Златния век на България е времето на светците, времето на Свети Борис, управлението на Свети Борис от 852 година до кончината му в 907 година. Това 55 годишно управление, най-великото не само в българската история. управление на един владетел, особено, разбира се, периода след покръстването, което става някъде към 864-5-6 година на етапи. И че по погрешка, неправилно, по-късни историци и мислители и накрая целокупния български народ титулуват като Златен век управлението на Симеон, сина на Свети Борис. Казахме, че това е една българска самоизмама. Ние сами лъжем себе си и тук ще влезем в детайли, да видим защо се самоизмамваме, как се самоизмамваме и какъв е резултата от тази самоизмама. Защо е толкова лошо, толкова катастрофално ние да излъжем историята, да излъжем истината и да прехвърлим великото време на България, най-великото време, от нейното истинско велико време при светците към нейното подменено велико време при Симеон. Но преди това нека да кажем няколко думи за самоизмамата. Самоизмамата, някой ще каже, тя не е толкова лошо нещо. Да, може би управлението на Симеон не е чак толкова велико, колкото ние си мислим, малко измитаме под килима неговите провали, малко превъзнасяме неговите успехи, затваряме си очите, пред лошото превъзнасяме и увеличаваме доброто, но ще кажат, такава самоизмама може би е полезна. Окрилява армията, окрилява народа, въодушевява. Пък и в крайна кажа човек нека да има самочувствие на победител. Нас ни трябва победител като ролеви модел, Симеон е победител, защо пък българския народ да няма един такъв идеал за владетел, който е победител. И това може би е добре за нашето самочувствие.
Това, разбира се, е катастрофално мислене. То е в основата на нашите катастрофи. Всъщността на българските катастрофи е точно това мислене. Но самоизмамата изобщо не е безобидна работа. Защото, какво означава самоизмама? Значи, нашият ум лъже сам себе си. Но умът, разумът, той не е наш. Ние не сме го произвели. Той ни е дар от Бога. Той е на Бога, разума. Бог не го е дал. С една единствена цел. Да познаем истината. Да познаем Бога. Ако ние повредим този Божи дар и той вече не познава истината,
а познава измамата, припознава я като истина, тогава ние отнемаме самия смисъл на този Божи дар. Той ни е даден за това да се лъжим. Той ни е даден да познаваме истината. Освен това, когато някой друг те измами, ти можеш да установиш измамата, да го хванеш. Той е хитрец. Измамите, но ти по един-друг начин установиш измамата и се освободиш от нея.
Когато сам себе си лъжеш, няма кой да хване измамника. Ти самия си същия. Ти си измамника. Т.е. ти си и потърпевшия, но и престъпника. Това е съвършеното престъпление, извършено върху самия тебе. И тогава
самоизмамника какво прави? Катастрофира постоянно и нарича катастрофите триумфи. Това е рецептата за провала. Така се провалят хората. когато наричат своите
катастрофи златен век. Когато ги наричат триумфи. Тогава те стават видими на края. Те изглеждат първоначално като триумфи и накрая като те ги с чертата
на нея е написано национална катастрофа. Дали това ще важи за Хитлер, който се е лъгал дълго време? Дали ще важи за Наполеон, който се е лъгал дълго време и с него, един народ
се е лъгал. Или ще важи за много други. За нас ключовата възловата историческа самоизмама е самоизмамата за златния век на Симеон. Като
още по-лошо. Понякога ние биваме изкушени с злато победи завладяни територии изобщо земни успехи и също това губим
душата си. Губим Божието. Това се случва всеки ден. Това е изкушение. Но когато тук на земята си се провалил и губиш и Божието това вече
не е лепо. При Симеон ние губим и Божието разбира се но и земното. И си затваряме очите пред земните загуби и ги наричаме победи. Това е
по-тежка форма на самоизмама. Защото не сме съблазнени с земни триумфи а имаме земни катастрофи които ние наричаме триумфи а отделно от това
губим душата си. Как и защо се създава мита за Златния век на Симеон и за Симеон като най-велик български владетел?
Отговора на този въпрос е много прост. Причината е светския дух. Светския дух обича такива като Симеон и не обича такива като Свети Борис. Свети Борис е
смърт за светския дух докато Симеон така да се каже лети на крилете на светския дух и за това светския дух го обича. Докато в България и в съзнанието
на всеки от нас властва светския дух там на пиедестала ще бъде Симеон. В момента в който в нас и в обществото властва светия дух нашия образец ще бъде
Свети Борис. Така че разликата тук е диаметрална между двамата в основните отношения в духовното и в морала. Как се проявява този мит за Златния век на Симеон? Още в Паисиевата
история да не забравяме, че в Паисиевата история е отразен до голяма степен духа на европейското лъжа просвещение т.е. светския дух той когато чете
своите извори те са проникнати от светски дух и той приписва от тях И ето какво казва в своята история славнобългарска Защо бил знаменит цар
Симеон Лабас? Понеже имал жестока и непрестанна война с гръцките царе и всякога ги побеждавал Четири пъти ходил с войски в Цариград и пленил и изгодил
много местности През неговото царуване 35 години българите и гръците нямали никакъв мир От това време между гръците и българите останала голяма връжда и порицание и до днес
Така Симеон освобождавал със сила българската земя и починал като се намирал на път Това е цитата от Паисиевата история обобщаващ защо бил знаменит цар Симеон Лабас
Сега това знаменит разбира се е положителна оценка За какво получава той тази положителна оценка тази знаменитост Повтаряме Понеже имал жестока и непрестанна война с гръцките царе и всякога
ги побеждавал Жестока и непрестанна война Не знаем разбира се че той е агресора той отива в царегат Това е войната Това е духа на агресивната война най-голямото зло Агресивната война
винаги е зло Включително разбира се за този който извършва Може ли това да бъде критерий за величие за знаменитост? По-нататък Четири пъти ходил с войска в Цареград
и пленил и изгорил много местности Това, че пленяваш и изгареш е знаменитост През негото царуване 35 години казва Българите и гърците няма ли никакъв мир 35 години Това не е вярно че 35 години
по-малко е но 35 години няма ли никакъв мир като знаменитост И казва От това време между гърците и българите останала голяма вражда и порицание и до днес Значи Зледу ми Той е воювал през цялото време
няма ли мир пленявал изгарял създал една вражда която трае вече 9 века до 18 век И всичко това като Белег за знаменитост Виждаме как тук още ясно се вижда огромното противоречие между Божието и това
което прави Симеон и това се възхвалява възхвалява Но Паисиевата история не е решаващия фактор в изграждането на този мит има един много по-важен фактор Това е Едвард Гибън Английския историк от 18 век и неговия
монументален труд упадък и рухване на Римската империя който е който е издаден в 6 тома между 1776 и 1788 година Нас ни интересува том 5 издаден в 1788 година
в него се говори именно за България Гибън прави преглед на българската история и можем да кажем че от цялата българска история се говори само за Симеон Това е единственото име което се споменава Свети Борис изобщо не е споменат
Естествено Гибън е враг на църквата Той е осъзнат антиклерикал осъзнат враг на християнството любител на езичеството на класическата античност и така нататъка и за него църквата е мрачна тъмно средновековие
и е естествено той да харесва своят човек Симеон и да пренебрегва Свети Борис Сега Гибън която че го чете е блестящ Той създава впечатления за много ерудирано
много начетен работи с класическите езици с гръзки с латински с изворите супер ерудиран човек но това впечатление много интересно е валидно само за неща които ние не познаваме когато четем за
страни събития личности които не познаваме сме очаровани от яркия стил на Гибън от това как с две изречения обяснява всичко и от това как добре ладобучина познава материала
от момента обаче в който Гибън се докосне до някакъв въпрос който ние познаваме виждаме че той нищо не разбира съвършено нищо не е разбрал нито от изворите
нито от същността на историческото събитие ето как описва той Симеоновато управление извадка той Симеон изоставил монашеското призвание за това на крал и войн и при неговото
повече от 40 годишно царуване България ссе е наредила сред цивилизованите сили на земята след това той описва срещата между Симеон прочутата среща между Симеон
и Роман Лакапин извън царегат и продължава така че това муната случват примирие примирието казва Гибън било запечатано с семейно
обвързване била дадена или възстановена свобода на търговията първите почести в двора били запазени за приятелите от България предпосланиците на врагове или чужденци а нейните
князе били удостоени с високата и завидна титла Василевс или император но това приятелство скоро било нарушено след смъртта на Симеон народите
отново грабнали оръжието неговите слаби наследници били разделени и погинали крайна цитата връщаме се към цитата да разгледаме какво също ни казва
знаменития Едвард Гибън класика на западноевропейската историография При неговото повече от 40 годишно църуване България е снаредила сред цивилизованите сили на земята
Симеон както и да го смятаме няма 40 годишно църуване Ако приемаме че той идва на власт макар че той не идва на власт той е съ владетел със
Свети Борис като старшия владетел е Свети Борис така че самостоятелното управление на Симеон е само 22 години от всъщност 20 години от 907
до 927 той църува самостоятелно само 20 години не 40 а Гибън казва повече от 40 но ако приемем и не
самостоятелното управление от 994 пак са 33 а не повече от 40 да не забравяме че годините преди
94 тези които Гибън му приписва неоснователно това са ключови години това са годините в които в България се кове всичко точно през тези
6-7 години преди Симеон да бъде поставен от баща си за управител в тези години се извършва фундаменталното дело на Светите Седмочестници в България така че
това отнемане на тези ключови години от Свети Борис и даването им на Симеон е една повтаряща се практика след това същност с Симеон с Лакапиен подробно се
описва тази ситуация Гибън не е устоял на изкушението понеже в изворите тя е описана и той е искал да покаже ерудиция подробно го описва и
заключението което ние четахме Примирието казва било запечатано с семейно обвързване лъжа нямаме никакво семейно обвързване семейното обвързване
става след смъртта на Симеон той заслуга на святи цар Петър той се жени за внучката на Роман Лакапин той
изключва тълък мир с Византия и при него е призната титлата Василевс или император както казва Гибън така че той краде от Свети Петър
и от Свети Борис и лепи върху Симеон краде от Свети Петър титлата брака с Византия почестите на българските пратеници във Византийския двор и мира
в крайна сметка защото той казва така това приятелство скоро било нарушено след смъртта на Симеон народите отново грабнали оръжието точно обратното е вярно до смъртта на Симеон те с оръжие в ръка след смъртта на Симеон се изключва великия мир
с Византия присвети цар Петър който дава още няколко десетилетия на България за да може тя да стабилизира своята велика славено-българска цивилизация и когато после при нещастните
обстоятелства при Самуил ние губим държавата си съхраняваме цивилизацият което ни дава възможност отново да възкреснем така че Гибън извършва едно фундаментално
подменяне на истината неколко кратно в полза на своя любимец Симеон а защо му е любимец Симеон защото е знаел гръцки защото е част от класическата така цивилизация класическата антична
езическа цивилизация защото бил чел си логизмите на Аристотел това му се харесва докато Борис нищо още няма с Гибън Гибън е светско лице он е духовник няма да го хареса никога
Гибън понеже е класик и понеже другите историци на неговото време не говорят за България всеки който се интересува от България че те е Гибън оооо там се говори в целият дълъг пасаж за България
само за Симеон само за неговото име се споменава и тая случка с сещата им с романълка Пенипрочи затова Юрий Венелин големия българофил който пише своята романтична книга
за българите и той разбира се е чел Гибън и е възхитен и възкликва в своята книга вече да това бяха златните времена на България така казва Юрий Венелин
по-късно Павел Шафарик пише една знаменита статия разцветът на славянската литература в България и в нея казва така тази статия веднага е приведена на български много интересно тази излиза 48-а година и в 49-а година бива приведена на български
през сърбски и там какво казва Шафарик тук ще читава българския превод който е малко така старовремски звучи естествено това е 19-и век тако ся е за 6-10-и 5 години от 862-ра до 927-ма обогатила старословенската книжнина с скъпоценни
от различно съдържание плодове доколко сме тях и съчинените им до сега познали Симеон е бил златният и век честита България с такъв цар българския превод на Шафарик сега тук виждаме първо, че тези 65 години започват от 862-ра година това е условна година разбира се тя не е вярна
малко по-късно почва старословенската книжнина но в края на периода е сложена 1927-а година смъртта на Симеон все едно, че със смъртта на Симеон свършва този процес а той точно не е така златният век е по времето на Борис а шлейфа на златният век продължението е
разбира се и при Симеон и при Свети цар Петър и при Самуил ние нямаме прекъсване не може да кажеш, че тази книжна до 1927-а година се обогатила ами след това разбира се, че продължила да се обогатява в този смисъл Шафарик прави една може да кажем неточност слагайки един произволен
белек смъртта на Симеон за край на златния век не е така във българския превод направен от дякон Хрисант Йоанович от Калофер речен Светообрание продължаваме така в неговия увод вече
дело на самия дякон Хрисант той много чисто сърдечно и наивно е реагирал значи знаменития учен Павел Шафарик в Авто-Унгарската империя пише една книга за разцвета на славянска литература
в България Хрисант е въодушевен решава да преведе тази работа за своите братя българи да видят и те, че нисме има нещо славно в нашата история и да почва да хвали статията на Шафарик разбира се
и века на Симеон който е темата на тази статия със следните думи цитат тия са били истинни българи и добри пастири които са полагали душата си за християнското стадо тях ни е ни глад ни стут ни гонене
ни самата смърт отвъртила от длъжностите им между всичките на имя да изведем тук само чудесният цар Симеон който е сърцето на всичките той е пожелателни цар български с едната си ерака държал скиптрото с което е управлявал
богоданното си царство а с другата държал перото с което е окрашавал мислите на родътни с едното си око е гледал да бъде царството му благополучно а с другото да постигне родътни блаженство
наистина блажен цар за неговото време отечеството ни било е най-славно той е бил нашето българско слънце което е по всякъде благодатни зари пръскал и така нататък ето виждаме
че възторжения дякон Хрисант Иоаннович възхвалява Симеон и казва така между всичките на име да изведем тук само чудесният цар Симеон а много интересен детайл че само това име влади той
той е бил сърцето който е сърцето на всичките той е сърцето казва Хрисант на Златния век фактически наистина блажен цар за неговото време отечеството ни било е най-славно той е нашето българско слънце което е по всякъде
благодатни зари пръскал виждаме, че мита вече е оформен имаме възход на българската книжнина нейния лидер е Симеон той е фактически еталона той е мерката той е образеца за българския владетел и славата на България
всъщност тази идея се грабва от Спиридон Палаузов който написва своята знаменита книга векът на българския цар Симеон в 1852 г. виждаме, че много скоро след тези хвалепствия на Хрисант видимо, че Спиридон Палаузов
който е високообразован българин и решава да напише едно сериозно изследване по българска история може би е търсил така да се каже образ знаме на своята книга и разбира се, че Симеон се струва, че точно такъв ние ако разгледаме книгата на
Спиридон Палаузов ще видим, че и в тази книга действителността опровергава заглавието всъщност съдържанието на книгата е за века на Свети Борис а не за века на Симеон ако изчислим колко страници се отнасят за времето на Свети Борис и колко за времето на Симеон ще видим, че
много повече е за Борисовото време но заглавието е векът на Симеон и той прави книгата в две части първата част е за историята втората е за книжнината тази схема после ще много пъти ще се повтаря в България защото когато почне да говори за книжнината по време на векът на българския цар Симеон
той разбира се естествено започва с Светите кири методи ама те когато са писали своите книги велики Симеон го е нямало когато Свети Климент идва в България и започва да твори на власте Свети Борис той го приема Свети на ум тяхното дело
става потегидата на Свети Борис то не принадлежи на Симеон но разбира се, че в такава книга Палаузов не е казал до тук са писателите книжовниците духовниците от времето на Свети Борис а от тук почват на Симеон не той ги объединява в едно а заглавата отгоре е Симеон т.е. опаковката е Симеон и така тръгва
и до дне днеша на една икона в Зогравския манастир от х. 63-та година на Светите Братя Кириле Методи и други дама Свети но основното са Светите Братя Кириле Методи пише така Тези просветители апостоли славянски родом българи са съставили сегашните славянски писмена Азбука в лето 855-то
след Рождество Христово и са превели същеното писание на старобългарски т.е. славянски язик за това цялото славянско племе е длъжно да почита тяхната памет на 11 май тяхното свято желание за просвещение на своите единородци се изпълни ревностно от благочестивия цар Симеон който е велик по благородното си желание
за просвещение на български и славянския народ това е от лето след Христа 855-та а сега е лето 1863-то и как 855-то Симеон той не е роден тогава той е роден 10 години по-късно а след това отрасва
а след това го преща царирата а след това се връща а след това става монах а чак 40 години по-късно е поставен от старшия владетел като младши владетел на трона как тогава една икона където са свети
Кирил и Методий отдолу се пише че става дума за благочестивия цар Симеон който е велик и така нататък това е от лето 855 виждаме как с най-добри намерения аз не казвам, че някой е казал а не, не, аз ще скрием Борис па ще въздигнем Симеон
не, не това става всичките са абсолютно добросъвестни работят на ползо роду това са човеки с добри намерения но не са си свършили работата не са се задлъбочили минали са по-повърхността и
там разбира се по-лесно доверили са се на предходните на Гибън на шафарики така нататък и разбира се България тогава не е имала собствена школа не е имала собственни историци
не е имала собствено мислене тя свети с отразена светлина а следните сигнали които получава от Западна Европа са неадекватни на българската история Иречек в своята история на българите
пише така времето на Симеон е златна епоха на българската литература и така нататък затвъждава се този мит идва Иван Вазов който който е законодател на българското историческо мислене
в неговите стихове в епопея на забранете в одата Паисии Той казва така Той казва така Когато Паисии пише своята история И как Симеон цар угрите прогони и на Византия
даваше закони а той беше учен философ велик и не се срамеше от своя език и кога нямаше кого да надвива той пишеше книги за да си почива Това е яркият образ на Симеон от стихотворението Паисии
Сега в това стихотворение ясно е, че някои неща са неверни Сега как така на Византия даваше закони Кой закон е дал Симеон на Византия? Няма такъв Симеон цар угрите прогони ама ние знаем
че в действителност Свети Борис обърна войната Симеон беше загубил войната с угрите Затвори се в крепостта Дръстър след две поражения и угрите владееха България Обръщането на войната става благодарение на Свети Борис Тарс Бенса Вазов не го е знала и не го е интересувало
може би но така е иначе и това не е истина И накрая яркия образ и кога нямаше кого да надвива той пишеше книги за да си почива Този много ярък така малко хулигански образ първо надвиваш надвиваш надвиваш и вече няма кого
и кога да правиш няма кого е тогава пишеш книги за да си почиваш тук ярко е хубаво е казано така сочно но е глупаво значи излиза че целта е да надвиваш целта на владетеля е да ходи да надвива
и само когато вече няма кого повече за надвива тогава почва да пише книги тоест книжовна духовната дейност е на второ място първата е да размахваш меча сега това с пишенето на книги
е също блъв значи ние нямаме нито една книга която е дописана от Симеон и когато се създава един такъв мит че Ушким Черноризец Храбър бил псевдоним на Симеон това много се харесва на всички и е хубаво
ако беше вярно но понеже не е вярно не е хубаво да си го тиражираме това е една приумка която няма никакво историческо основание никъде нито в биографията на Симеон нито в
за буквите на Черноризец Храбър някъде нямаме една запетайка която да ни води към това заключение това е по-скоро друга история към която ще се върне малко по-късно но нека да завършим с Вазов неговото прочутло стихотворение Цар Симеон от 1873 г. а че една година след стихотворението Пейси
Вазов се хваща за перото и написва своето безсмъртно казармено стихотворение Край босфора Шум се вдига И аз в казармата съм набивал крак под този знаменит марш който аз съм сигурен, че докато има българска войска ще продължава да се марширува бодро под тези глупости
защото цялото съдържание на това сега аз не казвам, че един военят марш трябва да бъде умен но все пак трябва да избягва неистините и да избягва глупостта по възможност тъм в този образ, който Вазов изгражда в това стихотворение
какво се случва? Край ботсфора шум се вдига нали? плъскат сабищи това и прочее пристига Симеон пресреща войските си след това в цари-гарските палати се разтрепява роман отива при Симеон и загубил ума и дума проси милост и накрая завършва така как завършва стихотворението той пътна пред Симеона
унизено проси мир остави ми само трона давам всичко в този мир шумят войски и воеводи вей се българския стяг Симеон умислен ходи гордо гледа своя враг точка всъщност ние не разбираме какво се случва значи кребосфора си дигаха шумове саби саби саби
щитове и накрая и накрая какво стана ние завладяхме ли царь и град за което бяхме отишли или не получихме ли територии или нещо друго от роман не и какво стана тогава нищо гордо гледа своя враг Симеон умислен
ходи запетая гордо гледа своя враг точка това ли е целта да ходиш умислен и да гледаш гордо това ме ще го прави в преслав защо трябваше да ходи на среща с Роман Лакапин толкова разходи по пътя войската напред-назад
и да се върнеш с празни ръце Симеон се връща с празни ръце от тази среща И Вазов го знае тока имаше някаква печаба ще кажа накрая спечелихме Еди Квоси Фактически самият факт, че Вазов с финала на сихотворението знае, че това е безплоден поход безполезен, безсмислен Роман Лакапин
е един узурпатор един играч той е от армейски происход той не е никакъв шанс да дойде на трона Фактът, че е станал император означава, че той от нищо не трепее по никакъв начин напротив написанията показва точно обратното той контролира ситуацията сега, верно, че източника е византийски, но ни нямаме друг за тази среща А събитията реално
са точно такива, каквито са описани А именно, че Симеон отива с огромна войска прекрасно въоръжена Роман Лакапин няма никаква войска и след тяхната среща след тяхната среща Симеон прави кръгон и се връща обратно с празни ръце А Роман Лакапин Лакапин, узурпатора, незаконния ловкия и смел интригант и хитрец Който няма никаква база в Константинопол Той чужденец се утвърждава на престола
и, ето се казва, династия създава Така, че родите са съвършено различни Хитрия, ловкия, изпечения Роман Лакапин и надутия Симеон се срещат и Роман Лакапин отива там с прости дрехи и по този начин унижава Симеон и му казва Братко, за кво си дошъл, християнино?
Какво искаш? Що не ви каза, че искаш злато да ти дам? Къде си тръгнал с тези оръжия? Кво искаш да кажеш с тя? Какво е твоето послание? С меч в ръка християнино в царегат, който никога не ти е принадлежал Той не е твой Т.е. ти пристъпеш Христовата заповед Пристъпваш Десете Божьи заповеди Така че моралната победа
е изцяло на страната на Романа Капин Ни няма което да се лъжим Ако това поражение на Симеон Морално Го наречен триумф, както го прави Вазов, какво ни ползва? Ползва ни, че по този бодър марш Ние после ще направим две национални катастрофи Със най-добрата армия на Балканите И с най-храбрите войници на Балканите Ще ги погребем Тези момчета И тези мъже Храбреци до един
Подвизи до един Ще ги погребем Заради тази грешка Заради тази измама Че трябва Да отидеш И да вземеш Цариград Че трябва да отидеш Да вземеш Солон Това са Двете Идеи фикс На българската войска Заради които
Ние проваляме българската история Защо Симеон Прави престъпление Срещу българската история В Цариград Много просто Защото Цариград не е български Цариград Никога не е бил в български Той е агресор Той е завоевател Той е носител на злото Войната е зло
Той е носител на войната Оттамата така И Господ не може да му помогне Когато ти станеш съзнателен Съзнателен носител на едно зло Как да те оправдаем Колкото и да те варосваме Колкото и да те хвалим Ти си агресор Ти си Убиец Унищожител Подпълвач Това нещо Няма оправдание
Така че Изгражданки този мит Ние всъщност залагаме Дълбок трап В който ще падне цяла България Мита се изгажда Основно през XIX век А падането в трапа е в началото на XX век И понякога Връзката не се прави директно Но тя е директна От едното следва другото Българските национални катастрофи В началото на XX век Са следствие
От фалшивия мит За ценностите При които На преден план Се поставя Като нямаше кого да надвива Гордостта Гордо гледа Своя враг Гордостта Обива Тя не е Добро нещо След това В XX век
Ние имаме един Абсолютен български класик На историята Това е Васил Златарски Който издава Своята монументална История На българската държава Преследните ви коля В Няколко тома В три тома Първи я разбира се В две големи части
Така че Дефакто Четири тома И В описанието На Времената На Свети Борис И на Симеон Златарски Който е Доста Добре запознат Със действителността
Все пак Малко Повдига акциите на Симеон Той Той лансира Идеята Че Той бил Черноризец Храбар И така нататък Сега Как ще си обясним Че
Златарски Послъгва Макар че Знае действителността Обяснението е Че този том Във който Във който Се разказва За времето Времето на Свети Борис И на Симеон Излиза В 927 година
927 година Е 1000 годишната От смъртта на Симеон България Обаче Тогава се намира в Изключително Специфична Обстановка Значи Ние имаме Две национални катастрофи Първата е в 13-та година Втората е
Първата световна война 18-та година 19-та Ниойския друго Идват на власт Земеделците Започва една Много спорна Политика На земеделското Със някои плюсове Със други минуси В крайна сметка Се стига до 9-юнския преврат
Законния мистер Председател Е заклан Почва Терор Септември Комунистите Дигат едно Безмислено Въстание Потопено В кръв Започва Ужасното Време
Между 20-та 25-та година 25-та година Атентата Ужисяващия атентат В света неделя Безмислен Кървав Пропаста Между Едните и другите Става Все по-голяма И чак
Това е 6-та година Вече Когато пада Цанков Идва Андрей Ляпчев На власт Започва Да се Слага Така Пластир На раната Започва
Да се лякува Тази Ужасяваща Рана Която От 13-та година Може да кажем Че България Кърви Тежко И разбира се Че Скапания Български
Норд Който Губи Вярата Си В Бъдещето Това са Изгубените Поколения На България След Ентусиазма След победите По време
На Първата Балканска Война След Голямата Самоизмама По време На Първата Столна Война Че Ние си Върнахме Всичко Това е
Огромната Самоизмама Под която се подписват Всички С много Много Летки Изключения Стамбулийски Доктор Кръстев И Дамат Трима Всички
Останали Ключително Ивазов Същастливи Че България Се е Върнала Македония И Беломорието Нищо Не се е върнала Това е Още По-тежка Катастрофа
Там пък И губим И Беломорието И При това Положение Българина Чая Казва Кого направихме Ние Подвези Планина От подвези Героизъм
Ентусиазъм Всичко Прекрасно И накрая Провал Катастрофа Ама Тя е Финансова Тя е Военна Тя е Човешка Тя е Психическа
Тя е Демографска Всякаква Катастрофа И Мъдовските Оправници Искат Малко да Побутнат Този народец Малко да види Че е Така Не всичко е
Загубено Че имаме Най-славни неща Това започва 26-та година И Виждат В 27-та година Хиляда годишната От смъртта на Симеон Като повод България Да кажа нещо хубаво за себе си И започва да се тръби Колко велико нещо е
Златният век на Симеон Това е Следващата вече Вълна на надаване До тогава се е Говорил колко е велико Сега да дават Защото българия Защото българия Се е скапал И той иска Да чуе Една дума Колко е велик Иска да чуе
Колко е славен Пък било и Преди хиляда години И започва Едно Поредно Възвеличаване И една Симеонизация На българската история Дещо има хубави неща Могиле 5 И Влатарски Точно тогава
Издава Своят том За Борис И за Симеон И той За съжаление Се поддава На тази фалшива пропаганда И става ней носител Не в остра форма Но все пак Доста Голям Уклон
Има той Про Симеон В никакъв случай Не го критикува При нормални обстоятства Би го разкритикувал Но При тези обстоятства Той не може да си го позволи Защото Да не забравяме Че все пак Тези 4 тома Които са писани Те не са писани
Туко така Те са писани Все пак Да се възхвали България Да се възхвали Средновековна България Това е пропаганда Историческа Основана на фактите Но толкованията Побутват нещата В желаната посока И Златарски го прави След това да не говорим
Вече Че се издават Много бройни Книги И до днешен Златния век Златния век Симеон Велики и прочие Които циментират Този мит Нека да прочитаем Емблематично Невярно Определение
За управлението на Симеон Ще го вземем от Енциклопедичния речник На Касаров Така се каже Първата българска енциклопедия Излиза в 1907 година Брата Данчо е малко по-късно Със своите Това енциклопедия Но и тя повтаря същото Но ето какво казва Касаров Симеон Най-велики български цар В Скоби
885-927 И след това В тази дълга статия Симеон завладял Касаров Токуричи целият балкански полуостров Една част от сегашна Унгария И Влахия Сърбите също Признавали неговата върховна власт В края на неговото царуване На гърците оставало в Европа Само един цари град Заобиколен С един кръг
Български войски И Симеон умрял ненадейно От загадъчна смърт Когато бил готов да удари На Византия решаващия удар И така нататък И така нататък Е сега Първо Твърдим, че Симеон е владел Токуричи целият балкански полуостров Е Съвшенно невярно Това е несъстоятелно Част от сегашна Унгария
И Влахия Точно обратното Той губи тези територии Които са владели неговите предци Още при Крум Ние завладяваме Така да се каже днешна Румъния Плюс-минус И малко повече По посока на Украина И на днешните там Територия около Болград И прочее Та Тези територии
Са били контролирани От българската държава В течение на няколко десетилетия От Крумов Почти целият девети век Ние ги владеем Ние ги губим при Симеон Това е най-голямата загуба На територия в българската история Нито един български владетел Не е губил толкова много територия Колкото Симеон Дори Иван Шишман Когато падаме под Турско Иго
Той губи Малката северна България Няма и Може би 50 000 км Симеон губи 250 000 км Пет пъти повече от Иван Шишман Така че Можем да кажем, че Мита Че Симеон Е разширил България До най-голямата територия Е Лъжа Измама
Самоизмама Не отговаря На историческата действителност Нито Една от териториите Които той Временно завладява Със своите войска По време на своите войни Тя не е Не става българска Нито сантиметр Това сега да кажем, че Германия е придобила Най-свото голямо разширение
По времето на Хитлер Или Франция По времето на Наполеон Еми Как ще е придобила Като то не е свършило Ама Германия е стигнала до Москва Не е стигнала до Москва Германия Стигна до Берлин С Жуков и Конев Това беше резултата от Хитлер Оно и беше
Военно време на ситуация Поход военен Не завършил Хитлерове Поход на изток Не беше най-голямото разширение на Германия А беше най-голямата катастрофа на Германия И това го знаят всички Децата го знаят И ние Като ини такива Неуки деца Твърдим Че решението на България било Защото Симеон отишъл до някъде
Ама той се е върнал след това И тази територия Си е останала византийска На нито един сантиметр територия Временно завладяна от Симеон Ние нямаме нито една следа От българската държава Примерно От Пресян Блащата на Свети Борис Имаме Надписа в Филипи Това означава, че тази територия Трайно овладяна от България От Свети Борис имаме в Балши
Във Албания Надписа Албачач е трайно овладяна От Симеоновите походи Не е останал един сантиметр Трайно овладяна Това е Операция Барбароса Бумеранг Тотален Смъртоносен И ние Като Ловки самоизмамници Си затваряме очите
И казваме Ама не, България била Увеличила своите територии Точно обратното България губи Около половината от своите територия При Симеон И което е много важно, че тази територия Всъщност днешна Румъния Е била Плацдарм Потенциал за експанзия на север Но не експанзия с меч в ръка Което той пробва на юг без успех А експанзия с словото Божие
С славянския език С славянската азбука Ако Симеон беше продължил в тази просока На север Не на юг На юг имаш Майка ти Византия е майка на Славянска България На православна славянска България На Борисова На св. Кирил Методия във България Византия ни дава азбуката ни Да не се заблуждаваме
Св. Кирил и Методий Са поданица на Ромейската империя Те изпълняват проект на Ромейския император И на Фотий Св. Фотий Цариградски Това е дар за България От Ромейската империя Тя ни става кръсница Тя ни става духовна майка Какво търсим ние с меч в ръка Срещу наша духовна майка И то територия Когато никой не е българска Разбирам Ако Ромеите бяха
Завладели нашите територии И ние си ги връщаме Тогава да Имаме оправдание Но то точно обратното Това са територии Които ние На времето сме завладели А са били техни И те Като мъдри Християни Ни дават християнството Дават ни Православието
И получават в резултат Един братски Християнски народ И този братски Християнски народ Вдига нож Срещу своята Духовна майка Срещу родината На своите благодетели Светите Кириле Методии И на сети И на сети Фоти Фоти
Велики Това нещо е Историческо престъпление Това не е Гордост Нали Така временно Някакво щеславие Дрепно Не Това е много Тежко Историческо престъпление И Няма как
То да се възхвалява В стихотворения В бойни маршове В Научни съчинения В картини И прочие Гравюрата Знаете Симеон Пред цари град Нали Еми какво търси там Нали Какво
Какво е загубил Че отива да си го върне Така че Тази Митология Тя че Лъжовна Е лъжовна Но че Самоизмамна Тоест че Ние сме авторите На тази измама Никой не ни мами Тука
На земята Измежо човеците Ние сме авторите Ние Имаме един такъв Образ Българския казан В Афада Никой не го пази Защото Българите си завиждат Ако един иска да изкочи Другите го дърпат Не е вярно Не е вярно
Сами се дърпаме Всеки сам се дърпа Това е лошото Ние сме автори На собственото си Срутване А не отвънка някой Така че Мита За Златния век На Симеон Е преди всичко Български продукт Да Едвард Гибън
Е виновен Антицърковник Антиклерикал Добре Казал ги тези неща Да Шафарик Роден протестант И така нататък Не е бил влюбен В духовността В монашеството Това е разбираемо Пасва му повече Светския човек
Симеон Добре Но оттам Матататъка Ние Ние Обличаме ги в Наукообразна форма Обличаме ги В художествена И произведения Въоръжаваме с тях Нашата армия В резултат на което Нашата доблестна армия
Покрита с Бойна слава Струтва България В ямата Наречена Първа и втора Национална катастрофа Затова ни трябва Много внимателно Да се върнем Към Изводите на тези митове И да видим Че Когато
Говорим за Златния век На Свети Борис Ние Въздигаме България Като Вселенска ценност Защото По време на Златния век На Свети Борис Се създава Славянската Православна цивилизация
Която е Световна Вселенска цивилизация До ден днешен А когато Говорим за Златния век На Симеон Ние Възхваляваме Агресивната война Възхваляваме Високомерието Гордостта Неблагодарността
Към Нашата духовна майка Ромейската империя Възхваляваме Хюбриса Себенадценяването И смятаме Че това е самочувствие Това не е самочувствие Това е Рецептата За Само Вкарване в катрана Всеки сам
Свети Борис Велики Е Толкова Над Летвата На българската История Че нияк си Не може да го усвоим Той е Равен с Моисей С Авраам
С Авраам Жертва Сина си на олтара на Бога Свети Борис Жертва Сина си на олтара на Бога Моисей Води своя народ 40 години През пустината Свети Борис Води своя народ 50 години
От покръстването До смъртта си И което е много важно Моисей На къде води Своя народ Към обетованата земя А Свети Борис На къде води Своя народ Към обетованото небе Така че Той е такава личност От такъв масштаб И ние
Имаме това Измежду многото си Престъпление Имаме това престъпление Че не сме преподали Този човек на света Света не знае за него А кой друг ще го преподаде Ако не ние Ние трябва да го открием Света не го знае Не го е открил още Ние го крием за себе си Крием го и от другите Светоглед
Новото предаване За православен поглед Към историята Културата И съвременността С богослова Георги Тодоров По радио Зорана