Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната ни беседа е Туринската плащаница и Христовото Възкресение. Ние се намираме в светлата седмица след Христовото Възкресение и се поздравяваме с поздрава Христос Възкресе, отговаряме воистина Възкресе,
т.е. наистина Възкресна. Но ето, че дори един от апостолите от 12-те Св. Тома не е повярвал на това Възкресение и е искал с очите си да види и сраката си да пипне Възкресналия Христос, за да повярва. Така и съвременният скептичен човек иска... Да, той вярва в
свидетелствата на евангелистите, вярва в великото и свещено предание на църквата, вярва в духовните доказателства, но иска и веществени доказателства. Иска око да види и ръка да пипне. Въпросът е имаме ли веществени доказателства за Христовото разпятие, за Неговата смърт, за Неговото Възкресение?
Да, имаме. И днес ще поговорим именно за едно от тези доказателства, за Туринската плащаница. Тя се намира в Кралската капела на катедралата в град Турино, в Италия, и според мнозина представлява истинската плащаница, в която е било овито тялото на Господ Иисус Христос при Неговото погребение. Плащаницата се е намирала в Турино от XVI век
и от време на време е била излагана на показ за поклонение на вярващите. Но науката ни е обращала внимание. Това продължава до 1898 година, когато по-поведното изложение на плащаницата един от местните фотографии, той е бил непрофесионален фотограф, но с много добро умение и с много добра техника, да той получава разрешение да направи високо качествена фотография на плащаницата. Снима я,
прибира се в къщи, отива в тъмата стайчка, в ателието си и проявява плаката, стъклината плака, на която е бил направил снимката. и когато се проявява тази плака, тя фактически се явява негатив на самата плащаница, изведнъж този фотограф, който се казва секундо пия, онемява, защото негатива на снимката се явява позитив и той вижда в него лицето на Иисус Христос.
Разбира се, че съобщава на всички, гръмва сензация, някои вярват, някои не вярват, почва да го обиняват в фалшификация. Можем да кажем, че 30 години чак след събитията той бива напълно уневинен, доказва се, че няма никаква фалшификация, никакви намеси, никаква фретуша,
няма на снимката, тя е едно към едно. Така е, че още тогава са се разделили на два лагера човеците. Едните са приели достоверността на снимката, а оттами на достоверността на самата плащаница. Други пък са се усъмнили, разбира се,
във всичко. И от тогава, вече повече от 120 години, туристската плащаница се превръща в може би най-изследвания предмет на Земята, с всички методи на всички науки, с електронни микроскопи, с специалисти по
растения, по текстил, по римска история, по нумизматика, по всички възможни науки, които се отнасят, химия, физика и така нататък. това продължава и до нея днешен и двата лагера
продължават да съществуват. Половината доказват автентичността на плащаницата, другата половина доказват, че тя е фалшифика, че тя не е достоверна. Ако се върнем назад от събитието на секондо пия
назад във времето, ще видим, че преди Торино плащаницата е била в Франция основно и е проследяваме до средата на 14 век. От там, на сетни историята е подробно документирана. въпросът е от къде е дошла тя в Франция?
В градчето Лире се поява за първ път, след това е пренесна в Шамбери, но така или иначе от къде идва тя? Как се оказва в средата на 14 век към 1353 година е
първото, така се каже, документирано появяване? За да отговорим на този въпрос, може би най-добре е да се върнем в самото начало, в този късен следобед, надвечер, на разпети петък, на
Велики петък и да видим какво се е случило на Голгота, какво пише в Евангелията за тази плащаница. Съществува ли тя, споменава ли се изобщо в Евангелията?
Ето какво пише в Евангелието от св. апостол Марк в глава 15. И когато вече мръкна, понеже беше петък сиреч срещу
събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член на съвета, който и сам очакваше Царството Божие, дръзна, да влезе при Пилата и измоли тялото
Иисусово. Пилат се почуди, че той е вече умрял и като повика стотника, попита го, дали отдавна е умрял. И като узна от стотника, даде тялото Йосифу. А Йосиф,
като купи плащаница, с него пъгообви в плащаницата и положи в гроб и сечен в скала и привали камък върху вратата гробни.
съвсем ясно и подробно е описано откъде се появява тази плащаница. Тя е купена от Йосиф Ариматейски и преди да положат тялото Христово в гроба
то е обвито, както се казва в тази плащаница. В 20-та глава на Евангелието от Св. Йоанн Богослов пише следното. Това вече след Христовото възкресение, когато жените
мироносици са видяли че гроба е празен, те съобщават на апостолите, тогава излезе Петър и другия ученик и тръгнаха за гроба. Другия ученик това е самия Св. Йоанн Богослов,
той е бил най-младия и той с Петър тръгват. И двамата тичаха наедно, но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
И като надникна, видя, че повивките стоят, ала не влезе в гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят,
пък кърпата, която беше на главата му, не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място. Когато Свети Иоанн Богослов пише тези редове, той вече в дълбока старост, но въпреки това
си спомня този, може би, най-важен миг в неговия живот или един от най-важните. Когато вижда празния гроб и много точно си спомня, повивките стоят, пък кърпата, която беше на главата му,
не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място. Един съвършено прозоичен детайл, но го е записал. Така, че ние вече имаме доста ясно описание какво се е
случило с плащаницата. Купена от Йосифа и Матейски, в нея е обвито тялото на мъртвия Христос, положено в гробницата. След това вече,
в неделя, след като Христос вече възкръсва, двамата апостоли, Иоанн първо стига там и вижда тази работа, след това и Петър идва
и влиза в самия гроб, виждат, че повивките стоят, а кърпата е малко по-настрана, свита отделно на едно място. Сега, нека да си
представим светите апостоли в времето след Христовото възкресение. Това са били изключително наситени с духовност дни. Тогава Христос им се явява. Те го виждат,
Своя велик учител го виждат възкръснал, сбъдват се писанията. Това са невероятни събития за цял живот им остават, естествено. След това Той се възнася на 40-я ден и не го виждат вече
на земята. и се питаме ние добре, ако от погребания Христос в Неговия гроб са останали само плащаницата и кърпата, как тези апостоли и
света Богородица ще се отнесат към тези парчета плат? На практика това са последните веществени доказателства за Христовото Възкресение. Последните останки,
последните реликви от възкръсналия вече Христос. Не е възможно те да не има обръна внимание. Не е невъзможно да ги захвърлят. Първо, те се разбира да се така да се
каже техни, техна собственост. Те трябва да ги приберат. Няма да ги оставят така. и второ, по-важното, те са най-скъпото, което е останало на земята. Те са се докосвали
до тялото на Христа. Носят белизите от кръвта, от изтезанията. Това за тях е било изключителна светиня. Не можем да си представим
те да захвърлят тази светиня, да не се интересуват от нея. Точно обратното. Тя за тях ще бъде изключително ценна. Те ще носят със себе си. Те чрез нея
ще доказват ето видяхте ли, ето доказателството ще доказват на невярващите. С този плато е беше погребан, но вече се възнесе. Всички видяхте в небето
как излетя. Така че плащаницата, а и кърпата, са били изключително важни светини за първите християни. Те не може да са били захвърляни, не може
да са изчезнали напротив. С пълна сигурност знаем, че те са били прибрани. Те са ги носили със себе си. Носили са ги със себе си когато са ходили в пела, когато става голямото въстание. Носили са ги
със себе си при всички гонения и премеждия. Разбира се, от този период нямаме никакви следи. това не е описано, няма къде да се опише.
Евангелите са записани за земния живот на Христа. Те не се занимават с това, което се случва след Христовото Възнесение. Не се занимават с така да се
предмети. Предмети свързани с Христа. Съответно, Иранната църква не е описала премеждията свързани с тази Велика Светиня. Тази Светиня
обаче се появява в късната античност в един град. в Едеса става главна Светиня на град Едеса. Този град е по-настоящен в Турция, така да вечерната Урфа, Шан-Ла-Урфа.
Отскоро я нарекоха. Но този град Урфа, който е имал така да се каже елинистично име Едеса, не е случайен град.
Едеското царство е било първата държава която приема християнството. Преди Армения, преди Римската империя е Едеското царство. То е било малко, васално,
освен това впоследствие изчезва и за това обикновенно се пренебрегва. Но е факт, че Едеските царе, повечето от тях носят имято Афгар,
Афгар първи, втори, триди, четвърти, пети, така че някой от Едеските царе не се знае точно кой има различни хипотези приема християнството
и ние можем да си представим, че по време на гоненията на ранната църква е било съвсем естествено гонените християни да са отишли в първата държава,
чието владетел е християнин. това е това е съвсем исторически логично. Там ще им е убежището, защото там владетеля не ги гони, не ги гони на смърт.
Докато в Римската империя е имало доста тежки гонения и при някои от тези гонения на смърт е било съвсем естествено ранните християни да отидат в Едеса носики, разбира се, и тази
светиня. Така или иначе, в Едеса се появява един неръкотворен образ на Иисус Христос, който става главната светиня на града. Този неръкотворен
образ се е намирал в специален храм, който е бил над градската порта и имаме свидетелства за това как са се случвали чудеса с него
и така нататък. Това продължава до 10 век, до 944 година. Вече ясно е, че по това време този район е завладян от арабите. Тоест Едеското царство
отдавна не съществува, владетел е отдавна вече не е християнин и при една византийска атака там също Едеса, те успяват да получат също
едни пленници да получат във замяна тази велика светиня и тържествено я занасет в Константинопол. Така, че в 944 година по времето на Роман Лакапин
и на нашия светит цар Петър, този неръкотворен образ на Христа пристига в Константинопол. Там е посрещна тържествено, пишат възхвали и в една
от тези възхвали на събитието има много интересен детайл. Тъй като за неръкотворения образ, който е бил в Едеса, обикновенно се смята, че на него е
изобразено само лицето на Христа. А в това похвално слово, което е произнесено във връзка с приемането на светината в Константинопол, се споменава, че освен лицето се вижда
и този участък на ребрата, от където е текла кръвта след смъртта на Христос, когато го пробождат с копие, това също се е виждало на този образ,
т.е. това не е било, както казват, кърпата на света Вероника, която е само лице, а е било цяло тяло. Учените, разбира се, имат обяснение защо обикновенно
образа от Едеса се изобразява само като лице, а именно защото самия плат, Турницката плащаница, е много дълъг. Той е 4 метра дълъг. съответно, на него са изобразени две големи изображения, лицето
и гърба на погребания в него човек. образа е доста неясен и в този смисъл, ако се експонира по цялата дължина на плъта, плюс неговата неяснота, хората няма да разберат какво виждат. за това
доказано е, че образът е бил сгъвън. Той е бил сгъвън на около 4, т.е. два пъти на две и горе е оставало около
метър на метър парче, в което в средата е било лицето. Разбира се, то е било доста неясно като образ, тъй като казахме, че то се явява негатив. Ние съвремените хора
знаем понятието негатив какво означава от фотографията. Тогава не е имал фотография. И понятието негатив им е било съвсем неясно и това, което са виждали, да, виждали са, че е нещо като глава, нещо като лице, но не са могли да си представят
как е наистина, така че непременно е трябва то да бъде експонирано по най-добрия възможен начин, за да могат все пак да различат къде са човешките черти. Така че в Едеса по всяка вероятност този образ
е бил надиплен на четири пъти и горе е оставало само лицето. Има една международно миниятюра византийска, в която точно този образ показва как се донася
този неръкотворен образ и се дава на императора и там виждаме нещо много интересно, че плътът е надиплен. Това не е една кърпа, както ние сега изобразяваме обруса,
не е просто една кърпа с едно лице. Да, лицето е нарисувано отгоре. Това, което фактически императора носи, нали, е видимата, важната част,
лицето, а другото е надиплено в ръцете му. Така че, очевидно, това е било дълго парче плат, а не само квадрат. Между другото, има нещо много интересно, как традицията,
преданието, понякога съхранява важни исторически факти, без да знае, че ги съхранява. В нашата църква ви ще срещнете обруса, неръкотворния образ,
много често го изобразяваме, и почти винаги той е над врата. Или над царските двери в иконостаса, или горе в така вечената триумфална арка, но точно горе в високата част на свода. Има и други
изображения, понякога над страничните двери, но винаги над врата. почти всички иконописци, ако ги попитаме защо слагате този образ точно над дверите, над вратата, защо е горе
в високата част на свода на триумфалната арка, те ще го отговорят, защото така се прави. Така са го правили преди в Византия и в България и в Русия, разбира се. Така се прави. но защо така се прави не знаят. А отговорът е,
че в Едеса реликвата, неръкотворен образ е бил над градската порта. Параклиса е бил над градската порта. Главната светиня на града се е съхранявала в Параклис над градската порта и това е преминало в Византия.
Това е изобразяване над порта, над двери и съответно и до ден днешен. Виждаме как църквата, смеяте, тя в десетия век. Значи хиляда години нося една традиция без да знае обяснението. Или поне
отдавна е забравил. Така, връщаме се в Константинопол в 1944 година. Пристига светинята от Едеса и тя бива положена в един храм в Константинопол. Там ние знаем, че тя остава
до 1204 година, когато идват кръстоносците. Интересно, че по поръчка в 1203 година един западен посетител на града описва, точно в
1203 година, малко преди града да бъде завърдян от кръстоносците, описва именно тази светиня, този светен образ и ние знаем не само,
че образът се е намирал на вечерието на завземането на Константинопол, но и че той всеки петък, пише този Робердю Клари, всеки петък казва го, той се показваше. Изглежда, че
той бил пак така надиплен и е имало някакво устройство, чрез което да се вдига във въздуха и да се вижда фактически пак лицевата част, лицето.
В 1205 година, това е малко след презените на Константинопол, так щастливо за нас е запазено едно писмо, в което един византийски благородник
се оплаква за това, че на папата, на Иннокентий трети, оплаква му се за плечкостването на Константинопол, за всички тези куштунства, които са били извършени.
Той казва така, венецианците, казва, си разпределиха съкройщата от злато, сребро и слонова кост, докато французите направиха същото с реликвите
на светците и най-свещената от тях плъта, в който Господ Иисус Христос е бил загърнат след смъртта и преди Възкресението. Ние знаем, казва той, че
свещените предмети бяха запазени от техните завоеватели във Венеция и във Франция и на други места, а свещенният плащаница беше в Атина. Това е в 1205-та година.
Значи ние можем да проследим какво става с плащаницата до кръстоносците. Те влизат в Константинопол в 1204-та година, заграбват квото могат злато, сребро, слонова кост,
светини и една от тези светини, както казва този благородник Теодор Ангел, се казва той, той я нарича най-свещената от всички плъта, в който Господ Иисус Христос е бил
загърнат след смъртта и преди Възкресениетото и по-точно така описание на Туниска плащаница. Не може да си представим. И знаем, че в 1205-та година, значи вече
доста след превземането, някой от тези рицари вече е отнесал тази светиня в Атина. Сега от Атина, разбира се, те продължават и си я носят в Франция. Доста съвпадат
нещата, защото водача на френския контингент в четвъртата, четвъртия кръссоносен поход, на име Тибо Дю Шампань, грачето лире,
в което се появява плащаницата по-късно, е на територията, на владенията на именно този граф. Така, че очевидно или той или някой от неговите
приближени са пляшкосали тази светиня и се е закарали в своето имение. Тук възниква един въпрос. Добеде, ама,
ние говорим за 1205-та година, да кажем, той е бил в Фатина, после се е прибавил, да кажем, 206-та в Франция. Защо плащаница се появява чак 150 години
по-късно? официално. Какво става между време? Защо е крият? Аз мисля, че всеки от нас веднага ще си отговори на този въпрос. Ако този,
примерно, Тибоди Шампань, беше заявил, аз притежавам плащаницата на Господ Иисус Христос, истинската плащаница, в която е бил загърнат по време на погребението
и възкресението, папа Енокентий Трети, могъщия Енокентий Трети, веднага ще да я вземе. Защото кой има право да притежава тази светиня, ако не е римския папа?
Ще ще го заплаше с отлъчване от църквата, с всякакви други наказания и накрая ще я вземе. Дали чрез френския крал, дали чрез някакви други средства, но така или иначе имаше голяма опасност тази плащаница,
тази светина да се изплъзне от нейния собственик в момента и да бъде взета от друг. Така че ние съвсем спокойно си обясняваме защо тя е била скрита. да ни се вземат.
А защо се появява в средата на 14 век? Отговора е автоматичен. Защото в средата на 14 век папството е в френски плен. Това е така начиня авиньонски плен. Авиньонския плен на папството продължава точно от 1309
до 1376 така че в средата на този период когато папите на практика са почти пленници на френските крале т.е. те не могат да имат своя воля точно тогава се появява
тази плащаница може да кажем че вече е винало и време и давност има така че било е вече безопасно или поне така са преценили че момента вече е безопасен
и започват да я излагат на показ до тогава тя не е била излагана на показ след това тя преминава през няколко ръце и най-накрая бива продадена
на Савойската фамилия и остава собственост на Савойската фамилия от тогава значи от 15 век до 20 век
когато бива предадена на папата в крайна сметка това от което са се опасявали първите рицари се е сбъднало но той е доброволен акт когато Савойската
фамилия приотстъпва собствеността на тази велика светиня на римския папа впрочем българския цар в изгнание тогава Симеон II е участвал в това предаване
на светината тъй като той е бил свързан с разбира се с Савойската фамилия с Савойския дом той участва в това предаване
на светината на римския папа Сега как можем да сме сигурни че тази светиня която в Едеса е била в късната античност документирана
някъде към 6-7 век вече се появява исторически свидетелства за нея как можем да сме сигурни че тя която безспорно в 1944 отива в Константинопол в 1224 е завладяна разбира се
от кръсунокците и през латина е стигнана до Франция как можем да сме сигурни че тя е същата която се появява в следата на 14-ти век можем да сме 100% сигурни в Унгария е запазен един ръкопис от 12-ти век на който е нарисувано
една рисунка с христовото погребение и там се появява една плащаница която има две свойства които нямаше как да се извести на този общо взетване сръчен художник ако не е имало ясне свидетелство какво представлява
плащаницата още докато е била в Константинопол разбира се тези свидетелства са две едното е три точки разположени върху тази плащаница във формата на буквата Г никой не знае какви са тези три точки
защо във христовата плащаница има три черни точки отговора е в Туринската плащаница това са точки от изгаряне когато е била нагъната по някакъв повод ъгълчето е изгоряло и понеже там са били събрани
няколко сгъвки когато тя се разгъне се получава точно тази форма на буквата Г с четирите прогорени точки които до ден днешен съществуват после имало и друг пожар по-голям с други изгорели участъци но тези четирите точки
във формата на буквата Г или латинското Л съществуват и до ден днешен т.е. сегашната плащаница е същата която е била в XII век в XII век разбира се в Константинопол Второто
нещо е самата вида текстил той като нарибена кост е този текстил така е такан така че тази плетка която е като рибена кост е нарисувана макар е доста
грубичко в този унгарски ръкопис няма открит да го знае този човек ако не е виждал или той или някой му го е показал каква е истинската плетка на истинската туринска плащаница
т.е. нарибена кост това е било впрочем доста необичайен начин за такане в това време така че така че такива типове плат са намирани в първи век
в рочен в масада е намерен подобен плат така че е съществувал по времето на Христа и така може да кажем че проследихме исторически христовата плащаница от
евангелския разказ през ранната християнска общност която естествено отива в първото християнско царство в Едеското със своята светиня оттам
тази светиня е пренесена в Константинопол оттам открадната отрицарите крита известно време за да не вземе папата след това показана вече когато е било безопасно
след това преотстъпена докато попадне в Савойската фамилия Савойската фамилия я прехвърля в столицата на Савоя Торино и оттам тя е преотстъпена на папата
но остава в катедралата в Торино но това историческо проследяване още не е така да се каже пълно доказателство за достоверността някой може да се усъмният
в различни моменти ще кажа добре да имам между Евангелието и Едеса имаме няколко века не сме сигурни добре но самата Туринска плащаница
крие уникални неща във всички сфери някой да започнем с това че човекът който е бил погребан в тази плащаница е бил бит
и то бит с едно оръжие което е много специфично това е римския боен бич когато ние чуваме за бичуването
на Христос ние може да си представим всякакви бичове но не Римените са имали конкретно оръжие бойния бич който е представлявал
един бич с много жила от кожа и в края на всяко жило имаме метална част под формата на гирички две топки свързани
с една пръчица това е миниатюрно това е било вързано за накрайника на всяко от жилата на бича целта каква е при удар
с този бич тези миниатюрни гирички да се забиват в кожата и да разраняват кожата на бичуване така че бичуването е било
много тежка форма на наказание това не е просто да го набият а това е било понякога до смърт защото тези забивания
са били десетки и учените които са изследвали плащаницата проследяват следите от това бичуване те са върху плащаницата от самите
гирички от самите желана бича това го знае съвременната наука съвременната археология е намерила такива бичу е направила съответни
съпоставки описания и така нататък и са разбрали как е действовало в 15-16-13-14-12 век никой не се занимавал с римска археология никой не имал представа какво представлява бойния римски бич и не имало кой да ги възпроизведе тези неща
ако да речем ги е рисувал или ги е инсценирал по някакъв начин не имало кой да го измисли освен това образа върху туринската плащаница има свойства които не съществуват в нито един друг образ на земята той не е направен
като ако приемем че опрече плът се приложи върху едно лице върху едно тяло и се отпечата лицето тялото с съответните рани кръв
и така нататък не ако ние положим един плът опрече плът върху лицето на един човек и това лице се отпечата по някакъв начин когато разтворим плъта лицето ще бъде деформирано
тъй като бузите ушите ще отидат в страни и няма да се получи реално човешко изображение а някаква деформация образа на туниската плащаница не е
деформиран т.е. той не е контактен не е постигнат чрез контакт като не е постигнат чрез контакт как е постигнат няма нито една технология
дори съвременна която може да възпроизведе образа на туниската плащаница какво ли не са пробвали фотография лъчи бои всички възможни начини нито един от тях не постига съответния резултат
изображението изображението е изключително на повърхността вътре в плъта т.е. лен няма боя няма обесцветяване или отцветяване няма
само на една изключително тънка повърхност става обесцветяването и отцветяването и то не чрез боя няма следи от пигменти от боя Толко имаше боя те ще запроникне малко или много Не
Всичко е на повърхността на нано равнище Освен това дори ако вземем една фотография съвременно и заснемем един човек и след това прожитираме върху въпрче плат по някакъв начин се отпечата
Ние знаем че фотографията затова е фотография защото някъде имаме светлинен източник и хвърля сянка човешкото тяло носа очите тук и така нататък хвърля сянка
и благодаря на това имаме образ Тука нямаме хвърляна сянка лицето и тялото не хвърля сянка т.е. нямаме светлинен източник от някъде чрез който да се е получило това изображение по-скоро
казвате следователите токато че ли е сканирано т.е. изображението отразява по-скоро разстоянието на отделните части на тялото спрямо въображаема повърхност а не
светлината която е падала от някъде такъв тип 3D изображение няма как да се направи то е невъзможно с технологията от 1 век до 20 век не съществува никаква технология
а ние тази туристката плащаница деца казва документално до 14 век сме проследили вече в 14-15-16 век няма такава технология така че самия образ е необясним с никакви човешки
възможности през целия този период има разбира се такива любителния сензации които пред цялото време пускат разни теории предонят от теориите че Леонардо да Винчи бил нарисувал тази рисунка и как може да се твърди когато в следата на 14 век
е този плат вече на лице и документиран а Леонардо се ражда 100 години по-късно ние не говорим за зрелият художник така че тези блъфове пред цялото време замъгляват картинката
всъщност истината е че съвременната наука е безпомощна да обясни с нито един природен феномен как този образ може да се появил там категорично не може не може да го
обясни какво представлява самото изображение казахме един мъж на средна възраст изглежда малко по-възраст отколкото Христос понеже лицето е подпухнало от бой изследователите
има такива съдебни медици които са изследвали лицето и казват това лице е на човек който е бил много бит за това изглежда по-възрастен отколкото очакваме но всички
характеристики на този образ съответстват на това което знаем от Евангелието тук на челото се виждат следи от тренения венец на ръцете следи от гвоздиите на
нозете също и в реброто също има голяма рана от която очевидно е изтичала кръв дори специалистите могат да различат венозната кръв от артериалната до такава степер защото те
по различен начин изтичат още нещо много интересно на гърба на изображението имаме още веднъж такова изображение но само върху лицевата част значи там където е било лицето на Христос на гърба на плата
имаме второ изображение пак на лицето и може би на част от ръцете но това изображение е много слабо много леко се вижда така че е било открито съвсем наскоро при ена листа
в Расия 2002 година правят нова фотография и се вижда изплува такова изображение което е на гърба на плата но кое е интересното че в дебелината на плата няма никъде пигментация няма никъде
обезцветяване а от двете страни от към лицето на плата и от към гърба на самата повърхност на нано равнище имаме двата образ разбира се този който от към лицето е по ясния този който е снимал
секундо пия а на гърба е по неясен но този образ също не може с нищо да се обясни да не говорим за че не може да бъде и нарисуван защото казахме че няма никаква пигментация сега
решават да направят изследване за възрастта на този плат чрез метода на вагриот 14 взимат една проба в 1988 година пращат я на 3 лаборатории и получат интересни резултати 13 век 14 век
от 3 лаборатории всички скептици викат ура казват ето доказахме в 13-14 някой неизвестен гений по неизвестен начин е направил този образ и това е то няма кога да се разсъждава метода е железен обаче след известно време изследвайки
публикуваните снимки спектрални анализи и прочие двама изследователи мъж и жена се усъмняват в достоверността на изследването и изказват някаква хипотеза един химик от щатите от лабораторията
в Лос Аламос в Калифорния като прочита тяхната статия каза вястия глупости да го веша занимаваме с теми аматиори и буквално сяда да напише опровержение взема микроскопът защото при него е имало част от
власинките от Турницката плащаница той ги е изследвал и насочва микроскопа и що да види оказва се че тия двамата са прави в плътта на Турницката плащаница в този участък който са взели
за изследване се появява памук а по принцип самата плащаница е само лен там памук няма тези двамата мъже и жената са предположили че е реставрирано това парче по-късно с памук много по-късно
разбида се и когато са взели пробата са взели точно пробата от реставрацията а не от автентичната част може би en половината е било от реставрираното половината от автентичната така или иначе не е било изцяло от автентичната част започват едни сериозни изследвания и се доказва
че в този участък имаме дори пигментация боедисване на памука памука е бил боедисван за да пасне под цвят на лена т.е. това е било една реставрация късна много успешна и
когато са снимали цялата плащаница никой не е обращал внимание на тези ягли защото те са в странни си, че са гели образа където е човека и не са забелязали че при някои от
фотографиите се вижда че цвета на това парче е друг при спектралния анализ излиза съвсем друг цвят това последствие го забелязват така че се оказва че са взели проба от най-неподходящото
място там където имало някакво кърпене някаква реставрация и за това резултата е невалиден сега папата не е разрешил нов анализ с Вагерод 14 поради което въпроса е останал
висящ но е много впечатляващо как наистина можем да се подлъжим под уж непогрешимостта на даден метод научен а именно
Вагерод 14 и оказва се че и там могат да ни подхлъзнат нашите така представи и да се окаже че точно този метод да се окаже под въпрос
защото може би точно изследването на то се отнася към част която няма отношение към самата плащаница а е някаква кръпка изследвани са полените които са били полепнали по
плащаницата и откриват в тях именно полен от района на Иерусалим растени които там растат и които цъвтят точно някъде
април месец точно по времето когато е била Пасха така че това са геологични доказателства и много други разбира се ние няма да влизаме в тези подробности кое е важното важното е че Туринската плащаница е
изключително документиран артефакт веществено доказателство на което се вижда че човека който е бил погребания в тази плащаница първо е бил разпънат на кръст тези следите от гвозди между другото следите от гвозди
на ръцете не са там където ги рисуват художниците през ренесанса не минават през дланите а са в китките никой не ги рисува по този начин откъде ще знаят те за да направят туристка плащаница ако беше фалшификат този който е
разпълнат на кръст бил е по някакъв начин прободен в ребрата на главата си е носил нещо което е силно наранявало горната част на главата челото и темето преди това е бил бичуван след това е бил положен в това парче плат
след това се е случило нещо някакъв феномен неизвестен на науката след стива на което се е отпечатал образа на този човек лицето и гърба и до ден днешен науката не може да се обясни как е станало това отпечатване
от това поясно описание на Христовото разпятие с немане от кръста полагане в гроба с плащаницата и след това възкресение е трудно може да се представим други ако бяхме най-така добро намерените
писатели изобретатели нали не можем да се представим чак такова съвършено описание на всички тези етапи един по един и ние ги виждаме върху самата плащаница включително и възкресението какъв е извода
от всичко това няколко си изводите разбира се първото което е това е едно веществено доказателство за разпятието погребението и възкресението Христове това е доказателство
за непрекъснатостта на църковната традиция на църковното същено предание включително и в такива веществени носители не на последно място това е доказателство за образа
за свещеността на образа ние го наричаме неръкотворния образ на Иисус Христос но то въжи за всеки образ тъй като знаете имало е иконоборство а ето днешни има такива които казват нас не трябва
само писанието а иконите те са за иллюстрация е не щом Бог ни е дал преподал своя образ значи това е Божие откровение Божие откровение чрез образ там е чрез слово
в Евангелието тук е чрез образ това означава че Божието откровение чрез образ т.е. иконата е нещо важно е нещо изключително важно и че Господ нямаше да го направи така че този
образ е всъщност първата икона той потвърждава свещеността и важността на иконографията на православната иконография тъй като единствено в православието е съхранена традицията на свещения
образ всички други го смятат за иллюстрация ние смятаме образа за свещен той е част от Божественото предание чрез образ Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята
културата и съвременността С Богослава Георги Тодоров по радио Зорана