ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. с богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Мисленето и зависимостта. Намираме се в дните след Рождество Христово и преди нова година. И от една страна съпреживяваме Рождественската радост, свързана с Рождеството на нашия Спасител, Господ Иисус Христос. От друга страна, в края на годината, сме склонни да
осмисляме от миналата година, да осмисляме от миналото десетилетие и изобщо от минаващото време. Опитваме се да да осмислим какво се е променило през последните години. през последните години все повече по-осезаемо и по-болезнено имам усещането, че умственото равнище на света като цяло запада. сякаш света се повидимо навлиза в глобална деменция. френския президент Макрон наскоро каза, че НАТО е в състояние на мозъчна смърт. "Да, така е, но само НАТО ли?" в България. ще видим, че нашето общество все по-очевидно си намира в състояние на мозъчна смърт, на устънен немощ, на слабоумие. Може би най-очевидният пример е свързан с протестите,
които почти през цялата година протичаха главно в столицата. До голяма степен в тези протести участваха интелектуалците на България. "Столичния елит". Или поне така се заявяваше от участниците в протеста, че това е най-доброто, което България има. Хора с съвест, с интелект, с идеи. И месец след месец след месец все по-очевидно ставаше, че всички тези люди, за цялото това време, не успяха да произведат никаква мисъл. Не можа да протече мисловен процес. До такава степен, че сега, когато тези протести приключиха, дори техните участници, техните съмишленици нямат интелектуалната сила да кажат, че са се провалили. защото да осмислиш един провал, си иска се пак ум, иска се умствена почтеност, иска се умствени способности, талант интелектуален.
да видиш грешката си, да кажеш ние сбъркахме, ние всички в купом сбъркахме, станахме излишни за обществото, станахме безинтересни, не произведахме нищо. Не говорим за политически резултати. Да, политически резултати може да не се произведат, но да не произведеш умствен резултат, това вече е много, много, много страшно. До такава степен, че можеше да се произведе някакъв проект, някаква програма, която да се окаже в последствие, че има грешки, че има недостатъци в нея, че е стъпил на нездрава основа. Случват се такива работи, но да няма нито една програма, да няма нито един проект, да няма никаква мисъл, а само да прехвърчат пръзнословия, плакати, лозунги. Лозунгът разбира се е празен ход към дълбочина, лозунгът не може да бъде дълбок. То, самото понятие, лозунгаджийството, означава точно това: липсва мисъл, а има празнословие. Думите, изпразнани от съдържание, хвърляни ангро в общественото пространство. Това е капитулация на интелекта, капитулация на ума,
когато той не може да произведе мисъл, а произвежда празнословие. Но достае настрана уличните протести. Впрочем, те не породиха мисъл и в двете страни, и в управляващите, и в техните противници. Нито управляващите родиха, каквато и да е мисъл, нито техните противници. Да вземем кризата с COVID-19, която протеча също така почти през цялата година. И тук виждаме същото лутане, както беше и при протестите, напред-назад. Муха без глава, хаотично движение. Не, че такова нямаше почти в цял свят. Ако изключим Китай, който се справи със своите средства, можем да кажем много успешно. Но тук, познатия ни свят, уж лидерът, уж най-просветения, най-умния, най-богатия, провала е очевиден. И то провал интелектуален. И то можем да кажем, че повсеместен. Виждаме какво става и в щатите с COVID. Виждаме какво става и в Великобритания. Виждаме какво става и у нас.
Едно лутане, едно хаотично мислене, което така и не може да избистри едно ясно, задълбочено, умно послание. Всички говорят как се злоупотребява с COVID, как има конспирация, как богатите стават по-богати. Но по същество, какво да правим, какво да прави обществото, може да кажем, че в концептуален план се провалихме. Не говорим за вакцините, което е чисто научно, там нямаме концепция. Там имаме наука, която работи, няма идеология, няма обществено мислене, а има професионално, слабо богу, компетентно и направиха съответните вакцини. Но отделно от вакцините, казваме като обществено поведение, като обществено мислене, провал е очевиден, хаос е очевиден и умствения провал е най-притеснителното. Нито един мислител не сглоби събитието. И да каже, събитието състои от тези съставки, това трябва да се прави, това не трябва да се прави. И да кажем, ето, този беше прав. Още март или април или май някой каза, може да е имало някъде такъв човек, но той потъна и никой не го разбра, така че от към обществена гледна точка всъщност нямаше мисловна конструкция, която да бъде твърд и ясен ориентир в света. Ако погледнем да кажем такова събитие като Брексит, ще видим, че и там имаме една непонятна, безумна такава мисъл. Нещо се случва пак хаотично напред-назад, пак никой не изказва една умна мисъл по този въпрос. Аз до ден днеше не съм чул една умна мисъл нито от противниците, нито от привържениците. До такава степен, че вече не е ясно кой е противник и кой е привърженик. Примерно точно министра-председателя на Объединеното кралство Борис Джонсон не можем да кажем в момента той противник ли е или е привърженик.
Ние не можем да кажем, народът на Объединеното кралство противник ли е или е привърженик. Те извършат едно деяние, но самите те не знаят, искат ли го негови искат като нация. На референдума излезе, че желаят Брексит, след което всички негови бащи излязаха от светлината на прожекторите, включително и Борис Джонсон се скри, след като референдума избра Брексит. И до ден днешен ние сме в едно абсурдно, като театърно абсурда състояние, в което една от най-интелигентните нации в Европа не знае какво прави. И продължава да го прави. Дори ако се и замислим, този пример е много страшен, много дълбоко ни кара да се замислим, защото автора на Брексит, Дейвид Камерон, е елита на елита на елита на британското общество. Това е учил в Итън Колидж, там ковачницата за свърхкадри на британската империя. След това завършва в Оксфорд, блистящо от висшата слойка на обществото, аристократична и богата. Най-интелигентния, най-образования, най-шлайфания от най-добрата система за излъчване на лидери в света, защото Британия, така или иначе през последните 200 години владееше света през по-голямата част от времето. този институции, които тя е създала, тя изгуби империята си сравнително скоро, а институциите продължават да функционират. И най-шлайфания елмаз на тази институция, Дейвид Камерън, натика Великобритания в тази миша дупка. След това да не говорим за Тереза Мей, че нищо не може да направи, нищо не може да измисли. Борис Джонсон също. Впрочем, Борис Джонсон също учил в Итън Колидж, също в Оксфорд. Той е другия, най-шлайфан диамант на британската имперска интелектуално висша класа. И го виждаме в момента, че и с Брексит се проваля и няма до ден днешен от него излязла каквато е да е идея, каквато е да е мисъл по този въпрос.
Освен, че Брексит трябва да се направи, но защо? Добре ли е? Зле ли е? Не е ясно. Виждаме, че се проваля и по отношение на COVID по същия начин. И когато става дума за системно повтаряне на едно и също, когато става дума за на много места повтаряне на същото, това не може да е съвпадение. Не може да е случайност. Това е някаква закономерност. Има една народна поговорка: "Когато Бог иска да погуби, първо му взема ума". Понеже тук виждаме за едно вземане на ума, тя веднага ни идва на ума. Когато Бог иска да погуби, първо му взема ума. Разбира се, тя е формално невярна, защото първо Бог никого не иска да погуби. Бог иска всички да се спасим. Ние се погубваме. Ние си вземаме ума. Но така изглежда. Наистина, отвънка като го гледаш, като анализираш провала, казваш: "Ето! Той нямаше ум,
затова се провали, но всъщност сякаш Бог му взе ума". Това е на човешки език преведено едно събитие, което от по-голям порядък. Въпросът е, ние като човечество изглежда, че оглупяваме. Изглежда, че изпадаме в деменция. Така, по-човешки казано: "Бог ни взема ума". Означава ли това, че сме на края на времената, че това е пагубата на хоризонта, на интелектуалния хоризонт? Това е важният въпрос, на който ми се ще да обърнем внимание и да поговорим. Първо да се запитаме, дали наистина е така.
дали света оглупява, дали света е в деменция. Или това е някакво субъективно усещане, в момента поради ковид кризата или поради тези мухи без глави. се създава такова впечатление, но след година, две, отново света ще се вземе в ръце и ще ни се струва, че в него има ум, мисъл, протича и т.н. дали се намираме в края на времената, в предпоследните времена, когато започва това голямо безумие, което ще ни доведе до самоунищожението. и ето, че стигаме до първия много важен и много страшен извод, че ние не разполагаме със средство да проверим дали е така. Дали е така? Дали светът е в деменция? Кой ще ни каже? Коя институция се занимава с това? Примерно да кажем с болестите, епидемиите се занимава, условно казано, Световната здравна организация. Тя следи къде има болести, къде има епидемии, кво става с вакцините, дава някакви указания когато да се прави. Когато има експерти, които мислят по въпроса и казват това правете, това не правете така. Преценят ситуацията, казват има епидемия, няма епидемия. Коя е институцията, която мери ума на света, мисловната годност на света и казва, света обезумява и света поумнява? Има ли такава институция? Има ли е някога такава институция? От една страна ще кажем, да, имало е такава институция, това е всеки мъдрец. Мъдреците са единствената институция, която може да осмисли събитията.
и мъдреците, мислителите са човеците, които ни казват, тук прави, обществото е право, тук не е право, това трябва да се прави, това не трябва да се прави. Това добре, но първо, ако ги няма тези мъдреци, какво ще правим? Второ, достатъчно ли са мъдреците? Един отделен мъдрец способен ли е да се справи? или трябва да има някаква по-меродавна институция? Нещо, което да е по-достоверно, защото ако мъдреца не е прав, ако той е също оглупял по някакъв начин. И в отговор на този въпрос трябва да кажем, че в света няма такава институция. Нито международна, нито регионална, да кажем Евросъюза, някакъв съвет на старейшените или някакъв друг подобен орган, който има за цел всяка година да излиза с един доклад за състоянието на света. И ние да четем този доклад. Мъдреците на света, мъдреците на Европа, мъдреците на България се събират, заседават, умоват и накрая излизат с този годишен доклад. И няма такова нещо. Никой никъде не се занимава с тази тема. Дали светът произвежда мислене, дали това мислене е качество, дали е навлязал в деменция, дали е навлязал в слабоумие. Никой не се занимава с това.
Би било много странно, ако ние знаем какво става в глобалния ум, ако никой не се занимава с това. Какво става с глобалния ум? Работи ли, не работи ли, повреден ли е, в състояние ли да се справи, не е ли в състояние. Тази констатация е доста опасна, защото това е нещо като въпроса има ли пилот в самолет. Ако ние не разполагаме с намерения, дори не говорим за осъществяване, с намерения в това отношение, т.е. имаме професионалисти, които работят в сферата, да кажем, на вакцината. Имаме специалисти, които работят в сферата на риболова, други в сферата на електроенергията, други в сферата на железниците. И нямаме специалисти и институции, които да се занимават с глобалното мислене, с мисленето на човечеството като такова, тогава ние сме изпосвали едно от най-важните неща. Разбира се, не е най-важното, но едно от най-важните неща. Може би най-важното от хоризонталните, земните неща. Изключваме доховната страна, която е по-важната. Общественото мислене почти винаги се осъществява на принципа на проби и грешки. Многократно сме били свидетели на такива експерименти: и италянския фашизъм, и германския национал-социализъм, САВЕТСКИЯ КОМУНИЗМ и така нататък и така нататък, на МАО, проекта и други и други, и по линия на грешките им си правим някакви изводи. Но, тази система е смъртоносна на проби и грешки. Тя е убийствена. Защото в момента, в който проблема, пробата е смъртоносна за целия свят, няма да има кой да се получи от грешката.
Ако ние правим нещо, което ще доведе до смъртта на света, кой ще се получи от грешката на тази проба? Т.е. този метод на самообучение, проби и грешки е валиден само до тогава, до когато грешките не са фатални, не са убийствени. От момента, в който станат убийствени за света като цяло, този метод е несъстоятелен. Напротив, той е задължително убийствен, защото ако приемем, че имаме 10 смъртоносни проби и всичките се окажат, че ние вземем вярното решение. Ако в един случай вземем погрешното решение, край. Ние приключваме. Т.е. ако имаме един пистолет с 10 патрона, с 10 гнезда за барабан с 10 гнезда, имаме само един патрон вътре, но и 10 пъти гръмнем. В едно гнезда ще имаме патрон, т.е. смъртта е сигурна. Така че този метод на проби и грешки, ако ние пробваме и в един случай прескачаме трапа, в другия случай умираме, колкото и пътя да го прескочим трапа, ако това ни е метода на обучение, единствения път, когато няма да прескочим трапа, ние ще загинем. Следователно този метод до сега, прилаган на проби и грешки, е от сега нататък неприложим, защото ние имаме няколко предизвикателства, които могат да доведат до смърт за цялото човечество. Екологията е едно от тях. Оръжията за масово поразяване, опасността от термоядра на война. Демографската тенденция, която рано или късно ще доведе до непредвидими последици. Трансхуманизма и прочие, и прочие. Тези предизвикателства, по начина по който вървят към момента, стигат до някаква катастрофа. Екологична, демографска, военна.
Дори при трансхуманизма имаме катастрофа на биологичния вид на човека. Човека като биологичен вид. Човека като такъв се унищожава. И по всички тези въпроси, ние поне за сега, вървим почти без спирачки, надолу. Течението ни води към смъртоносния водопад. И ние в общи линии нямаме метод за възпиране на тази тенденция. Ние буквално режем клона на който стоим с няколко триона едновременно. Струва ми се, че най-главната катастрофа, от която трябва да се опасяваме, по-тежка от екологичната, по-тежка от демографската, по-тежка от трансхуманизма, по-тежка от термоядрената война, е именно умствената катастрофа, деменцията, глобалната деменция. Това е най-опасната, най-смъртоносната тенденция. Защо? Защото тя съдържа във себе си всички останали. Всички останали опасности, и войната, и екологичната криза, и демография, да е всичко останало, трансхуманизм и прочее, ако ние имаме ум и разум,
можем да ги овладеем и да ги възпремем, без никакво съмнение. Но, ако нямаме ум и разум, поне една от тези катастрофи ще ни унищожи. Ако не и всичките взети заедно, ако не и взаимовързани, защото те няма как да не се взаимовържат. И за това можем да кажем, че тези общественни институции, които следят економиката, които следят въоръженията и начините за осигуряване да няма военно-термоядерно самоунищожение, екологичните и прочее, и прочее, всъщност всичките са дъщерни, вторични спрямо приоритета на глобалната мисловност. Светът трябва да произведе мисъл решаване на всички тези задачи. И първо, трябва да произведе мисъл за самия себе си. Как да стане така, че света да мисли? Да мисли цялостно и полезно.
Спасително. Как да си обясним това мисловно отслабване, тази немощ на света? Видима. Тя не е субективна. Много и все повече люди го забелязват по различен начин. може би първо трябва да се сетим за модела, който ни предлагаше Тойнби.
За това, че цивилизацията в хода на своето развитие се среща с предизвикателство и ако тя намери отговор на предизвикателството, тя ще просъществува. Ако не намери отговор на предизвикателството, тя ще изчезне. Т.е. ние в момента се намираме пред такова предизвикателство и то е интелектуално. То е умствено. Ако ние умствено намерим и разбира се, не само умствено,
всячески намерим отговор на това предизвикателство, ние ще оцелем. Ако не, ще изчезнем. Да. За да може ние да осмислим предизвикателствата, проблемите, първо трябва да имаме предвид, че нещата в света стават все по-сложни.
Едно е да решаваш задачите на приемно Френската империя по време на Наполеон или на империята на Чингисхан или на Швейцарската република или на която йде отделна част. съвсем друго е да обхванеш
цялата земя, целият свят в своята мисъл с всичките противоречия на отделните съставки. Защото на времето, ако приемем, че се провали, да кажем, Наполеон и неговата империя, проекта му се срине,
от това нищо фатално не проистича, защото другите империи, победителките, да кажем, Англия, Русия, Прусия, се възползват от неговия провал
за да разширят своята територия, за да наложат своя начин на живот, своята организация, своите езици, култури и прочее и прочее законодателство. така, че провала на една част обиктуем
не е бил за сметка на друга. Дори изчезването на една империя, какво че са изчезнали империите на инките и ацтеките, от това живота в съответните територии не изчезва,
продължава да се развива вече по друг начин с други люди и така нататък. Когато обаче говорим за света като цяло, нещата станат по-сложни, много по-сложни. и в този смисъл по-трудни за обхващане от един отделен
човешки ум или от ума на даден колектив, екип. оттам може би относително човечеството оглупява, защото проблемите стават по-сложни и по-големи. Не, че сме
станали ние по-глупови. Ние сме си същите, със същите мозъци. Но един такъв мозък, наш човешки, обхваща една територия, една голяма държава, една империя и до там някъде може да я контролира и да я осмисля. Докато когато станава дума
за много такива държави и свърх държави в техните взаимоотношения сложни и пресложни и когато оцеляването е глобално, защото проблемите са глобални, тогава същия мозък по-трудно ще се справи. Ето първата причина за да ни се струва,
че хората вече не се справят интелектуално с предизвикателството по той би. друга причина това е, че простите и неверни обяснения за събитията си приемат от публиката, от народа, от обществото,
от света с много по-голяма готовност отколкото верните, но сложни обяснения. Значи света става все по-сложен, съответно обясненията стават все по-сложни и все по-неразбираеми за средния избирател. Ако средния избирател
е можел да разбере осмисленето на събитията преди 100 години, когато те са били доста по-прости, то сега с експоненциалното осложнение на проблемите обясненията са по-сложни. т.е. Може да има човешки ум,
който обхваща обяснението, но обществото не може да го следи, защото за да разбереш това обяснение, ти трябва да си че от деберите книги, ти трябва да си отделил години за мислене и най-накрая да си го разбрал. Никой не отделя
години за мислене, никой не чете деберите книги и съответно обществото дори да има такъв специалист, мислител, осмислител, ако обяснението е сложно и изисква усилия големи,
то обществото задминава този мислител и той остава в изолация, а обществото върви с този, който му говори по-простите неща. Неверни, но разбираеми. Някакви сглобяви конструкции,
като флогистона. Не е вярно, но е просто и разбираемо. Сега, ако приемем, че мадреца, мислителя, професионалиста в мисленето измисли решението на задачата. Но това решение
изисква аскеза от обществото. Изисква самоограничение. Изисква от мен, вместо да имам 100, да имам 50. и ще решат всички проблеми. Но кой власт
имаш, кой политик, ще предпочите решение, при което от всеки човек да се иска 50% жертва. В името на оцеляването, разбира се. Но 50% жертва.
Вместо да получаваш 1000, ще получаваш 500. Вместо да имаш две, ще имаш едно. Всички ще кажат как така. Този ни ограбва. Ние предимахме повече, сега имаме по-малко. Обедняваме. Да,
това може да е спасително, но това го знаят само те, които много са мисли, много са чели и много са умували. Ами, огромното мнозниство среден избирател, който не иска
да чете и да мисли, а иска да получава 1000, а не 500. То веднага ще тръгне с този, който му обещава декрет за земята, декрет за мира, лъже Дмитрий, който ще му обещава всичко
и ще спечели изборите. Отколкото този управляващ, този политик, който ще се слуша в експертите, в тези мислещите, ако ги има изобщо, и ще тръгне по пътя на самоограниченето и на аскезата. Тоест, има опасност,
дори да ги има тези мислители, и тези идеи, и тези проекти, програми, визии, те да бъдат нежелани от обществото. защото обществото, докато не умре, докато не се срине, няма да
се съгласи да се откаже от половината от това, което има. да, ако се срине и умре, тогава ще кажа, да, беше прав, еди, кой си проби грешки. Но, грешката може да е
фатална, защото, вече сме в друго измерение. Предишните грешки бяха грешки на една държава, на една империя, тя тръгне по погрешен път, изчезна, срути се, изчезна. Но, дойдоха другите. Ако глобалното общество
тръгне по линията на, да го наречем, демократичния популизъм, който е много по-привлекателен, отколкото аскезата на интелекта, тогава вече ще бъде късно след това да се осмисля колко е било право това мълцинство, което на изборите
спечели 2%. И беше право. А тези, които обещаваха добри неща, изпечелиха 60-70%, се оказа, че са изпуснали мига на спасението. Друго. Друга причина за умственото
деградиране. Човеците са много по-склонни да приемат обяснения, които критикуват другите, обвиняват другите, отколкото обяснения, които критикуват самите тях,
които обясняват техните проблеми с техните грешки. нито един човек, с много редки изключения, не обича да му показваш грешките и да му кажеш ти си виновен. Естествената човешка реакция е да кажа че не съм аз виновен. друг е виновен. Това пък
особено въжи за народите. Може да кажем, че почти няма народ, който да е казал аз съм виновен, всички казат другите са виновни. В това отношение българския народ е образцов. Ние не си признаваме нито една от катастрофите, всичките са вина на нашите съседи,
нашите зложеателите. Този път е, разбира се, пътя към провала. Когато ти не искаш истината, а искаш да се самоизлъжиш и да вземеш от действителността това, което те оправдава, като си затваряш очите за това, което те обвинява, това означава,
че всяка критика към поведението на народите ще бъде по-слаба отколкото съответния популизъм, съответните уклони да дадеш на човеците това, което те искат да чуят. А те какво искат да чуят? Иска да чуят, че са прави.
И че са били прави. Те всъщност не са прави. Тоест, те искат да чуят една лъжа. Тази лъжа работи краткосрочно. Защото човек се чувства добре. Но тя не е безплатна. Тя накрая винаги се плаща. именно защото е лъжа. Истината рано или късно те удря.
Тоест, ти се удръжи в нея. Поради тази причина критиците на това, което става в момента в света няма да бъдат чути. Народите няма да са склонни да ги чуят. Те ще са склонни да ги чуят след катастрофата, но катастрофата ще бъде убийствена. И няма да има кой да чуе
правилната критика. друга причина за глобалната деменция. Това са съвременните технологии. ако и ще каже как така. Точно обратното. И в момента разполагаме с информация, каквато. Никой никога не е разполагал. Тази информация ти е навърха на пръстите.
В компютъра може да набереш всичко. В облака има всичко. разполагаме с информация за каквато Платон и Аристотел не са могли да мечтаят. Всехи един от нас вкъщи ние знаем много повече за всичко, отколкото най-великите мислители някога са дали науки, философии. И в този смисъл би трябвало
да се качва интелектуалното равнище на света. Но ето, че то не се качва. Каква е причината? Причината е, че в общественото пространство, в медиите, има предред главно Facebook, изобщо интернет, имаме почти пълна демокрация.
Тоест, там има достъп всеки. Няма елит. Почти няма иерархия. И това дава възможност на тези, които са по-нахални, тези, които са по- активни, неуморни и така нататъка, да се развихрет в интернет
и да навлезе заедно с тях и с системата на лайкване и така нататъка, на рекламата, да навлезе народа, да навлезе масата. Масите обаче не са в състояние да извършват обществено мисловен процес.
Поради тази причина, този, който извършва висококачествен обществен мисловен процес, няма място в тези медии. А тези медии стават все по-търсени, все по-въздействащи. те са повидими. И поради тази причина, като цяло,
глобалната степен на интелектуална продукция спада. преди, ако по времето на египетските жреци, само докато се научиш да пишеш и да четеш, е трябвало да минат години. Ти си се
упражнявал, занимавал се с практическа научна и умствена дейност. И когато е ставала дума за обществено мислене са се чували гласовете на 10 човека или 20 върховните жреци с най-голям опит,
най-голям авторитет. А простия народ, който е орал и копал по поречието на Нил, никой не го е питал. Те не са имали думата в общественото мислене. Тоест в общественото мислене са участвали най-подготвените, най-способните,
най-участващите в управлението. Сега се получава обратното. Пирамидата се обръща. В момента най-голяма аудитория има простолюдието. То залива с информация, с мисли, с идеи,
с творчество, всички останали и тези да ги наречем елитарни мислители, твърци и прочие биват заляти. Буквално биват заляти. И те се губят в множеството. Не можеш да ги видиш. така, че това е
още едно обяснение. Новите технологии. Социалните мрежи. там има истинска пролетарска революция. Властта в социалните мрежи е взета от интелектуалния пролетарият. А не както е било от интелектуалната аристокрация. Интелектуалния процес, мисленето, е иерархичен.
Той е поначало аристократичен. В този смисъл. В буквалния смисъл на понятието аристокрация означава управление на най-добрите. В другите области на живота това може да е лошо. Защото при наречените
най-добри могат да злоупотребят със своето положение. Както и става. Те дори може да са били най-добри. Но техните наследници, които наследяват титли, имени и прочие, не са на равнището на първоначалните. И поради тази причина се получават деформации
на тази система. В умствената сфера, обаче, няма равноправие. Не бива да има, не може да има. То, че не бива, е ясно, но и не може, и да искаме. Не може да има равноправие, защото не може да бъдат
равноправни този, който е решил задача и този, който не е решил. Или да правим средно арифметично междузваната. Единия не е решил, другият е решил. Как да ги приравниш? Те са равни на старта, но на финала не. Единия да, другият не. Така че,
в този смисъл, естествената иерархичност на мисленето. Мисленето непременно трябва да бъде иерархично. А след пролетарската революция на съвременните медии, то става вече демократично. Този демократизъм на мисленето убива мисленето. мнозинството,
естествено, че се налага и общественият мисловен процес съответно деградира. Дори поради простия факт, че там, където са многото, там и рекламата, там са и
парите. Социалните медии кокетират с да го наречем популизма, медийния популизм, популизма на тенечите инфлуенсъри и така нататък и на шоуто и прочее, защото там са парите.
Как обществената мрежа ще даде преимущество, примат на тази мисъл, която никой не разбира? Разбирате десет души в света, толкова е задълбочена, изящна,
сложна, че малци не изощо могат да я следят, но там няма да отиде инвестицията на социалната медия, защото там ги няма парите. Никой не го разбира това. И обратно, парите ще отидат там, където е чалгата,
там, където е ниското, защото там са масите. Там е пролетарията, интелектуални. и естетически, разбира се, също. Така, че тези социални медии са един триумф на интелектуалния пролетарият.
Те са, може да кажем, диктатура на пролетарията, интелектуалния, и техните позиции все повече ще се утвърждават. подобен източник има и така наречените фалшиви новини. Фалшивите новини, те, разбира се,
могат да бъдат и политически, произведени от така наречените тингтанкове политически, но много често са така част пром. всеки може да произвежда фалшиви новини и това в един момент също е печелившо,
защото, и то по наразличен начин, не само политически новини, разбира се, защото привличва вниманието. Може да не е истина, синоневеро е бенетровато, нали? Ако не е истина, е добре измислено. Ето това е формулата на фалшивите новини.
и тази формула въжи във всички сфери, далеч не само в политиката, където обикновено ги забелязваме. Рекламата като изключително мощен фактор за деменция. Защо е така? В рекламата много ще загубиш, ако заложиш на
интелекта и на истината. Може да кажем, че няма такава реклама. Героите на рекламата, ако ги анализираме какво представляват, ще видим, че повечето от героите на рекламата са някакви
глупци. Те се държат като глупци, нарочно, с шега, с чувство за хумор, разбира се, но той действа като глупак. Той действа като дебил. Безкрайно се радва, ще умре за на луканка
и така нататък. Радва се от това, че пие газирано пиция или някаква бира. Той е на ослото небе. И колкото по-идиотски се държи, толкова по- някакси с добро чувство се приема рекламата,
защото всеки се чувства малко или много по-лъскам, че е над това равнище, че е тона във момента му правят един спектакъл. Абсурден, смешен и с чувство за хумор. И това чувство за хумор всъщност ни продава деменцията.
защото, защото, защото, защото, чистата, грозната глупост, без чувство за хумор, тя не може да продаде нищо. топъл хляб не може да продаде, но глупостта с чувство за хумор продава всичко. Тя е, може би, най-голива продавач.
Ако анализираме интелектуалния градус на рекламата, ще видим, е много висок градуса на глупостта в успешните реклами. Те са леки, безконфликтни, проникват навсякъде, се проникващи. И никой няма лошо чувство към тях, че някакъв глупак се прави на глупак
и че ще въмреза македонска наденица. Никой не е против това нещо. Ако се замислим само по себе си, събитието е глупо. Разбира се, то не е вярно, то е и абсурдно. Но този абсурд, да не забравяме, че това са ролеви модели. Може би, основната част от нашето възпитание
идва не чрез пряка проповед, а чрез ролеви модели. Виждаме как хората действат в задена ситуация. Виждам как баща ми действа, как майка ми действа, как брат ми, сестра ми, приятелите ми, другите, обществото, в такива положения, те действат така. Така се прави. И това ме възпитава много повече, отколкото,
ако в училище, учителката или учителя ми кажат, това е добре, това не е добре, ще го усещам като по-скоро някаква намеса. Докато прякото ме общуване, прякото ми общуване с обществени събития, като ролеви модел, ще ме възпитава много по-съзнателно и много по-силно. тези клоуни, които правят рекламата на най-низкото интелектуално равнище, неусетно играят ролята на ролеви модели.
Техните изрази стават едва ли не поговорки. Техните жестове влизат в жестове арсенал на обществото. И става така, че човеците статистически много повече ще цитират една повторя на хиляда пъти глупост от рекламата, отколкото нещо мъдро. ето го пише в Библията. Тоест, те са вече
попили ролевите модели, вкарали се ги в своя ум и тези ролеви модели, тези парчета от безсмислие проникват като някакъв невидим вирус в нашите умове и обществото като цяло деградира. нека да разгледаме
ролята на интелигенцията през последните десетилетия, властелините на мисълта. ще видим, че във България интелигенцията от година на година губи своите позиции. Тя беше на своя връх 89-90 година. на разседа между т.н. комунизъм и т.н. демокрация. Тогава беше,
както ние си мислихме, времето на интелигенцията. да, интелигенцията се провали на този изпит. Оказва се, че тя не може да реши обществените задачи, не може да отговори на предизвикателството на времето, следствие, от което живем в сегашната България, такава каквато е. ние сме
в онази България, която нашата интелигенция допусна да се състои. Т.е. това е провала на нашата интелигенция. Но, ако погледнем статута на нашата интелигенция в 90-та година и статута, който е днес,
ще видим, че този статут е много-много по-нисък и то никой не обвинява заради провала на последните 30 години, а просто тя слиза все по-долу и по-долу от само себе си. Нямаме мислители, които
убедително да осмислят света, в който живеем. Включително и провала на самата интелигенция. И той не е осмислян. няма проект, няма визия в момента. Тогава имаше визия, имаше проект. Той се оказа недомислен, недоправен, може би
порочен всъщността си, но имаше проект. Той беше сглобен. Ние вярвахме в този проект. Бяхме готови да влагаме в него усилия, мисъл, ентусиазъм, вдъхновение. Сега няма такова нещо. Няма проект. Безперспективност. Нещо повече. Няма осъзнаването
за тази безперспективност. Самата интелигенция всъщност може да кажем, че вече почти не съществува като обществена институция. Защото съвсем различно е да говорим за отделни интелектуалци
и съвсем друга да говорим за интелигенцията като прослойка ли ще наречем, класа ли ще наречем. Няма значение. Не всички интелектуалци създават интелигенция. Не. Тя не е механичен сбор.
Да, интелектуалци винаги ще има, но интелигенцията не е сбор от мислещите люди, които работят в сферата на мисълта, на науката, на изкуството. Не.
Интелигенцията има кауза. Тя има мисия. тя се занимава с обществото като цяло, не със своята интелектуална задача. Да кажем, историка се занимава
с история, художника рисува картини, поета пише стихотворение. не. Те са си такива каквито са. Поети, художници, музиканти, историци, философи.
Но това не е интелигенция. Интелигенция е, когато те имат обща мисъл, обща кауза. дори когато си противоричат, но искат да решават главните задачи на обществото,
участват по-скоро в решаването на главните задачи на обществото. такава интелигенция ние в момента почти нямаме. Ако имат тук, тъме, това са остатъци от предишната.
Това са човеки, които малко и много са били формирани към 90-та година и от тогава насам са се поразпаднали като общности
на приятелски крегове, на съмишленици и прочие и са изгубили каузата. Каузата, мисията на интелигенцията вече не е ако лекарите обявят
национална стачка, спрят да работят. Това ще се усети от обществото по един много тежък начин. Няма кой да лекува. Човекците пред болниците се трупат автомобили, линейки и никой
не ги приема, никой не ги лекува. Ако транспортните работници спрят работа, метрото, автобусите, такситата, това ще бъде трагедия за обществото. Не може да се придвижиш без придвижване. Какво можеш да правиш?
ако ако ако енергетиците спрят работа, затворят електростанциите, атомната станция и другите и нямаме ток, това ще бъде трагедия за обществото. Но ако интелектуалците
спрят да мислят, никой няма да го усети. Никой няма да го усети. това е много опасно, че обществото не усеща насъщна потребност от мислене, защото ако обществото не получава мислене, то трябва веднага
да извика повече от колко ако не получава ток или вода. Ако не спрят тока и водата, ние веднага ще се задвижим. Ако не спрят транспорта, също. Но ако не спрят общественото мислене, никой няма да го усети. Няма как дори да го усети.
Тук не говорим за това, че ще има телевизия, вестници и фейсбук. Да, ще ги има, но ако вътре нямаме мислене, нямаме продукт на мислителите, никой няма да го усети. Никой няма потребност да си попълва ежедневните запаси от
мислене, т.е. от осмислене на света. Това е изключителен белек за това, че ние нямаме имунна система в интелектуалната сфера. Няма как да разберем, че е спрял този жизненно важен процес. а дали той не е спрял впрочем,
между времено. Дали изобщо в България ние произвеждаме истински мисловен процес. Не фалшив. Така да се каже, претакане на чужди мисли, претакане на някогашна мисловност. Не говорим за това. Говорим за творческа
умствена дейност, която да усвоява днешния материал и да го рециклира, да го преосмисля, да го ражда наново. Защото само тогава имаме мисловен процес. Ти не можеш да ползваш наготово
това, което е правено преди 100 или 200 години без да го актуализираш, без да го усвояваш наново, без да го усмисляш наново. Някой ще каже, добре ли, а нали има тингтанкове. Нали, още това работят. Тингтанк.
Нали, свързано с мисленето. Нещо повече. Това са високообразовани интелектуалци, на които им плащат по цял ден това да правят, да мислят. Значи един вид, не сме съвсем на сухо, защото съществува
такива ядра. от мислители и то платени, някой осъзнал потребността, че трябва да има тази дейност, тя се заплаща от фирми, от държави, фундации. един вид тези тингтанкове все пак извършват
някаква мисловна дейност. По-скоро не. Много е съмнително дали един тингтанк извършва мисловна дейност. самото определение, която казахме, че това са интелигентни люди, които
получават пари, някой им плаща, за да работят в тази сфера. и тука стигаме до ключовата дума, че това са платени умове. Тоест продажни умове. Тука не говорим, разбира се,
за математика, физика, космонавтика, не, не. Не говорим за тези работи. Там можеш да купиш един мозък, може да е нацист, може да е от СС, купуваш го и ти прави ракетата и кацваш на Луната. това е съвсем друго.
Говорим за осмисленето на човека, на хуманитарната проблематика. Истинското мислене. Там продажния ум не произвежда мисъл никаква. Той произвежда нещо съвсем друго. Той произвежда заместител
на мисълта. Защото този, който плаща, му поръчва музиката. Този, който плаща, не му плаща, за да му се даде истината. Не. Точно обратното. Защото каква е
истината? истината е, брат, че си съучастник във злото. Този, който плаща, съучастник в злото, не иска да чуе това и да му каже, ами, ти си
съучастник във злото. не. Той иска да чуе точно обратното. Той иска да чуе опорни точки, как той не е съучастник в злото, как той не е злото. И той плаща на Тингтанка, за да му създаде опорните точки. Той да замести
истината. Той е, да бълва лъжа. Но каква лъжа? Конструирана, както при един съдебен процес. Адвоката защитава обиеца и конструира една убедителна лъжа и дори се смята
за прав. Защото, казваме, та ми плащат. Мене ми плащат да разкрия обиеца. Да, той ми каза, че е убил, но ми плаща, за да го измъкна от затвора и аз ще следя неговата линия
на защита, че той не е убил. Така разъждава професионалния Тингтанк-адвоката. Тингтанковете всъщност са нещо като подобни адвокати, които имат за цел не да стигнат до истината. Никой не плаща за застиление на истината, за съжаление. А за конструиране на
истиноподобна лъжа, което е по-лошо отколкото нищо, защото с тези истиноподобни лъжи се обзавежда хоризонта и ти вече не можеш да видиш истината. Толкова си засипан с истиноподобие, включително и от професионални
тингтанкове, високо платени и работещи и, не дай си боже, и умни, защото колкото повече е умен участника в лъжата, толкова по-зле са истината. Така че не е никако чудващо, а дори е съвсем естествено,
с хода на времето света като цяло да деградира в умствено отношение. Но, тъй като въпросът е доста пространен, ние не можем да го изчерпим в една беседа и за това ще продължим в втората част.
Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана.