Изкуството на Флорентинската уния (Беседа 191)

Пълна транскрипция

Абзац:

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната беседа, под номер 191, е озаглавена Изкуството на Флорентинската уния. Ние няма да разглеждаме Флорентинския събор от 1439 година като цяло,

Флорентинската уния като цяло. Това е една огромна, обширна тема, която в бъдеще можем да се занимаваме с други нейни аспекти, а днеска с един по-необичаен аспект, но много важен, а именно този църковен събор от гледна точка на изкуството. ще поставим Флорентинския събор в контекста на Ренесансовото изкуство и ще потърсим

въздействието на Ренесансовото изкуство върху събора. Първо, съвсем накратко, да припомним историческата рамка. Константинопол е почти обсаден град. Ромейската империя, Великата империя на Константин и Юстиниан отдавна не съществува. Останал е само етикетът, само името, а за това име стои само един град. Константинопол и малък район около него имат и някакви владения в Пелопонез, но това не е империя.

Това е бивша империя. Една малка малка град-държава. Държавица на ръба на пропаста, защото османците, които владеят и повечето от Балканите, и Анадола и очевидно е, че те

рано или късно ще завладеят Константинопол, ще искат да завладеят Константинопол. Той е де-факто обречен и императорът, тогавашния император. Йоанн VIII от немай-къде решава да купи независимостта на тази малка държавица,

на този град-държава, с едно вероотстъпничество, като се подчини на римския папа, приеме така наречената уния. Както на времето Михаил Палеолог е приел Лионската уния, сега Йоанн

Палеолог иска също да приеме унията. Тоест, не само върховенството на папата, но и това, което върви с него, а именно римокатолическото вероучение, догматика, включително и грешките, които те са направили

в догматиката. Тоест, да отстъпи от православната истина. Йоанн 8 смята, че си струва да се жертва догматиката в името да спасим държавата. И заедно с своя подопечен

патриарх Йосиф II и с огромна делегация те заминават за Италия, където е оговорено с папата, папа Евгений IV, да се проведе един такъв събор,

на който да обсъдят възможността за уния, т.е. за подчинение на източната църква спрямо римския папа. Самият папа Евгений IV също е в не по-малко сложна

ситуация, също при него се води един събор в Базел, в Рим съвсем наскоро са го изгонили с камени, т.е. не са го изгонили, а той е избягал. облечен като обикновен монах, се качва на една лодка и

бяга надолу по река Тибър, а от брега го обстрелват с камени, качва се на един кораб флорентински и заминава за Флоренция, спасява се там от

гражданите на Рим, така че неговата ситуация е доста крехка и в Рим и въобще в римокатолицизма. За него този събор е начин да

си върне престижа реномето, властта и в Рим и в цялата западна църква и наистина започва този събор в град Ферара. Но

това става в 1438 година, но в началото на следващата 1439 година събора се прехвърля във Флоренция. И тук е първият въпрос.

Защо събора се прехвърля от Ферара във Флоренция? претекстът е, че е имало чумна епидемия в Ферара, но това не е истинската причина,

защото по това време, в края на 1438 година, тази епидемия е затихнала. Да, имало е такава епидемия, но тя затихва и в този смисъл не е било нужно да се местят. причината

за преместването е друга. И тази причина си има име. Името е Козимо де Медичи. Козимо де Медичи е най-богатият човек на своето време и некоронования крал на Флоренция. Той наскоро е бил изпратен в изгнание

във Флоренция, после се връща на бял кон и макар че не заема никаква длъжност във Флорентинската република, във Флорентинската управа, той е частно лице, въпреки това е де-факто

управителят на града. Той решава какво? Със своите връзки, със своите огромни богатства, той е както казват кръстникът. на

Ренесанса, кръстникът на ренесансова Флоренция. Понеже не взема държавна длъжност, Козимо разчита най-вече, разбира се, на парите си, разбира се, на връзките си, но най-вече на

престижа си, на общественото мнение. И той знае как да утвърди този престиж чрез произведение на изкуството. Той става най-големият меценат

на италианския ренесанс. и прехвърването на събора от Ферара във Флоренция, разбира се, на разноски на богатия Козимо,

на него върши работа по няколко направления, но най-важното е, че той показва класа. Той докарва във Флоренция коскоджамитите император от Константинопол

с неговия патриарх, с митрополитите, с учените, специалисти по древно-гръцки език и така нататък. Разбира се, и папа Евгений Четвърти, неговия

приятел и гост, защото папата, след като е изгонен от Рим, идва във Флоренция. Установява се в църквата Санта Мария Нова. И това шоу, което прави с 700 души

делегация от изтока, с техните източни дрехи и така нататък, от различни градове, има от Русия, от Киев и така нататък. И от Москва. Той Киев тогава вече е залязал, т.е. след монголското нашествие,

което се съсипва града, така че Москва е новият център но така или иначе, всички тези 700 големци от изтока са една невероятна пъстра картина и Козимо властно докарва изтока

на крака в неговата Флоренция. Това е един голям пиар удар от негова страна. Показва класа, показва власт, възможности. И така, идват

делегатите, папата, всички останали от Ферара да се прехвърлят във Флоренция и първо се запитваме защо папа Евгений се е съгласил да прехвърли събора.

Той знае, че в Флоренция ще бъде още по-зависим от Козимо. в този смисъл може би беше по-добре да остане във Ферара, където ще е главният. Сега във Флоренция

главният ще е Козимо. Но първо, че Козимо плаща и поръчва музиката и второ, той вероятно Козимо е имал сериозни аргументи

за да убеди папата и те са два. Единият е географски в Ферара те са по-близко до Адриатическо море и в по-голям контакт с

изтока, с Константинопол и така нататък. Когато минат Апенините от другата страна от планината във Флоренция те са на още по-чужд терен. От Ферара могат да отидат до старите

така византийски центрове Равена, Венеция, където Византия се усеща във всичко. Докато във Флоренция те са съвсем друга цивилизация. Те са

в западната цивилизация. Сто процент. Това е географската страна. Но другата страна е тази, за която ние ще говорим. Естетическата, художествената. Защото Флоренция

по това време до голяма степен благодарение на Козимо е художественият център на Европа. Това е най-креативният град в света по това време. В Флоренция по това време се създават

най-много новаторски творби във всички области на изкуството. В архитектурата, в скулптурата, в живописта, във всички тези области. Номер едно в света. И то не статичен номер едно.

Просто прави се още от същото на стари лаври. Не. Динамичен номер едно. В момента се правят откритията. В момента новото се ражда. Ражда, но се ражда

с невероятни мащаби във Флоренция. Кове се историята на изкуството? Пред очите. А изкуството има свойството да въздейства пряко, както са сетивата. И по този начин няма бариерата на ума.

Ума не усеща как влиза в тебе чрез естетиката влиза светоглед. Влиза въздействие. Влиза влияние. То за това се смята, че меката сила е по

ефективна. Защото не усещаш. И така Козимо, който не случайно е такъв меценат. Той знае защо финансира изкуството. И че това му се връща

под формата на власт и под формата на обществено мнение и под формата на подкрепа, подсъзнателна. Хората са на негова страна без да знаят защо. Чрез изкуството, което той финансира и знае, че това

действа и вероятно ще въздейства и върху източната делегация. Върху делегацията на православните ще бъдат съблазнени от това, което ще видят във Флоренция. И действително, ние виждаме едно много ярко

свидетелство в това отношение. което е записал един от московските членове на делегацията. Той пише така. Този известен град Флоренция е много голям и ние не сме срещали негов равен във всички

градове описани по-рано. В неговия пътепис Дневник описва различните градове, включително разбира се е Константинопол, но под такова чудо не е виждал както Флоренция. Това означава, че въздействието

е постигнато. Целта на Козимо а и на Евгений четвърти е била постигната. Въздействието е на лице. Ние трябва да знаем, че изкуството на Ренесанс, изкуството на Флоренция в 15 век,

новаторското, динамичното, мускулистото, вдъхновеното изкуство, е бездуховно. То е душевно. То е част от това, което се нарича в Първото послание на Свети Иоанн Богослов похотта на очите

и гордостта на живота. Това е всъщност, егото, видимото, телесната красота. Това е веруюто на Ренесанса. Не отвъдното, което е веруюто на иконата. Не Божието, а

човекобожието. Така че ние не трябва да имаме някакви илюзии по отношение на изкуството на Флоренция в 15 век, но всеки човек има и духовна, и душевна страна. Върху душевната страна това изкуство

въздейства. И то пряко, т.е. неусетно. Друго нещо, което въздейства много силно, е настроението на флорентинците. За разлика от гражданите на Ферара, Ферара е провинциално градче. Много сладко, много приятно,

много човешки мащаб, но глуха провинция. Въпреки, че тогава има така просветени владетели, маркизи от фамилията Дейсте, Лионело Дейсте, младия. Той е сина на стария маркиз. Той не само му е син, но и съуправител.

Той е бил образцов, ренесансов. Човек много така приятен, много начетен, отворен към всичко, талантлив. Човек на ренесанса в добрия смисъл на думата, но си е една провинция. докато

столицата на ренесанса, световната столица на ренесанса, разбира се, е Флоренция. И самочувствието на флорентинците е друго. Това е много важно. Защото, такъв е проблема на православните, на православната делегация, тези 700 души. Повечето от тях идват от Константинопол. тогава

най-много му липсва самочувствие. Един огромен град, в който са останали десетина хиляди души. Двадесет да са. Ама на времето ще бил един милион. Света София се руши. Не могат да я поддържат блестящата

някога Света София. Едва я крепят с едни такива контрафорси, за да не рухне съвсем. Умърлушени, потиснати, нямат перспектива. Нямат вяра в бъдещето. Защото османците идват и във Флоренция

едни люди с богатство, разкошни дрехи, злато в изобилие, икономиката работи, изкуството просперира и тези флорентинци имат вяра в бъдещето.

Те са оптимисти. те виждат как пред очите им ние надминахме Рим, надминахме античността във всички направления. И в науката, и в технологията, и в изкуството, и в архитектурата, всичко. нашето бъдещето,

нашето бъдещето е светло. Така са вярвали флорентинците през 15 век. И поне по това време, малко по-късно, по време на Савонарола, имаме така леко съмнение, че нещата май са порочни и греховни,

но Савонарола още е в перспектива. Той ще се появи вече при Лоренцо, внука на Козимо. При Козимо движението в съзнанието на хората е нагоре. Така че това настроение на флорентинците, това самочувствие

е бил много важен фактор за въздействие върху византийската делегация. Съборът се проточва. А че императорът, идвайки от Цариград, той има интерес веднага да се сключи унията

и папата да организира коалиция в помощ на ромеите. Всяка изминатата седмица, всеки изминатият месец, всяка изминатата година е фатална. Османците могат да тръгнат,

както и става, много скоро след това. Така че той има интерес бързо да свърши. Папата също има интерес бързо да свърши, защото в Базел заседават също при него там в събора, в Рим на власт

са неговите противници или има размирица всеки случай. Така че и той иска колкото се може по-бързо да направи един триумф да каже ето обединихме

Църквата, значи ние сме фактора меродавния. Но съборът не свършва бързо. Още докато са в Ферара. Проточва се. В Флоренция също

седем месеца заседават. Можеха много по-бързо. Защо? Ами явно защото има проблем. Има проблем богословски. митрополитите от източната църква не са склонни да приемат

Филиокве, не са склонни да приемат учението за чистилището и другите отклонения на римокатолицизма от изконната правоначалната православна вяра. И

това означава, че върху тези люди трябва да им се въздейства. С богословски аргументи въздействат там папата, кардиналите,

богословите, западните, колкото могат правят. Но работа се проточва. И за това има нужда още да се натисне. За това Козимо казва дай да ги натиснем

във Флоренция, защото във Флоренция е тежката артилерия на изкуството. Изкуството като пропаганда то разбира се общественото изкуство винаги е пропаганда, но в случая то се

прицелва в източната делегация. Точно по това време, като по поръчка, в Флоренция наскоро е завършено най-емблематичното произведение на

изкуството в целия дотогавашния ренесанс. купола на катедралата Санта Мария Дел Фиоре. Шедевъра на Брунелески. Най-големият

купол в света тогава и до ден днешен най-големият зидан купол в света. Не над минат от 15 век. Той е

завършен в 1436 година. Само три години преди да дойде там събора. И катедралата е осветена. Тя е строена много преди това

в 13 век. От 13 век до 15 век няма кой да направи купола. Толкова е голям и невъзможен за изграждане. И най-сетне го завършват по поръчка

само три години преди събора да дойде. Така че когато са дошли сега той не е 100% завършен. Горе има една куличка така не че не е фенер. Но тя ще бъде

направена малко по-късно. Но купола като купол е завършен и той доминира господства върху силуета на Флоренция. От когато да погледнеш Флоренция в центъра

е този супер купол. Като казваме супер купол това не е случайно. Защото в Цариград знаем, че Великата църква Мегали Еклесия е Света София. Кого е

голямото на Света София? Купол, естествено. Великият купол на Света София. Но неговите размери са 32 метра без малко диаметър. А диаметъра на катедралата

във Флоренция е 45 метра и половина. 50% по-голям и то пък в линейно отношение. Ако измерим в площно отношение, два пъти по-голям

по площ. Площта на купол на Света София, гордостта на Константинопол, недостижим. Те не могат да го поддържат, да го ремонтират. Камо ли да го построят, а тук имаме купол

с два пъти по-голяма площ. Току-що завърша. По височина. Купола на Брунелески е висок 87 метра, а на Света София 55. Т.е. отново с 50%

е по-голям. Т.е. в обемно отношение е три пъти по-голям. Флорентинския спрямо Цареградския. Е, това ако не въздейства. Ние си спомняме когато

Свети княз Владимир праща делегация в Константинопол да видят какво това е нещо християнството и те се връщат. Казват, ние казват, като бяхме на службата в Света София, се едно, че бяхме на небето. част от това въздействие се дължи

на архитектурата на Света София, на Великия Купол. Т.е. естетическото въздействие е много важно и тогава Владимир решава да приеме християнството, когато те се връщат от Константинопол с това впечатление, с това изживяване.

Т.е. Т.е. са върщали своите богослужения под този мега купол. Три пъти по-голям по обем от онзи, който е тяхната непостижима гордост. Защо купола на Брунелески е с диаметър 45 метра и половина? Защо не са

42 метра и половина, примерно? Защото Пантеона в Рим е 43 метра. Най-големият до тогавашен купол в света, Пантеона в Рим, е с диаметър 43 метра. Флорентинците искат да направят световен рекорд, да бият Рим,

да бият, античността, великата античност на империята Рим и го правят. Тоест, състезанието е било срещу Римската империя, разбира се. Те не са се състезавали с Константинопол,

защото там Великата църква е с по-малък купол, но по-висок. Да, Юстиниановият купол е много по-висок от Пантеона. Пантеона е висок 43 метра. А Юстинианов вдига това нещо във въздуха и куполът лети. Там е друго.

Но, така или иначе, Брунелески надминава всички и това нещо е въздействало много мощно през цялото време. доминирало хоризонта на Флорентинския събор. Някъде чуем едно песнопение и след това

продължаваме. Събори по-висок. Акъде си, това нещо, някъде си, но ищи, някъде си, това неща, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си,

някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си,

някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, някъде си, си, някъде си, някъде си, някъде си,

някъде си, някъде си, някъде си, В Санта Мария Дел Фьоре, под купола на Брунелески е подписана самата Флорентинска уния. Т.е. творбата на Брунелески е рамката в която се вписва събора. Но вероятно Брунелески, който е по това време вече звездата на Флоренция, гениален архитект. Един от най-великите. Поначало, цялата история със строежа на купола на Брунелески е една от главните легенди в световната архитектура. Той прави невъзможното. Немислимото. Те не са могли да си представят как ще се построи този купол. В цяла Флоренция няма дървен материал за да се направи скеле. Тоскана няма достатъчно дървен материал за да се построи скелето за такъв голям купол.

А Брунелески го построява без скеле. надхвърля въображението на съвременеците си. Този Филипо Брунелески звездата е... Ние сме сигурни, че той не е стоял с кръстени ръце по време на събора. Със сигурност. Защото в Ренесансова Италия имаме една много важна култура на шествия, празненства. И там архитектите винаги са включени. Триумфални арки, разбира се, временни. С цвета се окрасяват с плотове, знамена, балдахини. Всичко това някой трябва да го проектира, някой трябва да го направи. Имало една пасарелка, която е водила от Санта Мария Нова до катедралата, по която минавал папата. Над нивото на улицата. Тя е била, разбира се, една малка конструкция около 500 метра дървена. Не се знае кой е правил, но вероятно Филипо Брунелески е бил използван по предназначение. Той е великият инженер, изобретател.

Много машини е изобретил, които са работили. А не само да се ги рисува като Леонардо и никога да не работят и да не могат да работят много от тях. Леонардо мечтаеше да лети, но неговата схема на летение никога не проработва с такова. Машина никога не може да летне. Докато това, което Брунелески прави, работи. Най-вероятно, Козимо, който разбира се е бил щастлив от това, че Брунелески вдига купола и му е помагал и всячески е бил бенефициент от тази слава на Флоренция, той няма как да не използва гениалния Филипо за архитектурната рамка, в която се провеждат събитията. Другата звезда на тогавашна Флоренция е Донатело, великият скулптор Донатело. По това време той вече е в разцвета на силите си и в мрамор и в бронз прави невиждани статуи. Невиждани като стил и като майсторство, като пипане на материала, владеяне на материала. А в стилово отношение ти може да не си съгласен, обаче тази виртуозност при бронзолеенето, при обработването на мрамора, тази живост на неговите скулптури, което всички са признавали и са се възхищавали, това е въздействало. Такова нещо в Константинопол не са виждали, не са чували. Да, в античността някога е имало такива скулптури, фиди и другите, праксител, но от близо 2000 години ги няма вече. Така че, Донатело също е участвал в тази художествена рамка, в която се движат тези представители на православния изток. Другата звезда е Лоренцо Гиберти. Той тогава вече е жив класик, както и Брунелески, но малко по-стар от него. И е автор на, да го наречем, "Осмото чудо на света".

Тогава така са смятали. Това са северните бронзови двери на флорентински баптистерии. Флорентинския баптистерий е точно пред катедралата. Една голяма куполна сграда, много красива. И по това време, т.е. малко по-рано разбира се, 15-ти години по-рано, Гиберти завършва един комплект бронзови двери. Те имат три комплекта. Единият е по-стар и по-неважен. Вторият е този, който той вече е направил. Третият е този, върху който тепърва работи. Та, когато Гиберти спечелва конкурса на времето с Брунелески, двамата се състезават на финала и Гиберти получава поръчката и прави тези бронзови двери, никой не е виждал такова прекрасно нещо в бронз. Никъде. Ахват всички. Художници, граждани, духовници. И естествено, че византийската делегация е виждала това чудо. Нещо повече. Втория комплект бронзови двери, които прави Гиберти, вече неговият шедевър, когато той надминава себе си.

По това време те са общо 10 пана, които той е включил в тези двери. Тъпет от пана са били напълно готови в 1439 година и другите със сигурност са били готови на макет. всеки, който проявява интерес, а всеки е проявявал интерес, защото ти като видиш едните двери и ахнеш, и знаеш, че се работят другите двери. И как няма да проявяваш интерес? Да не говорим, че главният меценат на всичко Козимо, той ли няма да им покаже предпремьерно, така да се каже, пете готови пана, от които ще ахнат. Те са ахнали от предишните двери, а пък тези, които са още по-хубави. можем да си представим какво въздействие да влезеш в ателието на Гиберти и да видиш светове номер едно. До ден днешен са ненадминати тези двери, които по-късно Микеланджело ги наричат дверите на рая и така нататък. И до днешен всички, като ходят там, се дивят шедевъра на световното бронзолеяне на всички времена. Това произведение на изкуството или тези няколко произведени на изкуството на Лоренцо Гиберти

безспорно са въздействали върху ромейската делегация. което е много интересно, че по същото време Гиберти прекъсва работата си върху шедевъра си, върху дверите, за да направи един бронзов релеф, много съвършен. Той всичко го изпипва до съвършенство. Този релеф също е изпипан. Той е за реликварие на свети Зиновии. Тук може би трябва да се направи едно изследване в ден по ден как се случват събитията, но доколкото подреждам датите и събитията, Той действително прекъсва работата върху дверите, прави този релеф за реликварие, защото на 26 април 1439 г. в разгара на събора, към края на събора, но още не е приключил, далеч не е приключил, във Флоренция се организира едно пренасене на мощите на свети Зиновии. Що не ги пренесаха предишната година или следващата година, точно тогава, за да впечатлят, разбира се. Не кого де, а източната делегация. И е логично, че този релеф, който е правен точно по това време, едва ли ще е правен след като се заминали току-що, а е правен заради това шествие - пренасенето на мощите. т.е. класика Гиберти е включен в това пренасене на мощите не е било нережисирано. Е така, решили там от местната църква да пренесат. Не, това е част от спектакъла, от голямата режисура. Защото е едно такова пренасене. Това е свързан, разбира се, с цялостна церемония. С костюми, фанфари, шествие, триумфални арки, цветя, действия, влизане, излизане, пеене. И разбира се, с реликвария, бронза, това е било едно тотално поражение на изкуството. Това шествие.

Както, впрочем, е било обичай в Ренесанса. Виждаме, че Козимо включва своя шампион в бронзолеянето, пряко в деянията на събора, чрез реликвария на свете Зинови. Продължаваме нататък. По това време, във Флоренция работи фра Анджелико. Великият фра Анджелико. Най-духовният от душевните майстори на Ренесанса, той е най-духовният от тях. Той работи в центъра на града, в монастира Сан Марко. Той е градски монастир, доминикански във Флоренция. Но, това е, така да се каже, личният монастир на Козимо де Медичи. Там той си има Келии. И фра Анджелико работи заедно със своя асистент Беноцо Гоцоли. Кое е интересното? Беноцо Гоцоли със сигурност работи заедно с фра Анджелико по фреската на шествието на влъхвите. Тримата влъхви, как отиват при богомладенеца. По-късно, същия той е Беноцо, ще направи знаменитото шествие на влъхвите в личния дворец на Козимо.

Палацо Медичи или както му казват Палацо Медичи Рикарди. Това Палацо Медичи е дворец в центъра на града, каменния дворец на Козимо Медичи. Шедевър на ренесансовата архитектура, дело на знаменития Микелоцо Микелоци. Микелоцо, придворния архитект на Козимо, със сигурност е участвал в спектаклите, които стават по време на тези 7 месеца във Флоренция. Но така или иначе той по това време точно работи върху монастира Сан Марко, който става шедевър и образец за монастир Ренесансов стил. Там са и фра Анджелико и Беноцо. Беноцо, когато изписва капела Медичи в двореца, в Палацо Медичи, много по-късно, но тогава той изписва, от формата на влъхвите и шествието с тях, изписва всички действащи лица на събора. И императорът Йоанн VIII, и патриарха Йосиф II, и Козимо разбира се участва там. И всички останали ключови участници ги има там портретувани в капела Медичи. Много вероятно той да има техните портрети от времето, когато е бил в ателието на фра Анджелико, бил сътрудник на фра Анджелико в личния монастир на Козимо. И нещо повече. Вероятно, Козимо му е наредил да им направи портрети с цел да бъдат изобразени, така да се каже, увековечени. Защото това е един от големите митове на Ренесанса - увековечаването, безсмъртието чрез изкуството. Това е много важен психологически момент, защото ти когато сложиш себе си в центъра, а Бог в периферията, те не се отричат от Бог, много пращат да обикаля около егото. Когато истинското безсмъртие в Бога бъде пратено в периферията, те ти трябва друго безсмъртие. А понеже знаеш, че ще умреш и затова се прави една подмяна и се казва: "Ти ще бъдеш обезсмъртен в изкуството".

Твоето лице ще бъде в бронз, в мрамор, в живопис, стенопис и т.н. И бъдещите поколения векове, векове след това ще си спомнят за тебе, което впрочем и става в момента. Ние говорим за тези люди и ги познаваме по техните портрети. Но това е фалшиво безсмъртие, разбира се. Те много са се блазнели от това, че ще бъдат обезсмъртени чрез изкуството. Както Данте обезсмъртява Беатриче и т.н. Та, Козимо, който съзнава историческите пропорции на събитието и го прави, той го прави това събитие, със сигурност е искал да го обезсмърти чрез произведение на изкуството, както и става в капела. Медичи точно това прави чрез Беноцо. Но при положение, че Беноцо работи в неговия личен манастир, в неговата лична келия, стенописите са правени от Франджелико и Беноцо. И след това същия Беноцо има пълен комплект портрети на тези същите лица. Много от тях вече не съществуващи, умрели или разбягали се. Кога ги е рисувал? Кога ги е портретувал? Естествено, че тогава. По чие нареждане? По собствено любописство и инициатива? Не.

Поначало, монументалното изкуство е пропагандно изкуство. Винаги. Видим ли някъде стенопис? Това е пропаганда. Мозаика и така нататък. Щом е обществено? Щом е на обществено място, на обществено пространство поръчено от властта? Той има за цел да пропагандира тази власт. Сега, дали пропагандира Козимо или папата? Това е нюанс. Но, във всеки случай, властта и единия и другия. Тук виждаме как Козимо си има, така да се каже, фотограф. Свой телевизионен репортер. Тога не е имало телевизия, не е имало фотография, а художниците са изпълнявали тази роля. разбира се и писателите. Нека да чуем едно песнопение и ще завършим. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok

Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok

Един друг велик Ренесансов художник Пизанело Антонио Пизанело Прави много интересни портретни скици на императора Йоанн VIII Те са запазени до дня днешен Майсторски скици И прави един бронзов Медал Медалион Плакет, както бихме казали, защото е доста голям На който е изобразен Йоанн VIII Този медал

Портрет е толкова важен Че слага началото на цял жанр В медалиерското изкуство На Ренесанса От този точно Медал Бронзов на Йоанн VIII Той е стандарта по който вече всички от тогава нататък се ръководят Това нещо вероятно е станало в Ферара Докат са били в Ферара Тамошният маркиз Лионело д'Есте Младия маркиз Те са били бащата Николо и сина

Лионело Са управители Лионело е бил по-динамичният Бил въвлечен в работата на събора Та Вероятно той Подобно на Козимо Иска да се обезсмърти Медичи е поръчал на своя Репортер В тогавашен смисъл На своя придворния художник В този миг Разбира се Събитието и личността

И резултата от това са били тези рисунки И този бронзовия плакет Още по-интересно е Имаме и трети Такъв придворен образописец Не на Дворева Ферара Не на Некоронования Крал на Флоренция Козимо Медичи А на папата Папата има свой Репортер Това е

Филарете Антонио Аверлино Той е сътрудник на Гиберти Наречен Филарете Той тогава Той е сътрудник на Гиберти Когато Гиберти по това време работи Върху втория си комплект двери В неговото отелие Работи и въпросния Антонио Аверлино Филарете И папата Като е видял това чудо на чудесата

Бронзовите двери И си каза О, ние в Свети Петър трябва да имаме нещо подобно Не можем ли да изоставаме от Флоренция Така драстично Добре, ама Гиберти работи върху втория комплект двери Работата е много бавна Много Години минава докато ги направи И Той не може да напусне тази си работа Той е наед Платен Възхвален

И сега да избяга от Флоренция да отиде в Рим Не върви Пак и Козимо няма да го пусне Той иска да си довърши дверите Наема Филарете Неговият сътрудник на Гиберти Да направи нещо подобно Не какво да е А за Свети Петър в Рим За главната порта Ще се направи от бронз И като всяко Обществено произведение на изкуството Ще пропагандира

Какво? Този който го е поръчал Папата Значи ще пропагандира папата Евгений четвърти Това ще бъдат бронзови двери във възхвала на живота и делото на папа Евгений четвърти И действително Филарете прави тези двери Прави ги и той Действи на 12 години От 33-та до 45-та Така че Съборът Когато започва Тези двери са вече във ход Филарете работи върху тях

Работата наистина е много бавна И Папата му казва да включи разбира се и събора в тези двери И темата за събора става най-важната Когато завършва Филарете тези двери Той ги завършва много след събора 45-та година Значи 6 години след събора Завършва тези двери И темата за Флорентинския събор е главната историческа тема в тези двери Разбира се От Света Богородица Свети Петър и Свети Павел Те са големите фигури Историческите събития

Там е Папата и неговите действия И Флорентинския събор е главното историческо събитие върху централната бронзова порта на катедралата Св. Петър И сега стои И сега стои главната бронзова порта на Св. Петър в Рим е Вратата на Филарете И главното историческо събитие увековечено обезсмъртено там е Флорентинския събор Императора Йоанн Осми там е изобразен 6 пъти в различни сцени До такава степен това е било важно за Папата И Като пиар, ако го разглеждаме Кое е главното Така емблематичното място в тогавашния свят Разбира се, вече не е Константинопол, който е обсаден от Турците, обезлюден и така нататък Всеки момент ще падне

Главното е в Запада Но в Запада Париж няма нищо, Лондон няма нищо, Берлин не съществува Какво Кое е емблематичният център на Запада? Рим разбира се, нищо друго В Рим Кога е най-важния? Папата с неговите катедрали Кой е най-главният апостол в Рим? Петър Те го тачат повече отколкото св. Павел Който е освен това и по-далече извън града Ватикана е по-близо до Града, вече дори е вкаран в Града

И Свети Петър е емблематичната църква И на нейната главна порта да сложиш нещо Това е Най-емблематичното място в света По това време И там цъфва Флорентинския събор Така че Виждаме колко Огромно Значение влияние е имало Изобразителното изкуство За Пропагандата за Светогледа

Това време В Ватиканските музеи се пази и един бронзов бюст На Иоанн Осми Който се приписва на филарете Най-вероятно е негова творба Можем да си представим Този Иоанн Осми императорът Най-вероятно е позирал И то не веднъж Вероятно веднъж на Пизанело

В Ферара Когато прави плакета И рисунките Вероятно Втори път Беноцо Младежът Който го скицира за Козимо За бъдещите творби И с много голяма вероятност Е позирал и на филарете за бронзовия бюст И за другите изобщо изображения Така че Той със сигурност се е ласкаял Иоанн Осми

Че е предмет на такова голямо внимание Още повече, че той е бил общо взето Секуларно мислещ човек Значи докато са в Ферара Той постоянно ходи на лов Толкова много, че съм направили забележка Абе, тук изби животните Неговата държавица е под смъртна опасност В момента се кове нейното бъдеще Той смята, че тази мисия може би ще спаси държавата му Вместо от утрен до вечер да работи за спасението Той ходи да ловува, да се забавлява Това означава, че е светски човек Върху светския човек светските въздействия Каквито са художествените естетическите въздействия на Ренесанса

Те са мощни Така че той със сигурност е бил подложен на тези светски въздействия И им се е поддавал именно като светско лице По същото време във Флоренция работят плеяда първокласни художници Доменико Венецияно и младият Пиеро дела Франческа Тогава работят в една църква Църквата Сант Еджидио Която е в болницата на Санта Мария Нуова Значи Санта Мария Нуова е седалището на папата На същия площад от другата страна е болницата Голямата болница, флорентинска болница, благотворително такова Учреждение на църквата Санта Мария Нуова И там се рисува в момента от двама художници Доменико Венецияно и Пиеро дела Франческа За съжаление техните фрески не са оцелели

Това става точно в 1439 г. Фреските не са оцелели, но всички са им се възхищавали Те са били, казват, наравно с фреските на Джото В капела Бранкачи Които са учебника на художниците във Флоренция Тук явно е имало втори учебник И много вероятно И Доменико Венецияно и Пиеро дела Франческа да са били впечатлени Крайно впечатлени от тази пъстра делегация от изтока От императора с неговата особена шапка Пиеро дела Франческа по-късно в свои творби Редовно ще рисува император Иоанн Осми С неговата супер шапка в Арецо В прочутите фрески в Арецо Шедевъра на Пиеро дела Франческа

Там в главната роля е Ушкин като Константин Велики, но портретуван именно Иоанн Осми с шапката В знаменитата картина "Бичуването на Христа" на Пиеро дела Франческа е супер загадъчна Там също се появява Иоанн Осми с шапката Тоест, много вероятно, Пиеро дела Франческа също да го е рисувал тогава Може би да го е включил и в фреските в Сант Еджидио, които след това са унищожени Паоло Учело Знаменития майстор на перспективата И той е въвлечен Не че в момента са го карали, а може и да са Не всичко е запазено Но фреската, която той прави в Санта Мария Делфиоре в катедралата Прочувателите стенопис на Джон Хоукуд Тя е толкова перспективна, нарочно направена така да се усети перспективата Че когато влезеш в катедралата и я видиш, се чудиш как го е направил

Такова изкуство на перспективата в Константинопол няма И в този смисъл Паоло Учело със сигурност е впечатлявал тази негова фреска А точно по това време той работи в Санта Мария Нова В папската църква, където папата резидира, в момента се рисува една част и там работи Паоло Учело Така че неговото участие пряко и косвено е било безспорно По този време във Флоренция е и Леон Батиста Алберти Активен участник в събора, големия хуманист, архитект, учен, писател, теоретик на Ренесанса Знаменития Леон Батиста Алберти е бил активен участник в събора Поджо Брачолини, големия хуманист, точно по това време е във Флоренция Той е близък приятел на Козимо Фра Филипо Липи, любим художник на Козимо и на папите също по това време е във Флоренция Лука дела Робиа, точно по това време е правил своите знаменити трибуни Певческата трибуна в Санта Мария Дел Фьоре С няколко мраморни релефа Шедевъра на Лука дела Робиа и един от шедеврите на Флорентинския 15 век

Точно тогава е завършен И то след 7 години работа Той завършва в 1438 година Това е така нареченатата Певческа трибуна По този време В Флоренция работят Леонардо Бруни Който Голем хуманист, писател и така нататък Историк История на флорентинския народ И Когато той Той е бил тогава канцлер на Флоренция

Посреща византийската делегация Я посреща с реч на гръцки език Което ги е стъписало Гръцки език тогава е бил на мода във Флоренция И нещо повече Той става още по на мода Следствие от Посрещението на гръкоязичната Византийска делегация Някои от представителите на тази делегация Остават във Флоренция Така да се каже Козимо ги купува И работят в Така наречената

Платонова академия Учредена от Козимо От такива Гръкоязични Хуманисти Та Леонардо Бруни е Един такъв хуманист Матео Палмиери Друг голям Флорентински хуманист Николай от Куза Той е германец Обаче той е най-големия германски мислител През 15 век

Активен участник в събора Той придружава православната делегация От Константинопол До Ферара И после до Флоренция Агитира ги междувременно Т.е. имаме едно съзвездие От интелектуалци Което пряко или косвено Оказва мощен психически натиск Върху делегацията И Със сигурност можем да кажем Че натиска работи

Примерно Висарион Никейски Никейския епископ Висарион Той става горещ почитател на унията Не само той Всички Гемист Плитон и така нататък Цялата делегация Императора да не говорим Патриарха Там имаме една питанка Но той също Омеква И може да кажем че Целият събор Целият събор във Флоренция

Е едно Огромно Интердисциплинарно произведение на изкуството В което са включени Архитектурата Скулптурата Живописта Шествията Вероятно и музика Песнопения и литература Стихотворения и така нататък Сценаристът на това нещо е бил папата Но Сценарист И главен режисьор е бил Козимо

де Медичи Публиката Имала Два аспекта От една страна Това е град Флоренция Козимо иска да впечатли своите поданици Не формални Но реални поданици В Флоренция И другата му публика Която е публиката пък на папата Това е източната делегация Те трябва да бъдат Шашнати

От мощта Динамизма Креативността Красотата Виртуозността Постиженията Световните рекорди И Това е едно Мета произведение на изкуството Е Шедевъра на Козимо де Медичи Флорентинския събор Естетически аспект

Е Шедевър на Режисьора Козимо Въздействието е постигнато Унията е подписана Има един единствен човек Който не се поддава на режисурата Не се поддава на естетиката Не се поддава на ентусиазма На светлото бъдеще Защото всички казват Аха, натам върли работата Това е светлото бъдеще Това е цивилизацията на бъдещето Технологичната

Авангардна цивилизация на бъдещето Щом са направили такъв супер купол? Те ли не владеят технология? Щом имат такава естетика? Така леят бронза Така пипат мрамора Така правят всичко Те са по-добри от античността По-добри от нас И тяхно е бъдещето Икономиката върви, банковото дело върви Текстилната индустрия във Флоренция Всичко е напред Това е бъдещето Така че ефектът е постигнат

Но Свети Марк Ефески не се поддава на цялата тази планина от въздействие Включително разбира се въздействието на Собственият си император На собственият си патриарх Остава непоклатим Дори негови сътрудници Са били така привърженици на унията Георги Схолари Бъдещия Патриарх Генадий Схолари По това време още е бил привърженик на унията И тук Ние можем да оценим

От една страна Разбира се Режисурата на Козимо де Медичи Той прави най-големия пиар удар в историята от хиляда години Само по време на Римската империя е можело да се прави нещо подобно Но По негово време Такова пиар Произведена на изкуството Не е било Не се е помняло Той го прави С елитните художници И интелектуалци И мислители на своето време

И От друга страна Оценяваме Духовната сила Трезвост И праведност На Свети Марк Ефески Който устоява на тази съблазън Устоява на тази мощ Всестранна Икономическа Естетическа Политическа Интелектуална И така нататък

И казва не Ние с вярата Търговия няма да правим И се оказва, че в крайна сметка Той е правият И той е окончателният победител В схватката на Флорентинския събор Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С богослова Георги Тодоров

купол в света тогава и до ден днешен най-големият зидан купол в света. Не над минат от 15 век. Той е