ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 172 е Велик ден в Бачковския царски и патриаршески монастир. Миналата неделя на 22 октомври в Бачковския монастир Успения на Пресвета Богородица
най-тържествено беше отслужен чинът за прославление на мощите на Свети Патриарх Евтимий Български. Това беше истински църковен и всенароден празник. истинско историческо събитие в прославлението участва на практика целият Свети Синод. Десетима митрополити, само тези,
които нямаше как да дойдат, не присъстваха. дядо Йосиф в Америка, дядо Йоаникий, дядо Йоаникий, които са с ограничена подвижност. Та десетима митрополити бяха там, 8 други епископи. Беше истински църковен събор. Въвежда се празник ежегодно, ще се чества 22 октомври,
ще влезе в календара на Българската православна църква, именно като прославление на мощите. Сега, за пръв път се прави такова нещо във българската църква, именно заради 118 години, къде спорове, къде нерешителност, но в крайна сметка чудото стана и Светия Синод в пълен състав взе решение за това да се прославят мощите, т.е. да се признае тяхната достоверност и да се въведе този празник. Защо това е чудо? Защото ние имаме една такава българска характеропатия, известна с образа на българския казан.
Няма нужда други да ни правят зло. Ние сами се дърпаме в казана. Т.е. може ще се очаква, че както от 118 години се е случвало и сега да се случи, че Синодът да се раздели, половината да кажат достоверни са мощите, достоверен е гроба, половината да кажат спорен е въпроса, дайте да не бързаме, дайте да не предизвикваме нови спорове и полемики и отново за още 118 години да се отложи този празник. А празникът наистина беше истински.
Всички бяха светли, радостни. Обичайно българите ние сме помрачени. като ги гледам така в градския транспорт, по улиците. Съвременният българин е много комплексиран, много психически натоварен, с отклонения психически, мрачен човек, говорим за мнозинството. Е, на 22 октомври в Бачковски манастир всички си дойдоха, всички се радваха, всички бяхме като братя и сестри. Отдавна не съм виждал толкова светли и радостни лица във България. Когато се върщам от чужбина, тук изведнъж забелязвам колко притеснен е българин,
колко помрачен е. Не, на тази дата, на това място не беше така. Така че това е едно истинско чудо на българската православна църква. И така, с единодушно решение на Светия Синод начело с Патриарха, се признава достоверността на погребението на светия Патриарх Евтимий в бачковския манастир. Но, ето го първия минус. В тази връзка ефирните медии, имам предвид трите национални телевизии, много, бих казал, недостойно подходиха към тази тема. и не само те, разбира се. Специално гледах техните архиви. В БНТ, в Централната емисия новини, на 22 октомври,
това историческо събитие, това славно българско събитие, беше точно на последно място в емисията. и на него беше отделена една минута. Точно една минута. Това е позор за БНТ. По БТВ нищо в Централната емисия на 22 октомври. Не знам другите емисии дали са показали нещо, по-ранни, по-късни,
но тази в вечерта, Централната емисия, нищо. За това най-славно събитие, може би, на десетилетието във България. По нова телевизия, две минути и половина, все пак, повече от националната, от БНТ, но, също, новината на последно място, след като всички там, кой-кога блъснал на
пешеходна пътека, ситуацията в Газа и така нататък, Лукойл. Всичко това се говори по 15 минути и накрая за най-славното българско събитие на десетилетието. Как се отнесе към този празник българската държава? Много зле. Нямаше нито президент, нито министр-председател, нито председател на народното събрание, нито
министр на културата, царя. Кметът на Пловдив беше там, но това е под всякаква критика държавата да не забележи, че Великият Свети Патриарх Евтимий е и църковен, и културен, и държавен деец. Вазов го наричаше последния цар,
защото когато Иван Шишман бяга от Търново, Евтимий остава столицата да ръководи. Той ли не е държавник? Когато турците избиват сто и десетимата аристократи, Евтимий се застъпва за тях с риск на живота си
и го осъждат на смърт за това. Не можем да кажем, че държавата не е знаела. но тази до голяма степен безбожна, във всеки случай напълно секуларна, двуизмерна, бездуховна държава, няма усет
за иерархията на ценностите, за иерархията на личностите, за иерархията на събитията. Т.е. това е една голяма поука за нас. да знаем какви са нашите медии, каква е нашата държава, какво е самосъзнанието на нашите политици и държавници. Научните институции, Българската академия на науките,
не видях представител. Трябваше да е тук председателя на Българската академия на науките. Трябваше да са тук ректорите на университетите, с тогите си, с регалиите си. Нямаше ги. От богословските факултети декана на Търновския беше тук, но не и декана на Софийския богословски факултет. Т.е. академичната общност също подходи доста, бих казал, недостойно.
и това, вероятно, ще ги подбуди поради своето, бих казал, малодушно поведение. сега пък ще почна да пее песничката, че мощите са недостоверни. Тази теза, че мощите са недостоверни, вече е срамно да се повдига и дори малко е неудобно да се доказва за енти път. имаме едно такова... как да кажа... неприемливо преекспониране на този научен дебат. Мога да цитирам
един от най-убедените привърженици на тезата, че там е погребен Патриарх. Евтимий покойния Божидар Димитров при 1997 година той си позволява като директор на Националния и исторически музеи, човек с авторитет, да публикува черно на бяло в "Вестник 168 часа". Верно, че е един вестник без авторитет, но така или иначе Божидар Димитров се подписва с името си под една статия, в която
заявява Между другото. Всичките тезиси, които той защитава в тази статия, са тотално погрешни, а най-безумният от тях е следния. Цитирам: "В някой от малоазиатските манастири е починал Великият българниц", това е дума за Патриарх Евтимий, "и там някъде почиват костите му". В малоазиатските манастири. Откъде черпи тези сведения? няма нито един документ,
нито едно сведение, че е бил в мазиатските монастири, св. Патриарх Евтимий, а има многобройни сведения, исторически достоверни, че е бил в Бачковския манастир. със сигурност в днешна Тракия, която тогава се е наричала в византийската номенклатура тема Македония, с главен град Адрианопол - Одрин. Това е било тогава Македония. малко по-надолу към Царий град, тази област.
И безспорно Бачковския манастир влиза в тема Македония, а в Мала Азия Македония няма. такава тема никога не е имало. Да не говорим за ловченският сборник от 15-16 век, където изрично е споменават Бачковския манастир. И другите, да не ги изброяваме пак и пак тези доказателства. Но в днешно време да се вършаме назад към малоразиатските манастири, това нещо е немислимо. И дори една редакция, макаре на второразреден вестник като 168 час е недостоверен, но поне това би трябвало да самите редактори там, ако има такива, да виждат, че тук се говорят глупости. И да му върнат статията на Баждарде и Димитров, да му кажат, че много съжаляваме. Ви сте уважаван от нас, обаче това нещо няма го опубликуваме.
Това е под равнището на гимназист, не говорим за студент. и така, нека да се върнем на празника и да се потопим за малко в атмосферата на храма в Бачковския монастир по време на празничното богослужение. ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! В храма беше пълен с богомолци! Имаше дълга опашка! Чакаше се дълго време и за чудотворната икона! В последствие и за мощите! Те бяха в центра на храма поставени по време на цялата света литургия! Беше изчетено патриаршеското и синодално послание във връзка с темата!
Абонирайте се! Раздаде се жито, което беше с образа на светеца преди това коливо направено! Изобщо по всякакъв начин свири се химна по време на пренасяне на сребърния ковчег с мощите от църквата Свети Николай в Южния двор до главната църква. Свиреше военен оркестър и свири химна. Войници в униформа пренесоха ковчега с мощите. Изобщо една достолетна церемония. И най-важното - едно тържество духовно. Макар и много закъсняло. Аз очаквах да има повече и хора и официални представители. Но предостатъчно бяха. Храма се пукаше по шевовете. Той не е кой знае колко голям, но така или иначе не можеше да поеме всички люди. Но ако беше някъде друга, да покажем примерно в малка Грузия. Със сигурност същеше да има 10 пъти повече хора. Нямаше да можеш да влезеш в двора на манастира.
Да не говорим за Румъния, за Русия, за Гърция. У нас някак си народа няма такова отношение към светоста, към светците, към църковните събития. Но защо го нямаме? Ами точно за това го нямаме. Защото 118 години сме умували по един изначално ясен въпрос. Защото не сме намерили мъжество. Ай да кажем, в началото спор-спор. Но след това се появяват нови сведения, нови документи, правите се изследвания. И как така тази църква не може да намери мъжество да заяви достоверността на гроба на святи Патриарх Евтимий. Спора, който се е водил, разделя така да се каже учените или людите, които разсъждават по темата на три становища. Едното е, че това е действителното погребение на святия Патриарх Евтимий и това са неговите достоверни мощи. Другото твърдение е, че това е действително погребение, всичко е достоверно, но не сме сигурни дали е Евтимий, може да е някой друг. И третото становище е, че това е фалшификация, че това е преднамерена фалшификация, извършена от Игумена Паисий Пастирев. Включително и Бождарни Митропа в тази своя срамна публикация твърди, че това е фалшификация. И от това го отвърди някакси така лекомислено, несериозно.
Това е ясно, че е фалшификация. Едно нещо е сигурно, че това не е фалшификация и не може да бъде фалшификация. Гробът е достоверен. Ако си представим, имало ли предание, че там е погребан свят човек, имало ли легенда, че Свети Евтимий е бил там и Игумена започва да копае. 1905 година, ноември месец. Какво можеше да стане? Напълно възможно беше да раздигнат плочите, да разкопаят цялото място и да не намерят никакво погребение. Това е напълно, напълно възможно. Факта, че там намират един до два гроба, той може би има и други, но така или иначе, факта, че намират тези гробове е съвпадение много и много значително. Изключително много значително. Това над 50% вдига достоверността, че преданието за свят човек е достоверно. че там действително е бил погребан свят човек. Там действително се е парило кадило не на случайно място, а на мястото на гроб на свят човек. Това съвпадение вече вдига степената на достоверност, независимо от находките. Може гробът да е празен, но самото наличие на гроб е доказателство за достоверност.
Второ, свят човек, ами в Бачковския манастир колко светци е имало, че да кажем да свят, но може би не Евтимий, а някои другите 5 или 6 или 8. Може да има такива места с много светци. Няма нито един. Освен Евтимий. За който да кажем, да, понеже тук имало и други светци, епископи, може пък да и другия. Не, няма ни легенда, ни полулегенда за нито един друг святец погребан там. Така че това още повече засича нещата. Друго. Този святец можеше да бъде някакъв маченик за клан или пък някакъв обикновен монах. Тук намираме епископски омофор. А и самите епитрахели също са епископски. Това изключително много вдига степента на достоверността на находката. Защото можеше да бъде обикновен монах. Самият Евтимий напълно е възможно да е поискал да бъде погребан като обикновен монах. Но наличието на одеждите говори, че има епископ.
А епископите в Бачковския манастир никак не са много погребаните. Там ни дори нямаме нито сигурно сведение за нито един да е бил погребан. И започват да се засичат нещата. сведенията, че той е бил в района на Бачково на Асенов град и в Бачковския манастир от Ловченския сборник. Второ - преданието за светец. Трето - намирането на гробове точно там, където ги показва преданието. Гробът е епископски. Еми много стават. Всички са вторачни в ловната плочка. Да. Сега. Ние знаем, че гробът е бил отварен и преди това. Той не е в непокътнат вид. За съжаление, разбира се, разкопките не са правени професионално и ние нямаме точни сведения, как точно са намерени нещата. Били са разбъркани.
Когато бръква та монаха да вземе уловния свитък, разбутва костите. Да, много такива грешки са направили. И ние не можем да имаме логична връзка между начин на погребение и вече самото естество на скелета, на одеждите и прочите. Те трябва да бъдат много точно описани, за да разберем смисъла на тяхното поставяне по този начин. Е, не е направено. Не са заснети. Можеха да ги заснемат. Защото са бързали. Отвори гроба, засними нещата достоверно както са били. Но така или иначе са подходили изключително непрофесионално. Но, знайки, че гробът е бил отварян, че и одеждите и костите не са били в идеална подредба, а са били малко или много размесени. От там нататъка ние вече можем да имаме всякакви хипотези за състоянието на гроба. Това би могло да бъде първоначалният гроб на св. Патриарх Евтимий. Напълно възможно. При предустройството на монастира в началото на 17 век, когато е бил разчистено всичко и бил отворен, и са видяли, че е българския патриархия, тогава вече е напълно възможно да са го засипали без да оставят знак отгоре, без да оставят кръст отгоре и т.н. Т.е. да са опитали да заличат паметта, защото към 1600 г. ръководството на монастира е гръцко и понеже те са под властта на цареградската патриархия, естествено, че понятието патриарх български им боде в очите, защото веднага възниква въпроса:
"Конкото е имало патриарх български, защото няма сега? Кой унищожи тази патриархия? На какво основание?" и т.н. Т.е. имаме една много интересна история, тя е разбира се неблаговидна, но тя е много интересна за етническите, политическите отношения вътре в цареградската патриархия към началото на 17 век. Към началото на 17 век цареградската патриархия вече се е нанесла в квартала Фенер, където е и до ден днешен в Истанбулския квартал Фенер. Там имало гръцкия квартал и в края на 16 век там вече се нанася цареградския патриарх. Към края на 16, началото на 17 век започва формирането на гръцко-политическо съзнание. Ако Ромейската империя е била римска по своето самосъзнание, наследник на Рим, наследник на римския император Константин Великий, на Юстиниан Великий и т.н. Т.е. имаме едно имперско съзнание, не национално, а наднационално, то след падането под Турско иго, което започва много рано, още в 14 век този район пада под Турско иго, 60-те години. Района на Плоди и Бачковския монастир пада под властта на Турците и България го губи. Така че твърдението, че там било българско не отговаря на истината. Това е в ръцете на Османската империя вече от 30-40 години. Във времето на заточението на светия Патриарх Евтимий. И естествено той да е на чуждо място, в чужда политическа територия. Такава е била. Не е била собственост на българската държава. Да не говорим сербицката при Черномен и така нататък. Та, когато Румейската империя пада под властта на Турците окончателно, 1453 година,
вече имперското самосъзнание го няма. И се чудят и се маят какво политическо самосъзнание да имат. Към кого принадлежат те. Новия цар е Турския султан. Но ние чий народ сме. И започва да се формира у някои новогръцкото национално съзнание. Вече не имперско, а национално. Той е с носталгията от империята, не са се отказали от нея. Но започва да създават и едно ново съзнание, особено, което вече е политически зародиш на бъдещето гръцко национално самосъзнание. което в XIX век се оформя съвсем. но започва с сигурност през XVIII век да се внушава на гръкоязичните човеки, много от които са с различен етност. но говорят гръцки язик.
А в XVII век това нещо е в зародиш. И как се появява това етническо вече национално самосъзнание? Именно в този случай, когато имаме български патриарх. Ако беше някакъв отшелник като Свети Йоан Рилски или Свети Йоакем или Срандопорски и т.н., там проблем няма. Но, когато имаме политическа държавна граница в случая на българската държава във времето на Светия Патриарх Евтимий, която не е подчинена на Ромейската империя и съответно българска църква, народностна, която не е подчинена на Цари град, а дори патриаршия, и то се призната на Събора в Ламсак, ето тук вече започва да се делим на наши и ваши. Т.е. започваме едно ранно национално деление. И то главно от страна на гръкоязичните спрямо другите. И този пример е смисъл интересен за един такъв ранно проявен национализъм гръцки, при който българския патриарх, макар и светец е признат и уважаван, чудотворец, но става нежелан, неудобен и това потулване на паметта, потулване на гроба с мощите е много важно историческо събитие.
за мислене, за светоглед, за отношение, което през следващите векове ще се усилва. Нямата клуминация в XIX век. Това е вече омраза между двата народа, гърци и българи, политическите гърци вече, които има дори държава и идеология, мегали идеята и заражащото се българско-национално-патриотично самосъзнание, глеза в остър конфликт и стига до омраза и до схизма и така нататък. Но тук виждаме ранен претеча на тези бъдещи омрази, ранен претеча на националните конфликти и националните омрази между братски православни народи. Колуминацията мина в XIX век, в XX век още доста време продължава и в днешно време бих казал, че вече върви надолу. Вече между българи и гърци няма антагонизъм, ние не се мразим
и от историята е останало така една оттайка, но в днешно време вече няма обективната основа. Ние няма какво да делим. Ние не делим нито територия, нито цъква. Всичко е ясно, ние сме сини, те са си те и за това доста добре се отнасяме по тези въпроси относно историята, относно светлостта и т.н. Интервенцията върху гроба на свети Патриарх Евтимий към 1600 г. т.е. към началото на строителството на новата църква е несъмнена. Това е бил по някакъв начин манипулиран, по някакъв начин преработен. Дали преди това е имало надписи, кръст и други знаци, които са били ликвидирани. Дали е имало вътре, знам ли, жезъл, тъй като легендата е, че е имало корона и жезъл от Евтимий, но те дали са били от гроба или са били отделно, това вече не се знае. Вече по това време са били в съковищенство на монастира, когато се твърди, че са изчезнали, т.е. са били отнесени в Цари град, което е напълно възможно. Възможност гръцките монаси да бъдат изгонени, както и става, и да дойдат само български монаси, тогава е съвсем естествено ръководството на монастира да вземе решение, ценностите, да ги изнесе. И така и правят, доколкото могат. Така че, макар и богат сега на предмети, икони и прочие старинни, Бачковския монастир, изглежда, че е бил много по-богат преди това изнасяне на част от неговите съкровища. По отношение на достоверността да кажем още няколко неща, психологическия портрет на двамата основни опоненти: Паисий Пастирев, откривателя, игумена на монастира за една година тогава, и неговия главен опонент - бившия скопски митрополит Теодосий. Ако прочетем писанията на Паисий Пастирев, той публикува една книга, една малка книга в 1928 година, и си извадим психологическия портрет на този човек, ние ще стигам до заключението, че това е човек с чиста съвест, дълбоко обиден. Той е дълбоко обиден, че тъкво когато прави откритието на своят живот, да прави го непрофесионално и доста пречи на неговото истинско прославяне в този момент на самото откритие, но така или иначе това е откритието на неговия живот.
Това е най-славното нещо, което е правил. Той поради точно тази причина след това е дълбоко обиден, когато го обидяват мистификации и така нататък в шарлатания. И тази книжка го показва именно като такъв човек, но тя го показва и като един, бих казал, немного хладнокръвен човек. Минало е време, обидел се е, той още не може да го преживее това нещо, а би трябвало да е помадрял, включително и от страданията. И да гледа по-двисоко на събитията, изглежда, че по характер той е бил пасионарен, бил е идеалист, бил е, бих казал, повърхностен. Един чист, чистосърдечен човек с мисия, с призвание монашеско, той много рано става монах, малко предварително, много рано става и еромонах, много рано става игумен. Поради това, че има много чистосърдечно монашеско призвание. Бяка от родителите, крие си от тях за да стане монах. Изключително идеалистична личност. Цял живот. Но този идеализъм не е добро нещо. Ние сме свикнем и да смятаме, че идеалистите са по-добрите. Не е така. Трезвия човек в Христа, той е по-добрия, а не идеалиста, който лесно се пали и лесно се разочарова. Какво толкова ще се разочароваш, че са те наклеветили и охулили? Че Христос не го ли охулиха и оклеветиха?
Това е закономерно и естествено. Радвай се, че си било хули неоклеветен. И то несправедливо, без аргументи, с задколисни похвати. Това е така. В това страна, Теодосий Скопски, бившият скопски митрополит, който се показва като човек с ненаучен подход, с неубедителни аргументи. неговите аргументи са по-скоро задколисни, по-скоро емоционални, по-скоро лични. се чувство много така обиден, че като игумен на монастира, на Бачковския не е направил разкопки, не е откъл нищо, а идва след нега един и на 20-я ден правил откритието. това е косвена критика, разбира се, на Теодосий. След това си внушава, че Архимандрит Паисий Пастилев е усоветил избора му за Плодийски митрополит, което не е вярно. Той не е имал шансове за Плодийски митрополит, но така или иначе се озлобява и точно това озлобяване е един от сериозните аргументи, да не приемаме казаното и писаното от Теодосий за достоверно. Един духовник, един учен, никога не би действал по този начин.
Той би действал трезво, така, чисто сърдечно, явно, без задкорисни похвати, без анонимки и така нататък. има нужда цялата тази история. Изобщо, историята на Бачковския монастир е все още недостатъчно проучена. Ние нямаме, както би трябвало да имаме, сериозно изследване на историята на Бачковския монастир. и е време да се предприеме такова сериозно, пълноценно изследване, от една страна на самата история, от друга страна на художествените паметници, на историческите паметници, включително и на гроба. Това е едно голямо съкровище, този монастир и ние само ще спечелим от едно такова проучване.
Да не забравяме, че Бачковския монастир е уникален в световен план. Не само в български план, а в световен план. и е време ние да го наречем с така титлата царски и патриаршески монастир. Защо е важно това да го наречем с тази титла, с тези епитети? Ами първо защото те са достоверни, защото това е самата истина. Той е царски и патриаршески монастир и то на няколко царе и няколко патриарси. първо основателя, Великия Алексий Комлин. Той в голямата сценописна панорама на Бачковската обител, изрисувана върху северната стена на трапезарията, външната северна стена на трапезарията. Там той е изобразен като ктитор на монастира. Трима са ктиторите: Григорий, Бакурияни, брат му Абасий и Алексий Комлин. Алексий е в средата,
Двамата брата са ответе с ней, като разбира се единия вече е бил покойник. Реалния ктитор е бил Григорий, а не Абасий, който е бил покойник вече. Но, да, и негови средства са внесени в монастира, брат му е желал да го включи като ктитор. Ние забравяме Алексий като ктитор. И, когато Захари изписва сводовете под църквата св. архангел Михаил, на един от големите стълбове, пиластрите, който е няколко метра висок, имаме огромен гигантски образ на император Алексий Комлин.
За съжаление, за голямо съжаление, името, майстрито по времето на българо-угънската разпра естествено от българите, е безсмислено. Но, така или иначе, той е първият ктитор. Йоан Александър е ктитор в 14 век. Може би Йоанна Сенъв втори, в 13 век, когато става хегемон на Балканския полуостров. Възможно е грузински царе, царе да са ктитори. Това трябва да се проучи в грузинските архиви и какви данни имаме на това отношение.
И, не на последно място, е цар Борис Трети, който официално е обявен за ктитор на монастира и приема тази титла. Така че имаме най-малко трима царе, а може би и повече, които са ктитори и то в различни епохи, в различни държави. Едно е Второто Българско царство в 14 век, друго е Третото Българско царство в 20 век. Безпорно този монастир е патриаршски, първо заради безпорното погребение на св. патриарх Кирил там. Второ, заради прославяното погребение на св. патриарх Евтимий. Което, може да не кажем, че е безпорно. Сигурно ще има още спорове, вероятно ще има винаги спорове. Ние за какво ли нямаме спорове? За египетските пирамиди се спори, дали не са ги правили извън землите и така нататък. Така че спорове винаги ще има. или Балбек храма, в която го е правил. Извън землите разбира се, как ще го направят римляните, като си има извън землите за тая работа. Т.е. спорове може да има, но преобладаващите сведения сочат, че това е достоверният гроб на св. патриарх Евтимий. Най-малко от началото на 17 век.
Най-малко от 400 години там са стояли неговите мощи и неговите регалии. Може би и от преди това. Преди да се срути главната църква, да се засипе този гроб и след това при ремонта да се отвори, евентуално да се вземат някои неща и да се заличи следата от него на повърхността. Това нещо може би бъдеща археология ще го разкрие. Ние сега ни можем да кажем дали е първоначално погребение или е само вторично. Т.е. дали е бил там 600 години или 400 години, но така или иначе и 400 е предостатъчно, за да смятаме, че това е напълно достоверен гроб. Нека да се потопим още веднъж в атмосферата на празника от 22 октомври, след което ще завършим. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди.
Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди.
Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. Благословене Си Господина, очи и прав, обрана ми е туди. И така, казахме, че е необходимо да се направи археология на това място. И стигаме до важния въпрос: какво всъщност има да се прави за напред в Бачковския царски и патриаршески монастир, във връзка с обителта като цяло и във връзка с паметта на св. Патриарх Евтимий? Ами, има много да се прави. Особено по отношение на цялостната история и изясняването на Бачковския монастир, включително и неговите художествени паметници. Там има още много какво да се разкрива. Пространството под църквата Св. Архангел Михаил, което е изписано от Захарий Зограф, под пласта на Захарий има друг пласт. Дали е по-ране средновекове? Дали е от 1600 г. по време на ремонта? Дали е по-стар от палеологово време?
Дали е от комниново време? Това е друг въпрос. Бъдещи изследване ще го покажат, но има по-стар пласт, който със сигурност ще е много интересен във всеки един от тези случаи. Много е възможно зад гигантския образ на ктитора Алексий Комнин да има по-стар пласт на същия ктитор. През игуменството на настоящия игуменна монастира, величкия епископ Сиони, бяха направени много открития на икони, включително една икона на Захарий Зограф, много хубава. и много по-стари иконите се разчистват постоянно и излизат и обогателят музея и изобщо представата ни за Бацковския монастир. Беше намерена една невероятна плащаница, добре запазена, която по маята се реставрира. И други и други неща, които дори и чудно как до сега не са били открити. Би трябвало имаме толкова десетилетия, една съвсем зряла наука, българска академична наука, историци и така нататък. Какво са правили, какво са търсили, какво са намирали, но постоянно излизат нови и нови неща от Великия Бацковския монастир. И непременно трябва да се направи, кога и как е друг въпрос, но трябва да се направи една археология на цялото пространство пред Западната порта и да се разкрие Гробът на св. патриархията ми, който е национална светиня от първа величина. Мощите са си, мощите вече са в храма, но гробът, където най-малко 400 години от към 1600-та до 300 години са били там мощите на светеца. Това е естествено, че прави мястото национална светиня. Бабичката, 90-го личната Бабичка в началото на 20-те е казвала: "Дяло Попе не стъпвай там, защото там отдолу има погребан светец".
През Османския период са съхранили паметта за тази святост, бабичките са знаели, че това е свято място да не се стъпва, а ние сега да стъпваме там и да пренебрегваме това свято място. Гробът на свети патриархиите ми. Сега, като че имаме празник за прославие на мощите му, задължително трябва и гробът да бъде експониран, дори без археологията. След археологията е още повече, но и сега като място да бъде прославен и почитан като достоверен гроб, в който най-малко 300 година, може би и повече, са били мощите на свети патриархиите ми. Според преданието, в основата на южния стълб, най-близко до западната входна врата на главната църква, до към 1870 година е горяло неогасимо кандило. Постоянно се е доливало и не е огасало. Пак да кажем, през османския период това кандило не е огасало. През българския период сега то не съществува, то не свети. Време е да се възстанови тази благочестива традиция и да се даде образ на тази традиция. Сега ни се говорим за нея словесно, но когато сложим неогасимото кандило там, където е било векове наред и това е в една сложна обстановка. Ние казваме османски период, обаче това е било вън, а в самия монастир е било гръцко-български период. Ръководството - гърци, но и български монаси. Е, там кой се е застъпвал да го има кандилото? Кой се е съгласявал? Кой е бил против? Ние не знаем, но не може да не е имало такива търкания по разни поводи и просветени и глумени не са казвали нека да го има кандилото, какво като не е гръг, а е българин. И доблестни български монаси да са се застъпвали, да са казвали: "Как така? Няма да го има кандилото".
Тоест, наличието на това кандило вече е една история. Някой го е палял, някой е бил съгласен, някой е носил традицията, някой е благославил това място. Тоест, редно е да се възстанови неугасимото кандило на това място. Това е образ на една вековна традиция и ние без тази традиция нямаше да имаме откритието. Ако на Паиси и Пастерев не бяха му казали: "Там е стъпвал, не стъпвай там, защото там има светец". Кандилото беше палено до схизмата, той нямаше да знае къде да копае. Това предание, тази традиция е много важно. Друго нещо, което е редно да се направи там, това са гробовете на Екзар Стефан и на Патриарх Кирил. Тези гробове са направени, разбира се, по времето на атеистичния режим и са направени доста неогледно. И двата. Отделно, че там по времето службите сядат разни уморени бабички и така нататък. Без да почитат гробовете. Нещо повече, самия факт, че така се е случило там да бъдат погребани, първия български всепризнат Екзар. Защото предишните не са признати, първия български всепризнат Екзар след застанаването на автокефалната българска църква е Екзар Стефан. И съответно първия патриарх също така всепризнат е Патриарх Кирил.
Така че тези гробове и нашето отношение към тях означава нашето отношение към институцията на българската църква. При комунизма да, било каквото било, но сега тези гробове би трябвало да се украсят достолетно и да се покаже, че това е една велика традиция. Образа на гроба на патриарх Кирил, образа на гроба на Патриарх Евтимий, трябва образно да се свържат, за да видим ние образно тази приемственост. Последния и първия. Последния от Средноковна България, първия от модерна България. Патриарси. Тази приемственост ние как ще я осъзнаем, ако тя не съществува в образа. Само в словото не е достатъчно. Така че трябва да се помисли по този въпрос, образно да се види приемствеността. И тогава цитлата "Царски и патриархски манастир" за Бачково ще придобие още по-голян смисъл. Не само, че са се случили тримата - царе Алексий, Йоанн Александър и Борис III. Да, но имаме и приемственост в случая. Защото там може да бъде погребан един иерусалимски патриарх. Дори светец. Защо не? Но няма приемственост. Те ще бъдат отделни. Ето и той е случайно минал тук, а умрял. А този по друг повод. Не, тук имаме приемственост и то търсена приемственост. Патриарх Кирил е търсил тази приемственост.
Той знае за гроба на св.Патриарх Евтимий. Не случайно, не случайно и Екзар Стефан и Патриарх Кирил са погребани вътре в храма. Защото в притвора отвън, където е Евтимий, там няма как. Там отдолу е археология, отдолу е светината. За това тази търсена приемственост трябва да бъде онагледена чрез образ. Има легенди, които трябва да се проверят, че когато част от мощите на св.Патриарх Евтимий са били закарани на експертиза в Русия, в СССР, част от тях не са се върнали. Сега тази легенда може да е напълно измислена. Аз не давам повече от 50% достоверност, но трябва да се провери дали са останали там някакви части от мощите и каква е тяхната съдба, ако е така. Аз мисля, че в даните, които имаме от разкопките, се разбира, че цял череп не е бил съхранен, но е възможно някакви части от черепа да са били съхранени. Това вече е друг въпрос. Това всичко това трябва да се провери, да се тръгне по пътя на експертизата, която е била направена в СССР, на част от находката и да се види дали част от тези мощи не са останали там, дори може би днес да се почитат някъде. Не имаше в жълтата преса такива сведения, на тях не може да се вярва, но ние сме длъжни да проверим. И е редно да се направи някакъв образ на това, че Бачковския монастир е светина на няколко народа. Това е светиня първо за ромеите в единнайсте, която е основан. Основателите на монастира са православни арменци, братья бакурияни.
Ние знаем, че арменската църква е монофизитска, но не всички арменци са монофизити. Има немалко арменци православни. Е, тези православни арменци едва ли имат по-голяма светиня на самите тях си? Ако говорим за изначалната арменска църква, която е била православна и която в пети век става вече монофизитска, но ако изключим нейните светини, които са и общо християнски видейки по-древни, но от пети век вече на сам са в собственост на монофизитска арменска църква, то от арменски православни светини, които са в собственост на православната църква, вероятно именно Бачковския манастир е главната от тези светини. Разбира се, той е и светиня на грузинския народ. Векове наред е имало грузински монаси от основаването при братя Бакуриани, защото тогава, разбира се, повечето арменци са били монофизити и за това грузински монаси са били основно в тази обител, първите векове, така че това несъмняно е велика светиня за грузинския народ и то единствената древна съхранена, която наред с и верски монастир, разбира се, на Светагора, която е далече от грузия и съхранила чудотворната икона с грузински написи и други такива неща. Разбира се, това е светиня и на българския народ, още от времето на цар Йоанн Александър, 14 век, от времето на Йоанн Асен II преди него. И това е светиня и на новогръцкия народ, който не е Ромейска империя, това е новогръцката държава и новогръцкото национално самосъзнание, защото векове наред тук са живели и са се молили на Бога гръцки монаси с гръцко национално самосъзнание. Говорим за XVII, XVIII, XIX век, до края на XIX век, когато вече манастирът отново става български. Та, ние ги пренебрегваме, защото имало връжда, но има давност тази връжда и е редно ние да потърсим включително и пренесените извън България ценности от Българския монастир, включително и ръкописи, и документи, и архиви, и съкровища и т.н. Дали да онагледим тази международна важност на Българския монастир по един и друг начин.
Дали с образ на събора на Българския монастир, в което образ да участват всички тези участници. Дали по някакъв друг начин с надписи, с плочи, паметни и т.н., но той е светиня на поне пет народа и като такъв е уникален. Сега по отношение на уникалността, накажем две думи, че Българския монастир има абсолютно всички основания на бъде паметник на ЮНЕСКО. Отговоря на всички критерии, надхвърля ги. Не само, че стига летвата, но и високо я надхвърля. По автентичност, по уникалност, по старинност, по качество на съхранените. Да не говорим за изобразителната изкуства, за трапезарията, която е световен свъръщен дьомър. Тя е от световна величина, трапезарията. Косницата също е от световна величина. Два паметника, сами по себе си, сами по себе си достойни за част от световното наследство. Но тук да кажем, че макари високо над летвата на ЮНЕСКО, може би ще е по-разумно Българския монастир да не кандидатства да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО. Защото това много ще затрудни някои дейности на монастирът. Ще трябва да се съгласува всичко, без крайна бюрокрация се вкарва. И тук може да има и плюсове, но и минуси. Трябва да се претегне много внимателно, кое наделява. Защото да не забравяме, че ЮНЕСКО, като една секуларна организация, по отношение на светските паметници да, ако това беше светски паметник, езеро,
сграда някаква и каквото ще да е. Египетска пирамида няма вярващи в египетската религия в момента. и той е светски паметник. Тогава да. Но когато говорим за богослужение, когато говорим за вяра, когато говорим за святост, тук една секуларна институция може би ще бъде по-скоро пречка. и за това трябва да кажем, че не ЮНЕСКО е критерия за ценност, и че ние не бива да сме комплексирани в това отношение, това трябва да обявим Пачковския царски и патриарския монастир за всеправославна светиня, за светиня на няколко православни народа, за място на велика святост, с чудотворна икона,
велика и превелика, с дълга и богата история, и с великата светиня на гроба и мощите на великия свети Патриарх Евтимий, търновски и български. Светоглед - предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С Богослова Георги Тодоров