ПРАВОСЛАВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 213 е ПРАВОСЛАВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Много пъти сме обсъждали различни аспекти на православната цивилизация. Днес ще разгледаме сама по себе си и първо да
предложим едно определение за цивилизация. Що е цивилизация? Това определение не е някаква даденост, както да кажем в математиката има определение за просто число, за правоъгълник и така нататък. Не, в хуманитарните науки няма такова еднозначно определение, а ние трябва да се условим
какво ще разбираме под цивилизация. Това определение е един вид произведения на умствения труд и бидейки продукт на умственото познание той е и инструмент на познанието. Така, че ние трябва да се условим какво да разбираме под понятието цивилизация. и тук става дума не за някакво академично определение, а за работно определение,
което да ни върши работа. Да ни помага да мислим. Да ни помага най-важното да осмисляме. Да виждаме смисъла. това работно определение за цивилизация гласи така цивилизацията е начин на цялостно, всеобхватно, обществено-историческо съществуване на дадена религия. т.е. на религия като един пълноценен, изначален, фундаментален светоглед, който изгражда
и оформя обществото и околната среда, природата, очовечената околна среда около човешкото общество. т.е. имаме една светогледна аксиома или набор от аксиоми, което е въпросната религия и вече как този набор от самоочевидни предпоставени дадености,
как този набор от такива аксиоми светогледни, как той произвежда и възпроизвежда света около нас, в нас, човешкия свят, човешката цивилизация. Ключа е, че това е светоглед и то
религиозен светоглед. Връзката с окончателните истини, които са в основата. Нас в случая ни интересува православната християнска цивилизация. Друг път пак ще говорим за другите цивилизации, за тяхните взаимоотношения и така нататък.
Но нас ни интересува православната християнска цивилизация и трябва да си отговоря на няколко въпроса. Първо, съществува ли такава? Съществувала ли е някога православна християнска цивилизация? Пълноценна. Тъй като
казахме, че цивилизацията е проявление на религията, но не всички религии успяват да създадат своя цивилизация. Имаме дребни, локални, местни, периферни религии, които така и не успяват да създадат своя пълноценна цивилизация.
Е, православното християнство успяло ли е да създаде своя пълноценна цивилизация? Какви са нейните параметри исторически? Ай, фактически, по какво разпознаваме? Кои са нейните белези, нейните носители? Кога се
появила? кога се е зародила? Кога се е развила? Кога се е утвърдила? Кога е достигнала до своя апогей? Продължава ли да е на това равнище? Или е западнала? Или може би е изчезнала?
Има ли е сега по-настояща православната християнска цивилизация? И какво е нейното бъдеще? Има ли тя бъдеще? Ще я има ли в бъдеще? Какво обхваща това казахме вече цялостно, всеобхватно,
обществено, историческо съществуване на една религия? Какво обхваща? Обхваща всички аспекти на обществения живот и взаимоотношението му с околната среда,
с природата, с космоса, с творението? като започнем от учредителните събития на дадената религия, личностите, които я създават. Винаги в началото една религия има някаква личност,
личности, някакви събития, някакви разкази за тези личности и за тези събития, някакви предания, текстове, свещени текстове, някакви предмети, места, институции, примерно църквата
в случая с православната християнска цивилизация, в последствие и държавата, самата вяра, учението, духовната практика, образованието, учебните заведения, езика, писменността, литературата, правото, законодателството, науките,
политическия живот, обичаите, изкуствата, архитектурата, облеклото, музиката, храната, търговията, економиката, парите, обществените структури, сдружения, общества, медиите, градовете,
градоустройството, селата, пътищата, паметниците, всичко, всичко, всичко това взето заедно изгражда въпросната цивилизация, в случая православната християнска цивилизация. Първо да си зададем въпроса кога се създава тя, кога се създава
православната християнска цивилизация и как се създава. Естествено, че, щом е християнска, тя започва с Господ Иисус Христос, с Боговъплащението, това е зародиша на бъдещата християнска цивилизация. След това имаме
земният живот на Господ Иисус Христос. След това имаме живота и деянията на апостолите, носителите на това учение, на Христовото учение и на практиката, свързана с него,
духовната практика. Първоначално ранните християни не живеят в християнска цивилизация. Те заварват една езическа християнска, езическа цивилизация, цивилизацията на Римската империя и до някъде
юдейската цивилизация, която разбира се в района на Иерусалим, там юдея, е щогод е пълноценна, макар и в взаимоотношения с греко-римската.
Този въпрос е обстойно разгледан от Тойнби в своето знаменито изследване на цивилизацията и той разглежда взаимоотношенията между тези две
цивилизации, греко-римската от една страна, като по-силна господстваща и юдейската от друга страна, като подложен на силен цивилизационен натиск и той
обобщава така чрез два начина на отношение на по-слабата към по-силната цивилизация, именно приспособяване към по-силната и
претопяване в нея. Това е пътят на ирод, на иродианството, както той би го нарича, и пътя на зилотството, т.е. на категоричното разграничаване
и противопоставяне на тази цивилизация. Така или иначе, това е стадума за юдеите, как те се отнасят, някои от тях се приспособяват, други се обособяват и
противодействат, но все едно християните заварват тези две цивилизации, гракоримската, езическата, която е господстващата в империята и съпротивляващата се също това
господство юдейска цивилизация, от която те обаче се отграничават. Това вече не е юдейската не християнска цивилизация, значи свещнала, но не познала
Христа, който и дава смисъл, смисъл на юдаизма, на старозаветната цивилизация, на старозаветната религия и вяра, беше именно срещата
с Месията, с Спасителя. Когато тя не припознава Христос за Спасител и за Месия, разминава се с тази среща, тя придобива вече
друг характер. И в този смисъл християните вече не могат да бъдат част от нея, те се разграничават от нея. те, разбира се, се разграничават и от езическата цивилизация,
макар че живеят в нея, но още не са създали своя. тендосят новата вяра, но заварения от тях свят е гръко-римския езически свят и тук там е
юдейската диаспора или юдейската цивилизация в района на Иерусалим и до някъде на Гарилея, която е под силен натиск и на път да изчезне. След две
юдейски войни, първата в края на 60-те години на Първи век, а втората вече по времето на Адриан, след което те биват изгонени от
светите земи за векове наред. Християните в началото действат в една чужда цивилизационна среда. Образователната система е езическа, архитектурата е
езическа, светите места са езически, законите са езически, държавата е езическа, с един вид всичко е езическо. Освен тяхната вяра. И с тази вяра, с тази светогледна аксиома и духовна практика, те започват
лека по лека да създават своя, вече, християнска цивилизация, но малко по малко. В началото с словото, с книжената, евангелията, диянията апостолски, молитви, песнопения, богослужебни текстове
и така нататък. и постепенно, постепенно обзавеждат тази създаваща се православна християнска цивилизация. Това продължава няколко века. Фактически първи, втори, трети век,
четвърти век. Един инкубационен период от около три века. и вече в четвърти век те достигат до императора. Първия е Свети Константин Велики. След това пореди са оследващите императори. и при Теодоси Велики вече имаме
така овластена църква. Овластена тя вече става официалната църква на Римската империя. това са важни етапи по създаването на пълноценната православна християнска цивилизация. И тук
стигаме до важната роля на държавата. Може ли да се създаде цивилизация без държава? Не. Не може. Пълноценна цивилизация не може да се създаде без държава. И затова казваме, че някои от религиите така и не успяват да създадат своя цивилизация
поради простата причина, че не успяват да създадат своя държава. Те живеят периферно в малцинства в други цивилизации в други държави и не успяват така и не успяват могат да
съществуват хилядолетия без да създадат своя пълноценна цивилизация а само нейни отделни съставки. когато държавата възприеме една религия като своя сътогледна аксиома тя започва
вече да преобразява в случая да християнизира различните аспекти на държавата. реконодателството празничната система архитектурата градоустройството и прочи и прочи нравите обичаите
облеклото науките и лека полека всичко докато стигне до един зрял етап в който цивилизацията озрее и стане пълноценна. През 4-ти и 5-ти век се
извърлява този път и вече в 6-ти век ние достигаме до пълноценната за пръв път достигаме до пълноценната православна християнска цивилизация.
Тя вече съществува в почти всички аспекти. Разбира се тя не е съвършена без никакви езически съставки и без
никакви съставки от други цивилизации. Тя ги е до някъде християнизирала може би до голяма степен, може би до пълна степен, защото нито един от носителите
на дадена цивилизация, в случая да кажем на християнската цивилизация, не така 100% християнски. Примерно да кажем езика или
образователата система, или книжнината, или архитектурата, примерно купола. Купола за нас е пара екселанс християнски образ
на архитектурата, на православната архитектура, но той има, разбира се, езически происход. Знаем, Пантеон е един огромен купол в центъра на Рим
е създаден именно като храм на всички езически божества. Иконата, тя се създава въз основа на енкаустичните портрети, лосашните портрети в Египет.
Те не са християнски, те са езически, но християнството взема тази технология, енкаустиката взема уменията на тези художници и постепенно 4-5 век започва да произвежда от тях
своята собствена иконография, която ние вече наричаме икона и я разграничаваме от всичко друго, което е езическо или средско и така нататък, тя е
един свещен образ, да този свещен образ се изгражда през 4-5 век и стига до своята първа зрелост при Юстиниан в 6 век. Златните мозаики по същия начин, те са съществували
в Рим, но в един различен контекст, различен смисъл, вече в Юстинианово време, в Константинопол, но те, за съжаление, в Константинопол не са съхранени, но да кажем в Равена,
са съхранени и там виждаме как това средство, което е изобретено от езичници, тук достига до своя разцвет, който никога не е бил постиган в езичеството. Златните мозаики в Равена надминават всички римски мозаики
по своето качество, да не говорим по своя духовен смисъл. музиката. Тя също не е създадена от християните, тя е заварена от предишните епохи. Тези ладове, тези мелодии, така нататък, и лека по лека те ги
усвояват, започват да надграждат с големите писатели, музикални творци, Козма Маюмски, Йоан Дамаскин и така нататък. И накрая ние стигаме до известната ни православна музика, православните песнопения,
които са ненедминати. Законодателството също не е паднало от небето за християните, а е преработка на завареното римско право, което е висше достижение на езическата цивилизация.
Но при Юстиниан имаме една християнска редакция на това право, която го извежда, можем да кажем, на така завършен вид, в зрял вид на правната форма. Градуете
също са заварени. И Антиохия е заварена, и Александрия е заварена, и Рим, и всички останали. дори Византион, уж построен като християнски град, но той първо,
че вече е съществувал, макар и като малко градче, и второ, при Свети Константин, когато се изгражда първоначалния Константинопол, все още нямаме зрели форми на християнска архитектура
и градостройство. Те първа се експериментират, те първа се строят базиликите, като тип храмове. Там за първ път се правят тези работи, както и в Рим, както и в Ярусалим. при Свети Царк Константин се полагат основите на бъдещето,
на бъдещето християнско храмостроителство. И така, постепенно, постепенно, в течение на векове, ние имаме една християнизация на всички аспекти на обществения живот, на личния живот, на
отношенията към природата и така нататък, които преди това са били езически, а сега вече са християнски и то зрели християнски. Пълноценни. Не с 100% покритие. Имаме още много и много
децидиви на езичеството във всички сфери на живота, включително и в образователната система. Няма как да преподаваш гръцки език без Омир, без Платон, без Аристотел. Няма как да преподаваш Тински,
без Вергилии, Овидии и така нататък, Цицерон и прочее. Та, в този смисъл, ние нямаме една дистилирана православна християнска цивилизация. тя постоянно има
вземане-даване и с Персия, и с далечния изток, и с варварите от север, и с варварите от юг, така че нещата са безкрайно сложни, но центъра,
основното в VI век при Юстиниан вече е християнизирано, т.е. имаме една пълноценна християнска цивилизация. нека да направим една почивка,
една пауза музикална, след което ще ви продължим. Пълноценна, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, и енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно,
чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, чето енгарно, в своята зрелост, християнската цивилизация става много силна,
много ярка. В много отношение създаденето от поколенията до Юстинян, включително, остават ненадминати. мозайките в Равена, ранните икони, купола на Св. София в интериора Св. София Цареградска и много други. И до днешен са ненадминати образци. Иконите в
Св. Екатерина Синайските икони. Много от тях са и до днешен ненадминати. Но, тя разбира се, не застива в тези форми, а продължава с живия живот да се променя, да се развива и да се разпространява. по-висока, по-развита от варварските езическите цивилизации, особено в Европа.
Тя става привлекателна и езичниците започват да й подражават. Както Карл Велики ще почне да й подражава в Аахен, както ние в България при Св. Борис започваме да й подражаваме. Т.е. да усвояваме тази вече разработена в висша степен, най-висша в света по нова време - цивилизация. Създава се, разбира се, в България
или по-точно, утвърждава се в България. В началото е била в Моравия, но в България се утвърждава славяноезичната православна християнска цивилизация. Това е велико достижение на българската история. начало с Св. Княз Борис разбира се и Св. Кирил и Методий. В Русия от IX век нататък се създава собствена дъщерна цивилизация.
Във самата Ромейска империя имаме иконоборски период, имаме след това един възход при Македонската династия, нов възход при Комнините след кратък упадък, нов възход при Палеолозите, говорим за цивилизационен. Не е непременно за политически или военен, или държавнически, или териториален. териториален. Не. Напротив, при Палеолозите имаме
упадък на държавата, упадък на територията, ликвидация на флота, упадък на армията. Доста надолу вървят нещата в светски план. но в духовен план, в художествен план, в богословски план, Палеологовата династия е време на пореден разцвет, каквото имаме и преди това. И при Комнините, и при Македонците, и т.н. В Русия имаме също
кулминации. Първо в Киевската Рус, после след Монголското нашествие, едно въздигане на Московията, тя става лидер на цяла Рус, и има свой възход от XIV в. нататък, XV в. целия, XVI в. при Иоан Грозни, при сина му Феодор, и при Борис Годунов имаме един голям разцвет. Вече след падането на Константинопол имаме голям разцвет на руската християнска цивилизация.
Но, в следващите периоди, след Палеолозите в Византийския ареал, и след Рюриковичите и Годуновите при Русия, настъпват цивилизационни катаклизми. А именно, православната християнска цивилизация изпада под силен натиск откъм западната цивилизация, която пък е вече егоцентрична, хуманистична, и неправославна.
Но, силна и експанзивна, агресивна. егото е огромен източник на цивилизационна енергия и западната цивилизация, която отпада от православието в XI век окончателно и тръгва по собствен неправославен път на развитие. тя, лека по лека, се преобразява вътрешно и става секуларна, псевдо християнска,
егоцентрична, човекобожна, и като такава много силна, много динамична, много агресивна. И тя започва да оказва цивилизационен натиск върху православната християнска цивилизация. тази агресия започва още в XI век с кръстоносните походи. Кулминацията на тази агресия е
в 1204 година, самото начало на XIII век, четвъртия кръстоносен поход. Успоредно с тези политически експанзии имаме и една инкубация на бъдещия Ренесанс, който вече изгражда собствена цивилизация, отклонява се от православната християнска цивилизация
и създава нова псевдо християнска, егоцентрична, човекобожна, ренесансова цивилизация, динамична и агресивна, чието метастази започват след Колумб да стават глобални, започват да завладяват нови светове. първо Латинска Америка, успоредно с това започват да
обсебват търговските пътища в Азия, пътя към Индия, след това към Китай, се създават тези глобални империи: португалска, британска, холландска, френска, испанска. Те са конкуренти помежду си, но общо извършват едно и също дело. И тази нова западна цивилизация започва да оказва могъщо влияние върху заварената православна християнска цивилизация,
която се оказва в светски план изоставаща. В технологичен план, в военен план и така нататък. Особено като имаме предвид новите технологии, книгопечатането, това кровоплаване глобалното, което го правят португалци, испанци, холандци, англичани, французи след това, италянци, което до тогава е било непознато за другите цивилизации.
Магеланд със своето околосветско пътешествие така дава стандарт, с, който вече всички ще трябва да се съобразяват, че вече кровоплаването е глобално, а оттам и глобалистично, т.е. стреми се към глобално господство. Не всеки ще го постигне, разбира се, но стремеже го има. Тази цивилизация, западната,
ставайки глобална, започва да оказва натиск върху всички цивилизации, тъй като технологично ги изпреварва и започва огромен натиск върху православната християнска цивилизация. Този натиск през XVIII век става необратим. През XVIII век и в Русия
при Петър I православната цивилизация капитулира спрямо западната, приема западната за стандарт. И в Османската империя вече при зараждащите се нации сръбската, гръцката, българската и прочее. Те вече гледат към Запада като към образец
за себе изграждане и за развитие. Към западните технологии и западните начини на общественна организация. Политическите партии, политическите системи. армиите, медиите, пресата, търговията, паричната обращение, банките, всичко това стандарта е запада. Няма почти нито една сфера в живота,
където елита, образованите, богатите и властимащите православни християни и в Русия, и в Дунавските княжества, Влашко, Молдова, и в Османската империя. Навсякъде те гледат към Запада като към цивилизационен образец. Разбира се, идеите на Запада също, философите на Запада, мислителите,
творците, че изкуството на Запада започва да измества православното християнско изкуство. И този процес към края на XVIII-я вече е приключил. Православната християнска цивилизация е капитулирала и през XIX век тя се е предала на западната цивилизация. Ние вече на практика нямаме
православна християнска цивилизация, освен в някакви затънтени краища, като България, Грузия и други подобни, където още не са се модернизирали, още не са осъзнали благата на западната цивилизация, но Слънчогледът се е обърнал на Запад, към западната цивилизация. ако обобщим, то не е тал точно,
но ако направим обобщение генерално, православната цивилизация запада и изчезва. тя се съхранява само в църковно-монастирска среда или в отделни личности, ама то беше така и по време на Римската империя. ранните християни, мъчениците за вярата, живееха в една токсична цивилизационна среда, цивилизационната среда на Римската империя, където дори законодателството беше антихристиянско, но те си бяха християни.
така, че лично мнозина запазват своята християнска вяра в благочина и своята екзистенциална християнска същност, но в цивилизационен план имаме капитулация на православната цивилизация. Тя отстъфа и в иконата, и в песнопенията, и в облеклото, и в обществените организации, и в политиката,
и къде ли не. Разбира се, на последно място в морала, но все пак и там имаме нови нрави, доста не християнски, които лека по лека стават норма. Самия Петър Първи поръчва на художници да изобразят дъщеря му гола, като голо тяло, бъдещата императрица
или съвета Петровна. е кощунство за православния християнин, но императора иска да наложи западната цивилизация, където такъв тип изображение е нещо като бонтон. и така стигме до важния, най-важния извод, че православната християнска цивилизация отстъпва и капитулира пред Запада, още през XIX век, повсеместно.
примерно островите на запазване, да кажем Оптина пустиня, Дивеево, Атон, Метеора, това са точно такива острови, изключени, които потвърждават правилото. Това е един архипелаг, разхвърлен от човеци, които са се отказали от света
и живеят именно монашески, едни духовни максималисти. Само те могат да се позволят да живеят в една истинска православна цивилизация. Атон съхранява православната цивилизация. Оптна пустиня съхранява православната цивилизация. И така нататък. на православната духовност, но и на православната цивилизация. Атонската цивилизация, ако погледнем този бисер, те до днешни съществува. И там,
макар и да, има тенденции отрицателни, секуларизаторски и така нататък, но там имаме вътрешно законодателство, което си е христоцентрично. Църковно-центрично. Ако разгледаме Атон като една държава, а той трябва да стане самостоятелна държава, за да оцелее, ако продължава да бъде част от гръската държава, много скоро ще бъде ликвидиран по законодателен път. по най-баналния и чистия юридически път ще бъдат усъедени и ще трябва да престават да съществуват, ако не се обособят като държава с собствен суверенитет.
Те си имат собствени закони. Примерно фундаментално нещо е, че там не се допускат жени. Нещо, което разбира се във всяка друга част на западния свят е недопустимо, нарушение на правата на човека и т.н. Но в Атон жени не се допускат. Такова е законодателството. Там имаме определен начин на обличане. Имаме определен начин на времеизмерването. Собствено време се измерва. Не случайно те са към юлианския календар. Не го променят, не искат да го променят. Традициите им, архитектурния стил. Много неща, 80-90% от православната християнска цивилизация е съхранена там. Тук да ме се пропуква напоследък с GSM-ите и с целата тази култура. Макар, че технологиите сами по себе си не е казано, че са непременно 100% секуларни.
Ние може да имаме православен духовник, който да си ползват GSM-а на 100% православно. Или компютъра или друго техническо средство. Моя по себе си не е секуларно, но средата, която носи със себе си е секуларна, така, че тенденцията секуларизма се усеща и на атон. Даме го само като пример, като изключение, което потвърждава правилото, защото атон е наистина едно голямо изключение. Правилата, които въжат там, не въжат никъде други. Нека да направим една почивка, да чуем едно песно пение и след това ще завършим. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като.
Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като.
Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като.
Даме го само като. го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Даме го само като. Казахме, че днес на практика вече нямаме с изключение на изключенията. Вече нямаме православна цивилизация. Изключваме. Атон изключваме такива острови. Архипелага на православната духовност и православната цивилизация.
Дори в България не е трудно да посоча такова изключение. Не, че ги няма. Но те се крепят по-скоро на отделни личности. Монаси в конкретни монастири. От колкото на някаква традиция. В тези обители. Просто. Тук там е временно. Спомням си дядо Севастиян. Бой да го прости, докато беше жив. Около него на островчина. Какво остана от това изключение? Същото въжи и за мнозина. Други. Примерно отец Георги от Жегларци.
След смъртта му, разбира се, в Жегларци вече няма нищо сръпнимо с него. В този смисъл в България почти няма съхранени трайни гнезда на православната цивилизация. Но. Възниква един въпрос. А полезна ли е изобщо православната християнска цивилизация? Защото ще кажа това, когато я нямаше, по време на гоненията в Римската империя, цъквата се състояше предимно от светци. Исповедници, мъченици и така нататък. Какво като няма цивилизация, какво като няма прекрасни златни мозайки и прекрасни куполи, и прекрасни икони, и прекрасни песнопения, имаме обаче живата вяра, която отива на смърт. И, да кажем, Светио Ариуски и другите пък отшелници и преди и след него, те бягат от света. Това е включително от православната цивилизация. По негово време, на Светио Ариуски имахме православна цивилизация с православен цар, законодателство, изкуство, образователна система. Всичко православно, но той бяга от тази цивилизация и отива там, където я няма. В пещерата, в пустинята. Това поставяне под въпрос на православната християнска цивилизация е напълно лукаво, защото бягството на отшелниците от света не е бягство от православната християнска цивилизация, а от греха на човеците. А човеците са божия твар?
Молците не бягат от божията твар изобщо, а от грехопадналия човек. В този смисъл, не Бог им е виновен, че е създал човеци. А човеците по-отделно, грехопаднали и развратени, те са вече станали съблазан за светио-арилски. От тях бяга от греховния свят, а не от купорите на света София Цария Градска, и не от иконите, и не от песнопенията в храма. Той не бяга от нещо друго, а от самото Божия творение, от човека, от човеците, от обществото. Грехопаднало, заразено от греха. От това бяга, за да бъде в богообщение без греховни съблазни. Това не е бягане от цивилизацията, от православната християнска цивилизация, а от греха в нея, от болестта в нея. Както Бог не е виновен за това, че е създал човека, така и православната цивилизация не е виновна, че в нея има греховни човеки. Самото възпитание на християна, на самия светио-арилски, на всички тези учалници, ами той е част от православната християнска цивилизация. Той нямаше да стане духовник, ако не беше възпитан чрез образователна система, чрез предание, чрез родителите си, чрез околната среда. Това е пак същата тази православна християнска цивилизация. Така, че тя никому не е виновна, никому не е попречила, никого не е съблазнила. Съблазнява греховният човек, който е в тази прекрасна среда, в тази прекрасна света София или в тази прекрасна голяма базилика в Плиска. Да, ама в нея влизат и грешници.
Ним е виновна църквата. Ним е виновна благолепието на църквата. Нито един святи отец никога не е казал нищо против православната християнска цивилизация или против православната държава. Всички святи са се ползвали от православната християнска цивилизация, участвали са в нея и се изграждали. Святците иконописци, святците песнопевци, святците писатели, святците поети. Всички участват преподаватели, проповедници, държавници, царе, законодатели. Всички те съучастват в тази православната цивилизация. Никой не е казал нищо против ния и то няма как да каже, защото ако примерно той каже: "Ама чакай сега, тази много великолепна църква - Св. София Цареградска, необходимо ли е?" Не е ли по-добре да се молим в простички, такива пещерки, като св. Йоан Ариуски, в пущинаци? Като св. Антони? В пустини? Без храмове? Без по-златени кадилници? Без златотакани дрехи? Що да го правим? Никой не го е казал. Нито един светец. А те са критерия. Те го казват, примерно протестантите. Те визят в ролята на Юда, който протестира против разхищението на Мирото. Когато блудницата измива носите на Христа. Защо казва? Това не се продаде и не се резат парите на бедните. Ето такъв тип. Един лукав протест имаме от време на време против някои аспекти на християнската цивилизация. Нямал нужда толкова злато в храма. Нямал нужда толкова голям храм и великолепен.
Това е от лукавия. Пак да кажа, за нас критерия са светците. Нито един светец презумни му е минавало да протестира против великолепието на храма. Против великолепието на иконата. Против великолепието на мозаиката. Против всичките искат Божия дом да бъде великолепен, да бъде благолепен. Искат благослужението да бъде благолепно. Искат преснопението да бъдат благолепни. Те на никога, никога не са навредили. Да, възможно е в тези одежди да има грешници и престъпници. Рая виновен ли беше на Адам и Ева? Че беше прекрасен. Ама те се съблазниха в рая. Те се съблазниха поради техния грех, а не поради райския характер на рая. Той беше прекрасен. И неговата красота, неговото благолепие не бяха причина за съблазън. Причина за съблазън беше друга.
Да, нека да не изпадаме в подобни изкушения и разсъждения, че един вид православната християнска цивилизация, може и без нея, че тя е излишна. Ние можем да сме криви, ние можем да сме греховни, ние можем да сме вредни, а не тя. Поне един светец, ако беше казал поне една дума против красотата в храма, против красотата в иконата, против красотата в теснопението, или в текста, или, където и да било, или против законодателството на Юстиниан, да каже, не ни трябва законодателство. Не правим ай така без закон. Ние няма такъв. И в този смисъл ние сме сигурни, че православната християнска цивилизация във всичките измерения благоугодни, разбира се ние не говорим за злоупотребите, с всичко мое са злоупотреби, както Адам злоупотреби с рая, ние говорим за употребата. Във всичките й употреби православната християнска цивилизация съдейства за възпитанието, формирането на човека в посока на християнската вяра, в посока на пътя към Бога. Тя, тази цивилизация, утъпква пътя, прави го по-прав, по-достъпен за нас. А ние можем и насред рая да обърнем гръб на Бога и да се грешим. Ние не е виновен рая. Видяхме как се развива исторически православната християнска цивилизация във връзка с държавата, във връзка с възхода на държавата, във връзка с духовния възход на обществото. И съответно как тя може да западне и се пита в днешно време имаме ли православна християнска цивилизация? Отговор очевидно е не, нямаме. Пълноценна православна християнска цивилизация нямаме. Маргинални островчета като Атом и като други подобни бисери, разпръснати през стотици километри.
Оптина пустиня, Дивеево и други подобни, но те са острови. Цялостна цивилизация няма, ами как ще има, когато във всички държави без изключение държавата е отделена от църквата? Край за никаква православна цивилизация не може да говорим, ако държавата не е въцърковена, а тя не е въцърковена в нито една съвременна православна държава. Нещо повече смята се, че това е добре, че държавата и църквата са разделени. Той се смята за едва ли не постижение историческо и цивилизационно. А при това положение ние не можем да имаме православна цивилизация. Бъдещето на православната християнска цивилизация - възможно ли е тя да се възроди? Временно във България. Ако трябва да отговорим с една дума - това е "не". Чудо Божие трябва да стане, за да се възроди християнската цивилизация във България, православната християнска цивилизация. Защото ние, когато бяхме на много по-високо духовно и нарастено равнище, я изгубихме. Верно, че тога нямахме държава, това беше Османския период, но нашите прародители са били по-чисти от нас. Когато са се обърнали към Запада и са приели аксиомите на Запада като свои аксиоми, а оттам са предали православието. Само, че чрез периферията, от периферията към центъра.
Модата, вестниците, телеграфа, това, това, това, това, политическото мислене и прочее и прочее. И лека по лека се стига и до центъра, до най-важните съставки на вярата. Съвременна България, модерна България, съвременната България от последните 300 години е основана върху цивилизационна база от аксиоми, която е секуларна. Още от 17 век започва тази секуларизация. И за нас аксиомите, на, които стъпва модерната българска държава, не са Христос и св. княз Борис, Ботев, Левски, Вазов, Раковски, Захари, Бенковски, Бодигото, Записките, Епопея на Забравените, Яворов, Багряна, Дорагабе. Ето това са аксиомите, на, които се стъпва. И някои от тези аксиоми, крайъгълните, Ботев, Левски, са до такава степен обожествени, че поставянето им под въпрос вече е агресия спрямо българския патриот. Българския патриот не може да понесе поставянето под въпрос на Ботев, Левски. И още двама, трима. Раковски, Паиси и така нататък. Това са новите аксиоми на модерна България. А те са секуларни. Те са секуларни. В своята тенденция, в своето направление. Не, че Левски не е вярвал в Бога. Разбира се, че е вярвал. Не, че Паиси и не е бил хилендарски монах. Разбира се, че е бил. Но центъра на тежеста е преместен. Упай си в политиката, в политическата програма.
А вече Ботев, Левски съвсем секуларни програми имат и житейски, и умствени, и битийни, и всякакви. Та, в този смисъл България е много трудно направо невъзможно да се отласне от дъното и изведнъж да стане православна християнска цивилизация. Защото тя е изграждала 200 години тази конструкция, в, която ние в момента живеем. В чиято база са заложени именно Раковски, Ботев, Левски и Караджата. И сега, изведнъж да каже: "Моята база е Христос", "Моята база са светците", "Моята база е светостта". И върху тази база искам да изградя своята цивилизация. Това би предполагало един тотален срив на досегашната цивилизация. Ако тя се срине до основи, ако тя се провали в дън земя, това може да ни събуди. Но трябва да минем през тотален провал, защото тези провали, които бяха първата катастрофа, втората катастрофа и така нататък, ние ги минахме и заминахме, нищо не научихме. Нищо не научихме абсолютно в духовен план. Тоест, нас малко ни е да загубне световна война, няма да ни дойде акъла. Това да има някакъв катаклизъм, който да стигне по-дълбоко. И пак е много съмнително, защото вече опоручения, секуализирания, разцърковения и разхристиянизирания човек ще намери други виновници, други причини. Христос ще му е причината, монастир ще му са причината, вярата ще му е причината, Русия ще му е причината, Путин ще му е причината. Ще ще намери някаква причина.
Няма да каже: "Мойта координатна система не е Христос, затова аз не съм в истината". Той няма да го каже. Аз ще намери някакви виновници външни, да дори при голям катаклизъм и при голям провал, шанса ние да се обърнем към православната християнска цивилизация е минимален. По-скоро е възможно едно спасяване поединично, както е било в Римската империя, при една токсична околна среда, не християнска и анти християнска, лично отделни човеци да противодействат, т.е. да вкарат вътре във себе си православната цивилизация, да се съпротивляват срещу секуларната западна цивилизация, която е почти пълен скафандър от всякъде, от всички страни ни е обхванала, но вътрешността все още, сърцето, ума все още не е под контрол и в този смисъл можем там да търсим упования и надежда, докато да се надяваме, щото образователната система в България да стане христоцентрична, законодателството да стане христоцентрично, медиите да станат христоцентрични, това ще е прекалено голямо чудо, дай Боже, успее да се случи, но е много малко вероятно. Затова ние по-скоро трябва да създаваме храма вътре в себе си, да се грижим за вътрешния храм, да създаваме домашната църква, да се грижим за домашната църква И тази православна християнска цивилизация във всичките измерения - песнопение, архитектура, изобразително изкуство, законодателство, морал, обичай, празници, духовна практика, всичко това - ние да сме носителите на тази православна цивилизация в собственият си живот. Тя да бъде нашата броня, нашата цивилизационна броня, благодарение на Свети Борис, на Юстиниан, на Свети Кирил, на Комнините, на Палеолозите, на другите, на Свети Андрей Рубльов, на Оптина пустиня. Това ни въоръжава цивилизационно. И това е много важно. Във всички области на цивилизацията - говорим за хуманитарните, не говорим за технологията, а за хуманитарните области - във всички области на цивилизацията православната християнска цивилизация надминава с една степен всички останали цивилизации. Това е много важно. Православната икона е с една степен над, с един етаж над всичко, което е постигнато от Ренесанса. Всичко, което е постигнато в Индия, в Китай, в Япония, в Латинска Америка, навсякъде, няма нищо сравнимо на един етаж разстояние. Ние сме иконата на по-горния етаж.
Във песнопенията Моцарт, Хайдн, Бетовен, Вагнер са на един етаж под православното песнопение. Бах - един етаж под православното песнопение. Архитектурата - Франк Лойд Райт, Корбюзие, Кьолнската катедрала, Нотр-Дам в Париж - един етаж под Света София Цариградска. Недостижим. И Свети Александър Невски надминава всички готийски катедрали заедно. С един етаж на по-високо равнище. Да, ние, като личности, трябва да се въоръжим с тази православна цивилизация в нашето съзнание и да станем нейни носители. Дай Боже! Дай Боже и България да направи чудо и да се християнизира, да се въцъркови като общество и да стане носител на тази цивилизация. Дай Боже! Но за сега по-скоро ние сме в дълбок Вавилонски плен спрямо Запада и като, че ли нямаме историческо време, за да можем да преживеем екзистенциален катаклизъм, осъзнание, покаяние, национално покаяние. Това се иска голяма сила и голямо вдъхновение. Дай Боже това да стане, разбира се. Но по-важното е и по-сигурното е личното ползване от християнската цивилизация, която е наше всеоръжие, за да можем в тази токсична среда ние да запазим своето съзнание, своята бистрота, своето упование, своята цялостност и да доживеем до великата среща с Христа след смъртта и там да можем да дадем добър отговор на Христовия съд. "Светоглед" - предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров