма да има ордени в България и т.н. Т.е. едно такова демократично-плебейско начало, което не е добро. Точно обратното, трябваше да има в България стимул за създаване на аристокрация,
за създаване на иерархия, за създаване на пирамидата на властта в обществото, която пирамида дава възможност високото да дърпа ниското, а не обратното, както е при демократичните конституции, ниското да дърпа високото и да го принизява към себе си. Естествено, че с идването на болшевиките, на съветските войски и българските комунисти на власт, това ще бъде тема на следващата беседа, ние имаме вече едно пълно отхвърляне на монархическата идея. И до ден днешен тази много сериозна управленска идея във България на практика няма нито основа, нито разбирана, нито традиция. Ние не разбираме монархическата идея, ни я ценим, имаме едно предубеждение на непознаващия, което е един голям минус за съвременна България. Може би, може би при други стечения на обстоятелствата, ние ще имаме едно много по-задълбочено, много по-сериозно отношение към монархическата идея. За това ще говорим в следващата беседа.