Започва Светоглед, новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Днес честваме паметта на най-великия българин, св. княз Борис Покръстител. За това и нашата днешна беседа ще бъде посветена на главното събитие в българската история, върха на българската история, центъра, смисловия център на българската история – покръстването. Това събитие дава смисъл на България, дава смисъл на българството, дава смисъл на всеки един от нас, на всяко наше действие. Това е цивилизационния избор на България. Ние често говорим, че, видите ли, в 1989 година България направила своя цивилизационен избор, като избрала демокрацията, пазарното стопанство. Не, това не е цивилизационен избор. Това е политически избор. Цивилизационния избор е избор на религия. Цивилизацията е преди всичко религия. Цивилизацията е начин на съществуване, на историческо съществуване на религията. Тя включва всички аспекти на живота. Държавно устройство, технология, законодателство, изкуство, култура, език. Всичко се включва в цивилизацията, но същността на цивилизацията е религията. За това цивилизационния избор на България е направен веднъж за винаги, в IX век и човека, който го е направил е, разбира се, свети княз Борис. Покръстването е слънцето на българската история.
Но, то е свързано, за наше съжаление, с един токсичен мит, който убива българския народ, който реже клона на който стоим. Който е първоизточник на всички наши видими и невидими национални катастрофи. За това и нашата беседа се нарича Свети Борис и митовете за покръстването. Покръстването, слънцето на българската история е частично затъмнено от едно слънчево затъмнение, от едно умствено помрачение, което помрачава нашите умове. Той е като един вирус, който влиза в нашия софтуер и ни пречи да извършваме достоверен мисловен процес. Това е токсичния мит за така нареченото мнимото избиване на 52-та болярски рода. Какво гласи този мит? Според него, след покръстването, след като свети княз Борис се е покръстил заедно със своите приближени, Срещу него се вдига бунт от боилите езичници. Те увличат голяма част от народа, заобикалят го неподготвен в Плиска, заобикалят вътрешния град с княжеския дворец. И целта е, ме разбира се, да убият княза и да върнат езичеството. Свети княз Борис успява да потуши бунта, по някакъв начин, след което той бил, избил 52-ма боили с целите им родове. Крайна цитата. Това е, всъщност, голямата самоизмама, която поврежда чипа на българското историческо мислене. 52-ма боили с целите им родове.
Това не е вярно. Това е грешка. И за наше най-голямо съжаление, наш най-голям срам, тази грешка се дължи на неправилен превод от латински език, най-баналния език на класическата европейска наука. И, чрез този неправилен превод, на една единствена дума, ние до ден днешен превратно разбираме не само покръстването, но и самите себе си. Ние не разбираме българския народ в неговия смисъл, в неговата същност, защото допускаме превратно разбиране на ключовия момент на цивилизационния избор, който той прави. Как се е получило това нещо? При положение, че този мит, по-настоящен, е повсеместен. Във всички класици, във всички енциклопедии, във всички справочници, навсякъде го пише. 52 болярски рода, 52 боилски рода, 52 боили с целите им родове, навсякъде го пише това нещо. Без изключение. Всички наши класици са единодушни по отношение на тази грешка. Всички я правят. Без изключение. Нито един класик не е опровергал тази грешка и което е най-лошото, никой не се е занимавал с нея, никой не е изследвал казуса. Ние преписваме от предишните, те преписват от предишните и така назад във времето до преди освобождението на България.
Фактически мита се заквасва малко преди освобождението. Ще видим след малко как точно става това. И от момента в който България се освобождава от турско иго, до ден днешен този мит властва в нашата историография. Той е камертона, чрез който ние преценяваме всичко, защото Христос е центъра, смисъла и през Него ние разбираме всичко. Къде е грешката и какво всъщност се е случило? Разбира се, че е вярно, че след като Свети Борис се е покръстил със своето семейство и своите приближени, след като е започнал един процес на християнизация на част от българския народ, тук трябва да обърне внимание на един много важен факт. Какво означава покръстването? Много пъти се казва, ама чакай сега, в България имало християни и преди покръстването. И то не е малко. Още от траките, па и от славяните, па и византийски пленници, па и сред българите имало. Е, за какво покръстване говорим? Точно за покръстване говорим. За покръстване не на отделни човеци, за покръстване на България.
България става християнска държава. Примерно, когато Египет е завладян от арабите. Те са много малък брой. Египет е много милионна държава. Арабите идват и завладяват управлението на държавата. Те са 1%, 2% от населението. Всички останали са християни. Но цивилизационния избор е направен. Когато египетската християнска държава влиза в състава на арабския халифат, до ден днешен тя вече е мусиламанска държава. Населението в началото е било 90% християнско, после 80%, после 60%, 50% християни винаги имало в Египет. Както и в България, преди св. Борис, говорим за покръстването като цивилизационният избор на България, на българската държава. Тоест, законодателство, книжнина, изкуство, храмостроителство. Всички аспекти на живота стават християнски, освен личната вяра на отделните поданици на тази държава, които лека-полека стават мнозинство. Така че акта е, разбира се, фундаментален и никакво омалуважаване не може да се приеме. Това е събитието на събитията българската история.
Та, когато св. княз Борис извършва този избор, покръствайки себе си, приближениите си и започвайки да покръства народа, естествено, че носители на другата цивилизация, езическата, са се разбунтували. Разбира се, те тръгват с войска, за обграждат вътрешния град в Плиска, с княжеския дворец. Княза е сварен неподготвен, само с 48 верни човека. И благодарение на Божие чудо, което се случва, за което ще говорим много подробно, друг път. Цялата войска на бунтовниците е парализирана. Те не успяват да осъществят своя проект, не успяват да убият княза, биват всичките заловени, съдени от княза. Той осъжда на смърт водачите на бунта, висшите боили. Имало е две касти. Аристократични в тогавашна България. Така наречените висши боили и нисши боили. Та висшите ги осъжда на смърт. Заедно с техните синове, нисшите боили и народа, простолюдието, ги амнистира и ги пуска да си ходят вкъщи.
Без наказани. Висшите боили, с техните синове, общия брой на екзекуциите е 52-ма човека. Не 52 рода. Това е разликата. Това е грешката в превода. И това е смисловата разлика, за която говорим. Разликата не е количествена. Ние не говорим дали са 50, 100, 500, а говорим за какви са тези екзекутирани човеки. Как са убити. Те са убити чрез решение на върховния властелин на държавата.
княза великите боили са екзекутирани заради това, че са извършили върховно престъпление. Върховното престъпление е да дигнеш оръжие срещу владетеля, да искаш да го убиеш. във всички цивилизации поне до 19-ти век, без изключение, се наказва със смърт. княза, който е дължен да спазва закона, той е закона, ако той не спази закона и не ги екзекутира, това би подбудило всички следващи велики боили винаги да вдигат бунтове, докато най-стет не успеят. Ясно е, че той не може да не изпълне закона. Така че тази част от екзекуциите е безспорна. Спорната част от екзекуциите, от християнска гледна точка, е екзекуцията на техните синове. Ако приемем, че всеки от великите боили имал 2-3 сина, можем да изчислим, че горе-долу, да кажем, 15-ти са били екзекутираните старши бои, и 35-ти са били техните синове. Като от изворите можем да направим извод, че тези синове са били младежи на 20-25 години, годни да носят оръжи.
Но, както казва папата в писмото си до св. княз Борис, не е трябвало да ги екзекутира, защото един вид те не са вдигнали. Бунта. Не са вдигнали меча срещу княза и в този смисъл не е трябвало да бъдат екзекутирани. Какво обаче гласи токсичния мит? Че са били екзекутирани не 52-ма човеци, а 52 рода. Тоест имало е 52-ма велики боили и всеки от тях има някакъв род. Какво означава рода на един велик боил в 9-ти век? Първо, обикновенно тогава са имали многодетни семейства. По 2-ма, 3-ма сина, по 2-3 дъщери. Т.е. всеки велик боил има 5-6 деца. Той самия има няколко братя и сестри. Всичките, съответно женени и мъжени, имат по 5-6 деца. Той самия има чичовци, лели и така нататък 5-6. Всеки от които има по 5-6 деца, това са неговите първи братовчеди, отделно вторите братовчеди, отделно третите братовчеди, всичките се водят към рода на великия боил и много държат да са част от той род.
Това е големеца, това е човека с власт. Ти можеш да си трети братовчед, обаче ти редовно ходиш да му целуваш ръка, защото, знаеш защо. Така че в реално функциониращия род на един велик боил са се включвали 50-100, може би и повече хора. Гравитирали са в рода. От тези половината са жени, които няма нищо общо с бунта. Други са далечни братовчеди, други са старци, други са деца. Т.е. невинни. Ако токсичният мит беше верен, тогава се променя същността на събитието. историческото събитие е държавна екзекуция на държавни престъпници
пълнолетни синове по целесъобразност, по държавническа целесъобразност. А в другия случай имаме държавен тероризъм. убица са не само виновните 52-ма, с още там 100, 120, 150 синове, но и няколко хиляди невинни. Каква е разликата, качествената разлика между двете събития? При първия случай, след екзекуцията, никой от тук нататъка не е заплашен и никой за нищо не се страхува. Защото всеки може да каже, аз не съм велик буйл, не съм вдигнал нож срещу царя. Нямам от кого да се страхувам.
В другия случай, всеки ще каже, както изклаха тези стотици невинни, аз невинния също мога да ми убият. Този цар е страшен. Той е кървав терорист. И аз по-добре да стана християнин, за да не ми удрежат главата. Тоест, в един случай, имаме екзекуция за бунт също властта, която е задължителна във всички режими, а в другия случай имаме тероризиране на населението, което вече ще стане християнин от страх, а не заради проповедта. А не заради проповедта.
Всички народи, без изключение, са приели християнството поради проповед. отиват проповедници, говорят им, повярват им и стават християни. Ако беше верен този убийствен за България мит, ние щеяхме да се окажем единствения народ в света, който се е покръстил от страх, който се е покръстил от малодушие, не от вяра.
Не, че някой му е проповедвал. А защото сме се оплашили, че ще ни удреждат главите. Царя убиец, царя злодей. Това деформира България, деформира смисъла на България, смисъла на българския народ, смисъла на българската история и ние не можем да ги разберем оттам нататък. Криво покръстените българи, които си остават езичници, ама ги е страх от репресии,
това ли е България? Ние нямаме такова проявление хиляда години след покръстването. Българския народ е народ вярващ. Веднага след покръстването той изригва своя златен век, не достигна до ден днешен от нито един български век. Нямаме следа от страх, нямаме следа от малодушия. Така че, ако ние искаме да обясним съвременното безбожие на българина, неверието на съвременния българин, което е факт, до голяма степен,
ние в никакъв случай не трябва да търсим това нещо в погрешната посока в IX век. Не. До хиляда години след покръстването, българите остават вярващи, остават, може би, най-вярващия народ на Балканите. Така твърдят много от пътешествениците, че българите са по-вярващи от гърците и сърбите и така нататък. Което е самата истина.
Поради една много проста причина. И сърбите, и гърците преди нас се политизират, преди нас се европейзират, преди нас се секуларизират и тази секуларизация, този светски дух ги прави вече да не са вярващи. Докато българите по-късно
тръгват в тази посока. Така че пътешественици не са били някакви българолюбци, а просто са виждали действителността. Българите стават отстъпници от Христа след 60-те години на XIX век,
когато светския дух нахлува в България. Тогава ние ставаме безбожници. Лека по лека, разбира се. И до ден днешен. Нека да се върнем в IX век. Казахме, че
събитието е коренно различно по смисъл, по същност е коренно различно от това, което токсичния мит ни внушава. че всички български класици в историята, всички учебници,
всички справочници повтарят този мит, т.е. вируса се предава от глава на глава и тази глава вече не може да функционира и да произвежда достоверна история, достоверно разбиране за историята.
Деформираме всичко, губим критерия. Критерия, разбира се, Христос. Критерия, разбира се, Христоносеца св. Борис. той е стожера на българската история. Впрочем, ние защо не разбираме св. Борис? По две причини. Първата е
токсичния мит. Втората е, че св. Борис е единствения българин, български владетел, който не принадлежи на българската история, а на вселенската история. ние
нямаме богат избор от вселенски българи, изключвам св. Кирил и Методий, които не са етнически българи, те също са вселенски учители.
но от етническите българи, ако говорим, единствено св. Княз Борис е вселенска личност. От него зависи историята на човечеството. И ние, понеже
нямаме други такива, не сме изработили аршин, с който да ги мерим. Не можеш да изработиш инструмент само за един човек. Можеш, но не сме го направили. Ние сме
си изработили местен инструментариум да мерим местните величия, не се съобразяваме с вселената, а си ги нарочваме за местни величия, за местни герои и вътрешно много си ги
одобряваме и обзавеждаме с тях класните стаи, но Свети Борис, неговия ръст е два-три пъти по-високо техния и ние го губим. Ние не го виждаме.
Та как се е получила тази грешка? Как така ние сме превели погрешно и сме изтълкували погрешно нашите извори, написани на отявлен, четлив латински език?
В световно известни извори това не са някакви нови открития, нещо излязло от тайните архиви. Не, това са знаменитите отговори
на Папа Николай I издавани стотици пъти, публикувани безброй пъти. В тях папата казва така, той, разбира се, отговаря на въпроса на Свети Борис, а Свети Борис какво го пита? това е много важно.
Защото Свети Борис е единствения по негово време, който има угризение на съвестта за това събитие. Всички други го приемат като абсолютно нормално
събитие. Разбира се, че като има бунт, революция срещу държавата, царя е длъжен да обезглави всички държавни престъпници, всички опасни за държавата.
нещо повече. Византийските духовници, които са били в България, са упреквали Свети Борис, че прекалено много е амнистирал, прекалено леко е наказал виновниците, вероятно
са имали предвид нисшите боили. За народа едва ли се застъпвали, защото като християни са искали, разбира се, те да бъдат пуснати, милосърдието да наделе. но нисшите боили
все пак са опасни потенциално. Не можеш да ги пуснеш така с лека ръка. Не, пуснал ги. Амнистирал ги. Та, единственият човек, който имал огризения на съвеста, е бил Свети Борис. ако той не беше писал
на папата това писмо, ние нямаше да чуем, че има проблем. Има е бунт, потушене, край. Но той, като дълбоко вярващ християнин, как разсъждава? като княз държавник, той трябва да екзекутира синовете,
пълнолетните синове на висшите боили. Защото те са дължни по линия на кръвното отмъщение да отмъстят за бащите си, т.е. да вдигнат бунт веднага при първа възможност. При един такъв бунт не се знае каква гражданска война може да почне в България. България не е допокръстена. Половината са християни,
половината са езичници. И тоя власт, имащи до вчера, там жънемческото съсловие боили и т.н. може да започне братоубийства на гражданска война и да се разпадне държавата, да се избият десетки хиляди души. Така че от една точка на държавника, на държавата целесъобразност,
той е постъпил правилноно с тези екзекуции. Отлед на точка обаче на дълбоко вярващия православен християнин, той мисли за вечния живот. Той мисли за страшния съд. Господ ще го попита. Ти защо екзекутира и младежите? Те формално погледното не бяха водачи на бунта. Трябващи да бъдат амнистирани. Да, държавник, сам си и християнин.
Той е имал това угризение на съвестта. Единствен. И затова пише писмото на папата. Папата как му отговаря? Най-официално му отговаря. Как може да отговори един епископ християнски на такъв въпрос? Естествено по християнски. Той му казва не си бил прав. Не е трябвало да ги екзекутираш. И му обяснява защо. Това е много важно за разбиране на текста.
Защото той не му казва ти защо уби жени? Защо уби старци? Защо уби братовчеди? Защо уби деца? Не връсни. Не. Той му казва Виж какво пише в писанието. Синът не отговаря за престъплението на бащата. 12 пъти се повтаря син, баща. Нито веднъж
не се споменава думата дете. Нито веднъж не се споменава думата жена, старец, роднина, род, брат, клан. Няма такива работи. Бащата и сина. И то с юридически аргументи. Ако те бяха момчета, ако те бяха деца,
той ще беше да му каже ти си един нов ирод, убиваш младенци. Не. Той му казва юридически, сина не отговаря за престъплението на бащата. Така че оттам можем да направим изводите, че синовете са били пълнолетни, може ли да носят оръжие и съответно са били опасни, разбира се, за държавата.
Но, какво точно казва папата? Казва така. Вие казва стигнали от великите до малките и заловили са бащи, и как от тях, всички първенци и велможи, с всичките им синове, били убити с меч. Това е точния превод. Нашият превод обаче, академичният превод, е друг. И виждаме разликата.
Вие казва стигнали от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и знатните хора с целият им род били избити с меч. Значи, в единия превод е с всичките им синове, а в другия случай с целият им род. Кое е вярното? Латинската дума, която те превеждат с род,
а би трябвало да бъде потомство, потомци, е думичката пролез. Думичката пролез буквално означава потомък, потомство. Потомък, потомство в девети век означава сина, не дъщерята. И в никакъв случай не е братовчеда, не е жената, не е майка,
баща, чичо ляя стрина. Потомък в девети век е синът. Така, че точният превод тук или трябва да кажем с всичките им потомци, но трябва да знаем, че в девети век дъщерите не ги избиват като потомци. Те не са опасни за държавата.
докато, ако кажем, с целият им род променяме фундаментално всичко. Нещо повече. Преводача, Димитър Дечев, той се е подвел под мита за голямото клане и усуква и другите думички. Значи,
в латинския оригинал папата различава висшите боили, майорес и нисшите боили, минорес. Нашия преводач ги е превел от мало до голямо. Ама от мало до голямо означава съвсем друго.
От мало до голямо означава поголовно всички. Тук не е мало и голямо. Тук са големите и малките. Големите боили и малките боили. Златарски има специално изследване за двете касти боилски в България и там го изяснява този въпрос. Той е изяснен от
цялата българска историческа наука, че за това става дума. Става дума за висши и ниши боили. А не мало и голямо. После са били убити с меч, казва папата. а нашия преводач първо, че казва избити, което е малко по-различно
и накрая, която папата казва ти казва не си постъпил правилно, защото си убил невинните заедно с виновните, синовете заедно с бащите. Нашия преводач думичката убил е превежда
изклани, защото казва е било изклано, казва невинно, заедно с виновните. Но те не са били изклани. Те са били екзекутирани. Има голяма разлика. изклани внушава нередност, стихийност.
А латинският глагол е неутрален. Умъртвени. А преди това казва с меч. То е екзекутирани. Така, че виждаме как самия преводач усуква превода, за да го напасне на токсичния мит. Откъде
идва този мит? Пита се. Защо преводача ги прави тези работи? Да не би този някакъв българомразец? Дали би да има конспирация срещу България? Дали би някой да му плаща? Не. Прави го
съвършено без никакъв умисъл. Откъде тръгва работата? Колкото е да е невероятно, работата тръгва от един 20 годишен чех. Едно момче в Чехия ходи в университета, завършва и написва една дисертация, с която завършва.
Тази дисертация е посветена на българската история. Момчето се казва Константин Иречек. Годината е 1875-та. Той завършва, прави дисертация и тази дисертация, тази дисертация е именно история на българите.
Сега, Иречек, 20-годишния Константин Иречек, знае латински и може да преведе съвсем спокойно въпросния текст и той няма никакви съмнения, че става
дума за 52 души убити. Тъй като в павските писма не е казано колко души са убити, точната бройка имаме от така наречените Бертински летописи, чийто автор
е Реймския епископ Хинкмар. Сега, Хинкмар е важна личност в онова време, изключително добре осведомен по тези въпроси. През него са минавали
доста от действията, свързани с връзките с България. Там са събирали помощи за България, за новопокръстената България, са пращали тук различни богослужебни съсъди и така нататък. Той ги е събирал, за да ги праща тук. Той е бил много добре информиран,
пряко информиран. И той пише, че след бунта са били екзекутирани, както казва той, всичко на всичко 52 души. Той подчертава, че бройката не е голяма. Всичко на всичко казва
52. Така че от папата знаем, че са екзекутирани великите боили с техните синове, а от Хинкмар знаем общата бройка на екзекуциите 52. Иричък е чел едното и другото и много добре знае. И той пише така.
Борис заповядал да накажат със смърт разбунтувалите се боляри, с техните жени и деца, всичко 52 души. Точка и запетая. Цели родове били изтребени
чрез тая постъпка, забележете, недостойна за един новообърнат християнин. Къде е грешката на Иричък? Той много добре знае, че са всичко, на всичко 52 души. Развунтувалите
се боляри, до тук е вярно, с техните жени и деца. Сега тези жени ги няма никъде в изворите. Той си ги измисля. Разбира се, няма право да го прави. Вместо синове е казал
деца. Ако прием, че децата са синовете и дъщерите, пак е удвоил бройката. Но така или иначе, той е близо до истината. Само, че, само,
че, когато написва думичката жени, той се добавя, излъгва, когато ги съчетава с деца, значи, една си представяме. Детето го убиват, жената какво ще приеме? Тя ще вика,
ще се вайка и така нататък. Става драматично. Става трагично. И той се възмущава, разбира се, от тая трагедия, защото вижда невинните жени, които той ги измисля. И след това добавя цели родове. Значи,
той събира жената с детето и с мъжа и казва, това е един род и го написва. Цели родове били изтребени. И накрая обвинява Свети Борис, казва, чрез тая постъпка недостойна за един новообърнат християнин.
Тоест, не християнска постъпка. Недостойна. И ето го целият мит, целият вирус в пълнобойно снарежение, макар че лъжата само по отношение на жени е истинска, по отношение на родове не е вярна и, че деца замества синове.
Но, когато човек чете това нещо, какво му става в главата? Боляри с техните жени и деца. 52 цели родове. И никой няма да си даде труда да направи тази важна разлика,
че всичко на всичко са 52 души. И ако беше вярно това, което казваше Иречек, ако прием, че всеки болярин има, да кажем, три ма сина и три дъщери и една съпруга, значи седем и той е 1-8. И ако са били
52-ма, това означава, че всичко на всичко 6, максимум 7 са били те велики боили с техните семейства, дори не и родове. 6 боила с техните жени и деца, ако беше прав Иречек. Но това не остава
в съзнанието. В съзнанието ни остава избиване на невинни жени, на невинни деца, цели родове и числото 52. Поради тази причина много лесно тези неща могат да се комбинират в нечия некритична глава. А
Иречек попада в един уникален исторически момент. Представете си, 1875-та година издава на чешки тази книга. От дисертацията прави книга и я издава 1875-та година. На следващата година, 76-та,
тя е преведена на немски. Разбира се, той живе в Австро-Унгария, немски е официален език и, естествено, че тя се превежда на немски. Но, в 1876-та година са кланетата в България, след Априлското въстание. Европейските и американските журналисти
публикуват своите репортажи от кланетата. гръмва световната преса. Всички се интересуват от България. На следващата година, 77-та, започва руско-турската освободителна война. И руснаците в 77-та година
превеждат книгата на Иречек. Защо? Защото всички в Русия искат да прочитат нещо за България. няма от къде. Няма друга история. Освен на Иречек. А тя е доста прилично написана. И така Иречек на 21-2 години вече е европейски класик по българските въпроси. Единственият.
Неговата книга покрива цяла средна и източна Европа. Цяла средна Европа е завладяна по онова време от две големи империи. Втория райх, Бисмарковата империя и Австро-Унгарската империя.
Те владят цяла централна Европа. А оттам нататък е Русия. Естествено, че всички в този ареал говорят или немски или руски. Т.е. всички в тази част от Европа, които се интересуват от България, четат Иречек. Друго няма. И друго няма и да има,
защото той е завладял пазара, завладял е терена, завладял е умовете и сърцата. Говорим за издание 75-та година на чешки, 76-та на немски, 77-та и второ издание в Русия, 78-та.
Точно когато е кулминацията на войната. Какво означава това? Това означава, че когато се създава българската държава, когато се създава след това българската образователна система, след освобожденската, училища, бъдещия университет, кадрите, историците, всички
ходят с Иречек подмишница. Всички, които искат да четат българска история, четат Иречек. На немски, на руски, след това се превежда и на български. Така, че тези грешици,
които е допуснал 20-годишния младеж, стават светая светих за всички български историци, кои ще смее, а Иречек, знаете, след това идва в България, става министр тук
и така нататък, така, че той си е класик от всякъде. И всеки български историк е закърмен с неговите думички и ги помня по една. С техните жени,
деца, 52, цели родове били изтребени, постъпка недостойна. Това им влиза в съзнанието и те, когато почват да превеждат от латински, те си превеждат това, което Иречек
е казал. Родове. 52 рода болярски, боилски. Така, че тази грешка се дължи на звездния миг на Иречек, на това, че той няма алтернатива. Нямаме 4-5
учебници по история в един и едно, в другият и друго. Не, един единствен, доминирам. И неговата грешка влиза като окончателна истина на корифея и тя
се преповтаря у нашите класици. Златарски, разбира се, я преписва, а Златарски, като го каже, това става закон за българските историци. Всички през него минават. и вече никой дори
много-много и не чете източниците. Никой не се връща към папата, към бертинските летописи, защото то вече класика се е произнесал.
Така, че ние имаме лошия шанс точно този ключов миг в българската история да попадне на тази снежна топка от грешки, която колкото повече търкае, толкова повече
набъбва. И започва да се пишат романи, да се правят филми, да се пишат литературни произведения. Тоест обраства грешката с огромен шлейф
от художествени произведения, които утвърждават лъжата и измамата и тя вече става емоционално достояние на целият български народ. Ние, деца, казва,
в червата си вече сме възприели този вирус, тази историческа измама, тази катастрофа на българската историческа мисъл. Сега, оттук нататък
мита започва да ражда своите производни. След като българите са се покръстили следствие от страх и малодушие, защото княза е бил изключително безпощаден
и е изтрепал няколко хиляди души невинни покрай виновните. Следователно, това е вторият токсичен мит. Следователно, българите са зле покръстени. Те не са истински повярвали.
Те не са искрени християни. Това са си останали старите езичници, неубедени, но малодушно, лицемерно, за да не ги убият, са се нарекли християни. и извода
от тази уж вижда, че за това българите вече не вярват от тогава насам. Това изобщо не е вярно, по никакъв начин. Вече видяхме защо. но
става много погрешен начин на обяснение на фактите в нашата история. Ние вече не гледаме какво се е случило от XIX век. Къде сме изгубили ориентира? Къде сме се отрекли от Христа? А смятаме,
че това е наше наследство от IX век. Изобщо не е вярно. Нямаме такова наследство. Нашето наследство от IX век е чисто. Българите са приели Христа заради вяра. а не от страх.
Много по-късно ние отстъпваме от Христа. По съвсем други причини. И ние не ги изследваме, приемайки този вторичен мит вече за налагането на християнството с насилие. Естествено,
че по време на комунизма това беше добре дошло и те 45 години доста така работеха по тази тема, че християнството в България било наложено с меч и поради тази причина то не е достоверно. Но, както видяхме,
бита не е измислен от болшевиките, а е много по-старо производство. Сега, тук можем да заседнем един въпрос. Иречек, когато пише тази книга, дали е дали е случайно това, което е написал
или има някаква тенденция, т.е. дали има някакъв замисъл. Не можем да отговорим на този въпрос. Може би, може би, той просто е допуснал тази грешка поради младост,
неопитност, романтично отношение към историята, драматургично отношение към историята. Така му се е присторило, че е имало някаква такава драма. Но, може и да не е точно така.
Защото, нека не забравяме, че Австро-Унгарската империя не е случайно историческо явление. Австро-Унгария в 1848 година е разтърсена из основи от въстанието
на унгарците. Лайош Кошут и прочие. И те са били на една крачка от победата. Ако те бяха победили, Австро-Унгарската империя, Австрийската империя ще се разпадне. Благодарение на това, че се намеса
руският цар Николай и така нататък е потушено това въстание. Австрийския император се връща на власт, след което, за да няма подобни въстания, той прави договор с унгарската върхушка и създава Австро-Унгария, тази дуалистична империя.
Но в тази империя имаме чехи, поляци, словаци, хървати, рутени, сърби, все славянски народи. Така, че след унгарското въстание, Австро-Унгарската империя,
за да не се разпадне, е трябвало да осмисли своето поведение към тези еманципиращи се славянски народи, особено чехите, поляците, словаци, са били доста
напреднали в така освободителните идеи, поради което те са развили една доста добра историческа наука, знайки, че, който контролира миналото, контролира
настоящето. И за това можем да допуснем, че Австро-Унгарската държава е контролирала университетите и тяхната продукция чрез научните ръководители и прочее, и те са изпълнявали, разбира се, държавната политика. Така, че
можем тук да провидим и някакво влияние на Австро-Унгарската държавна машина на техния мозъчен тръст, т.е. да не е виновен толкова самия Иречек,
а него е научен ръководител, който му казва, бе, тука, виж, има предвид, така и така, леко да е побутнал тук-таме нещата с някакви дългосрочни стратегически цели. А може да е било и случайно. Сигурно е едно, че Иречек такъв-онакъв,
но нашите историци са били абсолютно невинни оттам нататък. Няма заговор, няма анти-православие, няма конспирация, просто са се подвели под мнимия авторитет на
младия Иречек и по инерция се създала тази снежна топка на лъжите и самоизмамите. Още един производен мит на първия, значи на избиването на родовете. Първия производен беше,
че християнството е наложено с насилие, а не с проповед. Втори е, че поради това, че е наложено с насилие, всъщност то е чуждо на българския дух. Християнството твърди дори сериозен академичен историк, като Петър Мутавчиев, по-било казва чуждо на българския дух. имаме
стара България. България на Крум, на Мортагон, на Аспарух и Тервел и така нататък, която имала своите езически корени и своята могъща езическа цивилизация. Сега, разбира се, част от тях са били християни, но
този мит не се занимава с тях. Той гледа на езичниците, да я кажем Крум, Мортагон. И казва така, тази цивилизация е била единна, цялостна, силна и като такава се е продивопоставила на Византия. Обаче,
хитрата Византия е решила да ни превземе отвътре чрез троянски кон и използва християнството като троянски кон. Да ни превземе отвътре, да ни вземе душицата. А българския дух не бил християнски. България не била озряла за християнството, според Мутавчиев.
Преждевременно дошло. И това е било трагедията на България, че тя всъщност губи своята тангриска душа, цялостна и победоносна и става жертва на Византия,
която след това, разбира се, първо е превзема религиозно, цивилизационно, а след това с Василий Втори, българубиеца, е превзема и на бойното поле. Тоест политически. Този мит е още по-неадекватен. Първо,
как можем да говорим за не своевременно идва и на християнството, ами, че къде християнството е дошло своевременно? Къде християнството е дошло по естествен начин? Християнството е чудо. То е Божие
чудо, Божие намеса. Естественият ход на нещата е грехът, който е завладел човечеството и върви надолу. Заради това Христос прави чудото на Боговъплъщението. Заради това прави чудото на възкресението.
Всичко в християнството е чудо. Свърх естествено. То не е естествено. То не се появява от това, че някой народ бил озрял. Никой народ никога не е озрял за християнството. ако беше озрял без смъртта на кръста, Господ ще се да си изчака
озряването и и ние бихме станем християни. Щахме да открием истината. Не, нямаше да я открием. По никакъв начин. Затова Христос се разпъва на кръста. Затова прави чудесата. Така че няма народ, който да е озрял за християнството. Навсякъде
той едва винаги с чудеса. Винаги прекъсва от корен предишната езическа линия. Така че в България е така. Безумно е да смятаме, че трябва да изчакаме още 100 години. Още 100 години България да жънем в мрака.
Христос е светлината, тангра е мрака. 100%. И в този смисъл избора на свети Борис е естествен. От момента, в който разбереш, че си живял в мрак и си разбавал къде е светлината, какъв избор имаш? Естествено,
че избираш светлината. Така че ние не бива да създаваме такива безумни самоубийствени митове, че уж уким душата на България е била мрак и жалко, че дошъл свети Борис със светлината
преждевременно и ги спасил от мрака. Не. Свети Борис е дошъл тогава, когато е било възможно да дойде по човешката свободна воля и разбира се,
че това е било съпроводено с чудеса, с Божия намеса, това е естествения, свръхестествен начин на идване на християнството. Така че, когато на днешния ден ние честваме свети Борис
Велики, ние честваме чудото на българската история, свещеното, благословеното чудо на българската история, чието носител е покръстителя и чието недостойни наследници сме
всички ние, повтаряйки токсичния мит очерняйки неговото дело и до днес. Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана.