ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ДРУГ ПОВОД - БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Днес ще се занимавам специфично с него. Не че имаме някакъв повод, а по-скоро обратното. Защото нямаме повод? Защото състоянието и проблематиката на съвременния български език, тежкото състояние на съвременния български език, не стои на дневния ред на обществото. А би трябвало. Защото ясно е, че езикът и мисленето са неразривно свързани, езикът и светогледът. И когато езикът деградира, ясно, че и мисленето деградира, че обществото деградира. Или обратно, когато обществото деградира,
и мисленето му деградира, и езика му деградира, т.е. той отразява падението на обществото. Ей, ако си зададем въпроса, какво е качественото състояние на български език, добро ли е, харесва ли ни, интуитивно ние ще кажем не. Едва ли някой ще каже, да, харесваме състоянието на съвременния български език. няма мярка за измерване качеството на един език. В света няма такава мярка. За съжаление. Може би, ако си поставим за цел, има начин да се измери, но това не се прави. Качеството на езика. Ние, като носители на езика, много добре знаем, че има език красив, език грозен, език възвишен, език долнопробен, език богат и беден, висок и нисък.
Разбира се, че има разлика в качеството на езика. И ако трябва с една дума да определим съвременното състояние на български език, вероятно най-точната дума ще бъде чалгизиран. Редовно в края на изпитните сесии се говори, че се увеличава броя на двойките, по български език, на изпитите. Увеличава се неграмотността, неспособността да се изразяват подрастващите. Падението е видимо. Но, още по-лошо е, че ние не падаме от някакво високо състояние. Езикът по времето на 45-те години СОЦ, в никакъв случай не беше някакво високо състояние на български език. Това беше една стагнация, една бюрократизация на обществения язик. Спомняме си вестниците, особено официозите, с какъв сух книжен, безкрил язик се служиха постоянно и ни заливаха. Разбира се, и речите, официалните на партийните ръководители бяха такива, казионни. Новите думи, които са навлезли вългарски язик през 45-те години СОЦ, бяха повечето от тях също така безкрили и кухи. ТКЗС, партиец, безпартиен, комсомолец, пионер. А и такива понятия, разбира се, са отговарящи на партийната номенклатура на идеологията тогавашната. И понеже управляващата класа, по тоя път, вече не беше творческа, а само властова, т.е. паразитна, тя не можеше да твори и свой език. Аз не си спомням, защото комунизма е една утопия.
Добре, тази утопия създаде ли свой език, който да влезе в употреба сред народа? Може да не е вярна, може да се провали, но да е достатъчно ярка, вдъхновена, носителка, носена от вярващи в нея хора и те да създадат този език. Вдъхновен, ярък, макар и отговарящ на някаква нереализирана утопия, но нямаше такъв език, защото не вярваха в номенклатурата. Те си гледаха властта, гледаха да не се клати лодката. Този паразитен подход към живота, към действителността, естествено, че не може да роди и някакво ярко езиково строителство. След 10 ноември положението още повече се влоши. Кои са новите думи, които влязаха през този период в български език? Мутра, мутреса, чалга, чалгизирам. Това са по отношение на местните такива народопсихологически явления. От политическия жаргон Опорка Отлюсквам Грантаджия Жълтопаветник И други подобни
Това са нови Много създадени думи Също виждаме Също доста Пошлото им съдържание От технологичния жаргон Кликвам Сейввам Крашвам И други подобни Те са Името им е легион Доста дървени Доста Като чуждо тяло стоят в български език
Не са органично Вписани Интересното е, че тези думи Технологичните, всичките, естествено, са от американския происход И изобщо Ние в съвременния български език Вече нямаме Нови заемки Чуждици Да кажем от френски От испански От италиански Или от други язици Каквито на времето Сме имали многобройни
Много думи са от френски Произходят от немски От английски От италиански От испански Но В съвременна България Не се обогатяваме от тези източници Да не говорим за турски и гръцки Които отдавна са отпаднали Десет, казва, Преди повече от сто години След Освобождението Започват да отстъпват Сега тези думи
Новите Новите Примерно Да кажем Мутра Мутреса Това са Много точни думи Много Ярки И те Което е много важно Са непреводими На нито един език Не можеш да приведеш мутра
Или пък мутреса А мутреса какъв шедевар е Ние веднага разпознаваме И мутрата и мутреса Като ви срещнеш на улицата Знаеш точно Излъчването Облеклото Телосложението Всичко е ясно И думата е перфектно точна Всеки разпознава Но това нещо Как да го приведеш на друг език Та
Езиковият гений Българския В случая е родил точните думи За точното явление Но Проблемът не е в езика А в самата действителност Чалгаджийска, пошла Не може да роди възвишени думи Възвишени понятия Ако погледнем Единствените Възвишени думи И понятия Които
Навлязоха В български език През последните 30 години Това са Старчество Духовен старец Въцърковявам Тези думи Обаче Не са от български происход Те са от руски происход В Русия Те се заговори За старчеството Разбира се
Не от сега Но говорим за След голямото прекъсване На болшевизма В 70 години По време на перестройката Преоткриха старчеството От 19 век Оптинските старци И прочие И понятието влезе Сега думата Старец е влязла И в английски язик Разбира се
Като чуждица От руски Но въпросът е, че Ние не произведахме Собствени думи А заимствахме В тази сфера Духовната сфера Църковната Ако погледнем Друг един аспект Да кажем на езика Примерно азбуката Ще видим, че Стигнахме до там
В последния период Тези 33 години Че имаше време Когато много активно Се говореше Че е добре Български язик Да приеме латиницата На най-високо равнище Се обсъждаше Тъй като, Един от президентите Дали не беше Петър Стоянов Говореше на тази тема До такава степен
Сме били На път да се обезличим Че да се откажем И от Кирилицата С която С право се гордеем Сега През последните 15-20 години Имаме един Възход на българския патриотизъм В различни направления И добри и лоши И
Този възход Прекъсна темата За Това, че български език Трябвало да премине на латиница Слава Богу Но факта, че бяхме стигнали до там Е показателен Тоест имаме една капитулация На български език Спрямо английския Който е световният хегемон За добро или за лошо И ние Вече
Заимстваме от английския По един много Сервилен начин Без да Без да ги Освояваме действително Тези думи А Сред някакво Изкълчване И те стоят изкълчени До ден днеша Макар че Използват вече 20-30 години
Но стоят изкълчени Кликваме Не стои българско Стои Изкълчено Да не говоря за по-драстичните примери Исторически погледнато Български язик е Разбира се Индоевропейски Славянски Той е Сътворен от Свети Кирил И
Свети Методий В IX век И Това негово родословие Е Наше голямо достояние Че имаме Светци За Основатели Отци основатели На нашия език Но Те са основали Не българския
Славянския Който ние сме Заимствали И сме станали негови А не че той Е наш По собственост Той е наш по-принадлежност Ние му принадлежим А не го Владеем Не сме му господари Ние ставаме слуги На Светите Кирил и Методий
Слава Богу И на Господа Чиито глашатаи са те И като раби Божи Възприемаме този Свещен И прекрасен Славянски язик Създаден от Светите брати Кирил и Методий Равноапостоли Това е езика На първото българско царство Сега
След това Имаме Един Доста дълг период Около двувековен период На Византийско иго Ромейско иго По време на който Вече нямаме Царска канцелария Нямаме Държава Нямаме Еталон на български език
Столичен Аристократичен И прочие И за това След освобождението Вече по време на Второто българско царство Езика е различен Която отново се създава една норма Отново се създава царската канцелария Отново имаме самостоятелна Българска църква С българи епископи И Създава нов етап на български език Който се обвенчава
Разбира се От Свети патриарх Евтимий И неговата Реформа Но Когато губим държавата Си виждаме колко е важна държавата Да имаме еталон Да имаме норма Да имаме Орган Който да контролира Норматива За езика
Книжовния език Официалния език Общия език Диалектите пак си съществуват по места Но Общия език е този, чрез който те общуват И където се общува на високо равнище Той и сега е така В България има доста диалекти Които се говорят по места Но Когато излезеш да четеш Пред публика Когато Те интервюрат
По радиото или по телевизията Когато пишеш Махаш диалекта Махаш жаргона А Се придържаш към Нормативния Книжовния български език Но По време на Дългите векове на Османското иго Ние нямаме Такъв Нормативен език Защото нямаме държава
Нямаме институция Нямаме канцелария Нямаме Епископат Българоезичен И за това Езика Отново Деградира Той започва да се променя И Ние имаме Една плебеизация На българския език Естествено
Поради липсата на аристокрация Духовна И Светска Към Освобождението Този език е такъв какъвто е Именно Доста Плебеизиран Но Енергичен Богат С много диалекти С голям потенциал
И Когато се създава Отново Българската държава Този потенциал е Уловен От Първостроителите На българската култура И Те В лицето на такива Като Вазов Като
Каравелов Преди това Славейков И други писатели Васил Друмев И прочие Те създават Вече Новия Български книжовен език Прави се една Норма Създава се Тя и в граматиката И в лексиката
Във всички аспекти на езика И Вече В десетилетията След освобождението Първите Две десетилетия До началото на 20-те Имаме едно Интензивно Езиково строителство Неслучайно Тогава се появяват Много ярки Такива
Художествени произведения В областта на езика И Те Въздействат Върху обществото И Съучастват В изграждането На този Нормативен език Междувременно Разбира се Имаме Силни влияния
На чуждите езици Като Във Епохата на раздражда Още през 19-ти век Започват да навлизат думи От руски От френски От немски Главните цивилизационни езици На тогавашна Европа В нашия район Английския тогава не е бил актуален За нас Освен в някои много специфични сфери
Може би на морското дело Но и ние не сме Малко кой знае за някакви Взимали отдавна от морското дело По това време След освобождението Вече започва Да се Маргинализира Турския и гръцкия Компонент В езика Турския разбира се От Почти всички сфери
Гръцкия Е бил главно в Църковната сфера И До някъде се запазва Като терминология До някъде се измества От българския От църковно-славянския Сега По отношение на Чуждиците Които са Настъпили През
Този период Главно 19 век Имаме Два аспекта От една страна Това е много голямо Богатство за езика Да се възползваш От езиковото строителство На другите народи Наготово И До днес
Ние не можем да заместим Голяма част от тези думи Те са си много точни Освоени са от нас Използваме ги свободно Разбираме ги Те са станали част от български език Ние не трябва да се страхуваме от чуждиците Защото те са Български думи От чужд произход Когато са освоени от езика Пълноценно Те стават български думи От чужд произход
Имаме безброй такива Като започнем от думата История Думата Религия И така нататък И нямаме българска дума За история Или за религия Или да кажем за Финес Или за опера Нямаме такава българска дума И не ни трябва Тези заемки
Работят Ние ги използваме И ние Така да се каже Сме откраднали На готовия продукт И го използваме Имаме и пълно право Да го използваме От друга страна Е много важна мярката И Там където можем да Заместим чуждиците С български
Или там където имаме Хубави български думи Или където имаме потенциал За създаване Хубави български думи Е добре да се Разработи този потенциал И с това се занимават Различни Езикови строители Някои целенасочено Да кажем Такива Учени От типа на
Иван Богоров Балан и други Които Смятат, че трябва да се Пречисти езика И да се Раздвижи неговета Коренна система Да се извади От корените Понятия за новите явления Другите се спонтанно Творят Това са поетите Писателите
Които В Своято вдъхновение В Своя опит Да създадат нещо красиво Създават Освен всичко друго И думи Или пък ги Натуарват С нови значения Обогатяват Значенията им Така че
И съзнателно И несъзнателно Тече този процес На езико Остроителство На изграждане На езика И неговото Пречистване За зла беда Какво е преобладаващото Отношение в България По този въпрос То е доста Сбъркано
Когато говорим За поризъм За чистотата на езика За Един ярък пример На поризъм Всички се сещат За един и същи Супер ярък пример Дръсни пълни клечица Предложили пористите Вместо кибрид Защото думата е Турска от арабски происход Проблема с
Дръсни пълни клечица Че такава дума Никой никога не е предлагал Нито един порист Не е предложил такова нещо Това е една карикатура На поризма И бедата е Че българският народ Се е вкопчил в тази карикатура Вместо да Възхвали Труда На тези люди Които се
Занимават С езиково строителство И се опитват Да Създадат нови думи С стотици Се опитват Много от тези думи Да кажем 20-30% Си влизат в употреба Не всичките са възприяти От живия език Някой той не ги възприема Други възприема
И ако не бяха тези Труженици Тези Строители на езика Нашият език ще бъде По-беден И по-не толкова красив Примерно да кажем Иван Погоров Един от най-набедените Така Пуристи В лошия смисъл на думата Той въввел множество думи Примерно думата
Бележка Вестник Сричка Чакалня Часовник Това са думи Кото ние ги приемаме Като абсолютно български Вършат си работата Звучат нормално Добре звучат Не си даваме сметка Че те са Били Изкусвено
Създадени От Иван Погоров Постепенно Употребата ги е Вкарала в Ежедневния език И ние ги приемаме Като даденост Но те не са От Естествения Ход на езика А от участието на Съзнателни
Езикови строители Също въжи и за Балан И за другите Буристи Вкарали са много-много думи И примерно да кажем Думата Трен Думата Трен Не звучи лошо на български Но след като сме създнали Думата Влак Сега думата Трен Не звучи много Така Как да кажа
Първенюшки Много Наивно И Архаично Думата Влак Е съвсем нормалната дума А чуждицата Трен Е останала Като вехта Някаква Архивна Която маркира своето време Някъде в 19 век Са казвали на Влака Трен
По-френски Но Неологизма Но са задената дума Влак Се оказва По-красива По-работеща По-вкусна За българина И Днеска Работи съвсем Добре Като казахме
Езикови строители Трябва да имаме предвид Че Това строителство е Много важна И отговорна работа Това е светогледна работа Аз изпомням Каква пългарски язик Беше въвведена думата Дуенде Испанската дума Дуенде Тя се въвведена Може да се каже
Деня и часа Във който е въвведена Това беше Деня В който Беше издадена Книгата С есета На Гарсия Лорка И Лорка Има Едно есе За дуенде
Дуендето Той създава Смисъл на тази дума Тази дума има друг смисъл А той я натоварва С свой смисъл И понеже Това есе е много блестящо Много Интересно Обогатява Опотребата И смисъла На понятието Фактически
Тази дума влезе Във всички световни язици Включително и в български В момента в който Се преведе есето на Гарсия Лорка И Интелектуалците виждат Колко хубава е тази дума И колко тя им върши работа Защото Обяснява дадено понятие За което нямаме Другоподобно Обяснение
В този смисъл Един човек Един писател Може да създаде Една дума Да я лансира Да я изстреля В орбита Точно това прави Лорка с думата Дуенде И тя влезе в български език И се обтривява и до днешня За договори за лошо Не че
Дуендето е нещо хубаво само по себе си Той самия лорка Показва неговата тъмна демонична страна Но ни трябва да имаме такова понятие За да обясним точно този момент В който В изкуството Страстното начало Тъмното начало Демоничното начало Ми то е Много важна част от изкуството Дали го одобряваш Е друг въпрос Може да го усъдиш
Може да кажеш Тук трябва да се внимава Тук изпадаме в Острастяване Но ни трябва да го познаваме Да го разпознаваме И думата доенде Върши работа Други въпрос е Че лорка я Възхвалява А ние можем да имаме Сериозни съмнения Защото имаме Болна и здрава мистика
Имаме Светли и тъмни духове Дуендето говори за тъмни духове За взаимодействие с тъмни духове За да можеш ти да Обогатиш енергетично Своято вдъхновение Да кажем Създаването на една дума Сво казва плотно Един сериозен труд На На трупване, които могат да продължат цял живот И след това тази дума започва да въздейс върху обществото Ние нямаме такива ярки примери в ново време
Но един дребен пример ще дам с Хайтов Той имаше много сериозни занимания с езика Много се занимаваше човека с езика Не беше компетентен, но така или иначе усещаше интуитивно колко е важен въпроса и как трябва да се работи по този въпрос И той Най-емблематичната дума, която може да измисли е Шибучица За някаква пръчка, която се използва така за пошибване Добре Интересна дума Така звучи интересно Нищо лошо няма в нея Но Какив е приноса на тази дума? В каквото и да е?
В мисленето, в обществото Тя не е въздигаща дума Не е заглобочаваща дума Тя е едно малко пиперче така в езика и нищо повече Тоест Хайтов в своите стремежи, които бяха много добри Мои липсваше горния етаж на духовността и на чувствителността За да избере друга дума Както Лорка избира Дуенде, макар и тъмна Да избере една светла дума Да я извади от недрата на български език Да я сложи на епидеса Да каже: "Вижте какво понятие е дълбоко и хубаво" Но не го направи, а се хвана с точно тази шибучица По същия начин големия майстор на езика, сладкодумеца Йордан Радичков също не остана след него
Някакво възвисяващо словесно творчество, а някакво чудачество По-скоро "зевзешки" словеса От колкото нещо, което да ни въздига Защото ни говорим за възход и падение на езика Нека да чуем едно песнопение и ще продължим Български Агълскому житилу Български Агълскому житилу Български Български Български Български Български Български
Български Български Български Български Български Български КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОТО ВЕМИ, ВЕМЗО ВЕМИ, РАЛУЙСА, ОЧЕ И ОАМЕ, СМЕТИ ВИЛОК ВЕСПЕ ТВОЕ. КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН, КОРЕБИМ ОТРАЩИН. НЕ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ИМАТ ТАКАВА ИНСТИТУЦИЯ. ПОВЕЧЕТО ГО КАРАТ НА САМОТЕК, КАТО НАС. Има, разбира се, институт за български език. Има, но това не е обществена институция. Тя не е видима за обществото. Тя си е някаква професионална гилдия, която се занимава със твоите въпроси. Няма го този култ към езика, който е съществувал в СОБУ. По времето на Людмила Живкова, с всички нейни минуси, трябва да кажем, че се обърна внимание на български език. КОНГРЕСИ МЕЖНОРОДНИ ПО БЪЛГАРИСТИКА Идваха тука българисти от цял свят. Биваха поощрявани, биваха награждавани с национални награди, биваха финансирани.
Имаше катедри по български език в различни университети. Или поне, ако не цели катедри, то всеки случай някакви преподаватели, които там в рамките на катедра по славянски язици или нещо подобно, да отстояват български език и да го преподават и да създават кадри в чужбина. Това нещо замря след 10 ноември и в момента нямаме нищо ръвностойно, което да върши някаква подобна работа. Не, че тогава беше на най-високо ръвнище, но беше на някакво прилично ръвнище. А сега имаме упадък в това отношение. В Франция, френската академия, която е била създадена времето от Ешелё, една от главните й задачи е била именно френски язик. Да бди, да следи за състоянието на френски язик. Какво означава това? А че оттен стра те работят върху речника. Говорим за векове последователно. Върху речника заседават членовите на френската академия, академиците. Безсмъртните, както те им казват. Защото броя е не определен. За да станеш академик в френската академия, трябва да умре някои от тези, които вече са. И вече като умре един се избира друг на него място.
Те, освен всичко друго, от време на време се събират да разсъждават върху състоянието на френски язик, върху думите и т.н. Правилен ли е такъв подход? Трябва ли да има институция, която да се занимава с езика или няма нужда от такава или тя е вредна? Сигурно има привърженици на едното и на другото становище, но нашия опит в България показва, че без такава институция опадъка е стръмглав. Дали с такава институция нещо ще се постигне? Друг въпрос. Защото на сила хубост не става. Ако народът иска да бъде чалгизиран, ти можеш от сутрин до вечер да даваш награди на името на св. Йоанн Кокозел, обаче народът ще се челгизира. Така че, но сигурно е, че ако не се опита да се създаде отново престиж, държавен престиж, държавен култ към езика, ама действен, а не само мероприятие. Не само да очитаме дейност, а да имаме дейност. Да имаме дейност в това отношение. Примерно, отскоро, не знам от кога, ми попада едно такое явление, че се избира в английски язик дума на годината. и всяка година се при някакво изследване, гласува се или се избира, че това е думата на годината. Ето един начин да се обърне внимание върху езика. Ние също бихме могли и то не просто дума, която се използва най-много и така нататък, а дума, която да бъде поощрена от институциите. Ето една дума, която е обогатила езика.
Едно понятие, което ни дава нов хоризонт в даден област. Което ни дава нова чувствителност, нова изтънченост, нова проницателност. Тази дума разкрива нещо ново, нещо добро, нещо високо. Ето някакъв подобен подход би могъл да е полезен чрез добре внимание на обществото, че се създават нови думи, нови понятия и че това е добре и че това е важно. Кой гради езика? Това е един много важен въпрос. Но за да му отговорим, не е необходимо да правим някакви научни изследвания. А трябва да отговорим на един друг въпрос. Кой гради къщите? Ами майсторите ги градият. Не е всеки да фане мистерията и тухлите да почне. Не. Майсторите. Езика го градият майсторите. А кои са майсторите? Добрите майстори, разбира се, най-добре градият. Кои са те?
Те стъпват върху две неща. Всички майстори. Първо - върху дарбата. И второ - върху труда, върху работата. Някой е казал, че дарбата е 1%, 99% е труд. Няма значение. Но и без едното и без другото не може. Трябва да имаш дарба и трябва да работиш. Тези, които имат дар-слово, имат дарбата да усещат езика, да го създават, да работят с него, да го обогатяват, но и при условие, че работят. А не само да имат тая дарба и просто да слагат светилника под клината. Тези майстори, обиктовено това са поети, писатели, оратори, общественици, които в ежедневния си труд, в ежедневната си работа, стигат до някаква проблематика, до някаква явление и създават къде думи, къде поговорки, къде изрази, къде може би дори някакви синтактични форми, може би някакви по-сложни форми, нови или различни, или по-богати, или по-архаични. Няма значение, но тези строители на езика са именно словесниците, словотворците, хората на словото. Книжовници, учени, но и поети, може да са и безобразовани, няма значение, когато има дар слово, може да е сладкодумец. Така че тези люди никога нещата не стават анонимно, в смисъл някакви от само себе си. Не, чрез личности, чрез човеки.
И тези човеки трябва ние да ги чуваме, да ги търсим, да търсим тяхната продукция, да я използваме, да обогатяваме нашия словесен багаж. Защото по този начин ние обогатяваме себе си. Езика не е една абстракция. Хайде да направим не хубав български език. Не. Той е инструмента, чрез който ние изграждаме светогледа си, изграждаме мисълта си, изграждаме инструмента на усвяване на действителността. чрез ум, разум, които са ни дадени разбират се от Бога. Те не са наша заслуга. И не са нещо лошо, както някои смятат, че един вид имало противоречие между ума и сърцето. Няма никво противоречие. Има противоречие между лукаво сърце и лукав ум. А между ум Христов и сърце Христово няма никво противоречие. И двете са дадени от Бога за благопознание. Ако ние имахме институции, обществени, включително създаващи обществено настроение, създаващи обществен интерес, създаващи престиж, култ към езика, айда не култ в лошия смисъл на думата, но висока оценка към езика, тогава тези езикови строители, тези сладкодумци, тези люди с дар-слово, къде писатели, къде поети, къде оратори, те ще бъдат извлечени от ежедневната суматоха и продукта на техния труд ще влезе в златния фонд на езика. Той ще влезе в употреба, както се влезе в употреба драмите на Шекспир или поезията на Пушкин в руския, Шекспир в английския, големите езикови строители.
Те обогатяват езика по този начин, чрез култа към тяхното творчество, разбира се. Така че, у нас в България в момента не само че езика деградира, но и държавата е абдикирала от своята мисия, чрез държавните институции да извлича, да прецежда през ситото шлаката, за да улови златото. И това злато вече да бъде размножено, преподадено чрез образователната система, чрез медиите, чрез наградната система и т.н. Вместо това имаме деградации на всички обществени инструменти в това отношение. Не се работи с българите в чужбина, те губят български език, второто поколение вече не говори български както трябва. И, което е по-важно, не усещат, че това е загуба. Хайде да кажем, не говори, не говори, но ако усещат, че това е голяма загуба, пак не всичко ще е загубено. Но той смята, че български език не му трябва. Че понеже в Штатите, или в Германия, или в Испания, местни язик като научиш, ще вършиш работа за който ти е българския. Абдикирали сме от българите с чужбина в това отношение. Заразка да кажем от гърците. Гърците много тържат. Сега не е винаги с успех, но доколкото могат децата да знаят гръцки. Разбира се, те играят с престижа на гръцката култура, която е световна.
Но и българската е световна. В своя кирило-методиевски, борисовски аспект. Аспекта на Златния век. Ние чрез този трамплин сме вселенска цивилизация. Через свети Кирил Борис Методий. Без него, да, ставаме маргинални, наистина. Ни сме важни. Нито по голедна, нито по економика, нито по нищо. Но през това, а там е езика. Това е великото дело. Разбира се. На първо място християнизацията. Но тя става чрез словото. Чрез словото. Така че и то чрез един висок блестящ език.
Някои казват: "Даде, но той език е бил в девети век. Той вече е мъртъв". Той е старобългарски език. Или славянски, кирило език. Вече никой не го говори. Ние имаме съвременият български език, който се говори само о България. Да възстановяваме, да възраждаме стария български е безумие. Никой не го прави. Това твърдение изобщо не е вярно. Да, обикновенно мъртвите езици си остават мъртви. Но има изключения. Най-яркото изключение е, разбира се, иврит. В държавата Израел, официалния език е староеврейския. Иврит. Не новите му варианти там, идиш и прочие.
А иврит. Възстановяват го и той днес къй говорим жив език. Бил е мъртъв 2000 години и повече. Още по времето на Христа, той е само литургичен език. Но, днес той е жив за цяла една страна по телевизията. във вестниците, по радиото, навсякъде се говори стария еврейски език. И се пише на старата еврейска азбука. Можеш къде да го пишат на латиница. Не. Върнаха сетарата азбука. Колкото и да е трудно, защото много полезно е да го пишат на латиница. Има си компютъри, има всичко на латиница и нямаш проблеми. че трябва да правиш две клавиатури. Освен това нито един друг език, нито една друга държава, нито един друг народ не борави с еврейски. Ние поне може да кажем, че на славянски работят и руснаците, и украинци, белоруси, македонци, червонкорци, сърби.
Възия там се използва Монголия, Казахстан и прочее. Тоест има голям смисъл да се разработват и шрифтове, и клавиатури и прочее. Не. Евреите въпреки всичко си отстояват старата азбука. И си работят на нея, усъвременявате и работят на нея. Тоест всичко е възможно, когато има воля. Когато има приоритет за един народ, е напълно възможно да извади от своите недра най-ценното, което е имало. Ако държавата Израела беше прияла да кажа възика идиш или, примерно, английския, и беше казвала: "Мъртвия иврит си е мъртъв", той да съдема с него учените, до голяма степен, щеха да се обезличат. Те и без друго са западници, но ако бяха си махнали и езика, и азбуката, щеха да бъдат едни хора без корен. Едни хора с аморфна идентичност. Сега, напротив, имат ярка идентичност именно чрез езика, азбуката и това самосъзнание. Пример за нашия опадък езиков е именната система.
Там много ясно се вижда. Ай, в ежедневния език трябва да се види как деградираме, докато в именната система ще се ясне. Спомнями си по времето на Соца, когато са били преименувани Шумен е станал Коларо град, Карлово - Левски град, Калофер - не Калофер, не. Сопот е станал Вазов град и минава известно време и виждат, че не е добре. И се връщат обратно по време на Соца. И Шумен си става Шумен. И да не говорим за варна, че била Сталин, но това е ясно. Като пада Сталин, като се десталинизира СССР, веднага. Шумен си е по българския инициатива, върнато по същия начин. Сопот, какви хубави имена, разбира се, се връщат. Но какво става след 9 септември? Имаме Фердинанд. Той всъщност се пременува на Михайло град. Имаме, да кажем, три села в Ротопите се наричат на Велинград. Лъджене, Каменеца и Чепино.
И след като падна комунизма, какво става с тези имена? И ние виждаме, че България не се справи с тази задача. Примерно, Благоев град. Димитър Благоев няма нищо общо с Благоев град. Нито е роден там, нито е умрял там, нито е живял там. На практика съвсем изкуствено. Да, верно, че от Македонина той е от загоричане родо. Цялата му кариера е в София. В град света София. Но, разбира се, понеже е основател на Българската Коммунистическа партия, трябваше някакъв град да се измисли и намериха този. И след 10 ноябри не може да се справи български езиков гений да измисли име на Горна Джумая и си остана Благоев град. Михайлов град го направиха Монтана по западен образец. Така че си имаме прекрасно българско име Кутловица, старото име преди Фердинанд. Не било Кутловица. Фердинанд, да кажем, е катастрофа.
И не иска да го върнат, но поне трябваше да го върнат към Кутловица. Те го върнаха към Монтана. Как се правят на западняци, естествено. Велинград. Велапеева. Коммунистическа героиня. Трите села, от които е създаден този град, са Лъджене, Каменица и Чепино. Е, айде кажем, Лъджене, там малко прилича на Лъжене, не звучи добре. Обаче Каменица и Чепино звучат прекрасно. Нищо не пречаше този град да носи името Пилно Каменица или Чепино вместо Велинград. В това отношение виждаме, че не се справяме. Продължава, да кажем, село Варвара да не се казва Света Варвара, а Варвара. Макар, че е ясно, че името му идва от Църквата Света Варвара. Продължава да носи името Сандански, а не Свети Врач, както е било. Едно прекрасно име. Но не Сандански, който е една много спорна личност.
Сега ние, понеже кокетираме с македонската тема и не смеем да пипаме Сандански. Един вид хеме македонец, хеме българин. Цял град носи името му. Обаче, няма сравнение между името Сандански и името Свети Врач. Едното е старо, мотивирано, свещено, свято, свети. И затова тук ние просто не различаваме духовете. Главният проблем на български език от ново време, от възраженето на Сан, ново българския язик, е неговата плебеизация. Ние нямаме аристокрация, поради което и язикът ни е лишен от горния си етаж. Там, където са аристократите на духа и аристократите на властта. Защото ние може да не признаваме наследствената власт на аристократите. С основание. Защото това, че дядо ти е бил велик, не означава, че ти си велик и трябва да наследиш титлата. Ти нямаш заслуги за тази титла. Но понятието аристокрация само по себе си означава управление на най-добрите.
А там вече ние трябва да държим на това нещо. Трябва да са най-добрите те да дават то на обществото, от тях да се ползваме. Включително разбира се и в езиковата сфера. Когато ние не сме имали аристокрация през Османския период, естествено, че не сме разработили български език в неговите горни измерения. И сега на нас ни липсва тази висока летва, тази висока поезия, тази висока проза, които може да не са много актуални, но стоят ли ни като еталон, като висок еталон. Ние сме оставани единствено това, което ни е оставано като висок еталон е Библията. Другото е под летвата. И България, осъзнавайки този дефицит, този исторически цивилизационен дефицит, трябва да полага допълнителни усилия. Целенасочено и съзнателно да работим за аристократизация на български език, за въздигане на български език, а не за неговето принизяване към най-низкия обзнаменател. Изслушаме още едно песнопение и ще завършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим.
Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим.
Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим. Звършим.
Звършим. Звършим. Изводите от нашето изследване са, че първо, българските държавни институции, трябва да вложат, с нарочни усилия и извънредни усилия за въздигането на западащия български език във всичките му измерения. Като въздигане на престижа, като влагане на средства, като грижа за разпространението на български език в чужбина, особено сред българските общности в чужбина, които задължително трябва да съхранят своя български език на висота, по един и друг начин чрез наградна система, чрез време в обществените медии, чрез предавания за язика, чрез поощряване сяческо и на подрастващите и на езиковите строители, всичко това трябва да бъде дело на държавните и обществените институции, защото самотекът ни води към постепенна деградация. Това е една ентропия, една езикова ентропия, която води до сегашното състояние на езика. Много е важно самата интелигенция, самите люди на словото да имат вътрешна потребност. Трябва да бъдат по някакъв начин вдъхновени, агицирани, да изграждат високият етаж на български език. Ние, когато говорим, че ни липсва аристократичния етаж на български език, това е негова голяма слабост на съвременния български език, трябва да кажем, че ние имаме голям ресурс в това отношение в лицето на църковнославянския. Чрез църковнославянския ние можем да обогатяваме високият етаж на български език.
Там е и усета за Кирил Методиевият корен, там е и усета за хилядолетността на този язик, за неговия аристократизъм безспорен, защото той е от божествен происход, той е от свят происход, това айцинската аристокрация. В този смисъл, особено внимание трябва да се обърне на преподаването на църковнославянски язик, на неговото възкресяване, както евреите възкресиха еврита от мъртъв, така и ние можем да го възкресим. Отпочнем да говорим на църковнославянски. Това не е реалистично, но да го въведем в употреба, посредством надписи, посредством цитиране, посредством, както се цитира латинския в цял свят. И той по този начин латинския, в такива дебели книги, латински сентенции, максими и така нататък, те са влезли в световната културна съкровищница. И всеки като каже, на който език, вени, вици или пък дум, спиро, сперо и така нататък, знае за кво става дума. И интересното е, че този дух на латински язик, тази синтетичност, тази простота, строгост, яснота, той се съхранява в сентенциите и помага на съвременния човек така да усети това мъжествено излъчване на латински язик. Ние по същия начин бихам могли да използваме, чрез цитати, църковнославянския, който е общо прият в Православната славянска църква в цял свят. И в Америка се служи на него, и на Божий гроб се служи на църковнославянски, когато има гости, къде от Русия, къде от България, къде от Сърбия и така нататък. Служат всичките на църковнославянски и се разбират помежду си, естествено. Този език, този световен език, сакрален език, е най-добрият начин ние отново да реаристократизираме български език. Той отново да стане духовно аристократичен. Разбира се, и съвременния превод на Библията върши тази работа до голяма степен, без усета за старинност. Той се губи в съвременния превод. Но самите изрази и самата проблематика, облечена в един език, също чрез тяхното вкарване в ежедневния език, също могат да го въздигнат.
Трябва да се обърне внимание на език от строителство, включително на названията именната система, на имена на улици, на имена на площади, на имена на градове, на имена на върхове. Всичко това трябва да се прередактира, защото съвсем друго е, когато най-високия върх на България се казва Свети Иван Рилски, и съвсем друго е, когато е Мусала. Мусала е старинно, с 1100 годишна давност, свързано с тази планина, с първото нещо, което срещаме, когато кажем, Рилския манастир, Свети Иван Рилски. Но името му дори колко е хубаво извлечено от българския манастир, можеш да го нарекат там по някакъв местен дол, както е Юаким Сарандапорски там, някаква река. Обаче, са го нарекли Рилски, защото Рил е образа, тази забита в небето, планина, в облаците. Тя добавя към звучението и към словесния образ на Свети Иван Рилски. Можеш да го нарекат скрински, там от скринно родното му място или по някакъв друг начин, но не. Усетили са заряда в тази дума, а ние не сме усетили, за да увенчаем най-високия връх с това име, да бъде връх в Свети Иван Рилски. Също въжи и за градовете, също въжи и за много други такива имена, които биха могат да бъдат по-красиви, по-прекрасни, по-въздигащи, отколкото са сега. Сега, примерно, площад журналист. Какво допринася в логосферата, в сферата на логоса, в сферата на езика, в сферата на словото? Нищо. Едно плоско название, и казал дори леко дразнащо, така, със своята безмисленост. Толко ли нямаме личности, имена или понятия, които да въздигат и там да влезат в употреба, чрез названието на този площад. Това ти говорим за много други такива топоними, имена на училища, на университети, на какво ли не.
Именната система е изключително важна и тя зависи от държавата. Ако държавата нарече, столица на България, град Света София, край, вече на всякъде ще се пише Света София и това ще въздигне града на горния етаж, на аристократичния етаж. А обратно, когато казваш град София, а си отрязал сътостта му, ти го деградираш. Това е упадък, това е слезане надолу. Това не е просто една даденост, а е деградация. Така че ние трябва да обърнем много сериозно внимание на битието на езика във всичките му измерения. И на всякъде, където можем да го вдигнем поне с един етаж нагоре. И да се стремим на всякъде да не го снижаваме, да не го пренизяваме, да не го деградираме. Защото съвременното състояние на български език е състояние на деградация, който, понеже той е огледало, в който се оглежда едно деградиращо общество, ако обществото и езикът влезат в този танц, деградацията ще продължи. Когато езика обслужва деградацията, идеологизира, той идеологизира обществото. И тези, които се опитват да въздигнат езика нагоре, стават все по-малко, все по-маргинализирани и съответно и езикът ще влачи надолу обществото и обществото ще влачи надолу езика. Абонирайте се!