Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 176 е Смисълът на изкуството През последните месеци на два пъти имах обществени представяния на моя художествен албум Години на странстване През септември в Варна И после през Ноември в Бургас И всеки път осъзнавах, че това представяне Само по себе си е невъзможно Защото не разполагаме с
Понятиен апарат Чрез който адекватно да го представя Не разполагаме с изкуствоведски Понятиен апарат Достоверен Понятиен апарат Той е с набор от понятия, които да са верни, достоверни И чрез тях да опишем дадено художествено явление Това е доста смущаващо Защото това означава, че нашето изкуствоознание Като наука е недостоверно И че един вид то трябва да се създаде Защото иначе е как оценяме изкуството Как се съотнесем към изкуството, когато нямаме достоверен критерий
Нямаме достоверна база, основа За познание Българското изкуствоознание Частно разгледано Е несамостоятелно То отразява западното Откакто е създадено нашето изкуствоознание Единствено отразява западното И чрез западното в различните разновидности Включително в съветската Изгражда Своето разбиране за изкуството Но западното изкуствоознание Поне от 60-70 години на сам Може би и повече
Е доминирано от англо-саксонската Изкуствоведска мисъл От англо-саксонските изкуствоведи И тук има един парадокс Че в английския език Няма дума изкуствовед До такава степен понятийно нещата не са както трябва, че дори няма такава дума Използва се думата художествен критик Ама художествен критик е друго Изкуствовед е друго Критика разглежда Творбата сама по себе си Съотнася е със околната и среда А изкуствоведа Осмисля изкуството
Изгражда основите, теорията, принципите Това понятие не съществува в англо-саксонската мисъл Впрочем, то наистина не съществува Няма изкуствоведи В истинския смисъл на думата Един пример Кой е най-знаменития англо-саксонски изкуствовед На нашето време На 20 век, да кажем Па и 21 век Може би Едва ли ще се сетим за кой знай колко имена Но ако се сетим за едно име, то ще бъде Кенет Кларк Кенет Кларк Неговата пък най-знаменита творба
И като киносериал По BBC и като книга Е "Цивилизацията" В тази книга В началото той заявява, че Не знае какво е цивилизацията Не може да е определение за цивилизацията Пак добре, че си признава Но това е една камбанка Велики е Кенет Кларк Не знае За какво пише За какво пише най-знаменитата си книга Казва Аз не мога да дам определение
Не знам какво е цивилизацията Но мога да я разпознае като я видя Това е много любопитно Ти виждаш един вид директно Пряко Общуваш с творбите и по този начин Ги разпознаваш Кои са, кои не са Той дава пример С една африканска маска и с статуята на Аполлон Белведерски Казва Казва и двете са ярки произведения на изкуството И африканската маска е ярко произведение И Аполлон Аз виждам
Разпознавам в Аполлон Белведерски По-високата цивилизация Тук виждаме фундаменталното понятийно недоразумение У Кенет Кларк и у неговата представа за цивилизация Той не е разбрал най-важното за цивилизацията Че цивилизацията е историческо културно отражение на религията А следователно Африканската маска и Аполлон Белведерски са идоли Те са идоли на езическа религия Това е важното за тях Ако ние не разбираме цивилизацията като историческо проявление на религията Ние не разбираме изобщо какво е цивилизацията Това беше само един така показателен пример Макар и взет сам по себе си Такива можем да дадем още хиляди за неразбирането на основата
Ние иначе на тактическо В тактическо отношение Кеннер Кларк е велик художествен критик Точно в този смисъл Но не изкустовед Той усеща нюанси Усеща Взаимоотношения между Образи Звуци История Психология Много фин Много разработен Но базата не съществува
Той не я знае дори Не дори За да Унагледим Това съвременно състояние на изкустознанието И неговата Основна Вътрешно присъща несъстоятелност Недостоверност Нека да вземем един пример Нагледен пример От друга област От естествознанието Хилядолетия наред Човечеството
Е имало Някакво Изкустознание Някакво Познание за природата За естеството Това Естетствознание е основано на Безспорни очевидности Въз основно на тези очевидности се изграждат науки Цели науки Геометрия Астрономия География И така нататък
И така нататък И какви са тези безспорни очевидности върху които стъпват тези науки А те са, че Земята е очевидно много голяма Тя е очевидно плоска И очевидно неподвижна Слънцето е очевидно много по малко от земята И то се върти пред цялото време около земята Звездите Са още по-малки от Слънцето Те са Като песачинки Светещи И те също извършат някакво движение На небесния свод
Спрямо неподвижната земя Въз основа на тези очевидности Хилядолетия на ред Се изграждат точни науки И Това естествознание Това познание за естеството Работи Работи в практиката Дава резултат Въз основа на него се развива Да го кажем цивилизацията Какво правят тези науки? Те изчисляват продължителността на деня и нощта Предвиждат
Как се увеличава Как се намалява През годината Предвиждат да кажем Кога ще дойде Прилива на река Нил Предвиждат Сезоните По този начин помагат на земеделието В Египет това е било много важно По звездите Слънцето се ориентират Прилива на Нил И по този начин се регулира това Земеделие
Корбоплаването Финикииците Пък и не само те По звездите имат Ориди с които се ориентират И минават през морето и стигат точно там където трябва Значи тази наука работи Но тя работи във всички направления Хилядолетия наред Имаме прогрес Тази наука се преподава В школи Когато се създават първите университети И там се преподава В Болония В Париж
В Оксфорд В Кембридж В арабските университети В школите в Средна Азия В Китай Навсякъде И Тази наука Създава велики учени С много от които ние не можем да се сравняваме Примерно Клавдий Птолемей Той Изчислява толкова точно движението на Слънцето, на звездите и така Ние не можем да ги повторим тези изчисления Ако не сме някакви специалисти точно в тази област
Макар, че живеем ушки в 21 век много учени Сме, ма не сме Той, в сравнение с нас е Супер учен Ма и той не е единственият В Александрия е имало много такива В арабския свят После имаме страхотни астрони в Средна Азия Там Самарканд и така нататък И всичко това е положено на невярна основа Това е геоцентричното естествознание Геоцентричния светоглед Геоцентричния модел на света Той не е достигнал до прага на зрелостта
Този праг на зрелостта Ни го наричаме Коперникански преврат Через който се въвежда друг модел на Вселената Наричан хелиоцентричен И тук няма да влизаме в подробностите Да кажем, че хелиоцентричния модел не е достоверен Защото Слънцето не е центъра на Вселената, както е мисля Коперник Не, нашата цел не е такава И поначалу знаем, че всички сравнения не са абсолютни Те са винаги унагледяващи нещо важно Важното, което тук унагледяваме Най-важното е, че погрешния светоглед може да бъде повсеместен Може да работи хилядолетия Може да е обзаведен със всичко С академии, учени, практики, трактати
Всичко има и да е положен на невярна основа Крегълните камъни на този светоглед не са достоверни Земята изощо не е плоска, изощо не е неподвижна Слънцето изощо не е по-малко от нея, а е много по-голямо от нея, а някои от звездите са много по-големи от Слънцето и така нататък И, извода е във всяка област на познанието, ние имаме период, така да се каже до Коперников Незрял Който е добре функциониращ, обзаведен със всичко Все едно, че всичко е на здрава основа Над него имаме Праг на зрелостта И след това Имаме истинско познание Така е впрочем и в живота на човека Прага на истинското познание И в науката, и за човека, и за всяко нещо
Прага е Господ Иисус Христос Във всяко познание Имаме до Христа и след Христа Както и в календара До Рождество Христово и след това Така е във всяко Хуманитарно и светогледно познание Така е и във познанието на изкуството Но Във изкуство знанието ние все още живеем в геоцентричния модел В до Коперниковия модел До Христовия модел Той функционира Той произвежда книги Произвежда филми
Произвежда изложби Произвежда галерии Всичко произвежда Не е стигнал до своя Прак на зрелоста При който се обръщат понятията В свои противоположности И това което сме мислили, че е неподвижно се оказва подвижно Малкото се оказва голямо, голямото се оказва малко Ние Те първа предстои да разберем Какво е истинското изкуство знание Какъв е смисъла на изкуството Защото до сегашния модел е до Христов
Нека да чуем едно песнопение И след това продължаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме
Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Малкото се вържаваме Съответен на геоцентричния А хелиоцентричния На христоцентричния Тук е много важно Че в геоцентричния модел До Коперниковия модел Слънцето пак съществува И това е нещо много важно Но то се върти около Земята Той е малкото
Той е периферното Земята е центъра Важното, голямото, неподвижното Крегълния камък е Земята А Слънцето е Някъде в края на кръга В периферията на кръга По същия начин В геоцентричния модел Бог съществува Христос съществува Като нещо важно Но периферно То се върти около мен
Не аз около него То ме обслужва Не аз него Т.е. ние не трябва да смятаме, че Егоцентричния модел Непременно е безбожен Не Той Може да е В кавички Християнски Ти да си християнин Ти да си важния Когато ти си важния Ти си в този
Докуперников Вариант на човека И на съзнанието И на възприятието Така че Това Егоцентрично Искусство знание Което е повсъместно в момента господстващо и обзаведено със всичко Е Недостоверно Егоцентрично Използващо Бог Доколкото го използва
В своята периферия, а не в своят център И така Трябва да Повторим за кой ли път Че Бог е критерия за всяко нещо Включително за етиката, включително и за естетиката Тоест Аз ще представи за Добро и зло За красиво и грозно Не са Самосъздадени От Някаква Дървиниянска еволюция
И Да имат собствено битие Те са следствие от Това, което Бог е И това, което ние си мислим Че Бог е Или че ние сме Те не са Те не е активно само по себе си Има ли добро и зло Изобщо Примерно Атома Добър ли е
Или молекулата Или камък Или Магляната Магляната Андромеда Нямаме отговор на този въпрос Какво означава добра ли е Магляната Андромеда Спрямо какво Спрямо кого Или зло Същото въжи и за Биологичния свят
Мечката Добро ли е Зло ли е Питона Добро ли е Зло ли е Вируса Добро ли е Зло ли е А кулата Зависи По отношение на кого А в каква ситуация Ако аз съм паднал в водата И към мене лети
Бяла кула с отворена паст За мен това не е добро Глядам да се спася Но от една точка на световата екология Вероятно Бялата кула има своето място Тези представи за добро и зло В крайна сметка Стигат до своя естествен излаз До Бога И оттам нататъка Се спускат обратно към човеците Като достоверни Докато ние ги глядаме само егоцентрично Човекоцентрично
Те са недостоверни Те са положени на гнила основа И Цялата тази Човекоцентрична етика и естетика Не е вярна Не за друго, а защото Бог съществува Ако Бог не съществуваше Не съществуваше Ако ние живеем в един Миновски и безбожен свят На еволюция Тогава Съвсем друга щеш да бъде координатната система Но
Ако ние сме сигурни, че Бог съществува Тогава Трябва да приемем тази координатна система Която проистича от него От не само абстрактния Бог Но исторически познаваемия Бог Через Господ Иисус Христос Через Боговъплащението И следствие от Бога От въплатения Бог От троичния Бог И въплатения Господ Иисус Христос От тази аксиома
Следствието е, че В областта на етиката и на естетиката Имаме Две равнища Горница и долница Рай и ад Добро и зло Така и в изкуството Имаме Два Свята на изкуството Имаме Ословно една нулева ос Имаме над нулата и под нулата Над нулата е
Богоцентричното изкуство Под нулата е Егоцентричното изкуство Те са Доста Различни И противоположни Имаме Богоцентрична естетика Христоцентрична естетика Тя е горницата Тук използваме Хубавите термини на Михаил Бахтин Горница и долница
Но не в неговия смисъл А в друг смисъл Та в тази горница Е Христоцентричното изкуство И изкуство знание Естетика Нашето познание За изкуството Т.е. нашето изкуство знание Също има две равнища Кое е интересно, че в долното равнище Човекоцентричното Човекоцентричното Докоперниковото
Изкуство знание Бог съществува Там е Остростеното изкуство Създадено от човека Човешките страсти Но то също Понякога изобразява Бога Но това, че изобразява Бога Не означава, че е богоцентрично Както в Докоперниковия модел Слънцето съществува И върши важни работи Но модела не е хелиоцентричен А е геоцентричен
Това много пъти ни подлъгва Да смятаме, че едно изкуство на християнска тематика Е християнско по твоята същност Не непременно Тематиката е едно Всъщността е друго И така Този модел Разделя Съединялата на изкуството на две равнища Високо и ниско Духовно и душевно Горе е духовното Но Свето-духовното
Долу е душевното Какво е изобразено в горницата? В Свето-духовното изкуство Там е иконата Във всичките разновидности И като стенописи И като Емайли Не само Иконата рисула наърху дърво Но и във всичките и разновидности Иконата във широкия смисъл на думата И тука възниква много важния въпрос За който сме говорили и преди Когато говорихме за иконата
До пак да го кажем Кой е автора на иконата? Кой е изобретил иконата? Кой е основал иконата? Имаме две отговора Изцяло достоверни И двата на този въпрос Първият отговор е, че Първата икона е създадена от Господ Това е Туринската плащаница Образеца на иконата изобщо По чудо създадена от Бог По неизвестен физически или надфизически процес И втория отговор Защото все пак Туринската плащаница е едно изключение
Тя е неръкотворна Богосъздадена И една А Другите икони Хилядите други изображения Десетките хиляди други изображения На икона Са вече Са работни Са работничество между човека и Бога Между иконописица и Светия Дух Това е една от причините Да не знаем имената на авторите на най-изнаменитите чудотворни икони Защото
Той е само ръката А движещата енергия Движещата сила е Светия Дух Через него ние познаваме иконата И правим иконата Сега изпълнителите на икони Вече вторични И третични Те могат да бъдат по-небоговдъхновени люди За най-чи, добросъвестни Това е прекрасно Техните творби са над нулата Дори един Обикновен Изпълнител на икони
Който няма Видения Няма Божие откровение Не общува с Светия Дух По осезаем начин Ако той следва Така навечния канон Т.е. това откровение Божие Което са получили съработниците на Светия Дух Някога, преди векове Ако той следва техните образци Той пак прави едно свето-духовно изкуство В горния етаж, над нулата По-важното е другото Какво става на долния етаж, под нулата?
Защото там е стихията на страстите На егото Там се развихря От една страна дадене от Бога талант И от друга страна Изкушенията, които Насочват този талант Към гордост, щеславие, себевъзхваляване и прочие, дори стигащи до кущунство Цели Но, така или иначе, важното кое е Че цялото това нещо вътре влизат всички Веласко, и Джото, и Мазачо, и Ботичели, и Пиеродела Франческа, и Пероджино, Микеланджело, Леонардо, Рафаело, Тициано, Тим Торето, Веронезе Веласко, Гоя, Веласко, Гоя, Гоя, Классици, Давид, Енгър, всички са вътре
Както всички бяха вътре до Коперник И Гръците, и Китайците, и Индусите, в най-различни сфери всички правиха, в крайна схватка, едно геоцентрично естествознание Така и тук, да не ни заблуждават привидните различия Пикасо не е различен от Рафаело И двамата са острастени И двамата са егоцентрици И двамата са под нулата Под светодуховната иконопис И това е изключително важно Защото ние в нашия до Коперников Вариант на изкуство знанието Също бораме с иконата Но тя се върти около егото Както за Клавдия и Птолемей Слънцето се върти около земята
И не само за Птолемей, за всички Тогава с много мерятки изключения Като сте ни разни, които са имали други идеи Но господ същото е било геоцентризма Така че и тук в цялото привидно разнообразие На личности, на биографии Единия е горделивец Другият е по-скромен Другият е цял живот затворен Другият е си отрязал ухото Няма значение Във всички тези случаи Ако погледам на тяхното творчество От гляна точка на светия дух От гляна точка на иконата
Ще видим, че те са от друг свят Те са от света на душевното От света на страстите И това е фундаменталното за христоцентричното изкуство знание Да разпознаваме духовете Над нулата - светия дух Под нулата - са под небесните духове Те разбира се не се явяват с рога и купита Те се явяват като ангели на светлината Повечето от тези художници смятат, че служат на Бога и т.н. Така че нещата са доста сложни Не са чак толкова очевидни Но Основата Нас не интересува най-важното
Същността Нас не интересува смисъла А смисъла е съотношението към Христос Ти ли си центъра или той Ако ти си центъра Колкото и да смяташ Както казваха за толстой, че той има проблем с Бога Както две мечки в една барлога Ето в това боричка на тези мечки в барлогата Виждаме егоцентричния човек Богобореца Макар привидно да живее скромно и да се проявява по-скоро зранеечийски Както така ме един вермейер Той няма претенции Доста безстрастно изглеждат неговите картини
Но и той е част от тази неодухотворена от светия дух естетика Христоцентризма Христоцентризма над нулата е светоглед Под нулата е сюжет Горе го има и като сюжет, но и като светоглед А под нулата светоглед е егоцентричен А Христос обслужва моето его Имаме ли христоцентрични изкуствоведи? Имаме ли христоцентрично изкуствознание? Книги, ръководства? Преподавали ли се някъде по-настоящем христоцентрично изкуствознание? Аз лично не съм срещал такава книга Не съм срещал такова преподаване И най-вече това, което ми липсва е осъзнаването на христоцентризма Като фундаментално различен от егоцентризма
Защото когато се описват иконите Съвременните изкуствоведи са много близко до христоцентризма Как няма да си близко, когато и ти цялотото изследване е върху иконата? Да кажа върху Св. Андрей Рубльов С какви критерии ще го мериш? Ако не със Св. Дух Богоцентричния И в този смисъл там изкуствоведите, когато работят с иконата сама по себе си Се доближават до христоцентричното изкуствознание, но не го заявяват Много важно и не го осъзнават Практиката я има, тя им говори, те щът не щът се съобразяват с нея Практиката на иконописица Тя е христоцентрична Детия Андрей Рубльов Небогата практика е 100% христоцентрична
Както и на всички автори на чудотворни икони Както и на всички автори на истински икони Но изкуствоведът работи с тази христоцентрична икона и естетика Не винаги, да не кажа почти никога, не осъзнава, че това което той описва не е един вид На една равна нога с примерно Сисинската Мадона Или с На Бутичели Мадоните Или на Фран Анджелико Дори Фран Анджелико, който е най-близо до иконата По своята чисто сърдечност Но Тук е важно да се покаже Разликата в В
Аксиомата В основата Съмите иконописци Когато изобразяват света, там пък се получава малко обратното Във света на иконата съществува и злото, съществува и грозното, съществува и предателството, съществува и престъплението Във икони имаме изображение на Юда Искариотски, на Пилат Плантийски, на грехопадението на Адам и Ева с изкусителя Но Гледната точка е Божията Във всяка иконна творба Тя е рисувана отгледна точка на Бога, отгледна точка на христоцентризма И иконата в своето историческо развитие е възприяла един планетиян апарат, един образен апарат, който провъзгласява тази гледна точка Най-яркият пример е Нимба Първо провъзгласява, че Бог съществува Второ провъзгласява, че човека или богочовека, който носи този нимб, е в Царството Божие Той е небожител, облажен за човеците
Отделно надписите също свидетелстват и провъзгласяват христоцентричната координатна система И по същия начин, под нулата, от страстеното изкуство, разбира се, че може да борави и с високи христови задачи, свръхзадачи Дори един, да кажем, Рембрандт, когато рисува своята велика картина Завръщането на блудния син, своята най-велика картина и може би изощо най-великата картина, която е правена не е икона Картина Той достига до нулата, достига до границата, до прага на христоцентризма, определено И тази картина има въздействие, но тя е тавана на острастеното изкуство Понеже Рембрандт на стари години вече не е играл на всички игри Щеславието вече не го мотивира Фрочен, той вече не се продава на пазара Други моди са дошли, той е отминал като звезда И в този момент на смирение Както разбойника на кръста Той нито е член на църквата, нито се причастил Но чрез своето смирение
Господ го вкарва в рае Тези творби на острастените художници, които са достигнали до прага на иконата Също имат свое въздействие за тези, които са под иконата Под нулата За тях могат да имат голямо положително въздействие Докато за човек, който е в иконата За светеца няма какво да му кажат, разбира се Но на нас имат Така че ние не трябва да ги отричаме В никакъв случай Всекият случай е различен Когато разбойника Каже "помениме Господи" Когато отижда в царството Той е подвиг
Макар да е разбойник Той да е в сферата на разбойниците Под нулата разбира се Той няма свят живот Никакъв свят живот няма Остра стен Но Това велико смирение В последния миг се оказва Спасително Да, ние тук не можем да коментираме Кога от тези художници ще се спаси Това не е наша работа Но казваме, че тяхната сфера на действие е под нулата
И изкуствознанието би трябвало да следва христоцентризма като практ на зрелостта И също да се Положи Да се местоположи над нулата Т.е. да имаме изкуствознание от христоцентрична гледна точка От гледна точка на светия дух Още едно прислупение да чуем След което ще завършим Т.е. е. е. е. е. е. е. е. е. е. е. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Още две думи за иконописанието. иконописанието е свещено писание.
Имаме два вида свещено писание: чрез слово и чрез изображение. първа автора е Святия Дух. Той си сътрудничи с Боговдъхновени човеки. Но когато си сътрудничи чрез слово, те стават пророци или ръвноапостоли. чрез образ действа, те стават иконописци. Ние виждаме техните творби, които са проявление на съработничество, на сътрудничеството между човека и Святия Дух. Така че иконописанието е свещено писание чрез образ. много важно е да знаем, че естетическото понятие, когато ние виждаме над проба на изкуството, когато тя ни въздейства,
това въздействие никога не е пряко. Ние често се задлуждаваме с такава идея, че е един вид художника, каквото имало да каже, го е казал чрез картината и че няма какво повече да се обяснява. Дори изкуство знанието, в този смисът излишно, какво има да ми обясняваш, аз нали виждам картината, тя ми действа пряко, или ми действа, или не ми действа. Това е изключително глупаво, примитивно съждение. то не познава механизма на естетическото въздействие,
което никога не е обективно, никога не е пряко, винаги е опосредствено. Винаги имаме цивилизационен филтър за нашето познание на изкуството. Винаги. Ние сме отпечатани вълдарена матрица и тази матрица деформира, кондиционира, обославя начинът по който ние възприемаме творбата. И ако сме отпечатани по един начин, ще я възприемем по един начин, пряко.
Пряко, пряко, ама през филтъра. Ако имаме друг филтър, пряко ще я възприемем точно обратното. ще се погнусим от нея. Или преди пет години сме се възхищавали, сега се гнусим. Защото филтъра се е изчистил. Филтъра се е променил. Затова никога не трябва да се доверяваме на как това ни въздейства дадена творба на изкуството, ако не знаем какъв е филтъра през който ние я възприемаме. Ние никога не сме сами с творбата на изкуството. Винаги имаме едно устройство, цивилизационно, светогледно,
което стои между нас и творбата. Да го наречем цивилизационен филтър, който, понеже е цивилизационен, е религиозен. Защото религията е кръгълния камък на всяка цивилизация. Този цивилизационен, светогледен филтър, през който ние гледаме целия свят. И изкуството, но и всичко друго. Той е религиозен. Така че художника казва това, което има да кажа чрез картината в контекста на религията, цивилизацията, в която живее. И когато и аз, и той, или тя сме в една цивилизация, тогава един вид някакво не се обяснява. Ама, когато сме в различни цивилизации, тогава има нужда от голямо обясняване. И аз за това имах проблем, когато исках да представя албума,
защото той е фокусиран върху прага на зрелостта, върху границата между предхристовото изкуство и богоцентричното изкуство. Целият смисъл на този албум е тази граница. И ако тя не е в центъра, и за какво ще говорим? За цветове, форми, златно сечение и фактура? Не. Това нека Кенед Хлада говори по тези въпроси. Той е по-компетентен. Но, ако говорим за същността, за основата, за смисъла, там не може да питаме Кенед Хлада, защото той не знае какво е цивилизация, той не знае какво е религията, той не знае къде е мястото на Бог в изкуството. Че мястото му е в центъра, а не в сюжета. В същността, не в страстите на човека. Зад всяка творба на изкуството стои преди всичко един светоглед, една религия.
И през последните няколко стотин години на нашата западноевропейска цивилизация, господстващата религия е човекобожието. През последните пет-шето стотин години. дори в няколко стотин доста повече. Но от пет-шето стоти невидимо. То започва да разяжда богоцентризма по-рано в Запада, който е хегемон. Който е сегашния хегемон, тогава още не е бил. Но в момента, в който той става хегемон, вече е достатъчно разяден отвътре и е станал егоцентричен, а не христоцентричен. Макада е запазил въртящия си около себе си Христос. Затова ние трябва да преосмислим нашето отношение към изкуството от христоцентрична гледна точка и да сменим филтъра. Смелата на филтъра е много важна. Самия аз, понеже десетилетия наред съм бил согестиран, формиран, конституиран от западоцентризма и съм имал естественият до Коперников филтър за изкуството. И съм конструирал отношението си към него, естетиката си и т.н. и дадени творби са ми въздействи по друг начин.
След като умствено съм пробил пашкула и съм разбрал, че този светоглед е фундаментално неверен, направил съм своя интелектуален Коперникански преврат към христоцентризма. Но стария филтър още не е сменен. Не е достатъчно да направиш крачката към Христа и да кажеш: Господи ти си центъра. и христоцентризма е критерия за изкуството, защото трябва да смениш и филтъра или да го изчистиш от предишните налипи. и това отнема години време, ако имаш такива натрупвания. Аз понеже бях много силно обзаведен с западоцентризъм, ми трябваха години докато изчистя този филтър и го сменя. И сега, като гледам едни и същи творби от западоцентричната религия, цивилизация и егоцентричната религия, сега имат корено различно естетическо въздействие спрямо какво е било преди 20 или 30 години или 40. А уж със същите творби, аз съм си аз, но вече не съм аз. Аз съм сменил филтъра и филтъра се разкодира много бавно и много трудно. Ние сме закодирани от една матрица, естетическа и си мислим наивно: "Аз харесвам или аз не харесвам". Не! Това е непознание на познанието. Познанието не действа по този начин. Аз не съм непроменяем рецепиент, пряк рецепиент на естетиката. Аз съм променяем и между мен и формата има цивилизационен филтър. Не махме ли филтъра? Не разкодирам ли матрицата, в която съм бил отпечатан?
Аз ще си остана до Коперников, след оглед естетически, до Коперников период на своето естетическо развитие, т.е. до прага на зрелостта. Прага на зрелостта в възпитанието на естетиката. Възпитанието на естетиката е учебен процес. възпитанието на естетиката е учебен процес. Ние трябва да научим себе си или по-точно да отлучим себе си от егоцентричната, острастена естетика на човекобожия западоцентричен свят, който има илюзията, която имаха всички учени на света до Коперник, че познанието им е ясно и че са компетентни. Това бяха компетентни, беше им ясно, но всичко друго освен най-важното, всичко друго освен основата. А промяната на основата всъщност е промяна на всичко, в зависимо от употребата разбира се, но промяна на всичко. Христоцентричния светоглед изисква тотално преосмисляне на илюзорните прожекции, на които ние сме се възхищавали и радвали до Христоцентричното изкуство знание, до Коперниковото изкуство знание. Трябва да се напишат нови учебници, трябва да се напишат нови истории на изкуството, до сегашните не важат, нито една не важи, няма такава за съжаление.
Трябва да се напишат нови естетики. ние нямаме време да свършим всичко от това, но поне трябва да осъзнаем нуждата от това естетическо преобръщане на нашия светоглед, защото и естетиката, и интелекта, и сърцето, и душата са част от нас. човек е едно цяло, всичко се държи помежду си и ако ти имаш един от който да е болен, да кажем естетиката ти е болна, не се знае дали това няма да доведе до заболяване на цялото тяло, да ни няма да метастазира проблема. зависи от това е доброкачествен, злокачествен, но хубаво е да се помисли за Коперникански преврат, хелиоцентричен, христоцентричен преврат в цялото наше познание за изкуството. "Светоглед" - предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров