Монополният Свят (Беседа 192) — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

МОНОПОЛНИЯТ СВЯТ Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната беседа, под номер 192, е озаглавена Монополният свят. Преди 34 години, през 1990, е публикувано знаменитото есе на Чарлз Краутхамър, озаглавено

Еднополюсният момент. Това есе има няколко варианта в списание Foreign Affairs, във Вестник Вашингтон Пост, като лекция и прочие. Краткият вариант в Вашингтон Пост е озаглавен именно така, Еднополярният момент, с подзаглавие Порадвайте му се сега, няма да трябва дълго Този кратък вариант

на есето започва така. Току-що сключената сделка между германския канцлер Хелмут Кол и съветския президент Михаил Горбачов вероятно ще бъде запомнена като инструментът за капитулация на СССР в студената война. Тази капитулация бележи уникален

исторически феномен, който може да бъде наречен Еднополярният момент. Двуполюсният свят, в който истинската власт произхождаше само от Москва и Вашингтон, е мъртъв. Многополюсният свят, към който сме се запътили, в който силите

ще проистичат от Берлин и Токио, Пекин и Брюксел, както и Вашингтон и Москва, се бори за своето раждане. Преходът между тези два свята е сега и няма да продължи дълго. Но моментът, в който живеем, е момент на еднополюсност,

при който световната власт се намира в една достатъчно сглобена, спокойно господстваща господстващо образование западният алианс. Неоспорим и все още не разцепен

от победата, макар, че скоро и това ще стане. Крайна цитата. Виждаме, че авторът реагира на конкретно събитие, рухването на Берлинската страна и

в последствие един вид капитулацията на Горбачов, който отдава ГДР на Запада на своят стратегически враг и Краутхамър малко изпреварвайки,

защото след една година горе-долу всички ще са на неговото мнение, но той е така малко по-ранен, малко изпреварващ и формулира планятието

еднополярен момент, показва какви са неговите параметри, това е кратко нещо, защото ние сме се насочили към многополярен свят,

но до тогава между двуполюсния, сега когато капитулираха едните, докато се пренареди системата и се объединят няколко малки

велики сили срещу суперсилата САЩ, тът до тогава имаме хегемония на САЩ, така наречения еднополярен момент. Продължаваме с цитатите.

Еднополюсният момент ще бъде кратък. До края на годината Германия ще бъде не само напълно суверенна, но и свободен агент на международната

арена. И така нататък. САЩ наложи, казва вето на идеята. Германия имала тогава заседание, събрание на Г7, голямата седморка,

в Хюстон, в Щатите, в Тексас. и там Германия предложила един пакет за помощ на Съветския съюз. Обаче Съединените щати налагат вето

върху тази идея. Германците обаче казват ние тогава самостоятелно ще осъществим такава програма за помощ на Съветите.

на същото съвещание Япония предлага да се отхвърлят някои санкции срещу Китай. Отново това е отхвърляно от американците,

а от там и от всички останали. И отново Япония, като един вид свободен играч, заявява, че ще продължи със собствена помощ за Китай.

Така че Краутхамър вижда разпадането на победителите на Американо-западната коалиция като нещо доща скорошно, защото още тази среща

вече започват да се отклоняват от желанието на Щатите. Две големи сили, Германия и Япония и рано или късно това ще доведе до многополюсен свят,

многополярен свят. И така всъщността на това есе е първо да протръби победата и края на Студената война. Обявява се победителя,

имаше два центра на властта, единия е в отстъпление, остава само един. Той ще диктува събитията във света, докато не се пренаредят

евентуалните конкуренти, но до тогава имаме особен, изключителен случай в историята еднополюсния свят, който той приветства. Смята, че това е нещо добро и че трябва да се

възползваме ние американците от случая, да се радваме, защото няма да трябва вечно. 12 години по-късно пак същия автор Чарлз Краутхамър пише втора статия

на тази тема озаглавена отново за еднополярния момент. В това есе автора се връща назад и преценя какво се е случило в изтеклите 12 години

от първото му есе. и какво са очаквали другите мислители, защото са се предлагали различни варианти. Какво ще се случи сега? Един са предполагали, че Япония много ще се развие, други, че Европа и така нататък, че ще има многополюсен свят,

Европейския съюз ще се консолидира като алтернатива на Щатите и ще има един вид три полюса. Щатите, Европейския съюз, Япония в далечния изток, евентуално и Русия, това, което останало от нея, Китай,

който набира силита, това са очаквали всички, обаче, казвате, са се провалили. Цитирам, те грешаха и никой не го изрази по-силно от самия Пол Кенеди, историка Пол Кенеди, който е предполагал именно такъв

многополюсен свят. Та продължавам, цитата, никой не го изрази по-силно от самия Пол Кенеди в класическото отричане, публикувано по-рано тази година, който казва, никога не е съществувало

нищо сравнимо с това неравенство на властта между Съединените Штати и всички останали. Казва той за позицията на Америка днес. Империята на Карл Велики е била

само западноевропейска в своя охват. Римската империя се простирала по-далеч, но имала друга военна империя, велика империя в Персия и още по-голяма в Китай. Следователно няма сравнение. Това е крайна цитата от Пол Кенеди.

Но не всички са обедени, казва Краутхамър. Самюел Хантингтон твърди през 1999 година, че сме навлезли не в еднополярен свят, а в едно многополюсен свят. Тоест, че има една свръхсила, която не командва света,

но има право на вето. Тоест, без нея нищо не може да стане. Но не става това, което тя казва. Тя трябва да се съобразява с другите. Това е твърдението на Хантингтон, с което обаче Краутхамър не е съгласен. И той коментира еднополярността след 11 септември 2001 година.

Цитирам. Няма нужда да преповтаряме, че еднополярността се усили през 90-те години. Япония, чието претенции за власт се основаваха включително на економиката, изпадна в економически опадък.

Германия беше в застой. Съветския съюз престава да съществува, сведойки се в по-малката и радикално отслабена Русия. Европейския съюз се обърна навътре, към големия проект за интеграция

и изгради силна социална инфраструктура за сметка на военния капацитет. Само Китай нарастна по сила, но тъй като тръгва от позиция на такова голямо изоставяне, ще мина десетилетия преди да успее да успори

надмощието на Америка. И то при положение, че сегашния му растеж продължава неослабното. Резултатът е невижданото до сега господство на една единствена сила. Дори когато бяха на върха си, когато беше на върха си, Великобритания

винаги можеше да бъде сериозно предизвикана от следващите най-големи сили. Британия имаше по-малка армия от сухопътните сили на Европа. И нейния флот беше равен на следващите два флота заедно.

Днес американските военни разходи надхвърлят тези на следващите 20 страни взети заедно. Американския флот, военно-въздушните сили и космическата мощ са ненадминани. Технологията на Щатите

е неустоима. Те доминират по всякакъв начин. Военно, економически, технологично, дипломатично, културно, дори езиково. По-нататъка, той анализира скорошните събития, войната в Косово, която е показала

надмощието на САЩ спрямо европейските военни сили. това е първата война в историята, която се водиш само по въздуха. Нито един американски войник не стъпи в Сърбия, но Сърбия капитулира. И на практика никой не може да се намеси. Съгласни,

не съгласни, работата се свърши. И сега казва, цитирам, едва съкрошаването на Афганистан е показало истинската мощ на Америка. Един спящ гигант, който се е пробудил. Какво е това съкрошаване на Афганистан? Естествено, че след 11 септември 2001 година Щатите набедиха Афганистан,

че е организирал това събитие и за броени седмици завладяха страната, съсипаха талибаните, сложиха на власт свой човек и Афганистан, като окупирана страна, започна да се развива по пътя на демокрацията. И Краутхамър пише тази статия точно след тези събития, т.е.

къде е Афганистан на 10 000 км от Щатите? И то вътре в континента, там не можеш да влезеш с кораби, с самолетоносачи. Прочутия Афганистан гробницата на империите, гробището на империите, там където англичаните не можаха, там където руснаците не можаха, там където дори Александър Македонски

не може да се справи, Америка се справи за нула време. Благодаря на своето господство във всичко. и Краутхамър прави извъда, че 11 септември е показал смазващото господство на САЩ. Пакистан, Индия,

Русия, Китай се присъединяват към САЩ във войната с ещо тероризма. Обичайно казва, когато има някакъв хегемон в историята, някаква сила, която претендира за хегемония, около нея се създава една коалиция от по-малки сили,

както е бил Кайзера по времето на Наполеон. Той става най-силния, но също него се объединяват. Великобритания, Прусия, понякога, Русия и така нататък. И в крайна сметка се ребалансира ситуацията

и хегемона бива най-малкото поставен на мястото. Тук казва, през първото десетилетие на американската еднополярност не се получи такова контрабалансиране. Напротив, великите сили се строиха зад Съединените Штати

в войната срещу тероризма един вид, още повече след 11 септември. Американският хегемон няма враждебна велика сила. Това е, казва, уникална

историческа особеност. А срещу него имаме някакъв още по-особен враг. Това са някакви терористи и в най-добрен случай престъпни държави, които ги подкрепят. Тоест, нямаме

велика сила срещу хегемона или коалиция от велики сили, а имаме някакъв разпръснат враг, световния тероризъм, исламския тероризъм и някои държави, които го подкрепят, така вече престъпни държави.

И стигава до кризита на еднополярността. Един вид какво да се прави. Защото различни идеологии започват да се раждат. какво да прави Америка със тази

своя хегемония. Примерно, когато се прави една такава предварителна атака срещу врага. Правилно ли това, не е ли правилно? Когато се сменя режима в вражеска държава, отиваш и сменяш ръководството и управлението

на държавата. Това добре ли е? И казва Краутхамър смелостта на тази политика, която някой биха наречели арогантност, е смайваща. Американския антитерористичен

ултиматум беше груб, обаче колкото и да протестираха, това се случи и Америка победи. И сега въпросът е как да се прави

нататък. Ние казва имаме два варианта. Или имаме някаква коалиция, някаква международна общност, която решава какви ще бъдат мисиите. Или

казва обратно. Имаме далина мисия, която определя коалицията. И той смята, че това е по-добрия вариант. Мисията. Трябва да се примерно унищожи Саддам Хюсеин, който е опасен, защото има

средства за масово поразяване. И тази мисия, който е съгласен да се присъединява. То така си и стана, впрочем. а не ни да първо да правим някакво тяло, да кажем

съвета за сигурност при ООН и там каквото се съгласим тогава да правим мисия. А ако не се съгласим, няма да правим мисия. Ние казва правим мисия и който е съгласен да се включва. Един вид мисията тъй тъй ще стане. Защото

Америка така решава. А тъй като няма така сравним противник, другите половината ще включат, половината съществи. И примерно когато има

разни решения казва да кажем обсъжда се въпроса за забраната на противопехотни мини. Америка е против. Почти цял свят подписва тази конвенция за забрана на противопехотните

мини, обаче Съединените Штати не е. И европейските държави казват защо така. И какво отговаря Краутхамър. В много части на

света тънката линия от американски войници е всъщност антипехотната мина. Основната причина поради която се противопставяме на договор

за противопехотните мини е, че имаме нужда от тях в демилитаризираната зона в Корея. Нашите хора са там на границата. Швеция,

Франция, Канада не трябва да се тревожат, че северно-корейското нападение ще избия хиляди техни войници. Като еднополюсна сила и по този

начин гарант за мира по места, там където шведите са стъпили, ние се нуждаем от оръжия, които другите нямат. тъй като сме

уникално разположени в света, не можем да си позволим празните банални думи на съюзници, които не са достатъчно откровени, за да

признаят, че живеят под чадъра на американската мощ. Какъв е образът? Имаме Америка като световен хегемон. И благодаря на

този хегемон, под нейният чадър, живеят държави като Швеция, Франция и Канада, ама кой вади кестни от огъни? Ние,

американците. Те искат да забрънят това, че е било нехуманно, противопехотните мини, защото като мине войната хиляди цивилни, ще се натъкват на тези мини

и ще умират. И така нататък ние казва ние като извънредна сила ще прилагаме към себе си извънреден критерий и там, където ние отървава, сега, виждаме, че към 2002-а година

Краутхамър, а и не само той, разбира се, той е представител, той общо взето върви с така властващата идеология в Щатите, представител на тази властваща идеология. И в този смисъл неговите есета са

представителни. Не са, разбира се, единственото. Има и други, които предлагат, но той самия твърди, други се оказаха криви, аз се оказах прав. Ние сме добрата сила и голямата сила. И понеже сме сила на добро,

която е така добра за света, ние носим цялата отговорност. И за това ние диктуяме правилата. Не можем да искаме да спазваме някакви абстрактни, хуманистични, не знам си какви други принципи,

когато в реалността ние се сблъскаме с враговете на нашата цивилизация и трябва да намираме адекватни средства за борба с тях, независимо да някой ги одобрява или не.

някой да направим една пауза и после ще продължим с теорията на Краутхамър за еднополюсния свят. Достојно ест Яково и Сину, слави ти тиа Бога Слова, ек, е гоже, тре, пештути, тря, суця, херуми, ми, и славо, славя, сили, небесния, Воскреша го тридневно из гроба, Христа, жизнодавца, страхом прослави. Воскреша го тридневно из гроба, Единно царство и господство.

Јудже појут вси земнородни, и славо, славо, славя, сили, небесния. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат.

Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат. Јудже појат.

Јудже појат. теза, че това е добре за света, да има един хегемон, който да диктува правилата, Краутхамър разглежда какви са евентуалните възражения. От една страна казва са либералните интернационалисти. Под това нещо той разбира глобалисти, както ние ги наричаме. А именно тези, които смятаха и смятат, че нациите са си изживели времето, че света трябва да се обединява, да падат границите, всякакви граници и финансови и административни и всякакви и света да стане единен, да стане едно цяло. Поради тази причина тези глобалисти са против суверенитета, защото е много важно дали една страна е суверенна. Ако тя е суверенна, тя определя правилата. Ако се включи в общото, естествено, че тя не ги определя правилата, а се съобразява с общото. Един вид съвременната е технология, банкирането е глобално, комуникациите са глобални, всичко лека по лека става глобално и при този положение граници само пречат. И затова е хубаво света да се интегрира все повече и повече да падат бариерите между нациите. Те са против суверенитета на нациите. Обаче Крауът Хамър казва така: големият суверен кой е? Америка. Американската свръхсила.

Така че тя пречи на тези глобалистите. И те смятат, че както и другите държави, така и Америка, и най-вече Америка, трябва да бъде опитомена. Тяхната идея е да ограничат Америка, като увеличат неята взаимовръзка и взаимозависимост. Като по този начин казва, те вързват Галивър, както ли ли путите вързаха големия гигант Галивър от тези взаимни обвързаности. Това се казва той "белезници върху мощта на Съединените щати". Има, казва, две главни направления по отношение на международната политика. Едните, казва, по отношение на това, кое е основата на международната политика. Едните, казва, са привързеници на хартията, а другите са привързеници на силата. Хартията, това са, разбира се, договорите. Казва, тези, които са привързеници на хартията, те смятат, че света се управлява от закони, а не от човекци. А реалистите смятат, че главното нещо е силата, а не някакви си договори. и, явно човек смята себе за реалист. И така наречения Единен свят, това казва, е утопия и създава непредвидимост. Много е флуидна тая, това е единия свят. Докато един вид, когато има един началник, всичко е ясно и под контрол.

Европа казва, имаше една система на баланс на силите, така наречения концерт на великите сили. Обаче ето, че в Първата естонна война това доведе до тотален колапс и сега, как казва да предложим същата схема на света, пак да има няколко център, както беше в Европа, до Първата естонна война и в един момент се сблъскаха и стана световен конфликт. Така че казва, този многополярен европейски модел е пробван, провалил се и ние не може да се връщаме към него. Те сега се объединяват европейците, за да избегнат пак такава световена война, обаче пак припоръчват на света един вид многополюсност, т.е. повторение на модела преди Първата естонна война. Тук Краутхамър лъже, защото многополюсната Европа с концерта на великите сили, която те взаимно се балансираха, тя е осигурила доста дълги периоди без войни, докато еднополюсният свят първо няма толкова дълга история и второ с какво той ще допринесе, за да няма войни. Напротив, може би ще има повече войни, само чудър характер. Той казва така: "По времето на този еднополюсният момент, последните 10 години, имахме необичайна стабилност между великите сили". Това обече изобщо не е вярно, защото, първо, ние имаме еднополярен свят още в 1945 година. Когато американците хвърлят бомбите върху Хирошима и Нагасаки, те изпъкват като единствената страхсила. Освен това, около 50% от брутният вътрешен продукт на света е произведен от Щатите. Всички останали са рухнали. Велики сили, Германия е на нулата, Франция е на нулата, Италия е разбита, СССР е разбит, Источна Европа е смляна, Великобритания е източена във всяко едно отношение, колониите са изсмукани. Щатите произвеждат половината от брутният вътрешен продукт на света и са единствения притежател на ядерно уръжие, при това са го използвали успешно, уничтожавайки една до тогашна страхсила - Япония. Т.е. ние имаме опит от този еднополиусен свят и по негово време започна студената война, която макар и студена си беше война.

И нейни, да ги наречем, продукти са редица войни, като почнем от Корея и стигнем до Виетнам и много други, които бяха следствие от този двуполюсния модел. Макар и малки, да, без конфликт между свръхсилите, но все пак войни в изобилие. Този смисъл, тук е той, който е добре информиран човек, не е почтен към фактите, към историческата истина, нагажда я към своите тези и, бих казвал, че е леко непочтено, в интелектуална смисъл, интелектуално непочтен. Но, така иначе, той отново и отново заявява, че новия унилатерализъм, разбирай, американския хигемонизъм, съзнателно и уверено трябва да се разгърне американската мощ в преследване на глобални цели. Тук, той отново ни вържи. Как така преследва на глобални цели? Ами, кой ги определя глобалните цели? Приемаме, че ги определя Америка, Съединените щати. Добре, ако тя злоупотреби с правото си да определя глобалните цели, кой е контрола? Кой определя кои цели са глобални и са добри за обществото като цяло? Това е въпрос не се задава в това есе. Или по-скоро се задава по един заобиколен начин, но колкото да умре този въпрос и да се каже, че всъщност трябва да се разгърне американската мощ. Какво означава този извод? Означава, че наблюдението, което беше в първата статия, 90-та година, че ето така, получи се, че имаше два полюса на силата, единия рухна и навлизаме в нов, неизпробван до сега, еднополюсен свят, който очевидно е в наша полза, защото ние сме този полюс на властта. Тук вече във втората статия, 2002-та година, това вече е станало доктрина.

Това е вече доктрина за американския хегемонизъм, за еднополярността. Не само, че имаме, казва той, еднополярен свят, но това е най-добрия от възможните светове. Другата алтернатива каква е? Другата алтернатива, казва, има три альтернативни направления на мислене. Първата са глобалистите, за които казахме, които смятат, че еднополюсният свят е много егоцентричен и иска да обедини света и в този смисъл Америка да изчезне като нация в един глобален свят. Втората школа са изолационистите, които са обратното на глобалиците, казват така. Не, това, че Америка става световен жандарм,

че се меси навсякъде, че води войни със всички, които по някакъв начин не са съгласни с нея, това не е добре, защото ние е по-добре да си гледаме нашите си интереси, да си купавам нашата градина, а не да отговаряме за всички. Ако някой решат там някъде да се трепят, да се трепят, ние да си гледаме нашите собствени интереси. Крепостта Америка, изолационизъм, нещо подобно това, което Трамп сега. Америка първа. Първо Америка.

Краутхамър отрича изолационизма, казва, че това във всички случаи е отказ от това, което вече имаш, значи ти имаш лостовете над властта връху света, да се откажеш от тях, кой друг ще ги вземе тези лостове. Не се знае. Е, няма да ти бъде приятел, няма да бъдеш ти и да отговаряме на твоите интереси, а на някакви чужди интереси. Е, защо? Готове власт да я сдаваш.

Ей така. Тритата школа са така начинете прагматици. Прагматици това са Кисинджър, нали и така нататък. Крауд, този Миршаймер и прочие. Те казва, че този унилатерализъм, теория на едностранността на Америка,

тя едностранно ще действа, няма да съгласува, смятат, че тази политика е хюбристична, самонадценяваща си и то убийствено самонадценяваща си и те смятат, че е по-добре да има един прагматичен мултилатерализъм. Значи, няма да имаме унилатерализъм, едностранчевост, а многостранчевост, т.е. многополюстен свят.

Отново концерта на великите сили. Но преди бяха само в Европа великите сили, там пет държави, а сега ще бъдат, разбира се, глобални. Да кажем, Щатите, Европейския съюз,

Япония, Китай, няколко такива, Индия, виртуално в бъдеще. Т.е. сбират се, за Индия не говори. По това време ще има някакъв нов концерт на великите сили. Краутхамър

разбива тези три теории, които оборват неговата. Казва, ние трябва да по никакъв начин да не подронваме бъдещата свобода на действие на Америка. Америка трябва да се ръководи от своето независима

преценка. Както по отношение на нените интереси, така и по отношение на глобалните интереси. Особено по въпросите за националната сигурност, войната и разгрештането на военна сила. ето това е много

бих казал и ясно така съждение. Америка трябва да се води от своето независимо преценка както по отношение на нения интерес, така и по отношение на глобалните интереси. Тоест, никой

няма да не се меси ни да преценяваме кое е и кое не е в наш интерес и в интерес на света. Ние преценяваме всичко. Особено по въпросите за националната сигурност, за войната и за разгрештането на военна сила.

Тоест, целият свят е обект на нашата национална сигурност. Ние отговаряме за света, бидейки единствената свръхсила. Ние определяме правилата, ние определяме

критериите, ние определяме това, което е добро и зло за света. И ние не трябва да се отказваме от това нещо. Тези казват, които казват, че трябва да се вземат решение в съвета за сигурност. Е, добре да е.

Казва, нека да ми отговорят на простия въпрос. Ако съвета за сигурност, откаже да одобри нашите предложения. Какво? Ще оставите да ви диктуват други вашите жизни, национални

и международни въпроси за националната и международната сигурност. Така ли? Пита той. Той поставя под въпрос може ли някое обществено тяло, световно, международно,

да казва на Америка кое е добро и кое не е лошо. И кое е лошо. Не. Това казва е критерия. ако някой предлага ние да си делегираме правата, което в момента

имаме като суперсила, да ги делегираме на света за сигурност, означава да си вържем ръцете сами. Защо? Когато за първ път предложих, казва той, еднополюсният модел през 90-та година, предположих,

че трябва да приемем както неговите тежести, така и възможностите. И че ако Америка не разбие икономиката си, той смята, че има така опасност да се съсипа икономиката, може да продължи 30 или 40 години еднополюрността. Това изглеждаше

смело по това време. Днес изглежда доста скромно. Еднополюсният модел се превърна в еднополюсна ера. Така. Значи, когато е пишал тази статия в 90-та година, е смятал, че този момент

ще продължи 30-40 години. Това, разбира се, там не е казано 30-40 години. По-скоре очаква много по-малко да продължи. Но тук го раздува до 30-40 години. И тогава онова е изглеждало смело. Обаче, сега казах,

изглежда малко. Всъщност, този модел няма алтернатива. Това ще продължи до обозримото бъдеще. Еднополюсният момент се превърна в еднополюсна ера. ние живеем в нова ера. Един вид. Еднополюсната ера. И нейното бъдеще ще се решава

от дома, в Щатите. От нас зависи как ще продължава този еднополюсен свят. Новият унилатерализъм изрично и безсрамно отвърждава да се поддържа еднополярността, да се поддържа

неоспоримото господство на Америка в обозримото бъдеще. Това са негови думи. Изрично и безсрамно новия унилатерализъм. Той е превържаник на тази теория за новия американски унилатерализъм или хигемонизъм, който

излично и безсрамно утвърждава да се поддържа еднополярността, т.е. да се поддържа неоспоримото господство на Америка в обозримото бъдеще. Може да е дълго бъдеще, ако приемем, че успешно се справим с най-грамата заплаха, а именно

уръжията за масово унищожение в ръцете на държави престъпници. Rogue states, нали? Престъпни държави. Това само по себе си ще изисква агресивно и уверено прилагане на еднополюсна сила. Бъдещето на еднополюсната ера

зависи от това дали Америка ще се управлява от тези, които желаят да запазят, разширят и използват еднополюсността, за да постигнат не само американски, но и глобални цели. Или Америка ще се управлява

от тези, които искат да се откажат от еднополюсността. използвателството към еднополюсността не идва отвън, а отвътре. Изборът е наш. Едими, дали ще слушаме тези, които

ни предлагат да се откажем от монопола или трябва да си караме както ние си знаем. И това зависи само от нас. Така, през 2002 година Чарлз Краутхамър заявява

хубристично, ние командваме и трябва да продължаваме да командваме в обозримото бъдеще. Това е доброто за света и зависи само от нас. Никой не може да ни казва какво да правим.

Разбира се, 2002 година е времето, когато след победата в Афганистан, след кризата през там септември 2001 година с рухването на кулите близнаци и следващата

реакция на Щатите с унищожаването на Афганистан и на талибаните и в този миг Краутхамър изведнъж смята, че до обозримото бъдеще се така

ще бъде и Америка ще команда всички и че той тогава смята, че единствената опасност са и самките терористи с държавите които ги престъпните

държави които ги подкрепят. Нека да чуем още едно песнопение и след това ще завършим. бъдеще спешенье подашт, господи, святейшему

отцу нашему Максиму, патриарху Бъдеще Бъдеще Бъдеще Бъдеще Бъдеще Синодо, Бъдеще Синодо, православно Бъдеще Бъдеще Синодо,

православно Бъдеще Бъдеще Бъдеще Бъдеще Бъдеще Синодо, православно Бъдеще Бъдеще Бъдеще Синодо, правителство Бъдеще Бъдеще

Бъдеще Бъдеще Бъдеще И цем празнаеш тим праздник се, и сохрани их на многое лето. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok

Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok От тогава минаха 22 години Един не много дълъг исторически период Междувременно автора почина Преди 6 години

Но той видя до голяма степен Низбъдването на своите прогнози В няколко направления Той сгреши В няколко ключови направления Първо Афганистан Щатите напълно Загубиха тази уж напълно Спечелена В 2002 година война И то На страната на Афганистан Нито Русия, нито Китай Това не беше прокси Афганистан Афганистанът се бивеше сам за себе си

И по това време Афганистанския военен бюджет Е около 3 хиляди пъти От бюджета на САЩ Въпреки това Афганистан Печели воената срещу Щатите С несравнима различна технология Едете имат всичко Другите нямат нищо Т.е. критерия Как сравняваме Две сили Е Много съмнителен

Примерно Както казваше Краутхамър тогава Бюджета на Щатите е Колкото на следващите 20 страни взети заедно Вярно Така е В момента е колкото на следващите 11 взети заедно Бюджета на Щатите Но първо това е номинален бюджет Ако сметнем Реалната Покупателна способност Ще се окаже, че Много, много по-малък Дял има от

Световния военен бюджет в Щатите Защото Ако Двама, да кажем Танкисти Единия получават 10 000 долара А другия получава 200 долара В Китай или в Русия Това не означава, че Единия е танкист и другия не е танкист И не кара танк А бюджета на един и бюджета на другия са несравними В този смисъл Този критерий

Колко е голям военния бюджет Е малко Немеродавен По отношение на Афганистан - провал По отношение на военните бюджети - провал По отношение на Китай Оказа, че Китай се разви много повече От колкото Краутхамър е очаквал Пъти повече И Китай при живена Краутхамър Надмина Щатите По

Технологии По Производство на всичко В много много отношения Не във всички, но в повечето отношения Китайците надминаха Щатите По брутен вътрешен продукт Справа реалната покупателна способност Също са Номер едно в света Това не беше предвидено Русия Която в 2002 г. минаваше на заден план И беше на заден план

Сега се върна в играта Като първостепенна Велика сила Индия Която към 2002 г. не съществуваше в сметките на Краутхамър Сега Е Много важен Цветовен играч И в економиката И в политиката И във всичко Те са вече третата економика в света Първата е Китай Втората е Щатите

Третата е Индия По Брутен вътрешен продукт В реална покупателна способност А не в Хартиени Етикети Арабският свят Ни си спомняме Арабската проред От 2011 г. Това беше Едно Светло време Която

Арабските народи Свариха омразните диктатори Тръгнаха към демокрацията Която щеше да овладее тяхната енергия Да е вкара най-сетне в правилното русло В правилното русло да Окрепат своите държави В 2011 г. Мина време И В Египет да кажем Народа Народа Се молеше да се върне диктатората В Либия сигурно се молят тройно да се върне диктатората

Защото В Либия Защото Либия рухна в пропастта След като падна омразния диктатор Тя рухна и в момента положението им е 10 пъти по-лошо във всяко отношение От колкото при Кадафи В този смисъл арабската пролет се оказа троянски кон Оказа се от ровна ябълка Нито една арабска държава не прокопса от своята арабска пролет Напротив, те, които минеха без пролет Най-добре се отърваха Има предът Йордания, Марокко, те, които са монархиите И там с една смяна на правителството се потуши така наличената пролет Тази идея, че със един такива смяна на режима и подкрепа на някакви демократични сили

Ще се завладее огромния арабски свят и важен ключов Тя се провали И в момента повечето арабски държави вопият срещу тази намеса външна в техните вътрешни работи Ако не тях на съседите им, която видимо беше с много токсичен резултат А с много хубави обещания в началото Тоест, имаме в много направления не сбъдване на тези прогнози за Този нов еднополюсен свят, в който ще благоденства света под ръководството на Щатите че това нещо, тези прогнози в момента не се избъдват И ние днеска трябва да анализираме какво е сбърканото в те наречената еднополярност защото Щатите са в момента 4% от световното население, а те искат да решават Всички останали да са васали Това е всъщност не еднополярен свят, а едновасален Защото за 96% от човеците ти си васал на един Моделът е еднополярен, едновластен, а за другите 96% е единоподчинителен Ти се подчиняваш на една държава

Нека да анализираме тази теория малко по-задълбочен Първо, самото понятие е еднополюсен свят което въвежда Краутхамър и го утвърждава и то след това се утвърди Това вече в момента е термин Но този термин е подвеждащ Защото ние сме подведени да мислим, че има на пазара различни видове полярни светове Модополярен, двуполярен, двуполюсен, триполюсен, многополюсен И че избора е равностоян Може и така и така Обаче не е така Еднополюсният свят е монополен А другите не са Това е принципната разлика между единия модел и всички останали Дали ще има един полюс, два, три, пет или осем

Разликата е между единия и всички други варианти Защото при единия имаме монопол А при другите нямаме монопол Това е фундаментална разлика Приемем термина Еднополюсен свят Маскираме неговата същност, която е монополен А монопола е зло Във всички теории и економически и политически монопола е зло Това е отрицателно понятие А в технологията Еднополюсен е неутрално Може да бъде еднополюсно, двуполюсно, многополюсно Не е така Това е монополен свят

Това е голямата лъжа в най-малкото нещичко И дори привидно е вярно Еднополюсен ли е еднополюсен? Другият двуполюсен и да, другият многополюсен И че какво сме излагали? Излагали сме, че сме изкрили най-важното Монопола Какъв е проблема на монополния модел на света? Че няма противосила Значи ако човеците бяха ангели Тогава дали ще е еднополюсен, двуполюсен, петополюсен Няма никакво значение Абсолютно никакво Но понеже човеците са грешни Егоцентрични

И оттам злотворни Неизбежно Поради своята греховност и егоцентричност Затова те се изкушават да правят зло И единствения начин да не го правят до край е да бъдат контролирани По някакъв начин Ако не бъдат контролирани, това е направо беззаконие Това е тъй нареченият закон на джунглата Дори по-лош от закона на джунглата Защото един лъв не може да контролира 4 лъва не може да контролира 96 лъва Та има един по-разумен баланс Докато тук Виждаме при този монополния свят

4% от силното население иска да контролира останите 96% Имаме Една знаменитата мисъл На британския политик и историк Лорд Актън Властта има склонност да корумпира Абсолютната власт корумпира абсолютно Много пъти се е цитирала Главно по отношение на абсолютната власт Разбира се против тоталитаризма защото абсолютната власт Както казва Лорд Актън Корумпира абсолютно Сега тук трябва да разгледаме Първо израза "корумпира" Нашият български език

Корумпира му означава Не даваш пари за да извърши нещо А в латинския корен на тази дума Става дума за разваляне За развращаване Абсолютната власт развращава Развале в нарастен смисъл Абсолютно Та монопола има тенденция Поради греховността на човека Има тенденция да развращава този който властва И това в много голяма Абсолютно Това казваме така като сентенция Това не може да бъде абсолютно

А и нямаме абсолютна власт все още Но тази монополна власт Силно развращава този който и упражнява Там е проблема в монополизма Той може да и си мисли, че взема правилни решения И че властта те деформира Когато е абсолютна Когато няма кой да ти противоречи Впрочем Глобализма Който отрича нациите И суверенитета включително на Америка И смятат, че трябва да се объединим И то е вид монополизъм Макар и много скрит и много по-перфиден

Но, така или иначе Съвременния глобализъм А предишните опити за монополизиране на световната власт Минаха през няколко проекта Имаме комунистическия проект Имаме нацистския проект Имаме джихадистския проект И имаме сегашния либерален проект Всичките те И претендират за световно господство Нацистския е мъртъв С Хитлер Кумунистическия също рухна Джихадистския е Пълна утопия

Той никога не може да победи в световен план Макар, че теорията е глобална Но практиката не може да осъществи Тази теория в практика И единственият жив глобалистичен Т.е. монополистичен политическия проект Е именно либерално-демократичният Но той има мека форма Глобализма и твърда форма Теорията на Краутхамър за монополярния, за еднополюсния свят Сега нека да се върнем към Първия Еднополюсен момент Ние сега не сме във първия еднополюсен момент Първия беше 1945-та до 1949-та година

Можем точно да кажем датите Шести август 1945-та година До 29 август 1949-та От 1945-та до 1949-та Точно четири години и 23 дни Между Държавата на Хирошима Когато Щатите Се оказаха единствената Свръхсила притежаваща унищожителното и митологично страшното ядрено уражие И 29 август 1949-та когато Съветския съюз направиха първия си ядрен опит Тоест и те станаха ядрена държава

В смисъл вече Щатите не бяха в този еднополярен момент Но четири години бяха Това не е нещо ново за света И ние виждаме че в тези четири години станаха много неща Показателни Тогава точно беше речта на Чърчил в Фултън С която се сложи началото на студената война Тя беше подготвена от Труман Изнесена от Чърчил нарочно Тя не излизва от темното на Труман Но той беше там Аплодираше и цялото мероприятие беше американско Чърчил вече не беше министън председател Това сложи началото на студената война А той беше точно в момента на американския монопол

Това бяха ядерно уражие И ако Чърчил беше излязал с Реч за Мира в нашето време Дайте да пренебрегнем политическите и идеологическите разногласия Както бяхме един нашето Хитлер да продължим Но Какво се оказва? Че Еднополюсният свят Иска да Увеличи Опасността от война Започвахи студената война Ама тя може би нямаше да бъде студена

Ако руснаците не бяха взривили Четиризиятата година на атомната бомба Защото Със поредица от локални конфликти И с Огрозата За ядрени бомби Които могат да паднат върху Москва и Ленинград и Киев и т.н. Естествено, че нещата ще бъдат корено различни Да, ние сме минали през един еднополюсния свят Тогава, впрочем, се създаде Световния съвет на църквите Един монополистичен проект

Западен монополистичен Цел да монополизира цялото християнство Тогава беше Махнат цариградския патриарх и на него место беше сложен Американския представител Атинагор Т.е. беше овладяна царегарската църква и другите гръцки църкви в православието Т.е. цел да се заеме, да се обсеби православието Погасвайки, разбира се, законодателството на Турция и т.н. Т.е. имаме един такъв уни Поларизъм Еднополярност Която показваше, че Целта не е да се търси баланс

Не е да се търсят интересите на други участници А точно обратното Да се наложат интересите На хигемона Понятието Световна власт Винаги е било мечта Къде на Александър Македонски, къде на Римската империя, на Чингисхан, на Тимур, на Наполеон, на Хитлер и т.н. Но Тази власт върху света е съществувала Ама не в политически план Не в човешки институционен план А в духовен план

Въз света винаги е властвал сатаната Господ Иисус Христос го нарича Князът на този свят В Евангелието от Иоанна на три пъти С една и съща формула Князът на този свят Той е княз на този свят И властва върху него Кари зад колисно Чрез греха Та В този смисъл Монопол на властта е имало Но не пълен и зад колисен Духовен

Не видим А видимия Монопол на този свят Започва сега За първ път И този смисъл Когато Господ преди 2000 години не е предупредил За края на времената Те нямаше как да дойдат По времето на Александър По времето на Римската империя По времето на Ченгиз, Наполеон и Хитлер Те не могат да бъдат антихристът Макар че някой са казвали

Да, това е антихриста Не може Няма как да командва света Сега вече има как Технологично Има как Монопола да командва целия свят Политически Видимо Институционно И за нас това е един Безпогрешен компас Там където е идеологията на монопола На глобална Еднополюсна земна власт

Там е идеологията предтечена на антихриста Там където е края на историята и последния човек Там е идеологията на антихриста Ние сме предупредени Че това ще стане И за първ път 45-та до 49-та година Видяхме за малко Какво може да стане Когато това се случи В обществената политическа практика Сега живеем точно в такъв момент Когато в обществената политическа практика Се намираме в един монополен модел на света Който беше монополен доскоро

До преди някако години Сега е в криза Монополът И се оформя един многополюсен модел на света Но ние още не сме сигурни Дали този многополюсен модел ще се случи Или няма да се случи Тенденцията Тенденцията вече не е по посока на Съединените щати Е против Като че ли многополярния свят Къйто ще има Китай, Русия, Индия Брикс и така нататък Той се създава Не е утвърден баланса между тези различни полюси

И не се знае точно какво ще се случи Но Едно нещо е сигурно Че Ако Монополния свят се утвърди Минавайки през някаква малка криза, но се утвърди Това ще ускори идването на Антихриста Ако Многополюсния свят се утвърди Това ще забави идването на Антихриста Тоест Идването на края на света Ние като богослови, като християни

Ги разбираме тези макрополитически събития Защото именно защото християнството, богословието Ни дава аршина Мерилото на Бога А това е единственото вярно мерило, с което ние можем да измерим историята и да се ориентираме в събитията, които се случват Независимо от идеолозите, които се опитват да не продадат една или друга Идея, идеология, схема, която обаче Бидейки не библейска, не християнска Неизбежно е антихристиянска Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С богослова Георги Тодоров