Светоглед
Архив на предаването с Георги Тодоров по Радио Зорана

Новото вино в старите мехове (Беседа 296)

Светоглед с Георги Тодоров по Радио Зорана · 1421 сегмента · Гледай в YouTube →
Теми: Империи и хегемони · Византия и Константинопол · Фенер и Вселенската патриаршия

Пълна транскрипция

Здравейте, драги слушатели на радио Зорана и зрители на нашия видео канал в YouTube. Днес сте с предаването Светоглед на Георги Тодоров. А ще представим неговата 296 серия. Темата, която избра Георги Тодоров, е новото вино в старите мехове. Аз искам първо да го поздравя с добре дошъл. >> Здравей. и да му кажа, че миналото предаване имаше огромен успех във всички християнски групи. А научихме много интересни неща за българската църква, за нейната история, за това, че ние нищо не дължим на

Константинополската патриаршия и на Истанбулския патриарх Вартоломей. За съжаление по-голяма част от историците на българската църква не си бяха направили труда да проучат този въпрос и той така с голям интерес се посрещна от нашите слушатели и от нашите зрители. И затова ми се иска днес темата така да направим един мост към миналото предаване и да кажем по какъв начин се връзва новата тема с онова, което чухме в миналото предаване. Понеже църквата, както и казва свети Павел, е едно тяло, в което всички сме членове. Ако единият го боли, боли го цялото тяло. Аз усетих

една болка, когато научих, че Патрих Вратомей ще идва в Рилския манастир за годишнината на Свети Йоан Рилски. И исках да разбера какъв е произходът на тая болка, къде в тялото на църквата е болестта, от която идва тази болка. В този смисъл, нали, всяко зло за добро. Тази болка ме накара да се вгледам в, така да се каже, твърденията на патриарх Вратоомей. Смятам да подредя тези неща, които съм изследвал в някакъв труд. И този труд, разбира се, ще го представя под формата на беседи. Та и миналата беседа и тази са част от това изследване върху неизлекуваните болести в нашата

църква, защото се оказа, че имаме два вида болести в църквата. излекуването, да кажем, арианството, огромна болест, смъртоносна, но воюват свети Атанаси и Си Василий и в крайна сметка църквата на Втория вселенски събор отхвърля категорично арианството и можем да кажем, че се излекува от тази болест. >> Бих казал, че още доста време >> то продължава извън [смях] църквата. Да, имаме имаме, да, извън църквата. Имаме и вътре в църквата някои неоариански учения, включително софиологията. В 20- век >> да

>> Свети Серафим Соболев доказа, че тя е вид не неоарианство, но така или иначе първият вселенски, а първия и втория вселенски събор, двата отхвърлят арианството и по този начин, ако не излекуват 100% болестта, то поне я установяват, показват какво е лечението и дават лекарството към нея. Същото важи и за иконоборството, и за монотелиството, и за други такива болести, но болестите не са една и две, не са и десетки, те са безброй. И се пита какво прави църквата с болестите, които не е излекувала, тъй като дълго време е съществувало иконоборство, но то

не се излекува. Дълго време е имало, да кажем, тенденция към униятство, нали? Имаме униство в 13 век, имаме и в 15- век. Значи и днеска го имаме. Да. Значи то не е излекувано веднъж завинаги. >> Та в този смисъл ние трябва да се вгледаме в болестите, които не са излекувани в църквата [хърка] и да потърсим първо причината на какво се дължат тези болести, защо не са излекувани, кои болести се излекуват и кои не се излекуват. Това е много интересен медицински въпрос. На първо четене стигнах до извода, че разбира се

болестите са най-различни, но един тип болести много трудно ще ѝ се излекуват. Това са болестите на властта в църквата. Какво означава болестите на властта? Злоупотребата с власт. Злоупотребата винаги е болестно състояние. Употребата е нещо хубаво. Злоупотребата, разбира се, е нещо лошо. И когато ти си на власт и злоупотребяваш с тази власт, ами кой ще те разобличи? Ти държиш властта, ти държиш и хляба, и ножа и твоите подвластни бая ще се замислят ние да кажем ли истината или да се правим, че не я забелязвахме. Злоупотребата със зласт, нали?

>> И какво става с тази злоупотреба със зласт? Тя се хронифицира. болестта може да стане хронична, да се предава, защото ти като властник предаваш щафетата на следващия и му казваш как да се справя с тези, които биха разобличили този грях в църквата, злоупотребата със зласт. И в този смисъл има опасност в тялото на църквата да се развият неизлекувани болести, хронични болести и като мине малко време, 100, 200, 500 години, ние да ги приемем за нормалност и да кажем то си е така. Нали имаме текста на свещеното писание. Господ казва, който иска да бъде пръв, той ще бъде от всички

последен и на всички слуга. >> Да. Да. Обаче властолюбието не си е отишло. Те са чели евангелието, всеки път го повтарят в църквата и продължават. Така че това е естествено за човека да бъде грешен, включително и властолюбив, включително и да злоупотребява със своята власт, вместо тя да бъде отговорност, както винаги казваме. Ама аз съм на власт, защото имам отговорностите. Искам да служа. Това е фасадата. Винаги аз не искам власт, искам да слугувам. >> Хм. >> Обаче това е фасадата. Да. Фасадата

стават други неща. >> И затова си давам сметка, че >> властта в църквата, тя обикновено е административна. Не говорим за духовната власт. Там е малко по-различно, но говорим за административната власт. А защото ние в духовно отношение знаем, че всички епископи са равни. В духовно отношение всички свещеници извършват тайнствата. Нямаме по-добра евхаристия и по-лоша евхаристия. Всички евхаристии са истински. Там е истинското тяло, истинската кръв Христови. Така че в този смисъл нямаме разлика в духовно отношение, но в административно имаме и

там именно може да се злоупотреби с тази власт и се злоупотребява. И тази злоупотреба, тя има различни измерения и едното от тези измерения е именно първенството в диптисите, в така да се каже а реда в църквата и борбата за това първенство и опитът това първенство да се овласти, да се преобърне във власт. Значи ти може да си пръв, а да кажем във всяка литургия, когато има със служение, се съберат петима свещеници. Има един, който е водещия. Той застава на първото място в службата. Другите са второ, трето и четвърто място. Той е най-старшият, да кажем, ставорен

икономи, нали. Но той няма власт върху другите. И те са свещеници и той е свещеник. Той е пръв по ред, по ранг, по подредба, нали, но не и по власт. И така би трябвало да бъде и в общата църква. Затова и свети Павел е казал, че Христос е глава на църквата, а не някой от човеците. И затова би трябвало първенството да бъде само по ред, по списък, по протокол, а ние го казваме по-красиво, по чест, но не и по власт. Но това първенство е голямо изкушение. Хубаво по чест, по чест, ама какво ме грее? >> Ако нямам власт. И затова властолюбият

човек се опитва да обърне първенството по ред, по протокол в първенство по власт. В този смисъл злоупотребата с първенството по ранг или по ред аа в църквата на Цайдиградския патриарх Бротоломей е ярък исторически пример на злоупотреба с власт. И тази злоупотреба с вас никак не е безобидна. Тя е много токсична, много опасна и [хърка] колкото повече я изследваме, толкова повече разбираме, че тя е един капан. Никой не иска да се занимава с тая тема. Нито отделните другите патриарси, нито богословите, нали, всеки гледа да има

политкоректност, защото нали не е красиво, не е духодоносно да критикуваш началството. А пък то дали е началство, това е друг въпрос. Та в този смисъл ми се струва, че е много важно да а изследваме проблема на властта, на злоупотребата с вас и в случая защо съм нарекъл тази беседа новото вино в старите мехове, защото между времето, когато са създадени правилата на църквата, каноните на църквата, седемте вселенски събора по местните събори и в днешно време са минали 1000 години и повече.

И много неща са се променили във всичко, в политиката, в историята и църквата би трябвало да откликне на тези фундаментални промени със свои промени по отношение на администрацията, по отношение на начина, по който тя администрира църквата, ако тя закостенее във формите, които са били по време на Римската империя, защото Всички са всеренски събори и поместните, които са в книгата с правилата на църквата, 100% са били по време на Римската империя и те са съобразени с Римската империя, но Римската империя вече не съществува от

векове. И при това положение ние да фетишизираме буквата на тези канони е много опасно, защото ги прилагаме към друга действителност. >> Да, точно. Това е така един много съществен проблем. Защото някои като че ли се опитват да прехвърлят тази неизменност на догматите върху каноните. Точно >> и аз точно тука искам да ви помоля или да те помоля а да направиш една съпоставка между догматите на изменността и каноните и в това да ни покажеш как каноните, нали, тяхната

първоначална употреба и духът и смисълът на канонитех >> как трябва да бъде разбиран в днешно време. >> Сега точно тука малко нас ни подвеждат фанариотските богослови. А те имат голямо значение в историята на църквата, защото ние в църквата имаме догмати. Те са спуснати от Светия Дух. Това [хърка] е Божие откровение. Бог разкрива себе си и там нищо не може да се променя. Ние викаме осанна, че Бог ни е дарил с това откровение за себе си, да може да го познаем. Иначе с умуване няма да може да го познаем. А чрез Божие

откровение ние стигаме до истините за Бога, за човека и за Вселената. Това са догматите, тези истини. Отделно от това имаме канони. Те са изготвени от боговдъхновените светил отци на съборите. Но тука е голямото но. Каноните биват два вида. Едните са непроменяеми във времето, а другите са променяеми във времето. Там, където имаме споменати градове, области, имена, исторически дадености. Ами тези дадености се променят. Един пример. На първия вселенски събор се коментира аа така да се каже административната уредба на църквата. се

споменават александрийската църква, римската църква, Антиохийската църква и четвъртата, която се споменава е Елия. >> Обяснете на нашите зрители коя е тая църква Елия. Елия. >> Да, >> Елия това е Йерусалим. Обаче в 135 година Адриан унищожава Йерусалим до нулата. Той специално нарежда, понеже е имал си това въстанието на бар Кохма, което е много кърваво и много години продължава и накрая римляните им писва от този народ, който ни се води, ни се кара и решават да унищожат техния

свещен град. Това е заповед отгоре. Да се унищожи до нулата. И се сбъдва пророчеството на Христос, че камък върху камък няма да остане. Унищожават го до нулата и построяват нов град, нови улици, нови сгради. Нищо не остава от стария Йерусалим, да не говорим за храма и така нататък. Всичко е на нулата. Гробът Господен, унищожено всичко. И върху това правят насипи, нови улици, нови домове, колонади и така нататък. И сменят му името и вече той няма да се казва Йерусалим, ще се казва Елия Капитулина. Това име, значи, грубо казано, ако

приемем, че от 135 година, продължава да се използва до Първия Вселенски събор, който е 325 година. Тоест, имаме 200 и повече години употреба на това име и то вече е станало административното, официалното, всенародното име на града. И светите отци, които прекрасно знаят Йерусалим кой град е, които добре знаят, че Адриан е унищожител на нали и юдаизма, но и на християнството и да на истинския Йерусалим, да. Тоест, как така този град, който носи името на унищожителя, нали ние тука ще запазим това име, те точно това име използват, защото това е

административното име в държавната администрация и те го спазват. Не го наричат Йерусалим, а това са свети отци, >> светец до светеца. Това е първият вселенски събор >> и то мъченици на вярата врата. Стояли във всякакви битки, изкушения, прозорливци, >> прозорливи и надарени със Святия Дух. Да, те го наричат с неговото административно име Елия. >> И друго нещо много интересно, ние забравяме, че на първия Вселенски събор, който е най-важният, най-знаменития

събора на съборите, не е присъствал Константинополски епископ. Ние го приемаме за даденост, ама не е присъствал. И как ще присъства като Константинопол? Не съществува тогава. По време на първия вселенски събор. Ние нямаме Константинопол. Градът е основан в 330 година. Знаем датата 11 май 330 година. Тогава е церемонията по >> Да. >> основаването на града, освещаването на града. [хърка] И в този смисъл светите отци естествено, че не го споменават, но на втория вече го споменават, каточе

съществува. >> Той съществува. Тоест светите отци между първия и втория вселенски събор внасят промяна. Те не казват на първия каквото е такова. На първи пише Елия никакъ в Йерусалим. Вече ще споменаваме Елия до 2000та година, >> даже и нагоре. Да. До второто пришествие. >> До второто пришествие, защото го пише в каноните. Не пише го в каноните, защото тогава това е било неговото официално използвано име. >> Да. >> След това Света Елена построява църквата

на гроба Господен. Освещава се малко по-късно и така нататък. Започва на Елеонския хълъм. Голямо строителство, църкви, сгради и така нататък. И вече градът възвръща своята святост, възвръща християнските си светини. Малко частично, да, защото те са унищожени, но все пак все пак >> може би планът на града е бил малко по-различен. >> Планът е съвсем различен. Планът не съществува. >> Така че това, което сега се случва, да разбираме. >> Сега вие долуроза това са францискански

измишотини. Да. Но така или иначе имаме християнски град вече и той връща старото име Йерусалим в името на Стария завет, пък и Новия. Разбира се, Христос в Йерусалим е живял, не в Елия Капитулина. >> Та в този смисъл духът на каноните е много важен. Буквата е, че е Елия, обаче духът е, че ние се съобразяваме с реалността, с реалиите, както се казва, на терена. Когато се променят реалиите. Значи на първия събор нямаме Константинопол. Той не е в класацията. Няма го. Имаме Рим, Александрия, Антиохия, Йерусалим, ей ли е, нали?

>> Да. >> Няма друг, нали? На втория вече имаме нов град, царски град, столичен град и специален а канон има, в който се уточнява, че той е на второ място след Рим. И което е най-важно, аз тука ще прочета, те са на втория събор се обявява, че Рим и Константипол са столици, нали, че нали Константип >> Да. Константипол е новият Рим >> и е с равни привилегии, но на второ място. А в четвъртия се потвърждава това нещо. В прочутия 28-ми канон. Това според мен е много важно да чуем какво точно казва канона, защото ми се

струва, че именно Истанбул точно там не играе и то много хитро и >> точно това е. А ние не го забелязваме. Ние се доверяваме, че >> предоверяваме се и не изследваме както в миналото предаване всички мислеха, че >> ние сме дъщеря на Константинопол >> иние се гордеехме. >> Да. И се гордеехме, че сме първородната дъщеря. се оказа, че че не сме, че не сме >> сме родени от събор. >> Обаче никога не си е направил труда да проучи въпроса как точно се случват нещата. Да.

>> Сега правило 28-мо на Халкедонския събор. Ние някой ден може да направим специална беседа това правило. То е много важно по друга линия. Но сега говорим за Цариград и Рим. И какво казват светите отци? Определяме и постановяваме относно предимствата на светата църква в същия град Константинопол, новия Рим, понеже на престола на древния Рим отците правилно дадоха предимство като на царстващ град. Затова, водени от същите съображения, 150-те боголюбиви епископи признали равни права на светия престол на новия Рим, разсъждавайки правилно, че градът,

който е удостоен с честта да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства равни на древния царствен Рим и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори след него. Това е четвъртият вселенски събор. Тука трябва да подчертаем две неща, че на Рим отците от Втория събор, 150-те са дали предимство като на царстващ град. >> Това е много важно отношение. Да. Изключително важно. Царстващ град. Те можеше да кажат, защото там е гробът на свети Петър и Свети Павел, нали? Защото там има много мъченици.

Те между другото римската църква точно това с това злоупотребява, че Петър бил основал тая църква, а то няма такива исторически сведения. >> Обаче виждаме, >> а Петър е основал и Антиохийската, нали, поне така се твърди. >> А обаче не е Антиохия, може би дори да е била преди Рим основана. Преди Рим, защото там така се казва, че първо те се наричат християни, >> обаче основанието тука в канона е ясно, че е царстващ град. >> Чувство като на царстващ град. И след

това и след това на Константинопол казват така, разсъждавайки правилно. Значи казват, че те а нали са дали равни права на светия престол на новия Рим и много важно разсъждавайки правилно, тази думичка не е случайна. >> Значи тука ни обръщат внимание към метода, а не казали, казали, казали този първи, този втори, коре, този трети, нали, козируваме и изпълняваме. не обясняват ни причината, разсъждавайки правилно, че градът, който е удостоен съществ, да бъде град на царя и правителството и който се ползва с предимства равни на дневния царствен Рим

и в църковните работи трябва да бъде въздигнат като него и да бъде втори. Значи правят паралел между гражданския статут на новия Рим, на новата столица, че е столица вече и че съответно църковният статут трябва да съответства на тази столичност. Защо? Защото е град на царя и правителството. Ето товарита. Да, както в оригинала. >> Това е ключът. Град на царя и правителството. И възниква логичният въпрос. Значи казваме ясно, Рим на първи, защото е старата столица и общо столица на Римската империя. То е ясно.

Константинопол, защото е новата столица седалище на царя и правителството. Ами какво правим, ако изчезне Римската империя и Константинопол вече не е седалище на царя и правителството? >> Аз тука искам да обърна внимание на тая дума. Разсъждавайки правилно, може би в днешен аспект е по-добре да се каже разсъждавайки принципно. Да, >> принципа. Да, че трябва да се спази принципа. >> Точно така. >> Да. И оттука нещата вече тълкуването на принципа да >> има един принцип, че първо църковната и

а гражданската йерархия трябва да са в съответствие и второ, че първенството се дава за административна столичност, затова, че това е административната столица на държавата. Там е правителството, там е царят и естествено там ще отиде патриархът, за да може двамата да се срещат често, нали. То е ясно. Ние може да направим едно тълкувание логично, нали? Защо патриархът трябва да бъде до царя всеки ден? Ами много ясно защо. >> Да обсъждат текущите въпроси, нали, >> да ги превеждат в съответствие с християнство в симфония. Да, точно. Това

е много важно. Да, да да подчертаем. Да. >> И се пита какво става, ако градът вече не е столица. Няма го там царя и го няма правителството. И това се случва първи път в изключвам кръстоносния инцидент, който приключва така или иначе, но първия път, когато се случва тази фундаментална промяна, това е 1653 година, когато Цариград пада под властта на турците. Имаме нов владетел, който не е императорът християнин, а е султана мюсюлманин. >> И правителството вече >> не е християнско, а е нали Великият везир и там другите везири.

>> То подчинено на съвсем друга власт на шериата и така натаги други други закони и така нататък. Други интересини. Да. Сега ние в момента няма да се занимаваме с това какво е трябвало да направи патриархът след това, дали е трябвало да се откаже от своето първенство, защото е по чужда власт и така нататък. Това са хипотези, но продължаваме османския период и той свършва с Първата световна война. След Първата световна война Османската империя изчезва. И не само изчезва, но вече Истанбул не е столица на държавата Турция, а Анкара.

Тоест, той става провинциален град, макар и голям. И третото нещо, което е много, много важно, вследствие на катастрофата в гръцко-турската война, в 1924 година всички православни християни или ако не всички, то огромното мнозинство от Турция, от Република Турция се изнасят в гръцкото кралство и съответно мюсюлманите от кралство Гърция отиват в Турция и Истанбулският патриарх, патриархът в Истанбул остава без Божи народ. Сега към днешна дата а гърците в Истанбул са казват около 2000 души. Не знам това дали не е преувеличено, нали, число.

>> Да. И аз съм чул някаква такава цифра, нали, и затова го наричат генерал без армия. >> Да, >> да. >> Дори по-лошо. Имаше на а този Ибрахим Кадари един роман Генерала на мъртвата армия. >> Аха. >> Нали? >> Да. Защото не всички гърци са вярващи християни. >> Да. Да. Не. И те просто измират. Измират. >> Да. Да. И тия, които остават, просто са

гърци. Ама това не означава, че са грисияни и подкрепят патриаршията. Те са може би светски хора. И така или иначе тези фундаментални промени в историята, в администрацията, в политиката, какво отношение имат към първенството на Царигардския патриарх спрямо останалите патриарси? Ами фундаментално, защото Царигардският патриарх, оставяйки без спаство, без народ, Божи народ и без император, който да го подкрепя и да осъществява някакви интереси на православието, той става подвластен на други сили, които са

неправославни. В случая с Царигаския патриарх ние имаме два периода много ясни. Единият е, така да се каже, а васалитет към Великобритания. Това е след Първата световна война. Тогава Великобритания е световният хегемон и патриарсите започват да се васализират спрямо Великобритания. развиват голяма любов към Великобритания и особено към англиканската църква и между всички църкви под небето, тъй наречени църкви, методисти, петдесетници и така нататък, баптисти, копти, сирийци, ковити, нали,

>> американите. >> Не, той избира тази църква. Защо не се влюби в етиопската църква? Мен ми е много интересно. >> Това е много интересен въпрос. За Извинявай, че те прекъсвам, но понеже сега нали пак така в интернет се подаде една битка, че ние се връща в Александрийската патриаршия се е възобновявал или може би продължавал точно диалога с англиканите, при условие, че ние нямаме никакво никакъв напредък в тоя диалог като точно обратното. А вместо ние да повлияем, те повлияват и особено в Александрийската

патриаршия, която също е гръцка, >> се оказва, че е ръкоположена на дякониса като свещеник, не е там като помощно служение, да, >> а която а чин дякон и която раздава дори евхаристия, тоест а това женско същество, което англиканите приеха и след това отиде по-нататък в хомосексуално, в трансжендърно. Сега вече архиепископка имаме в англинска църква. >> Да, да, точно това казвам. И тя и тя е жена. Да. [смях] >> И сега правят някаква конференция, обаче на всички е ясно, че нещата отиват не

ние да им повлияем, за да се върнат към истината, а точно обратното се случва. Аз само го вметвам това, но така бих се радвал да изясниш тая връзка с англиканската църква, защото явно продължава и тя бих казал, че е много вредна за нас. >> Да. Но тя е много лесно обяснима, особено след първата све, защото тогава а Великобритания е новият световен хегемон, победителят, нали. Дотогава световният хегемон е по-скоро колективният Запад, нали? Франция, Англия, Германия, нали всички тези заедно командват, а всеки по нещо от

голямата баница е отрязал, нали, колониалните империи. Всички имат по нещо, нали? И Конго и там >> цяла [хърка] Африка, Азия, всичко е разпределено на зони на Запада. >> Докато след Първата световна война Руси, Руската империя изчезва, Османската империя изчезва, Австро-Унгарската изчезва, германската изчезва и остава единствената от големите традиционни империи, именно Британската, защото Френската все пак е република, там е малко по-различно. Така че слънчогледите се обръщат към новия суперхегемон и това е естествено. Получава се една поредица

от патриарси, двама-трима, които гравитират към Великобритания. Но понеже турците се връщат в Истанбул, а Ататюрк >> да >> изгонва англичаните и французите и тази династия проангликанска в общи линии се спихва. [хърка] Но след Втората световна война, когато имаме новия хегемон, вече Съединените щати, ядрената сила, единствената ядрена сила след 45 година и в 48 година те, разбира се овладяват и патриаршеския престол в Истанбул. Но защо истанбулските а патриарси оттогава насам са влюбени в Съединените щати? Ами

защото там е силата. То е ясно. >> Да. >> Да. И тука виждаме как действа капана на властта. Той действа като всички капани. Ама те са толкова прости капаните. Значи имаме една мишка, която иска да яде и имаш един човек, който е собственик на храната, на сиренето и той взема част от сиренето и го дава на мишката, само че го слага в едно леко устройство, така че тя като влезе вътре да щрахне капана, >> нали. И и същото нещо става с истанбулските патриарси, защото кой държи властта? Чичо сам, нали? И те

нямат власт. Ако имаше император в Цариград, властващ, православен, тогава Цариградският патриарх, който е да е той, ще има власт чрез императора. >> Духовна власт. Даже >> духовна и чрез императора ще има и друга власт >> и административна и друга. Да, да. Абсолютно. учебната програма ще влезе и така на чест император >> и той няма да зависи от дълбоката държава в Съединените щати, >> когато обаче той няма никаква власт в Истанбул,

>> защото там се разпорежда турският президент, >> той даже обратното той е под натиск, то е под натиск в >> и се запитваабе кой държи сиренето в света, кой държи властта в света? Ами Америка. Ами тогава аз трябва към тях да се ориентирам. И Америка казва, "Ами разбира се, аз как ще го хвана тоя властолбец?" Ами чрез малко власт. Трябва да му дам власт на кукичката и той, понеже няма хич, ще захапе, за да има някаква власт и той, защото е властолюбив, нали? >> Да. Той той използва, че е пръв сред

равни и си запазва статута ужким. Да. Да. И фактически тази стръв, на която са хванати царигаските патриаршици, е властта в кавички. сиренцето, което им е обещано, отпусната от хегемона, част от, да кажем, той има 100 кг сирени, взима 3 г и ги слага на въдичката или на капанчето и казва на цариградския патриарх: "Твоя ще бъде тази власт. Захапи и те захапват. >> Те нямат избор, ако ме питаш мене." >> Да. Но те не разбират, че тази власт, това се не е тяхно, а е негово. Те изпълняват неговата власт. Те са на кукичката. Това е.

трагедията на на предателя, на продажника, че когато ти си силен сам по себе си и злоупотребяваш със своята сила на своя император, нали, тя си е твоя сила, злоупотребяваш с нея. Обаче, когато тази сила не е твоя, а е на господаря ти, ти всъщност нищо не получаваш. Ти си предател и правиш господаря, си по-силен, нали, защото той те командва чрез илюзията за власт, която ти дава. те командва. И тука стигаме до много важния извод, че а хегемона, да го наречем ЦРУ, да го наречем скрита държава, няма значение. То то е сложно

явление. Не, не е ЦРО, ако кажем ЦРО командва, нали? Еми не е само ЦРО. Те са много много, много сложен конгломерат. И Великобритания и дълбока държава в Щатите и много други неща. >> Демократическата партия, >> нейните ценности и така нататък. Те >> много сложно явление е. е, нали, кегемона, нали, но ние можем така да го опростим, да го наречем дълбоката държава, нали, за по-просто. >> И когато ти станеш >> нейн >> васал, >> васал или

>> слуга, нали, тогава тя има интерес да те направи много велик. Това е тънкостта. Защо Царигарският патриарх се напъва да стане пръв без равни, нали? Той, дето се казва, няма а пет човека, нали, в Истанбул, нали, иска да бъде пръв без равни във Вселената. Защо? Защото го помпа неговия господар. >> Той има интерес. Бих казал, че тука не е само въпросът до властта, а до геополитическите интереси на САЩ, >> понеже хващат един, който фиктивно е пръв, дори да кажем пръв между равни и който чистава амбиция за власт, нали, да бъде пръв безравни, тоест да управлява

целия православен свят. Зад него нали тая дълбока държава си прокарва геополитическите интереси, >> точно точно така. >> В една огромна православна империя, да го наречем така. Точно това е. Това е фактически а обяснението първо за нагона на нещастния патриарх във Венер. Той е нещастен човек. Той е останал без паство. Взели са му всичко. Взели са му Света София, взели са му Света Ирина, взели са му светите апостоли, взели са му студийския монастир. Всичко са му взели.

Икони и така нататък. Всичко, всичко, всичко. Хората са му взели, нали? Той е един нещастен човек. И сега като компенсация на тоя комплекс за малоценност, нали, господарят му спуска едно морковче и му казва, "Ама ти ще станеш пръв без равни. Ти ще командваш православието." Сега, ако го нямаше големият брат и Истанбулския патриарх, каже: "Ама аз искам да съм първа без стран, всички ще му се изсмеят." >> Да. >> Всички ще му кажат: "Абе, погледни се на какво приличаш. Погледни се в огледалото. Виж се, нали, какъв прва

сраба. Ти не може си обърщаш носа, нали? Може ще кажат, чакай, чакай, кой стои зад него? >> Всички знаем кой да знаем какво >> кой атинагор със самолета на кого пристигна. Да. Да. Да. >> Така че това е, бих казал, есхатологичен капан. Това е капан в последните времена, когато земният Хегемон ще делегира своята власт на свой прокси в Истанбул и ще му казва:"Ти трябва да станеш главния и да командваш другите и ако те аа не те слушат, ще им направим комплоти и ще ги обвиним, че са руски агенти, че са нещо

друго. да Ще унищожим православието под предлог, че е руска религия и така нататък, нали? >> Те това правят действително. >> Те това правят. Ама точно така става. Да. >> Точно така правят. >> И фактически ние чрез тебе ще вземем властта в цялата православна църква и ти ще станеш най-великия. >> Разбира се. >> Сега за него, нали? Това ще >> марионетката. Да. Марионетката си казва: "Аз съм най-великата", а оня дърпа конците и той с издърпаните конци

ръкомаха и казва:"Аз съм най-великият. Аз съм пръв без равни." Ето това е сегашното състояние на на нещата. Ние, ако проследим исторически процеса, ще видим и всичките му етапи като на длан. Просто достатъчно е да приеме. Значи в криминалистиката има а един такъв прохват, който напоследък така се използва пътят на парите. Да. >> Да проследиш пътя на парите и ще хванеш и ще хванеш Да. Да. >> В църквата е пътят на властта. Пътят на властта трябва да се проследи как става. И изглежда, че то ние изглеждаме очевидно, че ние казваме

патриарх Вратоломей, ама ако не беше той, щеше да бъде същия и другия и третия около него, защото висшият клир, той не се появява от Марс, а е плод на селекция. Значи този, който държи властта, номер едно императив е да задържи властта. Ти тъй тъй си хванал, а ти нагор. Ами как ще ако утре, ако умрете нагор какво правим? Губим всичко ли? >> Да, точно това е. Тоя механизъм е интересно да го изясниш, защото а всъщност точно те трябва да пуснат пипала си и това да бъде трайно овладяване на православния свят, а не е

инцидентно нещо. >> То може да се проследи в биографиите на съответните >> епископи. Ние ще видим, че схемата е очавадна. Значи това са първо те как ги подбират? Ами много ясно. Подбират ги властолюбиви. Значи ако се окаже, че този човек е с а някаква така съзерцателна натура, като Свети Григорий Богослов, нали, не иска да властва, иска да се моли на Бога >> и да изследва главините на богопознанието, нали? Такъв не ни трябва. >> Да,

>> нали. Повечето от тях, да не кажа всички, нямат един ден в манастир. Не са монаси. Хм. >> Те са, така да се каже, а епископи от кариерата. >> Това е интересно изследване. Аз а тука нали извинявай, че те прекъсвам, но си мисля, че ти правиш много дълбоки проучвания, които никой досега не си беше дал труда да направи, да изследва а тая генеалогия на властта и да изследва как пътя на властта и как примерно тоя западен хегемон Щатите в случая, нали, Англия или Щатите или дълбоката държава там демокрация и така на демократическа

партия имам предвид успява нали да зад държи властта в аславието. Това е една фиктивна власт, разбираме, защото знаем, че истинската власт е на Господ Иисус Христос и каквото и да правят човеците, винаги става на неговата. >> Но това е много хубаво изследване и тука ми се иска да продължим с принципа на каноните, >> да. принципно как трябва да подходим в днешно време, за да изпълним каноните >> и да постъпим, както казват те, правилно, тоест по Христа, да постъпим според това, което Бог ни разкрива,

според църковното учение, според заповедите на Бога и така нататък. Какво мислиш според теб? >> А, значи принципно ние трябва да видим какъв е принципът, който е заложен в каноните. Те казват, защото там е град на царя и правителството. Да, >> ние имаме след Римската империя имаме нови царства. Имаме българско царство, имаме сръбско царство, имаме руско царство, имаме румънско кралство, имаме грузинско, нали. Така че имаме съвсем нови явления, които отговарят на тези условия, нали? Град на царя и властта. >> Да.

>> В този смисъл Римската империя е част от миналото, а настоящето е съвсем друго. Тоест трябва да имаме едно съвещание, един всеправославен събор, който да уреди този въпрос. И в идеалния вариант, тука мога да дам един пример от Свети Григорий Назиански. Григорий Богослов, когато е бил поставен на Цариградския престол по време на Втория Вселенски събор, когато започват обвинения срещу него и така нататък, той какво прави? Той казва, "Подобно на пророк Йона в кораба, когато идва бурята, >> да

>> хвърлете ме, казва, в морето, за да утихне бурета. Утихне буретах бурята." >> Подава си оставката. >> Е, това е много един вид саможертва. Това е един вид саможертва. За него това не е саможертва. Той не е бил въстолюбец. >> Да. >> Той е бил Той е искал да свърши работа и е свършил работата по него. По него време Цариград оттариански става православен. >> Да. Като е свършил работата вече може да пролет то той не се бори за за власт. Но те по един лош начин са опитали да

направят една интрига срещу него. Той затова е бил обиден и затова казва: "Хвалете ме в морето", нали? Да. >> Но мисълта ми е, че ако имаме такива духовници, те много лесно ще се споразумеят. Как точно да се регламентира административното деление на църквата в днешните условия. И при това ново административно отделение няма да има пентархия. Пентархия е имало, понеже имаме една държава, Римската империя, в нея имаш тия пет катедри. Защо нямаме тогава румънска катедра или сръбска? Ами няма, защото няма такава държава, нали?

И сега ние фетишизираме тази пентархия. Патрих Вартомей се опитва да възроди идеята за пентархията в момента, когато ние знаем, че Римската империя умряла и погребана. Идеята за пентархията е част от Римската империя. А новите, нали, новите мехове, нали, за новото вино, защо говорим, че трябва да навиваме новото вино в старите мехове, нали? Виното на българската държава, на румънската, нали? Как така? И той въвежда една глупава а теория, че има първо качество и второ качество православни църкви, нали? Първо качество

са пентархията, а ние сме второ качество, нали? Това е нонсенс. Това е антихристиянско и антицърковно. То противоречи на смисъла на на апостолството, нали? А защо трябва да се разпространява християнството във всички народи, нали? Ако ще има първа и втора класа, нали? >> Това е несъстоятелно. Аа това не е не е не е Христово. и опитат му да възроди старите мехове в момента, нали, той сега поканил човека >> на съвещание а във Венер, йерусалимския, антиохийския и александрийския, все едно, че това е първата класа в

църквата. Той и той са и казва: "Дай да поканим и Рим, да възвърнем пентархията под предлог, че възвръщаме да направим унията с Рим." >> Това е тотална лъжа и измама. Това ли да лицемерие и >> и тази и тази лъжа, това е много важно, че когато човек ти може да я излъжеш, можеш >> е лъжа Божия народ. Аз съм сигурен себе си може да измамеш и другите може да измамиш, >> че не се лъжат себе си. >> Обаче обаче аа лъжата от кого е? От Бога ли е? Ми не е, разбира се, нали? Не те

ползва. Не те ползва. Дори да да ти излезе лъжата, да успееш да ги излъжеш, нали? Това е от лукавия. Ти ставаш на лукавия човек, не ставаш човек на Бога. Така че това е една бих казал изхатологична трагедия, в която ние живеем в момента, а защото времената са лукави, стават все по-лукави и е възможно, е възможно, както по времето на първото Христово пришествие първосвещениците, книжниците убиха Бога, така и при второто Христово пришествие, малко преди него върхът в църквата да не

дава Господ. да тръгне с антихриста и да не бъде с Христа. >> Оказва се, че има много дълбоки исторически промени в статута на тази Цариградска патриаршия. А вие споменахте, че вече Истанбул е един провинциален град в мюсюлманска Турция, че начело на държавата е мюсюлмански управител, че тя дори е светска държава и така нататък. Как бихме могли да приложим а каноните, нали, принципа на каноните в днешно време? Можем ли да поправим нещо и да, тоест да тия канони да да ги направим

така, че да продължат да важат и в днешно време? >> Вероятно а първата част от работата е именно историческото изясняване на въпроса, защото ние сме закърмени с една такава еклисиология, едно учение за църквата, което ни е до голяма степен продиктувано именно от византийското, фенерското богословие, тоест елиноцентричното, елинофилитичното богословие, което по патриотични съображения е центрирано около аа Константинопол в кавички, нали? Те не искат да признаят, че Константинопол не съществува и се опитват да овластят

гръцкия патриарх, защото е гръцки. Така че ние самите трябва да изчистим нашето мислене от този елинофилетизъм в еклесиологията и да видим, че той не отговаря на духа на каноните на светите отци. Те не са мислили така. Те са мислили реалистично. Когато имаме град Истанбул, той е Истанбул. Константипол е бивш. Той не съществува. Аз си спомням покойния митрополит Геласи, Бог да го опрости. Живееше в Синода горе. дето се казва на тавана най-гората, където ние бяхме в редакцията и неговата титла беше бивш нь Ййоркски, но той се

шегуваше и казваше: "А какъв съм кай Нюйорски?" Каз аз съм кай митрополит Тавански, нали? Е такива тавански са всичките тези митрополити във Фенер с титла Ефески, Смирненски, не знам си какъв трапезунски. А абе градове съществуват ли в момента като християнски центрове или не? Или са археология? А митрополита на Великобритания носи титлата на Великобритания и театира. Ама иди в театира и виж какво става. Това е археология. Това е археология. Така че това подменяне на истината с утопията, с

фикцията е от лукавия. То то то не отговаря на истината. Та мисълта ми е, че ако ние искаме да спазим духа на светите отци и да се съобразяваме с истината, а не с утопиите и фикциите, ще намерим решение. Има решение, ако се изследва реалността. Реалността е очевидна. Няма какво да откриваме топлата вода. Но моето мнение е, че това едва ли ще се осъществи на практика. поради властовите зависимости. Значи тези митрополити, епископи, патриарси, които са с фиктивните си титли и нищо не стои зад тях, ми те ще се държат като със зъби и нокти зад тези

титли. И фенерският патриарх никога няма да каже: "Аз не съм Константинополски вече. Аз много искам той да беше Константинополски." И в Света София те още използват за себе си и той го използва, Патрих Бартоломей. А понятието Великата църква, Великата църква това е името на света София >> и лека-полека е станало така символ на Царигаската патриаршия. Е, да де, ама тя е джамия, бе, брат. Нали той казва ние, Великата църква, не Великата църква, тя не съществува. Съществува джамията, използвайки сградата на великата някога Света София. И ние не можем с тези

утопии мъртвото да го представяме за ушким живо, защото било много така красиво да го кажеш. >> Величествено, >> да. Да, нали? Света София не е мъртва. Тя е жива в нашите сърца. >> Ама не така мислят светите отци. Те не казват Йерусалим е жив в нашите сърца. Казват Елия. Когато той заживява в нашите сърца, вече го наричат Йерусалим, защото има на какво отгоре, >> защото вече става Йерусалим, нали? >> Защото става Йерусалим именно. А, >> така че за мен за мен прогнозата е отрицателна, а болният а не иска да се

излекува. А нещо повече, болестта е източник на неговия резон детър, на на неговия смисъл да съществува. Ако той не носи тази титла, ако той не е а митрополит пергамски, нали, той е тавански. Да, >> той е тавански. Всички Всички стават тавански, да, нали? И тогава изчез >> действителност господин никой. >> Абсолютно. И затова според мен те няма да >> пуснат кокала. >> Да пуснат кокала. Няма да поискат съвещание на тая тема. Няма да я

допуснат. Ще бъдат против на едно гласуване. А в православието а е хубаво да има консенсус. Ако се вземе едно решение за нова подредба в църквата, то трябва да бъде с консенсус. Всички трябва да са съгласни. Е, те няма да са съгласни. Всички тези мъртви катедри, нали, Антиохия, Александрия, Константинопол, нали, които са фиктивни, нали, Пергам, така, никой няма да се откаже от своята титла, която в известен смисъл е смисъл на живота му. Та аз мисля, че това като че ли е именно властовият капан, капана на властта, фиктивната власт, тя не е истинска.

Истинската власт знаем кой държи. Князът на тоя свят знаем кой е. Той държи властта, той дава на хегемона. Хегемона я пуска на въдиците на дребните риби. Те се хващат на тия въдици и казват:"Аз съм пръв без равни," нали това е схемата, която работи. Греховният човек е така конструиран да се хваща на тези въдици. И аз не смятам, че а тази отрицателна селекция, която е проведена от десетилетия насам в епископата, така че този епископат да не бъде по призвание, ти да не си по призвание станал монах, да си служил 20 години в Атон и понеже имаш дарби

на водач и на лидер, да са те излъчили, както свети Григорий Палама. Той бил в Атон и сихаст, нали? Но когато идва моментът, че трябва да се води битка, те го знаят, че нали от лъв нагоре, вадят го и го правят архиепископ, нали. Така трябва да бъдат излъчени самите епископи, а не по паркетния принцип, нали, той от скамейката веднага да влезе в ковачница за кадри, когато навремето е било богословство училище на остров Халки, нали, той е за съжаление кадрови център за кадруване. Това не е богословско училище. Това е създаване на кадри. Това е една превръщане на

църквата в корпорация. Е, това е процедурата, която е много опасна. Така че аз лично смятам, че прогнозата не е положителна за тези църкви. Те така са създадени, така са конструирани и ще държат докрай над своя статут пентархически, не знам си какъв. Всички тези мъртви а титли, те с тях ще се кичат и никой не може да им ги отнеме, защото те осмислят живота им, а животът им е посветен на честолюбие и властолюбие. Значи властолюбието има отношение към първенството, а честолюбието към останалите, нали финтифлюшки около него, но в крайна

сметка водещо е властолюбието, [прочиства си гърлото] разбира се, и първенството, защото разликата между, нали, в Дептиха има 14, нали, православни църкви и в аа този диптих разликата между втория и 14-ия е нула. Те имат нула власт върху всичко. >> Аз бих казал между първия и 14-тия пак е нула. >> Би трябвало да бъде. Но сега първият се напъва чрез своя хегемон да има по-голяма власт, а трябвало да бъде нула. Ние трябва да бъдем всички равни, а Христос да бъде 100те%. 100 да бъде 100%те%, а ние да сме около него, нали,

така да се каже, слуги божии. Но в момента цялата битка на Фенер е за първенството, защото иска първенството да използва за лост, за властово командване на другите, >> овладяване. не разбира, че лост, който той иска да използва, за да ни командва нас, е в ръцете на големия брат, който върти него и той няма собствена воля и и собствени порочни мечти, а това са култивираните от големия брат порочни мечти, които го а движат в в предпоследните времена. >> Аз бих казал, че това е проекция на гордостта, защото знаем, че Сана

падналюбието. Да. >> Да, точно. властолюбието да честолюбие и така нататък. Всичко това идва от гордостта, нали? >> Апостол Павел ни пояснява, че именно тая гордост тя е беше в началото на отпадането на Зона и и тая гордост той я проектира в неговите слуги, >> нали, че еластолюбия, че са това, че те са някакви значими, те са над другите, те управляват, те тяхната дума се чува и така нататък. И вече църквата я превръща в едно свое оръдие, нали, княза на тоя свят. >> Но винаги обаче в мен е имало един

оптимизъм и тоя оптимизъм се дължи на това, че зад всичко стои Бог. Той е мълчалив, все едно нищо не прави, все едно, че просто стои на трона и само наблюдава, обаче в крайна сметка винаги той побеждава. Така че Бартоломей каквото и да прави там всичките негови нали слуги, даже бих казал и фенерски богослови, които умишлено изопачават богословието, за да нали да го издигат него, нали, и да подкрепят неговата власт, просто Бог ще се справи по някакъв начин с тях и църквата ще бъде победител. >> Тя ще бъде победител накрая.

>> Накрая, да. след скръбта. >> Но, но преди това ще има друг победител, временен. Ще видим, ще видим накъде ще вървят нещата. А във всеки момент, във всеки момент ние имаме свободен избор. Можем да изберем Бога и да станем в този смисъл победители в истината, защото победили в лъжата много ще има. Много ще има. Антихрист ще бъде най-големият победител в лъжата, нали? Тези победи нас не би трябвало да ни интересуват. Нас би трябвало да ни интересуват победите в истината. Може би свързани с унижения, може би свързани с, не дай си боже гонения, мъчения, смърт. Никой не

знае какво точно, нали. Но това са победи. И затова наричаме сти Георги победоносец, нали, когато му отрезаха главата, той стана победоносц, нали. Победите не са в тукашното измерение. >> Точно така. Да. А по отношение на истината, ако този свят живее в лъжа, победите в него са победи на лъжата. Нас такива победи не са ни сладки и не би трябвало да ни така привличат и да ни вълнуват. >> А, но >> аз взимам по повод от това, което ти каза, че Бог в края на краищата а е вседържителят.

И затова ние имаме винаги отворена врата и отворена възможност и като българска църква, макар и скромна и доста така слаба, нали, немощна, както се казва, но Божията сила понякога именно в немощ се проявява. >> Не понякога, а винаги. >> А винаги, да. А така че ние да да наблегнем на немощта, [смях] защото там е нашето спасение и там е нашата победа в Божията сила. И дай боже българската църква, която неведнъж е поднасяла изненади, започвайки още от времето на Свети Борис, тая огромна изненада, че се

създава в Европа самостоятелна църква между двете суперцъркви, нали, >> Рим и Константинопол, нали, Царски и така нататък. И изведнъж се появява една нова църква, която е на пет годинки само изобщо от покръстването и вече е самостоятелна. А това е било чудо Божие. А така че можем и и в днешно време да не само да се надяваме, но и да работим, за да може ние да излезем с чест от тези премеждия, в каквито ни вкарва лукавството на времената и бих казал лукавството на някои властолюбиви и честолюби самоизмамници.

>> Да, точната дума самоизмамници. Лошото е, че тия самоизмамници така успяват да завлекат след себе си огромен брой хора и това според мене победата е в това да им се противопоставим >> да >> и да успеем да отвлечем тия хора, които те са измамили и са ги повлекли към преизподнята след себе си, да ги върнем отново към Христос. А това е истинската победа. Тя победата е чрез кръста, отстояване е до края на кръста, както казва Господ. Който победи, ще му дам да седне на моя престол, както аз победих.

Победи на кръста, иначе беше последния между човеците >> и седнах на престола на отца. Това е победата. Победата е чрез кръста на Христос. Точно така. >> Точно така. И трябва да внимаваме много да не вземем аа да паднем в другата пропаст, да се противопоставяме на църковната йерархия, която е свещена, която е от Бога установена. Ние без епископа не можем. Трябва да имаме епископ, трябва да имаме патриарх, трябва да имаме йерархия свещена. Свещеночарието е а богосъздадено. А и трябва да уважаваме нашата църковна

йерархия. Трябва да ѝ помагаме всячески. Трябва да гледаме, така да се каже, собственото си покаяние на първо място. да не се окаже, че външните дела, някакъв активизъм църковен, нали, да бъде за сметка на нашата вътрешна работа, покайната ни работа и аа богообщението, защото и това е опасност. Трябва да имаме баланс между другото и другото. Трябва, дето се казва молитвата да не да не бъде за сметка на на обществената дейност. В никакъв случай трябва да да си бъдем на самите себе си така надзорници,

а внимателни и най-вече да, както и ти каза, да се надяваме Господ аа с нашите немощи да ни помага и да успеем да задържим видимата тенденция на упадък, а която за съжаление навсякъде около нас. >> Ами аз искам да ти благодаря за този разговор. Той беше така един епизод от една много продължаваща тема и идея, която развиваш и която ти спомена, че ще я запишеш и ще я изложиш в книгата вече съвсем така логически, последователно, систематично. А та който има желание вече, защото тука нали говорим, задаваме ти въпроси, отиваме от една тема в

друга, прескачаме, докато там вече читателите ще могат нали последователно да стигнат до тези ще бъдат изложени, нали, пълноценно и задълбочено и ще могат да разберат какво се случва в действителност около нас и то от християнската гледна точка, от гледната точка на църквата. Още веднъж ти благодаря и с това нашето предаване ще приключи. >> И аз ти благодаря.

Новото вино в старите мехове (Беседа 296)
16px