Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, [музика] културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Здравейте, уважаеми слушатели на радио Зорана. Вие сте с предаването Светоглед. Г-н Георги Тодоров е тук с мен. Здравей. >> Здравей. А искаме да продължим темата за европейските ценности, която беше особено интересна, като на първо място да поговорим малко повече за генезиса на тези европейски ценности, защото някога цяла Европа беше
християнска, беше единна в своите ценности до един момент обаче. Как се оказаха европейските ценности нехристиянски и защо не са полезни за нас, кога стана разделението и чисто исторически как те еволюираха до това, което виждаме днес. >> Ключът към разбирането на историята и също и на ценностите на светогледа и така нататък винаги е във вярата, в духовното. Той има примат и ние можем много системно да проследим във вековете, влядолетията, как точно става отпадането на Западна Европа от истинските
християнски ценности, защото това отпадане е съпроводено с отпадането на Римската църква от единството на православната църква. Значи първоначално имаме единна православна църква в Римската империя, санкционирана от вселенските събори. Участниците проявяват своето единство, разбира се, и го препотвърждават на съборите. Така че това е в нали, пети, 6сти, седми век довети век всичко е наред. Вти век по повод на България имаме едно стълкновение така принципно между свети патриарх Фоти и Николай I. папата, но то не води до разделение църковно.
>> Разделението е консумирано между Константинопол и Рим в 1054г. Но и тогава още не можем да кажем, че имаме аа веднага >> създава някакъв нов светоглед. Той не се създава за година или две или пет, но още тогава виждаме едно много показателно явление. Значи от 1054 до 1099 няма и половин век. В 1099 г. започва първият кръстоносен поход. Тоест от чисто догматическо разделение х >> ние навлизаме в политическо противопоставяне >> и това е повлияние на съзнанието на милиони хора,
>> да, >> че това еве >> правилно де праведно дело, нали? Изразът беше God wants it. На английски Бог го иска. >> Бог иска. >> Бог го иска. Това >> да Това е възгласът в на събора в Клермон. >> Да. във Франция. >> Бог го иска. >> Бог го иска. А какво означава Бог го иска? Означава, ако го преведем, аз съм този, който знае какво иска Бог. Папата >> и ще го реализирам.
>> Да. Папата влиза в ролята на говорител на Бог, докато преди това аа говорител на Бог беше Вселенският събор, нали? Угодно беше на Светия Дух и на нас. Формулата на вселенските събори. Сега вече папата става глашатай на Бога и това вече отваря кутията на Пандора. Ние в 1054 година не виждаме нищо променено на терена. Има едни анатими, взаимно си разменят Цариградския патриарх и римския папа, но в общи линии, нали, политическите няма политически последици веднага, докато вече към края на 11 век аа вече се консумира разликата и тя от догматическа
и да кажем църковно нали догматическа, тя вече започва да става психологическа. започва да става политическа и в един момент става всяческа. Мхм. >> Защото тези кръстоносни походи привидно, разбира се, са с най-добри намерения, но имаме един много ясен белег каква е тяхната цел. Когато кръстоносците на първия кръстоносен поход завладяват Йерусалим 1099 година, те учредяват там собствен крал йерусалимски и собствен патриарх Йерусалимски. Ето това е лакмуса. Защото ако целтат беше да изгонят
сарацините, спокойно можеха да ги изгонят и да върнат собствеността на ромейския император в Константинопол и на съответния патриарх йерусалимския православни да кажат: "Ние свършихме работата, искаме едно благодаря." Нищо друго, нали? Вече ги няма сарацините, които пречат, нали. Не, те завладяват тези територии, управляват ги като феодални имения, като кралство йерусалимско и там няколко графства и създават, това е много важно, собствена църковна структура, замествайки местната, която има непрекъсната
приемственост от Петдесетница. >> Да. Ние в Йерусалим там се създава църквата. Та е църквата майка на всички нас. И там те създават свой, тоест отричат съществуващия патриарх, който има безупречна преемственост от апостолско време, отричат го и създават свой. Тоест фактически имаме една колониална политика в чист вид и никакво църковно оправдание. Сега минават късносните походи. Стигаме до 15 век. Колумб открива Америка и така нататък. Малко преди или по времето на Колумб, малко преди да открия Америка, имаме едно емблематично папство. Това е
папството на Александър VI Борчия. Не, че той е най-лошият папа, може и да е, може да не е, не знаем, но той е най-емблематичният по отношение на разврат, по отношение на секуларизация, по отношение на прегазване на всички морални норми. Борджиите са легендарни в това отношение и не само папата. И сина му Чезар Борджия. Впрочем Чезре Борджия, ако не беше той Макиявели специално разглежда нали тая тема нали неговия образец за принц Чезаре Борджи каза ако не беше кай се разболял точно когато баща му умря нали а беше взел властта както можеше да я вземе и да сложи свой
човек на бабския престол той щеше да стане император щеше да възстои Римската империя най-вероятно такива способности е имал да да не спазва никакъв морал в името на прагматичните си цели. Та как европейските ценности произтичат от църковни първопричини? >> Да. И това ми направи впечатление в това, което казваш в началото. Стартираме Западна Европа стартира с пак същите духовни християнски аргументи. Сега ще вземем Йерусалим в името на Бог. Бог го иска. Обаче как постепенно започваме да се отдалечаваме от Бог, от
Божията воля, от желанието да изпълним тази Божия воля, да я открием, да я идентифицираме, да я изпълним и започва да става все по-политическо, все по-земно, все по-човешко, все по-секуларно, ка както казваш ти. И това виждаме един плавен процес. Това е начинът, по който стават нещата. Значи при Борджия, чезре Борджия вечер >> емблематичния >> е а доста видимо, че тука не е Божията воля, не е в имее, а са едни интереси, едни страсти човешки и продължаваме хронологията да видим как вървят нещата. Сега проблемът е, че точно по времето на
Александър VI Борджия, Колумб открива Америка. Тоест изведнъж се разкрива огромна територия за колониална експанзия, която заработва веднага. Значи испанските конквистадори не чакат много, а започват лека-полека да завладяват новите територии. След Александър Борджия идва не по-добър от него Юлий II мегаломан. Агресивен също. Той иска да изпълни програмата на Чезаре Борджия, нали, с меч в ръка. Тръгва да завладява цяла Италия и така нататък. Та кое е интересното тука? Интересното е, че папите по това време вече са постигнали
своя цезаризъм в буквалния смисъл на думата. Значи Александър чрез Цезар Борджия, нали, чийто девиз или Цезар или нищо, нали? Девизът на Цезар Борджия е или ще бъда Цезар, както ми е името, нали? Ама то ако започнем от името, ама ние нямаме свети Цезар, как е той, той първо че Защо папата има дете? Това е първият дребен въпрос, нали? Той има няколко деца, разбира се, нали? А, но това е първото. Второ, защо се казва Цезар, синат му? Нямаме свети Цезар, нали? Тоест това е един манифест. Именуването на Значи той не случайно става такъв преуспяващ злодей, нали?
Чезар Борджия. Ами той е програмиран от баща му. Баща му го планира за Цезар, Цезаро папизма. Ето го въплатен в едно име в в една програма, нали? Името е програма. Цезар е Борджи, че ти трябва да станеш тука Цезар. >> Тоест беззаконието, липсата на спазване на всякакви правила, това е се е преобладащата атмосфера за десетилетия в Рим. >> Точно. >> И в цялата подвластна територия. Но въпросът е как това става възможно? Това става възможно благодарение на това, че римските папи в течение на този период
от няколко века успяват да потъпчат съборния дух. Значи по време на а тези векове имаме опит на епископата в Западна Европа да противопостави на папата събора, да каже не, папата не е >> цар в църквата, а той е един от епископите и събора на епископите има примат спрямо папата. Тоест във Франция хората, които не са по-малко умни и духовни от него, в Испания, в Германия хората казват: "Чакай сега, защо само ти да решаваш защо всичко е в Рим, ние за какво сме сложени тука епископи."
>> Точно това е. Фактически имаме няколко етапа и това може да се проследи, някой друг, де може да го направи това нещо. стъпките, по които римските папи стигат от едно по-скромно положение до власт върху цялата църква, единолична власт върху цялата църква, >> абсолютна духовна, а и политическа последствие власт, да и духовна власт, нали това е един процес, който обикновено те го осъществяват или а използвайки императорите, по-слаби императори върху тях се налагат или аа използвайки тази измама с а дарението на Константин,
>> нали, >> аа псевдоисидоровите декреталии и така нататък, няколко такива фалшификата, съзнателно направени. Те фалшификати не падат от небето, те са направени от човек с някаква цел, но работят. Фалсификат. Фалсификат, обаче той работи. Векове наред се смята, че това е истина, че римският папа е получил от свети Константин дарени. Та мисълта ми е, че може да се прослет стъпките и измамите, чрез които папите успяват да се наложат над съборното начало вътре в рамките на западната църква, в рамките на град Рим, където имаме могъщи
фамилии, колона, орсини, това са местните феодали. И така ние учим, те учат народите подвластни и обществата ги учат, че пример >> парите, властта и тези духовни базирани на духовни аргументи и претенции са много по-важни от чисто християнските добродетели като смирението, да си носиш кръста, >> неяжанието, въобще добродетели, които ние сме свикнали с тях като православни християни. Там виждаш точно обратното. Всъщност се повтаря светският дух, по който останалият свят функционира. Тоест това е християнски свят уж уж,
>> който функционира на принципа на целия останал свят. Силният определя правилата. >> Точно това е. И това нещо се съчетава, между другото, с много други фактори. Ние да не забравяме, че човешката личност има безкрайно много сетива, безкрайно много а сфери на интереси, на въздействия. Примерно в сферата на изкуството. Ако погледнем изкуството на източната църква, изкуство на западната църква, ще видим, че въпреки че Източната църква минава през иконоборството, това е един голям минус, но той се обръща в плюс в един момент, в
двоен плюс, защото какво става на изток? Иконорците унищожават всички идоли. Не само християнските изображения, които те смятат за идоли, но и езическите >> Мхм. които са си идоли парексел нас, естествено, но и едните и другите биват унищожени по време на иконоборството. Отделно мюсюлманите също ги унищожават. Те също са иконо иконоборци. В исляма не се допуска изобразяването, а >> нали човеци и така нататък в големи мащаби култови и така нататък. И когато на запад започва малко да изтива вярата
и така благодатта можем да кажем и човек копае в градината си и изважда една статуя. Обажда се на съответния феодал. Абе тука намерих една голяма статуя. Вероятно е римска или гръцка докарана. А така ли? И Феодола казва: "Бле, какво произведе изкуството? Я да я взема да си я сложа в двореца. И друг, и трети, и четвърти. И фактически идолите, кръцките и римските статуи на божества, Аполон, Афродита, там, Венера, няма значение, нали, всички те функционират, сложени в замъка на еди кой си херцог и в колекцията на еди кой си. Понякога епископ, понякога папата прави тия
колекции. Това нещо на изток, слава богу, не се случва най-вече, защото ги са унищожени самите носители на тези образи. В запад имаме хиляди носители, саркофази, антични статуи в Рим имало, разбира се, събрани от цялата империя. И в 13 век вече а започваме една еманципация на художниците, на изкуството по една много проста схема. Аа дотогава до 13 век, до 1204 г. точно критерият за ценност е Константинопол, където се прави възвишено православно изкуство. От 1204 година, когато рицарите съсипват Константинопол, те придобият друго самосъзнание. Те
казват:"Ама чакай сега, ако Бог беше с тези гърци тука, ние нямаше да ги бием. >> Нямаше да допусне ние да ги завладеем." >> Допусне Да. Значи ние правилно се оцепихме от тях 54 година, а Бог ни подкрепя, а те са някакви жалки, нали, такива лузери, някакви неудачници, нали, а ние сме победителите. Защо ние трябва да им се кланяме? Е, вярно, страхотна златна работа >> съм докарал от от Света София взех една златна творба, нали, да кажем икона със златен обков. Страхотна. Нали? Обаче ние пък няма да се кланяме на тия битите, нали? И минавайки през един период на
възхищение към това, което са откраднали, след това казват, че ние не може да направим друго и да се наложим на тия тъй наречени гърци, >> да развием друго изкуство, друга култура, да създа и в 13 век става преходът между Константинополоцентричното изкуство и западноцентричното, което е центрирано, между другото, в Рим. Всички казват Флоренция, но започва в Рим това движение в 13 век, римската школа. А те работят и в Асизии, и в много римски църкви и се създава една алтернатива на православното изкуство като тази това е
преди джо, разбира се, а Джото е прехвален, защото флорентинци пишат историята и те си хвалят своята стока, нали. Но преди него имаме а консумиран, така да се каже, преход между мание грека, както те го наричат, нали, гръцкия маниер, нали, и новото, хубавото изкуство, което ние вече италианците правим. Това е консумирано в Рим и и в Пиза се появява а Никола Пизано и така нататък. И по този начин, благодарение на езическите образци, гърко-римските образци, пряко се срутва естетиката. на християнската църква и вече не е иконата
стожера на християнското изкуство, а гърко-римското, което е образец за новите италианци. >> Това не е ли нещо като връщане назад към езическата култура? >> И всъщност ето и до ден днешен при нас в православието ние не правим статуи >> на светци. не е на не е прието от нас, нали, в реални размери, статуи, мраморни и така нататък. Ние се държим към иконите и към мозайки, кони, стенописи. Това е нашето изобразително изкуство в в православието. Също така по отношение на църковното пеене, на богослужението, на музиката, там използваме само човешкия
глас. >> Не използваме до ден днешен музикални инструменти, докато това също при тях е променено. И тука >> ето така прониква. Аз затова казвам, че през различните канали, >> нали, някой ще каже, "Е, ама това са картинки, >> да, да, >> нали. Какво толкоз? Нали учението си остава, църковното евангелието си евангелие. Да, обаче картинката въздейства, музиката въздейства, архитектурата въздейства, политиката въздейства, парите въздействат и се
оказва, че всички тези канали, къде цивилизационни, къде умствени, къде а религиозни, >> догматични и така нататък, всички те започват да разрушават, да ерозират изначалната християнска аксиома. която разбира се със свои стилистики различни пребива и в Рим, и в Константинопол, и в Антиохия, в Александра и навсякъде и в България, нали, нали? Защо да нямаш местни варианти? Имаме, разбира се, но тя е единна, тя е христоцентрична, тя е
православна. В момента, в който Рим и целият Запад се откъсва от а влаковата композиция, отделят вагона, нали, >> а те започват да стават безконтролни. Значи, ако ние бяхме една църква с Константинопол, Рим, а Плиска и така нататък, нали, и в Рим започнаха да правят такива, >> да ги наречем, отклонения към езичеството, веднага щяха да се появят някакви трезви гласове и да кажат: "Братя римляни, това, което вие много ви харесва, това са идоли." >> Да.
>> Това са съблазни. >> Да. А проститутките, за да проспеят, трябва да са красиви. Ама тази красота ви погубва. Тази това прогресиране, това преуспяване, нали, на проститутките, нали, нали. Ето Бош отново като пример в това отношение, нали, нали тази м съблазъм, която вие очевидно не осъзнавате, нали, тя ще ви доведе до до нова проституция, >> по-красива от сегашната. Ще имате Рафаеловски, нали, образи, Леонардовски, Михайлов, но това ще е същата проституция, братя. Това е духовна
проституция. >> Духовна, >> духовна проституция. Вие проституирате с езичеството, с антихристиянството. И тогава Рим щеше да каже, "А нямаше да финансира тези творби." Ние сега а някак си забравяме, че ами то половината от тази духовна проституция е финансирана от папите. >> Да. Да. Нали? >> Затова и цяла Италия е обсипана с тези статуи навсякъде и невероятни моменти и то на голи човешки тела. Нещо, което просто от християнска гледна точка няма как да се прави и да се случва. Виждаме
го и на на картината. Значи вече излагането на показ на голото човешко тяло, което е немислимо за за християнската църква. Да, той е съблазън и а ако проследим как голото тяло влиза в а изкуството на Западна Европа, ние ще видим, че а то става през църквата. Точно това исках да да направим едно междинно обобщение на това, което казваш, продължавайки по хронология да изследваме генезиса на тези ценности, че все още до момента, до който говорим, църквата има почти пълен монопол върху литература, >> изкуство, музика, си образование,
университетите там в Болоня, всичко е се контролира от църквата буквално на политическо ниво, както в днешно време имаме Министерство на образованието, Министерство на културата и и всичко >> там се контролира по папоцезарийския модел от Рим, от Ватикана, от папата, всичко това нещо до до момента, в който говорим вече за ренесанса, където хората започват, нали, да се събуждат в кавички и да се еманципират от църквата, но тя и църквата не е църква, и еманципацията е още по-лошо от това, което е. Ти сега ще го обясниш, но въпросът е посоката и до
момента монополът се държи от тази църква, която коментирахме вече къде отива и какво прави. >> Точно това е, че ако погледнем всички тези творби на ренесанса, ключовете по отношение на а и на голото тяло, и на сюжетите, и на духа, а водещи са църковни обекти, не светски >> мотиви. от евангелията, от свещеното писание, от >> Да, мотивите понякога ги сменят, но а това са църковни обекти. Примерно, ако погледнем, да кажем, а Микеланджело, тавана на Сисинската капела, >> да, да, да.
>> А сюжетите са ужким библейски. А сега мотивите там, а тези голите младежи, които а нищо не правят, нали, освен да позират, нали, те не са не са библейски. А, >> да. казионната наука се чуди и се мае как да ги интерпретира, как да ги натика по някакъв начин в църковността. Нямат връзка. Нямат връзка да нямат връзка с църковността. >> Това са личните поход на Микеланджело, на автора, вероятно и на папата. А те са били в това отношение имали са сходни >> а за еднополова любов говоря >> и това
>> и и мегаломанията. тези две неща паствали са се Юлий и II с Микела Анджело и двамата са били мегаломани и двамата са имали полови извръщения, макар и малко по различен начин, нали. Аа но това в случая няма никакво значение. посоката е била обща и аа както строгобилейските теми биват осквернени и а така извратени, така и не църковното, църковни библейски теми са използвани чисто секуларни. Да не забравяме, че там горе имаме аа пророци и сивили. >> Мхм. Сивилите всъщност какво представляват? Те стават Те
представляват реабилитация на езичеството. >> Да. >> В храм номер едно на папството в личната папска капела, капела е на папата капелата лично неговата, нали? Там се изобразяват сибирите, които ужким пророкували за Христа. Но това пророкуване е измислица на италианците, на папата, за да компенсира старозаветните пророци, защото те не са италианци, не са римляни, не са гърци. И ние като възраждаме греко-римската цивилизация се оказваме едни късни и
неблагодатни творци. И затова те се опитват да инжектират с обратна дата сибилите, че уж и те били пророчици на Христа. >> Мхм. което е антихристиянско. Нито един християнски светец не е твърдял, че сибилите са пророчици на Бога. Това няма как да бъде. А тоест това е вкарване в Светая Светих на Римската църква на едни антихристиянски учения. А те са дали окултистски, дали някакви компенсаторни, нали, патриотични, няма значение, но са антихристиянски. Та мисълта ми беше, че първоосновата
на съвременните секуларни постхристиянски, тоест антихристиянски европейски ценности, първо основата, първия ракетата носител е църквата, >> западната църква лично чрез папите, чрез техните лични похоти, чрез техните лични престъпления. Сега, разбира се, тези престъпления, върхът е Александър Борджия и Юлий II. А те предизвикват реформацията. >> Да. >> Значи ако вместо тези двама папи имаше едни кротки и спокойни понтифи понтифици, нали, а вероятно нямаше да има реформация.
>> Да. >> Обаче тези се разпищолват и а юлий заради своята мегаломания събаря стария свети Петър, за да построи нов Свети Петър в своя възхвала. И понеже много пари трябва, започва да продава индулген, нали. И Лалутер му писва, нали, той и разврата не може да изтърпи, и това не може да и това, но индулгенците вече преляват чашата и фактически започва реформацията, която с нищо не е по-добра от римокатолицизма в духовно отношение. Напротив, тя е по-лоша, но тя има една по-правилна
морална позиция в началото, нали? Лутер е против моралните извращения на папството и е напълно прав. Такова чудо не се е виждало, нали? На папския престол разврат и то всеизвестен. Аз разбирам папата да се крие човека, нали? >> Хм. >> И никой да не знае неговите грехове. Ще кажат тоя Господ ще го съди, нали? Не, всичко е открито, всичко се знае. Фактът е, че той има няколко деца. Значи той има нали метреси и така нататък и така нататък. Да не говорим за другите извръщения, нали. Това се знае от цял Рим. Това вече започва да обяснява за
генезиса на тези ценности наистина как се случва >> с вековете. Наистина тотално безобразие. И това нещо е закодирано от титаните, от Леонардо и Микеланджело, не от някакви третостепенни там извращенци, не от фундаменталните стожери, на които се крепи западната естетика до ден днешен. До ден днешен това са стожери на естетиката. А естетиката ми тя действа много мощно. Значи естетиката тя дори не въздейства а умствено, интелектуално, тя въздейства директно. директно. Да, да, не, не, нали казваш да това да Леонардо, да,
Микеланджело, да, Рафаело, да, Донатело, да, нали? Ако погледнем обаче биографично и фактологично какво се случва, какви са тези хора, какво правят, какво искат да направят, веднага пада маската и виждаме, че съвременният разврат има 500-годишна давност. >> Да, да, да. >> Хич да не се заблуждаваме. Но той минава през различни сфери. При след протестантството, нали, при а триденския събор, римската църква стяга редиците и въвежда аа един по-строг режим, нали? Спира тея
извращения. Папите вече нямат метреси, са известни. Сега дали имат лични, друг не. Друг друг въпрос. Но официално така да има незаконни деца, които да ги издига в йерархията, да ги прави епископи, нали това нещо нечувано, нали, нали вече престава и до ден днешен се поддържа една такава външност. Така че имаме едно връщане благодарение на реформацията, благодарение на Лутер и на то не само на Лутер. Лутер ако беше сам, никога ще обърна внимание, но понеже застават феодали, императори, рицари, цели държави зад него. Мхм. И затова се
свикват еския събор, а не заради неговото богословие. >> Да. Да. >> Защото на терена протестантството започва да бие римокатолицизма в Германия. >> Звучен шамар за католическата църква. >> Да. В Швеция, в Норвегия, в Англия. Хенри Омин, най-големият развратник, нали, обаче напуска римокатолицизма. Да. И при туй положение вече римската църква минава към план Б, триденския събор, нали, по-скромно, по така сдържано, без разврат, видим и така нататък. Та с други думи, основата на
дехристиянизацията на Европа, съвременната дехристиянизирана Европа и антихристиянизирана Европа, основата е в крайна сметка богословска. Това е отстъпничеството на Римската църква, започнало като догматическо отстъпничество. Но тука да сложим една малка скоба, че в крайна сметка дори и там във Филиоквето ние виждаме секуларно въздействие, въздействието на Карл Велики. Значи преди Филиокве да стане догмат в Римската църква, Карл Велики започва да го налага като политическа теза. Мхм. Който не е с мен, няма да приеме
филиокви. Който е с мен, ще приеме филиокви. Той се опитва да го наложи върху цялата империя, своята империя. Сега той няма всемогъща власт в империята. Слава богу, папата примерно не го е приемал. Папата тогава слага двете сребърни табели с надписите на символ на дарта на гръцки и на латински без филиокове. Той не го приема, но натискът продължава. Тоест, фактически германската част на западната държава започва натиск върху латинската част, нали, севера срещу юга. И в крайна сметка аа по повод на българския църковен въпрос и така нататък,
може би Петрях Фоти, понеже ги разобличава в това отстъпничество за филиокве, те пък тогава се твърдяват. Може би те можеше по някакъв начин да се измъкнат от германското влияние, но тогава пък се вкопчават в него и казват: "Не, не, ние не бъркаме, прави сме, нали, втвърдява се филиохвето и след това води до 1054 г. Но мисълта ми беше, че там също имаме политическо влияние, а не църковно, върху църквата, >> да по време на имперско влияние, по време на Карл Велики. А, но папите не са били длъжни да се подават, нали? Първият не се е поддал, нали? Когато
лично ка Велики се опитва да мужи, той не е съгласен какво пречи на следващия. Казват вие сте на това мнение, ама ние не сме и да си стоят на на позицията. >> Карл може да ги е заплачил да каже, ако не се съгласяваш, идвам и те смеям. Да, но а папата тогава доста добре се е справил със задачата, защото крал Велики пък има нужда от папата за своята легитимност. За да бъде признат за император, той трябва да бъде коронясан в Рим. Не може да извива ръцете, защото папата каже: "Ами аз няма да те коронясавам тогава, нали, за да те коронясвам ти пък ще ме слушаш, нали?"
Така че те взаимно така се надцакват асъ взаимна полза. Между другото, императорът чрез папата придобива статут на признат, а папата също много печели. Казва, "Аз съм този, който давам статут." М >> аз съм над статута, >> защото Бог чрез мене ти дава статута. Да. Да. Така че и двете сестри имат полза и тази полза за папата всъщност пак му е в минус, защото тя утвърждава неговия хюбрис, а този хюбрис в крайна сметка води до безконтролното развръщаване на папството. Ако те имаха не само страх божи, който е най-важното,
но все пак и някакъв коректив откъм човеци. >> Точно това е ключовата дума. Липсата на коректив при папите, при папството в Рим води до тази разпуснатост, защото ти нито едно от твоите беззакония и престъпления в продължение на десетилетия и векове не е наказано, защото няма кой да те накаже. Ти нямаш коректив и до стигаш до това състояние на абсолютно безсрамие, нали? Безсрамието е липсата на наказание води до безсрамието. Това е в елементарната човешка психология, включително за църквата да не говорим. Но там, докъдето
стигнахме, беше моментът, в който вече започвах както ренесансът да се развива във включително и в католическия свят, така и протестантството и реформацията напредват. Тоест и двата процеса вървят >> и двата процеса водят към секуларизация на тези общества на защото ето вече германеца, обикновеният германец там Бауер и Селянин, той казва: "О, аз вече не се починявам на папата. Той Рим. Какво е това?" Не, тука ние си се оправяме сами. Те също нямат коректив вече. >> Те са си пък отделна структура. Те също нямат коректив. Каквото намерят за
добре, ще си правят. И става все по-голямото разграждане, все по-голямото освобождаване от в кавички ограничаващите норми на вярата, религията и църквата, разбира и на моралните, а нали ценности. Отделно корабите през Атлантика отиват в съвсем нов свят, където те си го градят както искат. Там папа няма, който да ги влияе. Далеч са от него, пълно напълно са свободни. Дивия Запад, Ранчото, нали, шерифите абсолютно те си ги струват едно общество по свои правила, както те преценят за добре. Тоест процесите вървят. Тези общества, тези народи, тези
държави вървят по своя път. Ако сравним пък с нас какво се случва, ние сме с християнския кръст на покорени народи, друга вяра и така нататък. Но това сравнение ще бъде много сложно и трудно, но продължаваме да гледаме как те се отдалечават все повече от Христос, според мен. И процесът продължава нататък. Върви. >> Бедата е, че този процес е успешен. >> Върви добре. >> Те преуспяват. Да. >> Да. Преуспяват. Ако примерно Кортес беше заклан от
Монтесума и всички рицари бяха заклани, ако не се връщаха галеоните пълни със сребро от Мексико и със злато от Перу, някак си Западът щеше да си помисли дали е толкова велик и щеше да се вслушва в някои други неща, но те имат за пръв път в историята на човечеството глобален успех. Фактически именно западната цивилизация за пръв и засега единствен път успява да стане глобален хегемон. Това Ченгисхан не го е правил, Тимур не го е правил, никой не го е правил, Август не го е правил, нали? И това в типично така класически план,
хюбристично отношение към света, че вече ти си властника и ти си критерия и ти си добрия и ти си важния и ти си вся и всьо. Това нещо е много а силен стимул за развъщаването на Запада. Да, да. >> Западът става прекалено успешен и ние тука губим мярката ни в България. Гледайки успеха на Запада сме много впечатлени. Те всичко постигнаха, бе. Те завладяха. Значи фактът, че един неофит хилендарски бозвавели става западник, един хилендарски монах, той би трябвало да е потресен от това, което се случва на запад. Той смята, че европеецът е
просвещен и е ментор на българина в неговите диалози. Това означава, че а успехът на Запада е главозамаел, включително и зрителите на този успех. Не само самите носители. Те, че са главозамени, това е самоочевидно. Те смятат, че това е много интересно и не само го смятат, ами го и излъчват и го проповядват, че те са а образецът за подражание. >> Да нямат конкуренция. >> Те са убедени. Нямат конкуренции. Те са убедени, че те са правото, те са аа истината, те са добрия пример, те са фара, както американските отци
основатели, когато правят конституция и така нататък, имат усещането, че месят тестото на голямата история, нали? По същия начин и преди това и конквистадорите, и папите, и Александър Борджия, и Юлий II и всички останали са убедени, че са меродавни, че това, което правят е правилно, а успешно, нали, този м успех всъщност развръщава Запада много и това, пак да кажа за пръв път значи успехът на западната култура, цивилизация, да наречем, е експоненциален. Той избухва, нали и ние подобен успех виждаме така по време на Хитлер, нали? Хитлер 33-та година
плувната Германия му се смее. Той е карикатурен, нали? Какъв е тоя, нали? Кресли, безумен, нали? Всичките му тези си са безумни, нали, нали. Да. Вярно, че Германия е закъсала, нали, и така нататък. Обаче сега това ли е алтернативата, нали? Но след първите му успехи, а те не закъсняват и особено след големите му успехи 38-ма година там вече, нали, Аншлус, това-онова, нали, аадетски немци, всичко останало. И след големия успех срещу Франция 40-та година Германия, Германия, просветената Германия на Гьоте и Шилер,
>> трезвия разум, хладния ум. >> Да, да. Те 90% стават хитлеристи. Няма какво да се заблуждаваме, че насила им би наложен. Те се ушашавят от от Хитлер, от неговия успех и приемат, че това е миродавност. Третият рай ще властва 1000 години >> и това е добре. Това е бъдещето. Трябва да се трябва да се работи в тая посока, нали? Белият човек трябва да команд на света с тия глупости, нали. Здравите трябва да ликвидират болните, нали. Прости, ясни и хубави неща, нали, които добре, че дойде Хитлер да ни ги каже >> и пак е правото на силния
>> и на успеха. >> И на успеха. >> Да. Да. Ако Хитлер беше спипан в ардените от френската армия и с авиация бяха унищожедени неговите танкове, нали, >> нямаше лоха е, нали тая теория е много фалшива, глупава и така нататък. Така че успехът на Запада едно, че тях самите ги а капсулира да нямат връзка с духовната действителност. Те с материалната имат връзка много голяма и я владеят. контролирате, контролират целия свят. Обаче с духовната действителност вече нямат връзка и нямат критерий за добро и
зло. Истински нямат критерий за извън секуларните крите аспекти на нещата. Вечния живот нали какво ще спечелиш, ако спечелиш черен свят, а загубиш душата си, нали? Тази аритметика им е чужда, нали. И чисто в човешки план в цивилизационен те нямат авторитети. Няма друг авторитет някъде те да срещнат, който да е по-силен от тях, да е по-цивилизован, по-разумен, по-образован от тях, за да могат те да кажат: "Ехе, това е добър пример, нали, който е по-добър от нас. не намират такива авторите >> и да се поставят под въпрос самите те да
>> да кажат а ние правили сме в това отношение в това отношение примерно аз гледам така в отношение на изкуството нали в Европа аа имаме една голяма криза през 19 век в изкуството то започва да тъпче на място академизмът нали стига до скука и се появяват едни революционери в началото нали в мека форма импресионисти нали нали но в началото на 20 век идва една брутална форма на деградация на изкуството, нали, кубизма и други подобни. И цяла Европа аплодира, всички са щастливи и започват и после го повтари в Америка след Втората световна война. А те
започват както след Втората в момента това е много интересно чрез парите, чрез парите те диктуват координатна система на света в изкуството, защото един аа да кажем боклук на Пикас се продава за 50 милиона. Един боклук на Джаксън Полок се продава за 100 милиона, друг за 200 милиона. И всеки си казва: "Абе, чакай бе, ама това е голямо изкуство, щом дава 200 милионала храната такава творба, ми тя е страхотна, нали?" И цял един хор от изкуствоведи, галеристиче казват: "Ми да, творбата е страхотна. Тя си струва парите, нали? И бедният провинциален свят, който е в сателитно отношение
спрямо евроатлантическата цивилизация, казва:"Да, бе, разбира се, това е изкуството, това са аъпроходците на модерното изкуство и ние вместо да махнем пелената от очите си, в която се прожетира тая комедия, нали, да кажем, чакай сега, тези творби са жалки, тези творби са грозни, тези творби утвърждават една безбожна, безнаравствена и аа смъртоносна естетика и съответно духовност, нали. Те нямат нищо общо с вечния живот, със спасението на човека, което е смисълът на живота в края на краищата. Цялата тая проблематика изчезва, тя не
съществува и се казва това са жалоните на историята на изкуството, нали? Това са титаните. И светът рециклира, купува, продава и един като дава 100 милиона за тая глупост, друг дава 120 милиона, защото казва:"Аз от това ще спечеля, като се увеличи цената, >> защото се сравняват едни с други и обществото тяхното по тоя начин функционира, >> защото тези неща са станали ценностите вече на на даденото общество >> именно и защото те вярват, че те са миродавните. Ако те имаха съмнение и кажеха добре ние така правим, ама може
да не сме прави. >> Да потърсим някъде другаде. Да. Да не би пък това да е вярното това да я да питаме какво мислят другите, нали? Нали не. Вече имаме едно аа самочувствие на Запада, победоносният Запад. Той е победоносен, разбира се, в сферата на империализма, нали? Завладява света. Африка завладя, Америка завладява, всичко завладява. И на това основание те правят извода, че и в духовната сфера те са миродавните и в Теривят разлика между духовно и душевно. Това е много важно, че в западните езици, >> френски, английски, италиански, няма
разлика между духовно и душевно. То и в България вече хората не знаят тая разлика. Те мислят, че душевното е духовно. >> То как беше? Спирил спирит и сол. Едното е душа, другата, ама нямаш духовно. Нямаш духовно, нали. Фактически душа е нали анима, нали? И душевното трябва да бъде анимал, нали? Но понеже анимал е животинско, нали, и фактически те използват спиричувал, нали, за душевно и духовно и не ги различават. >> Мхм. Това е как да кажа марианска падина, нали? Това
е такова падение на способността да възприемаш. Ти ако не разрешава не различаваш душевно от духовно, ми ти а ти се изключваш от духовната проблематика. Изцяло ти я свеждаш до душевна, тоест до чувства, мисли, идеи и така нататък, нали, интелект, нали. Всичко това е сферата на душевното. А духовното е връзката между душевното и светия дух. Това са коренно различни неща. Едното е хоризонталата, другото е във вертикалата. >> Да. >> И западният свят, който смества душевно
с духовно, вече не вижда проблем в своето бездуховно изкуство, което е душевно. Разбира се, там страсти има колкото искаш. >> Да. >> И интелект има, и да кажем сетивност има и други неща има. Но липсва духовното. >> Но все пак те си го смятат за изкуство и за нещо културно, защото не е ядене и пиене. Все пак е нещо по-абстрактно, нали? >> Да. Ама това е белята, защото и у нас го съще съществува това нещо, че а казват
ама той казва м не се интересуваше от материалното, той се интересуваше от >> нали абстрактни неща, >> картини, поезия, музика, >> да музика. Това живееше, нали, образът на на на Бухема, нали. А той няма пари, яде, пие и пише стихове, нали, в механата. >> И това е вече духовното. >> Това е духовното. >> Те така го разбират. >> Да, да. Това е духовното. Защо не е материално свето? >> Светостта като идея за духов не
съществува в съзнанието на тези хора. >> Така. Тя е извън скобата и това самосъзнание на Запада, аа че той знае, това му прави една много лоша шега, защото това мм себенадценяване ражда именно ти да раздаваш нобело награди, нали? Абе кой си ти? >> За мир, за литература, за всичко раздават? >> Литетурату. Да, >> ти определяш, ама това е със световни награди, тоест целия свят. А, да, да, да. >> Тоест ти си изучил и в Индия, и в
Китайво се прави, но нашите хора си най-важното меро давния. раз нещата, >> нали? Това вече е един а много голям такъв хюбрис и при това положение аа успехът на западния проект, който успех аа от 15-к, края на 15 век до вчера вървеше по-възходяща. Сега къде по-стръмна, къде е малко, но възходяща, възходяща, въходяща се Това беше преуспелият проект в света. Китайците не са преуспели. Индийците са под подробство. Африка да не говорим, Латинска Америка да не говорим, нали? Европа и Америка заедно. Та този успех
всъщност неговата основа е църковното разпищоване на Римската църква след отпадането от православието. Второто голямо разпищоване на егоцентричната енергия при протестантството, когато аз ставам папа, всеки протестант е папа за себе си, >> глава на църква, на всичко и определяш. >> То е той е на едно към едно с Бога. >> Тълкуваш свещено писание, разбираш го както си го искаш. То каза свети Юстин Попович каче катец ка всичките нали папата беше нали голяма грешка смяташе че той е миродавният докато при при
реформацията вече всички знаеха миродавни >> то е някакъв мултипапизъм при тях се съществува панпи да всички са миродавни а и това самозабравяне води до аа степени на отстъпничество и вече и традиционното папство вече мина на заден план и традиционното протестантство и вече на преден план минава все повече един бездуховен секуларизъм. Да. Ти всъщност проследяваш процеса как с отдалечаването от истината от Христос, от изворите на на Светия Дух, на тая света, на автентичната църква, достигаме
до момент, в който на абсолютно антихристиянско, постхристиянско общество, на хора, които са абсолютно учуждени от Бога, от свещеното писание, от вярата, от религията и абсолютно рационални, материални хора, които нямат духовност. Те може да бъдат и нерационални, а то е още по-лошо, защото като влязат в окултизъм, като влязат в източните самоизмами и така нататък, те мислят, че се измъкват, нали, още Херман Хес и така, нали, пътят към изтока, нали, а това е един фалшив път. Значи те се опитват да компенсират а вакуума, духовния вакуум с това пък е
много лошо и това пак църквата трябва да им го каже, защото ти имаш духовност във вертикалата нагоре и духовност във вертикалата надолу. >> Сатаната също е дух. >> Да, да. и то многообразен, нали? Името му е Легион, нали? Така че те това не разбират и търсейки компенсация на изгубената светла духовност, във всички случаи, ако сляпо действат, получават тъмна духовност и тогава, дето се казва, и Господ може да ти помогне, ако хлътнеш в тъмната духовност, но тя е духовност. Тя не е а хоризонтална, тя е вертикална,
само че с вектор надолу. >> Мхм. >> Та колкото и да ни се вижда, че в съвременния свят от 100-200 години насам водещите сили са политически, геополитически и така нататък, основата е духовна. >> Винаги >> основата е духовна. мисълта, духът и мисълта пред предшества всяко наше действие и всяко нещо, което съществува в материалния свят. И който владее мислите и духовността на един човек или на един народ, той владее >> всичко. Всъщност исках да добавя само
един щрих към историческата хронология, която доста добре проследихме и това е, че освен великите географски открития, които ти дове анализира, а нали империите, ето Холандия, Нидерландия в един момент, Испания в следващия момент, Хабсбурги, Хоенцолерни, германските княжества и фюрства, които после се обединяват, всичките тези интересни процеси, които текат в Западна Европа вече че в един момент стига се до големи научни открития, напредъка на науката, великите учени, научните открития, които променят бита на хората
вече. А вече а светлите умове на това общество, на тая цивилизация не раждат вече духовни трудове, трактати, Томавински или нещо подобно. Те вече спират да се занимават и със самата религия, и с вярата, и със свещеното писание. започват да се занимават с материята, с откритията, с механиката и идва ключовата, нали, технологичната революция, индустриалната революция вече, която подготвя вече в създаването на големите политически идеологии като капитализъм, а и комунизъм като реакция на капитализма. Тоест, вече вече хората
започват да се занимават с неща, които нямат нищо общо с католическата църква, с протестантството, с вярата. Това вече е триумфът на на секуларизма, на материализма, на бездуховността. И стигаме вече до 20 век, когато имаш а гигантските войни с а последвалата икономическо възстановяване, с сексуалната революция, която ти уточни, че тези неща ги има векове преди това. помням в училище учихме една книга Декамерон, която е абсолютно скандална, нали, която съществувала, четена, създадена и четена в Западна Европа и е
след като ни е включена в ученическа в учебната програма се води като образец на за култура и литература тази книга с всичките вътре безумия и човешки действия, които се случват. И стигаме а до 20 век. коментирахме миналия път за изхода от Втората световна война, за доминацията на отвъд океанската империя и вече то нищо не остана от това, за което говорехме, за католицизъм, за протестантство. Тея неща вече пък са съвсем марганализирани в в Западна Европа и в това общество и се занимаваме, нали, с климата, със зелената енергия, с
размера на бананите и на краставиците, които се продават в Европейски съюз, как трябва да са ей такива неща. Виж, току-що проследихме в генезис и в хронология как сме стигнали до днес и до това, което виждаме днес, до степен, че вече дори човешката природа, естеството на човека е поставено на под съмнение. Вече имаш ЛГБТ идеология, която поставя под съмнение пола на човека, принадлежността му аа чисто онлогична. Ама ти имаш вече и постхуманизъм, >> да, >> вече и нали изкуствения интелект поставя под въпрос изобщо смисъл на човечеството
да съществува като човеци. >> Да. За какво да има хора, >> да. Но а ти преди малко така неволно каза светлите умове аа че един вид вече не се занимават с Бога. Ами те не са светли. Там е работата. Те са помрачени умове и аа цялата наша мм наука, това е много интересно, че ние си въобразяваме, това е фундаментално погрешно, ние си въобразяваме, че физиката, а химията, биологията, историята, изобщо всички науки а са обективни и че те не зависят от от вярата, а то е точно обратното. Точно обратното. Фактически,
ако дай боже, но не а физиците бяха вярващи, ако биолозите бяха вярващи, ако историците бяха вярващи, ние щяхме да имаме съвършено различен наратив и във физиката, и в биологията, и в историята, и в изкуство и навсякъде. Ние в момента сме лишени от този наратив, примерно наратива за сътворението на Вселената от една християнска и разбира се научна гледна точка, а не християнска митологична, нали? Ние не говорим за такава нали гледна точка, говорим за християнска научна гледна точка. Тя тя е вярната, нали? По същия начин за биологията. Как е създаден
човекът, нали? Сега и може да не знаем подробностите, да знаем принципа и този принцип, в този принцип трябва да вкарваме подробностите, а не да кажем не, то няма то библейските разкази са за малки деца, нали там, че Бог създал човека, това нещо не е вярно. Човекът го е създал еволюцията, нали, гените нали егоистичният ген, нали, по своите способности такива вътрешно присъщи, материалистични от малко на малко станало голямо, нали, нали? Ето това е, че ние нямаме православна алтернатива на голямата физика, на голямата
биология, на голямата историография, на голямото изкуствознание, нали? Ние следваме наратива на апостасията, на богоотстъпничеството във всички сфери и смятаме, че това е науката, нали, че там се а кове познанието, а истината е, че там се ковят отровни двойници на познанието. >> Да. >> Голямата физика е 98% вярна или 99%, но единият процент, който ѝ липсва, е обезсмисля. Единият процент, който на Стивън Хонкинг така не можа да му влезе в главата, че има Бог, нали, всичко останало може да е
до голяма степен вярно. Сега аз допускам, че и не съвсем, но основното, което е този 1%, който всъщност е 100% във физиката, че всичко е сътворено от нищото. Това е много важно, нали, да се знае, нали, ако ти не тръгнеш оттам, туй всичко, което ти изследваш, няма да разбереш а смисъла му и дори няма да разбереш и историята му, защото тази история в крайна сметка ние не я познаваме. Аз не казвам, че ние като православни християни имаме такава физика. Ами нямаме, защото не сме се занимавали, защото сме си делегирали правата на Оксфорд и Кембридж и
Сорбоната там в 16-17 век. >> Западните следователи да изследват >> Да. Те вече са натрупали камари от изследване във всички области, в медицината и прочие, нали, без Христа, без криъгълния камък на всяко познание. И затова ние сме в момента в една много беззащитна ситуация, ние православните християни, а когато не само, че самите сме изстинали, а нали така немощни, но и светогледните ни понятия, понятийната ни система е токсична, тя е секуларна. Ние учим се в училище, учим секуларна физика, секуларна биология. соци секуларна история. Ами то какво стана?
>> То това е една гигантска тема. Някой път трябва да обсъдим какво е българското образование. >> Това е фактически казано с две думи казано: Ние учим в училище едно огромно антивероучение. >> Абсолютно >> да. Ние говорим да има ли вероучение? Не знам дали да има вероучение, но че учим антивероучение от сутрин до вечер и всички домашни са антивероучение 100% от всички въпроси. >> Да >> е факт. Отец Павел Гърбов има една книга Откъде идваме и накъде отиваме.
Българското учили като училище като фактор за антихристиянското възпитание на децата. Сега, това, че българското училище все още носи белезите на комунистическото образование, което е по парекселанс атеистично, >> това е факт и че ние не сме го реформирали, за да не бъде така по дефиниция атеистично на друго, но буквално тема за следващата беседа, състоянието на българското образование, какво учат децата и всяка една наука в кавички и без кавички как представя нещата. И понеже говориш за физика и всичките тези науки, те изследват
обективна реалност. Физиката, биологията изследват обективни реалности на живията среда, на закономерностите във Вселената, но както казваш единият процент да си обяснят кой ги е заложил тези закономерности. >> Глава първа. >> Да. Глава първа. Битие. >> Да. Кой е заложил тия закономерности? Как тези неща съществуват? Кой е заложил да има ави гравитацията? Как я обясняваме примерно, нали? Или живота. >> Глава първа. Не само на Битие, глава първа на всяка наука.
>> На всяка наука. >> Значи всички науки ние ги изучаваме без глава първа. >> Книга Битие на физиката и книга Битие на биологията би трябвало да е в тоя смисъл. >> Да. >> Глава първа на Всяка наука трябва да бъде >> отношението и към Бога. как тази наука се съотнася към Бога и оттам нататъка всичко останало. А ние всички науки ги почваме от глава втора. >> Да, то е така, ама тука така ние методология така сме го изследвали и
така нататък и друго. >> Но без Бога. >> Но без Бога. И а последният въпрос, който исках да ти задам, самият ти преди малко го намекна. описахме много добре хронологично генезиса на тези европейски ценности до ден днешен, защото това е една много различна от нашата цивилизация. Божият промисъл за нас като българи, православни християни е бил различен и че ние не трябва да се да взимаме пример от тях, да се съотнасяме с тях, че ние имаме свои ценности, които не са техните ценности и не трябва да се лъжем, че
трябва да постигнем, защото тези общества там са много различно устроени от нашите общества, съвсем различно построени. И това не е просто икономика, че ние трябва да построим заводи, да правим автомобили и ще станем като германците. Не е така, защото генезисът на тези държави общества е векове наред, за да се стигне до това, което е там. Но въпросът беше има ли някаква алтернатива? Ето 21 век сме. Има ли реална видима алтернатива или невидима, несъществуваща, която може да се създаде или ние трябва да я създадем. Има ли алтернатива на тия ценности? Какво можем
ние да изградим като своя идея и идеология? >> Ами аа отговорът на този въпрос при всички положения ще изисква най-малко отделна беседа. Разбира, >> защото той е много важен и защото ние нямаме готов отговор разработен. Значи аа може би може би има два правилни отговора на на този твоя въпрос. Първият най-правилния не знам. Хм. >> Нали това е винаги много правилен отговор. А вторият м подобен нему е няма алтернатива.
>> Вече я няма. Ня няма време за алтернатива. Нямаме сили за алтернатива. >> Да, да >> не ни бива. >> Да. >> Аа прекалено много аа свръх сила срещу нас се е натрупала през всички тия векове. Значи аа та но при все това при все това а индивидуално, разбира се всеки може да се спаси. >> Да станем истински православни християни е нашата мисия. >> Както първите християни. Да. >> Имали ли са шанс в първи век да променят
Римската империя? Никакъв. Тя ще се промени в ти век, нали? Но спасявали са се, спасявали са се >> мъченически, изповеднически, спасявали са се. Втори век същото. В трети век същото, нали? Ние сме в това положение, че само че отзад напред, нали? Те са отпредназад, ние сме отзад напред. А в наше време тази империя на злото, в която ние живеем, всемогъща почти, а е над нашите слаби човешки възможности да я обърнем. Ние можем да мечтаем да я обърнем, можем да изградим аа пътна карта. Туй е интересно, >> нали? Още от ранните времена на Римската
империя хората са се спасявали и апостолите, и апостолските мъже, и мъчениците, изповедниците, и хиляди други, които може би не са достигни до нас имената им. А в една враждебна антихристиянска токсична среда. Това означава, че ние индивидуално, лично можем да се спасим, макар че тогава не са имали алтернативен обществен строй или цивилизация или култура християнска, не е съществувала, но те са се спасявали. По същия начин аз смятам, че а ние православните християни, ако осъзнаем, че средата, в която живеем, е духовнотоксична,
че тя е в крайна сметка а чужда на християнството, тоест смъртоносна, и ние можем да изградим своето вътрешно аа битие с оглед на Христос като център на миродавност, с оглед на църквата като център на миродавност и спрямо Христос църквата да формираме всички житейски избори, тогава ние всичките ще можем да се спасим. >> Но да мечтаем, че ще създадем един прекрасен нов свят, в който ще имаме разцвет на християнската цивилизация, православно законодателство, а държавно управление, да образование.
образование, >> култура, изкуство и такива неща. >> Да, това нещо ми се струва, че най-вероятно е над нашите немощни възможности. Друг е въпросът, че аато търсене на такива алтернативи, тоест създаване на християнска физика, на християнска биология, на християнска историография, на християнско изкуствознание, на християнско всичко, това би трябвало да бъде добра задача за нас. Всеки в своята област, разбира се, християнско законодателство. Защо не? Сега, че няма да го приеме народното
събрание, то е ясно, но ние да направим усилия да видим как може да бъде конструирано едно християнско законодателство, както е имало по времето на Юстиниан, да кажем, нали, в днешен ден как може това да стане. Аа и защо не да го проповядваме, както са проповядвали в първи век, >> защото точно ценностите на едно общество се въплътяват и в законите на това общество. Да. >> И ако ние имаме масово дадени ценности, те могат и да се превплатят в закони, защото ето за това общество, за което говорихме, западното, за което ти го
наричаш много пъти инкубатор на цивилизацията на антихриста, подготвяща и това без съмнение е такова. >> То е подобно на на падналия денница, защото преди това той бил най-светлият ангел и после се отделил от Бога поради гордост. Това е това, което се случва там. Но можем а поне да се отбраняваме по някакъв начин, защото ето там законодателството стана грехоцентрично, както си обяснявал. Грехът е легализиран на ниво закони. Аа щях да ти кажа в мисля, че закрепиха във френската конституция официално правото на аборт
като едно от човешките права. Тоест дотолкова е важно да могат да се правят аборти там, че дори го вкараха в конституцията, не просто в някакви закони медицински и подобни. Така че поне да се браним на законодателно ниво да не влиза греха и антихристиянството в нашето мило, скромно общество, поне това като православни християни да може да правим като алтернатива на тези ценности, които току-що обсъдихме. Това, ако е възможно, ами ние не трябва да се надценяваме и да смятаме, че можем да обърнем а тенденцията в света, която е очевидно,
нали надолу и това е предсказано и в Библията. Знае се, аа няма да обърнем тази тенденция, но това не означава, че ние трябва да вдигнем ръце и да а се предадем или пък или пък да абдикираме от обществото и да кажем нищо не може да се направи, няма да проповядваме, няма да пишем, няма да рисуваме, няма да говорим, нали, ще се заврем в килера, нали >> и чакаме. Идва края на света, ние чакаме да дойде. ще се запасим със сухари и ще живеем там, нали? Не, ние трябва да си изпълняваме своя дълг спрямо >> нашите ближни, спрямо нашите приятели,
спрямо нашите съотечественици и така нататък, защото християнството, православното християнство, което е аа посято в България, не казвам в отделните човеци, в отделните човеци той е посято от първи век още от апостолите и апостолските мъже же. А но в държавното понятие България е посята от свети княз Борис вти век. Та оттогава насам призванието на България е Христос и то Христос истинския, а не прожектирания от егото и от въображението. И след като това е призванието, заложено в България като общност, то ние имаме
задължение към тази общност и към това наследство. Наследството на православието за нас не е просто от минала история, която вече за съжаление е изпусната. Много неща са изпуснати, но не всичко. Така че ние трябва да се борим според мен на първо място. Разбира се, това не го казвам аз. Това го казват всички светци. Ние само да повтаряме вътре в себе си. Там е основната битка, но да не абдикираме и от обществените си задължения, а да ги заявяваме, да ги разработваме отделните аспекти на пълноценното християнско общество, било
то наука, било то законодателство, било то нали изкуство и така нататък, да ги практикуваме, да ги правим. Никой не ни пречи все още да ги правим и дай боже, дай Боже пък Господ да се смили над нас и да ни даде повече резултати, отколкото се надяваме. Дай Боже >> да благодаря ти за тези думи. А все пак процесът е на отстъпление, както видяхме по време на цялата беседа. За съжаление ще стигнем някой ден до словата на Христос, който каза, "Когато дойда отново да съдя света, ще намеря ли вяра
на тоя свят?" А няма как да отменим Христовите думи, но всеки един от нас по нашата си съвест трябва да се погрижим да запазим вярата, от която произдат малко по-различни ценности от тези, за които ние говорихме. Благодаря ти за този разговор. Благодаря ти. Но между другото, а става така, че ние понеже сме а помрачени европейци, западноевропейци, така или иначе по мислене и по координатна система, а ние не забелязваме конструктивните дефекти на нашите мисли, на нашата понятийна система и такива разговори ни позволяват
да се вгледаме във всяко понятие. >> Да. >> Във всяко, което сме го приели за норма, за нормално. Дадено са за ценност. Да. Да. Трябва да ги анализираме всички. Те трябва да минат през критерия на Христос, критерия на Светия Дух, критерия на Църквата, критерия на светите отци, защото иначе ние можем да избегнем две, три или пет опасности, а шестата да не е видим изобщо, че съществува. Ние трябва през цялото време да ре осмисляме, да
поставям под въпрос а този бульон, в който ние живеем, понятиен и цивилизационен и естетически и умствен и всякакъв, защото аа положението ни е по-тежко, отколкото си мислим. >> Да. По-тежко и отколкото усещаме. >> А да, да, да, да. Ние сме приспани. трябва да се събудим от този евроцентричен а сън, в който сме се родили, >> да, >> в който продължаваме да живеем. А защото това е една пелена, която ни отделя от Христос, от истината, от Светия Дух и би могла да
бъде пагубна, макар и някой да каже, тя е интелектуална, тя не е нали молитвена, не се знае. Те са свързани нещата. Ако ние интелектуално работим с гнили понятия по всички въпроси, европоцентрични, а не христоцентрични понятия, нали, ние така може да се объркаме, че с двата крака да цопнем в погрешната духовност. >> Въобще не е за подценяване разума на човека и мислите му, защото неслучайно ореолите на светците са около главата. Светият Дух просвещава не на на първо място и разума на човека и покаянието е обръщането на ума. Така че
>> ама той Христос оби да обикнеш Господа с целия си ум. >> С цялото си сърце, но и с целия си ум. >> Това е първата заповед. >> Да се просвети умът ни и той от Светия Дух е много важна задача. Ти Симеон Нови богослов много говори по тая тема и той каза, "Ако Бог да излекува болестта на ума, грехът е болест на ума >> и незнанието също е болест на ума." >> Трябва да си помагаме в това отношение, защото всичките сме повредени. всичките, без изключение, от векове насам. >> Да. >> в България. И затова трябва да си
помагаме, за да се да се пробудим и да аа и да изтрезнеем, да станем трезви. Иначе можем да хлътнем много пагубно. >> Да. Благодаря ти още веднъж. Хубав беше разговор. Изяснихме нещата доста добре и надявам се отново да имаме възможност да обсъждаме такива теми и за бъдеще. Благодаря ти. >> Дай Боже. Yeah.